Свръхестественото Петя Димитрова феноменът

Психотрониката е тайнствен и забулен от милион неизвестности процес. Като в непредсказуема пиеса нещото може да се случи, но може и да не се случи или да стане, когато е очаквано •най-малко. Възможно е да сте чели доста за полтъргайст и дори да го очаквате, но той ви навестява, както споменах, когато сте зает с друго. Мистерията на свръх-свръхестественото започва най-често бурно и завършва внезапно, което значи още, че никога не можете да бъдете съвсем сигурен състояло ли се е някое странно нещо, или го е сътворила фантазията ви.

Притежавам свидетелски показания, според които е забеля­зана появата на светли или тъмни силуети, на прозрачни, изтъкани от „бяла енергия" фигури, които наблюдават, появя­ват се преди важно събитие или даже изявяват желание да общуват чрез красноречиви жестове, мимики и цели изрече­ния. Мнозина чуват стъпки и виждат как се отварят врати, прозорци, прелистват се страници от книги, имат усещането, че не са сами в стаята или че някой ги придружава където и да отидат.

Когато се появи необходимостта да вкарам в някакви все пак граници пръснатите данни и показания на свидетелите, разбрах, че това е почти невъзможно. Сигурно така и трябва да 'бъде. Светът отвъд не се подчинява на нашите закони, за каквото и да се отнасят те,"и става все по-ясно, че няма намерение да се остави покорно да го класифицираме в папки.

Сетивата на онзи, който се втурва като любител или изследовател в неизвестната и често опасна област, се изо­стрят. Забелязано е отдавна, че всички, плуващи сред вихрите на свръхестественото, интуитивно застават или в светлата, или в тъмната му част и могат да бъдат разпознати като ретранслатори на светлите или на тъмните енергии. При мен често пристигат жени, които твърдят, че имат да ми предадат важно послание, отнасящо се до цялото човечество. Те ми разказват» че са обсебени от извънземни, които доста нелюбезно ги манипулират и ги превръщат в изпълнители на заложена програма, всъщност в малки бомби със закъснители, които никой не знае кога ще се задействат. Тези човешки същества формулират послание, което обикновено опира до изречение­то: „Хора, ако не спрете да живеете както досега, ще бъдете унищожени!" Твърдението е абсолютно неоригинално, докол­кото не е нищо, което ние тук, на Земята, да не си знаем. Посланиците от отвъдния свят изричат напътствия или запо­веди, както предпочитате, които се отнасят до екологията, спина, атомните бомби. Любовта не е на последно място, в смисъл, ако не почнете да се обичате, ще ви унищожим! Мисля си, че по-вероятно е това да са алармени сигнали на изтерзани от житейския хаос .човешки мозъци, навярно неоткриващи друг изход освен възприемането на месианска роля. По-неприятното е, че тези хора изричат и заплахи, отнасящи се до вас и близките ви. Последната ми гостенка беше красива. С равния си хубав глас тя ми каза горните неща и не пропусна да ме заплаши, че ако моментално не отпечатам в пресата посланието й, ще се случи нещо крайно лошо на мен и на тези, които обичам. Срещат се и странници, които бродят по редакции и домове, за да говорят за връзката си с планетата Хикс или Игрек. Те също целят да ви уплашат, като че заплахата е най-ефективното оръжие, което може да задвижи съществото хомо сапиенс. Но ако тези или други подобни случаи може и да са резултат на психични отклонения, има нещо друго в психотрониката, което доста реално потвържда­ва съществуването си. Предпочитам да го наричам не с разни научни термини, а с недвусмислената и разбираема дума ЯСНОВИДСТВО. Колкото и да е странно, то е част от безплътното, което може да се види и пипне. Достатъчно е да поискате да узнаете нещо от ясновидец и просто да проследите ще се сбъдне ли то в указаните срокове. Тук естествено говорим за онези ясновидци, които не си служат с мъгляви фрази, от които не разбирате почти нищо. Тук ще говорим за чистите и доказани случаи и ще видите, че те са красноречиви. На 21 юли 1894 г. Кейро, псевдоним на граф Луис Хомон, предсказал на лорд Хърбърт Хитченер, че ще се удави на 66-годишна възраст. Четиридесет и четири годишният тогава Хитченер сигурно е забравил тези думи, но те са документира­ни. След 22 години той бил сред удавниците на потъналия кораб „Хемпшир".

Древните са знаели, че може да се влезе в бъдещето .и това ги е водило в храмовете. Храмове на Аполон, Церера, Прозерпина, Венера, Сатурн... Който се е интересувал, е можел да узнае при оракулите какво го чака. Нещо такова започва да се случва днес и у нас и биоенерголечителите отминават на втори след ясновидците план.

Напоследък екстрасенсите ме предупреждават, че самите те се различават по групи и външни белези. Едните са надарени от природата със светли, пронизително ясни очи, другите - с тъмни, черни или кафяви. В началото не обърнах внимание, но една бърза равносметка ме доведе до осъзнаването на странни факти. Светлооките са по принцип доста силни, доста реактив­ни, студени и притежават нещо, което ги прегражда, отделя ги от околните. Тъмнооките са щедри, също много и даже по-силни във възможностите си, въздействието на биополето им трае по-дълго, повечето от тях са и ясновидци. Разликата между двете групи е, че те изпитват интуитивна неприязън едни към други и пациентите веднага могат да определят към кого да се насочат.

В създаващите се в страната групи от екстрасенси, които могат да работят заедно или поне близо, да поддържат близки връзки, да се обичат и да си помагат, винаги преобладават или светлооките, или тъмнооките. Едните обикновено твърдят, че другите не са за предпочитане, уличават ги в грешки и невежество, и обратното. Това е интуитивна война, навярно съществуваща на базата на някаква схема, защото всички те имат сили и способности, но отблъскването помежду им довежда дори до твърдението, че едните са сили на злото, а другите на доброто.

Не мога да взема страна в тази като че на пръв поглед детска война, само знам, че в нея има истина, която все още не може да се формулира. Лично аз вярвам повече на тъмнооките, първо, защото те са рядкост, и второ, защото знам за невероятните възможности на повечето от тях.

В практиката ми има забележителни случаи на ясновидство, но напоследък една млада жена излиза пред другите. Невъз­можно е да бъркам, защото с Нели Георгиева направихме множество експерименти. В началото те се състояха в нейните предвиждания за предстоящите по онова време първи демок­ратични избори. Тя видя първо цвета на въпросната партия, а след това и цифрите в проценти. Записах разсеяно тези резултати, още повече че тогава се бяхме събрали всъщност на приятелски разговор. Онова, което ме привлече към нея, беше абсолютната й ненатрапчивост, което не е характерно за мнозина занимаващи се с бъдещето хора. Те говорят като навити с пружинка и желаят веднага да бъдат признати за единствени, вездесъщи и най-най-най...

При Нели всичко това липсва, тя говори само когато я помолят или когато смята, че трябва да каже някому нещо важно.

И така изборите дойдоха и минаха, и един ден взех онова листче, дето разсеяно бях записала резултатите. Те съвпадаха с действителните, може би със съвсем минимални отклонения. По-късно започнахме с нея да правим прогнози за онова, което ще се случи в света и България в следващите месеци. Сбъдваха се доста отвлечени на пръв поглед предсказания, като например онова, което фиксира народни вълнения в Перу и черни забрадки. От СССР пристигна майка, чието дете беше изчезнало. Тя носеше негова снимка. Идваха хора, чиито близки бяха в неизвестност или имуществото им беше ограбе­но, или имаха сериозни здравословни проблеми. Майката узна, че момиченцето й е грабнато от улицата, откарано в някаква блатиста местност със стар камион... Не й казахме, че детето е убито, описахме й само местността. Две изчезнали момичета се обадиха от чужбина, както беше казала Нели, намери се момченцето от нейния град и т.н., и т.н.

Странно точна е информацията, която избликва от една снимка на съвършено непознат човек. Екстрасенсът веднага узнава жив ли е той, може да опише обстановката, в която се намира, здравословното му състояние. Знам няколко на пръв поглед фантастични случая, чийто развой се нареди според предсказаното, и всичко това започна от снимка на лице, което виждахме за първи път. Все повече се убеждавам, че някои човешки мозъци обладават качеството да приемат информа­ция, очевидно закодирана някъде - къде? от кого? - и е достатъчно тя да бъде просто разчетена и облечена в думи. Но многобройните и все по-увеличаващи се случаи на точно отгатване на бъдещето говорят, че нещо се случва - мутация или еволюция на човешкия мозък? От отдалечеността на този тъжен XX век се завръщаме към онова, което са притежавали прапрадедите ни, същите, за които имаме повърхностни представи, същите, които са построявали живота си според предсказанията на оракула, съобразявали са се със сънищата и са ги приемали най-малкото като насочваща информация да започнат или отхвърлят нещо.

Тук отново стигаме до като че все по-често потвърждаващо­то се правило за мисията на всяко човешко същество,, до абсурдната на пръв поглед идея, че нещата, думите, действия­та, причините и произтичащото от тях имат собствено, лично място в гигантската система на света. Все повече хора твърдят, че ги притиска мисълта за това, че животът им е ръководен, и аз не мога да приема всички за луди, тъй като в противен случай огромен процент човешки същества би тряб­вало да бъдат в психиатриите. В тяхното число се включват и лекари, които живеят двойствено - от една страна, се подчиня­ват на онова, което са ги учили, от друга - те по един мъчителен начин стигат до нови изводи за стойности и измерения. Разбира се, нито аз, нито за съжаление който и да било може да помогне на тези объркани и изтерзани човешки същества, често съмняващи се в състоянието на разума си. Рецептите как да си помогнем в тези случаи на раздвоение просто не вършат работа. Единственият начин е да започнем да мислим различно, а кой не знае, че няма по-трудно от това. Изход, който ми се струва ефективен на този преходен етап, е хората, усещащи се различни, да се събират с подобните си, да разговарят и да се поддържат.

Но най-сложно на тази разединена планета, в която преда­телствата са обичаен начин на живот, а хаосът - стил, е да си създадем навици да си помагаме. Безкористно и самоотверже­но. Не е естествено биоенерголечителят да разменя срещу парични знаци дадената му даром от природата способност, още по-неморално е това да се върши от ясновидците.

България е тръгнала по нови пътища и един от тях е да достигне до центрове за паранормалното, където необикновените човешки възможности ще бъдат във гокуса на цялата дейбост. Тези центрове за мозъчни атаки ще бъдат като щурм в неизвестното и ползата им не може да има еквивалент в никакви пари.

Там, в новите светилища, хората ще могат да проникват с помощта на други в бъдещето си. И веднага си представям как Нели го прави. Тя прониква в полето, което идва с вас. Разшифрова картини или факти. Узнавате какви болести и злополуки ви заплашват. Всички въпроси имат отговор. Но вие ще продължавате непрестанно да се питате: д аповярвам или не? За себе си аз имам моя отговор.

Сигурна съм, че го има и една мила дама, Бистра Георгиева, която цял живот събира необкиновени истории. Ето с нейно разрешение и една малка част от тях.

„Преди години в София е имало много известен ясновидец – Георги Антонов. Притежавал е силен магнетизъм, придвижвал на разстояние предмети и спирал с излъчването на ръката си часовникова стрелка. Предсказвал е с удивителна точност бъдещето, като назовавал конкретни имена, цифри и дати.

Наша близка, която го е познавала добре, си спомня как веднъж били в сладкарница „Савоя“. Срещу тях седели двама младежи, които изразили гласно съмнение в способностите на Антонов. Той ги погледнал и казал на единия, че живее с един бял дроб, но е засегнат и другия. Това било самата истина.

Моят баща бил на гости и между поканените се намирал и Антонов. Всички искали да им предскаже бъдещето, но той повикал само приятеля на баща ми и се затворил с него в съседната стая.

След 40 години баща ми срещнал приятеля си, с когото отдавна били прекъснали всякакви връзки. От него научил, че тогава Антонов му предсказал три неща: до един месец баща му ще умре, предвиденият строеж в близост до вода няма да се осъществи и най-важното, че няма да умре от насилствена смърт.

Бащата починал след месец, въпреки средствата и готовите документи строежът в близост до река се провалил. В завода, където работел, избухнал пожар, имало жертви и приятелят на баща ми бил осъден на смърт за саботаж. Всяка нощ извеждали по един затворник, но той бил сигурен, че ще живее.

Тази вяра го крепяла до деня, в който бил реабилитиран и се доказало, че няма никаква вина.

Антонов предсказал с точност часа и деня на собствената си смърт."

„Майка ми беше изключително чувствителна и притежава­ше силно развити телепатични способности, достигащи до ясновидство.

Преди изпит тя ми казваше на кои въпроси да обърна внимание и винаги изтеглях точно тях. Наши роднини имаха бебе. Всички се радвахме, но майка ми беше тъжна. То няма да живее - каза ми тя. Сънувах сестра си - покойната баба на детето - да гледа в прозореца на стаята и да казва: това дете е мое. След няколко дни бебето почина."

„Бях на работа в Годеч, а синът ми се намираше във Варна. Една сутрин чух гласът му да ми казва, че е катастрофирал. Попитах дали е жив и ми отговори „да". Поинтересувах се има ли и други пострадали и разбрах от него, че няма, колата се е обърнала, но са излезли невредими от предната врата.

В действителност всичко се оказа точно така."

„Баща ми беше починал преди няколко месеца. Сънувах го, че дойде и ми каза: „Днес трябва много да се пазиш и да внимаваш."

На сутринта ми предстоеше пътуване. Качих се в автобуса и седнах на мястото до шофьора. След няколко минути нещо ме накара да се преместя на една от страничните седалки. Малко след това автобусът се сблъска с лек автомобил и имаше много пострадали. Човекът, който беше седнал на първона­чалното ми място - до шофьора - загина."

„Бях на работа в чужбина заедно със семейството си. Вечерта сънувах, че майка ми, която оставих жива и здрава в България, се качва на влак и заминава някъде завинаги. До мене стои брат ми и аз го моля да не я пуска, но тя ми махва за сбогом и казва: време ми е.

Влакът се отдалечи и неописуема мъка сви сърцето ми.

На сутринта получих телеграма, че е починала."

„Една от гостенките ми на приятелско събиране ми разказа за случай по време на войната. Сирената засвирила тревога. Тя и други хора се втурнали към скривалището. Изведнъж забелязала върху стената му образа на жена с черна забрадка, която поклатила с предупреждение показалеца на ръката си. Веднага хукнала навън, а след нея и останалите. След минути върху скривалището пада бомба и разрушава сградата до основи."

Катя Двигун за разлика от други наши екстрасенси с ясновидски способности не е преживяла нито огромни траге­дии, нито клинична смърт. Тя се ражда със своите наднормални възможности, сред които лечението с биополе, поставянето на диагнози от разстояние, по телефона или по снимка са най-незначителното, което умее.

Тя притежава един бележник, в който са изписани от ръката й текстове на най-малко седем мъртви езика. Тук са излишни всякакви обяснения, тя казва, че внезапно сяда и започва да пише. През декември 1990 г. заедно със специалист по древни езици ние се опитахме да направим класификация на тези текстове, които между другото Катя може да прочете гладко и ясно. Тя само не е в състояние да предаде съдържанието им, но вярва, че и това ще стане скоро. А ето и реда на текстовете, появили се от бездната на хилядолетията:

1. Китайски руни - много древни

2. Руническо тибетско писмо

3. Неизвестни знаци

4. Неизвестни знаци

5. Протохетско писмо

6. Прабългарско писмо - първи вариант

7. Прабългарско писмо - втори вариант

8. Текст на език, който Катя нарича ЯХОНТ или ЕРХОНТ -според нея първия космически език

Преди време много популярната екстрасенска Момера Пенчева също показваше текст, чиито знаци специалистите не можаха да разпознаят и да обединят в нещо смислено. Но и тук, както и в почти всички посоки на психотрониката, е нужно търпение и време, за да се изяснят нещата. Дори на самата Вангелия Гущерова, баба Ванга, едно от най-големите чудеса на България, й трябваше дълго, дълго време, за да се наложи в хорското съзнание като феномен номер едно. Днес вече никой не отрича възможностите й, но защо не си спомните годините, в които я мъчеха с разни научни комисии и специалисти, голяма част от които отиваха при нея с предпоставената теза да изобличат явлението ясновидство като шарлатанство. Но както казват старите хора, каквото е писано, то ще стане. А днес ние вече сме сигурни, че онова, което е нужно, за да вървим напред, ще се случи на всяка цена. Или както съвсем ясно е казано в Евангелието на Матей, 3,10: ,,...и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън."

1991 год.