Свръхестественото Петя Димитрова феноменът

Спомням си изумлението, което ме обзе, когато за първи път ми попадна една книжка, извъртяна на циклостил. Текстът бе върху груба хартия, на места изобщо изличен. Книжката носеше странното заглавие „ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА", неин автор бе Реймънд Муди. В нея се разказваше спокойно, хладно, безстрастно за неща, от които хората ги побиват тръпки и повечето предпочитат да не ги узнават никога. Това са 150 случая на клинична смърт, описани от завърналите се от далечно пътешествие.

Беше зашеметяващо, световъртежно, тук всички думи са слаби. Книжката се предаваше от ръка на ръка. Издаването на части от текста стана възможно значително по-късно. Тогава се разбра, че истинското заглавие всъщност е „ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА", ако това има някакво значение.

За какво става дума?

Реймънд Муди е лекар реаниматор, комуто направили впечатление бълнуванията на неговите оживели след клинична смърт пациенти. Всички те твърдели, че когато ги напуснел последният дъх, се издигали над измъченото си тяло, проснато върху носилка, операционна маса, разкъсано при раждане или катастрофа, или загинало просто от болест. От височина наблюдавали суматохата и риданията на близките си. Това не ги трогвало, някои се опитвали да докоснат хората долу и да им кажат да спрат с тия сълзи, защото те се чувстват изумително добре, тъй прекрасно, както не им се било случвало приживе. Не се получавал обаче никакъв контакт, мъртвият си бил мъртъв, ако се съдело по бездиханното му тяло. Няма да описвам всичките етапи на пътуването в новото съществуване, ще прочетете за тях от оригиналния текст, създаден от двама лекари. Само ще подчертая, че повечето пациенти не намерили нищо приятно в завръщането си на земята и твърдели, че предпочитат да останат там, откъдето току-що ги били върнали.

За първи път лекари се обръщат към забранената зона на следсмъртието, очевидно с пълното съзнание какво може да им струва това. Въпреки всичко и д-р Реймънд Муди, и д-р Елизабет Кюблер-Рос създали текстовете на „СВЕТЛИНАТА НА ОТВЪДНОТО" и „ЕДНО НОВО СЛЪНЦЕ".

Един ден си помислих, че е време да надникна и в български­те реанимационни отделения, да запиша разказите на очевид­ците, да прегледам пощата си.

ПИСМО ОТ СОФИЯ

Случи се през 1960 г. Бях тежко болна, лекарите не ми даваха да ставам, за да не падна. Сутринта към седем се събудих и се надигнах да видя колко е часът. Зави ми се свят. Видях до себе си човек с бели дрехи. Заедно се издигнахме над блока, където живея. Летяхме над поляните на Бояна, към изгрева. Викам си, то било хубаво да летиш, а хората ги е страх на един самолет да се качат. Стигнахме най-високата част на планината, когато се откри равна зелена поляна. Имаше много хора, като на панаир. Пред нас стоеше висока сграда. Този, който ми помагаше да летя, разтвори вратата и ми каза да се настаня­вам където ми хареса. '

Влязох в сградата. Почнах от най-горния етаж, но никъде не ми хареса. Една врата, вече по-долу, се разтвори и видях двете си баби от Радомирско и едно бебе. Беше сестричката ми, починала на седем месеца. Но и при тях не ми се оставаше и слязох в градината. Всичко в нея беше като от бял мрамор, цветя и храсти всякакви, красотата им ме смая. Никога не съм вярвала, че има такава красота.

По едно време си рекох, какво търся тук, че не си вървя при децата. Тръгнах си по същата поляна и видях нанадолнище със стълби от мрамор, гладки и хлъзгави. Седнах на перилото и почнах да се спускам надолу. Колко време е минало не знам, но се събудих в леглото си. Тялото ми беше толкова посиняло, че се уплаших. Мислех, че съм изпоцапана с нещо, и почнах да се трия с кърпата за изпотяване, но тя остана чиста. Тогава разбрах, че съм била на оня свят.

Преживях клинична смърт при операция. Изведнъж полетях с огромна скорост през тунел. В началото се чувствах зле, а после, когато се издигнах нагоре, ми стана много хубаво. Летях в розов облак и изпитвах такова блаженство, каквото никога не съм изпитвала повече. След това се върнах над операционната маса и наблюдавах горкото момиче, което бях аз, а на мен ми беше леко и хубаво извън тялото му. Когато се върнах в него и дойдох в съзнание, разказах всичко на баща си и той ме помоли да го пазя в тайна, за да не ме помислят за луда.

Паднах от високо дърво. Не усетих болката от удара, а, веднага се понесох през тъмно пространство, изпълнено от свистящ неприятен шум. Внезапно той спря и аз се върнах обратно. Видях тялото си върху тревата, пречупените си крака, бледото си лице. От устата ми струеше кръв, а под лявото око се бе разтворила дълбока рана. Това някак си не ме интересуваше, обърнах се и пак поех нагоре, но този път скоростта бе по-малка и наместо⁴ шум чувах нежни звънчета. Изведнъж пред мен като бленда започна да се разтваря водна повърхност. Тя се превърна в обширно езеро, в чийто далечен край пушеше мъгла, а по брега имаше птици. Когато се вгледах, видях лодка, бързо прекосяваща водата. Маргарит, мой приятел, починал десетина години по-рано, идеше към мен. Изглеждаше точно толкова жив, колкото го помнех. Тогава разбрах, че съм умрял, и изпитах ужас, имах да върша толкова неща, имах годеница, майка...

Нещо ме отблъсна, видях пак тялото си, което качваха в някаква попътна кола, и дойдох в съзнание чак в болницата, където се лекувах дълго и трудно.

ПИСМО ОТ СЛИВЕН

Боледувах и една нощ ми стана зле. Полетях насън и се намерих на зелена поляна. Там на камък седи жена. Като се вгледах - моя починала наскоро съседка. Тя си беше особена, гледа ме строго и чувам: „Връщай се обратно, рано ти е. Но в къщата на Палазови ще умрат тримата братя един подир друг, първо големият, после средният, накрая малкият."

След два-три дни се привдигнах на крака. Излязох на двора и чувам откъм къщата на Палазови, съседите ми отляво, че изпищя жена. Разбра се, че големият брат паднал както си ходел. След два месеца вторият го втресе и умря до вечерта. Не смеех да кажа, че знам какво ще стане после, но все се надявах да съм сънувал и думите на оная съседка, която седеше на камъка, просто да са ми се присънили. Най-малкият брат го удари кола и той също си отиде двадесетина дена след смъртта на средния.

ПИСМО ОТ ЯМБОЛ

Около седмица преди да почине, в пълно съзнание, съпругът ми разказа следното. След полунощ със странна светлина в стаята му влизат същества, прилични по-скоро на жабчета, отколкото на хора. Променяйки непрекъснато формата си, те започват да изпробват различни магнитни полета. Съпругът ми каза, че е разбрал от тях, че смъртта е само преходно явление, преминаване към по-висша форма на живот. Каза ми също, че съществата го водили на много места, но просто не е в състояние да ми разкаже, защото всичко „там" е съвсем различно от този свят.

Почувствал, че минава през различни енергии, плазми и полета. Извънземните го върнали, но му казали, че вече са го взели. В следващите дни до края си той виждаше различни неща и ми показваше къде точно се намират в стаята, макар аз да не виждах нищо.

Съпругът ми беше много интелигентен, не беше вярващ и не беше склонен да вярва, че освен нас съществуват други светове и същества.
ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА НА РЕЙМЪНД МУДИ „СВЕТЛИНАТА НА ОТВЪДНОТО"

Какво се случва, когато човек умира? Това е вероятно най-често задаваният и най-интригуващият въпрос в история­та на човечеството. Преставаме ли просто да живеем, оставяй­ки единствено костите си като знак за пребиваването си на Земята? Възкресява ли ни някое висше Същество, ако сме имали добри оценки в Книгата на живота? Връщаме ли се под формата на животно, както смятат индусите, или след няколко поколения в друго тяло? И днес ние не сме по-близо до отговора на този съществен въпрос, както и преди много хиляди години, когато някой от нашите прадеди си го е задал за първи път. Въпреки това много обикновени хора, докоснати от крилото на смъртта, са имали чудновати впечатления от един свят на отвъдното, един сияещ от любов и разбирател­ство свят, до който може да се стигне само след необикновено пътуване в тунел или проход.

Този свят подслонява починали роднини, обгърнати в прекрасна светлина. Той се управлява от висше Същество, което помага на новодошлия да види отминалия си живот, преди да го прати на Земята, за да продължи живота си.

Хората, които са „умрели", не са никога вече същите след завръщането си. Те се отдават всецяло на живота, като изразяват вярата, че любовта и познанието са най-важните неща от всичките, защото те са единствените, които можеш да отнесеш със себе си.

Поради липса на по-точен термин за тези случаи може да се каже, че хората са преживели един БСЕ (близък до смъртта експеримент).

'Измислих този израз преди доста години в първата си книга „ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА".. Други автори използват други термини, като „пътувания в отвъдното", „отлитане на един­ственото към Единственото", „видения при приближаването на смъртта". В действителност, както и да се нарекат, всички тези случаи се отнасят към един и същ експеримент. Субектите на БСЕ познават всички или част от следните събития: усещането, че си мъртъв, умиротворяването и отсъствието на болка, отделянето на духа от физическото тяло, навлизането в мрачна зона или тунел, бързото издигане към небесата, срещата с починали приятели и роднини, обгърнати в светлина, срещата с висше Същество, преглед на отминалия живот и накрая съжалението от завръщането в земния свят.

Разграничих тези характеристики преди 20 години чрез собствени изследвания, които по едно забавно съвпадение започнах на 20-годишна възраст. Тогава бях млад студент по философия във Вирджинския университет.

Заедно с една дузина студенти присъствах на семинара на проф. Джон Маршал по философските въпроси, свързани със смъртта. Маршал посочи, че познавал един психиатър в града, д-р Джордж Ричи, който бил изпаднал в състояние на клинич­на смърт вследствие двойна пневмония.

Ричи бил по чудо възкресен. По време на неговата „смърт" той се оказал в тунел, през който преминал с голяма скорост, преди да види съществото от светлина.

Моят професор разказа, че този опит оказал дълбоко влияние" върху въпросния лекар - той се убедил, че получил правото да хвърли поглед в отвъдното.

До този момент на живота ми мисълта, че духът може да надживее физическата ни смърт, никога не ме бе засягала. Винаги съм мислил, че смъртта води до едновременното изчезване както на тялото, така и на съзнанието. Сериозно ме заинтригува обаче фактът, че един реномиран лекар признава публично с такава сигурност, че е хвърлил поглед в отвъдното. Няколко месеца по-късно чух той лично да разказва за този случай пред група студенти. Каза ни, че видял отдалеч тялото си, което притежавало всички признаци на смъртта и било проснато върху болничното легло. После навлязъл в блестяща светлина, която сияела от любов, и проследил всички събития от своя живот в една триизмерна панорама.

Скътах историята на Ричи в паметта си и се завърнах към заниманията си, след което се дипломирах по философия през 1969 г. Започнах да преподавам в университета, когато се сблъсках с нов случай на БСЕ - един от моите студенти без малко не умрял предишната година. Попитах го на какво е приличало това. Открих с изумление, че той разказва абсо­лютно същия случай, който Ричи описваше преди четири години.

Малко по малко намерих други студенти, които бяха чували да се говори за други случаи на БСЕ. В момента на постъпва­нето си в медицинския факултет през 1972 г. познавах не по-малко от осем случая на БСЕ, разказвани от искрени и сигурни хора.

В медицинския факултет намерих нови случаи и скоро разполагах с достатъчно, за да публикувам „ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА". Знаете какво последва. Книгата се превърна в световен бестселър. Този успех добре показваше, че съществу­ва явна необходимост да знаем повече за това, което ни се случва „после".

Книгата поставяше многобройни въпроси, без да може да им даде отговор. Освен това тя си навлече гнева на скептиците, за които неколкостотин изследвани случая не представляваха нищо за „истинското" научно търсене. Много лекари се провикваха, че били реанимирали стотици хора и никога не са чували да се говори за БСЕ! За други това не беше нищо друго, освен душевна болест като шизофренията. Някои твърдяха, че БСЕ преживяват само много религиозните хора, други вижда­ха в тях форма на демонично обладание. Според няколко лекари БСЕ не се наблюдавал никога при децата, защото те не са били „културно омърсени" за разлика от възрастните. Накрая според други твърде малко хора били преживели БСЕ, за да бъде той показателен.

Няколко души желаеха да задълбочат темата, в това число и аз. Нашата работа от последните 10 години значително проясни въпроса. Успяхме да разгледаме по-голямата част от възраженията, повдигнати от съмняващите се, че БСЕ е нещо по-различно от душевно помрачение или номер, който мозъ­кът изиграва сам на себе си.

Честно казано, да имаш зад гърба си скептици бе хубаво нещо, защото те ни принудиха да изучим явлението много по-задълбочено, отколкото бихме направили това без тях! Основното от нашите изследвания е изложено в настоящия труд.

КОЙ, КОЛКО ПЪТИ И ЗАЩО?

Един от въпросите!, върху които бих искал да наблегна, се отнася до значителния брой БСЕ. Когато започнах да изуча­вам явлението, мислех, че то е твърде рядко. Не разполагах с никакви цифри, с медицинска литература също. Ако трябваше да представя някакво изчисление, бих казал, че само един от осем реанимирани или видели смъртта отблизо познаваше поне един от стадиите на БСЕ.

Впечатлението ми се промени основно още след първите лекции, когато пред значителни групи от хора задавах въпроса дали са преживели БСЕ, или познават някого, комуто това се е случвало. Поставях въпроса много директно: „Кои от вас вече са преживели БСЕ или познават някого, комуто това се е случвало?" Средно един от 30 човека вдигаше ръка...

Джордж Галъп младши от едноименния институт за проуч­ване на общественото мнение сочи, че в САЩ осем милиона възрастни са преживели БСЕ! Това прави един човек на двадесет.

След това той анализирал съдържанието на тези БСЕ, за да се опита да определи в проценти честотата на различните елементи в експеримента. Ето резултатите:

Елемент Проценти

Излизане от тялото 26

Много подобрена зрителна острота 23

Чуване на звуци и гласове 17

Чувство за мир и липса на страдание 32

Светлинно явление 14

Преглед на миналия живот 32

Пристигане в друг свят 32

Среща на други същества 23

Опитност в тунела 9

Преждевременно познание 6
Това проучване ясно показва, че в нашето общество БСЕ са много по-разпространени, отколкото изследователите в тази област някога са си представяли.
ХАРАКТЕРНИТЕ ЧЕРТИ НА БСЕ

Както вече отбелязах, успях да разгранича един сбор от девет характерни черти, които определят БСЕ. Достигнах до това след като разпитах стотици хора и потърсих общи елементи в техния опит.

В „ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА" пиша, че никога не съм срещал човек, чийто БСЕ да включва всички тези елементи. Оттогава обаче анкетирах повече от хиляда случая, много от които съдържаха изброените по-горе характерни черти. Това не омаловажава факта, че от хората, които са преживели един БСЕ, не всички познават изброените фази. Някои преминават само една-две, други пет-шест. Наличието на едно или повече от тези явления определя БСЕ.

ВПЕЧАТЛЕНИЕТО, ЧЕ СИ МЪРТЪВ

Много хора не си дават сметка, че усещанията за приближа­ващата смърт, които в момента изживяват, имат нещо общо със смъртта. Те започват да плуват на определено разстояние от тялото си и го гледат. После изведнъж изниква страхът и (или) неразбирането. Те се питат: „Как може да съм горе и в същия момент да наблюдавам себе си долу?" Те не разбират нищо и се чувстват като изгубени.

В този стадий хората не винаги разпознават тялото, което виждат, като свое.

Един човек ми каза, че докато бил извън тялото си, е преминал през една зала във военната болница и бил изумен от огромния брой млади хора почти на неговата възраст и с неговото телосложение, които приличали на него. Той прегле­дал всички тези тела, като се питал кое е неговото.

Друг, претърпял много тежка катастрофа, в която загубил двата си крайника, си спомняше, че се бил навел над своето тяло, изтегнато върху операционната маса, почувствал съжа­ление към ужасно обезобразения човек, който се намирал там. По-късно обаче си дал сметка, че това е самият той!

Страхът, изпитван в този момент от повечето, често отстъп­ва място на пълното разбиране на това, което става. Хората разбират разговорите на лекарите и медицинските сестри, макар и да нямат никаква медицинска подготовка. Затова пък, когато те самите опитват да говорят на някого от медицин­ския екип или на друг човек, никой не може да ги разбере.

Опитват се да привлекат вниманието на присъстващите там, докосвайки ги. Но когато го сторят, дланите им преминават през ръцете, сякаш са безплътни.

Ето какво ми описа една жена, която реанимирах лично. Бях там, когато сърдечната й дейност спря, и аз незабавно пред­приех сърдечен масаж. По-късно ми каза, че докато съм задвижвал сърцето й, тя се издигнала и гледала своето тяло, което било долу. Стояла зад мен, като се опитвала да ми каже да спра, защото се чувствала добре там, където е. Тъй като не съм я чувал, опитвала се да хване ръката ми, за да ми попречи да й направя венозна инжекция. Дланта й преминала направо

57през моята ръка! Но, каза ми тя впоследствие, правейки това, имала усещането, че навлиза в нещо със състава на много „тънък желатин" и този желатин създал у нея впечатлението като че ли я пронизва електрически ток.

Други пациенти ми дадоха подобни описания.

Хората, преживели БСЕ, често изпитват чувство на силно развита самоличност. Един човек каза, че това е „момент, в който вие не сте повече жената на своя мъж, не сте повече родител на своите деца. Вие не сте повече детето на своите родители. Вие сте вие, напълно и изцяло".

Друга жена каза, че е имала впечатлението, че е „скъсала нишката" като един освободен от въжетата си балон. В този . момент страхът преминава в блаженство и разбиране.

Болните, мъже или жени, които преживяват един БСЕ, често страдат, докато остават в съзнание в своите тела. Затова пък, когато „нишката е скъсана", те изпитват осезателното чувство на мир, спокойствие и липса на страдание.

Говорих с хора, претърпели спиране на сърдечната дейност - те ми казаха, че ужасната болка на сърдечната криза преминава от агония в едно почти непоносимо удоволствие. Няколко изследователи издигнаха теорията, според която мозъкът в случай на крайно страдание произвежда вещество, което прекратява болката.

РАВНОСМЕТКАТА НА ЖИВОТА

Когато хората отново виждат живота си, познатото обкръ­жение изчезва. На негово място се изнизват и най-дребните събития от живота им в триизмерна оцветена панорама.

Обикновено това става от странична гледна точка, като че се отнася за трето лице. Случващото се съдържа целия живот.

Вижда се не само всичко сторено до най-малкия детайл. Мигновено се възприема също и влиянието на различните постъпки върху техните близки.

Например, ако се виждам в момент на лишена от любов постъпка, аз се оказвам веднага в съзнанието на човека, спрямо когото съм я извършил. Чувствам неговата тъга, болка и съжаление.

Обратно, ако се отнасям с любов към някого, изпитвам веднага неговото щастие и радост.

През цялото време Съществото от светлина остава близо до хората и ги пита какво добро са сторили в своя живот. То им помага да участват при равносметката и да видят истинския смисъл на събитията в своя живот.

Всички преживели Равносметката се завръщат убедени, че любовта е най-важното нещо.

За по-голямата част второто е Познанието. Съществото набляга върху факта, че едно от нещата, които могат да отнесат със себе си след смъртта, е знанието.

Когато дойдат в съзнание, хората изпитват жажда за познание. Те често стават ненаситни читатели, дори ако преди това не са обичали твърде книгите. Понякога започват отново да учат, за да изследват област, различна от тази, в която са работили до момента.

Не всички преминават през стадия на тунела. Някои говорят за „усещане за плаване", когато бързо се издигат към небето. Те виждат Вселената под ъгъл, достъпен само за космонавтите и спътниците.

К. Г. Юнг преживява това усещане през 1944 г. след сърдечна криза. Той казва, че се издигнал с пълна скорост към точка, разположена далеч над Земята.

Едно дете сподели, че се издигнало над Земята, после прехвърлило звездите, за да се окаже накрая при ангелите. Друг след издигането си видял планетите, докато Земята изглеждала в далечината под него като синкава билярдна топка.

За много хора БСЕ е толкова приятен, че те не желаят да се завърнат. Обикновено се гневят на лекарите, върнали ги към живота.

Двама мои приятели лекари си дадоха сметка, че някои от техните пациенти са имали БСЕ, след като видяха колко враждебни са станали след реанимирането.

В единия случай лекар реанимирал свой колега с току-що спряла сърдечна дейност. Когато дошъл в съзнание, болният имал много разярен вид и казал: „Карл, никога повече не ми прави това!"

Карл наистина не разбирал причините за лошото му поведе­ние. По-късно реанимираният му се извинил насаме: „Бях напълно обезумял, защото ти ме върна към смъртта, а не към живота."

Друг мой приятел лекар открил феномена на БСЕ, когато негов току-що реанимиран пациент започнал да го ругае, задето го изтръгнал „от толкова сияйното и прекрасно мя­сто".

Хората, преживели БСЕ, често реагират така, въпреки че чувството, че са „незаконно ощетени" не трае дълго. Ако с тях се разговаря седмица или две по-късно, те са щастливи, че са се завърнали. Състоянието на блаженство им липсва, но са доволни, че са имали случай да продължат живота си.

Един от интересните аспекти на БСЕ - те имат чувството, че им е предоставен изборът да се върнат или да си отидат. Лицето, което им предлага да избират, може да бъде Съще­ството от светлина или някой от починалите им роднини.

Всички, с които говорих, казват, че биха останали, ако зависеше само от тях. Обикновено обясняват, че са се завърна­ли, за да отгледат децата си или защото съпрузите и роднини­те им са имали нужда от тях.

Една жена от Лос Анджелос трябвало да отговаря на въпросите на Съществото от светлина два пъти. Първия път -в края на 50-те години. Тя се намирала в кома след автомобил­на катастрофа. Съществото й казало, че е дошъл моментът тя да умре и да отиде на небето.

Жената спорила с него, била твърде млада, за да умре. Съществото склонило в момента, когато му казала: „Аз съм толкова млада, още не съм се натанцувала!"

Доводът й разсмял Съществото и й било разрешено да продължи.

След около тридесет години сърцето й спряло по време на малка хирургическа операция. Жената отново прекосила туне­ла и се намерила пред Съществото. То й съобщило, че е настъпил моментът на смъртта.

Този път тя казала, че децата й са малки и не бива да ги напуска. „Добре - отговорило Съществото, - но това е за последен път. Следващия път ще трябва да останеш."

Освен деветте характерни черти на БСЕ, които узнават, хората казват, че там времето е твърде сгъстено, .без да има нещо общо с онова, което отмерват часовниците ни., Те го наричат „вечност". Една жена, която попитах колко е продъл­жило нейното преживяване, ми каза: „Една секунда или десет хиляди години - то е едно и също."

Човекът, изживяващ БСЕ, може да отиде, ако желае, където поиска, достатъчно е само да го помисли. Те могат да наблюдават лекарите, но и да отидат до чакалнята, за да видят близките си.

Тази част от изживяването дава може би най-добрия отго­вор на аргумента, според който БСЕ,не е нищо друго освен номер, който мозъкът изиграва сам на себе си. До голяма степен може да се приеме, че в бедствени ситуации мозъкът ражда усещане за тунела и срещата със Съществото от светлина, за да се успокои. Затова пък хората, които след БСЕ могат да ви разкажат какво е ставало в другите помещения, докато са били в кома, действително са преживели „излизане от тялото".

Една жена се отправила към чакалнята, където видяла, че малката й дъщеря била облечена безвкусно. Прислужницата довела детето в болницата и в суматохата го облякла с каквото й попаднало, без да подбира цветовете.

По-късно, когато жената разказвала за своя БСЕ на семей­ството си, тя споменала, че видяла дъщеря си, облечена в зле съчетани дрехи. Роднините й трябвало да приемат очевидното - тя наистина е била в чакалнята на болницата заедно с тях.

Жена на средна възраст преживя същото, докато я реанимирах. Правех й сърдечен масаж, а сестрата, която асистираше, изтича да потърси лекарство в съседната стая.

То се намираше в ампула, която, за да не се порежеш при счупването, трябваше да обвиеш с хартиена кърпичка. Когато болната дойде в съзнание, тя погледна сестрата много мило и й каза: „Знаете ли, гълъбче, видях какво направихте в другата стая. Някой ден така ще се порежете." Сестрата получи шок. Тя призна, че в бързането е отворила ампулата, без да предпази пръстите си.