Свръхестественото Петя Димитрова феноменът

Видях се с инженер Райна МИНКОВА в една събота. Историята й е необикновена, но съвсем не е единичен случай. Общуването с нея е изпълнено с любопитни подводни ями, където под пластовете вода може да се открият и изумителни светове, и странни същества, и обикновени миди, и прости камъни. Загубила съм вкус към масовите забавления, телеви­зията ме уморява, рядко общуването вече ми носи усещане за непропиляно време, но онзи следобед изобщо не забелязах как изтичаха часовете.

В някакъв обикновен ден при Райна Минкова, майка на три деца, идва необикновеното. Тя има страст към рисуването и тъкмо довършвала есенен пейзаж. Картината не се получава­ла, измъчвала я, но тя все не можела да я изостави. В ръцете й попаднал някакъв пирон, хрумнало й да го закове на стената, да окачи там злополучната картина и отстрани да види защо не върви. Пиронът обаче започнал да се държи необичайно. Завъртял се в стената. Сам. Махнала го, поставила го отново и отново се получила същата история. Хрумнало й, че по същия начин може да се върти, да речем, молив. Завъртял се. Някой го движел, без да се вижда кой, също като в анимационните филми. По-късно се започнало с писането. Приличало на диктовка, на общуване, на любезен контакт, в който питаш и ти отговарят пространно, с тая разлика, че не знаеш нито кого точно питаш, нито пък защо ти се дават обясненията.

От тогава до днес диктовките са изпълнили осемдесет тетрадки. В текстовете става дума за всичко. Обяснения за смисъла на света, живота, съществуването, милосърдието, вярата, наказанието, съдбата, прераждането, предсказания за бъдещето. И най-странното - поток от формули, които тя, въпреки инженерната си диплома, не била в състояние да схване. За да не се губи време, съпругът й, също инженер, се заел да записва онова, което й диктували.

Учителите, нека ги наречем така, изпълнявали основното предназначение на всеки учител - да учат на мислене. Тези уроци продължават и до ден-днешен. Прочетох изумителни плавни текстове, в които липсва настояване да се прави не това, а онова. В тях отсъства истерика, нервност, заплаха. Доброжелателност - ето точната дума, характерна за този контакт.

Райна Минкова и съпругът й говорят за себе си като за едно същество. Те са се враснали и привикнали към непознатата за милиони същества дейност и не могат вече без нея. Липсват им меркантилни намерения, те просто желаят да предоставят диктовките си на оня, който се интересува, за да послужат комуто трябва. Досега не са потрябвали никому.

Посланията на тези, които казват, че идват от звездите, са обемисти. Сетих се, че най-интересното за днес в тази обърка­на страна ще бъде едно предсказание за нейното бъдеще. Дано възприемем посланието от звездите като протегната ръка, а не като бълнуване.

Трябва да кажа още, че по време на общуването на Райна Минкова с хора, напуснали земното си битие, тя ми препреда­ваше техните думи. Те бяха изпълнени с обичайни и често употребявани от тях приживе фрази, носеха белега на тяхното мислене и съобщаваха неща, които фиксираха тяхното знание за един или друг факт от миналото им.
ПОСЛАНИЕ, ПОЛУЧЕНО ОТ ИНЖЕНЕР

РАЙНА МИНКОВА

НА 22. Х. 1990 г., СОФИЯ, 21 ч.
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ, КОИТО ПИШАТ СТИХОВЕ, ПРОЗА,

ПОЛИТИЧЕСКИ И ДРУГИ ТЕКСТОВЕ

Космическият разум е непрекъснато с вас, бди над вашия труд и се опитва да пресече пътя на пошлостта в границите на допустимия комплексен статут за позиция на всеотдайни хора, дръзнали да направят по свой начин описание на действител­ността, в която живеят, творят и бдят за запазването на могъщия напредничав дух на народа.

Не се твори без космическа намеса в благородния смисъл на

Много смело е да се твори от прозореца на небитието за народа, но целта на мисловния цикъл се заключава в издирва­нето на факти за умствен градивен потенциал у твореца-мислител - хомо сапиенс. Мисля, че всяка стъпка в усъвър­шенстването на идеите за творческа изява се сблъсква с търсенето на нови прийоми и рефлекси от гледна точка на манталитета и душевната зрялост. Авторът трябва да гради творчеството си на базата на позициите си в дадена област, независимо дали общува пряко с нас, или е блуждаещ мисли­тел във всемирния ход на интеграционния процес, който все още не е достигнал максимума си на планетата.

Бог да ви пази от смутни времена! Събудете се, българи! Не падайте на колене пред чужди капитали! Връх на вашия живот е не богатството, а натрупването на духовен капитал. Стоп на примитивизма в съзнанието. Стоп на задграничните преселе­ния на духовна мъдрост, стоп на интелектуални задръжки, на * живот в името на личното!

Бъдещето е на ваша страна. Вие ще го градите. Има слънце за всички. Благословени сте от Господ да отърсите страната си от плесента на старото.

Аз съм до вас неотклонно, непрекъснато. Извървявам вашите несполуки, за да ги програмирам в хода на бъдещата ви програма божия. Вие или ние? Алтернатива няма.

Всичко е обща програма, която изменя и вас, и нас, насочвайки ни в името на процъфтяването към общи стъпки.

Най-важното събитие ще бъде утвърждаването на гения в науката - продължител на теорията за относителността на Айнщайн.

Ще се ликвидира опасността от екологична катастрофа. Този гений ще бъде българин, живеещ в, София. Това не е случайно, тъй като България е страната на Тангра и родината на безброй екстрасенси.

Извънземните ще дойдат в България след три години. Ще бъде осъществен разумен контакт от двете страни. С това сътрудничество ще бъде поставено началото на нов подем в пространствените изяви на човека. Той ще напредне бързо в Космоса, в овладяването на биотерапията, в литературата, най-силно в поезията, ще се задълбочат религиозните позна­ния.

Поет от световна величина ще бъде българка. Нейната величина ще се извае от здравото единство между свят и антисвят.

Успех в сътрудничеството между балканските народи във всички области на живота. Образуване на балканска комуна.

Създаване по-нататък на общ европейски дом и впослед­ствие на евроазиатска комуна, докато се стигне до извисяването на човечеството в планетарен мащаб.

Предстоящите избори ще бъдат в полза на СДС, следващи­те също.

В София ще се създаде Център по биолечение, който ще прерасне в световен духовен и просветен будител на извисени­те хора.

Науката ще се развие бързо, българи ще станат автори на най-нови изобретения, които ще залеят света.

Икономическата и духовната криза ще заглъхне за около три години. В по-близките месеци ще бъдат отбелязани успехи в транспортното обслужване, туризма и леката промишле­ност.

През 1956 г. американската журналистка РУТ МОНТГОМЪРИ започва изследване на психическите феномени. Във всяка книга, към която се обръща за справка в Конгресната библиотека, среща името на известния медиум АРТЪР ФОРД. Заинтригувана, тя го интервюира и му признава, че неотдавна е публикувала в пресата материали, разобличаващи медиуми­те. Той й предлага веднага да влезе в транс. Вълнуващите резултати от този сеанс тя описва в книгата си „Търсене на истината".

По-късно двамата стават добри приятели. След смъртта му, под влияние на силната мъка, която изпитва, Рут Монтгомъри установява, че владее автоматичното писане и може да устано­вява контакт. Откъсът от книгата „СВЯТ ОТВЪД" е запис на сеансите на Рут Монтгомъри в продължение на четири месеца - от 4 януари до 7 май 1971 г.
ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА НА РУТ МОНТГОМЪРИ „СВЯТ ОТВЪД"

Отвъд смъртта идва сепващото съобщение на един от най-известните в света медиуми. Съобщение, съдържащо отговори на въпросите:

- Какво се случва след смъртта?

- Къде отиваме?

- Отиваме ли някъде?

— На какво прилича това „оттатък"?

- Какво значи да си извън тялото?

- Виждаме ли любимите, които сме изгубили отдавна?

За тези, които вярват в живота след смъртта, има добри новини от другия свят. Светът отвъд е-уникално изследване на човешката природа, Бога и Вселената от един нов пророк, чийто глас ще бъде чут!

Автоматичното писане е толкова мистериозно, колкото цикълът на раждането и смъртта, и значително по-трудно за доказване. Автоматичното писане може да се види или проче­те, но двигателят, който насочва молива или движи клавишите на пишещата машина, не се приема от никое от петте ни физически сетива. Но ние знаем, че много книги са били написани изцяло чрез тази насочваща сила.

Някои от тези, които се съмняват в съществуването на връзка между живи и мъртви, твърдят, че мислите произлизат от подсъзнанието, където нашата памет ги складира. Други вярват, че съобщенията се предават от свръхсъзнание или по-високо съзнание, което има контакт с всички знания чрез някакъв вид разпростиращо се навсякъде свръхсетивно въз­приятие.

Аз не претендирам, че знам отговора. Мога само да твърдя, че живите описания на онова, което е след живота, предадени в тази книга, не са продукт на моето въображение. Те не са и познания, получени чрез съзнанието, и случаите, в които твърденията са доказани по-късно, са ми били напълно непоз­нати, преди да дойдат посредством пишещата ми машина.

Тази книга е личното описание на живота на АРТЬР ФОРД в следващите стадии на съществуване ОТВЪД ВРАТАТА, която човек нарича смърт.

„Рут, тук е Арт!"

Нямах търпение да сложа листа в пишещата машина. После Артър написа: Рут, тук е Арт. Нека видим на какво прилича животът в този стадий на развитие. Тук съм още нов, така че ще се занимавам само с това, което съм преживял досега.

Смъртта не е нищо повече от преминаването през вратата. Тя е толкова кратка и мимолетна, че едва се забелязва. Тялото, да кажем, е уморено и слабо. В определен момент сърцето спира не само защото механизмът на тялото не иска да функционира, но и защото душата се измъква през отворената врата. Някои тръгват радостни, други нещастни, но всички - в отговор на вселенския подтик за мир и спокойствие.

Типовете, които най-трудно се приспособяват тук, са тези, на които им е липсвала вяра в живота преди или са били така цялостно неподготвени, че не се опитват да се приспособят към неочакваните условия. Например един общопризнат ате­ист се озова тук, след като цял живот бе настоявал, че след смъртта няма нищо. Той е удивен, възмутен, смята, че халюцинира и че тези, които се опитват да му помогнат да се адаптира, са фантазии на неговото въображение. Малко по малко започва да приема, че греши, и в него настъпва жажда да научи всичко, което преди не е съществувало за него.

Нека да ти дам друг пример за човек, толкова сигурен, че няма Бог и Отвъдно, че се отнасял към другите лошо и не чувствал никакво морално задължение да подаде някому ръка за помощ. Когато направил прехода, се ядосал и се разбунтувал, защото се намерил в ситуация, създадена от самия него, заобиколен от други алчни души, които го приветствали ликуващо в ада, направен от самите тях. Той бил шокиран. Това не били хора, към които би искал да се присъедини. Те били зли и груби, докато той бил образован и вежлив, въпреки че никога не мислел за другите. Опитал се да се откъсне от демоничната група, но тя била навсякъде. Викал за помощ, но никой с по-добър характер не можел да влезе в групата и да го спаси. Така той изкопал собствения си гроб и легнал в него за известно време.

Абсолютен нещастник, защото едва сега вижда глупостта си и не знае как да промени съдбата. Той остава там, докато разкаянието го кара да осъзнае, че е пропилял времето за живот - рядка привилегия - в мислене само за себе си. След като достигне състоянието на пълно покаяние, вече ще може да освободи себе си от неразкаялите се създания наоколо и дълго време ще търси своята душа, за да й покаже миналите грешки. Това понякога е много дълъг процес, защото ще трябва да намери своя път сам. Само той може да прецени грешките си и да потърси прошка."

После Форд обърна внимание върху личности, които уми­рат с непоносима смърт. „Днес ще обсъждаме тези, които са неподготвени и се оказват тук внезапно, не по своя вина, жертвите на случайности,, убийства или войни. Първо те са учудени от това, че са тук, горе, но ако не са противници на идеята за отвъдното, ще започнат да се адаптират без много бавене.

Пред убийците стои ужасът, че не могат да върнат физиче­ския живот на жертвата. Няма бърз начин да се изкупи такъв грях. Така че това е нещастен период, докато накрая личността се почувства достатъчно силна да се превъплъти отново с намерението да изкупи грешката си.

Сега нека говорим за онези, които търсят и желаят смъртта като освободителка от страданието. Те са най-приспособимите, защото са ликуващо щастливи тук, отвъд. Аз бях един от тях, измъчен толкова от болното си тяло, че нетърпеливо очаквах освобождението. И всяка минута, откакто дойдох тук, съм щастлив."

Помолих за по-обстойно обяснение на процеса, чрез който една душа се превъплъщава във физическо тяло. Той ми отговори, че удобният случай идва само след като духът е имал „достатъчно време да изпълни кармичните си задълже­ния, да знае кои да отхвърли и кои са му необходими за по-нататъшно развитие".

„След като изборът е направен — продължи Форд, - трябва да се намери ситуация, в която ще има изпитания, развиващи неговата личност и характер, така че да се изплатят кармични­те задължения. Ако е необходимо търпение, той ще потърси ситуация, където неговата стремителност най-често ще бъде подлагана на проверка. Ако е необходимо да се научи да обича, ще трябва да избере ситуация, където ще изпита своя характер срещу тези, които не са се научили да дават любов. Ако е спечелил правото да избира родителите си, ще започне да се оглежда за тези души, които може би е познавал в предишните животи от плът, с които е имал независимо добри или лоши кармични връзки.

Той търси пола, който иска да има този път, и възможности­те да получи образование. Помага си с нещо като небесен компютър, както на шега го наричаме тук. Това е картотечна система, твърде сложна за човешкия ум, но при нас тя изглежда напълно логична. Тук винаги има много души, искащи едновременно да се върнат в подходящ проводник (или майка). Ако съревнованието е прекалено тежко, тогава характеристиките на желаещите се залагат в компютъра и той избира подходящата за целта душа.

Душата, която е спечелила, обикаля известно време родите­лите си, за да се увери, че иска да продължи с връщането си в това физическо тяло. Тя влиза в новороденото тяло обикновено по време на раждането, но понякога малко преди или след това. Ако се колебае прекалено дълго, бебето няма да живее." Попитах го защо има мъртвородени бебета. „Тялото не е съвършено и затова душата не може да влезе в него. След това тя ще започне пак да търси подходящ проводник и да чака връщане при тези родители, ако настоява да живее с тях. Едно бебе например, след като не намери пак възможност да се свърже с предишните си роднини, когато тялото доказа, че е неспособно да издържи живот, избра да чака друг удобен случай. Но той никога не дойде, така че е все още тук, от тази страна, и сега е често с баща си и леля си."

През деня се опитвах да разгадая този метод за определяне на роднини, а на следващата сутрин Артър написа: „Нека поговорим за небесния компютър, който толкова те заинтере­сува. Когато една душа иска да се превъплъти, тя регистрира качествата си, ако ги вижда, заедно с мотивите да избере точно този проводник за връщане в плътта. Когато бъде избрана, останалите започват да търсят друг проводник, който по-добре отговаря на техните изисквания за среща със старите кармични задължения."

Прекъснах го, за да попитам за тези, които влизат в деформирани тела. „За учудване е, че има почти толкова кандидати за тези тела на новородени бебета, колкото и за здравите. По-големите препятствия пред физическото тяло са по-голяма възможност за всяка душа да изплати кармичните си задължения и да порасне духовно. Душата, която среща много пречки във физическото си тяло, се развива много по-бързо от друга, която според земните стандарти има всичко, за да живее лесно."

Попитах за тези, които са умствено увредени още от раждането или от ранно детство.. „Това са толкова нещастни ситуации, че ние дори избягваме да мислим за тях: Те са души, толкова отчаяни, че няма да изкупят кармичните си задълже­ния, че се решават да се върнат и да преживеят мъчението, за да израснат духовно. Понякога те съзнателно избират увреде­ни тела като средство за изкупление на извършени грешки или престъпления в предишни животи. Лекарите казват, че увреж­дането на мозъка се предизвиква още от деформирането на плода в утробата или по време на раждането, това, разбира се, също се случва. Но душата, която влиза в тялото по време на раждането, знае за уврежданията и се разплаща за минали злодеяния."

Поисках да знам за някои увреждания, които се случват по-късно. „Понякога това е напълно непредвидено и е невъз­можно да се предотврати поради обстоятелства, извън кон­трола на душата, обитаваща физическото тяло. Но по-често душата сама чувства нужда от изкупление и доброволно разрешава злополуката да се случи, за да изплати докрай кармичните си задължения."

Как се определя полът на връщащата се душа? „Много често тя продължава да бъде от пола, който е предпочитала в миналите си животи, но понякога избира другия. Мъж, който е бил груб, понякога ще стане жена в следващия физически живот, за да преживее ситуации, които ще го научат на нежност. Страхлива малка жена може да избере тялото на момче, за да преодолее страха.

Ето случая с една парализирана жена. Тя се чуди защо трябва да преживее толкова изпитания, след като сегашният й живот е безупречен. Ние откриваме в нашите записи, че в един свой земен живот е била жесток войник в древния Рим. Не е чудно, че за да изкупи прегрешенията си, тази душа се е върнала като слаба и трепереща жена. Въпреки парализата тя живее правилно и ще може да направи огромен духовен напредък."

От време на време, когато споменавах Едгар Кейси, Йогананда, Бети Уайт и други високо еволюирали души, Форд правеше бързи справки на „по-високи нива" и на „други планети". На 10 април поисках по-подробно разяснение и той написа: „По-високите нива са по-високи степени на съзнание. Тези, които са в следващото по-високо ниво знаят повече за нас, отколкото ние за тях.

Да се опише с думи разликата в нивата на съзнание е почти невъзможно, но нека дам пример с един балон, пълен с хелий. На земята за всички той е голяма физическа форма, която може да се види и пипне. Но щом се прережат въжетата, се издига, освободен от земните връзки, които .представляват сребърните нишки, свързващи една душа с физическото й тяло. Не след дълго човек престава да го усеща и вижда. Балонът се скрива от човешките Сетива, но все още е жив. След време и душата загубва всичките си-земни контакти, но помни какво е било долу. Анализът е прост, но е трудно да се обясни с понятия, разбираеми от крайния човешки ум.

В по-високите нива на съзнание душата на човек е така жива и разумна, както е била във физическото тяло."

Прекъснах, за да го попитам какво иска да каже Едгар Кейси с това, че между животите си душата отива на Уран или до други планети, и той отговори: „Много от планетите са обитавани от различни" духовни форми в разни състояния на съзнание. Някои са в по-високи, някои в по-ниски форми на съзнание от земните обитатели, но поради различните нива на развитие някои еволюират по-бързо в едни вибрационни нива, отколкото други. Така някои могат да посещават за малко Венера, Уран, Марс или други планети. Общуванията, които изглеждат като контакт с извънземни, са мисловни форми, които те изпращат във вибрации, твърде високи, за да могат да бъдат записани от вашите уреди. Но понякога при известни атмосферни условия вашите най-прецизни уреди се влияят от тях."

Друг ден Форд каза: „Атлантяните (от изчезналата Атлан­тида), много от които са били на високо стъпало на развитие, често обитават други нива на различни планети, но следят какво става на Земята, защото части от Атлантида ще бъдат видяни следващото столетие. Атлантяните желаят да дока­жат, че човешката раса ще може да си възвърне някои от тайните им познания от времето на онази епоха. Излишно е да се казва, че мнозина от атлантяните са се прераждали отново и отново във физическа форма. Ти и аз някога също сме били атлантяни. Някои от тях са толкова високо в стълбицата на висшите същества, че не им трябват по-нататъшни земни връщания. Междувременно те инструктират душите, напред­нали отвъд стадия, в който съм аз, и им помагат да разберат загадките на Вселената."

Седмица по-късно Форд обяви, че Лили лично ще дискутира по-висшите състояния на съществуване,, и Лили незабавно написа: „Щом научим уроците си тук, в това междинно състояние, ни се дава възможност за избор. Прераждане или пътуване напред към други области на съзнанието. Когато сме готови, приключили с философските дискусии или отхвърли­ли грешките на плътта, ние усещаме светенето на духа и с малко усилие на мисълта можем да се придвижим в ново съзнание. В него за известно време губим контакт с тези тук и с онези в твоето физическо състояние на съществуване.

Тогава ние се озоваваме в онова, което наричаме чиста етерна област и напълно губим за известно време контакт с други души. Това е едно самотно преживяване, тъй като сме споделяли мисли и идеи и тук, както и във физическото тяло. После се пренасяме в нещо, което назоваваме външно про­странство, но то не може да се опише с думи, за да се разбере от физическия човек. Например сме в сферата на Уран, където вибрациите са толкова огромни, че в началото сме разтърсени до дъното на съществото си; Атмосферата е силна, макар тя да е по-скоро липса на атмосфера, където няма прикритие от лъчи, пулсации и сияния. Там оставаме, докато издържим и се подготвим за друга стъпка от нашето развитие.

По-късно можем да преминем към Венера, Марс или някоя от другите сфери на съзнание в нашата планетна група. Разхождаме се по повърхността на планетите, както вие по Земята, с тази разлика, че телата ни нямат тегло и плът. Някои от планетните вибрации са меки и успокояващи, други -огнени и антагонистични. Трябва да изпитаме всичко, за да разберем универсалното единство на цялото човечество и законите, които ни управляват."

На следващата сутрин писането започна така: „Рут, тук е Лили и групата на Арт. Ще ти кажем повече за това, което се случва, когато душата напредне от междинния стадий, от който сега общуваме с теб. В по-високо състояние двустранно­то общуване е невъзможно, с изключение на някоя душа като Едгар Кейси, който може да ускорява вибрациите си. Когато аз искам да призова таланта на някой, с когото да общувам, се връщам от по-високото в това междинно състояние, защото не мога да вися край тебе, докато ваше' височество се накани да седне и получи информация. Не се опитвам да бъда саркасти­чен, а просто да обясня, че има много по-важни неща от това да чакам, за да видя дали ти ще започнеш изобщо сутрешните сеанси.

Когато се настроим на по-високи честоти, ние се озоваваме в състояние, най-точно описано като флуид. В четвъртия стадий обитаваме други планети, но не във физическо състоя­ние. Тези планети са много различни една от друга, на тях има стадии на развитие от най-нисша протоплазма до най-висши модели мисловни връзки. Уран е особено унищожителна планета в смисъл на преобразуване на злото, Сатурн съдържа чисти мисли, без да слиза до ниските състояния на съзнанието. Обитаващите планетите за известно време са толкова далеч от това, което земните хора наричат здрав разсъдък и разум, че ако някога решат да се връщат във физически облик, няма да са в хармония с другите души, въплътени по същото време." В този момент Артър Форд прекъсна, за да напише: „В този стадий, в който съм сега, не съм ходил до други планети, но си спомням, че между други земни животи съм бил на три от тях. Още не знам дали ще ида отново там, или ще се върна на Земята, за да завърша цикъла си от прераждания, но съм сигурен, че не искам пак да посещавам Уран."

Попитах Лили, Артър и групата дали някои други планети са обитавани от физически форми и отговорът беше: „Не, няма живот какъвто ние го познаваме. Съществуват много разновидности от мисловни форми, като репички с криле, репи с опашки, салати, които се смеят, и животински форми, които се разхождат по въздух и вода. Гротескните форми на минерален живот, който не е нормален за Земята, там е реален.

Всички те имат различни форми на общуване и разни цикли на връщане към планетите си, както ние се прераждаме на Земята. Обикновено по-авантюристичните понякога слизат на Земята, но винаги с катастрофални резултати.

Има земни хора, които са живели във формите на Сатурн и други планети, но резултатите не са благоприятни. Това е така глупаво, както и кръстосването на различни видове. Когато казвам, че посещаваме други планети временно, нямам пред­вид, че ги обитаваме като техни форми. Ние отиваме като мисловни форми, за да научим законите на Вселената и да разберем неотменимостта на Единния Закон.

Душите, обитаващи други планети и звезди, са на различни стадии - някои примитивни, някои напреднали, - но всички те носят пулса на Бога и светлината на Неговата Любов. Всяка има отговорността си за поправянето на различни вини на духа, за да може да продължи пътуването си към сливане със Създателя.

Бившите земни същества, които са избрали да продължат към по-високи стадии, са така възпитани, както душите в манастирите на земно ниво. Те се учат да се проектират чрез вибрации в сфери, които никога преди не са изследвали, и в този смисъл стават пътешественици в астрални тела не само по места, които някога са познавали във физическия си облик, но и на други планети. Пътуването допринася за познанието на вселенските закони и когато те са в четвъртия или третия стадий, могат да бъдат едновременно на няколко планети, защото душата в по-високото съзнание проектира образа си в много направления.

След дискусията за единството с Бог ми изглеждаше нелепо да питам за летящите чинии, но знаех, че ако не го сторя, читателите ще ми зададат този въпрос. „Да, има летящи чинии - ми отговори Форд - и те произлизат от мислите на онези, които са на други планети, но не са материални. Те не са от твърдо вещество в земния смисъл, а трансмисии на светлина и звук, които се появяват така реални, сякаш са направени от стомана. При известни условия са видими и понякога оставят следи, когато се доближат прекалено близо до земята, но са недостъпни за същества от земното ниво."

И това беше всичко!

Превод от английски Грета Дерменджиева