ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА НА ЕЛИЗАБЕТ КЮБЛЕР-РОС „ЕДНО НОВО СЛЪНЦЕ"

Д-р Елизабет Кюблер-Рос, от швейцарски произход, работи и преподава повече от двадесет години в много болници и университети на САЩ. Тя е толкова известна в областта на танатологията¹, че в нейната втора родина книгите й станаха отправни трудове за лекари и медицински сестри. Без съмне­ние в целия свят няма друг учен, който да е получил толкова титли Доктор хонорис кауза. Тя е прекарала стотици часове до леглото на умиращи и е наблюдавала поведението им, което разграничава в пет фази.

Въпреки че д-р Рос стана знаменитост в САЩ преди повече от десет години, в Европа започнаха да я откриват едва наскоро.

По време на телевизионно предаване зрителите на Швейца­рия я чуха да излага убежденията си, базирани върху научните й изследвания. „Смъртта е само едно преминаване към друга форма на друг живот на друга честота" и „Мигът на смъртта е красиво, неповторимо освобождаващо преживяване, което се изживява без страх или отчаяние""- твърдеше тя. Несъмнено телезрителите никога досега не бяха чували от лекар такива твърдения. Когато я питат дали тя самата се бои от смъртта, тя признава спонтанно: „Не, никак, аз отсега я чакам с радост."

Професор Ханс Кюнг подчертава значението на тази храбра жена, като казва, че не само теолозите, но и „един несметен брой хора" са й „безкрайно признателни", задето тя си е поставила въпросите за смъртта и така е нарушила табуто, като е направила медици наша „отново отворена за тези проблеми".

Д-р Рос заявява, че нашият живот в земното тяло е само „съвсем малка част от съществуването ни". Следователно животът не е, както твърди материализмът, сведен до един-единствен. Този земен живот е по-скоро нищожна част от глобално индивидуално съществуване, което отива далеч отвъд него. Не е ли успокояващо, че не просто „свършваме" със смъртта, а че ни очакват чудесни неща?

Много хора казват: „Д-р Рос е видяла достатъчно умиращи. Сега тя започва да става странна." Мнението, което хората имат за вас, е техен проблем, не ваш. Много е важно да се знае това. Ако сте съзнателни и вършите работата си с любов, върху вас ще плюят, ще правят живота ви труден. И десет години по-късно за същата работа ще ви присъдят 18 титли Доктор хонорис кауза, както се случи в моя живот.

Когато в продължение на много години седиш до леглото на деца и на възрастни хора, които умират, когато ги слушаш истински, забелязваш, че те знаят, когато смъртта е наблизо. Някой изведнъж ви казва „довиждане", когато вие сте далеч от мисълта, че смъртта би могла да настъпи в близко време. Но ако вие не отклоните това признание, умиращият ви казва всичко, което би искал да ви съобщи.

Ние проучихме 20 000 случая в целия свят с хора, изпаднали в клинична смърт и възвърнати към живота. Някои дойдоха на себе си по естествен път, други — след реанимация.

Бих искала съвсем накратко да ви обясня това, което всяко живо същество ще изживее в момента на смъртта. Това усещане е общо за всички, то не зависи нито от цвета на кожата ви нито от възрастта или общественото положение. Става дума за едно чисто човешко събитие като нормалния процес на раждането например.

Преживяването на смъртта е почти еднакво с това на раждането. Това е раждане в съвсем друго съществуване, което може да бъде доказано по прост начин. В продължение на 2060 години са ви карали да вярвате в отвъдния свят. Според мен тук вече не става въпрос за вяра, а за познание. И аз на драго сърце иде ви кажа, стига да искате, как се придобива това познание. Когато умрете; така или иначе ще знаете. Аз ще бъда там и ще се радвам най-вече за тези, които днес казват: „О, горката госпожа Рос."

Моментът на смъртта има три етапа. Казвам, че физическа­та смърт на човека е еднаква с наблюдението, което можем да извършим при напускането на пашкула от пеперудата. Пашку­лът и неговата ларва са преходното човешко тяло. Те са една временна къща, ако можете да си го представите така. Да умреш, значи да се преместиш в една по-хубава къща, образно казано, разбира се.

От момента, в който пашкулът е повреден неотвратимо в резултат на убийство, инфаркт или хронично заболяване -малко значимо е как, - той освобождава пеперудата, тоест вашата душа. В този втори етап, когато вашата пеперуда -също символично - напусне тялото ви, вие ще изживеете важни събития, за които трябва да знаете, за да не се плашите от смъртта.

През втория етап вие ще бъдете натоварен с психическа енергия, докато през първия сте натоварен с физическа. В него вие се нуждаете от работещ мозък и бодро съзнание, за да влизате във връзка с другите. От момента, в който пашкулът се повреди, вашето съзнание вече не е бодро. Когато спрат сърдечните пулсации и дишането, пеперудата вече се намира извън пашкула. Което не значи, че вие сте мъртъв, а че пашкулът повече не функционира.

Най-големият дар, който Господ е дал на хората, е свобод­ната воля. И от всички живи същества само човек има свободна воля. Следователно вие имате избор да използвате психическата и физическата си енергия по отрицателен или положителен начин. Това значи, че двата живота в съответните тела могат да бъдат отрицателни или положителни. От мига, в който вие станете свободна пеперуда, т.е. когато напуснете тялото, ще забележите, че виждате онова, което се случва около мястото на вашата смърт. Тогава вие вече не възприемате събитията с вашето мъртво съзнание, а с едно ново възприятие. Отбелязвате всичко точно, и то когато нямате артериално налягане, пулс, дишане, дори при отсъ­ствие на електромагнитни вълни в мозъка ви. Вие знаете точно това, което се говори край вас. И следователно ще можете да кажете с точност, че са отделили тялото ви от катастрофира­лия автомобил с помощта на три горелки. Има хора, които назовават с точност регистрационния номер на автомобила, който ги е блъснал, но е продължил пътя си. Научно не може да се обясни как някой без електромагнитни импулси в мозъка си би могъл да прочете един регистрационен номер. Учените трябва да бъдат скромни. Трябва със смирение да признаем, че има милион неща, които все още не разбираме. Но това не значи, че тези неща не съществуват или не са реалност, единствено защото не ги разбираме.

Ако сега си послужа със свирка за куче, вие не бихте могли да я чуете, докато всяко куче ще я чуе. Причината е в това, че човешкото ухо не е чувствително за възприемане на високи честоти.

Трябва също да знаете, че ако се приближите до леглото на умиращата си майка или умиращия си баща, намиращ се вече в дълбока кома, тази жена или този мъж чуват всичко, което вие казвате. И в никакъв случай не е късно да кажете: „съжалявам", „обичам те" или всичко, което искате да кажете. В този момент вие можете да уредите и „неуредени неща", дори ако те датират отпреди десет или двадесет години, и така да се освободите от чувството за вина, за да можете по-леко да преживеете всичко, което чувствате.

ДА ЖИВЕЕШ И ДА УМРЕШ

В този втори етап „мъртвият" - ако мога така да се изразя -ще забележи също, че отново е невредим. Слепите могат да виждат. Глухонемите пак чуват и говорят. Първото, което, сияеща, ми каза една от моите болни с тромбоцитна склероза на инвалидна количка и със затруднения в говора след завръщането си от експеримент на прага на смъртта, бе: „Д-р Рос, аз можех отново да танцувам." И хиляди в инвалидни колички ще могат един ден да танцуват. Но когато се завърнат, те очевидно ще се намерят пак в предишното си болно тяло.

И така вие разбирате, че тази извънтелесна опитност е едно прекрасно и щастливо събитие. Малките момиченца, които в резултат на химиотерапия бяха останали без коса, след такава опитност ми казват: „Бях отново с моите хубави къдрици." Жените, претърпели ампутация на гърдата се сдобиват пак с нея. Всички отново са незасегнати от болестта. Те са съвърше­ни.

Много са колегите ми скептици, които казват: „Тук става дума за проекция на желанията." В 51 процента от всичките ми случаи се касае за внезапна смърт. Не вярвам, че някой отива на работа, съмнявайки се, че може да разполага с двата си крака, когато пресича улицата. И изведнъж в резултат на тежка злополука той вижда крак, отделен от неговото тяло, своя крак.

Всичко това не е доказателство за скептиците. И за да ги успокоим, направихме проектоизследване, като си поставих­ме условието да наблюдаваме единствено слепите, невиждали светлина поне от десет години. Тези слепи, които са имали извънтелесна опитност и са се завърнали, могат да ви кажат какви цветове и бижута сте носили в тоги момент, каква е била шарката на пуловера или връзката ви и т.н. Ще разберете, че тук не може да става дума само за видения. Можете да изтълкувате тези факти, ако отговорът не ви плаши. Но ако той ви плаши, ще бъдете като скептиците, които ми казаха, че извънтелесните експерименти трябва да се разглеждат като резултат от недостига на кислород. Е, добре, ако ставаше дума единствено за недостига от кислород, аз бих го предписа­ла на всички мои слепи. Разбирате ли? Ако някой не иска да забележи един факт, той търси хиляди аргументи, за да го опровергае. Но това си е негов проблем. Не се опитвайте да преобразявате другите. Когато умрат, така или иначе те ще знаят.

Във втория етап вие забелязвате също, че никой не може да умре сам. Когато човек напусне тялото си, той попада в състояние, в което повече няма време, то просто не съществува в смисъла на неговото земно разбиране. Ако например млад американец умира във Виетнам и мисли за своята майка във Вашингтон, силата на мисълта му преодолява километрите и той моментално се оказва до нея. Следователно в този втори етап вече липсват разстояния. Много живи хора си дават сметка за явлението, когато изведнъж разберат, че някой, който живее далеч от тях, се е намирал до тях. Очевидно тези хора имат силна интуиция, защото обикновено човек не си дава сметка за такива посещения.

Във втория етап вие узнавате също, че нито едно човешко същество не може да умре самотно не само защото мъртвият е в състояние да посети когото и да било, но също и защото хората, починали преди вас, които вие обичате, винаги ви очакват. И понеже времето не съществува, някой, който на 20 години е загубил дете, може, след като е умрял на 99 години, да го намери като дете — за тези от другата страна една минута може да има продължителността на 100 години земно време.

Онова, което църквата разказва на мъничките деца за техния ангел-хранител, се базира на факти. Доказано е, че всяко същество от раждането до смъртта си е обградено от духовни личности. Всеки човек има такива водачи, без значе­ние дали вярвате в тях и без никакво значение дали сте евреин, католик, или не сте религиозен. Всеки човек е дарен с водач. Моите малки деца го наричат „другар в играта". Съвсем мънички деца говорят с техните „другари в играта" и си дават отлично сметка за тях. Но когато тръгнат на училище, родителите им казват: „Сега ти си голям. Ходиш на училище. Не бива повече да обръщаш внимание на детинщини." Посте­пенно човек забравя, че има „другари в играта" до момента, в който се окаже на смъртния одър. Една стара умираща жена ми каза: „Ето го пак." Моля я да сподели. И тя ми обяснява: „Когато бях малка, той беше винаги до мен. Но бях напълно забравила неговото съществуване." На следния ден тя умира щастлива, че някой, който много я е обичал, я очаква.

Обикновено ви очаква този, когото сте обичали най-много. Винаги срещате първо него. Съвсем малките деца на две-три години например, чиито прародители и родители, както и хора от семейството, все още са живи, обикновено са посреща­ни от техния личен ангел-хранител, от Исус или друго рели­гиозно лице. Никога не съм имала случай протестантско дете да е видяло Богородица в мига на смъртта си, докато тя се явява на много католически деца. Тук не става дума за дискриминация, те просто са чакани от другата страна от онези, които са имали най-голямо значение за тях.

След като на този етап е осъзната възстановената цялост на тялото и се е състояла срещата с обичаното същество, всеки си дава сметка, че смъртта е само преминаване в друга форма на живот.

Той е напуснал земните форми, защото повече няма нужда от тях. Преди да напусне тялото, за да приеме формата, чрез която ще съществува във вечността, той преминава фаза на преход, носещ изцяло отпечатъка на земни културни форми. Може да се касае за преминаване на мост, портал или тунел. Тъй като по произход съм швейцарка, преминах през алпийска клисура с много цветя. За всеки един небето е такова, каквото си го представя. За мен то е Швейцария с дивите цветя и планините.

Когато извършите това преминаване, в края сияе светлина. Тя е повече от бяла, тя е абсолютна яснота. Докато я приближавате, постепенно сте изпълнен с най-голямата, нео­писуема и абсолютна Любов, която можете да си представите. Липсват думи, които могат да я опишат.

Когато някой изживява експеримент на прага на смъртта, той може да види светлината само за много кратко време. И трябва веднага да се завърне на земята. Но когато вие умрете, искам да кажа, умрете окончателно, контактът между пашку­ла и пеперудата, който може да бъде приличен на пъпната връв, е прекъснат. След това вече не е възможно да се завърнете в земното тяло. Но вие така или иначе и не желаете да се завръщате, защото никой, видял светлината, повече не иска да се завръща. В светлината вие изживявате разбирател­ство без условности, както и абсолютна любов. В това присъствие, което мнозина наричат Христос или Господ, Любов или Светлина, вие разбирате, че целият ви живот тук, долу, е само едно училище, чиито изпити трябва да издържите, за да научите редица неща.

Мнозина питат: „Защо трябва да умират толкова деца?" Отговорът е в това, че тези деца са научили за кратко време нещата, които е трябвало да научат. За всеки те са съвсем различни. Но всеки ще възприеме едно нещо, преди да се завърне там, откъдето идва, и то е абсолютната любов. Когато сте я изпитали, вие сте преминали най-важния от изпитите.

В Светлината, в присъствието на Господ, на Христос или както и да го назовете, вие ще видите целия си земен живот, от първия до последния му ден. Когато преглеждате собствения си живот, вие вече прекрачвате в третия етап. Сега вие притежавате знанието. Познавате точно всяка мисъл, която сте имали във всеки момент от живота си, всяко действие и всяка изречена дума. Но възможността да си спомняте е само нищожна част от цялото ви познание. Защото в момента, когато виждате още веднъж живота си, вие си давате сметка за последиците от мислите, думите и действията си.

Господ е абсолютната Любов. По време на „прегледа" на вашия живот вие ще узнаете, че той не е виновен за съдбата ви. Ще разберете, че сами сте били най-лошите си врагове, и ще се укорите, че сте пропуснали толкова случаи да пораснете. Сега вие знаете, че ако къщата ви е изгоряла, детето ви е починало, мъжът ви е ранен или самата сте получили мозъчен инсулт, всички тези удари на съдбата са представлявали възможност за растеж. Растеж в разбирателството, в любовта, във всичко онова, което сега трябва да учим. И съжалявате: „Вместо да използвам предложения ми шанс, аз станах по-язвителен, яростта и враждебността ми нараснаха..."

Ние сме били създадени за прост, красив и прекрасен живот. Съветът ми е да засвидетелствате на хората малко повече любов. Съмнявам се, че е нужно да се прави голям подарък на някого, ако вместо това го обичате безрезервно. Има 20 милиона умиращи от глад деца. Осиновете едно от тях и правете по-малко подаръци. И не забравяйте, че и в Западна Европа има твърде много бедност. Поделете вашето богат­ство. И когато ви връхлетят житейските бури, знайте, че те са подарък, който ще оцените не веднага, но може би след 10 или 20 години. Ако, образно казано, попаднете като камък в машина за точене, от вас зависи дали ще бъдете напълно смлян и разрушен, или ще излезете като искрящ диамант.

Бих искала да ви уверя, че да седиш до умиращи е един подарък, че умирането не е задължително нещо тъжно и ужасно, че напротив, в този момент вие можете да изживеете прекрасни неща и много нежност. И ако вие предадете на децата или внуците си, на съседите това, което сте научили от умиращите, светът веднага ще се превърне в рай. И аз мисля, че е време да се заемем с това.

Поводът ми да пиша е Кики. Той наистина е представител на извънземна цивилизация. Планетите, населени с разумни същества, не са една или две. Кики идва от планета, наречена Вдизе. Тя се намира на 12 светлинни години от нас и отстои на 2 светлинни години от Сатурн.

Съвсем не е вярно, че Кики разговаря охотно с всички. Според него и той си има кръвоносна система, сърце, чувства. Така че и той може да има предпочитания към някого или нещо. Някого или нещо да обича, някого или нещо да ненавижда. Не е вярно, че на всички Кики предрича блестящо бъдеще. Също така много вестници не му харесват. Той общува продължително само с хора, които му допадат. На мен рядко ми отказва контакт. Кики никога не ме лъже за нищо, не си прави шеги, не се държи надменно. Разговаряме за него самия, за неговата планета, за неговите колеги тук, на Земята.

Кой е Кики? Истинското му име е Имгородий Дгазебович Жефарович. Той е сърбин. Родил се е на територията на днешна Херцеговина на 4.08.1750 г. и е умрял на 2.03.1791 г. при някакво природно бедствие. „Стематографията" е написа­на от неговия баща. Тя е създадена осем години преди да се роди Кики. Той е бил учител, художник и забележете, нещо като днешния журналист. Имал е по-голяма сестра.

Обществено-политическата система на неговата планета се управлява от президент, избиран от цялото население. Според Кики президент на Вдизе е Джон Ф. Кенеди, същият, който бе убит в Далас, Тексас. На тяхната планета има два сезона. Мека зима и горещо лято. Природата е напълно запазена, въпреки че в техническо отношение са далеч напред. Ядат растителни храни. Обичат спорта и изкуствата.

На Вдизе живеят хора, живели преди на Земята. Те са политици, революционери, спортисти, певци, писатели, ху­дожници... Там са например Васил Левски, Паисий Хилендарски, Христо Ботев...

Тяхната година има 428 дни. Всяка година има 14 месеца, месецът - 32-33 дни, седмицата - 10 дни.

Помоему Кики не винаги е разбиран добре. Той не предви­жда края на света, но казва СТОП! Ако не се вразумим, ако не се солидаризираме, ако не си подадем ръце, ако продължим да действаме по принципа, който е силен, той е прав, ще загинем. Кики предупреждава: ВСИЧКО Е ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ!

Още миналата година се запознах с няколко извънземни цивилизации. Това стана по телепатичен път. По реда на запознанството номерирах цивилизациите и в момента позна­вам 57 от тях. Във Вселената съществуват 12 нива, а нашите познания стигат до четвъртото.

Преди няколко месеца се появиха цивилизациите „И". „И" означава, че живеят в други измерения. От тези цивилизации познаваме 8, а въпросният Кики от Пловдив е именно от 8-ата. Извънземните от други цивилизации са невидими на Земята. Няколко думи за Кики. Той вече не е на Земята, защото го смениха с друг, по-надежден. Кики лъжеше за много неща, Цивилизацията му има недобри намерения спрямо нас. Може би това ви се струва смешно, невероятно, невъзможно? Не ви карам да вярвате, от недоверието ви не губя нищо.

Кики твърдеше, че сме експеримент на неговата цивилиза­ция. Ние не сме експеримент на ничия цивилизация, преди нас на Земята е имало други две, доста по-различни от нас. Но истината е една: човекът е произлязъл от маймуната, колкото и неприятно да звучи. Имало е извънземни, които са ускорили този процес, но никой не ни е създавал!

Започнах да си самовнушавам, че някой ме закриля и пази от злото. При опасност оставах спокоен, повтарях си с вяра: аз съм защитен, няма от какво да ме е страх... Започнах изведнъж да предчувствам и предвиждам бъдещето. Някаква сила се разбуди в мен. Отначало се започна с по-незначителни пред­сказания. Трябваха ми пари, а нямах. Помислих колко хубаво ще бъде, ако ги намеря на улицата. Същата вечер намерих на улицата сумата, която ми беше нужна.

Много пъти узнавам какво ще ми каже даден човек още преди изобщо да е отворил уста. Имам чувството, че някой -кой? - направлява стъпките ми. Трябва да разбера.

ПИСМО ОТ СТАРА ЗАГОРА

Отначало ми беше трудно, ръката ми се движеше бавно, заболяваше ме глава, но нещо ме караше да взема химикалка­та и да пише чрез ръката ми. Една сутрин то ме събуди в пет , часа, накара ме да взема химикалката и започна да пише дневник. На другия ден ме накара да рисувам пейзажи от неговата планета. От него научих, че когато умира, всеки се преражда няколкло пъти.

Техните градове са нематериални, красиви, пулсиращи.

ПИСМО ОТ МАРИЯ

Опитвам, се да им вярвам, когато ми диктуват. С мен започнаха да стават странни неща. Заговори един глас. Наре­кох го „Учител". Той ми диктува и аз изписвам много листове.

Легнах и се събудих към три сутринта. Бях се обърнала към стената, завита през глава. Чух стъпки зад гърба си, подът ни е дървен и скърца, когато се ходи. Обърнах се, нямаше никого. Уплаших се и затворих очи. Пак отворих очи и забелязах на стената голямо бяло петно. То почна да се движи в различни посоки. Отиде до закачалката с дрехите, които бях приготвила за училище. От светлината започнаха да се отделят по-малки блестящи фигурки. Разпръснаха се по цялата стена. На сутрин­та видях голямо бяло петно върху синия си пуловер.

Звезден поздрав!

Казвам се Она. Идвам от планета, която се намира в друга Вселена. Ръководя експедиция, която се бори срещу Кики, чието истинско име е О-Оно-О.

Кики е носител на злото. Той заплашва Земята с гибел, но греши, тъй като човешкият край е ново начало. Хората трябва да бъдат обичани. На Земята има екстрасенси, създадени от нас, но те винаги остават в сянка, докато екстрасенсите, създадени от Кики, получават парадни овации.

Хора, бъдете добри към себе си и другите. Не бъдете егоистични. Така ще надвиете злото и няма да позволите Кики да ви обсеби. Ние сме с вас!

ИЗВЪНЗЕМНИ В СЕЛО КЛЮЧ

Преди година името на селото и на един странен човек, Кирил Якимов, обикаляха из страниците на нашата преса, телевизията също дълго се занимаваше с това, което става там. А там според разказите на доста очевидци от всякаква възраст по всяко време на денонощието преминават летящи чинии, които отплуват към близката планина. Особено ме впечатлиха разказите на две жени и трима мъже по време на първото ми посещение в селото, които бяха видели летяща чиния с огромни размери, бавно преминаваща ниско над дворовете им няколко пъти на разсъмване. Кирил Якимов пък, бивш ватман и природолюбител, бродеше из планината и правеше снимки, които разпращаше По всевъзможните редак­ции. По-късно фалшифицирането на няколко от тях беше като че доказано, но ако не ме лъже паметта, оказа се, че от друга страна, истинността на две-три не подлежи на съмнение. Намесиха се няколко лаборатории, които имаха различни подбуди и ползваха различни методи за доказване на истината или фалшификацията. Самият Кирил Якимов призна, че увлечен в чудесата, които наблюдавал край себе си, не винаги е бил коректен при създаването на снимките. Върху тях личаха размазани силуети на същества, прилични на кукли или златисти великани. И тук се повтори старата история, позната от доста места в света, където се занимават с извънземни. В търсенето на истината почти никога не се достига до катего­ричното отричане на свидетелските показания, но пък се разкриват нови любопитни материали, на които не е било обърнато достатъчно внимание.

Когато обикалях из селото, се натъкнах на момичета, които бяха имали среща с „нещо". Те се връщали от дискотеката в съседното село, били три и внезапно от мрака изплувала високата фигура на огромен прозрачен мъж. Силуетът му постепенно се разтопил, но бил видян ясно от тях. Едно момче ме заведе при старо дърво, от което нееднократно виждало да излиза нисичко същество, да пресича шосето и да изчезва от другата му страна.

Наблюдавах и светлината, която се стичаше по един неопи­суем начин от близък до селото хълм. Каквито и опроверже­ния да бяха изнесени по-късно в пресата, никое от тях не можа да обясни почти нищо. Около двадесет и два часа почти всяка нощ по хълма заблестяват алени светлинки, просветващи в правилни, сякаш очертани от компютър редове, след това внезапно от върха избликва светлина и започва да пълзи надолу. Имах впечатлението, че е съставена от ефирна мате­рия, която се разстила плавно, додето обгърне целия хълм и угаси червените светлинки. В Ключ заснехме няколко летящи обекта и съм сигурна, че нито един от тях не беше нито самолет, нито балон. Представляваха просто ослепителни кълбета, следващи своя път, който ги отвеждаше в склоновете на Беласица.

Непрестанно се убеждавам, че в България няма по-странно място от село Ключ. Една експедиция с по-издръжливи нерви и повече средства, която няма да тръгне натам с предубежде­ние, може да изясни още много неща.