Свръхестественото Петя Димитрова феноменът

Сънувам, че стоя изправена пред цялата Вселена. Тя е като грамаден цветен кръг, губи се в далечината и пулсира. Аз стоя и някой ми казва, че всичко, което поискам да науча и мога, ще се сбъдне.

Сънувам по-късно, че съм облечена в сребристи дрехи. Внезапно ме повдига една сила и аз литвам. Летя над необятна вода. Изведнъж ми се приисква да видя суша. Узнавам по някакъв начин, че стига да протегна ръка... Протягам ръка и под нея от водата започват да поникват приказни острови, тихи, зелени, с много птици. Насън ми се казва, че мога всичко това. Продължавам да летя, после ме отвеждат до мястото, откъдето ме повдигна онази сила.

Започнаха да ми се случват разни неща. Изведнъж разбрах, че ако затворя очи, а това може да стане по всяко време и на всяко място, съм в състояние да „полетя" над зелено море и да се „връщам" заредена с чудотворна енергия. В началото не знаех какво да правя с нея, но по-късно разбрах, че мога да лекувам. Всички начини и правила за лечение с биополе дойдоха в главата ми сами, без да съм имала възможност да ги прочета където и да е.

Научих се да създавам енергетични двойници, да лекувам от разстояние, по телефона, да правя диагностики по снимки и без...

Вече мога толкова много неща, а всичко започна от онези два съня.

След бъбречна криза с изхвърлена незначителна по размери песъчинка дъщеря ми бе приета за изследване в болницата. Кризата беше отминала, но това е обичайната практика. Водена от необясним страх, настоях за ехографско изследване. В нощта преди него сънувах как лекарката ме посреща и когато седнах, тя бавно и строго ми каза: „Вашето дете няма да се оправи без операция."

Събудих се изплашена. Майка ми ме успокои с думите, че това, което виждаме насън, наяве става обратното. Но когато отидох да взема изписаното си дете, лекарката ме покани и... вече знаех какво ще ми каже.

Операцията бе насрочена през март. Десетина дни преди нея пак сънувах два последователни съня. Първият сън: светла зала, операционна маса, ярки лампи и операторите.

На следващата нощ сънувах същата зала. Лекарят направи разрез. Нямаше кръв. Видях бъбрека. Съвсем жив и истински, обвит в белезникава ципа. Треперех. Скалпелът направи друг разрез - този път по дължина. Вътрешността му бе по-тъмна. Там лежеше плосък триъгълник. Взех го за камък. Лекарят натисна скалпела и триъгълникът се отдели.

При операцията се разбра, че се касае за вродена аномалия на левия бъбрек - двойно легенче (двата върха на триъгълника, който сънувах, бяха в легенчето) и силно стеснен уретер.

Преди пет години почина бащата на съпруга ми. Почнах да го сънувам често. Не присъствах на погребението и не знам с какво е бил облечен. Веднъж той насън ми каза, че е дошъл да си вземе синята риза, която много носеше. Казах на свекърва си и тя прехапа устни. Била я нарекла да я даде на някакъв човек, но в залисията забравила.

Друг път го сънувах на двора и си говорихме. Питах го къде е сега, през цялото време с ясното съзнание, че не е между живите, и той ми отговори, че е в едно село точно като нашето. Попита искам ли да отида да го видя. Поисках. Уж бяхме в познати околности, а местността изглеждаше съвършено непозната. От двете страни на пътя се простираха равни и зелени ливади. Беше тихо, спокойно и светло, макар да нямаше слънце. Изведнъж видях да изниква знак за автобусна спирка. Попитах го дали е далеч мястото, където отиваме, и той отговори утвърдително. Казах му, че се отказвам, защото съм оставила децата сами... Няколко нощи по-късно пак го сънувах. Говореше ми, че сигурно много ме е измъчил с тия чести срещи, и ме попита искам ли да спра да го сънувам. Исках. Каза ми да отида на село, да взема четири лозови пръчки, да ги забода на пътеката под крушата и да ги прелея с бурканче вино. Кошмарите престанаха. Сега сънувам рядко и нормално.

Баща ми изпадна в кома, но се възстанови и ние се върнахме в София. Заспахме бързо. Посред нощ почна да се чука силно на прозореца и вратата. Отворихме и не видяхме никого. На другия ден се върнахме на село. По същото време, когато почна тропането, баща ми е починал.

През 86-та година внезапно се разтвори прозорецът и вратата почна да се блъска. Един глас ми каза: „Майка ти почина!" Смутих се, но после ми се стори глупаво, защото скоро бях получил писмо и тя пишеше, че е добре. На следващия ден донесоха телеграмата за смъртта й. В тоя час, в който се разтвори прозорецът.

ПИСМО ОТ ВРАЦА

Започнах да сънувам „Х", който искаше да си говорим. Тук трябва да отбележа, че „Х" беше умрял преди години. Събуж­дам се, чувам гласа му и в началото мисля, че халюцинирам, но, уви! Защото и го виждах. Като начало реших да му задавам въпроси за миналото и той отговаряше с учудваща точност. Попитах го какво иска. Той: „Пълна власт над теб!" Аз: „Защо?" Той: „Защото без мен няма да прогресираш наникъ­де!"

Дотук всичко, което каза, стана и вече не ме е страх от него. Където и да съм, е с мен, в мислите, в съзнанието ми и е мой спътник в живота. Всяка вечер като на кинолента виждам какво ще се случи следващия ден, с кого ще се срещна. Научих доста неща за живота, но затова пък в повечето случаи страдам.

Човекът „Х", за когото говоря, е дядо ми.

ПИСМО ОТ ПЛОВДИВ

Работих дълги години като миньор. Накрая се разболях, намериха ми рак на белия дроб и ме оперираха. Правиха ми химиотерапия, но нищо не помогна и ме изписаха, за да си умра в къщи.

Спях сам, за да не притеснявам семейството си, защото имах силни болки и вечер ходех напред-назад. Една нощ съм заспал и сънувам, че при мене влиза мъж. Никога не съм го виждал, особен беше, целият свети. Приближи се до мене, взе чашата, в която ми сипваха чая, показа ми я. Каза ми да ида на ливадите край града и да набера една билка. Да си я варя и да я пия три пъти на ден. На сутринта криво-ляво отидох с мой съсед, набрахме билката от съня и постъпих както ми каза светлият мъж.

Вече шеста година няма и помен от болестта, жив и здрав съм, ям, пия и пуша. Лекарите, които ме отписаха, не могат да повярват.

Тези писма продължават да идват, всеки ден стават все повече. Сигурна съм, че който и да е от вас веднага може да си спомни значителен сън от своя живот или пък сън, който се преразказва в родовете ни. Ето и малка част, колкото за справка, на символиката от сънищата, тълкувана от ВЕЧНИЯ КАЛЕНДАР.

АВТОМОБИЛ ако сънуваш: важна новина ще чуеш, че пъту­ваш с него - благополучно предприятие ще направиш.

АРЕСТУВАН че си - ще те наклеветят за нещо.

ВОДОПАД - ще се измамиш в надеждите си.

ВОЙНА и че отиваш на нея - ще имаш разправии с правител­ството.

ВРАБЧЕТА че цвъртят — кавги и ядове.

ВРЪХ ПЛАНИНСКИ - голямо щастие.

ВЕСТНИК че четеш — неприятни новини.

ГЪРБАВ че си — голяма печалба ще имаш.

ДЕБЕЛ че си - надеждите ти ще се сбъднат.

ЖЕНИШ ли се - за неженените - добро, за женените - зло.

ЗВЕЗДИ - предвещават ти радост, веселие и щастие.

ЗВЯР - особена изненада те очаква.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ - предстои ти една промяна.

ЗМИЯ отровна — пази се от клевета.

ИМЕТО СИ ако чуеш насън — добро известие.

КАМЪНИ много ако видиш - болести и грижи, ако трошиш или копаеш - голямо имущество ще придобиеш.

ЛИЦЕТО си бледо ако сънуваш - болест ще те сполети; в огледало - желанието ти ще се изпълни; грозно - грижи те чакат

ЛИСТА зелени - здраве и щастие.

ЛОЗЕ - здрави деца ще имаш.

МАЙКА СИ ако сънуваш - ще сполучиш в предприятието си.

МЕД яко ядеш - ще те поканят да кумуваш.

МИШКИ -. ще те изоставят приятели, а ще добиеш неприяте­ли.

МЪГЛА - неприятни случки.

ОЧИ - предстои ти любов.

ПАРИ сребърни - предстои ти промяна.

И така нататък, символи и тълкувания от А до Я.

ВЕЧ­НИЯТ КАЛЕНДАР е като БИБЛИЯТА и трябва да го има във всяка българска къща. Опитайте да се сдобиете с него и ще видите, че си заслужава.

Беше зима. Синовете ми малки, страдаха от студа и затова ги държах затворени в къщи. Родителите ми живеят в Плов­див. Внезапно започна да ме преследва мисъл: „Иди в Плов­див, иди в Пловдив."

Заключих децата, отидох до пощата и повиках такси по телефона. Движех се като насън, знаех само, че трябва да отида при родителите си. Таксито дойде, качихме се и тръгнах­ме. В Пловдив звъня на вратата, тя се отваря и виждам майка си в черно. Прилоша ми, помислих, че е починал баща ми. Като влязохме, майка ми обясни, че нощес е умрял дядо ми, но не искали да ме викат, за да не тръгна в тая зима с децата. До последно чакал и искал да ме види.

Този глас Ме вика често по име, обърна се, няма никой. Веднъж съм легнала. Нещо ме докосна. Отворих очи. На стената сянка на мъж, вижда се съвсем ясно. Ощипах се жестоко, но не изчезна. Не спя» и не сънувах.

От дълго време се занимавам с невидимото. Много пъти се опитвах да викам духове и те идваха, разговаряхме, но имах чувството, че само един говори с мен. Знам само, че е висш разум, но не идва от мен, а чрез мен.

Един ден, когато си говорехме, той каза: „Отивам си, защото ще дойде по-висш от мен." По-висшият изчисти първо от мен всички пороци. Сега ми говори за „отваряне". Иска да бъда добра, разумна и чиста. Да мисля за другите с Добро, да им помагам да се избавят от лошите си навици и чувства.

ПИСМО ОТ РУСЕ

Ако хората не се осъзнаят и не се обединят с доброто, ще дойде краят. Не че някой друг ще ни унищожи, ще го направим самите ние. Той ни вижда, че отиваме към пропастта, и иска да ни помогне, когато ми казва: „Измийте очите си с чиста вода..."

От пет месеца говоря с него, той движи ръката ми и тя записва. Сигурна съм, че е висш разум, който се мъчи да ни помогне.

ПИСМО ОТ СОЗОПОЛ

Говоря си с един глас, който ми казва: „Земята ще бъде Земя до 2000 година. Разрешете да ви дам няколко съвета: Не променяйте природата. Променете себе си. Не си завиждайте. Извънземните ще дойдат скоро."

Цялото ми семейство загина при земетресението. Година по-късно започнах да чувам гласа на сестра си. Тя идваше винаги, когато бях разтревожена или болна, говореше ми, съветваше ме. Каза ми, че няма смисъл да оплаквам нея или родителите ни, били добре. Достатъчно беше само да я попитам за нещо, например кога ще почна работа, да вземам ли едно или друго лекарство, да се сприятелявам ли с определен човек, и тя винаги ми даваше отговор.

Веднъж една приятелка дойде в къщи. Беше притеснена. Ходила при двама лекари, и двамата й открили миома с големината на малък домат. Налагаше се операция, но не можеха да я приемат в болница, преди да излекуват и възпалението, което имаше. Обичах я, не исках да страда и изведнъж чух гласа на сестра си: „Успокой я, тя няма никаква миома и това ще стане ясно скоро."

Казах на приятелката си, без да споменавам откъде съм така сигурна. Тя възприе думите ми като просто желание да я успокоя, защото нали вече имаше диагноза на двама лекари.

След седмица отишла пак на лекар. Попаднала на възрастна лекарка, преди прегледа тя прочела диагнозата й и казала, че може да постъпи за операция следващата седмица. Когато започнала да я преглежда, млъкнала и я накарала веднага да отиде на видеозон. Видеозонът показал отсъствието на каква­то и да било миома.

ПИСМО ОТ СОФИЙСКА ОБЛАСТ

Метях къщата. Беше към десет сутринта, нямаше никой. Изведнъж ми се мярна силует. Изправих се. Пред мен стоеше жена в черно. Никога преди това не я бях виждала. „Синът ти ще умре. Готви се" — каза жената и започна да се разтваря във въздуха. Беше ужасно, но по-късно започнах да се успокоявам. Разказах го на съпруга си и той ми отвърна, че си въобразявам. Т^а беше на 6 август 1987 г., а двадесет дни по-късно синът ми влезе по спешност в болница, без никога преди това да е боледувал сериозно. Започна да отслабва бързо, лекарите ме лъжеха... Почина в края на септември от скоротечен рак.

В неделя сутринта се събудих от странни писъци някъде около главата ми. След това силно и отчетливо започна да бие сърце, да пулсира равномерно, като всеки пулс издаваше писък и това окончателно ме вцепени и разстрои. Веднага си помислих, че някой от близките ми е в опасност, а аз съм го почувствала.

Започнах да му говоря и то се обаждаше тихичко, така на няколко пъти, докато изчезна съвсем.

Станах и отидох да се измия. Беше много рано и пак си легнах. Изведнъж то пак се появи - този път от кухнята. Пулсираше слабо и уморено. Беше кошмарно. После пак се появи и цветето ми в кухнята бе обгорено сякаш от огън и съвсем почерняло. Имам непрестанно усещане за чуждо при­съствие.

ПИСМО ОТ ТОЛБУХИН

Това, което видях и чух, не е сън или измислица. Всичко започна преди десет години. Имам починал брат - роден е през февруари 1944 г. и е починал през април същата година. Когато ми се яви, беше на 28-30 години. Видях сватбата му.

Беше красив, висок, приличаше много на баща ни.

Другото се случи няколко години по-късно. Отивах на работа рано сутринта. Край мен имаше много хора. Както вървях, изведнъж почувствах силна болка в главата. Всичко, което ме заобикаляше, изчезна и като че попаднах на друго място и в друг свят. Видях хора, но не като нас. Малки, ниски и лицата им различни. Те се движеха хаотично и бързо като в немите филми. Над тях започна да излиза някакъв мъж, но не като нашите. Повече приличаше на чудовище. Той прибираше дребосъците с големите си ръце като пиленца. Чух предупреж­дение да не го приближавам. След това всичко изчезна. Целия ден ме боля главата.

В последно време започнаха да ми се явяват мъртъвци. Не говоря с тях, но ги чувам какво ми говорят. Колкото е интересно, толкова и страшно е.

ПИСМО ОТ ВИДИН

Това, което се случи с мен през септември миналата година, ще остане една голяма дата в живота ми. Този ден бях напрегната и нервна, изпитвах необяснима мъка. Най-сетне успях да заспя. В съня си усещам, че някой стои до главата ми и ме пази.

На сутринта отидох при моя позната, която почна да разговаря с дух на починал свой близък. Полюбопитствах и аз. Дойде духът на починалия ми брат и започна да изрежда цели изречения, имах чувството, че чета разказ. Разговаряхме около час. Каза ми, че „от тази нощ моят живот ще се промени и ще стана врачка". По негово нареждане трябваше пак да разговаряме в един след полунощ. Първият ми въпрос към него беше: „Батко, много ме е страх, какво ще стане сега с мен?" „Не се бой - отвърна той, - сега ти трябва на злото да отвръщаш със зло." Казах, че никога няма да го направя. В този момент крушките в стаята почнаха да присвяткват и това стана в присъствието на родителите ми. И така започнаха дълги и мъчителни разговори.

Следващата нощ сънувах близка моя починала приятелка, която много обичах. Тя започна да ме успокоява, че няма да позволи да ми се случи нищо лошо, че предназначението ми е да лекувам хората. А в това време в къщи става нещо страшно: телевизорът загубва образ, в телефонната слушалка се чуват гласове, които говорят на непознати езици, за известно време ослепях, целият апартамент се изпълни с мухи.

Попитах мога ли да помогна на майка си да се излекува. Отговори ми се, че трябва да взема две шишета с вода и заедно с нея да заминем за Мездра и там да отидем на посочения адрес при една жена. Тя живееше близо до някакъв ресторант. Нямах представа от Мездра, но за мое учудване, когато отидохме, адресът излезе истински. Намерихме въпросната жена, оставихме водата и тя каза след месец да идем да я приберем.

Без да описвам всичките си преживелици, ще кажа, че получавах отговори за изхода на изборите, за съдбата на един или друг човек и на страната. Всичко това е много малка част от онова, което ми се случва непрекъснато.

В деня на голямото земетресение бях в младежкото обще­житие, където живеех. Него трусовете срутиха до основи. Съквартирантката ми отиде на кино с приятеля си, а аз легнах, защото бях първа смяна. Беше 20 ч. и 20 минути. Когато затворих очи, изведнъж някой ми заповяда: „Ставай, обличай се и излез веднага навън!" За десетина минути се приготвих и почти излетях от сградата. Имах приятелка, която живееше в друг квартал, и когато отивах към нея, се чудех какво да й обяснявам. Но краката сами ме носеха натам. Когато пристиг­нах у тях, земетресението вече беше факт. То стана около 21 часа. Малко след това узнахме, че общежитието се е срутило до основи.

Първото откритие и може би най-фантастичното от всички е, че ние най-после имаме доказателство на практика за нашия живот след смъртта.

Тук нямам предвид известните вече „ЕГС" (експерименти на границата на смъртта), за които все повече се говори. Тези експерименти на хора, смятани за мъртви и въпреки това възвърнати към живота, получиха признание главно след 1970 г. и първото проучване на темата, вдигнало голям шум, е на д-р Реймонд Муди в САЩ през 1975 г. За това ще стане дума по-късно. А сега бих искал да съобщя нещо още по-фантастич­но. И тук, колкото и да е странно, става дума за откритие, по-старо от предишното, но никой или почти никой не говори за него.

Всичко започна с Фридрих Юргенсон.

На 12. 6. 1959 г. в покрайнините на Стокхолм той се заел да записва птичи крясъци. Каква била изненадата му, когато поискал да прослуша лентата и изведнъж чул соло на тромпет, завършващо с нещо като фанфари! После един човешки глас на норвежки му говорил за нощните птичи крясъци. Накрая той дори бил сигурен, че е разпознал вик на щъркел.

Юргенсон помислил, че апаратът му е повреден. Той се запитал дали при особени обстоятелства един магнетофон не би могъл да улови някакви предавания като радиоприемник.

През есента на 1959 г. Юргенсон вече бил измъчван от различни слухови халюцинации. Прекалено чувствителното му ухо улавяло думи или откъслечни фрази в най-различни шумове: почукването на дъжда, вятъра и т. н. И винаги чувал едни и същи думи: „Да слушаш, да поддържаш връзката, да слушаш!"

Юргенсон възобновил опитите си. Но получавал само странни и незавършени послания. Понякога решавал, че контактува с извънземни. Но тъй като нищо не го потвържда­вало, неразбиращ повече нищо, той бил готов да преустанови опитите си. И тогава, когато пръстът му бил вече върху стоп-бутона, Юргенсон доловил в слушалката: „Моля те, да се чака, да се чака, слушай ни!"

Тези няколко думи променили целия му живот. Той не прекъснал повече изследванията си и им се посветил изцяло. Скоро разпознал между гласовете майка си, починала четири години по-рано. Всички хипотези за друго обяснение отпадна­ли една след друга. Малко по малко очевидното се налагало: Юргенсон наистина получавал директно послание от отвъд­ното.

Тъй като знаели, че Юргенсон бил полиглот, гласовете се смесвали в едно и също изречение с думи на всички езици, което не прави нито един радиоприемник. Те с всички средства се стремели да бъдат разпознати, говорейки му за неговото семейство, за работата му, като се представяли за починали негови роднини и приятели.

„Това се повтаряше ежедневно и се уточняваше бавно -пише Юргенсон, - то имаше експлозивната сила на чистата истина, която се опира на факти. То бе истината, реалността, която може би щеше да разкъса на хиляди парченца завесата към отвъдния свят и същевременно да свърже този свят с другия, хвърляйки мост над бездната. Не ставаше изобщо въпрос за нещо сензационно. Просто бях натоварен с голяма и ' трудна задача — строежа на моста между това тук и отвъдното. Може би загадката на смъртта щеше да бъде разкрита чрез техниката и физиката."

Юргенсон започва веднага да се обгражда с дискретни и сигурни сътрудници и свидетели на експериментите. В начало­то те са шведският парапсихолог д-р Й. Бьоркхем, Арн Вайс от Шведското радио и още петима наблюдатели. От 1963 г. Институтът по парапсихология към Фрибургския универси­тет, ръководен от Ханс Бендер, започва да получава от Юргенсон пълни записи.

През лятото на 1964 г. Фрибургският институт заедно с Юргенсон влиза във връзка с института в Нортхайм и този на Макс Планк в Мюнхен. Инженер от Групата за акустични изследвания към Централното бюро на техниката и комуника­циите в Берлин се включва в изследванията. На този етап паранормалният произход на гласовете е признат като твърде възможен.

Константин Родив, роден в Латвия през 1909 г., напуска родината си на 22-годишна възраст. Полиглот, преводач на испанска литература, той е също романист и философ.

Както Юргенсон, така и Родив съвсем случайно открива фантастичната възможност да се общува с мъртвите.

„Към края на 1964 г. той трябвало внезапно да излезе от къщи... когато се върнал, забелязал, че е оставил магнетофона си включен. Поискал да прослуша началото на лентата... и изведнъж чул с изумление: „Кости, Кости!..." Това бил гласът на майка му, която го зовяла, както и майката на Юргенсон го викала с умалителното му име от едно време."

След като чул за опитите на Юргенсон, Родив го поканил веднага и те имали възможност да съпоставят резултатите си. Оттогава до смъртта си през септември 1974 г. Родив не спрял да записва. Твърди се, че така той доловил повече от 70 000 гласа.

... В САЩ Джордж Мийк, инженер, член на Академията на науките в Ню Йорк, на американското инженерно общество по механика, на Клуба на инженерите и притежател на множество патенти, се пенсионира на 60-годишна възраст. Малкото състояние, натрупано от изобретенията, му позволя­ва да се посвети на проучванията, свързани с човека и неговата съдба. Годината е 1970... По време на интердисциплинарна сбирка, която той организира във Филаделфия, един медиум започва да твърди, че е получил послание от починал учен. Този учен предлагал да помогне на инженери или техници, населяващи нашата земя, за да създадат връзка между двете равнища на съществуване чрез електромагнитни апарати. Това била мечтата на Мийк: с помощта на медиуми, способни да тълкуват научни обяснения, да влезе във връзка с изчезнали учени и накрая да създаде апарати, които в бъдеще да му помогнат да осъществява връзката и без медиуми.

Накрая той срещнал медиума, отговарящ на неговите изисквания - един човек от Фар Уест, от индиански произход, щедър, чудак, упорит, безкористен до себеотрицание, - Бил О'Нейл.

В началото Бил работил с някой си Док Ник, умрял преди пет години, после с Джордж Мюлер, физик от голяма величи­на, умрял през 1967 г. Бил, едновременно ясновидец и ясночуващ, могъл да ги види и чуе без никакъв апарат. Въпреки това той получил директен запис на диалога едва на 27. Х. 1977 г. Гласът на починалия се записвал и в същото време се чувал от високоговорителя. Бил много кратък диалог с бедно съдържа­ние, но все пак диалог. След което последвало дълго мълча­ние. На 22. Х. 1980 г. Бил осъществил нов директен диалог, този път с Джордж Мюлер -13 абсолютно ясни минути. После отново мълчание...

Сега, когато явлението е достатъчно широко познато, започват да го свързват с проучванията на много изследовате­ли или с необяснени събития. Едисон, изобретателят на грамофона, бил вече предприел проучвания в тази посока . През 1950 г. в Чикаго инженер Джон Ото в сътрудничество с група радиолюбители доловил сигнали с непознат произход, изразени на различни езици или дори в песенна форма Почти по същото време друг американец - Джон Кийл - извършващ проучвания върху НЛО, съобщава за поява на непознати гласове върху записи, правени от военни или цивилни лица В друг труд същият автор съобщава за военни рапорти от скандинавските страни още от 30-те години, когато неидентифицирани гласове са озадачавали властите.

...Няколко месеца преди приключението на Юргенсон един глас бил чут ясно. В Англия през май 1959 г. г-н Сидни Уудс бил с приятелка при медиум в Лондон и записал думите му. Изведнъж един друг глас се намесил „бавно и трудно", както уточнява Жан Прийор: „Добър ден на всички, тук е монсеньор Ланг." Архиепископът на Кентърбъри бил умрял през 1945 г. Гласът създавал впечатление, че идва вдясно от медиума, на около метър от главата му. Следователно в този особено зрелищен случай гласът бил чут едновременно със записване­то му върху лентата. Гласът малко по малко „станал по-твърд, по-бърз и издиктувал 20-минутно послание, в което архиепископът подчертавал едновременно величието и опас­ностите на спиритизма". Всички тези, които добре познавали монсеньор Ланг и които чули този запис, наистина разпознали гласа му. Преподобният пастор Джон Пиърс Хигинс, викарий в Пютни, дори разпространил записа чрез английската теле­визия...

Все повече си мисля, че човек вярва единствено в това, което иска. Научните или разумните доводи са все още не най-дълбоките или решаващите.

Удивително е, че явлението запис на гласове от отвъдното съдържа такова количество информация от технически детай­ли, които, струва ми се, би трябвало да сринат всички досегашни хипотези. Например, ако лентата се въртяла по време на запис със скорост 9,5 см/сек, при прослушване на същите места могат да се различат много добре три или четири различни гласа на мъртъвци: един на скоростта на записа, друг на по-висока - 19 см/сек, с друг текст, но произнесен с нормална скорост, още един, трети текст, произ­несен с нормална скорост, и понякога нещо още по-необясни­мо - четвърти нормален глас с четвърти нормален текст, когато лентата се пуска на заден ход. В акустичните лаборато­рии бяха извършени проучвания за изясняване на последното явление, дори независимо от паранормалния произход на тези гласове, но до момента мистерията си остава пълна...

Отец Шмид се опита да състави каталог на темите в посланията. Той отбелязва, че интересното съдържание може да достигне понякога до 60 процента от цялото, но средно не надминава 15 процента... Ние сме все още в зората на изследванията. В началото, изглежда, главна грижа на почи­налите бе да ни накарат да забележим, че връзката действител­но е осъществена. При прочита на анализираните послания човек има чувството, че те се боят най-много да не преустано­вим. После те се опитаха да усъвършенстват системата, като ни дадат технически съвети. Но тяхна огромна грижа бе преди всичко да бъдат разпознати, да докажат своята идентичност, като припомнят интимни детайли, малки тайни от живота си, които единствено те биха могли да познават...

* *

Чрез този апарат гласовете ставаха ясни при записа, като в същото време се чуваха директно от един високоговорител. Най-накрая хората разполагаха с истинска възможност за

31пряк диалог, без лентата да се превърта назад след всеки отговор. Апаратът бе достатъчно надежден, за да може всеки опит да бъде повторен по желание. Мечтата на Джордж Мийк се осъществяваше. Впрочем той присъстваше на демонстра­цията и се изненада, когато го повикаха по име. Всеки можеше да задава въпроси. Отговорите идеха ясни, сякаш гласът говореше направо от залата.

Два милиона зрители оцениха предаването. Кьонинг се върна в същата студия още много пъти. След една от неговите демонстрации радиостанцията получи около три хиляди пис­ма за една седмица. Стената на мълчанието бе рухнала.

Все още отговорите бяха кратки и не даваха обширни обяснения. Но проучванията напредваха. Убедих се в това, когато се запознах с нови приятели в Люксембург.

С тях ме свърза г-жа Хилдегард Шафер. Преди да ме приемат, те първо се консултираха с обичайните си кореспон­денти в отвъдното, най-често с Константин Родив, който през последните години на живота си се занимаваше с необичайни­те записи. Вече преминал от другата страна, той продължава­ше търпеливо своя труд, повярвал, че тази духовна цел ще промени нашите сърца и живота ни тук, долу.

Често се намесваше и друг събеседник - той уверяваше, че никога не е живял на планетата ни и никога не се е превъплътявал. Той отказа да съобщи името си, но се изрази поетично: „Аз съм един от тези невидими, които следват мъничките деца, когато преминават по мост." Добави: „Може да ме наречете „Техника", „Библиотекаря", „Архиваря", Аз съм малко от всичко това за планетата Земя."

Преди всичко „Техника" даде на моите приятели съвети как да усъвършенстват техниката. Благодарение на него те се сдобиха с апарати, способни да долавят вълни на всички честоти. Съветва ги също къде да бъде местоположението на апаратите. Понякога уточнява мястото, което всеки един от участниците трябва да заеме в помещението, определено за комуникации. То представлява истинска малка лаборатория с ултравиолетови лампи, апарат, излъчващ вълни на високи честоти, черно-бял телевизор, малък радиоприемник. Той е много важен, защото през него се чуват директно гласовете от отвъдното.

И така моите приятели се бяха посъветвали с Константин Родив и бяха получили от него разрешение да участвам в един от сеансите. Започна млада жена с помощта на вградения в стената микрофон:

„Скъпи Техник, скъпи Константин Родив, молим ви да ни говорите, ако е възможно. 20 часа и 16 минути, 22 юни 1987 г., понеделник вечер. Поздравяваме цялата група..."

(Тишина, нарушавана само от шума на отделните апарати.)

... 20 часа, 18 минути... (странни шумове, светлини). Накрая от фоновите шумове бавно изплува плътен, звучен глас. Този на Константин Родив, който в моя чест говори на френски:

... нематериален субстрат, каквото и име да му дадете: „първоначало", „душа", „дух"; една частица от вечността,е спасена от разрухата (шумове от апаратите)... Лошото днес е, че хората се страхуват от смъртта. А от смъртта не бива да се страхуваме, единствено от болести и от това, което я предхож­да... Смъртта, скъпи приятели, води до едно сияйно безсмър­тие, едно освобождаване, което е краят на вашите трагедии. Смъртта е един друг живот."

Преведе от френски Веселин Гутуранов