Свръхестественото Петя Димитрова феноменът

В разказа за експедицията, посетила една от най-странните зони в Съветския съюз, областта Перм-Рига, ще прочетете за много чудеса.

Тя се намира на около петдесет километра от град Перм, където са разположени много пионерски лагери. Тук са виждали полупрозрачни хуманоиди с височина от един до ' четири метра, същества, съвпадащи с описанието на йети, „снежния човек", масово са наблюдавани полети и кацания на НЛО. Посетилите Зоната журналисти разполагат с магнето­фонни записи от разговори с очевидци. Те разказват как пришълците се разхождали из пионерските лагери и по брега на реката, разказват така развълнувано, че е невъзможно да не им се вярва. По-късно се намесват и екстрасенси. Те откриват с помощта на биорадиолокационни рамки редица аномални места в Зоната.

Информация за размисъл: съществува хипотеза за панспермията. Според нея животът на Земята не се е самозародил, а е бил привнесен отвън. Някои учени смятат, че молекулата на ДНК, необходима за зараждането на живота, не може да се самопояви в процеса на еволюцията, тъй като би трябва­ло да се е самовъзпроизвела от нищо. Следователно извън­земните цивилизации съществуват и хората са създадени от тях.

Шофьори от Пермска област разказват, че срещали по глухите пътища така наречените минотаври - в началото те виждат, че срещу тях върви момиче, а когато го приближат, откриват, че вместо лице има меча муцуна. По този въпрос също има хипотеза и тя гласи, че в недрата на Земята стават някакви неизучени процеси, които влияят на магнитното поле в Зоната и карат човешкия мозък да ражда фантоми.

За първи път в Зоната се събират толкова всеотдайни към работата си хора. В експедицията влизат биолози и астроно­ми, лекари, владеещи нетрадиционни методи за лечение, геолози, екстрасенси и ясновидци. Тук присъства човек, който може да прогонва дъждовните облаци с излъчването на ръцете си. Виждат го как протяга ръце натам, откъдето вятърът носи облаците. В тях се появява пролука, която става все по-светла и в нея с просто око се наблюдават силни вихри. Дъждът там спира, докато около пролуката той продължава да се лее. Тук има още един човек, чието име по разбираеми причини се пази в тайна. Неговите наднормални възможности се разкрили след тежка катастрофа, която едва не отнела живота му. Той е в състояние да излекува счупена кост за часове или да спре силно кръвотечение без изобщо да се приближава до пациента би.

През цялото време хората в Зоната имат усещането за нечие присъствие, за наблюдение от страна на някой Невидим. На доста места забелязват силуети на хуманоиди. Всички имат усещането, че Зоната не е доброжелателно настроена към тяхното присъствие в нея. Някои чувстват силно главоболие, неразположение и тежест в цялото тяло. Хубавото е, че има лекари, които могат с помощта на нетрадиционни методи да премахват, макар и за кратко, неприятните усещания..

Растителният свят в Зоната е разнообразен. Особеното е в гледката на огромни здрави дървета, повалени и изтръгнати с корените, върху които продължават да се крепят тонове земя. Какво е изкоренило горските великани? Вятърът или някаква енергия? Срещат се прерязани сякаш от лазерен лъч дървета. Мястото на пречупването е силно обгорено. Това очевидно не е резултат от удар на мълния, тъй като тя по правило разцепва дървото по дължина.

В Зоната вещите изчезват направо с т затворената раница. Понякога това са вестници, друг път - отвертки или кутийки. Кражбата, както и неволното им изгубване, са изключени.

Установено е двадесет и четири часово дежурство. Тъй като всяка нощ има много явления - лъчи, летящи чинии, светещи кълбета, хуманоиди, - се прави всичко възможно да се фиксира в дневниците за наблюдения тяхната поява. След това се сравняват записките, водени от останалите членове на експе­дицията, и се установяват взаимосвързващите явления.

Вечер, след дългото бродене из Зоната, експедицията се събира край лагерния огън на билков чай. Тук могат да се чуят всякакви хипотези и истории.

Един майор, участник в Афганистанската война, разказва притча. Той е сигурен, че Земята всъщност е наказателен батальон, организиран съвместно от високоразвити цивили­зации. Жителите на Земята също са представители на различ­ни цивилизации, изпратени тук да изкупят сериозни престъп­ления. Разбира се, в местата, откъдето са дошли, те са имали съвсем друг вид, друга органична и енергетична структура... Сигурно затова мнозина смятат, че Земята е същинският ад...

Внезапно от мрака изниква „чиния", виси известно време и изчезва. Малко по-късно се появява „нещо" с обикновен човешки ръст, което се разтваря във въздуха. На всяка цена да се прогони страхът - това е главното чувство, което движи всеки от експедицията. В три часа през нощта върху фона на близките брези изплуват светли ивици, които образуват знака „везни". Това се възприема като съгласие за начало на контакт. Двама души се решават да го започнат.

Останалите ги изпращат така, сякаш се разделят завинаги. Експериментът започва. Двадесет метра по-нататьк двамата внезапно изпитват вцепеняващ студ в краката си. Трудно им е да направят и крачка. Тогава те решават да се върнат в лагера, за да вземат още някого - въздействието върху краката си те разшифроват именно така...

Повечето хора от експедицията тръгват с тях и един се изправя до обраслия с камъшит бряг и произнася реч... Ние сме стопаните на тази планета и не желаем зло на нашите гости... Тогава от гората започват да излитат двойки светещи точки, които напомнят очи на невидими същества, фосфорес­циращи силуети на роботи излизат от тъмнината и се изгубват в гората. Видяното по нещо прилича на създадени от компют­ри видеофилми. Два и четири метровите силуети са обемни, жените по правило са по-високи от мъжете. Всички те се движат в обсега на фосфоресциращ квадрат като по коридор. Това напомня холограма.

По-късно, когато хората се завръщат в палатките, започва някакво странно общуване, което сякаш е спиритичен сеанс. Задават се въпроси и се получават телепатични отговори. Изяснява се, че „те" знаят всички тайни на човешката цивили­зация и са представители на Новата червена планета от съзвездието Везни. „Те" са на Земята от две години, но целта на посещението им се пази в тайна^-В Зоната се приземяват представители и на други цивилизации, които също не желаят да разкрият целта на посещението си.

По принцип телепатичното общуване носи след себе си неприятни физически усещания - умората и главоболието са последствията от него.

Невъзможно е да се опишат всички контакти в Зоната. „Те" се появяват всяка нощ, сядат край огъня и разбира се, не всички от хората ги виждат, някои ги различават само като мъгляви силуети. А „те" се движат, летят във форма на квадрати и триъгълници, ръкуват се (тогава в дланта се усеща топлина), минават наблизо. Забелязано е и кацане на звезден кораб. Неговото изображение присъства в картините на ху­дожниците от експедицията.

„Те" ги съпровождат по време на преходите из Зоната. Помагат им при надяването на тежките раници, не отказват да отговарят на никакви въпроси. Ето част от нещата, които гостите разказват.

Вселената е безкрайна, но броят на разумните цивилизации е ограничен, той е около 69 милиона. „Човечеството е смърт­но, човекът е безсмъртен" - твърдят „те". И обясняват: човечеството като форма на организация на разумна биомаса все някога ще изчезне. Но някаква енергетична субстанция на разумното „аз" и „душата" ще продължи да съществува и ако е необходимо, ще се всели в нова биомаса или ще си я създаде. Вселената пребивава в не повече от 36 измерения. Най-мощната в интелектуално отношение цивилизация може да живее в седем измерения, а ние — за тези, които не знаят — в три...

Кои сме ние? По тяхно мнение сме експеримент на цивилизация от планетата Трон в съзвездието Голямо Куче. Но експериментът е неуспешен, ние. сме прекалено агресивни, емоционални, безжалостни. „Те" обвиняват човека в безпринципност и се опасяват, че с развитието на технологиите той ще се превърне в заплаха за Вселената. Затова „те" се боят от нас. Ние ги заплашваме и „те" искат да ни унищожат, тъй като не са в състояние да поправят каквото и да е.

По-късно се изяснява, че техният свят също не е еднороден и розов. При тях също има борещи се групировки, някои цивилизации се смятат за черна сила, нещо като космически пирати. Тъкмо те стоят на наша страна. И ако едната групировка ни отмерва още десетина години съществуване, другата отмества срока на самоунищожението ни далеч нап­ред.

Всички земни знания са „техни", внедрени са по различни начини, като едните са предназначени да задържат, а другите -да подтикват прогреса. „Те" твърдят, че всички писатели фантасти до един са активни контактьори.

Друго съобщение гласи, че през май—юни 1991 година Исус Христос като представител на планетата Трон ще посети Земята, по-точно Шамбала и Индия.

Най-добрите „души" „те" вземат при себе си. Навярно с това може да се обясни защо честните, истински талантливи хора умират рано.
СЕДЕМ ДНИ В ЗОНАТА

РАЗКАЗВА УЧАСТНИКЪТ В ЕКСПЕДИЦИЯТА ВЛАДИМИР ШУЛАКОВ

След като се завърнах от Зоната, до ден-днешен не мога да дойда на себе си. Вече гледам на живота по-различно, мисля с други мерки и категории. Не знам как да го обясня. Там разбрах, че човекът е по-малък от прашинка, че ние сме нищожно малка величина. Единственото ни достойнство е в това, че можем да мислим. Ако не умеехме да мислим, нямаше , да бъдем нужни нито на Земята, нито на Вселената. _ Всички, с които бях в Зоната, признават, че след нея светът е по-различен. Днес разбирам, че ако бях попаднал там по-рано, щях да се спася от много грешки, глупости и лоши постъпки.

Сигурен съм, че в Зоната присъстват извънземни цивилиза­ции. Напълно уверен съм, че там срещнах извънземен Разум. Една нощ в палатката ми изникна светещо кълбо и в средата му се изрисува лице. То приличаше на икона. Смениха го геометрични/фигури, спирала, триъгълник, ромб.

„Те" ми обещаха по телепатичен път осъществяването на истински контакт. Когато започна, ме помолиха да не употре­бявам никакви заклинания, да не рисувам мислено магически кръгове... Попитаха ме откъде идва нашата група и аз отгово­рих. Казах им, че искам да ги видя. И внезапно бях повдигнат на височина сто-сто и петдесет метра. Видях лагерния огън, хората край него, палатките. Полетях плавно на изток. Изоб­що не чувствах, че имам тяло. Достигнах до поляна с капко-видна форма, тя беше осветена като че от лунна светлина, но поне четири пъти по-силна. Долу стояха шест или осем фигури в сребристи комбинезони. Отдалеч не можех да различа лицата им... След това се намерих легнал в същото положение в палатката си. ...Имах и второ посещение на онази поляна и тогава видях отблизо летателен апарат й неговия екипаж, видях лицата и светлите им коси.

В по-късни контакти „те" ми показаха как изглежда тяхната галактика. Казаха ми, че разстоянието до планетата им от тук е около седемнадесет милиона светлинни години, но чрез трансформация на пространството те пристигат тук и си отиват там за пет секунди.

В следващия контакт полетях по същия начин до онази поляна и там се приземих. На не повече от два метра от мен над, земята висеше сребрист модул, можех да мина под него, без да докосна с глава пода му. След това видях... двама души. Те никак не се отличаваха от хората. Чертите на лицата им бяха европейски, от гръцки тип, косите - съвсем светли. Бяха облечени в плътно обтегнати комбинезони без отличителни знаци. Лицата им бяха безстрастни, без усмивка, но . те излъчваха постоянна вълна от доброжелателност. Тъй като имам техническо образование, изпитах силно любопитство към техния модул. Не открих по него никакви илюминатори или врати, беше направен от матов сребрист материал и му липсваха съединителни свръзки и шевове. Разговаряхме теле­патично. Те отново ми дадоха да разбера, че човекът не е произлязъл от маймуната. Човекът винаги е бил разумен. Маймуната никога не се е превръщала в човек и няма да се превърне при каквито и условия да бъде поставена.

Невъзможно е да се разкаже дори бегло за всички, което преживяхме в Зоната, истината е, че силно се променихме. Разбира се, животът си остава живот. Трябва да се яде, да се спи, да се пазарува, да се ходи на работа... Но разбрахме, че не си заслужава да се забъркваме в хиляди дреболии, клюки, интриги, да се лъже, да се лицемери... Трябва да се издигнем над това и по-често да мислим за Душата, за Вечното...

И няколко откъслечни спомени, фрагменти, щрихи, нахвър­ляни в бележниците, водени з Зоната.

...С какво се обяснява феноменът на "българската ясновидка Ванга? Всякаква фантазия е безсилна пред нейните възможно­сти. „Аз присъствам в най-горещите точки на планетата, виждам кръвопролитията, природните катаклизми и бедст­вията. Нощем вие спите, а аз прелиствам страниците на човешкото битие и преживявам трагедиите на хиляди хора"... Ако тя не желае магнетофонната лента да запечати нейни думи, лентата остава чиста или от нея звучи музика, нечувана още от никого. Веднъж Ванга е казала: „Юрий Гагарин не е умрял. Той беше взет!"

...Животът след смъртта. Съществуват уникални разкази на стотици завърнали се след клинична смърт хора.

...Преселението на душите, „гласът Божий"... В младостта си Ванга видяла висок, рус, божествено красив конник: доспе­хите му блестели под луната, но и самият той излъчвал ярка светлина. Казал на Ванга: „Ти ще стоиш на това място и ще говориш за живите и мъртвите. Не се бой! Аз ще бъда с теб!" От този момент тя седи на своето място в ъгъла на стаята, предсказва бъдещето и чете миналото, общува с душите на умрелите, защото Душата е безсмъртна...

...Хипотеза: днес на Земята съществуват едновременно няколко цивилизации, но те се намират в няколко измерения. Душата е материална, тя е просто сгъстена енергия. Затова е безсмъртна. Да си спомним онова, което написа академик Вернадски за ноосферата, да си спомним книгите на Елена Рьорих...

Току-що вие прочетохте разказите и записките на обикнове­ни земни хора, попаднали в Зоната. Впечатленията им се обединяват от едно: човекът преди всичко е разумно и търсе­що същество. Границите на неговото схващане за нещата трябва да се изместят далеч напред към Космоса, докато изобщо престанат да бъдат граници.
ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА НА ДЖОН КИЛ „ОПЕРАЦИЯ ТРОЯНСКИ КОН"

От 1937 г. до 1945 г. същество, което нарекло себе си Кралица на Вселената, се появило повече от сто пъти пред четири момичета от немското село Хеа. Визитите му започна­ли през ноември 1937 г. и продължили през цялата война.

На 19 май 1961 г. отново четири момичета, този път в покрайнините на испанско селце, изведнъж видели „ангел". Според тях той приличал на десетгодишно момче, облечено в синя тога без шевове, с малко лице, черни очи и „прекрасни ръце". Обърнат към проблясващото зарево, „ангелът" се разтворил във въздуха, без да произнесе нито дума.

Описанието на ангелите напомня знаменитите „смугли момчета от летящите чинии". Мисля, че децата наистина са попаднали под въздействието на някакви извънземни сили.

Съобщенията от Испания съвпадат по всички точки с други от встъпилите в контакт с НЛО. Концентрираният им смисъл обикновено носи предупреждението, че дейността на човече­ството предизвиква неудовлетворението на ултрасъществата, посетили планетата. Ако религиозните текстове мъгляво зап­лашват с наказание целия свят, съобщенията от НЛО са формулирани по-точно: „Прекратете жонглирането с атомни бомби" или „Ние ще парализираме живота на планетата."

В началото на 1968 г. осем момичета от остров Санта Барбара (Филипините) чули женски глас, обещаващ чудо. В края на март повече от 3000 души пристигнали на острова. Някои от тях съобщили, че видели кръгъл предмет, летящ в небето. Той променял цвета си в диапазона на спектъра. Други заявили, че светещ огнен кръг се появил над местната църква (през лятото и есента на 1967 г. кръстообразни обекти са забелязвани над църквите в целия свят).

В понеделник вечерта на 22 юли 1968 г. деца на възраст между 6 и 13 години съобщили, че пред тях изникнало „светещо същество". То дошло от небето, недалеч от Сент Бруно, Квебек. Четири от тях видели само фигура, но две -Манон Сент-Джон и Лина Грейс - чул л и глас, който описват като „мек и приятен". Гласът обещал да се върне пак на 7 октомври, понеделник. Същата вечер много хора видели необичайни неща. Едно момче извикало на баща си: „Татко, гледай, човек върви по небето!"

Не беше минала и година, откакто започнах да се занимавам с НЛО, когато феноменът започна да ме преследва. Пръв се побърка телефонът - звъняха ми денонощно тайнствени личности, които ми предаваха съобщения за контакт с Космо­са.

Светещи въздушни обекти ме преследваха навсякъде като кучета. Сякаш винаги знаеха съвсем точно къде съм или накъде тръгвам. Можех да се отбия случайно в някой мотел, за 'I да открия, че вече ми е резервирана стая и са ми оставили съвършено безсмислени телефонни съобщения. Станах жертва на немислими съвпадения. Някои от близките ми в Ню Йорк, които никога не са се занимавали с НЛО, се сблъскаха с необясними явления. Полтъргайсти започнаха да палят домовете им, навсякъде ги преследваше отвратителната миризма на сероводород. Няколко пъти се събуждах посред нощ, без да имам сили да мръдна, а над мен стоеше огромно тъмно привидение.

Понякога започвах да се съмнявам в разума си. Правех обширни записки, водех дневник, който сега ми се струва като излязъл изпод перото на Едгар Алън По.

По-рано бях абсолютен скептик и се надсмивах над окултистите. Имах книга, която разобличаваше мистичните легенди на Изтока. Подходът ми към уфологията бе изключително научен, което означаваше, че се смеех над всякакви съобщения за срещи и контакти. Но с течение на времето отношението ми рязко се промени.

Когато пътувах из разни щати за проверка на безчислените съобщения за НЛО, с учудване открих множество хора, влезли в контакт. Чрез тях установих връзка с тайнствени същества. Когато НЛО кацаше в далечна ферма, незабавно получавах съобщение. Колкото и да ви се иска да се смеете над тези редове, уверявам ви, че всичко това е действителност. Записки­те ми, магнетофонните касети и други материали могат да потвърдят всяка моя дума.

Разработих добра система за проверка на възможните мистификации. Несвързани по никакъв начин помежду си хора станаха моята тайна мрежа, водеща към „другия свят".

През май 1967 г. ултрасъществата предупредиха някои от „мълчаливите хора" за скорошни аварии в електростанциите. На 5 юни в четири щата на САЩ станаха крупни аварии в мощни електроцентрали,

Бяха обещали и авиокатастрофи, и гибел на политически мъже. На 19 юли при сблъскване на два самолета над Хендерсън (Северна Каролина) загина току-що назначеният министър на военноморските сили. На 20 юли в подобна катастрофа над Бразилия загинаха няколко от водещите бразилски политически дейци.

През октомври имах дълъг телефонен разговор с неизве­стен, който се нарече същество от НЛО. Непознатият ме предупреди за наводнение на река Охайо, по време на което ще загинат много хора. Предупреждението ме потресе толкова, че написах писмо до Мари Хайе - кореспондентка в Пойнт Плизънт, Западна Вирджиния, в което й разказах всичко. Тя пази това писмо и до днес.

След Деня на благодарността заминах за няколко дни в Западна Вирджиния и открих много хора, които бяха сънували ужасни сънища. Хората говореха за бурни води, в които потъвали и се давели, Мари Хайе също сънувала изкривени от ужас лица, а също и коледни подаръци в красиви опаковки, плуващи в черните води на Охайо.

През октомври ми беше обещано, че малко преди Коледа индианските племена хопи и навахо ще станат тема на вестникарски коментари. В началото на декември силен ура­ган разтърси индианските резервати. За спасителните опера­ции писаха всички вестници.

Сутринта на 11 декември ме събуди телефонен звън. Тайн­ствен глас ми съобщи за предстояща самолетна катастрофа в Аризона. На следващия ден реактивен изтребител се вряза в търговския център на град Таксън.

На 15 декември с последните новини дойде кошмарно известие. „Мостът на река Охайо, съединяващ Галиполис и Пойнт Плизънт, е рухнал под напора на внезапно излязлата от бреговете си река. Това е станало в пиковите часове, когато на моста е имало голямо струпване на автомобили."

Коледни подаръци в красиви опаковки плуваха в черните води на Охайо.

През 1965 г. инж. Б. Рив прави следното изявление: „...Ние започваме да разбираме, че корабите от другите планети са проява на нещо величествено, което желае да пробуди човече­ството и да му даде нови гигантски знания."

На Рив му бяха необходими повече от десет години, за да достигне до този извод, до който дълго преди него достигат участниците в едно съвещание във Вашингтон. През януари 1953 г. ЦРУ кани изтъкнати учени да обсъди с тях фактите за НЛО, събрани от капитан Едуард Рапелтън и подчинените му при изпълнение на проекта на ВВС „Синята книга". Докладът е държан 13 години в секретност и е предаден на пресата едва през 1966 г.

По ред съображения комисията не счита събраните факти за важни й предлага програма за развенчаването на НЛО, която да подобри „съпротивата на обществото срещу враждебната пропаганда".

Изпълнявайки тази програма, ВВС за дълги години скрива архивите си от изследователите и кореспондентите. Но фено­менът не се подчини на ВВС. Събитията се развиха така.

Сътрудниците на ВВС започнаха да се държат потресаващо глупаво. Те допускаха невероятни тактически пропуски, уверя­вайки журналистите, че пилотите, видели НЛО, са били пияни. Други обявяваха забелязаните обекти за звезди, без да се съобразяват с това, че звезди в районите на наблюденията изобщо не са се виждали. НЛО-ентусиастите мигновено из­ползваха тези аргументи за критиките си срещу официалната цензура.

Разследвах лично множество случаи и за свое удивление забелязах, че „офицерите от ВВС" са изглеждали почти еднакво: слаби, със сивкава кожа, източени очи и широки скули. Някои свидетели ги оприличаваха на италианци, други предполагаха, че са бирманци или индуси.

В течение на много години НЛО-ентусиастите бяха убедени, че тези хора са агенти на ЦРУ и ВВС. Те бяха сигурни, че телефоните им се подслушват, а пощата им се следи. (Много писма за НЛО изчезват без следа.) Неотдавна окръжният прокурор на Ню Йорк Хоген съобщи, че за постоянно под­слушване на един телефонен апарат са необходими шест души. Оказа се, че това е твърде скъпо удоволствие дори за ЦРУ. Но ако самият феномен е по природа електромагнитен, той е в състояние да манипулира нашата телефонна мрежа точно така, както и системата за запалване на автомобилните двигатели.

В действителност за всички грехове, в които ентусиастите обвиняват правителството, трябва да бъде обвинен феноме­нът. Подобна ситуация видимо създава самият той, за да застави ентусиастите да заподозрат правителството. Вътреш­ната борба между различните групи, занимаващи се с феноме­на, заслужава специално изучаване. Много ентусиасти живеят в постоянен ужас. Някои от тях не се доверяват даже на роднините си. Някои страдат от нервни разстройства.

.Забележителното е: различните НЛО организации скриват, че в сравнение с ВВС цензурират повечето съобщения за НЛО. Националният комитет за разследване на въздушното про­странство и неговите феномени например напълно е скрил от обществеността за наблюденията на Бети и Барни Хил. В тях се говори за неприятни усещания, възникнали у съпрузите, след като видели човекообразни същества. Тази история никога нямаше да се разбере, ако не беше Джон Фулър, който се натъкна след години собствени изследвания случайно на Бети и Барни Хил.

Не предизвика съмнение фактът, че поклонниците на НЛО пречат за ефективното изследване на НЛО, а създадената край тях циркова обстановка намалява интереса на тези, които се интересуват професионално.

Малка група от правителството на САЩ за първи път отдели специално внимание на НЛО след Втората световна война.

Съществува любопитно свидетелство за това, че Хитлер и неговият кръг са знаели за ултрасъществата и са опитвали да се свържат с тях. Именно възможното участие на „тайнствени хора в черно" в различни диверсии и убийства е заинтересува­ло Управлението на стратегическите служби, а също и разуз­навателните и контраразузнавателните служби на САЩ и други страни. В крайна сметка ние добре знаем колко безпо­койство предизвикаха в Европа „изтребителите ФУ", както наричат НЛО през Втората световна война.

Разбира се, не всички контакти с ултрасъществата завър­шват трагично. В повечето случаи хората са жестоко експлоа­тирани от ултрасъществата, които от векове си играят с човечеството.

Всичко - от свитъците, намерени край Мъртво море, и свещените книги на Древния Изток и Египет до съвременните съобщения на спиритистите и контактьорите - показва, че този феномен векове е управлявал човечеството. Системата на богове-крале им е обезпечила положение на богове и свръх-крале, наблюдаващи постъпките му.

Появата на дирижаблите (1896-1897 г.) поставя началото на съвременната фаза на НЛО. Към 1950 г. феноменът окончателно прегръща идеята да се представя като извънземен,

смятайки, че това е най-приемливото за човека обяснение на летящите чинии.

Очевидно е, че феноменът се управлява от съвършено неизвестни закони и цикли. По някаква причина 24-ият ден на месеците април, юни, септември, ноември и декември е ден за изключителна активност на феномена в продължение на столетия.

Феноменът може да представлява невероятна опасност за човека, тъй като при преместването си излъчва ултравиолето­ви и гама лъчи. В петък, на 4 юли 1969 г. Аркезио Бермудес от Колумбия наблюдавал ниско летящ светещ обект, който маневрирал на близко разстояние. Представителите от Орга­низацията по изследване на въздушни феномени внимателно разследвали случая. В техния бюлетин от юли-август 1969 г. тази страшна история е описана кратко:

„Два дни след наблюдението на обекта свидетелят Аркезио Бермудес се почувствал зле. Температурата му спаднала до 34,5° и тялото силно изстинало, въпреки че по думите му не усещал студ. След няколко дни състоянието му значително се влошило, започнало повръщане. Той бил отведен в Богота и там на 12 юли в 10 часа сутринта е прегледан от д-р Луис Борд, а по-късно, в 19,30 ч. - от д-р Цезар Есмерал. В 23,45 ч. местно време Бермудес починал,"

Лекарите констатирали в Бермудес симптоми на поражение от гама лъчи. Последствието от облъчването може да бъде и левкемия. Много свидетели често заболявали от нея след като наблюдавали НЛО.

Затова изучаването на феномена не е занимание за деца или ентусиасти. Свещенослужителите и теолозите пристъпват към чудесата с огромно внимание, спомняйки си, че в Библията е казано: в последните дни преди края на света на небето ще излязат символи и предзнаменования, а Земята ще се напълни с лъжепророци и чудотворци.

Един от тях, Нил Армстронг, човекът, който пръв стъпи на Луната на 18 септември 1969 г., се обърна към заседаващия в негова чест Конгрес на Съединените щати:

„В следващите 20 века... човечеството ще започне да отгова­ря на най-голямата загадка - къде отиваме? Със скорост много стотици мили в час Земята се носи към съзвездието Херкулес, към някаква неизвестна цел в Космоса. Човекът е длъжен да опознае обкръжаващата го -Вселена, за да разбере своето предназначение в нея.

Тайните на загадъчните явления са съвършено необходими компоненти на нашето съществуване. Но кой може да каже какви нови тайни ще бъдат открити в нашия живот и какви нови тайни ще хвърлят ръкавица към идващите поколения."

**

Дългокосите пришълци от други планети са просто нагли самозванци, на които им липсва смелостта да се приземят на поляната пред Белия дом. Но дори ако това стане в действи­телност, сигурно ще излезе някой генерал, който ще ни обясни, че се снимат кадри от поредния фантастичен филм.

Извънредно опасно е да игнорираме дори малък брой от наблюденията.. Повечето учени смятат, че само в нашата галактика може да има милиарди обитаеми планети. Поради това ние можем да допуснем, че разумни същества са ни посещавали в миналото, при нас са днес или планират да долетят в бъдещето. Отношението ни към НЛО като към илюзия^ халюцинация или непознато физическо явление може да ни направи неподготвени към потенциално възможната ситуация — пришълци от други светове.

Вероятно правителството на САЩ през 40-те години също е отчитало възможността за внедряването на „троянски кон" и може би именно с това се обясняват странните машинации, които станаха тогава. Напълно възможно е след 50-те години правителствата да започват да се придържат към негативна хипотеза, основана без съмнение именно на материала, който обобщавам на тези страници.