Съзидателна визуализация мелита Денинг & Осбърн Филипс съзидателна визуализация

• Започнете с намирането на точката в средата на челото, където се формира образът, който визуализирате.

• Практикувайте запаметяването и визуализирането на опростени форми със затворени очи, върху черна повърхност или просто на фона на нормално осветена обкръжаваща ви среда.

• Три качества са необходими за успешна Съзидателна визуализация: Решителност, Концентрация, Търпение.

• Засилете мотивацията си за Съзидателна визуализация чрез поддържането на желанията си на високо емоционално ниво и чрез съживяването на мечтите си.

ТОЧКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ 2

Напрегнатостта е врагът на Съзидателната визуализация.

1. Като човешки същества ние трябва да се научим да релаксираме СЪЗНАТЕЛНО, защото:

а) Нашите природни инстинкти функционират само отчасти,

б) Нашите естествени импулси и реакции са подтискани. В резултат на това, напрегнатостта се натрупва като един

излишък от нереализирани емоции.

2. Напрегнатостта е естествената прелюдия към целе­насоченото действие, но когато това действие бъде отложено или подтиснато, напрежението се натрупва и може да бъде само отчасти реализирано. Подобни натрупвания блокират енергиите, от които се нуждаем за активна мисловна дейност.

3. Една програма за физическа релаксация би трябвало да доведе до:

Цялостност, Бодрост, Здраве

- осъществяващи действителна телесна и психична хармония и комфорт на всички равнища.

4. Съзидателната визуализация носи предимства за всяка част от тялото чрез освобождаване от напрегнатостта и освобождаване на енергийния поток. Ритмичното дишане, от своя страна, може да повиши енергията и да я насочи според изискванията ни. То би могло да се превърне в един навик за цял живот.

Разбрахте колко е важно да запазите емоционалната си мотивация на достатъчно високо равнище, така че тя да осигури необходимата енергия и решителност по време на действията ви насочени към Съзидателна визуализация.

Едно от необходимите качества за успех при Съзидателната визуализация е Концентрацията - способността ни да задържим ума си ефективно върху един обект за достатъчен период от време, а големият враг на концентрацията е физическата и нервна напрегнатост. Ето защо трябва да бъдем сигурни, че докато поддържаме желаната емоционална мотивация и енергия, тази енергия, станала достъпна за целите на зрителната представа, не е безцелно и пагубно ангажирана с нежелана напрегнатост на мускулите или на нервната система.

Как се поражда тази напрегнатост?

В природата почти не съществува промеждутък между намерението и действието. Еленът долавя непривичен мирис във въздуха, получава усещане за вида и близостта му и незабавно побягва. Реещият се орел забелязва леко помръдване върху земната повърхност и ритъмът на мощните криле се променя в същата секунда; жертвата е набелязана и голямата птица се хвърля в едно продължително спускане, за да я хване. Отложеното действие означава напрегнатост: напрегнатостта на котката, дебнеща мишка, напрегнатостта на заека в гъсталака, изчакващ удобен момент, за да се втурне и избяга в безопасност.

По принцип също е вярно, че при животните, когато не съществува кризисна ситуация от какъвто и да е вид, не съществува и напрегнатост. Например котката, която дебне своята жертва, е различна от котката, мързеливо препичаща се на терасата. Рибата, въпреки че не може да затвори очите си, може да почива в пълен покой сред дълбините на привичните си води; перките й са така идеално балансирани, че още при първият подтик за намиране на безопасност или храна, ще последва мигновено движение напред или назад.

Нашият основен модел е същият. Напрегнатостта е естественият предвестник на целенасоченото действие - тя изчезва, когато действието бъде извършено. Ако то не може да бъде веднага реализирано, напрежението или утихва, или може да се превърне в едно продължително състояние. Знаем, че в спорта готовността, бдителността и зоркостта не са напрегнатост; но съмнението, страхът, невъзможността за адекватно реагиране, или както при дебнещата котка -усещането, че действието, за да бъде успешно, трябва да бъде отложено - тези емоции позволяват напрегнатостта да бъде натрупвана.

В някои спортове, като бокса и фехтовката, е много важно по възможност предварително да узнаем кога про­тивникът ни планира изненадващ удар - с други думи, кога той замисля действие, което "за да бъде ефективно, трябва да бъде отложено". Така че какво търсим? - Признаци на напрегнатост! И къде ги търсим? - Където всеки нюанс на стрес се проявява незабавно: в деликатната мускулна тъкан около очите.

Тялото ни изпълнява така незабавно (или се опитва да изпълни) онова, което разумът ни замисля, че дори и тези мускулчета ще бъдат приведени в преддействената готовност, предшестваща напрегнатостта. Това е напълно естествено; но то може да бъде също така и във вреда на личността, издавайки онова, което тя планира. Така че, ако човек е изцяло ангажиран със своя вид спорт, той ще разбере колко е важно да упражнява поддържането на "каменно" лице - една безизразна и непроменяща се "маска", независеща от посоката на мислите му. Всъщност това може да бъде постигнато - едно спокойно и неразгадаемо изражение може да бъде поддържано дори и по време на най-непосредствените и трудни единоборства и изпитания.

Същото е и при картоиграча. Същото е и при балерината, изпълняваща най-напрегнатите и сложни стъпки, приемаща и отдаваща настроения, разчетени до секунда, с естествена грация на тялото и с едно неизменно, подобно на транс, изражение на лицето. От всичко това можем да заключим, че каквото и да става в ума, телесната релаксация може да бъде постигната от всеки мъж или жена, които са решени да я постигнат. Това, което може да бъде направено с лицето, което е една от областите на тялото най-податливи на емоционални подбуди (причиняващи усмивки, гримаси, смях, въпросителни погледи и хиляди други нюанси от изражения), може със сигурност да бъде извършено и с ръцете, краката, стъпалата, дланите и с останалите части на тялото.

Причините, поради които ние, човешките същества, толкова различаващи се от останалите създания, се нуждаем да релаксираме съзнателно са две. На първо място, поради продължителното развитие и постоянната употреба на мисловните ни способности, повечето хора (поне цивилизованите, защото в света има няколко места, където хората и до днес не са били засегнати от "цивилизованите" начини на живот и мислене) притежават едва отчасти функционираща инстинктивна същност.

Нещо повече, неестествените условия за живот и уве­личаването на броя на населението (което означава, че все повече хора прекарват целият си живот в среда изцяло сътворена и обитавана от човека) прави нежелано, а често и напълно невъзможно, следването през цялото време от всеки на неговите естествени и спонтанни импулси. Например не е допустимо да проявяваме гняв или възмущение към нечие семейство и би било върха на нахалството да демонстрираме гняв към колегите или към шефа си; ако на човек му дойде до гуша и поиска да избяга някъде, в повечето случаи просто няма къде. Единствено при определени признати от обществото случаи, публичното демонстриране на радост или скръб е допустимо, като се очаква тези чувства да бъдат изразени по общоприетите начини. Повечето от тези неща са неизбежни, някои от тях в определени случаи могат да бъдат дори приемливи и нормални; но всеки ден за много хора те означават натрупване на разстройващи емоции и импулси, които много рядко биват осъзнати и със сигурност не оставят никаква възможност за реализирането им в евентуално действие. Така че налице е значително натрупване на неизразходвано напрежение.

Това допринася за формирането на един "порочен кръг", защото, както казахме, нереализираното напрежение е напълно разрушително за качествата

РЕШИТЕЛНОСТ

КОНЦЕНТРАЦИЯ

ТЪРПЕНИЕ

Ето защо, първото изискване е да се научим да релаксираме и да практикуваме релаксацията като част от еже­дневието си, за да достигнем до траен успех в Съзидателната визуализация.

В тези "Практически ръководства на Луелин" не са представени единствено ценни техники и практики като някакви самоцелни и отвлечени теми, а са дадени и различни моменти от един Начин на Живот, който е бил и е признат от учителите на Мъдростта в различни култури и епохи като най-добрия и най-сигурния път за хората, които търсят начини за развитие на вътрешните си способности, а оттам - и за обогатяване на собствения си живот. Защото МОТИВАЦИЯТА, ПОДТИКЪТ, са най-основните съображения за всеки, който се насочва към възможността за извършване на промени в ежедневните условности, към които той или тя са били привикнати още от малки. Във всяка една книга са дадени единствено онези части и подробности, които са най-необходими за практиките, изложени в съдържанието на тази книга. Това в никакъв случаи не означава, че препоръките в определена книга са подходящи само при изпълнението на една единствена практика.

Те ВСИЧКИ са добри като пътища за изграждане на постоянен начин на живот за всеки, който сериозно е заинтересован да живее ИЗЦЯЛО като човешко същество.

Затова практиките за релаксация, които следват, са най-ценни по отношение на Съзидателната визуализация, а и дори когато вие сте вече специалисти в тази насока, няма да поискате да прекъснете програмата си за релаксация, защото тя ви води към постигането на Цялостност, Бодрост и Здраве - истинската хармония на тялото и душата в рамките на човешката цялост, която е основа за лично благоденствие на всички равнища.

На някои хора, които често са неразположени по някакъв начин и повод, приятелите и познатите им казват: "Ти мислиш твърде много за себе си!" Би трябвало да им се каже: "Ти мислиш твърде много за себе си по един ОТРИЦАТЕЛЕН НАЧИН!" Един известен йога, запитан веднъж за тайната на цъфтящото си здраве и продължителната си младост, отговорил: "СЪЗЕРЦАВАМ ПОДРЕД ВСЯКА ЧАСТ ОТ ТЯЛОТО СИ, КАТО Й ПОЖЕЛАВАМ БЛАГОПОЛУЧИЕ!"

Това е, което ще правите. Съзидателно.

СЪЗИДАТЕЛНИЯТ ПЛАН ЗА РЕЛАКСИРАНЕ

(Насладете се на това. Тялото ви не е само един единствен приятел, то е цяла общност от приятели. Някои от тях имат свои маниери или лични странности, но ние не се отдръпваме от приятелите си заради това. Те правят толкова много за вас, понякога дори и без едно "благодаря" от ваша страна. Сега можете да ги опознаете по-добре.)

Носете свободни дрехи или нищо. Бъдете боси.

Легнете с изпънат гръб на пода - изпънат дотолкова, че да не ви бъде неудобно. Вкарайте леко навътре брадичката си и се отпуснете по-скоро на врата си, отколкото на темето. Ако желаете, можете да си подложите мека, но не твърде плътна възглавничка под главата. Нека ръцете ви са отпуснати, повече или по-малко успоредно на тялото.

Проверете какво ще се случи когато отпуснете глезените си - ще се извият ли неудобно встрани стъпалата ви? Нека това не ви прави твърде внимателни относно релаксирането им. По-добре поставете две кутии или нещо от този род допрени до външната част на стъпалата си, за да могат те да се отпуснат без да се отклоняват встрани от краката.

Лежейки така, направете няколко дълбоки и бавни вдишвания. Ако по някакъв начин тялото ви не е било разположено правилно и симетрично, тези вдишвания вероятно ще бъдат онова, което ще ви накара да извършите някакви допълнителни размествания. Ако е възможно, по време на тази практика дишайте леко, равномерно и през ноздрите.

Сега можем да започнем с дясното ви стъпало, Чели ли сте "Един янки в двора на Крал Артур" от Марк Твен? Един от епизодите се отнася за двама влюбени, които са затворени в отделни тъмници в продължение на години - без да общуват нито помежду си, нито с външния свят. Нашият "янки" настоява за освобождаването им и очевидно очаква когато те се видят, да се хвърлят в обятията си. Но не става така. Двамата не само не могат да се познаят, но и без съмнение са загубили всички свои способности за общуване. Разбира се, това е един сан­тиментално "сълзотворен" епизод, но за предпсихологическия период, в който е писана книгата, той е едно доказателство за интуицията и оригиналността на Марк Твен, за способността му да прозре какъв би трябвало да бъде крайният резултат в една такава ситуация. Да бъдеш затворен и изолиран, да бъдеш забравен и да ти бъдат отказани всички средства за общуване -това наистина ражда апатия, съпътствана от една прогресираща забавеност, а по-късно и от реална загуба на способността да общуваш или да реагираш при промяна на обстоятелствата,

А кой в наше време не би обърнал внимание на условията за живот на затворниците? Много хора биха го направили -когато затворниците са стъпалата и пръстите! Дори и през отпуската, когато сте боси или носите сандали - обръщате ли някакво внимание, забелязвате ли въобще стъпалата си? (Тук не става дума да направите маникюр на ноктите на краката си, въпреки че и в тази насока има възможност да постигнете нещо по-добро.) Ако наистина забелязвате тези "бедни потиснати същества", ако им оставите място под слънцето или общувате приятелски с тях и уважавате нуждите им - отлично! Ще устано­вите, че тази първа част от релаксационната практика е доста лесна. Ако обаче в продължение на години сте ги игнорирали, единствено разпореждайки се с тях, всъщност те може да не бъдат способни изведнъж да отговорят с разбиране на вашето ново отношение на дружелюбност към тях. Все пак, постоянствайте.

Размърдайте пръстите на десния си крак - вижте колко от тях могат да се движат отделно и до каква степен. Действително опитайте, мислено, да накарате всеки от тях да отвърне на посланието ви. Това може да изисква известна доза концентрация. (Не й се отдавайте прекалено, за да не изразходвате излишно време и енергия, а ако резултатът не ви задоволява напълно, отделяйте няколко минути внимание на пръстите на краката от време на време през деня. От гледна точка на личностното развитие, ще намерите това във висша степен заслужаващо усилията ви.) Отпуснете пръстите на краката.

След това, все още с пета долепена до пода, наклонете дясното си стъпало назад (т. е. прегънете го в посока към главата си), така че да почувствате как мускулите на прасеца ви се разтягат, а тези на пищяла се свиват. Направете това няколко пъти, отправяйки мисъл на окуражаване и одобрение към мускулите, сухожилията и нервите, които извършват това действие. Съберете пръстите на крака си един към друг и поддържайки коляното си изпънато, ги отпуснете; после повторете това няколко пъти. Отпуснете ги.

Сега, повдигайки пета от земята и поддържайки из­правено коляното на десния крак, вижте до каква степен можете да издигнете нагоре крака, но без да сгъвате и лявото си коляно Докато десният крак е издигнат по този начин, завъртете стъпалото си около глезена - около шест пъти по посока на часовниковата стелка и после шест пъти в обратната посока.

Мислете с доброжелателност за различните части на тялото (вероятно ще усетите някои от тях да се движат), които участват в този процес. Свалете бавно крака, отпуснете го, след това отново го вдигнете и повторете вертикалното движение, завъртането на стъпалото в двете посоки и бавното сваляне. Все още ли е изпънато лявото ви коляно?

Отпуснете напълно десният си крак - пръсти, стъпало, глезен, прасец, пищялни мускули, коляно, бедрени мускули, задни части. Доброжелателност, сила и благословия за десния ви крак!

Повторете цялата процедура с левия си крак, стъпало и пръсти. Когато сте приключили с отправянето на послания на приятелство и доброжелателност към всяка част от крака си, която сте могли да разграничите, проверете дали сега и двата ви крака са напълно отпуснати. Доброжелателност, сила и благословия за левия ви крак!

Продължаваме с изключително важната коремна област. Докато е напълно вярно и сигурно, че всяка част от тялото ви ще откликне на положителните и доброжелателни мисли, които насочвате към нея, вярно е и, че в определени области на тялото съществува възможност за нещо близко до съзнателен отговор; високо специализираните вътрешни органи попадат в тази категория - тези от коремната област и тези от областта на гръдния кош. Въпреки че в тази релаксационна практика е възможно да бъдат включени в съзнателна дейност единствено волевите мускули на крайниците и тялото (а те са повече от 600), вътрешните органи, чиито мускули са неволеви и по тази причина са по-тясно свързани с инстинктивните и емоционални страни на душата, ще бъдат особено податливи към изпълнените с чувство мисли, които сега ще отправите към тях.

Така че, докато движите и отпускате външните мускули на коремната област, отправете специфична доброжелателна мисъл към всеки от органите вътре в нея: черния дроб и жлъчката, стомаха с неговите жлези, далака, червата, бъбреците, пикочния мехур и половите органи. Опитайте се да не забравите никой от тях! Всъщност, що се отнася до способността ви да отправяте тези специфични мисли - пожелания към отделните органи, тук се проявява една дълбока психологическа истина, или по-точно, две неразчленими истини:

МОЖЕМ ИСТИНСКИ ДА ПОЗНАВАМЕ ЕДИНСТВЕНО ОНОВА, КОЕТО ОБИЧАМЕ. МОЖЕМ ИСТИНСКИ ДА ОБИЧАМЕ ЕДИНСТВЕНО ОНОВА, КОЕТО ПОЗНАВАМЕ.

Ето защо, вероятно ще почувствате, че можете да извършвате по-добре тази част от практиката, ако узнаете нещо повече за вътрешните си органи, за дейността, която те извършват за вас, за местоположението им в тялото ви. Ако случаят е такъв, всяка книга от рода на "Семеен лекар" или някой медицински справочник ще ви помогнат да получите нужните познания: още по-добре е, ако можете да се включите в някой курс за оказване на първа медицинска помощ и по този начин да придобиете знания, които биха били полезни и за тези около вас, придавайки по този начин и една практическа насоченост на благосклонността си към тялото.

Според местоположението им спрямо пъпа, коремните мускули биха могли да бъдат разгледани в две групи. Мускулите в долната част на корема вече бяха раздвижени по някакъв начин от вас при издигането и спускането на краката, но ако чувствате желание, бихте могли да повторите движенията отново (повдигнете десния крак с изпънато коляно, толкова нависоко, колкото можете, така че да не помръдвате левия крак; след това повдигнете левия си крак, след това всеки крак още по веднъж), но този път мислейки повече за включените в движенията коремни мускули, отколкото за тези на краката. Сега се отпуснете. Изпънете мускулите около прешлените на гръбнака, отпуснете се отново. Повторете и това няколко пъти.

Сега вдишайте дълбоко - по-дълбоко, отколкото сте вдишвали досега по време на това упражнение, оставяйки въздуха да навлезе достатъчно на дълбоко в долната част на белите дробове, така че горната част на корема да се разшири. (Момичета, вие може да имате нужда от малко допълнителни упражнения, защото ребрата ви са естествено гъвкави и поради тази причина гръдния ви кош естествено се нагажда към вдишания въздух. А това упражнение за уверяване, че долната част на дробовете е изпълнена с въздух, е добро за вас!) Поели по този начин въздух, задръжте го, докато свиете мускулите от горната част на корема, изтласквайки го по този начин към гръдния кош, съответно разширявайки и ребрата. След това издишайте. Не задържайте въздуха в дробовете си прекалено дълго - тук главната цел е да осигурите някакво съпротивително налягане за горните си коремни мускули, докато ги свивате. И не изпълнявайте тази последователност от движения (или някое от тях) прекалено грубо или рязко.

Повторете това няколко пъти. Отпуснете горните мус­кули на корема. Проверете дали тези от долната част на корема и краката са също отпуснати.

Следващата част от тялото, която ще бъде разгледана, е гръдният кош, и тук освен мускулите, които ще натоварите, мислите ви би трябвало да бъдат насочени към сърцето и белите дробове. Едно дълбоко и лично усещане за тези изключително важни органи (но избягвайки всеки оттенък на тревожност) трябва да пропие разбирането ви за тяхната непрекъсната и неуморна дейност за вас. Бъдете облъхнати от Дъха на Живота, бъдете добросърдечии, уверени, оптимистични и решителни!

Вдишвайте бавно и дълбоко; но този път вместо да разширявате гръдния кош чрез движение на вече поетия въздух вътре из белите дробове, в момента когато те изглеждат напълно препълнени, внимателно ги накарайте да поемат още мъничко въздух, така че да усетите как тази допълнителна глътка бива всмукана. После издишайте леко, доколкото нормално можете; след това чрез силно присвиванс в областта на диафрагмата (в долния край на гръдния кош), издишайте още малко въздух, по този начин, изпразвайки почти напълно дробовете си. Сега вдишвайте по нормалния си начин, оставяйки гръдните мускули да починат. Повторете тази процедура още около три пъти.

Свийте гръдните си мускули (изпъвайки лактите си успоредно на тялото), отпуснете. Притиснете назад лопатките на плещите си, после отпуснете. Повторете няколко пъти - гръдни мускули, рамене, врат; после отпуснете. Изпълнени с радост, обърнете за известно време внимание на ударите на сърцето си, на ритъма ви на дишане.

Доброжелателност, сила и благословия за тялото ви и всички жизненоважни органи в него!

Сгънете в лакътя и вдигнете дясната си ръка дотолкова, че да можете да виждате пръстите си без усилие. Нека лакътят ви не се отделя от земята. Изпънете дланта, изпънете пръстите си и започнете да ги свивате един по един. Опитайте се да движите всеки пръст поотделно - така, както направихте и с пръстите на краката си. След това направете същото и с палеца. Протегнете го през дланта дотолкова, доколкото можете, и ако ви е възможно, докоснете с него основата на малкия си пръст. Отпуснете. Изпънете дланта си.

Сега извийте ръката си напред към китката толкова, колкото ви е възможно, поддържайки пръстите изправени. После я извийте, колкото можете назад. Повторете това няколко пъти, внимавайки във всеки от двата случая за разтягащите се и свиващите се мускули на ръката. Опитайте с плавни движения да завъртите дланта около китката по посока на часовниковата стрелка и обратно. Обърнете внимание на различните й части, които участват в това движение - кости, мускули, сухожилия, нерви; после отпуснете. Помислете за различните умения които владеете, за многообразието от действия, които изпълнявате с тази ръка. (Трябва да съществуват поне няколко, дори ако сте левичар, защото понякога и на хората, ползващи само дясната си ръка им се налага да се научат да употребяват лявата си ръка в някаква степен. Представете си например, че сте си навехнали китката на по-тренираната ви ръка - колко от нормалните си ежедневни задължения все още ще можете да изпълнявате? Все пак, бъдете благодарни за всичко, което тази ръка върши!)

Вдигнете вертикално нагоре дясната си ръка и я свийте в лакътя под прав ъгъл; свийте юмрука си (с палец отвън) толкова силно, колкото можете и го наклонете напред, в посока към китката, като стегнете бицепса си. Отпуснете. Повторете няколко пъти, чувствайки как трицепсът се разтяга, а бицепсът се свива; отпуснете, разтворете юмрука си и положете ръката си встрани от тялото. Повторете същото и с лявата си ръка.

Сега проверете дали всички включени в упражнението мускули са отпуснати: стъпала, крака, бедра, коремна област, гръб, гръден кош, рамене, врат, пръсти, длани, китки. Стиснете челюсти и притиснете клепачите си един към друг; после внимателно ги отпуснете. Помислете какви чудесни органи са вашите очи, уши, нос, уста; какви чудесни средства за общуване са езикът, устните, говорният апарат. Помислете колко много може да бъде изразено чрез една усмивка: усмихнете се сега, започвайки от онези деликатни мускулчета около очите, изпитвайки спокойствие и щастие, докато ги присвивате, позволявайки устата ви да бъде увлечена в изражението, чрез което накрая устните да се разтворят в една усмивка на чиста радост. Защо не? Ето още една голяма тайна, която можем да научим от мистиците на Изтока и Запада:

ОТКЪСНИ СЕ ДОРИ И ЗА МИГ ОТ ГРИЖИТЕ, ПРИ­ТЕСНЕНИЯТА, СТРАХОВЕТЕ, БОЛКИТЕ ИЛИ СЪЖА­ЛЕНИЯТА, КОИТО ТЕ ИЗМЪЧВАТ, И ЩЕ УЗНАЕШ, ЧЕ ИСТИНСКАТА ТИ СЪЩНОСТ Е ЧИСТАТА РАДОСТ!

Това е истинската причина, поради която релаксацията ви помага да бъдете решителни, да можете да се концентрирате, да имате търпение.

Стигаме до последния етап на тази практика - ОТ­ПУСНЕТЕ СЕ изцяло, със затворени очи, успокоено лице, разхлабени крайници и тяло. За няколко минути останете така, дишайки леко и вслушай и в биенето на сърцето си, преди да решите да се завърнете към ежедневните си действия. Доброжелателност, сила и благословия за вашия мозък и нервна система, за главата и лицето ви, за способността ви да виждате, чувате, помирисвате, вкусвате и докосвате! Доброжелателност, сила и благословия за всяка частица от вас!

Това е Съзидателният план за Релаксиране. Много вероятно е да пожелаете да го индивидуализирате чрез включването към него на ваши специфични интереси и нужди; това би било чудесно, стига да не пропуснете да ги съгласувате с хармонията па цялото. Тази релаксираща практика, изпълнена просто и внимателно, може значително да ви помогне и да ви тласне към Съзидателна визуализация, развивайки качествата ви

РЕШИТЕЛНОСТ

КОНЦЕНТРАЦИЯ

ТЪРПЕНИЕ

И сега, вместо един "порочен кръг", вие притежавате един "могъщ кръг"! - защото докато всяка част от тялото ви подред бива въвлечена в осъзнаване и релаксиране, вие ще направите собственото си доброжелаене значително по-ефективно чрез визуализирането на всяка от тези части като ИЗЛЪЧВАЩА ЗДРАВЕ!

Съществува една друга техника, която е важна за раз­витието и поддържането на качествата, които са ви необходими за траен успех при Съзидателната визуализация. Тя е толкова важна, че я споменаваме тук, въпреки че е била вече изложена в "Практическо ръководство на Луелин за Астрална проекция".

Очевидно не би било справедливо да преповтаряме голяма част от съдържанието на една книга в друга. Например в "Астрална проекция" има съвети за диети, психически упражнения и различни други теми, които са от основно значение за всеки желаещ сериозно да се заеме с развиването на някоя или всички от вътрешните си способности, но е и несъмнено, че не можем да продължаваме да преповтаряме основните си съвети, въпреки усещането ни, че това е необходимо. Всъщност, следващата техника е специфично свързана, както със Съзидателната визуализация, така на Астралната проекция, а без нея настоящата книга не би била пълна.

РИТМИЧНО ДИШАНЕ

При постигането на тази проста техника основната цел е така да привикнем към нея, че тя да бъде практикувана КОГАТО ПОЖЕЛАЕМ, а по-нататък, да можем да я изпълняваме несъзнателно. Това често се получава при едно нетренирано дишане - всеки студент с някакъв опит в сериозната мисловна дейност, била тя философска или творческа, вероятно познава раздразнението от отвличането на вниманието си и от разпадането на концентрацията, раздразнение породено от факта, че той несъзнателно е престанал да диша. От друга страна, Ритмичното дишане установява един ритъм, който е естествен за индивида, така че когато трябва, например, да бъдат произнесени някакви думи (или да бъдат извършени някакви действия, както това е при Съзидателния план за Релаксиране) те лесно могат да бъдат приспособени към модела на дишане, а с малко упражняване, всичко това се вплита в една личностна, естествена и ЕФЕКТИВНА хармония.

Първата стъпка е да станете съзнателни за ударите на сърцето си, ако е необходимо, установявайки ги чрез напипваме пулса от сънната артерия (шията), слепоочията или китката. Започнете отброяването на ударите на сърцето си.

Сега напълнете дробовете си с въздух - изпълнете ги до онова максимално положение, което не ви причинява неудобство. Задръжте дишането си в продължение на три удара на сърцето.

Издишайте по един равномерен и контролиран начин в продължение на шест удара на сърцето.

Оставете дробовете си празни в продължения на три удара на сърцето.

Вдишайте равномерно в продължение на шест удара. И така нататък. Опитайте спокойно и равномерно няколко пъти това упражнение, за да придобиете усещане за същността му.

Може да останете с впечатлението, че е въпрос един­ствено на практика да свикнете с този ритъм, или пък да сте убедени, че точно този определен вид темпо не ви подхожда. Например може да откриете, че ви е необходимо повече време да напълните или изпразните дробовете си. Или пък да решите, че три удара на сърцето, са неудобен и дълъг период, през който да задържате дишането си. Добре - целта на този пръв експеримент бе именно този тип открития.

Това, което се опитваме да установим, е един модел за дишане, чрез който можете спокойно да задържите въздуха в дробовете си за определен брой удари на сърцето, след това да издишате в продължение на удвоения им брой, така че дробовете ви да бъдат изпразнени до степен, която можете да постигнете без затруднение; после вдишайте в продължение на удвоения им брой и накрая дробовете ви ще бъдат достатъчно изпълнени с въздух. Почти сигурно е, че след известна практика ще откриете, че някой от следващите модели е напълно подходящ за вас

Задръжте дробовете си изпълнени в продължение на:	Издишвайте в продължение на:	Задръжте дробовете си изпразнени в продължение на:	Вдишвайте в продължение на:
2 удара	4 удара	2 удара	4 удара
3 удара	6 удара	3 удара	6 удара
4 удара	8 удара	4 удара	8 удара

За настоящата цел е без значение кой от всички тези алгоритми ще изберете; просто изпълнявайте този, който ви пасва най-добре. След известно време ще бъдете доволни да откриете, че вашите възможности нарастват. Например можете да започнете със схемата 2-4-2-4 и след време ще установите, че дихателният ви капацитет ви позволява да я смените с 3-6-3-6. Това е чудесно, но във всички случаи трябва да се придържате към ритъма си на дишане; дотогава, докато без затруднения не задържате вдишването и издишването си в продължение на три удара на сърцето, не трябва да увеличавате времето за поемане и изпускане на въздуха над шест удара. Изчакайте да измине още една седмица на практика и тогава е твърде вероятно да откриете, че можете да използвате схемата 3-6-3-6 правилно и удобно. Така че, експериментирайте, но винаги се придържайте към дадените модели. Да имате ритъм на дишане 1-2-1-2 или 5-10-5-10 може да е необичайно, но е напълно в реда на нещата. Но нека винаги времето ви за вдишване и издишване бъде с продължителност два пъти броят на ударите на сърцето, през които задържате дишането си. Винаги отброявайте ударите на собственото си сърце! Ако някъде около вас има часовник или будилник, чисто тиктакане се чува, преместете го другаде, докато се упражнявате.

Принципите на Ритмичното дишане са използувани във всички части на света, по различни начини и за различни цели. Да се опитате да промените основната схема, която е дадена, би било равнозначно да експериментирате наслуки с морзовата азбука или с африкански тамтам. От друга страна, предимствата от развиването на опитност от едно добро, равномерно и сигурно Ритмично дишане, което можете да поддържате за неопределен период от време, са значителни. Използвайте го по време на релаксационните и съзидателно - визуализационните си практики, когато си лягате да спите, по време на всяка физическа или умствена дейност. То може да повиши енергията ви, то може да я насочи в правилната посока.

ПРАКТИКУВАЙТЕ РИТМИЧНО ДИШАНЕ, ДОКАТО ВИ СТАНЕ НАВИК, И ГО ПРЕВЪРНЕТЕ В ЕДИН СЪЮЗНИК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ.