3.4.2. Изводи и тенденции в демографското развитие
Анализът и оценката на протичащите на територията на община Иваново процеси дават основание да се формулират следните обобщени изводи:
- Демографското развитие на общината е неблагоприятно – налице е траен процес на обезлюдяване на всички населени места;
- Ограничена е възможността за бъдещото възпроизводство на населението по естествен път;
- Възрастовата структура на населението е неблагоприятна – налице е процес на неговото силно застаряване. Намаляват специфичните възрастови контингенти от населението в ниските възрастови групи, което рефлектира върху нормалното функциониране на детските заведения и училищата;
- Няма сериозно основание за извеждане на проблем с квалификационната и образователна структура на работната сила.
3.4.3. Икономически параметри на населението
3.4.3.1. Икономически активното население в Община Иваново възлиза на 2935 д. (34 %), а икономически неактивното – на 5699 д. (66 %). Териториалното разпределение на икономически активното население показва, че с дял над средния за общината са селата Иваново (38,5 %), Пиргово (37,9 %) и Щръклево (37,1 %).
Това се очертава като проблем със социално-икономически характер и е индикатор за непълното използване на трудовия потенциал на населението в общината. В по-малките села икономически активното население е под 15-20 %, като причината за това е относително по-неблагоприятната възрастова структура.
3.4.3.2. Заети/наети лица към 2011 г. са 2449 д. заети или 83,2 % от икономически активната част на населението. По населени места не се наблюдават съществени териториални различия в броя на заетите лица.
За анализирания период 2007 - 2011 г. се очертава ясна тенденция на намаляване на броя на наетите. Наетите лица в първичния сектор са с висок брой – са 305 д. и е налице стабилно състояние на наетите н този сектор. Наетите във вторичния сектор са 139 д., което е почти 4 пъти по-малко от броя на наетите в промишлените дейности през 2007 г. (549 д.). Третичният сектор (услуги) е с висок дял на наетите – 55,1 % от общия им брой. От отраслите в третичния сектор по-висок брой наети лица има в „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Хотелиерство и ресторантьорство”. Намалява броят на наетите в образованието, здравеопазването и държавното управление.
3.4.3.3. Равнището на безработицата в общината следва колеблива тенденция. През 2012 г. то е по-високо (15,20 %) от средното равнище за страната (11,4 %) и за област Русе (10,30 %).
3.4.3.4.Изводи и тенденции в развитието:
- Намалява броят на икономически активното население;
- В структурата на наетите лица водещи функции имат отраслите от третичния сектор, което е резултат от спада в дейността на промишлените дейности
- Налице е съществен спад в трудовата заетост на населението и нарастване на равнището на безработица;
- Трайно нарастване на броя и на относителния дял на икономически неактивното население, което към 2011 г. преобладава значително над икономически активното.
3.4.4. Изисквания към ОУПО в частта човешки ресурс
В ОУПО, в съответствие с действащата нормативна уредба, следва да се разработи демографска прогноза, включваща:
- Перспективен общ брой на населението на общината, в т.ч. и по населени места с прогнозен хоризонт, съвпадащ със срока на действие на ОУПО;
- Прогнозен брой на специфичните възрастови контингенти от населението (3-6 год. 7-14, 15-18 години), както и по стандартни възрастови групи (в под трудоспособна, трудоспособна и над трудоспособна възраст);
- Прогноза за работната сила, в т.ч. за броя на заетите.
Демографската прогноза се разработва във варианти (най-малко два), при отчитане на влиянието на задържащи и на стимулиращи фактори за демографско развитие. При прогнозата се отчитат и изводите от анализа на демографското развитие и на очертаните тенденции през последните 10 години.
В прогнозните разчети (в частта им за работната сила, в т.ч. на прогнозата за броя на заетите лица) следва да се обърне внимание на вероятността в границите на общината да има недостиг от квалифицирана работна сила за нуждите на туризма. В този смисъл следва да се предложат решения за осигуряване на необходимата работна сила от съседни общини.
В демографските разчети следва да се предвиди и броят на обитателите, които имат второ жилище в община Иваново, или са временно пребиваващи, както и на потенциалния брой на работещите от други общини. Това е необходимо, за да се прогнозира броят на работните места в обслужващата сфера в периода на най-голямо натоварване на територията в активния летен туристически сезон
С оглед преодоляване дисбаланса в развитието и стабилизиране на населените места, към ОУПО се отправят и следните изисквания:
- при определяне на прогнозата за устройствено развитие на отделните населени места да се отчитат териториалните различия в перспективното им демографско развитие;
- да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното териториално разпределение на населението (диспропорциите между отделните части на общинската територия).
Пълният текст на анализа на демографията е представен в Приложение № 1.
3.5. Икономически активности
3.5.1. Обща характеристика
В икономиката на община Иваново водещо е селското стопанство. Водещо място по редица основни икономически показатели заема първичния сектор (селско, горско и рибно стопанство). Промишлеността (вторичен сектор) е с подчинено значение. Представа за динамиката в икономическото развитие на община Иваново дават някои от основните икономически показатели, представени в следната таблица:
Показатели
|
Състояние към:
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
Брой предприятия
|
222
|
230
|
238
|
Произведена продукция (хил. лв.)
|
32 523
|
28 226
|
37 649
|
Нетни приходи от продажби (хил.лв.)
|
34 830
|
37 185
|
37 185
|
ДМА (хил. лв.)
|
19 009
|
22 702
|
22 702
|
Наети лица - брой
|
934
|
902
|
826
|
Източник:ТСБ-гр. Русе
Измененията в стойността икономическите показатели за периода 2008-2011 г. показват, че икономиката на общината е в относително стабилно състояние. Данните за произведената продукция и за нетните приходи от продажби показват определен ръст, а размерът на произведената продукция през 2009 г. бележи спад. Стабилно е и състоянието в размера на дълготрайните материални активи (ДМА) и незначително нарастване в броя на предприятията. Единствено при заетостта е налице трайна тенденция на намаляване на броя на наетите лица.
3.5.1.1. Секторно-отраслова структура
Секторната структура на социално-икономическия и инфраструктурен комплекс на общината се характеризира с данни по икономическите показатели по отделните сектори, по-казани на следната таблица:
Показатели
|
Общо
|
В т.ч. по икономически сектори
|
първичен
|
вторичен
|
третичен
|
2008 г.
|
Брой предприятия
|
222
|
58
|
34
|
130
|
Произведена продукция (хил.лв.)
|
32 523
|
18 997
|
5 959
|
7 567
|
Нетни приходи от продажби (хил.лв.)
|
34 830
|
17 068
|
5 592
|
12 170
|
ДМА (хил. лв.)
|
19 009
|
11 020
|
1 752
|
6 237
|
Брой наети лица
|
934
|
351
|
233
|
350
|
2010 г.
|
Брой предприятия
|
238
|
73
|
17
|
148
|
Произведена продукция (хил.лв.)
|
37 649
|
27 953
|
4 313
|
5 383
|
Нетни приходи от продажби (хил.лв.)
|
37 185
|
26 225
|
4 594
|
11 996
|
ДМА (хил. лв.)
|
22 702
|
17 570
|
837
|
8 571
|
Брой наети лица
|
826
|
375
|
155
|
296
|
Източник:ТСБ-гр. Русе
Водещото място на първичния сектор към 2011 г се подкрепя от данните по такива икономически показатели като „Произведена продукция”, „Нетни приходи от продажби” и „Размер на дълготрайните материални активи”.
Вторичният сектор (добивна и преработваща промишленост и строителство) е силно засегнат от икономическата криза. За анализирания период е налице спад с 27,6 % в размера на произведената продукция и спад с 17,2 % в нетните приходи от продажби. Дълготрайните материални активи (ДМА) в промишлеността и строителството през 2010 г. са с 52,2 % по-малко от 2008 г., което е индикатор за декапитализацията на индустриалния сектор.
Третичният сектор се развива с относително по-устойчиви темпове от останалите два икономически сектора, независимо че от икономическа гледна точка е с по-скромни показатели. По-успешно се развиват „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети”, „Хотелиерство и ресторантьорство”, „Транспорт, складиране и пощи” и др. Третичният сектор е свързан със степента на развитост на обслужващите функции на общината. Те са ориентирани към задоволяване на ежедневни и частично на периодични потребности на населението. От отраслите с бюджетен характер, с по-устойчиво развитие са Образование”, Държавно управление” и Хуманно здравеопазване и социална работа”. В третичния сектор са ангажирани 55,1 % от общия брой на наетите лица в общината. По останалите два икономически показателя третичния сектор отстъпва на вторичния и отчасти на първичния.
За периода 2007-2010 г. е налице тенденция на намаляване на броя на заетите лица. Най-голямо е намалението в броя на заетите във вторичния сектор - 78,1 %, а в първичния е налице нарастване с 32,6 %.
3.5.1.2. Структурата на предприятията се анализира на използваните в анализа икономически показатели. Липсата на данни за определени групи предприятия поради изискванията за конфиденциалност не дава възможност да се очертае по-добре техният профил. Структурата на предприятията (по основните икономически показатели) и динамиката им за периода 2006-2010 г. са представени в следната таблица:
Категория предприятия
|
Показатели
|
Брой
|
Произведена продукция (хил. лв.)
|
Нетни приходи от продажби (хил. лв.)
|
ДМА
(хил. лв.)
|
2006 г.
|
Общо
|
176
|
115 474
|
116 465
|
59 949
|
До 9 заети
|
162
|
6 436
|
11 374
|
3 473
|
От 10 до 50 заети
|
8
|
..
|
..
|
..
|
От 51 до 250 заети
|
6
|
..
|
..
|
..
|
Над 250 заети
|
-
|
-
|
-
|
-
|
2010 г.
|
Общо
|
238
|
37 649
|
42 845
|
26 978
|
До 9 заети
|
222
|
15 622
|
17 597
|
16 303
|
От 10 до 50 заети
|
..
|
..
|
..
|
..
|
От 51 до 250 заети
|
..
|
..
|
..
|
..
|
Над 250 заети
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Източник:ТСБ-гр. Русе
... Конфиденциални данни
В социално-икономическия комплекс на община Иваново основният тип предприятия са от типа „микро” (с брой на заетите до 9 д.). Към 2011 г. те са 93,3 % от всички действащи предприятия. Малките и средни предприятия са единици. В общината няма голямо предприятие. Основната част от микро и малките предприятия са в третичния сектор, а малка част от тях са в аграрния сектор и в промишлеността. Микро предприятията, обаче, са с по-слабо участие в размера на произведената продукция и на приходите от продажби. Малките и средни предприятия реализират 58,5 % от произведената продукция и 58,9 % от нетните приходи от продажби.
3.5.2.Отраслова характеристика в развитието на икономиката
3.5.2.1. Аграрният сектор е с растениевъдно-животновъдна насоченост. Посевната площ е използвана за отглеждане основно на зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица) и на технически култури, сред които основно място заема слънчогледът.
От трайните насаждения традиционно е лозарството, като се увеличават площите на лозовите масиви. От другите трайни насаждения площите на овощните масиви включват такива за отглеждане на праскови, кайсии, сливи, ябълки и др. Посевните площи се стопанисват от земеделски производители, регистрирани като еднолични собственици, земеделски кооперации и арендатори на земеделски земи. През последните години се наблюдава инвестиционно активност, свързана със засаждането и обновяване на лозови масиви в землищата на селата Нисово, Пиргово и Мечка.
Животновъдството като подотрасъл на селското стопанство е многоотраслово – отглеждат се говеда, овце, кози, птици и др. Специфичен подотрасъл на говедовъдството е биволовъдството, но броят на отглежданите биволи в общината е сравнително малък. Пчеларството също има условия за развитие. Животновъдството се осъществява единствено в частния сектор и се характеризира с висок дял на дребните стопанства, отглеждащи животни. Налице е тенденция на намаляване броя на отглежданите селскостопански животни. Като резултат от икономическите стимули от европейските фондове се създават по-уедрени ферми.
3.5.2.2. Горско стопанство
Горският фонд се представлява около 15 % от общата територия на общината. Горите се стопанисват от Държавно горско стопанство Бяла. От общия горски фонд над 94 % е държавна собственост и около 6 % - общинска и частна собственост.
Основните дървесни видове са цер, летен, зимен дъб, акация, липа, орех, топола, бряст, келев габър и др.
3.5.2.3. Промишленост
Вторичният сектор (промишленост и строителство) е представен от 17 икономически субекта (фирми), като само в промишлените отрасли техният брой е 16. Индустриалният профил на общината включва фирми, които осъществяват дейност в няколко промишлени отрасли – “Производство на метални изделия” (“Прециз Интер Холдинг” АД - производство на електрозаварени тръби и профили, както и алуминиеви профили), „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия („Красен КООП” АД - с. Красен - производство на гъби и консерви от гъби, „Винарска изба Райнов и синове” в с. Нисово, малки хлебопекарни и др.) „Производство на обла дървесина и изделия от дърво („ДИН-ПИРГОС”ЕООД с. Пиргово) и др. Преобладаващата част от капитала на промишлените дружества е частна собственост, а малка част - общинска.
Основната част от производствените мощности на преработващата промишленост е разположена в общинския център и селата Пиргово, Нисово и Красен. Възможностите на съществуващите стопански дворове на бившите ТКЗС в селата не са напълно използвани за целите на икономически производства.
3.5.2.4. Строителство
Строителният отрасъл в община Иваново е в кризисно състояние, което е резултат от икономическата криза в периода 2008-2011 г. Строителните фирми в общината осъществяват дейност в сферата на жилищното строителство и строително-ремонтните услуги, в сферата на благоустройствените строителни дейности, пътното поддържане.
3.5.2.5. Търговия
Отрасъл „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” е с водещо място в третичния сектор по отношение на нефинансовите предприятия. В него са регистрирани най-много фирми и броят на заетите лица е висок. Всичките фирми в отрасъла са в частния сектор. Търговската мрежа в общината обхваща малки обекти, с обслужващ персонал от 1 до 3-4 д. Структуроопределящите търговски обекти от типа на супермаркетите и хипермаркетите не са представени в търговската мрежа на общината.
3.5.2.6. Туризъм
Туристическата функция на общината е относнително добре развита.
От туристическите ресурси, с които разполага община Иваново, с най-голяма значимост са Археологическите резервати „Скални църкви при Иваново” и „Средновековен град Червен”, както и Природен парк „Русенски Лом”.
Като икономическа дейност отрасъл „Хотелиерство и ресторантьорство” се характеризира със скромни икономически резултати, независимо от туристическата привлекателност на общината. Броят на регистрираните фирми в туристическия бранш към 2010 г. е 31, което е 13,0 % от всички фирми в общината. Приходите от дейност, обаче, са само 0,7 %, а приходите от продажби – 1,2 % от тези в общината. Причината за тези икономически резултати от туристическия сектор е, че част от разходите на туристите се реализират основно в гр. Русе.
Характерът на туристическите ресурси определят и насоките в развитието на различните видове туризъм. Територията на общината е подходяща за развитие на познавателен, еко-, селски, културен, фестивален, ловен и др. видове туризъм.
От гледна точка на концентрацията на туристически ресурси и техния характер в община Иваново се обособяват две зони, подходящи за развитие на туризъм:
Дунавски бряг и Дунавско крайбрежие – обхваща землищата на селата Пиргово и Мечка. Тук може да се използва крайбрежната пясъчна ивица за краткотраен отдих; за развитие на водомоторни спортове; спортен риболов; културно-исторически маршрути (Римски кастел „Тимамиум”) и еко-туризъм (Орнитоложка зона „Рибно стопанство”, „Стълпище” и природния феномен „Дикили таш”. Общинската програма за развитите на туризма 2005 - 2015 г. предвижда проектирането и създаваното на веломаршрут „ПриДунваски“;
Поломие – формиращо голяма зона, обхващаща каньоновидните долини на Природен парк „Русенски Лом” и културно-историческите обекти в землищата на селата Красен, Божичен, Иваново, Кошов, Червен, Нисово, Табачка, Сваленик. Археологическите резервати Скални църкви край с. Иваново (включени в Списъка на световното наследство) и Средновековен град Червен са най-посещаваните културно-исторически локализации в пределите на природния парк. Според съгласуван РП от 1984 г. е предвидено да се осъществи връзка между тях, успоредно на реката. На територията на парка се практикуват различни форми на туризъм – културен, пешеходен, познавателен, селски, специализиран, лов и риболов. В парка и прилежащите му територии има регламентирани маршрути, тръгващи от изходните пунктове към Парка и традиционни туристически маршрути. Също така се практикуват скално катерене (разработени са скални турове), воден спорт и туризъм (м/у Червен и м. Смесите), колоездене (веломаршрути по коларските пътища по Черни и Русенски Лом, веломаршрут „ПриЛомски“), пещернячество (пещерата „Водна“ край с. Табачка), конен спорт, спортен риболов (рибарници край с. Сваленик и с. Нисово) и др.
Средствата за подслон не са малко на брой. С капацитет над 10 легла са само три обекта с капацитет 47 легла в 30 стаи. Броят на пренощувалите лица през 2011 г. е 1818 д, а приходите от нощувки – 68,4 хил. лв. Средствата за подслон и местата за настаняване с капацитет под 10 легла са значително повече – през 2012 г. те са с общ капацитет 198 легла. През 2012 г. в с. Кошов влиза в експлоатация нов семеен хотел с капацитет 40 легла.
Нискокатегорийни средства да подслон (1-2 звезди) – къщи за селски туризъм, малки семейни хотели и самостоятелни стаи се предлагат в селата Иваново, Нисово, Божичен, Кошов, Червен, селищно образование „Стълпище” и др.
Сподели с приятели: |