3.2.7. Изводи и изисквания към ОУПО
Община Иваново разполага с уникален и разнообразен природен ресурс с висока стойност. Природното богатство на общината се изразява в наличието на Дунавското крайбрежие, Ломовете и плодородните земи. Те са ценен капитал и естествена база за устойчиво развитие на общината. Природният комплекс е добре съхранен. Уязвимите компоненти – почви и води, се възстановяват.
Пълноценното и щадящо използване на природните ресурси на общината поставя следните изисквания към ОУП:
- по отношение на релефа: да регулира урбанизирането на територии, които биха компрометирали уникалните релефни форми;
- по отношение на климатичните условия: за ограничаване на неблагоприятните последствия от снегонавяване в равнинните територии да се предвиди защитно озеленяване на пътищата и ветрозащитни пояси в обработваеми площи;
- по отношение на използването и опазването на водите: да се осигурят устройствени условия за опазване, правилно и икономически ефективно използване на повърхностните и подземните води; да се заложат изисквания за определяне или актуализация на санитарно-охранителните зони на подземните водоизточници; да се осигури превенция срещу вредното въздействие на водите; да се създадат условия за възстановяване и поддържане на хидромелиоративните съоръжения;
- по отношение на почвите: да предвиди мерки за ограничаване на ветровата и водоплощната ерозия, както и рекултивация на нарушени терени;
- по отношение на геоложките условия: зонирането територията да се съобрази с наличието на льосова основа и характерните за нея пропадъчност, свлачища, ровинообразуване, както и със степента на сеизмична интензивност с цел превенция на риска;
- по отношение на биологичното разнообразие и защитените територии и зони: да се анализират и предложат възможности за развитие на различни видове туризъм (научно-познавателен, културен, рекреационен, фото- и еко-туризъм) и седмичния и сезонен отдих при спазване режимите на защитените територии.
3.3. Териториална структура и земеползване
3.3.1. Териториална структура и поземлена собственост
Общата площ на територията на община Иваново е 495.45 кв.км. Тя е разпределена в 13 землища, както следва:
|
с. Божичен
|
15.89
|
|
с. Иваново
|
22.43
|
|
с. Кошов
|
29.56
|
|
с. Красен
|
30.86
|
|
с. Мечка
|
27.47
|
|
с. Нисово
|
28.26
|
|
с. Пиргово
|
54.41
|
|
с. Табачка
|
34.25
|
|
с. Тръстеник
|
57.79
|
|
с. Червен
|
38.17
|
|
с. Щръклево
|
86.65
|
|
с. Сваленик
|
47.74
|
|
с. Церовец
|
22.26
|
Разпределението на общинската територия по основно предназначение и начин на трайно ползване е показано на таблицата с баланса на територията, съставена по данните, съдържащи се в кадастралната карта на землището на с. Иваново и картите на възстановената собственост на останалите землища.
Баланс на територията на община Иваново по
предназначение и начин на трайно ползване
Вид територия по основно предназначение и начин на трайно ползване
|
Площ (в дка)
|
Дял (%)
|
Земеделски територии, в т.ч.:
|
381 334.606
|
76.97
|
- ниви
|
292 034.268
|
|
- трайни насаждения
|
18 328.282
|
|
- ливади
|
4 258.900
|
|
- пасища и мери
|
43 245.627
|
|
Горски територии
|
75 111.824
|
15.16
|
Урбанизирани територии, в т.ч.:
|
18 235.311
|
3.68
|
- населени места (НМ)
|
*17 202.210
|
|
- територии за рекреация извън НМ
|
1 033.101
|
|
Водни площи и течения
|
6 578.770
|
1.33
|
Територии за добив на полезни изкопаеми
|
48.223
|
0.01
|
Транспорт и техническа инфраструктура
|
**5 913.438
|
1.19
|
Естествени ресурси за възстановителни мероприятия, в т.ч:
|
***3 255.171
|
0.66
|
- плажове
|
177.493
|
|
Скали и пясъци
|
4 877.619
|
0.98
|
Депа и отпадъци
|
96.576
|
0.02
|
ОБЩО
|
495 451.538
|
100.00
|
* В площта на населените места, изчислена по кадастралната карта (и КВС) са включени и урбанизирани територии, извън границите им като напр. теренът, предназначен за изграждане на фотоволтаично поле от 1308.144 дка
** В площта за транспорт и техническа инфраструктура, изчислена по кадастралната карта (и КВС) не са включени селскостопанските летища и теренът, предназначен за изграждане на фотоволтаичното поле.
*** В площта на естествените ресурси за възстановителни мероприятия са включени и извънселищните културно исторически ценности.
От съществено значение за устройствената политика на общината е структурата на поземлената собственост, която е показана на долната таблица:
|
Вид собственост
|
Площ в дка
|
Дял %
|
|
Изключителна държавна
|
1 805.888
|
0.36
|
|
Държавна публична
|
31 289.392
|
6.32
|
|
Държавна частна
|
50 276.496
|
10.15
|
|
Общинска публична
|
59 542.577
|
12.02
|
|
Общинска частна
|
15 806.385
|
3.19
|
|
Стопанисвана от общината
|
6 558.606
|
1.32
|
|
Частна
|
265 432.895
|
53.57
|
|
Частна на обществени организации
|
48 566.800
|
9.80
|
|
На чуждестранни лица
|
1 201.352
|
0.24
|
|
Частна на религиозни организации
|
462.906
|
0.09
|
|
Съсобственост
|
14 508.242
|
2.93
|
|
Общо
|
495 451.538
|
100.00
|
Вижда се, че общината притежава, респ. стопанисва значителен поземлен ресурс - 16.53 % от общата територия, което би трябвало да улеснява провеждането на общинска устройствена политика.
3.3.2. Основни елементи на териториалната структура
Основните структурни елементи на територията на общината, чиито параметри са видни на таблицата с баланса на територията, са:
- земеделските територии, които заемат повече от три четвърти от общинската територия – 76.97 %, а в землищата на селата Божичен, Красен, Пиргово, Сваленик, Тръстеник и Червен покриват повече от 80 %;
- горските територии, които са вторият по значимост структурен елемент, но с чувствително по-малко дялово участие от 15.16 % в общата общинската територия. Делът им превишава 20 % само в землищата на селата Кошов, Нисово и Табачка;
- урбанизираните територии, съставляващи общо 3.68 % от общинската територия са третият по значимост структурен елемент. В тях доминират населените места, като урбанизираните територии извън населените места са с относително ограничена площ (1033.101 дка); Делът им е чувствително по-малък от средния за страната, който е 4,15 %;
- водните течения и площи, заемащи 1.33 % от територията на общината и включващи както речните течения, така и множество рибарници;
- територии за добив на полезни, чийто дял е минимален 0.01 %;
- териториите за нуждите на транспорта и техническата инфраструктура, делът на които възлиза на 1.19 % от територията. Този дял би нараснал на 1,50 % като се прибави площта на трите селскостопански летища и на терена, предназначен за изграждане на фотоволтаичното поле в землището на с. Сваленик;
- териториите за естествени ресурси за възстановителни мероприятия, които заемат 0.66 % от територията на общината;
- териториите, заети от скали и пясъци, които покриват 0.98 % от общинската територия. Представени са основно от скалните венци на долините на Русенски и Бели и Черни Лом;
- териториите, заети от отпадъци, които са с най-малък относителен дял (0.02 %). В кадастралната карта са пропуснати сметищата в част от селата на общината (Иваново, Кошов, Мечка, Нисово, Пиргово и Щръклево).
3.3.3. Обхват на териториите с особена териториалноустройствена защита
Защитените територии по Закона за защитените територии и защитените зони по Закона за биологичното разнообразие са представени в точки 3.2 и 3.11, а защитените територии по Закона за културното наследство – в т.3.6. Тук са включени данни за териториалния им обхват, попадащ в границите на община Иваново, респ. делът от общинската територия, поставен под защитен режим.
3.3.3.1. Защитени територии по Закона за защитените територии
В обхвата на общинските граници попада част от територията на Природен парк „Русенски Лом”. В обхвата му попадат части от землищата на селата Иваново, Кошов, Нисово, Сваленик, Табачка, Червен и Щръклево.
Извън територията на Природния парк „Русенски Лом” се намират:
- природната забележителност „Дикили таш” (код в регистъра 208) с площ от 17.5 дка, разположена в землището на с. Мечка. Целта й е опазване на скално образувание;
- защитената местност „Вековна церова гора” (код в регистъра 402) с площ от 8.7 дка, разположена в землището на с. Церовец. Целта й е опазване на вековна гора от цер;
- част от природната забележителност „Орлова чука” (код в регистъра 36), разположена в землището на с. Табачка (останалата част е в землището на с. Пепелина от община Две могили). Целта й е опазване на пещера.
3.3.3.2. Защитени зони по ЗБР, респ. по Натура 2000
На територията на общината са разположени части от следните защитени зони:
- от ЗЗ BG0002025 „Ломовете” за опазване на дивите птици, припокрива се с границите на частта от Природен парк „Русенски Лом”;
- от ЗЗ BG0000608 „Ломовете” за опазване на природните местообитания, припокрива се с границите на частта от Природен парк „Русенски Лом”;
- от ЗЗ BG0002024 „Рибарници Мечка” за опазване на дивите птици. Попада в землището на с. Мечка;
- от ЗЗ BG0000232 „Батин” за опазване на природните местообитания.
3.3.3.3. Защитени територии по Закона за културното наследство
Защитени територии по Закона за културното наследство са:
- археологически резерват „Скални църкви при с. Иваново” с площ от 1592.021 дка, разположен в землището на с. Иваново, в обхвата на Природен парк „Русенски Лом”;
- археологически резерват „Средновековен град Червен” с площ от 86.784 дка, разположен в землището на с. Червен, в обхвата на Природен парк „Русенски Лом”.
Площите на двата резервата, фигурират като самостоятелни елементи в баланса на територията на общината.
3.3.4. Земеползване и инвестиционна активност.
При земеделските територии обработваемите земи са 82.68 % и се разпределят на ниви и други посевни площи - 292 034.268 и лозя, овощни градини и други трайни насаждения 18 328.282 дка. Климатичните и почвени характеристики в общината са подходящи за развитие на земеделие с участие на множество различни култури. На практика обаче то е доминирано от зърнени култури с 83 % и технически култури с 13 % от общото производство. Площите с трайни насаждения заемат 5.80 % от обработваемата земя, а зеленчуци се отглеждат само върху 0.56 % от тях.
Значителната площ на естествените ливади, пасищата и мерите – 12.46 % от селскостопанския поземлен е добра предпоставка за развитие на животновъдството, но за отглеждане на фуражи се ползват само 2 % от обработваемите земи.
Горските територии, които са разположени основно в източната и югоизточната части на общинската територия, в преобладаващия си дял попадат в обхвата на Природния парк „Русенски Лом”, респ. на Защитените зони „Ломовете”. Това предопределя водещото място на рекреационните и средообразуващите им функции. По видов състав горите са предимно широколистни - акация, липа, дъб, благун, клен, дрян, габър и др.
Преобладаващият дял на площта на населените места в урбанизираните територии (94.33 %) говори за трайна тенденция за компактно селищно развитие. Изключително ниската бруто гъстота на обитаване на селищата – 5.48 ч/ха показва, че са налице сериозни вътрешноселищни теренни резерви. Потенциални урбанизирани територии са групите поземлени имоти със статут на земи по параграф 4 на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Такива има в землищата на Тръстеник, Пиргово, Табачка и Иваново. Извън тях земеделските имоти с променено предназначение през последните две десетилетия не са особено много.
Териториите за транспорт включват републиканската и местната пътна мрежа, железопътната линия № 4 и летището при с. Щръклево. Доразвитието на общинската пътна мрежа ще предизвика известно нарастване на относителния им дял.
Ползването на природните територии под защита като правило се осъществява в съответствие с режимите на опазване, определени с плана за управление на ЗТ и стандартния формуляр на ЗЗ. През последните години в обхвата им се развиват и обогатяват различни форми на еко- и други алтернативни видове туризъм.
При териториите за естествени ресурси за възстановителни мероприятия е съществено наличието на 177.493 дка пясъчни плажове по протежението на Дунавския бряг, които са ценен рекреационен ресурс.
По отношение на пазара на земеделска земя и инвестиционната активност се констатира, че както до 2009 г., така и през годините на кризата пазарът на земеделска земя е относително слаб. Не е регистриран и особен инвеститорски интерес към общинската територия през последните 2-3 години.
3.3.5. Изводи и изисквания към ОУПО
Традиционното за общината разпределение на поземления фонд по основно предназначение и начин на трайно ползване, доминирано от селскостопанския фонд, е съхранено. През последните две десетилетия не е регистрирана тенденция към увеличаване на дела на урбанизираните територии за сметка на земите от земеделския и горския фонд.
По-нататъшното опазване на защитените територии и защитените зони и едновременното създаване на условия за реализиране за нуждите на развитието на общината на изключително богатите туристически ресурси в тях се очертава като един от много съществените устройствени проблеми пред Общия устройствен план на общината.
Важно изискване към Общия устройствен план на общината е да канализира бъдещият инвестиционен интерес към територията в такива граници и форми на урбанизация, които да съхраняват в максимална степен природните ценности, включително обработваемата земя и да използват резервите на населените места.
Едновременно с това Планът, опирайки се на предвижданията на Общинския план за развитие и на Общинската програма за развитие на туризма, трябва да създаде необходимите устройствени условия, вкл. чрез разширяване на селищните им територии за обогатяване на основната аграрна функция на селата със широк набор от стопански дейности – преработка на разнообразна селскостопанска продукция, развитие на занаяти, вкл. за производство на сувенири, семейно хотелиерство и други форми на туристическо обслужване и т.н. Съществена задача на ОУПО, с отражение върху териториалната структура, е предвиждането на локализации за обекти на селскостопанската инфраструктура – публични складове за продукция, тържища и др.п .
С оглед диверсификация на формите на туризъм в съответствие с разнообразието на съществуващите туристически ресурси е необходимо да се предвиди формирането на извънселищни зони за отдих и туризъм както във връзка с речните долини, така и по Дунавското крайбрежие. Планът трябва да предложи цялостна териториална организация на туристическата инфраструктура за подслон, хранене, забавления и логистика.
Друга задача на Плана е да съобрази влиянието върху териториалната структура на общината от предвижданото изграждане на скоростен път и скоростна железница Русе – Велико Търново – Истанбул като елементи на европейски транспортен коридор № 9. За неговото обслужване, доколкото би преминал през територията на общината е целесъобразно да се проучат възможни локализации на специализирани обслужващи зони както на транспортната инфраструктура, така и на трафика, като се отчетат конкретните предвиждания в това отношение на действащия Общински план за развитие за зони - „Тръстеник”, „Гара Иваново”, „Кръстовище “Мечка-Иваново”, „Трите пътя при с. Божичен”, „Кръстопът Щръклево, Бъзън, Разград, Русе” и „Летище Щръклево”.
3.4. Човешки ресурси
3.4.1. Демографска характеристика
3.4.1.1. Численост и динамика на населението
По данни от последното преброяване от 2011 г., в община Иваново живеят 9429 д.
За изминалия десетгодишен период между двете преброявания на населението броят на населението на общината е намалял с 1169 д. (11,0 %). Всички населени места намаляват броя на населението си. Общинският център – с. Иваново също се обезлюдява – с 14,7 %. По-сериозно е намаляването на броя на населението (с над 20 %) в селата Пиргово, Церовец, Червен и Кошов. По-големите села – Тръстеник, Красен и Щръклево са с по-ниска степен на депопулация (под 10 %). Влияние за това оказва и етническата структура на населението. Посочените констатации се потвърждават от данните в следващата таблица:
Населени места
|
Брой на населението към
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
Иваново
|
10 919
|
10 633
|
10 339
|
10 001
|
9429
|
с.Божичен
|
190
|
174
|
175
|
171
|
178
|
с.Иваново
|
959
|
931
|
912
|
875
|
818
|
с.Кошов
|
410
|
381
|
356
|
360
|
316
|
с.Красен
|
786
|
768
|
738
|
693
|
719
|
с.Мечка
|
739
|
709
|
690
|
668
|
630
|
с.Нисово
|
124
|
133
|
129
|
129
|
108
|
с.Пиргово
|
2 070
|
2 023
|
1 949
|
1 845
|
1649
|
с.Сваленик
|
1 036
|
996
|
975
|
934
|
923
|
с.Табачка
|
151
|
140
|
132
|
132
|
100
|
с.Тръстеник
|
1 418
|
1 383
|
1 362
|
1 321
|
1315
|
с.Церовец
|
151
|
145
|
128
|
116
|
109
|
с.Червен
|
304
|
290
|
283
|
268
|
227
|
с.Щръклево
|
2 581
|
2 560
|
2 510
|
2 489
|
2337
|
Източник: ТСБ – Русе.
3.4.1.2. Движение на населението
Естественият прираст се формира от раждаемостта и смъртността на населението. Коефициентът на раждаемост е един от индикаторите за демографската характеристика на населените места и териториалните единици. Демографските данни на НСИ за периода 2007-2011 г. показват, че в община Иваново броят на родените варира между 50 - 60 раждания годишно. Отнесен към броя на населението това формира коефициент на раждаемост между 5,1 ‰ (2007 г.) и 6.0 ‰ (2009 г.), което е твърде недостатъчно за нормалното естествено възпроизводство (Виж табл.3.4.1.2.). Смъртността на населението също варира в определени, не много широки граници – 26 – 29 ‰. В по-малките и по-обезлюдени населени места, с влошена възрастова структура този коефициент е доста по-висок.
Естественият прираст на населението (като абсолютен брой) средно за общината за целия анализира период е отрицателен. Неговите стойности са твърде високи – над 20,0 ‰. Всички населени места в общината са с отрицателен естествен прираст.
Механичното движение на населението също показва, че през периода 2007-2011 г. от общината се изселват повече лица, в сравнение с броя на заселените. Коефициентът на заселване е около 20,0 ‰. За същия период (с изключение на 2007 г.), броят на изселените надвишава съответния – на заселване. Това формира и отрицателен коефициент на механичния прираст, който не е много висок. Коефициентът на изселване средно за периода е отрицателен - 3,2 ‰. През 2010 и 2011 г. с положителен механичен прираст са селата Червен, Щръклево, Красен.
В сравнение със съседните по-малки общини, средните демографски коефициенти за община Иваново са относително по-благоприятни. Това се обяснява с близостта и наличието на връзки на общината с областния център, като определено влияние оказва и етническата структура на населението в отделните населени места.
3.4.1.3. Структури на населението
Половата структура на населението на община Иваново е с пропорции, които са характерни за страната. Преобладава броят на жените - 50,4 % от общия брой на населението на общината.
Възрастовата структура на населението на община Иваново е проблемна. . От значение за устройственото планиране са стандартните и специфичните възрастови групи от населението.
Стандартната възрастова структура на населението към 2011 г. в сравнение с 2007 г. показва, че тя продължава да се деформира, т.е. за сметка на броя и относителния дял на младото по възраст население, нарастват броят и делът на населението в трудоспособна и в над трудоспособна възраст. В някои от по-малките населени места процесът на застаряване на населението е по-изразен (Червен, Церовец, Нисово, Кошов), а в Нисово, Червен, Табачка възрастното население над 64 годишна възраст е над 65 %. Това означава, че към момента перспективите за естествено възпроизводство на населението са напълно изчерпани.
Намаляващият брой на население в под трудоспособна възраст има пряко отношение към процеса на “свиване” на контингентите от лица в предучилищна и училищна възраст. Това рефлектира и върху условията за нормално функциониране на мрежата от заведения за предучилищно обучение и на училищната мрежа.
Образователната структура на населението в община Иваново по данни към 2011 г. показва, че преобладава населението с по-ниско образование – основно, начално и незавършено начално. Въпреки, че в сравнение с 2001 г. (когато е наблюдавано образователното равнище на населението) се очертава тенденция на нарастване на високообразованите лица – с висше и средно образование, лицата с висше образование са едва около 7 %, около 40 % са със средно образование. По населени места с по-висок дял на високообразовано население са селата Божичен, Нисово, Красен и др.
В етническата структура на населението преобладават българите – 79,2 % от общия брой лица, които са посочили своята етническа принадлежност. На второ място е турската етническа група - 17,5 % от населението, а като роми са се самоопределили 2,2 %. В селата Нисово и Церовец единствената етническа група е българската. По-компактно турско население има в селата Сваленик, Тръстеник и Щръклево. По-компактно ромско население живее в с. Иваново и с Щръклево.
Сподели с приятели: |