Стъпки до глобализационния процес

Тема № 9. Поведение на фирмата в глобалната икономика
7
Приемаме, че тази фаза продължава угнетяващо дълго някъде до средата на 19 век, като едно от имената и може да бъде и “Коприненият път”.
През този период, “обаче”, се появяват кълновете на нова фаза на световна икономика, - зараждат се международните търговски компании, а някои дори с елементи на многонационални. Те бележат и финализирането на тази фаза. Възниква необходимост от смяна на чашата.
Втора фаза: Реална интернационализация. Изграждат се трайни търговски и финансови връзки, появяват се моделите, които се утвърждават. И макар, че някои актьори запазват своето съществуване, а други се свиват или са отстранени от международната сцена, моделите се запазват.
След реализацията на плана “Маршал” респективно стабилизацията на западноевропейските страни и успешното финализиране на първия двадесет годишен план за възстановяване, модернизация и развитие на Япония, процесът на интернационализация се задълбочава.
Това задълбочаване намира израз:
Първо, в утвърждаване на международните операции на фирмите.
Второ, в увеличаване броя и периметъра на транснационалните компании, които набират критична маса, за да излязат от качеството си на сателит, допълнение към международната икономическа дейност.
Трето, в започващото налагане на транснационалните банки, респективно международните финансови операции.
Четвърто, в прехода от микро към макро равнище на международните икономически взаимоотношения, приели качеството интеграция.
Пето, във формирането на регионални икономически образования в Европа и на другите континенти.
Следователно, налице е изграждане вече на регионална икономическа тъкан, с ясна плътност и стабилност, с вътрешна спойка -

Международно фирмено поведение
8 регулаторните режими вече са преминали от едностранни, двустранни и се стига до секторни/регионални.
Налице са и индикации за нова роля на ТНК.
Трета фаза: Транснационализация.
През 70-те години на ХХ век в взаимозависимостта между отделните национални икономики набира скорост. Очертава се ясно мястото на ТНК в Световната икономика.
През
80-те години заявяват своето съществуване и многонационалните компании от индустриализиращите и развиващите се страни. Вътрешна основа на тези организации са индустриализиращите се държави от Далечния Изток - Южна Корея, Тайван, Сингапур и екс - Хонг
Конг или развиващите се икономики от Латинска Америка - Бразилия,
Чили, Венецуела.
По този начин Интернационализацията на производството и капитала приема вече форма на транснационализация:
I. Реализират се проекти за модернизирано и ново МРТ, базирано не само на първична специализация по сфери, производствени отрасли, предметна ориентация но и изработване, излизане на международния пазар с компоненти , възли и детайли. Става възможна специализация и по отделни стадии на технологическия процес.
Улавят се вече очертанията “единен световен конвейер”.
II. Както беше посочено, все по-често започва да се говори за пазари и по-малко за национални бизнес граници.
III. Вече е преосмислена политиката и на развиващите се и на екс- социалистическите страни по отношение на чуждестранни инвестиции.
IV. Разграничаването на вътрешни и външни процеси, феномени, детерминанти и фактори започва да намалява. Размиват се в изкристализиране на ново състояние.
V. Регулаторните режими, като спойка на световната икономическа тъкан, отиват вече към многостранни.

Тема № 9. Поведение на фирмата в глобалната икономика
9
Но може би най-важното, е че ТНК и ТНБ започват да играят роля на свързващо звено на уплътнител между отделни държави, между отделна страна и група, обединени съюз.
Четвърта фаза: Глобализация.
Транснационализацията напълни една своеобразна икономическа чаша, но с нея вече не могат да се обяснят новите процеси доминиращи от началото на 90-те години на ХХ век.
Приблизително от този момент Интернационализацията приема нова форма, - глобализация, която представя едно по-зряло състояние на световната икономика.
Както всеки открояващ се феномен който се намира в процес на избистряне и същевременно притежава висока степен на сложност търпи разнообразни визии, така и глобализацията, която притежава тези характеристики поражда разнообразни обяснение и интерпретации.
Дискусиите разглеждат и самото датиране на феномена. Самюел
Британ счита, “... че няма нищо ново, а това е завръщане към света от
1914г.” .
Разликата, според него, е че преди сто години, по времето на диамантения юбилей на кралица Виктория, глобалната икономика извън индустриалния свят е била съставяна предимно от крайбрежни периферии.
Други изследователи, като Дж. Линг и Д. Уолмсли търсят началото на глобализацията след 1947 г.
Всичко това идва да подскаже, че се търсят първообрази на този феномен (1914г.) и периоди на индикации (след 1947г.)
Макар и разнообразни, но с наличието на сходни черти са дефиниции-виждания за природата на феномена.
I Ралф Дерендорф: “Глобализация, иначе казано, наричаме интернационализацията на икономическия живот (курсивът мой - Ат. Д.) .
II. Самюел Британ: Глобализацията е комбинация между доста по-свободната търговия и услуги: “свободното движение на капитали”.
III.
Иммануел Уолърщейн: “Глобализацията от икономическа гледна точка, включва нарастваща интеграция на националните

Международно фирмено поведение
10 икономики в една глобална система за производство, потребление и търговия”.
IV. Мануел Кастълс.: Новата международна икономика създава една променлива геометрия на производство и потребление, на труд и на управление на капитала и информация - една геометрия, която отхвърля характерното значение на мястото извън неговата позиция, като оформя неумолими промени в отговор на невидими сигнали и непознати кодове” .
Тези определения-виждания потвърждават развитата от нас идея, че интернационализацията търпи еволюция преминава от една форма в друга. Извайва се нов образ на световната икономика.
И така, уплътняването на световна икономическа тъкан се усилва, макар и в различна степен за отделни субглобални региони на света, наблюдава се еволюция в характера на световни регионални икономически съюзи - от твърди към по-меки черти респективно отваряне на повече врати на новите мегакрепостни стени, разширява се и се усъвършенства спойката на фрагментираната икономическа тъкан в посока на единност.
Всичко това може да се обобщи по следния начин.
А. Икономическите доводи за глобализацията са, че тя позволява на страните, притежаващи големи спестявани и относително малка възвращаемост на инвестициите да отпускат заеми на други с по- малко спестявания, но с по-голяма възвращаемост на капитала. (С. Британ).
В. Преминава се към всеобща регулаторна дименсия и нейното перфекциониране - от кооперация и координация към хармонизиране и интеграция т. е. една от най-важните спойки придобива яснота.
С. Създава се всеобща схема за предвижване на стоки и услуги която покрива: транспортиране, съхраняване, застраховане, маркетинг
(реклама), организация на стоковите потоци и други необходими операции.
D. Оформя се всеобща мрежа за размяна на резултатите от интелектуалната дейност - от традиционната размяна през лицензии за използване на производствено управленски и производствени технологии до информационни супермагистрали (Интернет).
Е. Преминава се към всеобща финансова система, която постепенно придобива цялост, въз основа и на компютърни технологии.

Тема № 9. Поведение на фирмата в глобалната икономика
11
F. Глобализацията протича в пространство за което не са изнамерени структури на отговорност и контрол. (Р. Дарендорф).
Пета фаза: Постглобализация.
Едва ли предходната фаза би могла да отбележи финализиране на процеса по изграждане на ЕСИТ.
Ето защо аргументите за пунктирането на един следващ стадии могат да се търсят в противоречивостта на самата глобализация, на нейните недостатъци и критични моменти.
Едва ли динамизмът, като една от водещите характеристики на днешния и утрешния свят ще предпостави продължителност на глобализацията равна на нулевата фаза.
Още повече, че в самите развити страни се наблюдава полярност констатирана от Жан-Мари Коломбани .
Според него, от една страна, Бил Клинтън визира мондиализацията като шанс, а не пречка за американците, нов хоризонт на нарастване, а не заплаха, а от друга страна, французите гледат на нея като на предизвестен кошмар, като на програмиран упадък.
Тази елегантна конфронтация за сегашното и бъдещото всеобщо , респективно икономическо пространство, е резултат на неизяснения модел за развитие на Света: моно-, би-, мултиполярност.
Хипотетичната фаза за която разсъждаваме в недостиг на време и информация сигурно ще бъде и резултат, според мен, от преструктуриране на движещите сили, в различните аспекти, на глобуса.
И още един аргумент, може би звучащ несериозно, но съдържащ дълбока провокация, породен от американската експедиция на
Марс: “ отделил се от кораба, Содж се държи като обикновен турист .......
Жалко, че засега, местното население не попада в кадър. Две, три бактерии - това е всичко което е излязло за да посрещне госта. Но американецът не унива. От опит той знае: там където има някакъв живот, а него, все пак, той откри, а това е главното! - скоро задължително ще се появи шериф, банка,
“Мак Доналс” и бюро за даване на автомобили под наем. Нужно е само търпение и пари” .

Международно фирмено поведение
12

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: