Тайната на скорпион

Когато идваш на себе си и отваряш очи, огненият душ на тропическото слънце яростно залива и пърли гърба ти. Лежиш по очи върху горещия пясък на брега, захвърлен като мокра дрипа от вълните. Надигаш се с мъка и сядаш. Дрехите ти висят на парцали. Цялото ти тяло е в синини и отоци и страшно те боли. Пред блуждаещия ти мътен поглед всичко се върти, а в главата ти бучи и пулсира канска болка. Обръщаш се по корем и започваш да повръщаш горчиво-солена вода и пясък. Стомахът и гърдите ти се гърчат в спазми и трябва да мине доста време, докато дойдеш на себе си. Стисваш зъби и с усилие на волята се изправяш върху треперещите си от изтощение крака. Вятърът е утихнал и прибоят е загубил дивата си сила и мощ. Наоколо е пусто и безлюдно. Страшно, отчайващо пусто...

От лодката, плота и останалите командоси няма и следа. Побеснялата водка стихия е погълнала всичко и сега ти си съвсем сам. Това е и краят на операция „Скорпион“, а може би и на твоя живот. Без храна, оръжие и радиостанция не ти остава нищо друго, освен да се надяваш, че някога край острова ще премине съюзнически патрулен кораб или самолет. Ако, разбира се, си жив дотогава или не го изпреварят японците...

И така, ти загуби, млади приятелю! Затова сега се върни на 1 и започни всичко отначало! Желаем ти успех и те очакваме отново в битката!

А засега — сбогом и до нови срещи!!!

177.

За щастие изплувате успешно и скоро се озовавате на повърхността. Огромният тъмен силует на „Блек фиш“ остава скрит в дълбините под вас и бързо се стопява в подводния мрак. Смъкваш маската и мундщука на акваланга и поемаш с пълни гърди студения и свеж океански въздух. Нощта е лунна и ясна. Духа слаб югозападен вятър и океанът е тих и спокоен. Карлучи и Белон бързо надуват гумената лодка и привързват към нея водолазния плот с багажа. Смъквате дихателните апарати и черните водолазни костюми и се хващате за греблата. Но в този момент сержант О'Гири ти посочва нещо на запад:

— По дяволите, японци, лейтенант!

Взираш се натам и действително забелязваш ниските тъмни силуети на два кораба. Застинали са неподвижно, а разстоянието до тях е около миля — миля и половина.

— Проклети самураи! — изругаваш и ти. — Пригответе оръжието, момчета! След това за момент потъваш в размисъл. Сега накъде? Корабите са точно между вас и архипелага Патанг и имате само два възможни варианта на действие. Първият е да използвате прикритието на нощта и да се промъкнете покрай врага. Рискован ход, но пък печелиш ценно време. Спреш ли се на него, премини на 100. Другото решение е да ги заобиколите, описвайки широка дъга на североизток. Това означава свирепа работа с греблата и огромно забавяне. Но е по-сигурно и безопасно. Затова, решиш ли се на този ход, отиди на 55.

178.

Изминал е час и половина, откакто си се гмурнал сред очарованието на кораловия риф. Стрелката на дълбокомера ти показва 40 метра дълбочина. Това означава, че разходът ти на кислород рязко се е увеличил и е време да поемаш към повърхността. Но в този момент зърваш нещо, което събужда любопитството ти. Точно пред теб, сред зеления сумрак на дълбините зейва отворът на пещера. Той е с диаметър около три метра и има почти правилна овална форма. Сякаш разтворена паст на митичен подводен дракон, тя излъчва скрита заплаха и едновременно с това те привлича неудържимо. Увисваш неподвижно пред нея и се взираш в дълбините й. Колебаеш се какво да предприемеш. Да зарежеш ли пещерата и да изплаваш незабавно или да се престрашиш и да проникнеш в нея?

Дробовете ти се гърчат конвулсивно за глътка кислород. В ушите ти бият хиляди камбани, а пред очите ти шеметно се въртят тъмночервени кръгове. Наближава моментът, в който тялото ти ще откаже да се подчинява на разума. Дробовете ти, изпаднали в спазъм, жадно ще поемат солената океанска вода и... ще се превърнеш в една от хилядите безименни жертви, погълнати от алчната и неумолима стихия. Знаеш какво те очаква, но продължаваш да се бориш, напрегнал сетни сили. Тялото ти трепери от страх, ярост и напрежение. Преодолява последните метри и изскача на повърхността. Широко отворената ти уста жадно поема свежия океански въздух,.а в гърдите ти всичко се гърчи и вибрира. Но ти си спасен! Сега отиди на 128.

И така, решаваш да заобиколите остров Патанг и да разгледате архипелага откъм западната му страна. По времена война човек никога не знае какво му готви злата съдба и винаги трябва да е нащрек. Даваш нареждане на О'Гири и сержантът бързо завърта щурвала на катера и увеличава оборотите. Двигателят изревава и лодката се втурва с вдигнат над вълните нос.

Обръщате кормилото и поемате по новия курс на северозапад. Денят преваля, а вятърът постепенно се усилва и подгонва все по-големи вълни. Не мърдаш от носа на праото и непрекъснато оглеждаш хоризонта с бинокъла. Засега всичко е спокойно. Но дали така ще е и занапред?

Не знаеш какво е успял да предаде хаваецът и тревожни предчувствия човъркат душата ти.

Премини на 115.
182.

От мрака на дълбините изплуват зловещи сенки и стремително се приближават. Една., втора... трета! Броят им бързо расте и става заплашителен. Акули! Злите духове на океана!

Преди да се опомниш, източените им вретеновидни тела се завъртат в дяволски кръг около теб. По лицето и гърба ти потичат струи гореща, лепкава пот, а кръвта започва да пулсира лудо в слепоочията ти. Познаваш добре нрава на тези опасни хищници и знаеш колко агресивни са те, особено през нощта. Трябва моментално да офейкваш!

Протягаш напред палката с острия шип на върха и бързо поемаш нагоре, въртейки се във всички посоки. Но акулите не те оставят на мира и продължават да кръжат наоколо. Точни, пресметливи и... неумолими! Почти си достигнал повърхността когато една от тях внезапно разтваря широко зловещата си паст и се хвърля в атака...

Висиш неподвижно във водата и здраво стискаш палката против акули. Тялото ти е напрегнато и готово да отбие атаката на хищната змиорка. А мурената продължава да стои пред теб със заплашително затворени челюсти. Опасната риба твърдо е решила да те прогони от владенията си. И явно ще успее!

Нощта наближава и вие гребете отчаяно към западния бряг на остров Патанг. Вече сте сред лабиринта от плитчини, рифове и канари, с които е осеян този малък архипелаг, забутан сред необятната шир на океана. Вятърът се усилва, а с него и канонадата на близкия при- бой. Бученето му става все по-заплашително и страховито! Но вече е късно за връщане и вие наблягате греблата със сетни сили.

И така, решаваш да проявиш предпазливост и да спуснеш хората си в морето край остров Патанг. След това да се доберете до островчетата на малкия архипелаг и внимателно да огледате проливите и големия Патанг. Добираш се до пилотската кабина и бързо обсъждаш това с командира на екипажа. Минути след това тежката транспортна „Дакота“ прави плавен завой наляво и се понася на запад а ти и хората ти трескаво се подготвяте за скок...

Решаваш да напуснете „Блек фиш“ привечер, веднага щом пристигнете в района. От една страна така ще бъдете по-видими и уязвими, но от друга, ще избегнете коварните клопки на архипелага с неговите течения, рифове и плитчини. Сега ти предстои да вземеш и едно друго решение. Как именно да се доберете до повърхността?

Единият вариант е подводницата просто да изплува и да стовари теб, хората ти и багажа край брега на остров Патанг. Спреш ли се на него, премини на 72.

Другият начин е да изплувате от подводно положение, използвайки като шлюзове тръбите на торпедните апарати. Макар че сте бойни водолази, това винаги крие своите рискове. Но пък така ще представлявате по-малка и по-трудно откриваема цел. Затова решиш ли се на този ход, отиди на 126.

Не се учудвай, млади приятелю! Ти си в състояние на наркоза. Типично кислородно отравяне, вследствие на прекалено голямата дълбочина, на която си се спуснал. Веднъж обзет от коварната еуфория, ти ще продължиш да се спускаш в ледения мрак на дълбините дотогава, докато автоматът на акваланга ти не излезе от строя. След което настъпва бърза и неминуема смърт. Тялото ти ще бъде буквално смазано под пресата на колосалното хидростатично налягане. Преминал веднъж опасната граница, ти бързо отиваш към дъното и... към своята гибел!

Това е всичко, млади приятелю! Съжаляваме, но ти загуби! Твоята самоувереност слага точка на операция „Скорпион“ и на твоя собствен живот. Затова сега се върни на 1 и започни всичко отначало! Желаем ти успех и те очакваме отново! А засега — сбогом!!!

188.

На другия ден вятърът утихва и вълнението намалява. Лъчите на тропическото слънце отново ласкаво галят атлазеносините води на пролива и заливат архипелага с живителната си топлина. В пълно водолазно снаряжение ти внимателно нагазваш в тихите води на крайбрежната лагуна и доплуваш до скалите на рифа. След доста лутане откриваш тесен дълбок пролив и скоро се озоваваш в открити, чисти води. В далечината пред теб тъмнеят очертанията на остров Патанг. Ти си решил лодката да не те следва и подсигурява от повърхността. Японците са близо и всяка поява на плавателен съд веднага би привлякла вниманието им.

Проверяваш винтила на акваланга, наместваш подводната маска и се гмурваш към дъното.

Отиди на 33.

189.

Поддаваш се за миг на паниката и допускаш най-фаталната грешка в живота си... Обръщаш се и се устремяваш към повърхността, работейки бясно с плавниците. Сърцето ти бие до пръсване, а тялото ти се къпе в пот. Страхът и ужасът ти дават сили и ти просто летиш към спасителното светло огледало на повърхността...

— Ето го вашият кораб, лейтенант! — Майор Томсън от разузнавателната служба на Съединението посочва водите на залива. Там, на двадесетина метра от брега леко се полюлява лодката. Напомня китайска джонка, но има и някои различия. Всъщност, това е типично малайско прао с дължина около 30 метра и плитко газене. Направено е от яко балсово дърво, а бордовете и палубата му са потъмнели от времето, вятъра и солената океанска вода. Върху мачтата му от жилав бамбук виси отпуснато голямо правоъгьлно платно. Изплетено е от тънки бамбукови стебла, свързани с лико от колра. На кърмата забелязваш малка рубка. а точно зад нея стърчи дълго кормилно гребло.

— За какво се използва тази черупка, сър? — обръщаш се ти към американския офицер.

— За какво ли не. За риболов, за превоз на цитруси, копра и гуано между островите. Но най-вече ца контрабанда!

Недоверчиво оглеждаш праото, преценявайки иа здравината и мореходните му качества.

— Смятате ли, че това нещо ще издържи плаването до Патанг?

Майорът се усмихва и те потупва по рамото:

— И още как, приятелю! Този кокосов орех е плавал години между островите на Яванско море, Банда и Сулавеси. Лашкан е от бури, пред които даже и нашите крайцери подвиват опашка и както виждате, все още се крепи. Освен това има и малък спомагателен двигател, но е слаб и служи само за акостиране и за движение из проливите. Тъй че няма от какво да се безпокоите!

Обръщате се и поемате обратно към джипа, който ви очаква на брега. Вече сте до колата, когато майорът спира и се обръща към теб.

— Има и още нещо, лейтенант, за което трябва да поговорим!

Гората от водорасли закрива дъното. Затова решаваш да се спуснеш между тях и да провериш за евентуални предмети или следи от потъналата подводница. Гмурваш се надолу и потъваш сред подводната джунгла. Допирът е доста неприятен, но ти упорито си пробиваш път сред лигавите, извиващи се стъбла. Времето бързо отлита и ти скоро се убеждаваш, че идеята ти е безрезултатна. Вече се готвиш да се измъкнеш от лепкавия капан, когато ненадейно силна болка прорязва десния ти крак и те приковава към дъното. Поглеждаш надолу и замръзваш от изненада и... ужас!

Кракът ти е попаднал в челюстите на гигантска тридактна. Огромната мида-убиец коварно се е спотайвала сред гъстата плетеница от водорасли и е захапала с твърдата си като стомана раковина крака ти. Започваш да се дърпаш и мяташ отчаяно и с все сила, но... уви! Тридактната не пуска крака ти и дори не помръдва от мястото си. Времето лети неумолимо, а заедно с него отлитат и последните глътки кислород в акваланга. С треперещи от ужас и напрежение пръсти измъкваш водолазния си нож и се опитваш да го използваш като лост. Но и това е напразно! Обезумял от болка и ярост, ти натискаш с всичка сила и... острието се пречупва! Край! В този момент над теб бързо се спуска една сянка. Белон! Той е забелязал всичко и действа мигновено. Мушва края на стоманената палка против акули в процепа на тридакгната и набляга с всички сили. Бавно и неохотно хищната мида отстъпва под натиска му и полека разтваря челюстите си. Белон продължава да натиска упорито и след секунди кракът ти е освободен. Бързо се издигате нагоре и водораслите изчезват сред полумрака на дълбините. Изплувате и капнали от умора се отправяте към гърмящия прибой на рифа. Със сетни сили откривате прохода в кипящите води и след броени минути изпълзявате върху скалистия бряг. Смъквате водолазното снаряжение и, прикривайки се между камъните, се прокрадвате до лагера върху западния бряг. Пропълзяваш в палатката, стоварваш се на земята и потъваш в дълбок, мъртвешки сън.

Премини на 94.

192.

Решаваш да се довериш на инстинкта си и да изчакаш. Даваш знак на О‘Гири и двамата застивате от двете страни на мрачно зеещата пробойна. Изключвате прожекторите и тъмните ви водолазни костюми се сливат със сенките на подводния мрак. Напрегнато се взираш в тъмната грамада на подводницата. Времето отлита и стрелките на часовника ти те подсещат, че ви остава въздух за още десетина минути престой е дълбините. Накрая решаваш, че всичко е плод на умората и опънатите ти нерви. Даваш знак на О'Гири да остане на пост край пробойната и вече се готвиш да се гмурнеш в отвора. В този момент някъде в дъното му се появяват светещите точки на два подводни прожектора. Те бързо се приближават и скоро различавате силуетите на двама водолази. Веднага преценяваш, че са подводни бойци като вас. Същите черни, неопренови костюми, същите меки, плавни и пестеливи движения, които веднага издават професионалиста. Оборудвани са отлично, доколкото можеш да различиш това в отблясъците на прожекторите им. Аквалангите им са тихи и безшумни, без изскачащите с тътнещо бълбукане въздушни мехури. Това са апарати последен модел със затворен цикъл на действие. А доколкото си запознат, само зловещите японски „фукуруи“ използват такава техника.

Усещаш, че мускулите ти се напрягат, пулсъг ти се учестява. Няма съмнение! Към вас бързо плуват двама „фукуруи“! Драконите на щастието, според японската терминология. Перфектни и безшумни подводни убийци, заредени с безгранична злоба към врага, безразличие към живота и смъртта и фанатично предани на своя Микадо. Срещата с тях е по-опасна, отколкото с отровна морска змия или с бяла акула-човекоядец. В едната си ръка всеки от двамата ви противници стиска малък предмет, а в другата дълъг мощен харпун. Абсолютна сигурен си, че това са касетките. Със секретните документи от командния oтсек на „Скорпион“!

А сега веднага премини на 2!

193.

Решаваш да заобиколите големият остров и да слезете незабелязано някъде из архипелага. Бързо надувате гумената десантна лодка и водолазния плот. Освобождавате се от аквалангите и неопреновите костюми и ги натоварвате върху него. Закачате с едно въже носа му към кърмата на лодката и се хващате за греблата. До падането на тропическата нощ остава не повече от час и трябва да бързате...

„Блек фиш“ е вече в района на архипелага и е настъпил вашият час.

— Желая ви успех, лейтенант! И Бог да ви пази! — подава ти ръка капитан Майк Джонсън и отдава чест. Ти също отдаваш чест и се отправяш към торпедните апарати в носовата част, където хората ти чакат в пълно водолазно снаряжение. Обличаш неолреновия костюм и надяваш на гърба си акваланга. Един флотски сержант и двама матроси отварят люка на торпедната тръба и ви потупват окуражително по гърбовете. Вкарвате вътре гумената лодка и сгънатия водолазен плот с багажа върху него. След това и самите вие се намъквате в ясното пространство и отваряте вентилите на кислородните апарати. След това замирате, очаквайки да се отвори външният люк на апарата и водата да изпълни камерата. Започва операция „Скорпион“...

Отиди на 37.

195.

Решаваш да изплавате. „Блек фиш“ послушно реагира на командите и бавно повдига нос към повърхността. Вибрациите в корпуса затихват, а към тихото жужене на електромоторите се прибавя шумът на помпите, които продухват водата от баластните цистерни. Дълбочината бързо намалява и до повърхността остават не повече от 10-15 метра. Капитан Джонсън вече се готви да вдигне перископа, когато изведнъж една червена лампичка тревожно пламва върху пулта за управление и вътрешната Транслация припуква.

— Команден отсек, тук акустичен сектор! Чуваме шум от винтове...

Бързо премини на 15.

196.

Този път съдбата е благосклонна към вас и вие успявате да се промъкнете незабелязано край японските кораби. Скоро тъмните им очертания остават далеко зад вас и се стопяват сред нощните сенки на океана. Но вие не спирате да гребете и упорито се отдалечавате на запад. След няколко часа хоризонтът на изток порозовява и първите лъчи на изгрева окъпват в златисто сияние вълните.

— Патанг! — обажда се неочаквано сержант О'Гири, застанал на носа с бинокъл в ръка и посочва вляво от вас. Вглеждаш се натам и действително различаваш контурите на нисък остров. Те са все още неясни и размазани сред утринния полумрак. От сушата ви дели около миля и ти вече дочуваш далечния глух тътен на прибоя. Целта е открита. Даваш команда за кратка почивка и започваш внимателно да оглеждаш острова и околния архипелаг. Сега ти предстои да вземеш още едно важно решение.

Дали да акостирате директно на него или най-напред да се доберете до някое от съседните островчета да слезете, да огледате оттам Патанг и едва тогава да доплавате до него. В подобна ситуация предпазливостта никога не е излишна...

Утрото е тихо и спокойно и слънчевите лъчи позлатяват атлазената повърхностна океана. Лодката, управлявана от Белон и Карлучи бързо преминава през рифа и скоро шумът от прибоя остава зад кърмата й. Отправяте се на запад, към отритите дълбоки води. Облечен си в черен водолазен костюм, а двубутилковият акваланг е вече на гърба ти. Това е подобрен от американците апарат на Гаян, който работи с атмосферен въздух под налягане 140 атмосфери. Осигурява престой от два часа под водата, на дълбочина до 50 метра. Когато се отдалечавате достатъчно от външния риф на островчето, ти поставяш маската и надяваш огромните плавници.

— Няма да се бавя момчета! Само ще поогледам дъното. Следете мехурите ми и ако изникне нещо. веднага подайте сигнала! Наблюдавайте непрестанно базата! При нужда О'Гири ще ви предупреди. Е, засега това е всичко!

— Успех, лейтенант! — тупва те по рамото Белон и вдига палец нагоре. — И внимавайте за акули и баракуди... Тези твари душат навсякъде!

— Не се бойте, Белон! Аз също ги надушвам отдалече!

След това захапваш мундщука на дихателния шланг и се премяташ през борда на лодката. Подводният свят те поема в студената си прегръдка и ти поемаш надолу.

Не си от хората, които се отказват лесно от набелязаната цел и затова решаваш да продължиш напред. Това именно е фаталната ти грешка, в което за жалост много скоро ще се убедиш...

Пред теб е “Скорпион“! Дългият близо 100 метра корпус на подводницата лежи хоризонтално върху чистото пясъчно дъно. Или както казват подводничарите — „субмарината е на равен кил върху грунта“. Вцепенен, все още не вярваш на очите си. Най-после!

След толкова мъки, рискове и разочарования „Скорпион“ открита. Че това е тя, няма никакво съмнение. Бордовият й номер „109“ ясно се разчита върху носовата й част. С разтуптяно от вълнение сърце се приближаваш към огромното стоманено туловище, застинало във вечен покой сред мрачните дълбини. Но трябва да се бърза и няма време за излишни емоции. Пристъпвате бързо към огледа и лъчите на подводните ви прожектори припряно шарят по корпуса. Веднага забелязваш, че люкът на командирския мостик е отворен. По всяка вероятност, екипажът е направил безуспешен опит да напусне в последния момент потъващата подводница.

В централната част на корпуса, точно под ватерлинията, зее огромна пробойна с диаметър около три метра. Приближаваш се до нея и предпазливо я осветяваш с прожектора. Ясно се вижда как торпедото е разкъсало външната, обтекаема обшивка и вътрешния здрав корпус на „Скорпион“. Представяш си колосалната сила на взрива, който е причинил тези опустошения. При такава пробоина подводницата е потънала буквално за минути и екипажът не е имал никакъв шанс. Ето защо и съобщението е прекъснало така внезапно. Бързо поглеждаш часовника на ръката си. Остават ви още петнадесет минути за престой под водата. Време е да проникнеш във вътрешността и да потърсиш касетките със секретните документи. Ако изобщо това е възможно!

Сега пред теб изниква нов проблем. Дали да влезеш през люка на рубката или да опиташ да се добереш до командния отсек през отвора на пробойната?

Избереш ли първия вариант, премини на 57.

Спреш ли се на втория, отиди на 31.

200.

Изгревът на слънцето ви заварва на десетина мили западно от архипелага Патанг. Гребали сте като луди цяла нощи вече сте в квадранта, определен за аварийна евакуация. Телата ви са смазани от умора, а очите ви са подпухнали и кръвясали от солената вода. вятъра и безсънието. Сега не ви остава нищо друго, освен да стоите и да чакате... Да се потите под палещия тропически зной и да тънете в тревожни догадки кой пръв ще ви открие и прибере... японците или своите? Но дяволската умора си казва думата и постепенно всички, с изключение на теб, потъват в кошмарна, неспокойна дрямка. Седиш на кърмата и тревожно оглеждаш хоризонта през бинокъла.

За щастие вятърът е слаб и почти няма вълнение. Океанът наоколо е пуст и безлюден и само крясъкът на чайките и буревестниците нарушават тишината. Твоите очи също започват да се затварят и бинокълът натежава в ръцете ти, Но миг преди да потънеш в мъртвешки сън в окуляра се появява малка точка. Това моментално прогонва съня от очите ти и те поставя нащрек. Взираш се напрегнато в сянката на хоризонта и скоро забелязваш, че тя бавно нараства. По всяка вероятност това не е голям боен кораб, а катер. Преценяваш на око посоката и скоростта му и разтърсваш спящия О'Гири.

— Сержант... събуди се!

Той бавно отваря очи и примигва под слънцето.

— Какво, лейтенант? Нашите ли?

— Не, по дяволите! Катер! Идва от изток, точно по петите ни. След час ще е тука...

О'Гири моментално се разсънва и надига огромното си тяло. След това грабва бинокъла и го насочва към точката.

— Май сте прав, лейтенант! Това са само проклетите самураи!

— Събуди и другите! Нека прегледат оръжието й да сменят патроните!

След минута всички са на крак и тревожно се взират на изток. А точката все повече нараства и не насочва право към вас.

— Пригответе се за бой, момчета! Съжалявам, но този път жълтокожите ни спипаха. Нека поне им покажем как се бият и умират командосите!

Хората ти мълчаливо се приготвят за бой. Никой не издава чувствата си, но ти знаеш какво става в душите им. На всички е ясен изходът от боя. Но вие сте войници и ще умрете като такива. От японския катер ви делят не повече от две мили, когато от юг долита звук от самолетен двигател. Той бързо нараства и скоро на хоризонта се появява силует, който се носи ниско над водата. Бръмченето прераства в грохот и скоро изпълва въздуха.

— По дяволите! — процежда през зъби Белон. — Сега ни липсват само японски торпедоносци!

— Не е японски — прекъсва го О'Гири. — Този е двумоторен, а и звукът му е друг. Прилича ми на „Ланкастър“.

— Глупости! — намесва се Карлучи. — Те не летят на такова разстояние. А и какво ще прави тук наш бомбардировач? Ще лови риба с бомби ли?

Самолетът се приближава все повече. Взираш се през бинокъла и накрая различаваш двата големи поплавъка под фюзелажа му.

— „Каталина“! — изреваваш от радост ти. — Момчета, това е нашата „Каталина"! Спасени сме!

Хидропланът е вече над вас и сега всички ясно различават отличителните знаци на британските военноморски сили. Той прелита с бучене над главите ви и размахва крила в знак, че ви е забелязал. След това прави остър завой и се отправя към лодката като бързо се снижава. Скоро поплавъците му докосват водата и започват да отскачат по гребените на вълните. Двигателите му изревават и хидропланът се понася по водата сред облаци от воден прах и пяна. Пробягва така около 500 метра и спира. След това форсира отново моторите си, обръща се и, поклащайки се тежко, поема към лодката. Крещите от радост, свиркате и размахвате ръце. След минута двумоторната „Каталина“ спира до вас и товарният й люк се отваря с трясък. В отвора се появява лейтенант в синя флотска униформа и бързо спуска въжена стълба. Вие вече сте под корема на самолета и О'Гири сграбчва края й в огромните си лапи.

— По-бързо, момчета! — надвиква летецът рева на моторите. — Май че имахте гости! — и той посочва японския катер. Но вие вече се катерите по стълбата и скоро сте в транспортния трюм. Лейтенантът прибира стълбата и затръшва люка. Двигателите отново изревават и, тресейки се неистово, тежката „Каталина“ се втурва напред, набирайки скорост. След това се отделя от водата и бавно се издига нагоре. На височина 500 метра прави широк завой и се понася на юг.

Лейтенантът се приближава към теб и ти протяга ръка.

— Моите поздравления, колега! Лейтенант Хигинс от Втори отдел на военноморското разузнаване — представя се той и ти подава кутия с папироси. — Цигара?

— Благодаря, лейтенант! — Запалваш дебелата египетска папироса и жадно поемаш ароматния дим. — Значи сте от бандата на пирата Джаксън?

— Точно така — ухилва се той. — Комодорът ви очаква с нетърпение! Май че изкарахте един медал и мисля, че го заслужавате!

— Не само аз! Те също! — кимваш с глава към хората си.

— Е, добре! А сега почивайте! Имаме четири часа полет. Ще ви донеса кафе. — Лейтенантът те тупва приятелски по рамото и изчезва в пилотската кабина. Отпускаш се уморено в креслото и се заглеждаш през малкия илюминатор. Хидропланът бързо ви отнася на юг и далеко зад вас остава всичко. Патанг, японците и потъналата подводница, дните и нощите на безсъние и умора. Океанът с неговите мрачни дълбини, рифове, течения и акули. Зловещите „фукуруи"... Всичко е вече минало. Епизод от живота на подводния командос.

Сега ви предстои почивка. До получаването на новата заповед. И до поредната операция с нейните безсънни дни и нощи. Но, както казват, „На война като на война...!“ Унесен в мислите си затваряш очи и неусетно заспиваш. А самолетът те отнася все по-далеч и по-далеч на юг. Към новия ден и към новата задача!