Ако послушаш съвета на капитан Спаркс да се завърнете обратно в базата, се връщаш на 1 и започваш всичко отначало

Наближава обяд и вятърът постепенно се усилва. Все по-големи вълни издигат и люлеят праото и старият му дървен корпус заплашително скърца и пука. Слушайки стоновете му, ти все повече се съмняваш, че вашата черупка ще издържи ударите на една по-сериозна буря. Внезапно разтревоженият глас на Белон те изтръгва от мислите ти:

— Лейтенант, някой е ровил из багажа и е работил с радиостанцията. Липсва и един пистолет...

— Не може да бъде! Провери ли добре? — ти също си разтревожен от новината.

Точно в този момент откъм носа долита викът на сержант О'Гири:

— Право по курса боен кораб! Движи се бързо към нас!

Това вече е много! Военен кораб в този квадрант!? Бързо се озоваваш на бака и грабваш бинокъла от ръцете на ирландеца. Действително, на по-малко от миля пред носа на праото бързо пори вълните кораб с ниски, обточени бордове. Прилича на фрегата или ескадрен миноносец и се насочва право към вас. Тревожно се взираш към върха на мачтата му, където вятърът развява бойния му вимпел.

И ето, един силен порив на вятъра го опъва върху флагщока и ти съзираш големия червен кръг на бял фон. Вече няма съмнение! Срещу вас се носи смъртта, над която се вее японският императорски флаг!

Сърцето ти бие лудо, а лепкавите пипала ма страха коварно пълзят в душата ти. Секунди след като си се укрил сред водораслите, усещаш как едно огромно тяло буквално профучава над теб. Отчаяно задържаш дъх, за да не те издадат въздушните мехури от акваланга, но това не може да продължи вечно! А над теб чудовището продължава да снове и упорито да те търси. Подтиквано от генетично заложения си хищен инстинкт и от вечния си, неутолим глад...

Колкото по-надолу се спускаш, толкова по-тъмно става около теб. Синият лазур на повърхностния слой се прелива в тъмнозелена подводна мъгла. Но видимостта е отлична и ти с любопитство наблюдаваш ятата рибки, които се стрелкат около теб и бързо изчезват в маранята на океанските дълбини. Огромни медузи често се изпречват пред маската ти и трябва да лавираш, за да избегнеш неприятния, а често и опасен допир с тях. Дъното е начупено и каменисто, с огромни колонии от дълги водорасли, сред които се мяркат пасажи от пъстри придънни рибки и безкрайно множество от омари, крабове и лангуст. Под теб, ниско над дъното, преминават бързо ята от малки сепии и калмари, отправени към по-топлите и богати на храна води на кораловия риф.

Неусетно достигаш дълбочина 50 метра, разумната и безопасна граница на твоето потапяне, като следваш очертанията на дъното. То продължава да се спуска надолу и се губи в студения подводен полумрак. Взираш се напрегнато, но от потъналата подводница няма и следа!

Отиди на 116.

154.

„Блек фиш“ е притихнала върху равното пясъчно дъно, блъскана и люляна от експлозиите на подводните бомби. Под напора на детонациите корпусът се тресе и вибрира, но все пак издържа на чудовищного налягане. Японските кораби се въртят над нея като вълча глутница, изтървала плячката си. Хидрофоните им са изпуснали шума от винтовете й, но хидроакустиците им знаят, че вие сте някъде под тях и канонадата продължава. Разривите следват бързо отляво, отдясно, пред носа и зад кърмата и засега само чудо спасява подводницата от пряко попадение. Вкопчил си се здраво в една скоба на командното табло и с изпотено лице тревожно се вслушваш в тътена на подводните експлозии.

— Ще се измъкнем, лейтенант! Не ни е за пръв път. Само че мисията ви пропадна, по- дяволите!

— Невъзможно, капитане — настойчиво започваш ти.

— Какво си въобразявате вие! — прекъсва те Джонсън. — Избийте си всякакви илюзии от главата! Сърбал съм попарата на японците и ги познавам добре. След половин час те ще престанат тук и ще пренесат oгъня в съседните квадранти. Но дори и когато прекратят бомбомятането, корабите и самолетите им ще продължават да кръжат наоколо две-три денонощия. Дяволски упорити са тези фанатици, тъй че нямаме никакъв шанс да изплаваме! Ще бъде истинско чудо, ако успеем да се издигнем на перископна дълбочина и през шнорхела да опресним въздуха за дишане и този в акумулаторния отсек. С една дума, приятелю, връщаме се у дома! Това е заповед!

За жалост капитан Майк Джонсън е прав! Затова, върни се на 1 и започни всичко отначало! Пожелаваме ти успех и ти казваме сбогом, млади храбрецо! И до нови срещи!!!

Борите се с вълните и бавно навлизате сред архипелага. Около вас е истински хаос от плитчини, подводни скали и бързи, коварни течения. Плавате така около час, докато най-сетне откриваш това, което ти трябва! Малко скалисто островче с висока назъбена канара в средата. Указваш на хората си посоката, надвиквайки воя на вятъра и бученето на вълните и лодката се отправя към него.

Бавно размахваш плавници и навлизаш в подводната пещера. Подводният прожектор осветява пътя ти и изтръгва тайнствени и причудливи сенки около теб. На места тунелът се стеснява дотолкова, че раменете ти опират в тъмния базалт, покрит с цели колонии от миди и ракообразни. Попаднал си в царството на вечния подводен мрак и тишина, а това определено действа на нервите. Усещаш как постепенно те обзема страх и неудържимо желание по-бързо да се измъкнеш от това мрачно място. Но стисваш зъби и с усилие на волята си налагаш да продължиш. Искаш да разбереш докъде води пещерата и има ли тя изход!

И така, решаваш да се спуснеш сам през нощта и да разузнаеш дъното край източния риф на островчето. Но първо трябва да решиш в каква посока да огледаш дъното — на север или на юг?

Лекият източен пасат леко полюлява гумената лодка и вързания за нея водолазен плот с багажа. Океанът около вас е пуст и безлюден, а шумът от двигателите на самолета отдавна е заглъхнал на хоризонта. Скочили сте на четири мили от архипелага Патанг и сега усилено гребете към него. Наближава обяд и слънцето все по-яростно ви залива с парещото си дихание. Тропическите ви униформи лепнат от пот и затрудняват движенията ви, но вие не спирате нито за миг. Трябва да се доберете до суша преди падането на нощта и да намерите коридор през коварните океански рифове. Горещият влажен въздух пари гърлата и дробовете ви, но скованите от умора ръце продължават да натискат греблата. След два часа изтощително гребане най-сетне дочувате тътена на прибоя. Скоро след това съзирате искрящите под слънцето облаци воден прах и бялата пяна на разбиващите се вълни. Колкото по на изток се придвижвате, толкова по-заплашителен става тътенът им, а вълнението се усилва и все по-яростно подмята лодката. Накрая се озовавате пред самия риф. След близо едночасова борба с мощните водни талази, успявате да се промъкнете през кипящия воден ад и мокри до кости се добирате до малко каменисто островче. Откривате тиха, закътана лагуна и с треперещи от изтощение тела изпълзявате върху сушата. Засега Провидението е благосклонно към вас и първият етап от операцията „Скорпион“ е приключил успешно!

В крайна сметка решаваш да завиете на югозапад. Тайнственият самолет на хоризонта не ти излиза от ума, затова подтикваш хората си да бързат. Обръщате тежкото кормилно гребло и праото бавно се понася в новата посока. Вятърът е все още зад гърба ви и бодро издува бамбуковото платно. Тревожно оглеждаш океана с бинокъла си, но засега той е пуст и спокоен.

Гребете с всички сили към източния риф Ръцете ви са вкочанени от леденостудената вода, която се излива отвсякъде върху вас. Вече сте на стотина метра от кипящия ад и мощният му тътен заглушава гласовете ви. Вълните стават все по-огромии и настървено се нахвърлят върху малката ви флотилия Вече е невъзможно да управлявате лодката и прикачения зад нея плот и те стават безпомощни жертви на вилнеещата стихия Огромните вълни ви тласкат неумолимо към озъбената паст на подводните скали и вие отчаяно се взирате към връхлитащата насреща ви смърт....

„Блек фиш“ бързо се приближава към западното крайбрежие на Патанг. Капитан Джонсън постоянно приема данните от хидроакустичния и навигационния отеек и ги нанася върху лоцията на участъка. След около час плаване той се обръща към теб.

— До квадрант 30 остават 40 минути, лейтенант! Трябва да решите кога ще десантирате от подводницата. Преди залеза на слънцето или през нощта? Решението вземате вие!

Действително, време е да решиш кога ще напуснете борда.

С широко разтворени челюсти тигровата акула се устремява към теб. Обзет си от ярост и действаш по-скоро несъзнателно и интуитивно, отколкото разумно. И може би точно това те спасява! Вместо да отскочиш назад и да избегнеш атаката й, ти се хвърляш срещу нея и вие почти се сблъсквате. В последния фатален момент измъкваш мундщука на акваланга от устата си и го завираш в огромната, озъбена паст на чудовището. Всичко наоколо изчезва в облак от гърмящи въздушни мехури, изскачащи под високо налягане от тръбата. И това е всичко! Очакваш смъртоносния удар. но той се бави... Когато облакът се разпръсва, ти просто не вярваш на очите си. Акулата я няма! Невероятно, но факт! Отчаяната ти тактика е успяла и ти си спасен! Без да губиш повече време, бързо се понасяш към повърхността. Усещаш натиска на движението на водните пластове и разбираш, че отгоре се надига буря.

А сега премини на 128.

С премигване на прожектора подаваш сигнал за спиране на търсенето и тримата бавно поемате нагоре. Изплувате на повърхността и смъквате маските. Плотът се полюлява на стотина метра от вас и вие бързо се отправяте към него. Карлучи, който дежури на борда му, ви помага да се из катерите на него и да свалите аквалангите.

— Това е момчета, край — все още задъхан се разпореждаш ти. — Безсмислено е да продължаваме! Ако „Скорпион“ изобщо е потънал тук, то това е станало в дълбоките, открити води и никога няма да го открием. Затова спираме, връщаме се незабавно до острова и подаваме уговорения сигнал в базата. Останалото е грижа на командването и на комодор Джаксън. Само се молете на Бога да не ни надушат самураите. Това е, действайте!

Бързо и тихо всеки застава на мястото си и хваща греблото. Обръщате плота на запад и със силни, отмерени движения го насочвате към шума на близкия прибой.

Споделяш със сержант О‘Гири опасенията си и двамата решавате да потърсите някое по-малко островче. Да слезете на него и оттам да проведете наблюдения над големия Патанг. Нощта вече пада, а с нея се усилва и вятърът. Вълните надигат мощни, разпенени гърбове и все по-силно люлеят и блъскат лодката и плота. Трябва да бързате, за да изпреварите бурята и мрака! Променяте посоката и навлизате обратно сред кипящия и бучащ воден хаос на архипелага.

Часовникът на ръката ти показва тринадесет часа. Намираш се в командния отсек на подводния кръстосвач „Блек фиш“ от Тихоокеанския флот на САЩ. Стоманеното чудовище безшумно се плъзга сред океанските дълбини, разсичайки ги със скорост от 10 възела в час, на дълбочина 80 метра под повърхността. Корпусът под краката ти леко вибрира от работата на мощните електродвигатели, а приглушеното им жужене долита през стоманените стени на отсеците.

— Вече сме в квадрант 30, лейтенант! Вашият остров е точно по курса ни и след тридесет минути ще бъдем на две мили от подводния му шелф. Имате два варианта за напускане на подводницата. Първият е да изплаваме на повърхността, да обследваме хоризонта и острова и след това да се доберете до него с вашите средства. Вторият е да напуснете борда на „Блек фиш“ през тръбите на торпедните апарати от подводно положение. Решавайте!

И така, ти си този, който има последната дума. Сложна ситуация, в която всяка грешка може да се окаже фатална! Затова мисли и преценявай!

Нощта преминава спокойно и времето е все така тихо.

На сутринта ти установяваш, че курсът ви е все още североизточен и бързо се отправяш към хаваеца.

— Кахое, защо плаваме на североизток? Така се отдалечаваме от Патанг!

— Мастър бъде спокоен! — леко се усмихва рибарят, без да изпуска кормилото. — На североизток ние хванем голямо течение... силно течение и то ни отнася бързо на Патанг! Много бързо... Сега мастър разбира?

— Ясно, Кахое! Искам само да стигнем по-бързо. Това е всичко!

— Стигнеме, мастър... стигнеме. По-бързо, отколкото мастър мисли! — усмихва се отново водачът ви и се заема да пали угасналата си лула.

Прескочи на 151.

167.

Бавно и внимателно навлизаш в зеещия отвор на дясното разклонение. Вглеждаш се напрегнато през стъклото на маската, лъчът на прожектора тревожно шари по мрачните подводни сводове. Колкото по-навътре проникваш, толкова по-тесен става тунелът и скоро ти се налага да се оттласкваш с ръце от студените базалтови стени.

Бавно се изкачваш към повърхността. Когато я приближаваш, усещаш раздвижването на водните маси, което става все по-осезателно. Прозрачното огледало над главата ти се люлее силно и е потънало в облаци от пяна и малки въздушни мехурчета. Вече няма съмнение... над теб се е разразила буря!

Трите японски щурмовика с вой прелитат над праото, почти докосвайки мачтата му. След това правят остър завой и отново връхлитат. Без съмнение пилотите им отлично знаят кои сте вие и как изглежда лодката. Няма съмнение, че хаваецът е успял да предаде точни данни за вида, посоката и скоростта на праото. И то по собствената ви радиостанция...

В това време тройката въздушни хищници отново увисва над вас, и пикирайки стръмно, открива картечен и оръдеен огън. Въздухът се разтърсва от трясъка на изстрели и от зловещия вой на куршуми и снаряди. Корпусът на корабчето потъва в дим, хвърчащи парчета дърво и осколки от снаряди. Всичко около вас се руши и разпада и се озовавате сред истински огнен кошмар. Въпреки това, легнали по гръб, стреляте като луди по нападателите Отчаяна и безполезна сълротива! Първо пламва платното и скоро изчезва в бучащите пламъци, огънят бързо се пренася към носа и след минута той изчезва в гъсти кълба черен, задушлив дим.

— Сержант, лодката! — крещиш ти, надвиквайки канонадата на боя. Но вече е късно. Пътят към трюма е отрязан от бушуващите на палубата пламъци. Бавно отстъпвате към кърмата, стреляйки непрекъснато. Самолетите правят нов заход и отново се нахвърлят върху безпомощното корабче. В десния му борд зеят няколко огромни пробойни, през които с грохот нахлува вода. Праото загубва ход и бързо се накланя надясно, заплашвайки всеки момент да се преобърне. Изведнъж около вас настъпва тишина...

Самолетите изчезват също така бързо и внезапно, както са се появили. Чува се само съскането на пламъците и дращенето на горящото дърво.

— Къртете дъски за сал! — подаваш ти отчаяна команда на хората си. След броени минути праото ще се преобърне и това сега е единственият ви, макар и нищожен шанс за оцеляване. Без вода, храна, дрехи, оръжие и радиостанция, вие сте изцяло в ръцете на стихията. Не ви остава нищо друго, освен да се надявате, че пръв ще ви открие съюзнически, а не японски кораб...

Операция „Скорпион“ е провалена, млади приятелю. Затова се върни на 1 и започни всичко отначало! Не губи време и поемай веднага на път! Желаем ти от сърце успех и се надяваме да те срещнем отново в чудния свят на риска и приключенията!

А засега — сбогом и до нови срещи!!!

След кракът размисъл решаваш да завиете на югозапад. за да избегнете сблъсъка с японските изтребители. Самолетът прави остър вираж на ляво и поклащайки се тромаво, поема по новия курс. Малко след това слушалките на шлемофона ти припукват и дочуващ гласа на командира.

— Вие сте французин, нали лейтенант!

— Да, майоре. От Южна Франция.

— Е, тогава всичко е наред! Чувал съм, че сте отчаяни веселяци и оптимисти. Така ли е?

— Мисля че да. Какво имате предвид?

— Ами това, лейтенант, че трябва да си точно такъв, за да се решиш на полет по този курс. Май че скоро ще се убедите в това...

Преди да кажеш нещо слушалките припукват отново и връзката прекъсва.

— Вече сме в района на Патанг, лейтенант! — обръща към теб потното си лице капитан Джонсън. — Как смятате да десантирате с хората си? Бурята вече утихва и можем да изплаваме. Островът е на четири мили източно от нас, а нощта е лунна и ясна. Тъй че няма да се затрудните с ориентацията и лесно ще доплавате с лодката до него. А може да напуснете борда и от подводно положение, през тръбите на торпедните апарати. Придънните течения са слаби и смятам, че няма да имате проблеми. Решавайте!

Действително, млади приятелю, решавай! Ти си командирът на групата и отговорността е твоя. Ако се спреш на първия вариант, премини на 101. Ако пък предпочетеш втория, отиди на 194.


172.

Този път злата съдба ви е приготвила фатален сюрприз... Не сте пробягали и десетина крачки, когато адът сякаш се разтваря пред вас. Под краката на сержайт О'Гири, който тича пръв, изригва огромен пламък и мощна експлозия разтърсва въздуха. Взривната вълна помита и запраща тялото му, разкъсано и окървавено, на десетина метра. Миг по-късно втора експлозия избухва и под австралиеца и кошмарната картина се повтаря.

— Лягай долу... мини! — крещиш ти на Белон, но вече е късно!

Сънародникът ти се гърчи на земята, а в корема му зее ужасна рана от осколка. Той все още е жив, но минутите му са преброени. От разпрания му корем шурти кървав фонтан и обагря пясъка. Загубил е съзнание, а лицето му е изкривено от болезнена предсмъртна гримаса. Залягаш и бързо припълзяваш до него. Виждаш как воалът на смъртта покрива широко отворените му очи...

Лежиш вцепенен върху горещия окървавен пясък и се взираш с невярващ поглед към трите окървавени, разкъсани тела. Само за секунди всичко рухва и операция „Скорпион“ приключва, преди още да е започнала. Глупав, жесток и неочакван край! Данните на разузнаването се оказват неверни! Островът е миниран от японците и това коства живота на тримата ти другари! Твоят също виси на косъм... Съвсем сам на дивия тропически остров, забутан сред безкрайната пустош на океана, ти нямаш никакви шансове за продължаване на операцията и изобщо за оцеляване. Не ти остава нищо друго, освен да подадеш уговорения авариен сигнал по радиостанцията и да очакваш да те евакуират от проклетия Патанг.

И така, всичко приключи, млади приятелю! При това положение се връщаш обратно на 1 и започваш всичко отначало. Желаем ти успех в трудното и рисковано начинание и те очакваме с нетърпение в чудния свят на играта!

А засега — сбогом и до нови срещи, млади храбрецо!!!



173.

Настъпва втората нощ от плаването ви, а бурята не стихва. Нещо повече, около полунощ небето над вас сякаш се разтваря и се излива бурен тропически дъжд. Плътната стена от черни облаци закрива напълно луната и вие се носите почти в мрак, пронизван само от блясъка и тътена на мълниите. Пороят плющи по палубата, нахлува в трюма и намалява и без това лошата видимост. Завити в непромокаеми пелерини и четиримата сте се струпали около кормилното гребло и се борите с него, мъчейки се да поддържате курса. Кърмата играе под краката ви, ту излитайки високо над гребените на вълните, ту пропадайки стремително в падините между тях. Тонове леденостудена вода се изливат върху вас, заплашвайки всеки момент да ви завлекат в разбеснелия се океан. Плавате наслуки, замаяни и оглушени от бурята, мокри до кости и треперещи от студ. Часовете бавно отлитат и на теб вече ти се струва, че вятърът отслабва, когато се случва нещо неочаквано и ужасно...

Силен удар. съпроводен с оглушителен трясък, разтърсва палубата под краката ти. Праото рязко се накланя и спира, като спънат по време на бяг кон. Разнася се пронизително скърцане и шум от трошащо се дърво, а кърмата потъва в бучащата вода. Край... подводни скали! — мярва се ужасната мисъл в главата ти, но в следващия момент една огромна вълна те залива и откъсва от дръжката на кормилото. Усещаш как потопът те влачи стремително в непрогледния мрак и пълни дробовете ти с вода. След това главата ти се удря силно в нещо твърдо и загубваш съзнание...

Повече не чуваш и не виждаш нищо и вълните отнасят безчувственото ти, окървавено тяло в кипящия воден ад. Това е краят на операция „Скорпион“ и на твоя живот. Нелеп, мъчителен и ужасен! Съжаляваме, млади приятелю, но ти загуби! Затова сега се върни на 1 и започни всичко отначало! Не губи кураж, не се отчайвай и действай смело и решително! Желаем ти от сърце успех и вярваме в твоята крайна победа.

А засега — сбогом и до нови срещи!!!

174.

Една огромна вълна грабва лодката и плота и ги прехвърля над озъбената каменна паст на рифа. Озовавате се в тиха лагуна с чисто пясъчно дъно. Добирате се до брега и изпълзявате върху камъните, мокри до кости, смазани от умора и напрежение. Със сетни сили изтегляте малката си флотилия от водата и се заемате да устроите временен нощен бивак. Не смеете да запалите дори и най-малката светлинка и работите опипом в мрака. Първата ви работа е да извадите оръжието и боеприпасите от непромокаемите калъфи и да ги почистите от дебелия слой оръжейна смазка. Тъкмо сте се заели с това. когато...

Сред влудяващия вой на пикиращите самолети ти осъзнаваш фаталната си грешка. Но вече е късно за каквото и да е! Дори и за отстъпление!

Цяло ято японски торпедоносци и бомбардировачи се нахвърлят върху ескадрения миноносец и изсипват смъртоносния си товар върху палубата му. Морето наоколо закипява от експлозиите на десетки бомби, снаряди и торпеда. Гъсти кълба от черен, задушлив дим покриват океанската повърхност, а корпусът на „Игъл“ се разтърсва и стене от първите преки попадения. Яростният лай на зенитните оръдия и автомати се слива с тътена на разривите и ушите ти глъхнат от неспирната канонада. Корабът се мята отчаяно и на пълна скорост променя курса си. Но стоманеният огнен дъжд продължава да се сипе върху него и кърмата е обхваната от бушуващите пламъци на пожара. Той бързо се разраства и скоро върховете на мачтите изчезват сред облаци от черен дим. Това е началото на края! Трагичният финал на операция „Скорпион“ и на твоята мисия! В бордовете на „Игъл“ вече зеят огромни пробойни и скоро пламтящият му, разбит корпус ще поеме по последния си път... към дъното.

И така, ти загуби, млади приятелю! Затова бързо се върни на 1 и започни всичко отначало! Горе главата и успех! Ще те очакваме! А засега — сбогом!!!