Тайният живот на Шекспир
Изтегляне 3.52 Mb. Pdf просмотр
|
| 10 ЖЕНА, УБИТА С ДОБРОТА [1] (1592–1594 Г.) Толкова е млад, че да се появиш в негово присъствие, дава повод за неловкост. Като голотата или някой в нужника: трябва да се отдръпне. Уил чувства същото дори и втория път, когато младият граф Саутхамптън го приема. Макар че е измамно. Да, той няма още двайсет години, още е под опеката на лорд Бъргли, който взима решеният вместо него. Но после си спомняш, че е наследник на благородническо име, на богатство, на многобройни имения. Тази къща в просторния Блумсбъри Фийлдс е само едно от парчетата земя, до които неговото влияние се докосва: склонен е да види бялата си ръка, протегната над повърхността на глобус. Той внушава нова оценка за творението на всемогъщия — казва младият мъж. — Но също и за ръкотворството на човека. — Красива, бляскава вещ — германска изработка. — Въпросът как е създаден светът, още повече се изостря, когато съзерцаваш това. Вижте, господин Шекспир, тази превъзходна сфера, първо трябва тя да се създаде, а после картата да се залепи отгоре. Разпитвах за метода, но трябва да е специфична изпъкналост, знаете ли, а не плоска повърхност според Меркатор. Сами са в библиотеката или толкова сами, колкото е възможно да бъдеш с млад аристократ като този: близо до камината седи стар възпитател или гувернант и клюмайки, наблюдава; прислужник с ливрея държи вратата и от време на време друг надзърта вътре с някоя личност, търсеща аудиенция, за да й бъде отказано или да я окуражат да чака с кимване или тръсване на благородническата глава. Уил е бил там. Дори преддверията, преди да те приеме графът, са образоващи: Уил чу няколко нови песни на лютня, изслуша личния разказ на свидетел, застигнат от буря на борда на кораб край Азорските острови 259 и в добавка спасен от мавритански затворник, и се научи да прави каламбури на италиански. — Знаете ли защо толкова много желаех глобуса? — продължава графът, избутвайки душещия нос на хрътката си. — Заради неговата незавършеност. Заради неясните участъци, на които картографът е наподобил къдрави чудовища. С радост бих направил тези места по- достоверни, бих изучил света правилно. Разбирате ли, да откривам. О, ходил съм до Франция. — Пренебрежително, както човек би казал Уестминстър. Той завърта глобуса. — Места sans [2] имена, разбирате ли, са единствената ти дестинация. Божичко, колко ли малки сме на тази земя. Като дирята на мухата или бълхата или още по-малки, не мислите ли? — Още по-малки, още по-малки. Представете си възможно най- малкото нещо, после го срежете на две. После срежете тази половина и така нататък. — И ерго никога не стигате до нищото, колко ужасяващо! Но нищо не ужасява този млад човек, вижда Уил. Като пчели около цвят, каза Наш за младия граф Саутхамптън, писачите, мислителите, певците се тълпят край него или да не кажа като мухи върху подобаващо привличащото ги? Наш също се надява на покровителство от Саутхамптън. Младокът не е само богат и могъщ, а и образован, изтънчен, отдаден на библиотеката си също толкова, колкото и на конюшнята си. Благодатно слънце, около което хората на изкуството могат да се разположат като звезди, отразявайки малко от по-ярката сияйност… Уил откри, че помагаше да се нагодиш към езика на това нещо: покровителството. А и то е ново за него, отвъд директните отношения между драматурга и тълпата. В най- драстичния случай, ако не харесат, каквото им предлагаш, ти го хвърлят обратно, мятат го като развалено месо в лицето на гостилничаря. Но да положиш написаното от теб пред покровител, аристократ, значи да говориш с друг глас, да се обръщаш към по- широк и по-тесен свят. Пишейки своята поема, подготвяйки посвещението си, той беше размесил възвишения секс на Венера и Адонис с образи на безнадеждно раболепие, кънтящи врати, затръшващи се в лицето му, докато безгласни разпоредители бързаха край него с доходи от аренди, дори и в по-благосклонно настроение, княжеска щедрост: много съм доволен, зарийте го със злато. Призова 260 ги всичките, докато надписваше посвещението, издири в коя от къщите си е отседнал младият граф. Близо до Лондон, оказа се, въпреки чумата, която се спотайваше през зимата. А после подходът, писането се превърнаха в ритуал. Погледни благосклонно на моя клет ум и безплодна фантазия. Всичко беше извънредно странно. То обаче не промени основното чувство, чувството за създаване. „Това ли е най-доброто от мен?“ — питаше се той. Пиесите се създават във въздуха, в пространството между актьори и зрители, както бурята — между лекия повей и нагорещения неподвижен въздух. Ти не би посветил буря. Но това, „Венера и Адонис“, беше той, разпрострян върху листа — занаятът, познанията и онова, което яхваше, щом въображението връхлетеше и думите почнеха да преминават през него. — Вие сте добър мореплавател, господарю? — О, повръщам като котка от първия курс по море, но кой мъж би се спрял пред това, когато го чакат Америките и Елдорадо? А после и антропофагите в Африка, хора с глави под раменете — въпреки че положително вече съм виждал такива и в двореца. — Имитира със сърдечността на човек, който никога няма да познае насмешката. — Знам, че не бива да го правя. Но наистина, ласкателствата, с които отрупват кралицата, са достатъчни да ти се обърне стомахът. Е, глобусът ми е много хубава покупка, нали? Уил си позволява усмивка наум, защото Хенри Райътсли, трети граф Саутхамптън, е също толкова алчен за ласкателства, колкото и всеки застаряващ монарх, отбягващ проницателното око на огледалото. Той безспорно е млад мъж с необикновена привлекателност, малко неопределена, каквато трябва да е мъжката красота: само простолюдието може да бъде себе си. Облечен е великолепно, както подобава на млад благородник, в чиито крака е светът, но в дрехите му можеш да видиш просто старанието на шивачи и бижутери, които го превръщат в свой доходоносен идол. Косата е различна: с рядко срещан истински кестеняв цвят, по-дълга от косите на повечето жени, вързана и с виещи се по рамото къдрици. На малко мъже им отива: трябва ти същата деликатна ястребова смесица от черти. Красотата му сега не изисква усилия, но с времето ще има нужда от грижи, за да се поддържа. Уил се замисля за Джак Тауни: последно го видя в някакво 261 посредствено представление, изглеждаше и мрачен, и отпуснат. Нещо като скръб опари Уил. — Красива гледка — казва той за глобуса. — Картина на всичко онова, което може да бъде твое. Не като Тамерлан, който подчинява. А притежание в мислите. — Александър, който плаче да покорява светове. Често превеждано неправилно от Плутарх. Образ на безсмислието на желанията. — Точно когато най-много приличаше на момче заради перченето, неочаквано се изказваше със зрели думи: плодове на университета, на библиотеката, за която твърди, че Уил трябва да има като своя. — Естествено, искам да правя всичко. Да вземем Италия — господин Флорио казва, че е трябвало да се родя италианец, и когато пея мадригал, си мисля… но аз копнея да съм поет. Да правя нещо подобно на вас. Ето го ръкописа, на една табуретка близо до глобуса: това ли е моментът на унижението? Последния път Уил просто му почете малко и получи позволение да го остави. Вместо това Уил сериозно казва: — Наистина ли? Защото се съмнявам. — Не би трябвало. Ще достигнете до множеството, когато го отпечатате и не само защото е толкова топла и чувствена. А защото намира начин да бъде и комична. Поне… — той се усмихва — се надявам, че това е било намерението ви, иначе току-що ви сломих. — Да, към това се стремях. Похотта е смешна, защото се боим от нея. Затова се смеем. Възможно най-неудържимият смях, който съм чувал, беше на погребение. — Боите се от деянията на плътта? — за първи път графът изглежда високомерен, вероятно защото е несигурен. — Ами, за всичко останало знаем откъде идва, къде отива глад, амбиция, обич към семейството, нашите мечти, нашият бог. Но в нея нищо не ни е понятно. В нищо друго не се вглеждаме назад и не съзираме такъв ужасен непознат. — Искат да се оженя — безизразно казва графът, давайки знак за вино. — Моето семейство. Моят лорд Бъргли има конкретни намерения… Предполагам, че всеки се жени накрая. Въпросът е коя е подходяща. Имате ли съпруга? Уил потвърждава с поклон. 262 — При мен е различно, разбирате ли. Когато се оженя, ще трябва да изнесат картите. Адвокатите ще определят размера на сватбената почерпка. Може ли да е така? И шията обвива му с ръце, и врастват Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|