Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Но каква утеха за онези, за които и в тези мрачни дни Божията воля значи нещо - да, означава всичко:

Това единство ще стане явно когато Господ Исус дойде в слава и сила и се яви на целия свят със Своите Си, за да царува на земята. Всичко прилича на една верига обтегната между два бряга. Човек вижда началото и края на тази верига, но тя изглежда като скъсана по средата на потока. Божиите очи и очите на вярата виждат събранието като едно, но за естествените очи единството на Божиите деца не е видимо вече.

Какво трябва да сторим обаче на фона на тази тъжна и срамна за нас ситуация? Божият отговор, който желаем да разгледаме сега, е ясен и прост: "да запазим единството на Духа във връзката на мира." Но тук възниква въпросът'

Какво означава "единството на Духа"?

Е, със сигурност този израз не означава - единство на нашите духове. БОЖИЯТ път за нас не са обединения въз основа на общи виждания, мнения или доктрини. Той по-скоро представя пред нас онова скъпоценно единство, което е подействано от Святия Дух и по своя

14. Запазване единството на Духа

принцип включва всички части на тялото Христово. Божието слово не познава и не признава Аруго единс -тво. Каква е стойността на всяко друго единство? То никога няма да надмине своя човешки произход.

Да запазим единството на Духа не означава да го създадем, но да го съблюдаваме и съхраняваме. Това е практическото реализиране на истината, че има "едно тяло и един Дух". В живота си да не признаваме никоя друга единица освен от Божия Дух; това означава да запазим единството на Духа.

Следователно, "единството на Духа" е онази сила и онзи принцип, чрез който истинските Божии деца ставдт '-'писобни да ходят заедно. ни пътя на вярата в единството на тялото Христово съобразно техните ис -тински отношения. Неговото съхраняване е нравственото изпълнение на това единство или казано иначе, е съхраняването на отношението ни със всички светии според Божия Дух.

Не "единство на тялото"

От значение е, че не сме увещани да запазим "единството на тялото". Това би означавало, че да вървим с всяка част на Христовото тяло, независимо от връзките, в които се намира тя или нейния живот на практи -ка. Тогава дори най-голямото зло не би трябвало да ни кара да се отделим от нея. По-нататък ще видим, че това не е учението на Писанието; защото запазването На единството на Дула принуди телни е свързани с ой- щението и връзката с една божествена Личност. Но ако Божието събрание се намираше все още в своето богоугодно и здравословно състояние, то на практика нямаш да има разлика между двата израза "единството на тялото" и "единството на Духа".

Що се отнася обаче до запазване на единството - ние не можем нито да запазим нито да разрушим единството на тялото; то се съхранява от Святия Дух, Който

Неосъществимо напрактика?

397

Неосъществимо напрактика?

Независимо колко голям е провалът, колко покваре -но е състоянието на отговорната църква, Свещеното Писание никъде не счита, че Божията истина не може да се практикува и общението на Святия Дух не може "я ,-р гт-хряни рожиитр унртттдния, воля и думи са винаги приложими и трябва да се прилагат. Бог, както вече казахме, предузпа покварата и злите дни; въпреки това Гои ни увещава да се стараим /\а запазим сдинст вото на Духа във връзката на мира. Бог не ни увещава за нещо, което не може да стане на практика повече.

Тъкмо Посланието на Юда и късните послания на Павел, Петър и Йоан, които описват опасните времена на "последните дни" (2. Тим. 3:1) и наличието на много антихристи в "последно време" (1. Йоан 2:18), нито за миг не предполагат, че истината няма да може да се практикува. Напротив! Апостол Йоан например говори много в своето второ и трето послание за обходата на вярващите. Той говори за обхода я истината, обхода според Неговите заповеди и за държане на истината.

Въпреки объркването и разцеплението сред христи -янската изповед, Бог ни държи отговорни да изразяваме на практика истинспа за едните тяло. При юьи ис трябва да държим истината на теория, но чрез нашите пътища и отношения да сме едно свидетелство в дейс - твителност за едното тяло. Свидетелство против всичко, което го отрича.
398

14. Запазване единството на Духа

Първа стъпка - отделяне

Първата стъпка към запазването единството на Духа е отделянето от всякакъв вид зло, което има най-различни форми на проявление и може да се изявява като морално, практическо зло и зло в поучението. Първата ни задача и задължение според 2. Тимотей 2:19 е да се отделим от всичко, което е противно на Христа:

"Всеки, който изповядва Господното име, да отстъпи от неправдата."

Отделени по този начин, нашият дял е ибщениуг" ш Святия Дух; защото Той прославя Христос (Йоан 16:14). Но тъй като Неговата цел е да прослави Христос, Той по необходимост трябва да ни развърже от всичко, което се противопоставя на Христа и да ни свърже с онова, което Му е угодно. Дано всеки читател вземе присърце този принцип! Той дава яснота и прави пътя лесен.

Следователно, това не е въпрос на частите на тялото; защото те (казвам го с дълбок срам и преклоне - ние) напрактика са се смесили и свързали с всякакъв вид зло; въпросът става изключително въпрос на Христа, на Божия Дух, Който Го прославя и ни държи в общение с Христос, Главата. Не става дума да имам добри чувства към моя християнски брат. Това в края на краищата може да го има в хиляди общности. А желае ли Бог да съществуват хиляди общности? Или по-скоро е вярно, че има само едно тяло? Без съмнение! Бог казва: Има едно тяло. Е, тогава всички разце-

Т1ИПТТТ.ТСТ ТТ ГТЧ^РТ-Т 1"Д ТТГЮТТ^Г" Т-ТоГ'0 ПДТ-З ПО Д СТ Т^ДУТЗО ЛЯ Р^П--

ря? Напусни ги!

Това звучи сурово, но този е Божият път - единственият път, който Той посочва. Никой не знае по-добре от всезнаещия Бог, Който е създал човешкото сърце, колко горчиво и болезнено е по принцип да се прек-

Неосъществимо напрактика?

399

Напусни я дори да смяташ, че трябва да останеш на едно осъзнато като погрешно място, за да противопоставиш на злото доброто, за да се възползваш от доброто си влияние за подобряване на нещата там! Бог не подобрява онова, което е отпаднало от Него. "Отстъпи от неправдата!", е отговорът на Господа. Неправда е всичко, което не съответства на изявената Божия воля;

е всичко, което води Исгилши си ит човешка м поля. Колко много неправда има тогава в християнството!

Не считам, че задачата ми сега е да назова по име и да заклеймя публично разнородните форми на злото в християнската изповед. Нека цитираните тук и там стихове и пасажи говорят сами за себе си. Освен това в една предходна глава13 посочих как Господ преценя днешното състояние на християнството. Но едно е вече ясно - задължението, да, бих казал привилегията на всяко Божие дете е да се раздели с всички противни на Писанието принципи и системи на християнска основа. Християнството като такова е тръгнало по пътя на "икуменията14", но този е пътят за "Вавилон" (Откр. 17 и 18). Единството на Духа не се постига чрез безбожни обединения, но - като първа стъпка - чрез отделяне от онова, което е погрешно и противно на волята на Господа. "И чух друг глас от небето, който ктр.тиг"

Излезте от нея, народе Мой,

зи уи лС у\ас^.^а^".с г _''^<'у'"'"тд й ,, г^п мр гпппрлягпе язвите й; защото греховете й стигнаха до небето и Бог си спомни нейните беззакония" (Откр. 18:4-5).

14

глава 4; Лаодикия - християнството в неговата последна фаза обединяване на всички християнски, а отчасти и нехристиянски религиозни течения

14. Запазване единството на Духа

Невъзможно е да сме едно достоверно свидетелство за единството на Божиите деца и да останем обвързани с онова, което на практика отрича това единство.

Понякога вярващите остават във връзка с църковни общности, където съзнателно не могат да дадат израз на важни принципи от Писанието. Те се опитват да оправдаят своето непокорство, - защото то не е нищо друго - извинявайки се, че там имали по-големи възможности за служение и по-широк кръг от дейности. Те се обосновават, че ако се отделят от това, което са осъзнали като неправилно, ще са по-ограничени в слу- жението си прел Госпола.

Но това са погрешни, противни на Писанието раз- а съждения. Най-напред винаги трябва да внимаваме * личното ни състояние и личните ни връзки да ш иг такова естество, че Господ да може да ги одобри. Едва тогава - както след малко ще видим - ще сме чисти съ - дове, които Господ ще може да употреби по Своя си начин в Своето служение. Когато с покорство напредваме в Неговото Слово, Неговата изявена воля, Господ ще ни отвори толкова врати и ще ни даде толкова възможности за служение, колкото не сме в състояние да използваме. Верният остатък слуша успокоителните думи на Господа: "Ето поставих пред теб отворена врата, която никой не може да затвори" (Откр. 3:8). Следователно, не отворените врати за свидетелство и възможностите за служение трябва да са на първо мя - сто, но отделянето от всичко, което не е угодно на Го - спода. Ние не можем сами да си отваряме врати, хората и техните институции също не могат. Но когато Той отвори врати, тогава никой не може да ги затвори. Можем спокойно да минем през тях.

Принципът на отделянето намираме и във 2. Корин-тяни 6:17:

"Затова, излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до нечисто, и Аз ще ви приема."

Неосъществимо напрактика?

401

Трябва да бъдат прекратени всички взаимоотношения, които позорят Христа. Между другото, схващане -то, че човек може съзнателно да има взаимоотношения с някакъв небиблейски принцип, поучение или практика и въпреки това лично да не е засегнат - е безбо - жно: Аз може лично да съм свободен от даденото лошо нещо, но чрез практическото си общение с него аз съм напуснал общението на Святия Дух. Затова Божието слово се отнася и за нас: "Всеки, който изповядва Гос- поднето име, да отстъпи от неправдата."

"Но избягвай нечистите празнословия..." (гл. 2:16)

"Всеки, който изповядва Господното име, да отстъпи от неправдата." (гл. 2:19).

"А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени, и пръстени; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. Обаче, ако някой очисти себе от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба..." (гл. 2:20-21).

"Избягвай младежките страсти..." (гл. 2:22).

"Отказвай се от глупавите и невежи спорове..." (гл. 2:23).

"имащи вид на благочестие, но отрекли се от силата му,' и иш ишки.ии стриди" [т. 3..3).

Когато апостолът сравнява християнството от последните дни с един голям дом, където "съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени, и пръстени; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена", той

14. Запазване единството на АУ^

обвързва с това и призива да се очистим от съдовете за непочтена употреба, т.е. да се отделим от тях, за да станем съдове за почтена употреба. Това себе-отделяне наистина е един болезнен процес, но той е първата крачка към единството на Духа.

Някой е казал, че човек може да се отдели от лошите неща, но не и от истински Божии деца. Това не е вярно като цяло. Наистина със скъпоценния метал се има предвид вярващия; но той не е задължително съд за почтена употреба на стопанина, само защото е от злато или сребро. Ако например някой златен съд е покрит с паяжини и Р бил чяхвърлрн в мазето, той със сигурност няма да е почтен за стопанина, ако бъде поставен на празнично украсените маси, покрити с ослепително бели покривки. Вярващото Божие дете също може л? бъде съд за непочтена употреба, ако е нечисто поради своите взаимоотношения. Ние трябва да се отделим от такива, що се касае до общението ни на практика, колкото и болезнено и унизително за нас да е то. Но тъкмо чрез това отделяне човек става съд за почтена употреба: "Обаче, ако някой очисти себе от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело" (2. Тим. 2:21) И колко утешително: Отношенията на тялото Христово остават незасегнати от всичко това. Слава на Бога!

Обърнете внимание на изразите от стихове 19 и 21 "всеки, който" и "ако някой"! Те показват, че отделяне - то, което се очаква от нас, е пещи лично. "Всеки, който изповядва Господното име", т.е. се числи към Господа, е отговорен лично да отстъпи от неправдата. Пред Господа никога няма да можем да оправдаем личнсча >-и изневяра с изневярата на другите. Ето защо е толкова важно, но и толкова скъпоценно това: "Ги обаче", от Второто послание до Тимотей.

Очистване в три насоки

403

Очистване в три насоки

Първият случай е най-лесен за разбиране - не казвам за осъществяване. Ако някой вярващ християнин се намира в дадена установена християнска организация, където не може да живее нито единството на Духа, нито мпжр ла промени властващите там принципи, то той е задължен да се отдели от тази организация. Само така може да стане съд за почтена употреба.

Вторият случай е по-словен и може би не е приемлив за всеки читател. Да предположим, че някое Божие дете има практическо общение с такива, които изповядват, че се събират единствено в името на Господ Исус. Макар те в църковно отношение да заемат угодното на Бога място, може да се случи сред тях да се разпространява зло в практическата им обхода или поучение. Тогава всеки по отделно е нужно с любов и дълготърпение да изяви злото на местното събрание и да събуди съвестта на братята и сестрите. Но ако с времето всички усилия останат напразни - усилия, в които са се включили и околните събрания - тогава даденият човек трябва да напусне тази група според 2. Тимотей 2:19,21.

Нека подчертая още веднъж казаното, за да предпазя от прибързани и недуховни практики: 1) Злото трябва л д р явно и ла носи характер, който би оправдал отлъчване. 2) Отделянето може да е само най-крайната мярка след като е била положено всяко мислимо усилие и дълготърпение. Затова нещата тук са по-сложни, отколкото в третия случай. 3) Второто послание до Ти- мотей не показва този аспект, но той не е по-малова- жен: Въпросът дали местото събрание може да се раз-

14. Запазване единството на Духа

"Ето, стоя на вратата и хлопам"

405

Но Словото от 2. Тимотей 2 може да се приложи и в чисто личната сфера. Вярващият може да общува с други Божии деца (нямам предвид общение на Господна трапеза). Някой ден обаче той ще трябва да установи за свое голямо съжаление, че тези Божии деца не ходят в истината (2. Йоан 4), защото например държат друго учение или тъй като той и семейството му са застрашени в нравствено отношение. Колко боли, когато се установи НРЩО подобно у такива, които са били купени със същата цена на Неговата кръв както и ние! | Но трябва ли, можем ли тогава да имаме общение с * такива хора? 2. Тимогей 2 дава и и тизи случай отговора на въпроса.

^

Право на лична преценка

Нека запомним, че Христос на небесата е Глава на тялото и че тялото е тук единствено за Главата! Тогава няма място за онова, което прославя човека, за неговите амбиции, гордост и самодоволство. Всичко те са

умрели за вярващия на Христовия кръст, кръстът, който разкри пълния провал на човека.

"Ето, стоя на вратата и хлопам"

Гордост и самодоволство - не бяха ли тези белезите на Лаодикия, на християнската изповед от последните дни? Бих желал да обърна вниманието на читателя към втората част от глава 4 на настоящата книга, където размишлявахме за посланието до Лаодикия и чухме присъдата на Господа за това събрание: "А така, поне - же си хладък - нито студен, нито горещ, - ще те изплюя

от устата Си" (Откр. 3:16).

Колкото и унизителни да са тези неща сами по себе си, толкова голямо е и благословението, че Бог ни спо - деля Своята присъда над ситуацията в християнството около нас. Трябва да се научим да виждаме всичко през Неговия поглед, за да можем да преценяме, както Той преценя. Винаги е особено радостно да сме едно с Него и Неговите намерения. Но как бих могъл да се отвърна от нещо грешно, ако изобщо не го считам за грешно?

Ето защо трябва да разгледаме истинския характер на днешното християнство в светлината на Божието слово; затова и молбата ми тук е да осмислим още веднъж казаното в глава 4. Защото сега се намираме пред практическите заключения, които трябва да извлечем от всичко онова, което сме научили. И посланието до Лаодикия дава (Откр. 3:14-22) още няколко важни поучения от устата па Господа, к""^" ^р.т.рлят допълнителна светлина върху разглежданата тема. При това си мисля за стиховете 19-21 от втората част на това послание, КОИТО НарОЧНО ОСГсШИЛ, -за да 1.П ирСДСТйГ;^ ССГ;!.

14. Запазване единството на Духа

Показание

След като Господ се обърна в стихове 14-18 до ангела на църквата, т.е. до отговорните лица, а с това и до цялата църква, в стих 19 Той се обръща към всеки поотделно и то към отделния вярващ, който може да е свързан с мъртвата християнска система на Лаодикия. На него Той казва:

"Онези, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам;

затова бъди ревностен и се поти.!" (ст. 19)

Нека обърнем внимание: Господ НР чака два света:

Той наказва само онези, които люби - синовете (Притчи $ 3:11-12; Евр. 12:5-6). Тях желае да доведе до покаяние за тяхното състояние и връзки, и в Своето намерение не рядко използва болезнени начини на възпитание. Той не призовава отговорната църква, християнството като такова - Той възнамерява да ги изплюе от устата Си!, -но поради Своята благодат и любов се грижи за Своите Си, за да ги поправи. Той се стреми да събуди съвестта на онези, които люби.

Колко утешителна е тази истина, възлюбени приятели, когато се замислим за цялото това страдание, за сериозните болести и други тревоги, през които Него -вите - поне така мисля - преминават в особена степен в наши дни! Не е ли така сякаш Господ удвоява Своите изпълнени с любов усилия в последните дни за да ни -ако е необходимо - учи и чрез наказания и ла ни предпази или освободи от Лаодикия, която ни заобикаля както въздуха? Светът може злорадо да сочи на мно-

ГОбпоЙНИТР ТПУЛНПГТИ НЯ Кпжист няппл' чмо лДзчо 1"^-

ем, защо ни ги изпраща Господ. Той има Своята благословена цел - нашето освещение.

"Ето, стоя на вратата и хлопам"

407

Призив към. всеки поотделно

Колко сериозен е тук Господ! Той стои на вратата. Той е заел Своето място извън християнската система, защото не желае да се съедини с нейното покварено нравствено състояние. Но и другото е също толкова вярно - християнството в състоянието на Лаодикия е затворило вратата пред Него. Тя го оставя да стои вън, тя не Го желае. Не трябва ли това ПОЛОЖРНИР на нещата да ни накара дълбоко да се смирим?

Но Господ прави нещо толкова утешително, нещо, което е мил израз на копнежа па Неговото сърце спрямо Неговите - Той хлопа, не на вратата на Лаоди- кия, но на сърдечните двери на всеки от Своите Си15. Виж, скъпи читателю, Той не те е изоставил, Той хлопа и на твоята врата. Със сигурност често Го е правил. Никога ли досега не си усещал, как скъпия Господ е стоял на твоите сърдечни двери и е желал да бъде до - пуснат? Дали и тази книга, която държиш в ръцете си не е част от това хлопане? Той е пълен с дълготърпе- ние и благодат и желае не само да ни освободи от оковите, но и от приспивателния дух на Лаодихия.

Да чуваш гласа на Господ Исус е едно, да Му отвориш вратата е нещо друго. Нужни са и двете. Мнозина спират до т.рппто. Те ЧРСТО са чували гласа на Господа, чули са много добри проповеди, имали са някой друг полезен разговор и са разбрали някои неща; но си остава! >- 1иоч. Те ::с от^рят '-т-ппртп ги за Учителя. Наистина не е достатъчно да чуеш гласа на Господа. Той търси покорство, следване на Неговото Слово от любов

15

Този стих няма нищо общо с проповядването на Благовестието, както често се тълкува

14. Запазване единството на Духа

към Него. Това означава да отвориш вратата. "Ако някой ме обича, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него" (Йоан 14:23).

Може би и ти си един от онези, които все още се намират в Лаодикия и позорят Господа с връзките, които продължават да поддържат. Има много "причини" да се остане в тези взаимоотношения, някои гласове ще те посъветват така. Но не е този гласът на Господа, на добрия Пастир. Той не само идва при Своите овце, но винаги ги извежда от местата, които не са Му угодни (Йоан 10:3). Не желаеш ли да отвориш вратата на Онзи, Който умря за теб и те търси с толкова много любов? Колко жалко, ако не сме в състояние да отворим на Възлюбения, когато Той хлопа, както невястата от Пе -сен на песните.' "Отвори ми, сестро моя, любезна моя!..." (П. на П. 5:2)

Вечерята

Господ ще влезе при онзи, който чуе Неговия глас и отвори врата и ще вечеря с него, както и той с Него. Господ никога не допуска някой да му прави подаръци и ако ние Му отворим вратата малко преди края на времето на благодатта (затова говори вечерята), Той ще ни благослови богато.

Тук Господ описва две благословения. Той ще вечеря с нас. Това е първото благословение и наистина е пре - красно. Когато Той ЛОЙЛР, Той ни разкрива цялата Си благодат. Да, Господ влиза в нашите обстоятелства и ги споделя с нас. Загрижен ли си какво ще мислят твоите

ППИЯТРЛН ДК"Г" МЯТТЛЯРТ/ПТТ тдот-г ггч-г^а татттлз тта т"гт"->-"т-1 тг

се обърнеш от всичко, което си разпознал като грешно в Божията светлина? Страхуваш ли се от последствията поради отделянето ти заради Него? Той знае всичко това. Бъди спокоен! Той ще дойде при теб, ще се сни-

"Ето, стоя на вратата и хлопам"

409

ши в Своята благост и ще вкусиш от цялата Му благо - дат - ако Му отвориш вратата.

Когато Господ говори за вечерята винаги си спомням за милата картина с учениците от Емаус от Лука 24. Те