Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

гр ппибипяуя V лпмя от РПУГЯЛИМ КЪЛРТГ) ТТПРЛИ тпи лтш

^ - - ^ - - - - ./ г-1 - - - - - - 1 ,/------' - I-!"'" - ^ 1-1 г - 1-1 -

Господ бе разпнат. Вървяха унили заради Презирания и Разпнатия, Когото мислеха за мъртъв. Но изведнъж към тях се присъедини един Непознат, Който им гово - ри по един неповторим начин за Христовите страдания и следващата ги слава (1. Петр. 1:11). По късно признаха: "Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни гово -реше по пътя и когато ни откриваше Писанията?" (Лука 24:32).

Селото им вече се виждаше. Непознатият се държе - ше, като че ли отива по-надалеч. Щяха ли да оставят тази тайнствена Личност да продължи нататък? Тогава от устните им излезе това, което Неговото сърце копнееше, поради което Той хлопаше на сърдечните им двери: "Остани с нас, защото с привечер п денят вече с превалил" (ст. 29). Така Той влезе при тях и им бе гост, готов да яде заедно вечерята. Но неусетно ситуацията се промени - гостът стана домакин. "И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде." Сега Той вечеря с тях. И когато разчупваше хляба, те Го познаха. Дали не са видели белезите от гвоздеите на ръцете Му?

14. Запазване единството на Духа

Възлюбени, и днес ще преживеем същото, ако Му отворим вратата. Тогава Той ще влезе в нашите обсто - ятелства. Нещо повече, Той ще ни се открие, а това не може да се сравни с нищо. Ако лично Го допуснем, и сега става дума за нещо напълно лично, тогава Той ще направи ценно и за нашето сърце онова, което е скъпо за Неговото сърце в общ план, и ще ни направи способни да оценяхме отношенията, които Той самия е създал между светиите.

Друг един принцип - тесният път

Ако досега разглеждахме първата крачка за запазване единството на Духа и открихме, че то се корени в отделянето от всяко зло, от всичко, което е противно ка Христа и на Божията истина, някой може да запита:

Трябва ли тогава сам да вървя по пътя? Изолацията ли

е Божието намерение за мен?

Съвършеното Божие слово дава един ясен, радостен

отговор и на този въпрос:

"Обаче, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело. Избягвай младежките страсти и заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце, се стреми към правдата, вярата, любовта, мира."

(2. Тим. 2:21-22).

Най-напред нека припомня Божия принцип: Той няма да даде сила и светлина за втората крачка, докато не се направи първата, югава онеаи, кити ^а л пи;1рйБ;и'^;

с покорство на вярата, ще преживеят една утешителна и скъпоценна опитност - по този начин, отделени в общението на Святия Дух, те ще срещнат други, които са сторили същото преди тях; и така ще могат с радостни сърца да са заедно в единството на Божия Дух.

Друг един принцип - тесният път

411

Бог прави вярващите, които са се очистили от съдовете за непочтена употреба, да намират общение с "онези, които призовават Господа от чисто сърце" (ст. 22). "Заедно с тези" - това е общение.

Каква привилегия, но и каква отговорност в тези дни на разпокъсаност, да имаме предвид в ума и сърцата си всички части на Христа - също и онези, които не са събрани по същия начин в общението на Духа! Няма нито едно Божие дете на земята, което да няма право на моята любов, на любовта на всички светии. Но тази божествена любов, която не трябва да се променя в силата на своето естество, която обаче често трябва да се променя в начина си на изразяване, съобразявайки се с отделните обстоятелства - тази любов към братята никога не бива да се отделя от покорството на Божиите заповеди. "По това познаваме, че обичаме Божиите деца - когато обичаме Бога и изпълняваме Неговите заповеди" (1. Йоан 5:2). Истинската любов никога няма да желае да иаосгсши иътя на истината и светлината, само защото другите братя не ходят по него. Но тя ще се опитва да въведе братята в тази светлина с "връзката на мира", за да може да върви с колкото се може по - вече братя по пътя за слава на Господа. Нека запомним

14. Запазване единството на Духа

- никога не можем да направим злото добро, като го смесим с доброто!

"Там съм и Аз посред тях"

Ако искаме да запазим единството на Духа, нека не търсим, къде би могло да има Божии деца! Къде ли няма да ги намерим? Те може да са тук обвързани с нравствено зло, там да са свързани с лъжеучение. Нека не търсим също, къде бихме намерили повече любов на дело и готовност за помощ. Защото ако любовта не е придружена от истината, тя не е божествената любов. Любовта "се радва заедно с истината" (1. Кор. 13:6). Не,

не е този пътя до целта.

Единството на Духа не е някакво обикновено общ" - ние на християни, което мнозина са се опитали да по - стигнат под различни названия. Човеците са създали множество единства и са свързали Христовото име с тях, именувайки ги една или църква(та). Но пътя за вярващите е по-обикновен и смирен - той трябва само да изпитва, въз основа на Божието слово, къде се изпълнява на практика единството на Духа. Святият Дух е Този, Който свързва ведно Божиите деца и ги събира около личността на самия Христос. Само там, където се събират при Него като център, там, казва сам Господ Исус, "съм и Аз посред тях" (Мат. 18:20).

Никаква независимост

Запазването единството на Духа не е съвместимо с

Аула пи НСЗи;>;;С:;;.12СТТ2.. СлОД""0'1' И'пдтт,к ППИМеО Ще

поясни това. Нека предположим - а и често се е случвало Святия Дух да действа точно така - една група обикновени християни се отделя от християнските организации и се събира единствено в името на Господ Исус. Те може изобщо да не разбират, че признаването

Остатък

на едното тяло е божествената основа за тяхното събиране. Те може все още да не са чули нищо за единството на Духа. Въпреки това, чрез отделянето си от онова, което са познали чрез Духа като грешно, те са свързани с всички онези, които като резултат от същото действие на Духа са тръгнали преди тях по този път и са получили повече светлина за богоугодната ос - нова на събранието. Но колко лесно могат да залитнат и да се свържат под една или друга форма със злото!

Дори това да не се отдаде на врага веднага, не е възможно да приемем, че те биха могли да се събират по Божията воля с едно обновено чрез Духа разбиране и същевременно да отхвърлят онова, което същия Дух е подействал в другите преди тях.

Т^1^-^гггт^т^г\ /чц/^п/-" ттг" ттпттапз тх тгп ттт^тлття"оя ттплг^ия

независимост. Но ако тези християни, които са се събирали отначало в силата на Божия Дух просто в името на Господ Исус, заемат една независима позиция, те напрактика ще застанат извън единството на Духа. Колко жалко, когато нещо, което е започнало по Дух, завършва по плът - в някоя нова секта!

Остатък

2) строго спазване на основни принципи;

3) искрена болка и дълбоко съкрушение за състоянието на Божия народ, което позори Господа.
414

14. Запазване единството на Духа

Не, Божият Дух не пророкува, че тези времена ще завършат с всеобщо приемане на Божията истина и всеобща правда и мир, но Той пророкува за всеобщото отпадане. Вече видяхме това. Дори тогава обаче Той има остатък, който наистина държи за Него. Този остатък пророчески е видян в посланието до Филаделфия (Откр. 3:7-13).

"Остатък" е един мил израз, който описва нещо, което е било отначало. Той е същевременно и един тъжен израз. Ако всички бяха останали верни, нямаше да има "остатък". Цялото щеше да се запази. Но понеже масата (-Р отклони е утешително, че има остатък, който показва какво трябваше да е и да остане цялото. И когато верният остатък се отдели от злото на християнството, плава Господ му дава правото да ходи в светлината на Божието събрание и в единството на Духа, колкото и да е голяма покварата наоколо.

Те не са събранието. Те никога няма да претендират, че са. Те дори няма да имат претенции, че са "остатъкът". Но по отношение на поклонението и техните събирания за назидание и молитва, те ще се ръководят от онези принципи, които Бог е дал като ред за всяка подробност на Своето събрание, когато нещата все още бяха добре. Защото Божиите принципи не могат да се отменят, колкото и дълбока да е покварата. Остатъкът знае това и действа според него. Като резултат той притежава всички привилегии на Божието събрание, да, личното присъствие на самия Господ Исус. Те са удостоени да преде тавляват 11егивоги събрание па зе мята, когато Той е посред тях.

Господ одоОри верния остатък: "защити ти шпиш. малко сила, и пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от Моето име" (Откр. 3:8).

"имаш малко сила." - Остатъкът от последните дни на християнството няма претенции, че притежава го-

Остатък

1

6

"опазил си Моето слово." - Остатъкът цени над всичко Словото на Господа и се ръководи в своите ко - пнежи и по целия си - било общ или личен - път от него. Той копнее във всичко, което върши или вярва за:

"Така казва Господ". Всичко, което не намира своето основание в Божието слово г-р изоставя като чиста

Гра/^ии.ия и чиьеШКО уЧСНИС. ЩйСТЛИЕИ Си ХОриТи, ЧИЙТО

водач и единствен авторитет е Неговото Слово! Те ще пребъдват вовеки, както трае вечно самото Слово на Господа (1. Йоан 2:17; 1. Петр. 1:25).

"не си се отрекъл от Моето име." - Остатъкът не изоставя нищо от онова, което Господ Исус е открил за Себе Си в Своето слово. Скъпоценното име на Господ Исус Христос - Яков го нарича доброто име (Яков 2:7) -включва цялата истина за Неговата личност, Неговото дело и Неговия авторитет. Остатъкът държи здраво за името Му и не се отрича от него, за разлика от света, който Го презира. Той изповядва това Име пред човеците, т.е. признава Неговата абсолютна божественост, Неговото съвършено човешко естество, признава Го като Спасителя, Учителя, Господа, застъпника и Пър- восвещеника на Своите Си. Остатъкът не признава никакво друго име за център и събирателно, освен Неговото. Щастливи хора! Те още тук имат посред Себе Си Онзи, Който ще е Центърът на небесата завинаги.

Желаем ли и ние да сме част от този остатък, който един ден ще чуе одобрителните думи от устата на нашия скъп Господ? Тогава нека излезем вън (Евр. 13:13)
416 14. Запазване единството на Духа

и да отправим погледа си към Него в нашите бурни дни, докато стигнем до сигурния пристан за вечна утеха и блаженство!