Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Зная, това противоречи на възгледите на мнозина в християнството, дори на онези, които са новородени. Но тази е Божията воля за Неговия народ. Затова поученията от глава 14 на Първото послание до коринтя- ните са от толкова голямо значение в наши дни.

Нека сега се спрем на прекрасното средство, което Святият Дух подейства и използва в събранието за не - говото назидание - пророчеството. 1

Какво означава пророчество? 1

Апостолът постоянно съпоставя говоренето на езици с пророкуването (ст. 2-6; 21-25; 27-29). Пророчеството е истинското служение на пророците. Пророкуването не означава на първо място предсказване на бъдещето, но:

Поставяне па душата чооз Божието слово в Божията светлина, така че човек бива обвинен и осъден от вей -Щ'' чки, и тайните на сърцето му се откриват (ст. 24-25)| Следователно, така трябва да се разбира пророчеството тук. Пророчеството може да засяга и невярващи, както виждаме в тези стихове, но по принцип то не е за не-д вярващите, а за вярващите. След като Господ Ису<
изяви на самарянката цялата й история ("петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж"), тя Му отговори с известно учудване: "Господине, виждам, че Ти си пророк" (Йоан 4:18-19). Това бе наистина пророческо служение! Колко важно е то тъкмо в наши дни! Затова нека се молим, да се намира повече и повече

сред нас!

Апостолът желаеше всички да пророкуват (ст. 1 и 5). Към това трябваше да се стремят, а не към външно проявление на сила. Пророкуването включва в себе си !ощо повече от проповядване или поучаване. Поучени-

- то и наставлението също водят до "назидание на църквата'1 (ст. о и 19), пи служушюк. ц Пет кипната си форма е пророкуването. Пророкът говори като от Бога ч чя Кога. Притежаващият тази дарба сам трябва да пребъдва близо до Бога и да е наистина в хармония с Неговата воля, за да е способен да сподели на остана -лите Божията воля и намерение по правилния начин.

Аз вярвам, че същинското пророкуване става несъзнателно от говорещия. Естествено той служи съзна-

-лно със Словото, но почти не осъзнава, че същевременно и пророкува. Едва по-късно понякога разбира, че в този или онзи случай е задоволил, чрез казаното от него, дадена нужда. Единствено Святият Дух може да стори това. Още веднъж казвам: Колко много се нуждаем да бъдем поставени в Божията светлина, за да ^ъдем съхранени от неправилни копнежи и пътища! Колко много се нуждаем от служението на пророкува -|

Между другото, и сестрите могат да пророкуват, ка -

та става ясно от гл. 11:5 и примера с дъщерите на

' ' /-11/-"" П^^-^ТТТТГ-Г^И^П^^Г^ГЩЯТ^ Н ОТО П Д ^ --

^И.ЛШ.1 [/-\СПП. ^1.^1. и ^^*""- --^ ---- 1

бира се не е мястото, където да упражняват дарбата си, а по-скоро личната, домашната обстановка. Във всеки случай сестрите трябва да покриват главите си, свиде -

гелствайки по този начин, че са под властта на мъжа (гл. 11:5-10).

12. Събиране за назидание

Когато в стих 3, по повод на пророкуването, апостолът говори за назидание и увещание, и утеха, той не дава определение какво е пророкуване, но по-скоро показва резултатите от истинското пророкуване. Който пророкува, говори на човеците за назидание и увеща- ние, и утеха. Понякога забравяме, че увещанието също< означава назидание. Тъй като Бог ни увещава, само| защото ни е поставил в нови отношения. Всичко, което'' ме приближава в познанието и истината за личността. на Господа е назидание.

Пророкуването в Новия Завет има тройно значение. Вече разгледахме най-общото и обхватно значение:

поставяне душите на вярващите в Божията светлина.^ чрез служението на Словото и докосване по този начин ""

ИС! ТСХПТ1ТС СЪрЦи II СЪБССТ II ОТГОБОр Ни БЪТрСПШПТС 1'1М

нужди. По принцип такова бе служението на проро- ;

ците от Стария Завет, които се опитваха да събудят Ц съвестта на народа с думите: "Така казва Господ". Но ако народът не внимаваше на Божиите думи и преду- &;

преждения, те бяха принудени да прогласят Божието " исьждение и да представят бъдещето развитие.

Така стигаме до второто значение на пророкуване в Новия Завет. На някои места се има предвид - преде-'Я казване на бъдещи неща. Пример за такова значение'Ц откриваме в Деяния 11, когато пророк Агав предсказа" чрез Духа за предстоящия глад по целия свят (ст. 27-30). Това важи особено за книгата Откровение, където опазването на думите на това пророчество е свързано"

(-. исииени илйК.х-ЛиЬь-Ние ^1кр. [..у, 22./).

Пророкуването има и трето значение в 1. Коринтяни - 14:29-30, за което ще говоря по-късно. Там става дума

за изявяване на нови, още непознати християнски ис-';* тини чрез вдъхновени от Святия Дух мъже. Тази е най- ^ висшата форма на пророкуване, която днес вече не||| съществува, защото Божието слово е завършено (Кол.Ц| 1:25). Пророците от глава 12:28 също бяха инструменти ж

Какво означава пророчество?

343

на Святия Дух, чрез които бяха записани отделни части на Новия Завет.

"^тшо или пророчество, или поучение.

Откровението като такова означава получаване на оожествената истина директни от Бога (1. Кор. 2:10-12). /-\и се говори ло откровение ииаче означава да се казва онова, което апостолите и пророците бяха получили

т.^т-п п^упппрттт-гр ТТпт/гмоп р тя^т-т ргяеска откпивямр в

1лава 11:23 ("Защото аз от Господа приех това..."), като служението на апостол Павел бе белязано от открове - >-яя (сравни гл. 15:3). Господ му каза още при неговото покаяние: "понеже затова ти се явих - да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на оно- ,.!., което ще ти открия" (Деян. 26:16).

Пророкуването е свързано директно с откровението. Вече видяхме какво означава пророкуване. "Да пророкуваш" излиза по своето значение извън "да говориш по откровение", защото то означава нещо повече от споделяне на новополучени истини (третото значение на

^орокуване). От друга страна, апостолът притежаваше едно дъл-

,)\и ^Н.и-нИС 4р^-.-) ^ 11\р^^с^1/^ ^ 1х^ 1^^^^^--;, ^.-;^^ ^,^,.^.

ое характерно за служението му. На ефесяните каза:

:ато прочетете, можете да разберете моето проумя -ване на тайната на лристос [с.ц). ^.л.-о).

Поучението може да се разбира като една универсална дума, която в най-широкия си смисъл включва останалите. Но тя има и свое собствено, особено значение - не толкова споделяне на неизвестни дотогава истини, но вярното и усърдно напомняне на вече из-
344

12. Събиране за назидание

вестни такива. За Павел не беше досадно да пише "едно и също" на филипяните (Фил. 3:1); а Петър бе загрижен да напомня на обрязаните вярващи "ако и да ги знаете" (2. Петр. 1:12).

Може би ще е от помощ следното онагледяване на взаимовръзките:

Споделяне от страна на Бога -> Дарби от страна на хората -^

откровение -> знание Ф Ф

пророкуване поучение

Ф 'Ф " Резултати от страна на хората -> назиланието на събранието "*

Откровението и знанието са неща, които човек по- 'Ш лучава от Бога (т.е. получи), където знанието е резултат ..-от откровението. Но в споделянето сред хората отк- , ровението се изявява чрез пророкуването, а знанието "г чрез поучението. Колко достойна за поклонение е Бо - * жията любов, която намери начин онова, което е в а Неговото сърце да стигне до нас! я*

Бог наистина е между вас

Нека отново обърнем внимание на 1. Коринтяни.| 14:22-25, но погледнат този път от друг ъгъл: |

РЮ 1

ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда огп-я всички, тайните на сърцето му се откриват, и яга-| ха, той ще падне на лицето си, ще се поклони прещ Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас." |

Бог наистина е между вас

345

1) Явно за вярващите е било обичайно да се събират на едно място, за да се назидават - обичай, който Свя- тият Дух признава и препоръчва.

2) Това не бяха събирания "при закрити врати" къ-"то неучените или невярващите нямаха достъп. На- 4А1ТИВ - те можеха да "влязат". "Ясучели" (гръцката ^;>ш а "1аси1а,'') ииис^а онези, конти ни и;1ха поучиш! за Божиите неща, но не е задължително да са невяр- ндттти, тъй като са разграничени от невярващите.

3) Прави впечатление, че липсва какъвто и да е намек за някакъв определен ред за служението или служителите. Святият Дух обитаваше сред събранието и това Му даваше несравнима свобода. Възможно беше -колкото и хипотетично да е в случая - всички да гово - ,.и на езици и всички да пророкуват. Апостолът по никакъв начин не ограничава тази свобода. Той посочва, че резултатът в случай, че всички говорят на езици би бил - неучените и невярващите биха казали, че са полудели. Божията воля със сигурност не е тази. Ето защо трябваше да копнеят да пророкуват.

4) Признава се Божието присъствие сред тях: Бог бе наистина между тях. Този факт щеше особено да си

'ЛИЧИ, КОГсПи ЬШЧкл! цр^р^-А^^.-.А^, .^и^-ци^у-.' ^г^; ,...-.

зсше някой неучен или невярващ, той щеше да бъде ' -:21шен и осъден от всички и накрая ще се поклони "ред ьога и ще изповяда, че Бш пай <-. папа с тс/куу гиш в тях. Благословен резултат от правилната употреба на свободата на Святия Дух! Когато се събираме като Църква, Бог и днес е между нас. Дано повече осъзнаехме Неговото присъствие!
346

12. Събиране за назидание:

Още няколко думи за израза "И така, ако се събере цялата църква" (ст. 23)! Той е тясно свързан израза от 11:18: "когато се събирате в църква." И двете формулировки описват едно и също нещо, но от различен ъгъл и е добре да разберем това. Вторият израз "се събирате в църква" посочва характера, а първият самото' нещо - фактът на събиране. Но и в двата случая става въпрос за събиране в смисъла на църква.

Ред преди сила

^Лттого т-?, лтрбртттт Вожтп^ ^отт^ ряпг-^т. ^о тг^ гт.^плд-

Ред преди сила

347

нията трябва да следват сляпо своите вътрешни подбу-Ш ди. Те се чувстват - както мислят - нудени от Святия,-^ Дух и за тях това е достатъчно, за да се изразят по своя , си начин. Те отхвърлят всички други съображения като у недуховни и ограничаващи личната им свобода. Те се* "изпълвали" и се чувствали "вътрешно нудени", което^Ц било достатъчно. Достатъчно ли е обаче в действител-

Някога коринтянитс мислеха по подобен начин. Но безспорната разлика в сравнение с нас днес е, че не иМдк липсваше никаква дарба. Някои неща, които днес сб|Ц представят за "дарби", не са нищо друго освен плът, саД имитация. Това съмнение се потвърждава още повече|д| когато упражняването на тези "дарби" много често-ц противоречи на Словото. Особено се замислям за говоренето на езици, което се практикува широко ъ"^ християнството. Когато упражняването на тази "дарба" напълно противоречи на наставлението на Божието""? слово, то не би ли трябвало да се съмняваме дали тя е истинска?

Разбира се коринтяните имаха слабости и грешки, Нека обаче се замислим над някои неща: Ставаше дум;

за една много млада църква; и тя не бе получила Бо жието поучение във всяко отношение. Освен това, ' второто послание до тях проличава, че първото поела

ние ги бе довело до една богоугодна скръб и покаяние |2. Кор. 7:6-11). Ние обаче имаме завършеното Божие слово, и все пак често не постъпваме според него! Това ни прави толкова отговорни.

Да, коринтяните злоупотребяваха със своите дарби, но апостолът признава тези дарби като Божии. Също признава и свободата, защото "там където е Господният Дух, там е свобода" (2. Кор. 3:17). Но той се вижда принуден да защити тази свобода от неправилна упот-^ .'Оа. По друг повод на галатянитр писа: "Защото вие, у;ратя, на свобода бяхте призовани; само че не използ- аите свободата си като повод за угиждане на плътта, а си служеше еуин на друг с люиов' (1ал. 5:13).

Винаги съществува опасността: Свободата да се из-

^/-'и'-"тт з уд^О ПОР.ОЛ Р?* УГ^ЖЛ-^Р^ т-^ ТТЛТ^ТТЯ Т-Го ТЯЧИ ГВО-

йода съществуваше, иначе тя не би могла да бъде употребена неправилно. Това е радостното в случая. Все "ак, коринтяните злоупотребиха със силата па Духа, и което не бе Божият ред. Така апостолът говори в последствие за Божия ред по време на събиранията и по- ..юВс1, че безредието никога не произхожда от Бога. Гсдът идва от проявата на сила. Това ще научим сега.

"Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалом, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а ^ш; 1-гп т1.!\гупп, Ип пкп ' 1 я л1 п пп^ купптп рл. тпкъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Нога. От пророците нека говорят само двама или

^"...-/, /^ ^^,гт,т^,п ^г" г-^/-|.-^^IГ^. ^^пппт I {п пуп пппп^ "^"^1-"/ "- ус-^^""-- з~1 ^ */ ^

откровение на някой друг от седящите, първият нека замълчи. Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават. И духовете на пророците се покоряват на пророците. Защото Бог не е Бог на
348

12. Събиране за назидание|

Ред преди сила

349

Стих 26 показва колко богати бяха коринтяните на| дарби, но той показва също, че те бяха много усърдни! да ги прилагат. Само по себе си това бе добро, но явнод ставаше без ред и без зависимост от Божия Дух. На-| вярно не само мнозина говореха на едно събиране, но| го правеха мнозина едновременно. Всеки се стремешеД да бъде чут. А това не бе добро, защото не бе за нази- дание на събранието. Чрез поведението си те показваха не само липса на мъдрост, но и на любов. Те бяха забравили КОН с посред тях; че сдинстииио Тип имаше право да определя какво трябва да става. Те бяха из-| пуснали от погледа си присъствието на Святия Дух, за;

Когото Господ Исус каза: "Той Мене ще прослави"^. (Йоан 16:14). Но те не търсеха Неговата слава, а своята," си. Винаги ще е така, когато не се взема предвид, че:* "Бог наистина е между вас". Ако Божието присъствие! не се осъзнава на практика, тогава Неговите дарби ще" са пречка за благословението на Неговите деца, защото З се употребяват неразумно, .ч,

Така апостолът е нуден да допълни липсващата у тях| благодат като постановява определени граници за| практикуването на всяка дарба, чийто произход той с| радост признава като божествен. Тези наставления са| изключително ценни и за нас, макар някои дарби - катоЗ говорене на езици и откровение - да ги няма вече. Да--д.

"'ОГЯТ" "!0. 11311'Г'Т" ^"."^"''"'^ТГ.О Б^ЖИТ' ГфПТТТчт; ОГТДпаТ

винаги същите. ^ Целта на апостола не е да забрани някоя Божия*"

(1. Сол. 5:19). Не, той поставя една бариера, която дЕ^ спира плътската употреба на дадените от Бога дарби' Той забранява всяка неконтролируема подбуда в духовните откровения. Всяка дарба на Духа е подвластна н

Апостол Павел започва с езиците, защото злоупотребата с тях бе най-очевидна и имаше най-тежки последствия. Може би притежаващите тази дарба да пре - тендират, че са свободни от всякакви правила при нейното прилагане. Фактът обаче, че една дарба е от Бога в никакъв случай не пречи на нейното контролиране. И контролирането се състоеше и се състои в: Духовното ..избирано и с него пазиданието на събралите со имат абсолютно предимство спрямо всичко, което касае Бо -.кието служение в събранието.

Ако например нямаше тълкувател, говоренето на "чици не биваше да се практикува в събранието. Вече

^ТТ " --г^г""-"-1. П^-гч^тг ИТ;--1-СТУ/-1ТТТ/-1 1"1 П*-*р1^Т-\ТТ ТТЗ Г. Г" (^ П Г'^Я ТТ ТТД Т^ПТ^Д

ни в събранието трябваше да мълчи. Там не биваше да се чува никаква неразбираема реч. Защото казаното

-.ред събранието трябваше да се чуе не само от Бога, но и от човеците, които бе нужно и да го разберат.

Не трябваше да говорят и повече от двама или трима ..ч език - ограничение, което се отнасяше и до най-ви-пиата дарба, тази на пророците. Дори нещо много добро може да стане безполезно и презрително при нетрезва употреба. Ако на някое събиране говореха повече от двама или трима, то обикновените слушатели няма - те да могат да схванат и осмислят казаното, още по-:;;1лко ако неколцина говореха един през друг. Един след друг всички можеха да пророкуват, каза апосто-

.1, но аки бяха повече и1! диамс! или 1римс1, илчии пи '"^ше за добро. Те трябваше да чакат друго време и "|>->можност, защото "духовете на пророците се покоряват на пророците".

Апостолът в никакъв случай не допуска да важи принципа: "Чувствам се нуден, не мога иначе". Духът на пророка не властва над пророка, а той над своя дух. Щом дори естественият човек трябва да владее духа си (Притчи 25:28), то колко по-необходимо е духовният
350

12. Събиране за назидание

човек да упражнява дадената му от Бога духовна дарбд с изявеното му себевладение! Тук апостолът изпреварва всякакъв фалшив претекст за духовна разпусна - тост. Не, някаква вътрешна подбуда не бе достатъчна, за да оправдае някакво пророческо говорене! Неговата оценка трябваше да съвпада с вътрешните му подбуди,, защото разумът, който по принцип никога не е протщ истински подбуди, в Божиите неща стои винаги над, тях. Всичко друго не е здравословно, е безредие. }

Но този стих: "Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се лоучавал-1 всички и всички да се насърчават" (ст. 31) пи учи на ощо нещо особено. Слгд кати и1ю'-"!;(.)л'ьг изброи в глава 12 различните форми на откровения на духа, в стих 29 той запитат "Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са?" "Не", беше отговорът. Това се отнасяше до пророците като инструменти на Божието вдъхновение (третото значе-,^ ние на пророкуване) и се ограничаваше само до не-* колцина. В глава 14:1-5 обаче той насърчи коринтянитечй да копнеят за по-големите дарби, дарбата да пророкуват* (първото значение). Един ясон намек, чо всички, които* копнееха за нея, биха я получили. И в тази връзка той" признава възможността, всички да пророкуват. Ето защо апостолът се изразява толкова всеобхватно: всички биха могли да пророкуват, за да бъдат всички поучени й всички да се насърчат. Думата "всички", която настоятелно е повторена тук, има същата сила и в трите случая. Да се каже, че всички пророци биха могли да ПрО-рОКУВат би било тттттттттгп Цп 1,'пл^-п ррот<плг-ттр ^тзпбоУЗ

се признава на това място в събранието! Ако сърцата.. им бяха настроени и Бог им дадеше способността, на-"

Ред преди сила

351

почиташе в такъв случай Онзи, Който беше посред тях! Но в събранието всички са и ученици. Пророкът също има привилегията да чуе и да се поучи. Чрез своето служение той утешава останалите, но и той се нуждае да бъде утешен. Тук научаваме, че назиданието е вза

Възлюбени в Господа братя, които четете тези редо - ве, нека тук си зададем въпросите: Копнеем ли всички да пророкуваме? Стремим ли се неуморно да сме за назидание на събранието? С такова намерение ли отиваме на събиранията? Или от години сме едни пасивни участници? Замисляли ли сме се изобщо някога, "о Господ би желал и нас да употреби в събранието, за

- л споделим Неговото Слово за назидание на църквата? : Гли се доверяваме най-вече на дарбите, които са сред ние-:' Как се отнасяме към сли^и^и мижсгс да ироро -кувате всички един след друг"? Вече говорих за предпоставките за пророкуването. Но копнеем ли по него? Дано повече използвахме подарената ни от Духа сво- пода - за назидание на Неговите и за прослава на Онзи, Който е посред пас!

"От пророците нека говорят само двама или трима,

:; другите да разсъждават" (ст. 29). Двама или трима " ;ха достатъчни за пазидаписто па църквата по времо на събиранията. Тук не се споменават молитви, хвале- ния и благодарения, но от казаното в стихове 14-16 става ясно, че с тях са започвали и завършвали не само събиранията, но е било изпълвано и времето между отделните пророчества.

Служението на пророците обаче трябваше да се преценя. От кого? Най-напред със сигурност от бра-

'а СЬ1- СЬщсна Дар^а. + ш --'.^^ ^--/,--^ .;. . . ..,.;.-.. ' : .

рание. Много често опитът, преценката за служението

- се ограничи до останалите пророци, Р не само неоснователен И ОеЗраЗООрУМ, ми Я1-пи иуитои^с-ип пи

поучението на Словото. Всички Божии деца имат "по-мазанието от Святия" (Святия Дух от Христос) и знаят всичко (1. Йоан 2:20). Те не разбират всичко, но чрез Духа са способни да преценят всичко дали идва от Бога и дали новото, което им се представя съответства

12. Събиране за назидани

на онова, което са научили досега. Така постъпваха беряните (Деян. 17:11).

"Но", може би някой ще запита, "защо трябва духовните изповеди да се преценят от останалите, когато| Духът, Който дава тези дарби, сам е истината?" Отго-| ворът е: Снаряжените с дарби човеци си остават чове-| ци и чистотата на тяхното говорене ще е налице самс"| дотолкова, доколкото са се научили чрез силата на ДухйЦ да владеят себе си. Смирението е верен надзирател при| упражняването на дарбите. Бог, Който утешава смирените и им дава благодат (2. Кор. 7:6; 1. Петр. 5:5), ще' пази от заблуда сърцето и устните на онзи, който не разчита на себе си. Слава да йъде за това на Него! ,^

"Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както е":

пп вси.чкише "ЪРКР" н'7 срегпиигр.е" (ст. ??). Аот?и даде- ната от Бога сила не отменя реда. Там, където действа. Святият Дух резултатът не е хаос, а мир. Където дейс- и тват демоните, се унищожава не само вътрешния мир,.' но и моралния и чисто външния ред. Това е сигурен! белег за преценка.

Бог обитава в събранието и във всеки вярващ по" отделно. На тази велика и благословена истина е под- чинено всяко наставление свързано с поведението в| събранието. Онова, което трябва да е характерно съб-| ралите се е не знанието и наличието на дарби сред тях<| но дълбокото и блажено съзнание за непосредственото3 Божие присъствие. А там където Неговото присъствие3 и неограниченост се осъзнават и усещат, там владее"

КДКТО ".ТПТТТ.Т '''ЛК.л т" п"|ут.т- Р.гтту-; ;тг"у'!'Т!СКО ИОЩ'"', КОРТО

идва от Него, ще намери своя свободен и блажен израз., Няма да се позволи да действа своеволието на човека,'
объркване. Благодатта обаче ни свърза с Бога на мира.| И там където сърцата на присъстващите са изпълнени Неговия мир, то ще се отрази както външно, така и въ вътрешното им състояние: Всичко ще става с приличие и ред.

Жените не бива да говорят

353

Жените не бива да говорят

"Жените нека да мълчат в църквите, защото не им с позволено да говорят; а да се подчиняват, както лилго и никинът. Ли ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена

пп гппппи н т-.пк^п" (гт 34-35)

Това изобщо не допада на човека, особено на религиозния. Той се с запасил с множество аргументи, само и само да обезсили и обезсмисли тези Божии думи. Но когато човек започне да аргументира - този е най-си- , ^пият белег, че не желае да се покори. Освен това г? ргументите му се топят като сняг под парещото слън - це на Божието слово. Нека видим някои от тези аргументи: