Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

-..мшлетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота . Апостолът говори за едно практическо единство, единство в убежденията, което произлиза от размишления за вярата, за християнската ис - тина, от самото познаване на Божия Син, както е изя- "сн в Божието слово.

II
300

11. Дарби и служител

Нека не мислим или говорим за познанието като з нещо отрицателно, като че ли е нещо второстепенв или дори опасно! Напротив. Нищо не ни кара така д< напредваме, нищо не ни кара да сме по-смирени, оч познанието за онова, което Бог е открил за Себе Си $ Своя Син. Затова не бихме могли достатъчно да се занимаваме със съкровищницата на вярата, която е билг поверена на нас, християните. Не бихме могли достатъчно много да растем в благодатта и познаването вд Божия Син. ТОЙ е същината на всяка истина, Той е самата истина. Нищо друго не може да донесе истинско единство сред Неговите освен сърцата, които са .-ккйжир^ни с Христа. Изработените и'г хората катехи-^ зиси никога няма да постигнат това. Те разделят. Бо-Д жията воля е да достигнем известно израстване в ПОЗ-"Е нанието на Неговия Син; "и ако вие мислите за нещОу по друг начин, Бог и това ще ви открие" (Фил. 3:15).

Дано Господ да може да тш даде разглеждането на_ тези стихове от Божието свято слово "да пораснем по|| всичко в Него, Който е главата, Христос" (ст. 15) И не-* ка винаги помним разгледаното вече в глава 5 на нас-* тоящата книга: Христос, Главата на тялото обича по" особен начин Своето събрание (Еф. 5:25-29), на което! може да разчита всяка част във всяко едно обстоятел-| ство и по всяко време! Той се грижи и храни събранието с тази нежна любов, както човек се грижи за соб-" стаената си плът. За тази цел Господ може да използва дарбите или службата на всяка става - ТОЙ никогад-ттстмд л?) го пр^рл 'и'т п тдчн мобгт; Тпй с \и.\ г.д. събра."" нието всичко, което Той е и има. Господ го обича както.., Себе Си. Това прави събирането на Божиите деца като""

където тази любов на Христа към Неговото събрание^ намира своя особен израз в една нежна и вечна грижай Ще засегнем същата тема в следващата глава, макар й| от малко по-различен ъгъл.

Призоваването на служителя

301

Призоваването на служителя

В тази глава разгледахме Кой дава дарби на човеците, на събранието: прославения Човек Исус Христос горе па небесата. Би трябвало вече да е ясно Кой призовава отделния служител за служение на Божията нива. Но

'""!"тг Г^ЖПОГТТД ПЯ ТО^И гтодчпт' тттр го ГТТЛРМ ЧЯ

малко на него и ще обърнем първо погледа си назад.

За времето когато Господ Исус беше на земята и призоваваше учениците, четем ислежитите думи: "След ''пва се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които Той искаше, и те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща ла проповядват" (Марко 3:13-14). От тук става съвършено ясно, че не някой друг, а сам Господ Исус припва дванадесетте в Своето служение и ги изпращаше ил определеното време да проповядват. "Онези, които Той искаше" - за Неговата воля ставаше въпрос при призоваването и изпращането на дванадесетте.

По-късно четем: "Тези дванадесет души Исус изпра - ти" (Мат. 10:5) и "И като извика дванадесетте, започна ,,^1 ги изпраща двама по двама" (Марко 6:7). В потвър- 'оиттр Гпгппл Исус каза в Йоан Р:70' "Не Д.ч ли избрах '-^с, дванадесетте, и един от вас е дявол?" ТОЙ самият, пп някой друг ги бе избрал. Нямаше две мнения по

! м,""-^ П.итло^п тппд ОЛПН ОТ ТЯУ РРПТР ЛЯВПЛ. ЮлЛ

Искариотски.

От тези думи на Господа някои са си направили из - вода, че избраният от Бога човек може все пак да по - гине. Но ние трябва, и това го имам на сърце, ясно да правим разлика по повод на избирането, - кой избира и ^о какво избира - в противен случай ще стигаме до на-

Дарби и служител

пълно погрешни заключения. Когато Бог, Отец избира както в Ефесяни 1:4 (и донякъде в 1. Петрово 1:2), тогава става дума за избирането на Неговите, за предопределението им за осиновление. Всички, които са били избрани в Христа преди създанието на света, щ" стигнат целта на своето предопределение, както ставг съвършено ясно от Римляни 8:29-30. Златната верижк;

там, която започва с предузнание и предопределение 01 Бога, завършва триумфално с "тях и прослави".

Но когато Господ Исус избира на земята, тогавг изобщо не става дума за избора преди създанието на" света, но за избора за служение тук на земята. В този " смис7,л Юд() 1Т1 к,1р11ог>:К1-1 иеши избран зс1 служиние" на Месия на тази земя, макар че Господ много добре знаеше, че той е дявол. Не, Юда не беше новороден,2 никога не се беше покаял. Човек може да служи на^ земята и въпреки това да погине навеки. Юда Искари-в отски е един много сериозен пример в това отношение..,.

Следователно, Господ Исус сам избра дванадесетте;'^ Затова Той каза: "Аз зная, кои съм избрал" (Йоан 13:18). Промени ли се този принцип със смъртта на Господа, с Неговото възкресение и възнесение? Нека.д погледнем в края на Деяния 1, където ставаше дума з. попълването на освободеното от Юда Искариотсю място:

"И така, от тези мъже, които вървяха с нас презуц всичкото време, когато Господ Исус влизаше и изли- -заше между нас - като се започне от Йоановото'"-кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - един^ от тях трябва да стане свидетел с нас на възкре-^ сението Му. И така, постппиуп нп гпрпптп г^ппип -Йосиф, наречен Варсава, който се наричаше и Юсл2,| и Матия. И помолиха се казвайки: Ти, Господи, .Кой-3 то познаваш сърцата на всички, покажи кого ощ тези двама си избрал да вземе дела на това служе-' ние и апостолство, от което отстъпи Юда, за даЛ

Призоваването на служителя

303

отиде на своето си място. И хвърлиха жребий за тях и жребият падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли" (Деян. 1:21-26).

Когато ние, хората, събранието или някакъв комитет избират мъже за служението па Господа, това не е според Божията воля. Сам Гишиу Исус поставя в слу

хение, Гой дава духовните дарби, и Той снаряжава ' "оито служители <" нужнят?. '"мля и мъдрост. "Молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си" (Мат. 9:38). Така стана и в този случай. Кой е всъщност Господарят па жетвата? Бог Отец? Дори това не е съвсем правилно. Господарят на жет- исп'а е Господ Исус.

"И помолиха се казвайки: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двама си избрал." Те се молиха не на Бог-Отец, а на Господ Исус, п искаха Гой да избере. Този е принципът и до днес за призоваването на служителя. Господ Исус определя от небето - защото още по тяхно време Той беше вече прославен отдясно на Божията сила - кой на земята трябва да е Негов служител, Негов слуга. Гой поставя

11 СЛужеНИе (1. 1ИМ. 1.1^. Ксимг иичи 1я1/у1л.>;>- лри^

лавения Господ дава от небето дарби на Своето събра - "ие за неговото назидание: апостоли, пророци, благо -вестители, пастири и учители (Ьф. 4:П). ьог оеше отделил и призовал Павел още от утробата на майка му (Гал. 1:15). Така винаги Бог, винаги Господ Исус е Призоваващият и Поръчителят и никога не е човекът.

Но щом Господ Исус се молеше на земята преди из - бора на дванадесетте апостоли (Лука 6:12), то колко
304

11. Дарби и служител

подобаващо е тогава и те да се "молят". Бихме могли " предположим, че Петър водеше общата молитва. Таз:

молитва е пример за конкретност и простота. Те с обърнаха към Господа и вярваха, че Той е направ:

вече Своя избор. Колко много можем да се поучим тях!

Тогава хвърлиха жребий. Забелязваме, че Святи:

Дух все още не беше дошъл. Хвърлянето на жребий ^ метод от времето на Закона, с който се разбираше Бо - жията воля. Можем да прочетем на много места в Стария Завет за него, като например в Притчи 16:33:'* "Жребието се хвърля в скута, но решението чрез него " от Гпгппда " Жребий г- мп.рляше за АхсШ и Зс1 раз--,^ делянето на земята по времето на Исус Навиев, и по-Я късно - според Езекиил 47 - отново ще СР увър.л.я. Но по "а времето когато Святият Дух е на земята не се хвърлят.^ жребии, за да се разбере Божията воля. Сега имаме завършеното Божие слово и то ни открива Неговата- воля. Няма нужда да хвърляме жребий, защото Господ ^ Исус желае да ни изяви Своята воля чрез Святия Дух , въз основа на Словото. Но в случая виждаме, че те ня- "_ маха все още християнската позиция, защото Святият Дух не бе още дошъл.

И така, те хвърлиха жребий и за тогавашното време това бе според Божията воля. Господ насочваше жребия и даде ясно да се разбере, кого е избрал за служе - ние. Макар и днес да не хвърляме жребий, Той що ни дава също толкова ясно да разберем чрез Своя Дух, де кого е призовял п Слпото (-лт-з.-огттгл ц.. .".т;.-; п^ ;-.-,.;з;и- теля, но и на братята, които са около него. То проли- ." чава така ясно в случая, и трябва л,а се вземе присърце "г

ОТ ВСИЧКИ Пир-зрг ''>^яч.<^ ".0;:ТС С:.:;;Т^1, тл- Гш-и^Д 1Й

призовава в Своето служение изцяло или само за определена задача. Те трябва да имат предвид, че в конкретния си случай те са най-лошите си съдии. Мнозина са смятали, че са чули зова на Господа и - са се лъгали. Те са пренебрегвали предупредителните сигнали на

Призоваването на служителя

305

Следователно, няма съмнение, че единствено Той поставя на служение. Няма съмнение обаче, че Той ще даде и на останалите ясно да разберат, че тази е Него - вата воля.

Много хубав пример срещаме в Деяния 13:2: "Свя- . ият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за рабо - тата, за която съм ги призовал." Святият Дух изясни двоите намерения не само на Барнава и Савел, но и на останалите братя в Антиохия. Четвърти стих дава

^тт-гптт) сггттп ля г*р пя^^ррр тю Г^тзсттистт Л^гу ^ртттр Ттт/г

Който прати двамата мъже за делото на Господа на тяхното първо мисионерско пътуване: "И така, изпратени от Святия Дух..." Но колко прекрасно е онова, което четем малко по-напред: "положиха ръце на тях и ш изпратиха" (ст. З)!

Подобно съединяване на събранието със служите - лите и тяхната задача е не само прекрасно, но и изключително скъпоценно за самия служител. Съзнанието, че братята от Антиохия ги бяха препоръчали "на Божията благодат за делото, което бяха извършили" (Де - ян. 14:26; срв. 15:40) със сигурност е насърчавало тези лпама работници в тяхното жертвоготовно и опасно служение. Колко много пропускат обаче онези, които

ИрИ1Ъ'АсЖс1 ИЛИ Не Ци11>1'1 ГОЗИ 1-КьлиЦии^-п АЛА - Дс1 ш

препоръчани на Божията благодат за служението от братята на даденото място! На тях им липсва (това е показал опитът; а и не може да е иначе; дълоокият сърдечен мир, онова тихо спокойствие, което съпровожда общението на светиите.

Сам Тимотей бе получил своята особена дарба с по - лагането на ръце от презвитерите (1. Тим. 4:14). Той я беше получил чрез полагането на ръцете на апостола (2.
306

11. Дарби и служители

Тим. 1:6), но получаването й беше съпровождано и от полагането на ръцете на презвитерите. Споменът за това трябваше да е една здрава подкрепа и дълбок мир за този чувствителен, може би плах служител на Гос - пода - особено тогава, когато се повдигаше бунт и;

враждебност против Божията истина и любовта на мнозинството охладнееше.

И тъй, разбираме отново, че в Божието слово винаги' се срещат двете страни на истината. Нека твърдо ги{ държим и по отношение на призоваването на Божия служител!

Ръкополагане

"

1

5 ли писанието човешко ръкополагане, "

Напълно е изключено ръкополагането от човеци. Ни нито едно място в Новия Завет не четем, че някой е;| бил избран, упълномощен и изпратен от човек, за да| проповядва. !

Стефан, както и Филип, беше един от седемте, които' бяха поставени да обслужват трапезите (Деян. 6:1-6). НоЦ след това виждаме как той изведнъж - без всякакво ., ръкополагане от човеци, без някакво упълномощаване^? от апостолите, без някакво полагане на пъп" ет.штогпе ' велики знамения и чудеса сред народа и изпълняваш" едно толкова велико служение като учител, така ч< никой не можеше да противостои на мъдростта и н< Духа, с Който говореше. И Филип, когото Лука нарича! "благовестителя" (гл. 21:8), започна своето благовести -| телско служение в глава 8 без всякаква човешка намеса!

Ръкополагане

307

и им проповядваше Христос. Кой бе ръкоположил тези двама мъже? Кой им даде правото да започнат толкова непосредствено духовно служение, което нямаше нищо общо с прислужването на трапези, да, далеч го надхвърляше? Господ и никой друг! Четем ли за някакви възражения от страна на апостолите, понеже не бяха питани по този въпрос? Напротив! "А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Бо - жието слово, изпратиха там Петър и Йоан, които, като

Аори великият апостол на езичниците, Павел, не си и помисли да се меси в правата на Господа за изпраща -

У1\.11 1 -^./ 111. 1^1

111111 .--111 1 111-1-1 ^-- 0*-1

либро Аполос да отиде в Коринт, но не му даде някакво поръчение, а и не можеше да му даде (1. Кор. 16:12). Г"й можеше "много" да му се "моли", но не можеше да му заповяда. Отделният служител е свободен да върши ^юва, което неговият Господ желае. Явно Аполос ечи- .....к.;, че времето за посещението му не беше още дошло, и "никак не му се искаше да дойде сега. Ще дойде обаче когато намери случай", потвърждава Павел по один мил начин.

Събранието от своя страна и отделните братя и сее - три бяха и са призовани да приемат работниците, "за- -,"го за Христовото име излязоха" (3. Йоан 7-8). Толкова бе достатъчно. В това се състоеше пълната им ле-

и1Мсщия, но и наи-доирата. Ге ояха изпитани в онова, което носеха. Ако носеха истината, тогава трябваше да \-' приемат. Ако някой не носете учението на Христа, тогава дори една жена и нейните деца не трябваше да го приемат и да избягват всякакво приятелско отношение спрямо него, се посочва в 2. Йоан 10-11. При подобен случай имаме същото задължение.

"Но", често се задава въпросът, "няма ли опасност Някой изобщо да не е изпратен от Господа или да няма

11. Дарби и служителя

дори дарба от Него?" Със сигурност може да е и е бил така. Дори е възможно някой да надцени своята дарба;

и да създаде много неприятности поради неправилната] употреба на дарбата си. Нека обаче бъдем уверени;

рано или късно Господ, Който е над всичко, ще изяви нещата. Може да стане чрез духовни братя или чрез събранието. Истината е, че онова, което е действително от Бога устоява и бива признато. Човешкото ръкополагане не е божественото средство за предотвратяване или противодействие на плътските прояви.

И все пак, в Новия Завет има такова нещо - ръкополагане. Но трябва добре да обърнем внимание, кой го ~ подейства и защо се случваше. Що се отнася до КОЙ -л само апостолите и техните директни пратеници (напр;Я

Тит1 МОЖРУЯ п пппрлрлрми п\\гияи ля етчйътпт м ттпгтя- ^

/ ~ - - - - -- - -"^, .^, .-,_.." _- -^ .-" ^ .^- -".".. ^ .- . . ...... !^.

вят. Що се касае до ЗАЩО - бяха избирани и опреде-"ц ляни само презвитери и дякони. Потвърждават го сле-"в дните места: -

9

"И след като им поставиха (апостолите) презвитери^ във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха"^ ги на Господа, в Когото бяха повярвали" (Деян. "" 14:23). д

Според Писанието никое събрание не е избирало"? или определяло само своите презвитери. По малко по-^ различен начин стояха нещата със седемте, които бяха"3? поставени за външно служение на светиите в Ерусалим. Те наистина бяха избрани от събранието, както' вече разгледахме в темата за събирането на дарени^ (Деян. 6:5). Но и тези мъже бяха поставени пред апос-| толите (ст. б) и те ги поставиха на тази работа (ст. 3)"| Апостолският авторитет им даде това официално място.|

Презвитери

309

В тази връзка е изключително интересно и поучително да се види - моля читателя за извинение за пов - торението! - как святия историк Лука тълкува полагането на ръце на братята от Антиохия в Деяния 14:26:

"Оттам отплуваха за Аптиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха

1-1 и ^ Ц-1. 11/\Л , <-/ ".С'^1,'~^^-'<-1 1 ^- '1-.1 1-и | -''- -' -г ^ '.-''>. ч .-- - 1.-1" ! .- !-.'"..- '. ^ - ^ . - .

лагането на ръце на братята: Не ръкополагане за дело - ", по препоръчване на Божията благодат за делото

^илКО е ПрОСТИЧКО И КОЛ^О е ире^рси-пи:

Презвитери

Презвитерите бяха избирани и поставяни от апостолите или техните пълномощници. Но от Деяния 20:28

11. Дарби и служителхД

става ясно, че те го правеха също единствено чрез си-Д лата и директния авторитет на Святия Дух; защото та"Г четем: ''е

1 1

14

Следователно, поставянето на презвитерите трябваше да се разглежда и признава от местното събрани'

презвитерите на църквата от Милит (ст. 17) и сега ги'.."

ПйрИЧб СПиСКОНи. I ШЖ-Л .-юИОь.ЯДс! На 1 И'Г Дй 1ЮСТс1ВИ ."

презвитери във всеки град (Тит 1:5), и след това изб- V роява необходимите качества на епископа (ст. 7-9). Ду-З мата "презвитер" описва повече личността, а епископ -л поверената му дейност. Но в никакъв случай не става" дума за различни личности или служби. Нека обърнемЖ внимание и на следното: Служ-рнието на презвитера "" или епископа не се състоеше в това да ръководи събиранията на светиите или да заема председателското място в тях, но да внимава на множеството от вярващи и да пасе Божието събрание. Павел описва тяхната задача в 1. Тимотей 3:5 така: "да се грижат за Божията църква". -

От Деяния 20:17, Филипяни 1:1, както и от остана-Ж ли'ге изброени, вече места от деяния виждаме още два __ важни факта: "5?

1) Епископите или презвитерите трябваше да изпъл- " няват своите задължения само на съответното място й във връзка с местното събрание, на което принадлежаха. Епископът от събранието в Ефес беше само там епископ, но не и в събранието в Антиохия.

2) Епископите или презвитерите на определено място се разглеждат винаги в множествено число. Писани

Има ли днес презвитери?

311

никъде не ни посочва, че в дадено местно събрание е имало само един епископ.

"Нека презвитерите, които управляват добре, да се удостояват с двойна почит - особено онези, които ге трудят в словото и поучението" (1. Тим. 5:17).

Обикновеното служение на презвитера се състоеше

в управлението, в надзираването за стадото. Но имаше и такива презвитери, които имаха духовни дарби и проповядваха и поучаваха Божието слово.

Имах много на сърце в тази глава да покажа проти - воположността между дарбите и службите и предоставям на читателя да сравни онова, което Писанието недвусмислено ни поучава по този въпрос със онова, .-.иото е характерно за християнството като цяло. Подобно сравнение би могло да доведе само до дълбоко учудване, да, до срам, в каква степен Свещеното Писание е било изоставено и в това отношение като мярка и пътеводител, и как са били потъпкани правата на Господа.

По нека си зададем още един важен въпрос:

Има ли днес презвитери?

/\нес нямаме ръкополи/кепп ирсдоунс^п л и"-да ги имаме. Защо? Защото нямаме сред нас апостолския авторитет, който единствен можеше да ги постави. В Новия Завет не откриваме и най-малкия намек, че официалното поставяне на презвитери и служители трябваше да се продължи след смъртта на апостолите.

11. Дарби и служители

Дори поръчението на апостола към Тит бе ограничен във времето и пространството (Крит). Самият Тит трябваше да побърза след като изпълни всичко да се върне при Павел в Никопол (Тит 3:12).

Освен това Божието събрание, що се отнася до външното му проявление, днес е разпокъсано на много, много групи и посоки. Презвитерите трябваше да надзирават местното събрание. Но къде в днешната раз- покъсаност на християнството бихме могли да открием местното събрание на този или онзи град? Не принадлежат ли всички Божии деца на дадено място към ме - стното събрание там? Но те се намират в толкова много и толкова протипоположни групи! Умогти ли ще е тогава, предвид тъжните обстоятелства, да бъдат из - дигнати презвитери само за една част от местното събрание? Този ли е изразът на единството на Христовото тяло? Няма ли то да е по-скоро одобрение за раз- " цепленията на християнска основа? Това не може да е * Божието намерение. 'я

Въпреки всичко винаги можем да разчитаме на Бога, * също и по въпроса за презвитерите. Той се е погрижил Я и за наши дни. Така отговорът на въпроса: "Има ли и д" днес презвитери?" е: Да, непременно. Не ръкоположени " презвитери, но възрастни, зрели мъже, които изпълняват служението на презвитери. Те няма да се нарекат така, но те надзирават вярващите, там където са. Те не биха си присвоили някакъв авторитет, но те го имат, когато управляват вярващите. Не трябва ли да получат двойна почит (1. Тим. 5:17)?

Потвърждението откриваме в двете послания на апостол Павел към коринтяните и солунците. Тъкмо Първото послание до КООИНТЯНИТР ппзглржля рпжмя ред в Неговия дом. Тъкмо коринтяните бяха онези, на които не липсваше никаква благодатна дарба. Те станаха богати във всичко (гл. 1:4-7). Но точно в това послание не четем нито дума за презвитерите. Разбираме обаче, че там беше Стефановият дом и те се бяха пое -