Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

стаичка"; ст. 6). Често се пропуска този факт. "Отче наш" е лична молитва, а не обща.

Но за нас християните, които сме в положението на Божии синове, които имаме Божия Дух и можем да кажем "Авва, Отче" (Гал. 4:6; Рим. 8:15), за нас "Отче
368

13. Събиране за молитва

наш" не е подходящият израз на нашите копнежи и мисли, казано накратко - на нашите отношения. След малко ще видим, че имаме привилегията да се молим в името на Господ Исус. Но преди да се занимаем с нея, бих желал да посоча някои нравствени поучения от "Отче наш", които трябва да извлечем от тази ценна молитва. Защото макар тя да не е предназначена като такава за ежедневната ни употреба, в нея се съдържат важни наставления, които са от голяма полза и днес:

"А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето цар- сптро; (]п бч.дс Твоята БОЛЯ, както на псГа^пи тик!.! и на земята. Дай ни днес ежедневния хляб и прости ни дълговете, какпю и ние простихме на нашите длъжници, и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, (защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин)" (Мат. 6:9-13).

Молитвата включва шест прошения, в които се съдържат шест божествени принципа:

отдаване на почит < "да се свети Твоето име"

власт < "да дойде Твоето царство"

покорство < "да бъде Твоята воля"

зависимост < "дай ни днес ежедневния хляб"

възстановяване < "и прости ни дълговете"

закрила < "и не ни въвеждай в изкушение"

Какъв заряд иожествени истини в толкова малко думи! Какъв съвършен образец на молитва от устата на Господа! Не би могло да бъде иначе, щом Той, самият Учител ни учи!

Прави впечатление, че първите три прошения са свързани с Бога, а последните три - с човека. Нека запомним - в Господната молитва правата на Бога заемат първо място, човешките нужди идват на втори план.

"Отче наш"

369

Не е ли това един духовен ред, който и ние трябва да съблюдаваме - не само в нашите молитви, но през целия си живот? Не би ли трябвало Божиите неща да заемат централното място в живота ни, а така също и в молитвите ни? "Но първо търсете Божието царство и Неговата правда" (Мат. 6:33). Колко често обаче е точно обратното!

Т^ог^т/^ ттпптттрт-тнр т^дгяо Мргпвпто ттялгттю Аирг

управлява сатана, князът на този свят - и то с какви ужасни последици за човека! Нямаме ли тогава основание да се радваме, че то няма да продължи вечно и че Бог ще царува на земята в лицето на Своя Син? Копнеем ли за мига, в който Неговият Син, нашият Господ ще влезе в Своите нрава н ш,и иъзсп.пЮйи иси--чко така, както Бог би желал да бъде още от самото начало? Числим ли се към тези, "които са възлюбили Неговото явяване" (2. Тим. 4:8) ?

И какво означава покорство спрямо Неговата воля? По-важно ли е за нас да се покоряваме на Него или да се харесаме на хората? Разбрали ли сме вече, че без покорство няма благословение? Наистина, все още е

ОЪДСЩО Времето, кити. 1И:1ичаи| ^идд 1ЦС иь/^ Ки1<';и

на небето, така и на земята. С изключение на присъствието на сатана на небето (Нов 1; Откр. 12:7-12), там се изпълнява Божията воля, където ангелите изпълняват Словото Му като слушат гласа на Словото Му (Пс. 103:20). Земята обаче е арената на човешкото своеволие. Така в духовно отношение има една "разделителна линия" между небето и земята. При хиляда годишното царство това разделение най-после ще бъде премахна-

13. Събиране за молитва

то, ще има хармония между небето и земята, защото Божията воля ще царува както тук, така и там. Ние обаче още отсега сме призовани към покорство на Христос Исус; да се покоряваме на Бога, както Христос Му беше покорен. Когато хората от този свят не търсят Божията воля, то царува ли поне Неговата воля в нашия живот? Можем ли да кажем в живота си: "да бъде Твоята воля"?

Доколко живеем на практика зависимостта си от Бога по всички въпроси от ежедневието си? Благодарни ли сме Му все още, че ни дава ежедневния хляб, да, всичко, от което се нуждаем в този свят?

Благодарни ли сми, че кити Ьижш! деца иг.имс при --вилегията да познаваме принципа на възстановяването? Когато се провалим поради грях, тогава Бог в Своят благост винаги ни поправя и води към практическо общение със Себе Си. Това е велико. Имаме ли обаче простителен дух към онези, които съгрешават против нас?

Можехме ли да изминем пътя си през този зъл свят с псгог.лто опасности за дух, душа и тяло, ако нямахме постоянната Божия закрила? Осъзнаваме ли обаче своята недостатъчност и слабост, когато става дума да устоим на изпитанията (това се има предвид под изкушения; защото Бог не се изкушава от зло; Як. 1:13), които Бог ни праща? Или сме уверени в себе си и разчитаме на своята вярност и опит?

Всички тези въпроси изпитват сърцето и така моли -

^^Т-ТПТТГ^ Л П ГПППП^Т ТТ

Т"! ТГ.ПГ гТПО^

принципите, които съдържа. Наистина, в духовно отношение можем да научим много от нея!

често се разбира неправилно: "ц прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници." Нека обърнем внимание, че Господ не даде тази молитва в тяхното естествено грешно състояние, но я даде на Своите ученици, които вече вярваха. Невярващите

"Отче наш"

371

1 !

г

никога не биха могли да кажат "Отче наш". Бирникът от Лука 18 можеше да каже само: "Боже..." (ст. 13). Тази молба - "прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници" не ни показва пътя, по който един изгубен грешник може да стигне до прощение на сво - ите грехове. Не, Господ говори за вярващия и нагласа - та, която трябва да го изпълва, когато другите са съгрешили против него. Бог няма да отговори в Своето царство на молитвата на някого, който таи непрости- толност в сърцето ги. Ко^ко важно е това за нас и нашите молитви!

Искрено се надявам, че сме се научили да правим

.,..,.. , -I,-.'.,-"- ' ' : \ ""^.1 1 - '---. \1 ГТ,--,'7Т Г7,-г--1--.-1 ' -ТТ ОТ'Т-1 П ^ П ТТП )^и^Ш1^ ^1'-/.у.,^ - -. ^

тази прекрасна молитва. Като модел тя има огромна духовна стойност, но като молгтва пе е възможно да се молим с нея днес кат лриниями. Тя. Ссшс п с и]-^ дназначена за едно друго време и за други вярващи.

Нека вземем за пример само второто прошение - "да дойде Твоето царство". Бихме ли могли да молим подобно нещо, като изключим духовната полза, която се опитах да разясня? Не, невъзможно е! Това би озна-
372

13. Събиране за молитва

чавало ла отправим погледа си надолу, вместо нагоре и да очакваме единствено възстановяването на Царството в сила и слава - а не завръщането на Христа за Неговата невяста. Би означавало още, че преди това не сме очаквали и копнели по никакво друго събитие освен възстановяването на Царството. Но това в никакъв случай не е надеждата на християнина. Ето защо молитвата на истинските християни не е "да дойде Твоето царство", но "Амин/ Ела, Господи Исусе!" (Откр. 22:20).

Но колко подходяща беше молбата "да дойде Твоето царство" за учениците някога, на които небесното царство се иршюиядиишц кати ' пайлижили' (първи чрез Йоан Кръстител и после чрез Господ Исус; Мат. 3:2;

4:17)! Те очакваха с право това Царство. Не можеха ла знаят обаче, че то щеше да се отложи, защото неговият Цар, техният Господ и Учител, щеше да бъде отхвърлен от Своя народ. - Но самото отнасяне на дадената от Господа молитва единствено до живеещите някога ученици в никакъв случай не изчерпва нейното значение и приложение. Когато "църквата на жппия Бог" (която вече е създадена) ще е напуснала този свят, на земята ще остане един верен остатък от израилския народ. Той ще премине през неописуеми страдания (Мат. 24:15; и др.). Тогава ще се молят с "Отче наш" и сигурно особено горещо с втората молба: "да дойде Твоето царство"

Нека се върнем отново в началото на тази молитва.

/\г)ттт^ ?. рготту^от'^ " .^-^^Г^^ г'11 11п 1 ^^^'"П1^ П" ттг' т~'^лу^ ".ля л т^

известна отдалеченост? Господ наистина се опитваше да събуди у учениците Си съзнанието, Кой е Отец, така

лия свят" (Ис. Нав. 3:11) или като "небесния Бог" (Дан. 2:18,37). Въпреки това, Отец се описва като на небесата и онези, които поглеждаха към Него бяха на земята и някак си далеч от Него. В онзи момент те не можеше да имат съзнанието за Неговата близост, както ни е

Относно молитвата в името на Господ Исус

373

подарено то днес. Бог като ни съвъзкреси, сложи ни да седим заедно с Него в небесни места в Христос Исус (Еф. 2:6) и не би подобавало на нашата близост и достъп до Отца (Еф. 2:18) да Му се молим като "на небесата".

Относно молитвата в името на Господ Исус

Фактът, 41:' учениците ни сз с^ 14^-^.41 и и......-^... ^"

Господа докато Той беше на земята става недвусмислено ясно от думите Му в Йоан 16, които Той изрече малко преди Своята кръстна смърт:

"Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца в Мое име, Той ще р.и гп да.де. Досега, нчщп НР сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна" (ст. 23-24).

Тук Господ Исус стои в Духа зад делото Си на Голгота и гледа на времето след това. То щеше да се характеризира с идването на Святия Дух на земята и обитаването Му в Неговите (Йоан 14:16-18). Тогава те

. - -- Т 7"" -^ -.'-, " -.

щяха да се мил>и но ^.ии^^.-^ ^^ "ч "^ " ^..^...:;-.'.^ цме. Не бяха се молили така досега. Молитвата от Ма-гей б бе отправена към Отца; чо преди да бъде извър -шено изкуплението чрез Христовата кръв и в инисир на него да дойде Святият Дух, молитвата в Неговото име беше непозната, да, беше невъзможна. Молитвата в името на Господ Исус е една от особените привиле -гии и белези на настоящото време на благодатта.

13. Събиране за молитва

"Името" в Библията означава пълното откровение на онова, което някой е. Следователно, молитвата в името на Господ Исус означава да се молим съобразно и спо - ред стойността на онова, което Господ Исус, Синът на Отца, е изявил за Себе Си. Името или откровението на Сина има безмерна стойност в очите на Отец. В това Име, в оценяването на Неговата стойност, Божиите деца могат да се приближават при своя Отец и да из - казват прошенията си с увереността, че Той ще ги чуе. Подобно положентто (па Божии деца) има необятна стойност и с подарено на всяко Божие дете. То е основано и запечатано чрез притежаването на Святия

Дух.

Неизменимо благословение. Дадено пи е Име, в Което можем да изкажем прошенията си пред Бога! И това Име е името на прославения Господ Исус, Който сега е отдясно на Бога. Не името на презрения на земята, а на прославения Господ на небесата. Каква сила има само това Име! Всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества ще се поклонят в името на Исус (Фил. 2:10) и ние имаме привилегията да ид-

рД^Т^. ТТрТТ 0-ГТТ"; Т7 'У.-^ПЯ Т^^ТП Г~* Л О Л ОППТТ" Л ТТП ЛТП Л ТТТП ,"1^,1 В

името на Господ Исус е резултат от извършеното от Него дело и от позицията, която Той заема сега отдясно

Истинската християнска молитва е молитвата в името на Господ Исус. Тя включва всякакъв вид молба. Разбира се на едно молитвено събрание личните молитви не са уместни. Но това не означава, че личните или общите молитви не могат да са молитви в Негово-

Относно молитвата в името на Господ Исус

375

1

то име. Затова казах: то включва всякакъв вид молба. Дали дадена молитва е в името на Господ Исус се оп - ределя не от вида на молитвата, но от това, дали тя е подействана от Божия Дух. Затова считам, че молитвата в Святия Дух (Юда 20; Еф. 6:18) принципно е същото както молитвата в Неговото име. Само че първото сочи повече действащата и контролиращата сила, която в определеното време поражда абсолютно правилното и богоугодното, докато второто показва стойността на Името, в Което можем да се приближим при Бога.

(НИКЪДЕ о 1 ШСаНИСТи ИС СрСЩЧгГ-- НиДииНи иСШ,-^';, '-1 ми

Бога, на Отца, на Господ Исус. Святият Дух, Който е изпяло Бог и живее в нас, е силата на нашите молитви.

Макар молитвата в Неговото име да може да вклю - чва всякакъв вид молби, то изразът "в Неговото име" крие в себе си и едно ограничаващо условие. Защото Неговото име не само включва, но и изключва определени неща. Например е невъзможно с Неговото име ;\и се свт.рзват суоттт;', "г-кпрртгетт". глупави или своеволни неща! Святият Дух никога няма да ги подейства. Обратно, не всяка правилна сама по себе си молитва е молитва в името на Господа. Така някой може да се моли за публичното проповядване на Благовестието -нещо добро само по себе си - и въпреки това то да не е "т Святия Дух, защото може би дадени обстоятелства говорят против за определения момент. Нещото, за

дящото място, в подходящото време и т.н. Е, тогава гова не с молитва в името на Господа, тю е молитва в ^вятия дух.

Имайки предвид всички тези обстоятелства, ще раз - берем по-добре, защо въпреки големия обхват на обещанието дадено от Господа, всъщност не всички молби биват чути. "Ако поискате нещо от Отца... Гой ще ви го даде." Едно наистина абсолютно обещание за чуването

13. Събиране за молитва

на всяка молба! Но в думите, "ако поискате нещо от Отца в Мое име..." се крие условието, което често подминаваме. Следователно, молитвата в Неговото име е привилегия и отговорност едновременно. Това обяснява защо много от молитвите ни не са били чути. Ние си мислим, че са били в Неговото име, но в действителност те не са били подействани от Святия Дух. Явно в тази или онази ситуация не сме разбрали "ума на Духа". Това без съмнение трябва да ни накара да се смирим. И все пак можем да изкачваме всички наши прошения пред Бога (Фил. 4:6-7), но то е нещо друго, което не разглеждаме сега.

Сигурни разбираме, че еднч молитви ис си "нрииръ--ща" в молитва в Неговото име чрез простата употреба на формулата: "всичко това молим и просим в името на Исус". Писанието наистина казва, че "не знаем да се молим така, както трябва"; "А Този, Който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля" (Рим. 8:26-27). Следователно, изключително необходимо е да познаваме "ума па Духа" по повод дадено нещо, а това можо да ни се подари само тогава, когато сме и останем близо до Господа.

"Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде" (Йоан 15:7).

Личното общение с Господ Исус и познаването сър - цето на Неговото Слово ще ни предпази от молитви, които не са според Неговата воля и това ни води към слплвптата тема:

Нужди, за които да се моли събранието

Когато се събираме като църква за обща молитва със сигурност е уместно да прочитаме някое място или

Нужди, за които да се моли събранието

377

Това обаче не означава, че коленичейки пред Бога трябва да Му изнасяме лекции за дадения пасаж, който сме прочели от Неговото Слово. Едва ли нещо друго е толкова противно на духа на молитвата и на Онзи, към Когото е оправена, от това да се опитваме, молейки се, да покажем колко много сме разбрали от Словото Му. Бог да ни пази от подобни кълнове на човешко висо- , 1уияерии! Ни със <;и,'ур!!|);";- г угодно та Бп^ когато I прочетеният пасаж влияе в известна степен на събра- ? 1 нието, без да ни ограничава по отношение на молит-

.. ; вите.

Говорейки сега за подходящите нужди за молитва в събранието, далеч от мен мисълта да определям някакви правила или закони. Хиляди пъти "не". По-скоро бих желал да наблегна на някои основни направления, които Божието слово давя и които понякога има опасност да изпуснем от погледа си.

След като Господ говори в Йоан 14 за Своето възнесение, и че Неговите ученици ще вършат и по-велики дела отколкото Той самия (в силата на Духа, Който щеше да е дошъл тогава), Той добави следните насочващи думи:

"И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сини. АКО пиисштс нпци и Мое име, ще го направя" (ст. 13-14).

Очевидно е, че тези думи се отнасяха директно за служението на учениците в "онези дни", т.е. в наше време. Всичко, което те биха попросили в Неговото име във връзка с изпълнението на повереното им служение,
378

13. Събиране за молитва

Той щеше ла го стори, за да се прослави Отец в Него -Сина. Колко мило и насърчително е това!

Нека обърнем внимание: учениците работят за своя Господ - Сина на Отца. По пътя на служението има трудности и препятствия. Тогава учениците могат да се молят в името на Господа. И понеже Синът заявява, че Отец трябва да се прославя в Него, Той е - така да се каже - задължен да отговори на техните молитви. Но търсят ли учениците славата на Сина? Е, Отец я търси. Тогава обаче Синът трябва да извърши опива, което те просят в своето служение. Прекрасна благодат!

Но от всичко посочено лотук произтича много ясно един принцип за общите ни нужди - прославянето на Отца в Сина чрез нашето служение. Много добър пример в това отнишнни!-1 имаме ньь п^чн .-хи-етитспа молитва от Деяния 4:

"И сега Господи, погледни на техните запечатвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, като Ти простираш ръката Си за изцеление, и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исуса. И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Святия Дух, и с дързост говореха Божието слово" (ст. 29-31).

Те не СЕ молиха за закрила от зли човеци, имайки предвид отправените заплахи, но за пълна дързост да

молитва? Наистина ли сме загрижени Божието слово да се говори с пълна дързост? Със сигурност МОЖРМ да се

2. Солунци 3:1-2, но и там приоритет има проповядването на Словото:

"Най-после, братя, молете се за нас да напредва бързо Господното слово и да се прославя, както и

Нужди, за които да се моли събранието

379

В тази връзка се намират и насърченията на апостол Павел към вярващите в Ефес:

"молещи се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бодърствайки с неуморно постоянство и молби за всички светии и за мене, за да ми се даде слово, когато отворя устата си, с дръзновение да известявам тайната на благовестието, за което гъм посланик в окови, така че да говоря за него дръ-

.,.,., ,, , ,-",- ,-^.-,,<-,:"; "" "п"гп-1" 1т" Р;-1Я ОГП

Тези думи са допълнени с още една важна част -молитвата за всички светии. Включваме ли и ние вей чки вярващи по лицето на земята в нашите молитви? Или малко или много сме заети само със себе си? Това няма да е в съответствие със званието, на което бяхме призовани (Еф. 4:1), няма да е израз на единството на тялото зя което бих желал ла говоря в следващата глава.

В 1. Тимотей 2 виждаме един още по-широк обхват на нашите молитви. Обхват, включващ всички човеци и всички, които са на власт:

"И така, увещавам преди всичко да се отправят молби, молитви, искания, благодарения за всички чи-веии, за царе и за всички, които са на власт, за да водим тих и спокоен жииит к пълно илтич.1-\тас и сериозност. Защото това е добро и угодно пред Бога. нашия Спасител, Който иски ии се спасят всичките човеци и да дойдат до познанието на истината" (ст. 1-4).

Тук увещанието е "преди всичко". Колко е важно тогава! Бог, нашият Спасител, желае Неговият дом да е молитвен дом за всичките народи (Марко 11:17; срв. и

13. Събиране за молитва

Ер. 29:7). Ние не само трябва да отправяме молби и да се молим, но и да благодарим, вместо тях. Защото кой от тях все още благодари на Бога за Неговата благост и добродетелност спрямо човеците? Тогава поне Неговите деца трябва да го сторят.

И колко неизбежна е молитвата за "царе и всички, които са на власт" в нашите дни на бунтарство против всякаква власт и авторитет, особено против държавата! Всяка власт е от Бога (Рим. 13:1 и сл.). Тя е Божий служител за съхраняването на мира и реда р, този разтърсван от всякакви размирици свят. Ако например нямаше полиция навярно почти нямаше да можем да ьодим гнх и спокоии жи^иг, и ди се (-ъСираме. Макар и да не сме призвани директно да се молим за властта (това може неправилно ла се разбере като молитва за определена политическа система), то за мъжете, които са на власт, за да се запази защитната преграда против безредието и анархията, които вече са отворили своите врати под ръководството на дявола; за да можем спокойно да разпространяваме Благовестието. Защото нека сме напълно наясно - времената па бунт никога досега не са били времена на благовестие!

Вън от всякакво съмнение е, че можем да се молим и за нашите болни братя и сестри. "Господи, ето, този, когото обичаш е болен" (Йоан 11:3) - тази може да е и нашата молба. Но аз не вярвам, че е добро когато тази тема заема толкова голямо място в нашите събирания за молитва и почти не ни остава време и сили за други,

вата за нашите възрастни и стари братя и сестри със сигурност е угодна пред нашия Бог, "Отец на мило-

'-ор^пс^и ух иш па ш-д1\.а унила [Л. 1\ир. 1..3;, чегеики И

Неговите вълнуващи думи: "Но Бог, Който утешава смирените, ни утеши..." (2. Кор. 7:6). Но по-подходяща за подобни нужди е личната молитва и молитвата в семейството.

Нужди, за които да се моли събранието

381

Колко голямо разнообразие п каква голяма свобода на Духа съществува за събирането за молитва! Ние можем да идваме пред Бога с всякаква молитва и молба, те трябва само да са "в Духа", т.е. в силата на Духа и под Неговото водителство (Еф. 6:18). Плътта няма никаква работа сред святите Божии неща. Тя само руши. Да се молим "Б Духа" означава - да се молим според Неговата воля. Бог не очаква нищо друго. Той ни прави