Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

"Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя тия, които те благославят, и ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена" (Битие12:2-3). По-късно Бог обеща на Авраам син, който той получи на СТО-годишна възраст (Рим.4:19-21) и бе прекрасен преобраз на Един по-велик, на Христа. Изминаха 505 години в светлината на Божиите обещания, докато и те завършиха със съд и Израилевите чада бяха жестоко угнетявани от египетския фараон (Изх.1:8-16).

Петата епоха - на закона - обхваща периода от Мойсей до Христос, т.е. около 1420 години. Тази епоха заема най-голямо място в поученията на Стария Завет и е от много голямо значение. Законът бе наложен на земния Божий народ като постановление. Той разпръскваше ярка светлина за Божиите намерения и Неговото естество, и съдържа точни преобрази на Христос с Ново по акп гр че мислим гамп чал предназначението на жертвите и строежа на скинията). От друга страна Законът беше едно бреме, "хомот, който",

радва ПсГЬр, "и мпуом ля ип -

сим" (Деян. 15:10); той беше "детеводител, за да ни доведе до Христос" (Гал.3:24). Сам Господ - о, каква благодат! - се "роди под закон" (Гал.4:4). В края на тази епоха също имаше съд над Израил като народ: Бог отведе десет от израилевите племена в асирийски (4.Царе17:1-6) и малко по-късно останалите две племена

21стр. 1.Епохи

във вавилонски плен (4.Царе25:1-11). И най-накрая чрез разрушаването на Ерусалим през 70 година сл. Хр., Бог осъди юдейската система.

Понастоящем живеем в шестата епоха - епохата на благодатта. Тя започна в деня на Петдесятница (Деян.2) и ще завърши с грабването на събранието (1.Сол.4:15-17). От гледна точка на спасителното дело, тази епоха е най-важната и най-великата в Божиите пътища с хората - това е времето на църквата на земята; това е времето, когато Бог призовава грешниците от тъмнината на този свят, за да ги въведе в Своята прекрасна светлина. Погледнато исторически обаче, времето на християнското свидетелство ще завърши с най-страшен съд - Господ Исус ще унищожи Антихрист с явлението на пришествието Си, и Бог ще съди мъртвите християни (християните само по име), след като им е пратил заблуда да действа между тях, "за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение в неправдата" (2.Сол.2:7-12).

Седмата и последна епоха ще бъде хиляда годишното царство, което започва с явяването на Господа в сила и слава (Откр.11:15-18) и завършва със съда пред големия бял престол (Откр.20:10-15), където всички мъртви, които не са приели с вяра Христос, ще бъдат съдени и хвърлени завинаги в огненото езеро.

Изпитването на човека

Сигурно ни е направило впечатление, че всяка от разгледаните епохи завършва със съд. Защо? Каква е причината за подобно сериозно действие на Бога? Да не би Той да обича да съди? О, не. Той е бавен да се гневи и щедър в Своята благост и милост. Отговорът е по-скоро - Божиите пътища с хората в различните епохи се характеризират с това, че Бог поставяше пред

22стр. 1. Епохи

човека отговорности и го изпитваше в различна степен - ако мога така да се изразя. Той търсеше да открие нещо добро в него, когото Той бе направил "твърде добре" (Бит.1:31). Но какъв беше резултатът от изпитването на човека? Отговорността на човека, който се радваше на блажените условия в рая и все още беше непорочен, се състоеше в това, да не яде от дървото за познаване на доброто и злото (Битие 2:16-17). Но той беше непокорен, повярва на змията и падна в грях (Битие 3:6).

В епохата на съвестта бе извършено първото братоубийство, а тогава отговорността на човека беше "да върши добро" (Битие 4:3,7). "И ... видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко,

чт Т гтиС иИЧУи Сичу

постоянно зло" (Битие 6:5).

През епохата на властта Бог даде на човека правото да управлява, но човека се провали - Ной не успя да владее дори себе си (Битие 9:21). По това време хората в своята надменност въстанаха против Бога и си "рекоха: Елате да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име ..." (Битие 11:4).

След това Бог избра Своя земен народ чрез Авраам. По времето на Мойсей, Той му даде Закона и отговорността да слуша гласа Му и да пази заповедите Му (Изх. 19:5). Даде му и правото на особени външни привилегии и го отдели за Себе Си от мерзостите на останалите народи, като му даде различни наредби, обреди, предписания и служения. Чрез Своя свят закон Бог ограничи по такъв начин народа си (който в по-голямата си част бе също толкова лош, колкото и езичниците) от останалите народи, че за евреите беше грях да имат общение с езичниците. Нека си припомним на това място колко усилия положи Господ, и с милост ги положи, за да подготви Петър да отиде в Кесария при езическия военачалник (Деян. 10).

Изпитването на човека

1. Епохи. 23стр.

Израил обаче наруши много скоро завета и се поквари пред Господа своя Бог (4. Царе 17:7-20). Народът се обърна от Бога към идолите и доказа пред целия свят, че колкото и големи привилегии да има някой народ и с колкото и голяма божествена мъдрост да е воден - резултатът бе нарастваща вражда на човека спрямо самия Бог.

"Венецът на Божия експеримент" в изпитването на човека беше изпращането на Неговия възлюбен Син в този свят на грях и смърт. В Марко 12:6 четем трогателните думи: "Имаше той още един възлюбен син. Него изпрати последен при тях" И Господ Исус слезе тук, на тази арена на грях и смърт, и въплъщаваше съвършено Божията благост и любов. "Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви" (Йоан 1:18).

Но идването на Христа извади на бял свят една страшна истина - човекът не само е покварен и следва единствено собствената си воля, но той е и враг на Бога и мрази съвършената Божия благост в Него, Човека от небето. Колко вълнуващи, колко сериозни са думите на Господа: "Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, не биха имали грях; но сега видяха и намразиха и Мен, и Моя Отец" (Йоан 15:24). С отхвърлянето на Христос излезе наяве пълната поквара на човека поставен под отговорност -той не само обича греха, той мрази Божията любов!

Дали Бог се изненада от развоя на нещата, или дори Му стана неудобно? О, не! Той бе прославен чрез делото на Своя възлюбен Син на кръста, и що се отнася до тях

ЛО ГПРХЯ - Т Д ппсття Дочгпяимиия

благодат. Юдеите наистина изгубиха привилегированото си положение, защото разпнаха Божия Христос, техния Месия и бяха изгонени от своята страна и разпръснати сред народите на земята. Но ако и Бог да пренебрегна Израил, Той отвори вратата за езичниците, за да могат да излязат от тъмнината и да дойдат в

Неговата прекрасна светлина. Преди около 2000 години Той сложи началото на епохата на благодатта. Кръстът и възкресението на Христос са важен обрат в Божия начин на действие на земята. Въз основа на умилостивителната жертва на Христа, Бог не изисква и не търси повече нещо добро у човека, но сам Той Го дава (Йоан 3:16-18; 4:10).

След кръста, Бог не изпитва повече човека, защото върхът на Божията любов бе върхът на човешката злоба. Човек не може да покаже в по-голяма степен какво представлява, отколкото показа на кръста. Защо да го изпитва още Бог? Няма съмнение, че човекът е отговорен за своите действия в епохата на благодатта -особено в наши дни. Още по-малко съмнения трябва да има, дали отговорността му трябва да съответства на Божиите намерения. Християнството също се поквари (1. Тим. 4:1-3), както юдеизма преди него. Христос ще изплюе от устата Си тази безбожна система, която се нарича с Неговото име (Откр. 3:16).

С цел да завършим разглежданата тема (изпитването на човека през отделните епохи) ние отидохме доста напред във времето от хронологическа гледна точка. Сега желая да напусна темата за отговорността и да разгледаме отново действието на Бога в наши дни за слава на Неговия Син и въз основа на доказания провал на човека. Ето защо отново ще се върна на значението на кръста във връзка с Божието действие на земята.

Двойното значение на Христовия кръст

"Но сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос. Защото Той е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта си унищожи враждата, т.е. закона със заповедите му, изразени в постановления, за да

Двойното значение на Христовия кръст

25

създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата" (Еф. 2:13-16).

Значението обаче на Христовия кръст, касаещо Бо-

гт\ т-"з п^тта т> ГТГ".ЛТДАТ/-Д г"ро-

пен. До Христос, Бог се занимаваше само със Своя зе - мен народ; всички благословения бяха свързани с Из- раил (Рим. 9:4-5). Езичниците от своя страна (разглеждани като цяло) оставаха извън обсега на Божието действие. На тях не се обръщаше внимание, те сякаш не съществуваха за Бога и то до такава степен, че сам Господ Исус, когато беше на земята, заповяда на учениците Си да не пътуват към езичниците (Мат. 10:5). Той Самият бе изпратен само при "загубените овце от Израилевия дом" (Мат, 15:24), и при тях изпрати и учениците Си. Това не беше липса на любов или на уважение на вярата, която Той намери в един езически военачалник (Мат. 8:10), но Законът все още съществуваше, за когото се казва, че е "средната стена".

В Ефесяни 2 Бог се обръща към езичниците. Каква картина рисуват само стихове 12 и 13 В онова време те бяха без Христос, отчуждени от израилевото гражданство, без никаква надежда и без Бога на света. Милост Божия е, че те, които от гледна точка на спасението "бяхме далеч", сега чрез кръвта на Христос сме поставени близо.

26.стр. 1. Епохи

Но Бог постави не само близо тези, които бяха далеч, така че чрез Духа да имат достъп до Него, но ние откриваме, че Христос - въз основа на кръста Си - сътвори нещо съвършено ново (ст. 15). Той създаде от юдеи и езичници един небесен народ, създаде от непримиримия човек един нов човек. Нека обаче не забравяме -вярващите езичници не се ползват с привилегиите на Израил, което ще рече, те не стават юдеи. Това щеше да е прекалено много, ако бе дал привилегиите на Израил на нас, които нямахме обещание, нямахме бащи, нямахме надежда. Но Христос създаде нещо много по-велико - от юдеи и езичници Той създаде един нов човек, където няма грък, нито юдеин (Гал. 3:28), а един нов човек, изявяващ Неговия характер на земята. Божиите постановления, и юдеи и езичници, които до този момент бяха врагове, бяха примирени в едно тяло с Бога чрез кръста: Кръстът премахна напълно враждата както между вярващи езичници и юдеи, така и между хората като цяло и Бога. Тази вражда е до такава степен премахната чрез кръста, че вярващите юдеи и езичници съставляват едно тяло, един жив организъм. Слава на Господ Исус, слава на Бога Отца за този прекрасен факт! Вече няма юдеи нито гърци (що се отнася до вярващите от епохата на благодатта), но единствено Божието събрание 1.Кор.10:32. Това събрание е един небесен организъм, свързан с прославената Глава, Христос на небесата. Църквата е Неговото тяло Еф.1:23. изразът "Неговото тяло" не говори само за единство, но и за съединяването на частите помежду им и с Христос.

В следващата глава ще научим повече за тази прекрасна истина. Сега ще се огранича само да отбележа, че Бог описва събранието посредством четири образа в Новия Завет: Освен като тяло Христово, то е представено и като дом Божий, като светилник и накрая като

Една тайна Невястата Христова. Това е и съдържанието на следващата глава.

27-стр. Една тайна

Когато в Новия Завет става дума за "тайна" с това не се намеква за нещо мистично или трудно разбираемо, но по-скоро се има предвид дадена истина, която в Стария Завет не беше открита - истина, която може да бъде изявена само чрез откровение от Бога и след това може да бъде приета чрез вяра от хората. Вярващите имат привилегията да познават и разбират тайните на Новия Завет. Така че те не са вече скрити, а явни тайни. "На вас е дадено", каза Господ Исус на учениците Си в Матей 13:11. "да знаете тайните на небесното царство, а на тях (невярващите) не е дадено" В пророчествата на Стария Завет има много скъпоценни неща, но те не са наречени "тайна". Може би на това място ще е от помощ да изброим най-важните тайни, които са били открити в Новия Завет:

1. Великата тайна на благочестието (1. Тим. 3:16).

2. Тайната на вярата (1. Тим. 3:9).

3. Тайната за съединяването на Христос и църквата Еф.5:32.

4. Тайната на Христос, съединяването на юдеи и

езичници (Еф. 3:4-6).

5. Тайната за преобразяването на вярващите при Господнето пришествие (1. Кор. 15:51).

6. Тайната за връщането на Израил при Господа 1Сол.

7. Тайната на благовестието (Еф. 6:19).

8. Тайната на Божието царство (Марко4:11; Матей13:11; Лука8:10).

9. Тайната на седемте звезди и на седемте златни светилника (Откр. 1:20).

10. Тайната на беззаконието (2. Сол. 2:7).

28.стр. 1.Епохи

11. Тайната на Вавилон, блудницата (Откр. 17:5).

12. Тайната, че всичко ще се събере в Христос Еф.1:9-10.

И така, истината за Христос и събранието е една тайна. Божието намерение във връзка с Христос и събранието не беше явена в Стария Завет. Бог имаше това намерение в сърцето Си от векове, но то бе скрито там, бе тайна Еф.3:5,9; Рим. 16:25-26; Кол. 1:26. "Христовата тайна" не беше открита на други поколения от човешкия род, т.е. на хората от предходните епохи, както казва апостол Павел в Еф.3:5. и добавя: "както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци." От последователността "апостоли и пророци" става ясно, че тук не се имат предвид пророци на Стария, а апостоли и пророци на Новия Завет, чието учение днес е записано в Свещеното Писание -представляващо основата на събранието, в което "крайъгълен камък е сам Христос Исус" Еф.2:20. За отбелязване е още, че за разлика от откритото в миналото, тук апостолът говори за това, което е било открито "сега". И което прави нещата още по-ясни - откровението за "наредбата относно тайната" бе поверено само на Павел; единствено в неговите послания намираме изявяването на тези скрити някога в Божието сърце намерения.

Следователно, няма нужда да търсим истината за събранието в Стария Завет. Ако все пак го сторим, ще стигнем до древни времена и трябва да проумеем истинското естество на събранието. Нито един старо-заветен мъж на вярата - нито Авраам, нито Мойсей, нито Давид, нито Исая - знаеше нещо за църквата на живия Бог и никой не говореше, не намекваше дори за нея. За съжаление това не се разбира от много Божии деца. За тях не представлява никаква трудност да открият в Стария Завет нещо, което считат, че е църквата, но те бъркат! Те непрекъснато смесват старозаветната

Един важен рожден ден 29.стр.

с новозаветната истина, християнската с юдейската епоха и не виждат истински Божиите намерения, но рано или късно изпадат в заблуда, като например, че маслиненото дърво от РИМЛЯНИ 11 било преобраз на истинската църква, където Божиите деца също можели да бъдат "изрязвани" и да погинат завинаги. Затова е изключително важно да се разбират отделните епохи. Естествено, съвсем друг е въпросът, че когато гледаме назад в Стария Завет през погледа на Новия, ние виждаме преобрази и сянка на събранието. Нека например си спомним само за жените на Йосиф и Мойсей, за скинията, за остатъка при Ездра и Неемия и т.н.

Божието събрание не съществуваше дори когато Господ ИСУС беше на земята Той пръв започна да го строи тогава. В Новия Завет думата "събрание" се споменава за първи път в Матей 16:18. Тук Неговото строителство се представя като бъдещо. "На тази канара", казва Господ Исус, "ще съградя Моята църква". Той даде на Симон ново име - "Петър" - "камък" и загатна, че на тази Личност, за Която говори Петър, "на тази канара ще съградя събранието" ще съградя Моята църква." За втори и последен път в Евангелията, думата "събрание" се среща в Матей 18:17. Но тук отново се говори явно за нещо в бъдещето; понеже Господ Исус беше още на земята, така че проблемите между братя можеха да се представят пред Него.

Един важен рожден ден

Първо от апостолите се описва един важен "рожден ден" - този на Божието събрание. Там виждаме група верни вярващи още от времето на Господа, които лично Го бяха следвали. Те като че ли сформираха ядрото на събранието в деня на неговото възникване. Те бяха кръстени чрез идването на Святия Дух в едно тяло (1. Кор. 12:13), и така бяха вътрешно свързани

30.стр. 1. Епохи

с прославения Спасител на небесата. От тук нататък те не живееха като отделни личности, а като един цялостен организъм, като тяло Христово; поотделно обаче бяха части един на друг. Забелязваме още и появата на едно прекрасно, непознато дотогава единство и единомислие, подействано от пребъдващия в тях Святи Дух. В Дея.2:42-44 четем:

"И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите, И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо" И в глава 4:32-33 четем бележитите думи:

"А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо. А апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат беше върху всички тях."

Следователно, Божието събрание е един жив организъм, състоящ се от истински вярващи, кръстени в едно тяло чрез Святия Божий Дух, свързани с Господа като Глава на небесата и помежду си. Тогава църквата на Свещеното Писание не е някакво материално здание; защото Бог не обитава в ръкотворни храмове (Дош. 17:24). Гя е по-скоро един жив организъм, един духовен дом и се състои от живи камъни 1.Петр.2:5. Но с това ще се занимаем по-подробно.

Когато Господ Исус беше кръстен със Святия Дух (и нека обърнем внимание, че Той бе първият и последният човек, който получи Святия Дух преди да беше завършено изкупителното дело, защото беше без грях и бе Святия Божий, и не се нуждаеше от спасение), Духът дойде на Него в образа на гълъб Мат.3:16. Когато

Един важен рожден ден 31.стр.

вярващите обаче получиха кръщението със Святия Дух, Духът им се яви в образа на огнени езици, които се разделиха и седна по един на всеки от тях. "И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят." Тези разделени огнени езици говорят за Словото на Божието свидетелство в сила. Но това свидетелство не трябваше да се ограничи само до юдеите. Езичниците също трябваше да чуят за "великите Божии дела" Деян.2:11. Тук виждаме как езиковата бариера, която Бог бе издигнал от Вавилон насам, за да възпре човешкото високомерие, бе преодоляна за момент като белег, че евангелието на Божията Благодат трябва да достигне и до "далечните". Този е "рожденият ден" на събранието. След деня на Петдесятница Бог, Святият Дух е на земята като Личност. Деяния на апостолите ни показва Неговото ръководно действие в събранието. Той използваше множество инструменти; но когато проследим единствената по рода си история на събранието, ще открием, че където и да действаше Святият Дух, Той водеше към единство и образуваше едното Божие събрание. Силата беше видима, но не човешката, а Божията. Събранието беше мястото на проявление на тази сила. В Деяния 4 откриваме като че ли първото молитвено събиране на църквата:

"И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, като Ти простираш ръката Си за изцеление, и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя син Святия Дух И като се помолиха мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Святия Дух, и с дързост говореха Божието слово" Деян.29-31.

Каква картина! Едно събрание, едно сърце, един ум -прославата на Исус! Святият Дух присъстваше осезаемо

32.стр. 1. Епохи

и действаше безпрепятствено. Човек може наистина тежко да въздъхне, ако сравним настоящето състояние на християнството с онези щастливи дни в началото!

Присъствието на Святия Дух

Присъствието на Святия Дух като Личност на земята беше толкова реално, че Петър каза на Анания: "Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Святия Дух и да задържиш стойността на нивата?" (Деян. 5:3). В Деяния 10:19 четем, че Духът каза на Петър: "Ето, трима мъже те търсят." И след покаянието на езичниците и изливането дара на Святия Дух на тях, Петър каза: "И Духът ми каза да отида с тях, без да се страхувам мястото на Божието водителство в събранието в Антиохия. "И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал. Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха" (Деян. 13:2-3). А в стих 4 четем: "И така, изпратени от Святия Дух, те слязоха..." Веднъж, когато събранието в Ерусалим трябваше да реши един много важен въпрос, отново стана осезаемо присъствието на Святия Дух. "Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никакво друго бреме, освен следните необходими неща..." (Деян. 15:28). Апостолите бяха водени в своето служение от тази божествена Личност: "И апостолите преминаха в ригийската и галатийската земя, икато им се забрани от Святия Дух да проповядват словото в Азия. И като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им позволи" Деян.16:6-7.

И така, навсякъде в Деяния на апостолите виждаме събранието под суверенното ръководство на Святия Дух. Тъжен провал и в това отношение обаче се предсказва в глава 20:28-30. Да, дори апостол Павел веднъж не послуша гласа на Духа (гл. 21:4-5), при все че Павел се

33.стр.

Нека си припомним отново какво означава "еклесия": събранието е едно множество "призовани от" този свят. Яков казва в Деяния на апостолите 15:13-14: "Братя "послушайте мене. Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях народ за Своето име." Следователно, това е събранието - народ взет от езичниците за Неговото име чрез суверенното действие на Святия Дух. Ех, да беше обърнала църквата внимание на този факт и да бе запазила небесния си характер! Не са ли онези, които бяха в горницата символ за богоугодна позиция, която и ние днес трябва да заемем? Те се бяха отделили от останалия религиозен свят, който разпна техния Спасител, и пребъдваха единомислено в молитва.

А Господ прибавяше

В онези дни ранната църква се отличаваше със сила и святост, и в Деян.5:13. четем: "а от другитеникой не смееше Да Се присъедини КЪМ ТЯХ; но народът ги величаеше." Невярващите чувстваха, че не притежават това, което имаха новородените, т.е. Святият Дух. Но тези, които наистина се спасяваха се прибавяха "към Господа, а не към хора или каквито и да било църковни организации (гл. 5:14). Човек не може сам да се прибави към истинската църква. Освен това

според Елберфелдския превод на Библията

34.стр. 1.Епохи

никъде не четем, че хората се "присъединяваха" към тази или онази общност, или дори към Божията църква. В Деяния по-скоро четем бележитите думи:

"А Господ всеки ден прибавяше на църквата онези, които се спасяваха" . Деян.2:47.

Каква утеха в нашето време на упадък и безпорядък. Всеки истински покаял се, принадлежи на "църквата на първородните" (Евр. 12:23)! Според Свещеното Писание тази е единствената църква, към която можем да принадлежим. Единствената принадлежност, която Библията познава е членството в Христовото тяло.