Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| Епилог Няма съмнение, че отглеждането на пшеницата в Плодородния полумесец4 преди 10 000 години бележи една повратна точка в хода на нашата цивилизация, посявайки семената на бъдещата селскостопанска революция. Култивирането на пшеницата е представлявало основната стъпка, която е преобразила номадските племена ловци и събирачи на диви растения в отседнали общества, които се разраснали в села и градове, трупали хранителни припаси и развили специфични занаяти. Без пшеница съвременният живот със сигурност би изглеждал съвсем различно. Така че, в много отношения ние сме задължени на пшеницата, задето е ускорила хода на човешката цивилизация по един маршрут, извел ни до съвременната технологична ера. Но дали това е истина? Джаред Даймънд, професор по география и физиология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, и автор на спечелилата награда Пулицър книга–„Пушки, вируси и стомана“, счита, че „основаването на селското стопанство, за което се предполага, че е била най-решителната стъпка към един по-добър живот, е представлявало в много отношения катастрофа, от която все още не сме се съвзели“. Доктор Даймънд твърди на базата на научни изследвания чрез съвременната палеопатология, че преминаването на човека от живот в непрекъснато движение (изхранван с лов и събиране на диви растения) към уседналост (селскостопанско произодство) е довело до намаляване на човешкия ръст, бързото навлизане на инфекциозни заболявания, туберколоза, диабет, бубонна чума и още редица други открити и неоткрити здравословни проблеми. В книгите си „Палеонтология при изворите на селското стопанство, здравето и възхода на цивилизацията“ антропологът Марк Коен от Държавния университет в Ню Йорк твърди, че макар и селското стопанство да е донесло изобилие и да е довело до разделението на труда, то също така е съпровождано с още по-упорит труд и по-продъжителни работни часове. Това означава свиване на огромното разнообразие от събирана растителност до няколко култури, които да бъдат култивирани. С течение на времето това въвело напълно нова колекция от болести, които до този момент са били непознати.–Не мисля, че повечето ловци и събирачи на растения са се занимавали със селско стопанство до момента, в който им се е наложило, и когато са приключили, те са заменили качеството с количество – казва той. Стандартната съвременна представа за живота на ловците и събирачите на диви растения от ерата преди навлизането на селското стопанство като кратка, груба и безнадеждна най-вероятно е неправилна. Възприемането на селското стопанство от тази ревизионистична гледна точка на мислене може да се разглежда като компромис, при който здравето е било изтъргувано срещу удобството, обществената еволюция и изобилието на храна. Ние сме развили тази парадигма до нейната крайна степен, свивайки хранителното разнообразие до популярните клишета от рода на „яжте повече здравословни пълнозърнести храни“. Удобството, изобилието и евтината достъпност са достигнали до степен, немислима само допреди столетие. Дивата трева с 14 хромозоми е трансформирана в 42хромозомна, наторявана с нитрати, с тежък клас и свръхвисоки добиви на разнообразие, което сега ни позволява да си купуваме краваи с дузини, палачинки с купища и гевреци за цялото семейство. Такава лесна достъпност следователно се съпровожда и с крайности, принасящи в жертва здравето – затлъстяване, артрит, неврологична несъстоятелност, дори смърт от непрекъснато увеличаващи се често срещани болести като цьолиакия. Ние несъзнателно сме сключили една фаустовска сделка с природата, като сме изтъргували здравето срещу изобилието. Тази представа, че пшеницата не само разболява хората, но и убива някои от нас – едни бързо, други по-бано – повдига тревожни въпроси: какво да кажем на милионите хора в страните от Третия свят, които, ако бъдат лишени от високодобивните сортове пшеница, може да понижат хроничните си заболявания, но да са изправени пред вероятността да умрат от глад? Трябва ли просто да приемем, че нашите толкова несъвършени средства оправдават целта от нетно понижаване на смъртността? Може ли разклатената икономика на САЩ да издържи това жестоко сътресение, което е неизбежно, ако се наложи намаляване на посевните площи за пшеница, за да се освободят площи за други зърнени култури и хранителни ресурси? Възможно ли е десетките милиони хора, които могат да си позволят големи количества евтина храна и разчитат на високодобивната пшеница, да продължат да плащат по 5 $ за пица и по 1,29 $ за един хляб? Възможно ли е лимецът или брицата, първичната пшеница, предшестваща хилядите хибридизации, довели до съвременните мутанти на пшеница, да заменят нашата съвременна версия, но на цената на понижени добиви и увеличени разходи? Нямам претенции, че мога да отговоря на тези въпроси. В действителност могат да минат десетилетия преди всички тези въпроси да получат адекватен отговор. Аз считам, че възраждането на древните зърнени култури (онова, което Ели Рогоса прави в Западен Масачузетс) може да осигури малка част от решението, тази, чиято важност ще нараства през годините по същия начин, както яйцата от свободно отглежданите кокошки завоюваха определена част от пазара. Подозирам, че за много хора тази древна пшеница представлява едно разумно решение, което не е задължително напълно свободно от последици за човешкото здраве, но е далеч по-безопасно. И при една икономика, при която търсенето в крайна сметка движи предлагането, пониженият консуматорски интерес към продуктите от съвременната генетично променена пшеница ще накара селскостопанското производство постепенно да се измести в такава посока, която да отговори на променящите се вкусове. Какво да направим обаче с бодливия въпрос за помощ на храни за Третия свят? Аз мога само да се надявам, че подобрените условия през идните години също така ще доведат до един по-широк избор при храните, който ще позволи на хората да променят начина си на мислене от „по-добре е от нищо“ към нещо по-разумно. Междувременно вие имате свободата да обявите вашето освобождение от тестения корем с мощта на вашите потребителски финанси. Рекламирането да се консумират повече „здравословни пълнозърнести продукти“ трябва да отиде в графата с другите грешки – като замяната на наситените мазнини с хидрогенирани и полиненаситени, на маслото с маргарин и на захарозата с глюкозо-фруктозен сироп в коша за изхвърляне на неправилните хранителни съвети, които объркват, дезориентират и водят до надебеляването на хората от т.нар. развити страни. Пшеницата не е просто някакъв въглехидрат, също както разцепването на ядреното ядро не е просто някаква химична реакция. Изключителната надменност на съвременния човек е това, което трябва да променим и да работим върху промяната на генетичния код на други видове растения, които да отговарят не само на нашите нужди за изхранване, но и на здравословните последици от тази промяна. Може би това ще стане възможно след 100 години, когато генетичният код ще бъде манипулиран толкова лесно, както и чековата ни сметка. Днес обаче генетичното модифициране и хибридизацията на растенията, които наричаме хранителни зърнени култури, си остава една недозряла наука, все още претоварена с неясни и неизследвани ефекти върху самите растения и консумиращите ги животни и хора. Земните растения и животни съществуват в настоящата си форма поради крайния резултат от милиони години еволюционни промени. Появяваме се ние и за един абсурдно кратък период в последното половин столетие си позволяваме да манипулираме, променяйки генетичния код на едно растение с хилядолетно развитие, изхранвало човека в неговата еволюция, и нанасяме огромни вреди, следствие на нашата надменност и късогледство. През продължилото 10 000 години пътешествие от тревата на име лимец, невинна, с ниски добиви и неособено пригодна за изпичане до високодобивните, създадени в лаборатория, неспособни да оцеляват сред дивата природа, приспособени за съвременните вкусове пшеница „джудже“, ние сме станали свидетели на една управлявана от човешката ръка трансформация, която не е по-различна от помпането на добитъка с антибиотици и хормони, като през това време ги държим затворени във фабрични цехове. Вероятно можем да се възстановим от тази катастрофа, наречена селско стопанство, но първата голяма стъпка е да признаем какво сме сторили на това особено полезно за човека растение – пшеницата. Довиждане до следващия път в секторите на магазините със селскостопански продукти. |