Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| Въведение Прелистете семейните албуми на родителите си или дядовците и бабите си и сигурно ще се удивите колко слаб изглежда всеки от тях. Жените най-вероятно са носили рокли с размер 46 или 48, а мъжките талии не са надхвърляли 80 сантиметра. Наднорменото тегло е представлявало нещо, което се е измервало с няколко килограма; затлъстяването е било изключително рядко явление. Деца с наднормено тегло? Почти никога. Талии, надхвърлящи 100 сантиметра? Не и тук. Близо 100-килограмови тийнейджъри? Определено не. Защо героините като Джун Клийвър от петдесетте и шейсетте години на миналия век, домакините, също както и другите хора от онова време, са много по-слаби от съвременниците ни, които виждаме на плажа, в мола или в собственото си огледало? За разлика от жените от онова време, които са тежали средно по 56-57 кг, мъжете от 75 до 82 кг, днес ние мъкнем върху себе си бремето на излишни 25, 37-38, дори 90 кг. Жените от онова време изобщо не са се занимавали с физически упражнения. (Това е било считано за немислимо, все едно да изпадаш във фриволни помисли в църквата.) Колко пъти сте виждали майка си да нахлузва маратонките за петкилометровия си крос? Едно от упражненията на майка ми беше да чисти стълбището с прахосмукачката. А сега, когато изляза навън през някой хубав ден, виждам дузини жени да тичат, да карат велосипеди, да упражняват спортно ходене – нещо, което не е могло да се види преди 40 или 50 години. И въпреки всичко, от година на година ставаме все по-дебели. Жена ми е състезателка по триатлон и треньор по този спорт, така че всяка година имам възможност да наблюдавам някои от тези екстремни състезания. Триатлонистите тренират интензивно в продължение на месеци и години преди дадено състезание, за да преплуват дистанции от 1 до 21,5 мили1 открито водно пространство, да изминат от 56 до 112 мили с велосипед и да финишират с бягане на дистанции от 13 до 26 мили. Самото завършване на състезанието е постижение само по себе си, тъй като събитието изисква изгарянето на няколко хиляди калории и изключителна издръжливост. Мнозинството от триатлонистите се придържа стриктно към здравословни хранителни навици. Защо тогава една трета от тези самоотвержени мъже и жени са с наднормено тегло? Аз дори им признавам правото да носят петнайсет, двайсет или двайсет и пет килограма допълнително тегло. Имайки предвид обаче изключителното им ниво на физическа активност и натоварващи тренировъчни програми, защо са с наднормено тегло? Ако следваме конвенционалната логика, триатлонистите с наднормено тегло трябва да тренират повече или да ядат по-малко, за да свалят тегло. Според мен това е едно изключително смехотворно твърдение. Аз съм готов да споря, че проблемът с диетата и здравословното състояние на повечето американци не са мазнините, нито захарта, нито широкото навлизане на интернет и изчезването на земеделския начин на живот. Причината за това е пшеницата – или онова, което ни се продава под името „пшенични изделия“. Ще се убедите, че онова, с което се храним, хитро замаскирано като кифла с трици или чабата (италиански бял хляб) с лук, всъщност изобщо не е истинска пшеница, а трансформираният продукт на генетично изследване, проведено през втората половина на двайсети век. Съвременната пшеница е точно толкова пшеница, колкото и шимпанзето – човек. Макар и нашите космати роднини примати да споделят 99 процента от всички човешки гени, да са с по-дълги ръце, окосменост по цялото тяло и с по-малки възможности да ударят джакпота в тотото, не мисля, че ще ви е проблем да видите какво представлява разликата от 1 процент. В сравнение с предшествениците си само отпреди четирийсет години съвременната пшеница е къде-къде по-различна. Аз считам, че повишеното потребление на зърнени храни – или по-точно повишената консумация на това генетично изменено нещо, наречено „съвременна пшеница“ – обяснява контраста между стройните и водещи уседнал начин на живот хора от петдесетте години на миналия век и нашите съвременници с наднормено тегло, включително и състезателите по триатлон. Осъзнавам, че декларирането на заявлението, че пшеницата представлява зловеща храна, е все едно човек да заяви на всеослушание, че Роналд Рейгън е бил комунист. Може да изглежда абсурдно, дори и антипатриотично, смъкването на една хранителна икона до статуквото на заплаха за националното здравеопазване. Аз обаче ще докажа, че най-разпространената в света зърнена култура също така представлява и най-разрушителната хранителна съставка. Документираните специфични ефекти на пшеницата върху хората включват възбуждане на апетита, излагане на въздействието на мозъчно активни екзорфини (противоположността на естествено генерираните от мозъка ендорфини); прекалени скокове в нивата на кръвната захар, които провокират цикли на бързо засищане, редуващи се с повишен апетит; процес на гликиране, който води до болести и преждевременно състаряване. Характерни са и възпалителни ефекти, кисело рН, което благоприятства ерозиране на сухожилията и уврежда костите, както и болестотворни процеси в имунната система. В резултат на консумацията на пшеница възниква цял един комплекс от заболявания, от цьолиакия – опустошително интестинално заболяване, възникващо вследствие на въздействието на пшеничния глутен – до един цял асортимент от неврологични болести, диабет, сърдечно-съдови заболявания, артрит, най-разнообразни обриви и парализиращите илюзии на шизофренията. Ако това нещо, наречено „пшеница“, представлява такъв проблем, тогава премахването му би довело до огромни и неочаквани изгоди. В действителност случаят е точно такъв. В качеството си на кардиолог, който среща и лекува хиляди пациенти, изложени на риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет и безброй, предизвикани от затлъстяването деструктивни състояния, аз лично съм наблюдавал как издутите и провиснали кореми по един чудодеен начин изчезват, след като пациентите ми премахнат пшеничните изделия от храната си. Типичното смъкване на теглото възлиза на 10, 15 или 25 кг още в рамките на първите няколко месеца. Бързото и неусетно редуциране на теглото обикновено бива последвано от подобрения в здравето, които продължават да ме удивляват дори и днес, след като хиляди пъти съм ставал свидетел на този феномен. Виждал съм драматични обрати в здравето: една трийсет и осем годишна жена с язвен колит, заплашена от изрязване на правото черво се излекува чрез премахване на пшеничните изделия от храната си и правото и черво остана непокътнато. Или един двайсет и шест годишен младеж, недееспособен, който едва ходеше поради силни болки в ставите, изпита пълно облекчение и започна да ходи и да бяга отново, след като изхвърли пшеницата от менюто си. Колкото и невероятно да ви звучат тези резултати, съществува огромен брой научни изследвания, които посочват пшеницата като основна причина за тези страдания, и които показват, че премахването и от храната може да намали съществено или да облекчи симптомите. Ще се убедите, че ние безразсъдно сме заменили удобството, изобилието и ниските разходи за здравето с тестените кореми, целулитните бедра и двойните брадички. Голяма част от аргументите, представени в следващите глави, са именно доказателства от научни изследвания, които всеки може да прегледа. Звучи невероятно, но голяма част от уроците, които съм осмислил са резултати от проведени преди десетилетия клинични изследвания, които не са станали достояние на медицинската или гражданската общност. Просто направих най-лесното нещо и стигнах до някои заключения, които наистина са доста тревожни. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|