Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| ХРАНИТЕЛНИ СТОНОВЕ Подобно на повечето деца от моето поколение, родени в средата на двайсети век и отгледани с помощта на хляба чудо и дяволските хотдогове, имам продължителна и тясна връзка с пшеницата. Сестрите ми и аз бяхме истински познавачи на зърнените храни за закуска, като си съставяхме собствени индивидуални смеси от Trix, Lucky Charms и Froot Loops и упорито поглъщахме сладкото с пастелен цвят мляко, което оставаше на дъното на купата. Разбира се, опитът с великата преработена американска храна не приключваше със закуската. За обяд в училище майка ми обикновено приготвяше опаковани сандвичи с фъстъчено масло или болонски салам, прелюдията към опакованите в целофан пайове. Понякога добавяше и по няколко бисквити Oreo или Vienna Fingers. За вечеря обичахме полуфабрикатите, много удобни за консумация, докато гледахме любимите си предавания, и дъвчехме пред телевизора пилешко, пшенични кифли и ябълкови десерти. През първата ми година в колежа, въоръжен с пълен абонамент за столовата, на закуска се тъпчех с вафли и палачинки, за обяд фетучино Alfredo, за вечеря макарони с италиански хляб, кифла с маково семе или светли бисквити за десерт. Можете да се обзаложите! Не само добавих солидно закръгление около талията си на деветнайсет години, но и през цялото време се чувствах отпаднал. През следващите двайсет години по какви ли не начини се борих с тази последица, пиех кафе с кофи в опит да се отърся от тази несекваща отпадналост, която не отстъпваше, колкото и часа да спях всяка нощ. Въпреки това си отворих очите едва когато зърнах една моя снимка, която жена ми бе щракнала, докато бяхме в отпуск с децата. Тогава те бяха на десет, осем и четири години, на остров Марко, Флорида. Беше през 1999 г. На снимката лежах, заспал на плажа, с издут корем, разплескан от двете ми страни, а втората ми брадичка почиваше върху кръстосаните ми меки ръце. В този момент като светкавица ми проблесна: това не бяха някакви килограм-два над нормата, а най-малко петнайсет килограма плътно опаковани около кръста ми. Какво ли си мислеха за мен пациентите ми, когато им давах съвети за диети? С нищо не бях по-добър от лекарите през шейсетте, които пуфкаха „Малборо“, докато съветваха пациентите си да водят здравословен начин на живот. Откъде бяха дошли тия допълнителни килограми под колана ми? Та нали всеки ден бягах от три до пет мили, хранех се с разумна балансирана храна, която не включваше излишни количества месо или мазнини, избягвах заведенията за бързо хранене, като вместо това се бях съсредоточил върху обилното поемане на здравословни пълнозърнести изделия. Какво ставаше тук? Разбира се, аз изпитвах известни съмнения. Нямаше как да не забележа, че през дните, когато консумирах препечен хляб, вафли или краваи за закуска, няколко часа след това сънливостта и летаргията не ме оставяха. Когато обаче се задоволявах с омлет от три яйца и сирене, се чувствах отлично. Няколко лабораторни изследвания вече наистина ме довършиха. Триглицериди: 3,955 mmol/l; алфа-липопротеини с висока плътност–(„добър“) холестерол 0,27 g/l. Освен това бях и диабетик, с кръвна захар на гладно 8,935 mmol/l. Спортувах почти всеки ден и въпреки това бях диабетик и с наднормено тегло. Имаше нещо дълбоко погрешно в храненето ми. От всички промени, които бях направил в менюто си в името на здравето, увеличението на консумацията на здравословни пълнозърнести изделия беше най-значителното. Беше ли възможно да пълнея от пълнозърнестите изделия? Този момент на слаб проблясък сложи началото на едно пътешествие по следите на изконсумираните тестени изделия, наднорменото тегло и всички здравословни проблеми, които го придружават. Едва когато забелязах по-големи ефекти в още по-голям мащаб, надхвърлящ личния ми опит, се убедих, че зад цялата тази работа се крие нещо много интересно. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|