Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като

растения се опрашва от родителите си или с различни щамове пшеница, дори и с други треви. Тези усилия, макар и за пръв път официално описани от австрийския свещеник и ботаник Грегор Мендел през 1866 г., вземат сериозна форма едва през средата на двайсети век, когато такива концепции като хетерозиготност и генна доминантност биват прояснени. След началните усилия на Мендел генетиците разработват подробни методи за получаване на желания признак, макар и все още да са необходими много усилия и опити чрез метода на пробите и грешките.
Голяма част от настоящите световни запаси от целенасочено отгледана пшеница произлизат от щамове, развити в Международния център за подобрение на пшеницата и царевицата (IMWIC), намиращ се на изток от Мексико Сити в подножието на планините
Сиера Мадре Ориентал. IMWIC започва като селскостопанска изследователска програма през 1943 г. със съдействието на Рокфелеровата фондация и мексиканското правителство с цел да подпомогне Мексико в постигането на селскостопанска самодостатъчност. Тази програма разраства в гигантско световно усилие за повишаване на добивите от царевица, соя и пшеница с благородната цел намаляване на глада в световен мащаб.
Мексико осигурява едно ефективно опитно поле за растителна хибридизация, тъй като климатът позволява отглеждането на две реколти за година, като по този начин времето, необходимо за хибридизиране на щамовете, намалява наполовина. Към 1980 г. тези усилия бяха довели до хиляди нови щамове пшеница, като най-високодобивните оттогава бяха внедрени по целия свят – от страните на Третия свят до модерните индустриализирани нации, включително и САЩ.
Една от практическите трудности, решена по време на усилията на IMWIC за повишаване на добивите, е свързана с това, че когато големи количества богат на азот тор биват използвани при пшенични насаждения, върхът на семето в горната част на растението придобива огромни пропорции. Тежката връхна семенна шапка обаче деформира стеблото (което селскостопанските специалисти наричат „полягане“).
Деформацията убива растението и усложнява значително жътвата. Квалифицираният генетик Норман Борлог, който работи в IMWIC, е известен с това, че развива изключително високодобивна пшеница-джудже, по-къса и по-здрава, което позволява на растението да остава изправено и да е устойчиво на деформация под голямата семенна шапка. Високите стебла са също така неефективни; късите стебла зреят по-бързо, което означава по-кратък вегетационен период и по-малко количества торове, които иначе отиват за безсмислено увеличаване на стеблото.
Постиженията на д-р Борлог в областта на хибридизация на пшеницата стават причина да му бъде присъдена титлата „Бащата на зелената революция“ в селскостопанската общност, да му бъдат връчени президентския Медал за свобода, златния Медал на Конгреса и Нобеловата награда за мир през 1970 г. След смъртта му през
2009 г. „Уолстрийт Джърнъл“ го възхвалява: „Повече от всеки друг човек Борлог показа, че природата не може да се мери с човешката изобретателност в задаването на реални граници на растежа.“ Д-р Борлог доживява да види осъществена мечтата си: Неговата високоурожайна пшеница джудже наистина помогна за справянето със световния глад, като например пшеничният добив в Китай нараства осемкратно в периода от 1961 г. до
1999 г.

Днес пшеницата джудже е заменила по-голямата част от другите щамове пшеница в
Съединените щати и по-голямата част от света, благодарение на изключителния си капацитет за високи добиви. Според д-р Алън Фритц, специалист по селекция на пшеницата в Канзаския държавен университет, пшеницата джудже и полуджудже сега обхваща повече от 99 % от всичката пшеница, отглеждана в целия свят.
Един особено крещящ пропуск в бързината, при която се извършва кръстосването, като това в IMWIC, беше, че въпреки драматичните промени в генетичния строеж на пшеницата и другите зърнени култури, създадените нови генетични щамове не бяха изследвани във връзка с безопасността на животните или хората. Толкова интензивни бяха усилията за увеличаване на добивите, толкова уверени бяха генетиците по растенията, че хибридизацията носи безопасни продукти за човешка консумация, толкова неотложна беше нуждата от решаване на проблема със световния глад, че тези селскостопански продукти бяха включени в хранителните запаси, без изобщо някой да прояви загриженост относно евентуална вреда от тях.
Просто беше прието, че тъй като в резултат на хибридизацията и усилията по кръстостването се получават растения, които по същество си остават пшеница, новите щамове ще бъдат напълно безвредни за хората. Селскостопанските специалисти в действителност се отнасят презрително към представата, че хибридизацията притежава потенциалната възможност да генерира хибриди, които са опасни за човешкото здраве. В края на краищата, нали методите на хибридизация се използват, макар и в груба форма, при зърнените култури, животните и дори при хората в продължение на столетия. Когато кръстосате два вида домати, резултатът е пак домати, нали? Какъв е проблемът? Въпросът за изследване на новите щамове – дали са безопасни за животните или за хората, никога не е повдиган. При пшеницата по подобен начин беше прието, че вариациите в съдържанието и структурата на глутена, модификациите на други ензими и протеини, качества, влияещи върху податливостта или резистентността спрямо различни болести по растенията, няма да навредят по никакъв начин на хората.
Съдейки по изследователските находки на селскостопанските генетици, такива допускания може да са необосновани и просто напълно погрешни. Анализите на протеини, изразени чрез определен пшеничен хибрид, сравнени с неговите два родителски щама, демонстрират, че макар и приблизително 95 % от протеините, проявени в потомственото растение, да са едни и същи, 5 % са уникални, като не се откриват и в двамата родители.
Протеините на пшеничния глутен претърпяват значителна структурна промяна при хибридизация. При един хибридизационен експеримент в потомственото растение са идентифицирани четиринайсет нови глутеинови протеина, които не присъстват в двете родителски пшенични растения. Нещо повече, в сравнение със столетните щамове пшеница, съвременните щамове на Triticum aestivum проявяват едно по-високо количество гени при глутеновите протеини, свързани с цьолиакията.
Умножете тези изменения с десетките хиляди хибридизации, на които е била подлагана пшеницата, и пред вас ще се разкрие възможността за драматични промени в генетично предопределените отличителни черти, такива като структурата на глутена. И забележете, че самите генни модификации, създадени чрез хибридизация на пшеничните

растения, по същество са се оказали фатални, тъй като хилядите нови пшенични сортове са безпомощни да оцелеят сред дивата природа, разчитайки на човешката помощ.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: