Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като

предизвикателства на този четиричасов тест ограничават неговата полезност.
Биопсия на тънките черва. Биопсията на тънкото черво, най-горната част на тънките черва, изпълнявана посредством ендоскоп, представлява „златният стандарт“, по който се измерват всички други тестове. Положителната страна: диагнозата може да се постави с увереност. Отрицателни страни: нужни са ендоскопия и биопсии. Повечето гастроентриолози препоръчват биопсия на тънкото черво с цел потвърждаване на диагнозата, ако присъстват такива симптоми, като хронични спазми и диария и тестовете за антитела предполагат наличието на цьолиакия. Все пак някои експерти твърдят (и аз съм съгласен с тях), че растящата надеждност на тест за наличие на антитела, такива като теста за наличие на ендомизиумни антитела, потенциално понижават нуждата от интестинална биопсия, а може би дори я правят ненужна.
Повечето експерти по цьолиакия съветват да се започне с тест за наличие на ендомизиумни и трансглутаминазни антитела, последвани от интестинална биопсия, ако тестът за наличие на антитела е положителен. В ситуация, при която симптомите показват голяма вероятност наличието на цьолиакия, но тестовете за наличие на антитела са отрицателни, е възможно да се разгледа използването на интестинална биопсия.
Здравият разум ни съветва, че ако един или повече тестове за наличие на антитела показват наличие на аномалия, но интестиналната биопсия е отрицателна за наличието на цьолиакия, тогава премахването на глутена от диетата не е необходимо. Считам това за огромна грешка, тъй като множество от така наречените чувствителни към глутена или латентни страдащи от цьолиакия или ще развият цьолиакия след време, или ще развият някакво друго проявление на цьолиачно заболяване, от рода на неврологично увреждане или ревматоиден артрит.
Съществува и друга перспектива: ако сте привързани към идеята за премахване на пшеничните изделия от диетата си заедно с други източници на глутен такива като ръж и ечемик, тогава тестването може да се окаже ненужно. Единственият път, когато тестването представлява необходимост, е наличието на сериозни симптоми или потенциални признаци за непоносимост към пшеницата и едно наличие на документация би било полезно за елиминирането на възможността от други причини. Когато е известно, че при вас се проявяват маркери за цьолиачно заболяване, това също така може да увеличи вашата решимост да скъсате напълно и завинаги с глутена.
Запитах д-р Джоузеф Мъри, водещ изследването, дали е очаквал да открие маркираното нарастване при заболеваемостта на цьолиачната болест. „Не. Първоначалното ми предположение беше, че цьолиакията е присъствала през цялото време, но ние просто не сме я забелязвали. Макар и това да беше донякъде вярно, данните ме накараха да направя следния извод: тя наистина се разраства. Други изследвания, сочещи, че цьолиакията възниква за пръв път при възрастни пациенти, подкрепят косвеното заключение, че нещо въздейства на населението при всяка възраст.
Изследване със сходна структура е било проведено от една група във Финландия, представляващо част от по-мащабно усилие да се регистрират промените в здравето във времето. Близо 7200 финландски мъже и жени над 30 години предоставят кръвни проби за

цьолиачни маркери в периода от 1978 г. до 1980 г. Двайсет години по-късно, от 2000 до
2001 г., още 6700 финландски мъже и жени предоставят кръвни проби. Измерването на нивата на трансглутаминазните и ендомизалните антитела, честотата на аномалните цьолиачни маркери са нараснали от 1,05 % при предишните участници до 1,99 %, което на практика представлява удвояване.
Следователно ние разполагаме със сериозно доказателство, че очевидното нарастване в процента заболявания от цьолиакия (или в минимум имунните маркери спрямо глутена) не се дължат само на по-доброто тестване: самата болест се е разраснала с четирикратно увеличение през последните 50 години, удвоявайки се само за последните двайсет години. Нещата обаче се влошават още повече, тъй като разрастването на заболяваемостта от цьолиакия успоредно бива съпроводено с увеличение на диабет тип 1, автоимунни заболявания като множествена склероза и болестта на Крон и алергиите.
Появяващите се доказателства навеждат на мисълта, че по-голямото излагане на глутен, което съществува сега при съвременната пшеница, може да представлява най-малко част от обяснението за нарасналата заболеваемост от цьолиакия. В едно изследване от Холандия се сравняват трийсет и шест съвременни пшенични щама с десетте щама, представителни за пшеницата, отглеждана допреди 100 години. При търсенето на структури от глутенови протеини, причиняващи цьолиакия, изследователите са открили, че причиняващите цьолиакия глутенови протеини са били изразени с по-високи нива в съвременната пшеница, докато протеините, които не причиняват цьолиакия, са били по-слабо изразени.
Накратко, макар цьолиакията обикновено да се диагностицира при хора, оплакващи се от диария, болки в коремната област, през XXI век човек може да е дебел и да страда от запек, дори да е слаб и редовно да ходи по голяма нужда, и въпреки всичко да е болен от цьолиакия. А в днешно време вероятността човек да развие тази болест е по-голяма, отколкото е била при неговите деди и прадеди.
Ако един период от двайсет до петдесет години да изглежда дълъг по отношение на виното или полиците, това е един изключително къс период при хората, за да се променят генетично човешките същества. Синхроността на двете изследвания, хроникиращи нарастващите случаи на антитела, сочещи наличие на цьолиакия, едното през 1948 г., а другото през 1978 г., също така демонстрира паралелни промени в типа на пшеницата, която сега расте в преобладаващия брой ферми по света, а именно – пшеницата джудже.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: