ЗАБОЛЯВАНЕТО ЦЬОЛИАКИЯ: ПАЗЕТЕ СЕ ОТ МОГЪЩАТА ХЛЕБНА

принуждава тялото да генерира антитела срещу компоненти на самата увредена чревна лигавица, такива като трансглутаминаза и ендомизиум, два протеина от чревния мускул, които също така осигуряват основата за другите два теста с антитела при диагностицирането на антитела при цьолиакия, трансглутаминаза и ендомизиум. В противен случай „приятелските“ бактерии, които при нормални условия обитават чревния тракт, също така получават възможност да изпращат продуктите си в кръвния поток, инициирайки нов диапазон от аномални възпалителни и имунни реакции.
Само допреди няколко години цьолиакията беше считана за рядко явление, поразяващо един човек на няколко хиляди. С подобряването на средствата за диагностициране на заболяването регистрираният брой хора с това заболяване нарасна – 1 човек на 133 души. При най-близките роднини на болните с цьолиакия съществува 4,5 % вероятност също да развият това заболяване. При хората със сходни чревни симптоми вероятността да развият цьолиакия вече нараства до 17 %.
Както ще се убедим, не само че подобрените средства за диагностициране позволяват откриването на повече случаи на това заболяване, но и самата заболеваемост е нараснала. Въпреки всичко обаче цьолиакията е една добре потулвана тайна. В условията на САЩ съотношението 1 случай на 133 съответства на повече от два милиона души болни от цьолиакия, но въпреки това този факт е известен на по-малко от 10 % от тях.
Една от причините 1 800 000 американци да не са наясно, че са развили цьолиакия, е тази, че „великият имитатор“ (чест, с която до този момент е удостояван единствено само сифилисът) се проявява по най-разнообразни начини. Докато 50 % от болните страдат от класическите симптоми като спазми, диария и загуба на теглото във времето, другата половина демонстрира анемия, мигренно главоболие, артрит, неврологични симптоми, безплодие, нисък ръст (при децата), депресия, хронична умора или едно голямо разнообразие от други симптоми и нарушения, които на пръв поглед сякаш нямат нищо общо с цьолиакията. При други е възможно да няма никакви симптоми, но да се прояви по-късно под формата на неврологично разстройство, инконтиненция, деменция или гастроентерологичен рак.
Променят се също така и начините, по които цьолиакията се проявява. До средата на осемдесетте години на XX век децата обикновено биваха диагностицирани със симптоми на „непълноценен растеж“ (загуба на тегло, слабо израстване), диария и абдоминална дистензия преди достигане на двегодишна възраст. Напоследък при децата вероятността да бъдат диагностицирани е по-голяма поради анемията, хроничните абдоминални болки или изобщо без никакви симптоми, не по-рано от осемгодишна възраст или по-голяма. При едно крупно клинично изследване в детската болница
„Столъри“ в Едмънтън, Алберта, броят на децата, диагностицирани с цьолиакия, е нараснал единайсет пъти за периода от 1998 г. до 2007 г. Интересното в случая е, че 53 % от децата в болницата, диагностицирани чрез тестване с антитела, макар и да не демонстрират симптоми на цьолиакия, съобщават, че се чувстват по-добре след премахването на глутеносъдържащите храни от диетата.
При възрастните са наблюдавани паралелни промени с по-малко на брой оплаквания с „класическите“ симптоми – диария и абдоминални болки, като повечето биват диагностицирани с анемия, повече оплаквания от кожни обриви, като dermatitis

herpetiformis и алергии, а при други изобщо не се наблюдават никакви симптоми.
Изследователите не са успели да се споразумеят върху причината защо е възможно заболяването цьолиакия да се е променило или защо се наблюдава увеличение на случаите.
Най-популярната теория понастоящем е, че все повече майки кърмят децата си. (Да, и аз се изсмях като го чух.)
Голяма част от променящото се лице на цьолиакията със сигурност се дължи на по-ранното диагностициране, подпомагано от широкодостъпните тестове за антитела в кръвта. Изглежда обаче и самата болест също така търпи някаква фундаментална промяна.
Възможно ли е променящото се лице на цьолиакията да се дължи на промяна в самата пшеница? Това събитие може да накара създателя на пшеницата джудже д-р Норман
Борлог да се обърне в гроба, но съществуват данни, които навеждат на мисълта, че действително в самата пшеница в някакъв момент през последните петдесет години нещо се е променило.
Едно впечатляващо изследване, проведено в клиниката „Майо“, представя уникална картина на заболеваемостта от цьолиакия сред гражданите на САЩ отпреди половин век, максималната близост, която бихме постигнали с една машина в търсенето на отговор на нашия въпрос. Изследователите се сдобиват с кръвни проби, правени преди петдесет години за изследване на стрептококова инфекция, и държани в замразено състояние оттогава. Замразените проби са събирани през периода 1948-1954 г. от повече от 9000 мъже – новобранци във военновъздушната база „Уорън“ в Уайоминг. След установяване на надеждността на замразените отдавна проби, те са ги тествали за цьолиачни маркери
(антитела за трансглутаминаза и ендомизиум) и са сравнили резултатите с проби от две съвременни групи. Била е избрана една съвременна „контролна“ група от 5500 мъже с години на раждане, сходни с тези на новобранците, като вземането на проби започва през
2006 г. (средна възраст 70 години). Втора съвременна контролна група се състояла от 7200 мъже на сходна възраст (средна възраст 37 години) по време на вземането на кръв от новобранците във военновъздушните сили.
Макар и аномалните цьолиачни маркери-антитела да са били идентифицирани при
0,2 % от новобранците във военновъздушната база „Уорън“, 0,8 % от мъжете на сходна възраст и 0,9 % от съвременните младежи са имали аномални цьолиачни маркери. Това навежда на мисълта, че случаите на цьолиакия нарастват четирикратно от 1948 г. насам с остаряването им и са нараснали четирикратно при съвременните младежи.
(Заболеваемостта вероятно дори е още по-висока при жените, тъй като броят на болните от цьолиакия жени е по-голям от този на мъжете с това заболяване, но всички регистрирани в оригиналното изследване новобранци са били от мъжки пол.) При новобранците с позитивни цьолиачни маркери вероятността да умрат също така е била четири пъти по-висока, обикновено от рак, в течение на петдесетте години след вземането на кръвните проби.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: