Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| КОГАТО ВОДАТА ИМА ВКУС НА МЕД Пшеницата и диабетът са тясно преплетени. В много отношения историята на пшеницата представлява и историята на диабета. Има ли пшеница, има и диабет. Има ли диабет, значи има пшеница. Това е такава нерушима връзка, както между „Макдоналдс“ и хамбургерите. Едва обаче в последно време диабетът се превърна в болест не само на богатите безделници, но навлезе и във всяко ниво от обществото. Диабетът се превърна в болестта на всеки. По време на неолита, диабетът на практика е бил непознат, когато натуфианците за пръв път са почнали да жънат дивата пшеница. Със сигурност диабетът е бил неизвестен по време на палеолитната епоха, милионите години, предшестващи селскостопанските амбиции на неолитните натуфианци. Археологическите находки и наблюденията на съвременните общества навеждат на мисълта, че хората почти никога не са развивали диабет, нито са умирали от диабетични усложнения преди пшеничните култури да бъдат превърнати в храна. Привнасянето на зърнените култури в храната на човека бива последвано от археологически доказателства за разрастващи се инфекции, костни болести, такива като остеопороза, повишена детска смъртност и понижение на продължителността на живота, също както и диабет. Например в така наречения „Папирус на Ебер“ през 1534 г. преди Хр., открит в Града на мъртвите в Тива и отнасящ се до периода, в който египтяните са включили древната пшеница в храненето си, се описва увеличеното отделяне на урина при диабет. Диабетът при възрастните (тип 2) е бил описан от индийския лекар Сушрута през V век пр. Хр., който го нарича мадхумеха или „урина, наподобяваща мед“, което се дължало на сладкия и вкус (да, той е диагностицирал диабета, като е опитвал урината) и начинът, по който урината на диабетиците привлича мравки и мухи. Сушрута също така провиденчески приписва диабета на затлъстяването и обездвижеността и дава съвети за лечението му с физически упражнения. Гръцкият лекар Аретей нарича това мистериозно заболяване диабет, което означава „пръска вода като сифон“. Много столетия по-късно, друг диагностик чрез опитване на урината, д-р Томас Уилис, добавя термина melithus, което означава с вкус на мед. Да, пръскайки вода като сифон, която има вкус на мед. Започнало през 20-те години на XX век, лечението на диабета прави голям скок напред с предписването на инсулин, който се оказва животоспасяващ за болните от диабет деца. Болните от диабет деца претърпяват увреждане на произвеждащите инсулин бета-клетки от панкреаса, при което се влошава способността им да произвеждат инсулин. Незабелязано кръвната глюкоза се вдига до опасни нива и действа като диуретик (причинява загуба на уринарна вода). Обмяната на веществата се влошава, тъй като глюкозата е неспособна да навлезе в клетката на тялото, поради отсъствието на инсулин. Ако не бъде предписан инсулин, възниква заболяване, наречено кетоацидоза, последвано от кома и смърт. Откритието на инсулина води до Нобеловата награда през 1923 г. за канадския лекар сър Фредерик Бантинг, последвано от ера, при която на всички диабетици, деца и възрастни започва да се предписва инсулин. Въпреки че откритието на инсулина действително представлява животоспасяващ фактор за децата, това откритие отлага разбирането на процеса при възрастните болни от диабет за много десетилетия. След откритието на инсулина разликата между тип 1 и тип 2 остава размита. Оттук произтича изненадата през 50-те години, когато бива открито, че възрастните, болни от диабет тип 2, не изпитват липса на инсулин до настъпването на напредналите фази на заболяването. В действителност повечето възрастни болни от тип 2 притежават високи количества инсулин (няколко пъти повече от нормалното). Концепцията за инсулиновата резистентност бива открита едва през 80-те години, която обяснява причината за наличието на аномални нива на инсулин при възрастните болни. За нещастие, откритието на резистентността към инсулина не успява да просвети медицинския свят, когато идеята от 80-те години за понижаване на мазнините и наситените мазнини в диетата довежда до един открит ловен сезон в цялата държава върху въглехидратите. В частност това довежда до представата, че „здравословните пълнозърнести храни“ биха спасили здравето на американците, за които се счита, че са застрашени от свръхконсумацията на мазнини. Това непреднамерено довежда до един трийсетгодишен експеримент върху това какво може да се случи на хората, когато понижат консумацията на мазнини, но заместват изгубените калории със „здравословни пълнозърнести храни“, такива като пшеницата. Резултатът: увеличаване на теглото, затлъстяване, издути кореми от висцерална мазнина, хора, заболели от диабет и в преддиабетно състояние в невиждан до този момент мащаб, който засяга еднакво и мъже, и жени, и богати и бедни, суровояди и месояди, който преминава през всички раси и възрасти, като всички пръскат вода като сифон, която има вкус на мед. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|