Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като

Понастоящем са широко разпространени три групи кръвни тестове за антитела за диагностициране на заболявания от цьолиакия или такива, които минимум да изразяват силна вероятност за задействане на имунна реакция спрямо глутена.
Антиглиадинови антитела. Антитялото IgA с кратък живот и по-дълготрайните антиглиадинови антитела IgG често пъти се използват за скрийнинг на хората при изследване за цьолиакия. Макар и да са широкодостъпни, при тях вероятността за диагностициране на заболеваемостта при всички хора е по-ниска, защото не успяват да диагностицират от 20 % до 50 % от действителните случаи на цьолиакия.
Трансглутаминазно антитяло. Пораженията, нанасяни от глутена върху лигавицата на червата, разкриват мускулни протеини, които задействат образуването на антитела. Трансглутаминазата представлява един такъв протеин. Антитялото срещу този протеин може да се измери в кръвния поток и да се използва за измерване на текущата автоимунна реакция. В сравнение с интестиналната биопсия, тестът за наличие на антитела за трансглутаминаза идентифицира приблизително от 86 % до 89 % от случаите на цьолиакия.
Ендомизиумно антитяло. Подобно на теста с трансглутаминазни антитела, ендомизиумното антитяло идентифицира друг интестинален тъканен протеин, който задейства определена реакция на антитела. Внедрен през средата на 90-те години, това е най-точният тест за антитела, като идентифицира повече от 90 % от заболяванията с цьолиакия.
Ако вие вече сте се разделили с пшеницата, отбележете си, че тези тестове могат да дадат отрицателен резултат в рамките на няколко месеца и почти сигурно отрицателен или редуциран след 6 месеца. Така че, тестовете са пригодни само за хора, които понастоящем консумират пшенични продукти или само за онези, които неотдавна са спрели консумацията им. За щастие, на пазара се предлагат и няколко други теста.
HLA DQ2, HLA DQ8. Това не са антитела, а генетични маркери за човешки левкоцитни антигени или HLA, които, ако присъстват, означава, че носителят им има по-голяма вероятност да развие цьолиачна болест. Повече от 90 % от хората, страдащи от цьолиакия, диагностицирана чрез интестинална биопсия, притежават или единия, или другия от тези HLA маркери, като най-често това е DQ2.
Тук обаче се сблъскваме със следната дилема: 40 % от населението притежава само един от HLA маркерите и/или маркери за антитела, които предразполагат към цьолиакия, но въпреки това не показват никакви симптоми или други доказателства за полудяла имунна система. Все пак при тази последна група е видно, че се радва на по-добро здраве при отстраняването на пшеничния глутен от диетата. Това означава, че една много съществена част от населението потенциално е чувствително към пшеничния глутен.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: