Тази книга не е ръководство за самолечение. Описаната в нея система на хранене можете да приложите след консултация с вашия лекар



Pdf просмотр
страница145/167
Дата04.06.2022
Размер1.35 Mb.
#114537
ТипКнига
1   ...   141   142   143   144   145   146   147   148   ...   167
choveshkoto-hranene RuLit Me 426087
растежът, творчеството. Всички тези думи са синоними и изразяват едно и също.
„Не само с храна ще живее човек. Той ще живее преди всичко с енергия, с промяна, с движение, с развитие,т. е. със себеумиране и себесътворяване. Тези, които се самозатварят в
желанието си да се съхранят и запазят, теса обречени да умрат. В този смисъл който иска да спаси душата си, ще я изгуби, а който не се страхува да я изгуби - ще се спаси. Бихме добавили,
че този, който иска да живее, за да бъде здрав, не може да остане в живота и отпада от него.
Човекът освен настоящо състояние е и преодоляване на това състояние и отиването му отвъд.
Само така животът продължава. Човекът е призван да умре като се промени, като преодолее човешкото в себе си, като надмогне своя статус - тук и сега и по този начин израсне и излети извън границите на себе си, подобно на пеперуда от своята какавида. Така той ще преодолее нови пространства и ще стане жител на вечността. В този смисъл смъртта е естествен процеси е част от живота. Само желанието за безсмъртие е противоестествено и е негово отрицание. Вечността е възможна само чрез живота, те. чрез промяната и динамиката, с други думи само чрез смъртта.
Човекът като статус умира и изгражда нов. Този, който мечтае за вечна младости безсмъртие, е още младенец и не е разбрал живота. Последният тепърва ще трябва да го учи. Желанието за безсмъртие е фиксация в статуса, в неразвитието и е белег на личностен упадък и регрес. В живота се влиза само през вратата на смъртта, а за да умрем истински, трябва да остареем ида станем мъдри. Предходният човек в нас умира и се ражда нов, те. ние израстваме. Само чрез преживяването на старостта, мъдростта и смъртта можем да живеем истински Отново разбираме,
че всичко е едно цяло.
С това кръгът се затваря и ние ставаме пълноценни. Здравият и израснал човек преживява остаряването, умирането и смъртта като естествени и необходими етапи от живота. Чужди,
драматични и страшни могат да бъдат само за неразвития, изкуствени откъснат от природата човек, забравил за ритъма на нейния и на своя живот.


Сподели с приятели:
1   ...   141   142   143   144   145   146   147   148   ...   167




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница