Нашите мисли, чувства и желания, нашият мироглед, нашият смисъл в живота, неговата кауза и цел влияят върху нашето здраве. Теса своеобразна негова храна. И колкото теса по-зрели и мащабни, в каквато степен те включват като мисъл, като грижа и отговорност всички и всичко в този свят, толкова те ще бъдат и по-здравословни. Тази зависимост между нашата душа и тяло, най-общо съвременната наука означава с понятието психосоматика. Отново ще повторим нашето наблюдение от практиката Оздравяват само тези, които не са вкопчени в своето здраве, не са вкопчени дори в своя живота са готови да го преодолеят и напуснат като се себепроменят. Ние наблюдаваме, че тези, които оздравяват, винаги по някакъв особен начин, като с невидими нишки, са свързани с един по-широк и мащабен контекст на живота. Те разполагат с някаква жизнена мисия и цел, с някаква кауза, която надскача тяхното собствено Аз" и ги препраща отвъд, в пространствата на другите, така чете започват да живеят с дименсията наедно много по-голямо общностно тяло. Теса съпричастни със своето сърце към всички и към всичко. Те усещат и знаят, че има нишка, която ги свързва с всичко в света. Затова те се чувстват съпричастни и отговорни за всичко, което се случва в него. С други думи, ние сме толкова поздрави, колкото сме по-зрели и по-цялостни. Това е необходимо условие да бъдем хармонични ида пребиваваме в своя вътрешен мир като преживелищен изразна човешкото здраве. Единствената установена обща черта в живота на всички дълголетници е именно този вътрешен мир! Старостта, остаряването и смъртта не трябва да бъдат повече отричани и е безсмислено и глупаво да бягаме от тях. Напротив - крайно време е те да бъдат демаскирани и осъзнати като един връхна развитие в човешкия живот. В този смисъл те трябва да бъдат приети, желани и пълноценно изживявани. Както казахме вече, този, който бяга от старостта, той бяга и от мъдростта и остава в безвремието на несъзнателното, инфантилното и недоразвитото. Нашето бягство от старостта, така разпространено в днешно време, има своя резони е продиктувано от преживяването на „лошата старост,характерна със старческото слабоумие, болестите и цялостната деградация наличността. „Добрата старост, която природата е подготвила за нас, няма нищо общо с това. Достатъчно е да се обърнем към биографиите на творческите натури, преживели тъкмо в старостта своя златен жизнен периоди духовен апогей. Десетки са известните примери, но е достатъчно тук да споменем личности като Пол Брег, който и на деветдесет години кара сърф и www.spiralata.net 97
пише книги по Натурална хигиена Верди, който на осемдесет твори нова опера Гьоте, който в напреднала възраст завършва своя „Фауст" и дори си има млада приятелка. Тук не можем да отминем и примера на Лидия Ковачева, която до последно в своите осемдесети осем години усилено от сутрин до вечер приемаше болни, а в останалото време работеше върху преводи и нови текстове. Всички тези хора са познали творчеството като най-дълбок атрибути мотиватор в човешката душа. Казано с друг език, теса преживели Бога като извор, като потенциал, като най-дълбока същности ядро на собствената си душа.