Тази книга не е ръководство за самолечение. Описаната в нея система на хранене можете да приложите след консултация с вашия лекар

смисъли даже открито се заклеймява. Разбира се, и този факт има своето основание. Защото това,
което в древност е ползвано като ритуал, като тайнство, което да обединява хората чрез причастие с техните първоначала, и така спомняйки си за тези общи за всички хора първооснови, те да могат да се почувстват съпричастни и един към друг, днес това същото е вече друго. То е профанирано и изнесено от сакралния свят на хората в света на злободневието, където се повтаря с натрапчива честота, загубило всякакъв духовен смисъл. Нека си припомним, че тютюнът за индианците всъщност е тайнство намира (лулата намира, пейотът от наркотичния кактус (Lophophora williamsii) е ползван в ритуала на ацтеките за духовно просветление, а виното за древните европейци е само празнично питие, от което по-късно се приготвя дори християнското причастие.
Дрогата (в широк смисъл на думата) е сакрална (свещена) храна, която е инструментът, медиумът,
който обединява, възстановява, свързва, религира хора с Богат. е. с тяхното първоначало, (неслучайно думата „religio" на латински означава възстановявам връзката. И поради намирането тъкмо на тази обща основа, това средство обединява и възстановява и връзката помежду им като братя. Единственият начин да почувстваш всеки човек без разлика като твой роден брате да видиш в неговата личностна дълбина същата тази основа, която имаш и ти самият, и която те прави човек. Дрогата е тази, която може дати покаже това и в това е нейният дълбок смисъл. Така чене е лесно да се заклейми дрогата, дори тя да е наркотична. Впрочем, не съществува рязка разграничителна черта между наркотична и ненаркотична дрога. Тази граница я поставяме ние,
хората, субективно, но не в това е проблемът. Проблемът в ползването на дрога е в нещо съвсем друго. Това е и основният проблем при наркоманията, вече широко разпространила се и у нас.
Това е и единственият начин да се преборим с нея - като разберем нейния дълбок психологичен мотиви основание тя да съществува. Заслужава да си зададем въпроса дали с отчайващото и натрапчиво преповторение на средството (дрогата, в това число и кафето) ние всъщност отчаяно не се опитваме и стремим да възстановим загубената и липсваща ни връзка с нашата първооснова?
Единствено когато намерим тази първооснова, дълбоко скрита и забравена в нас, ние може да имаме мир в себе си и със света около нас. В противен случай ние отново и отново ще се пристрастяваме в употребата на средството, на дрогата, стайната надежда, че преповтаряйки, най- сетне ще я намерим там, за да я екстрахираме и превърнем в поведение. Така тайнството се превръща в профанация и дрогата - в наркомания. Причината не е в дрогата, а в нас самите и нашето дълбоко жизнено основание, което изгубено, ние търсим да намерим чрез нея. Единствено и само когато намерим тази първооснова, когато я изровим като изгубено имане и превърнем в действие на живота си, ние ще можем да бъдем свободни. Свободни и от всяка наркотична или хранителна зависимост. Тогава цигарата няма да бъде вече кутията цигари, а лулата намира, която обединява чашката няма да бъде вече натрупания зад вратата куп изпразнени бутилки, а причастие, с което, насядали край празничната маса, ще се чукнеш за здраве. Тогава и само тогава кафето отново ще се превърне в онова ароматно тайнство, което ни свързва със света на боговете и музите, те. със света на нашата активности творчество. Aurora est arnica musis - утрото е приятелка на музите, казват древните и неслучайно, че кафето го пием именно сутрин. Кафето сее ползвало от столетия. Вероятно още столетия ще се ползва. Приетото динамизира обмяната ни, прави ни активни, дейни и творчески продуктивни. Кафето превръща нашата потенциална енергия в кинетична. Мобилизира ресурсите в действие и актуализира възможностите ни в поведение. Не е трудно да разберем, че то, както и концентрираната храна, е още едно камъче от мозайката, още една част от нашия житейски модел на интензивността, който сме избрали да живеем. Кафето ни разширява, превръщайки концентрацията в нас в енергийно разреждане. С други думи, то ни „ИН-изира", обръщайки ЯН в ИН. Обратната страна на медала е,
че в това ускорение на обмяната се консумират много витамини (от групата Ви др.), много микроелементи - желязо, цинк, калций и др., както и много ензимни системи. Резултатът е вкиселяване на вътрешната среда и дисбаланс, който ще изисква от нас да го коригираме с противоположното. Освен това ускорението естествено означава и бързо въртене на биологичния ни часовник, т е. бързо остаряване, за сметка на високия жизнен интензитет. Трябва също така да подчертаем, че една от главните вреди" в кафето не е само кофеинът, но и прегорелите и канцерогенни мазнини в семената (това са всъщност изгорени семена и мазнини, които са изключително токсични. В този смисъл безкофеиновото кафе е още по-киселинно образуващо.
От физиологична гледна точка не е случаен факт чрезвичайното ползване на кафе от съвременния цивилизован човек, хранещ се небалансирано с много плътни, концентрирани храни.
Кафето се явява днешният метаболитен балансьор, към който неосъзнато посягаме, за да можем
www.spiralata.net

46

по-бързо да разградим тази натрупваща, концентрираща ни и разболяваща ни по този начин храна.
Колкото повече концентрирана храна приемаме, толкова по-неустоима ще е потребността ни от кафе, което да мобилизира тази статична в нас енергия. И това е така, защото повече вреда би се получила ако само се натрупваше в организма плътна, тежка храна, без да се изгаря достатъчно - тя би ни задушила. Така кафето днес ни прави една компенсаторна балансираща услуга. Но това е един нетраен, неестествени нестабилен баланс. Той не може да бъде дългосрочен. Единственият начин да се освободим от този порочен кръг е да балансираме нашето хранене. Тогава няма да се нуждаем от „метаболитни компенсатори" и тогава по един естествен начин ще отпадне нашата
„жажда за кафе. Ще можем да го ползваме умело, разумно и с мярка.

Изтегляне 1.35 Mb.

Сподели с приятели: