Те­ма 1 об­Х­ват на мак­РО­ико­НО­МИ­КА­ТА. Ос­нов­ни кон­цеп­ции

Кри­ва­та на съв­куп­но­то пред­ла­га­не в дъл­гос­ро­чен пе­ри­од (LRAS -Aggregate Supply in the Long Run) , кой­то е с про­дъл­жи­тел­ност 10 и по­ве­че го­ди­ни, по­каз­ва връз­ка­та меж­ду съв­куп­но­то пред­ла­га­но ко­ли­чес­т­во БВП и об­що­то рав­ни­ще на це­ни­те, ко­ето се ус­та­но­вя­ва при гъв­ка­ви це­ни и ра­бот­на зап­ла­та, еле­ми­ни­ра­щи вся­ко от­к­ло­не­ние от за­да­де­но­то рав­но­ве­сие и под­дър­жа­щи от­но­си­тел­но ста­бил­но рав­ни­ще­то на про­из­вод­с­т­во­то. Дъл­гос­роч­но­то съв­куп­но пред­ла­га­не из­ра­зя­ва ко­ли­чес­т­во­то на про­из­веж­да­ния и пред­ла­ган от фир­ми­те ре­ален БВП при пъл­но из­пол­зу­ва­не на ре­сур­си­те. Тя е вер­ти­кал­на пра­ва, ко­ято из­ра­зя­ва за­ви­си­мос­т­та меж­ду сред­но­то рав­ни­ще на це­ни­те и ре­ал­ния БВП след “прис­по­со­бя­ва­не­то” на раз­хо­ди­те и отс­т­ра­ня­ва­не­то на по­ро­де­ни­те от то­ва не­рав­но­ве­сия в ико­но­ми­ка­та (осо­бе­но на па­за­ра на тру­да).

Гра­фи­ка 3. Кри­ва на LRAS

LRAS

Най-важ­на­та осо­бе­ност на кри­ва­та на дъл­гос­роч­но­то пред­ла­га­не в дъл­гос­ро­чен пе­ри­од е, че пъл­на­та за­етост и по­тен­ци­ал­ни­ят БВП не за­ви­сят от рав­ни­ще­то на це­ни­те.

Щом ка­то кри­ва­та на съв­куп­но­то пред­ла­га­не в дъл­гос­ро­чен пе­ри­од по­каз­ва рав­ни­ще­то на ре­ал­но­то съв­куп­но про­из­вод­с­т­во при да­де­но­то сред­но рав­ни­ще на це­ни­те, тя фак­ти­чес­ки из­ра­зя­ва два фак­то­ра.

Пър­ви­ят фак­тор, от кой­то за­ви­си съв­куп­но­то пред­ла­га­не, е по­тен­ци­ал­но­то съв­куп­но про­из­вод­с­т­во. Вто­ри­ят фак­тор, от кой­то за­ви­си съв­куп­но­то пред­ла­га­не, е за­ви­си­мос­т­та зап­ла­та - це­на.

При из­мес­т­ва­не на­го­ре и на­дяс­но на кри­ва­та на съв­куп­но­то тър­се­не AD ще има уве­ли­ча­ва­не на тър­се­не­то, до­ка­то при из­мес­т­ва­не на­ля­во и на­го­ре на кри­ва­та на съв­куп­но­то пред­ла­га­не в крат­кос­ро­чен пе­ри­од SRAS ще има на­ма­ля­ва­не на пред­ла­га­не­то. И об­рат­но - из­мес­т­ва­не­то на­ля­во и на­до­лу на кри­ва­та на съв­куп­но­то тър­се­не AD оз­на­ча­ва не­го­во­то на­ма­ля­ва­не, а из­мес­т­ва­не­то на­дяс­но на кри­ва­та на съв­куп­но­то пред­ла­га­не в крат­кос­ро­чен пе­ри­од SRAS оз­на­ча­ва не­го­во­то уве­ли­ча­ва­не.

Ос­нов­ни­те ар­гу­мен­ти на кла­си­чес­ка­та шко­ла в за­щи­та на ос­нов­на­та им те­за са три:

От пос­та­нов­ка­та на кла­си­ци­те, че вре­мен­но на­ру­ше­но­то мак­ро­ико­но­ми­чес­ко рав­но­ве­сие се въз­с­та­но­вя­ва от ав­то­ма­тич­но­то дейс­т­вие на па­зар­ния ме­ха­ни­зъм (от гъв­ка­вос­т­та на це­ни­те в кра­тък пе­ри­од) с л е д в а , че мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка мо­же да вли­яе са­мо вър­ху рав­ни­ще­то на це­ни­те, а не вър­ху про­из­вод­с­т­во­то и за­етос­т­та.

Вто­ро, то­ва е пос­та­нов­ка­та на кла­си­ци­те, че гъв­ка­вос­т­та на лих­ве­ния про­цент оси­гу­ря­ва не­об­хо­ди­ми­те спес­тов­ни фон­до­ве, ко­ито се прев­ръ­щат в ин­вес­ти­ции. От мик­ро­ико­но­ми­ка­та зна­ем, че лих­ве­ни­ят про­цент (Interes Rate) е це­на­та, ко­ято се пла­ща за из­пол­зу­ва­не на па­ри и за­ем­ни фон­до­ве за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме, или то­ва е “це­на” на па­ри­те, и той се по­лу­ча­ва, ка­то се раз­де­ли су­ма­та на лих­ва­та на да­де­ния в за­ем ка­пи­тал и се ум­но­жи по 100.

Тре­то, то­ва е пос­та­нов­ка­та на кла­си­ци­те, че гъв­ка­вос­т­та на зап­ла­ти­те и це­ни­те пре­диз­вик­ва дви­же­ние към пъл­на за­етост на ре­сур­си­те. Ако лих­ве­ни­ят про­цент не ели­ми­ни­ра из­лиш­но­то спес­тя­ва­не по от­но­ше­ние на ин­вес­ти­ци­ите, гъв­ка­вос­т­та на це­ни­те спо­ред тях ще въз­с­та­но­ви пъл­но­то из­пол­зу­ва­не на ре­сур­си­те, тъй ка­то:

- а к о раз­хо­ди­те за пот­реб­ле­ние и ин­вес­ти­ции са не­дос­та­тъч­ни за из­ку­пу­ва­не на про­из­ве­де­ни­те бла­га, це­ни­те ще се на­ма­лят и пот­ре­би­те­ли­те ще мо­гат да ги из­ку­пу­ват на рав­ни­ще, ко­ето е обус­ло­ве­но от пъл­на­та за­етост;

- и об­рат­но, а к о раз­хо­ди­те за пот­реб­ле­ние и ин­вес­ти­ции са по-го­ле­ми от стойнос­т­та на про­из­ве­де­ни­те бла­га, це­ни­те ще се уве­ли­чат с ог­лед оси­гу­ря­ва­не­то на пъл­на­та за­етост.

Та­ко­ва са­мо­ре­гу­ли­ра­не оси­гу­ря­ва ефек­тив­но про­из­вод­с­т­во по­ра­ди то­ва, че ба­лан­си­ра­не­то на ре­сур­с­ни­те па­за­ри ста­ва при нис­ко це­но­во рав­ни­ще.

Ико­но­мис­ти­те кла­си­ци не от­ри­чат цик­лич­нос­т­та на ико­но­ми­ка­та, но при­емат ре­це­си­ите за вре­мен­ни и вяр­ват, че па­зар­ни­ят ме­ха­ни­зъм връ­ща ав­то­ма­тич­но ико­но­ми­ка­та към пъл­на за­етост. По­ра­ди то­ва кри­ва­та на съв­куп­но­то пред­ла­га­не AS е поч­ти вер­ти­кал­на по­ра­ди бър­зо­то адап­ти­ра­не на це­ни­те и зап­ла­ти­те към пре­диз­ви­ка­ни­те шо­ко­ве.

По­со­че­ни­те ос­нов­ни ар­гу­мен­ти на кла­си­чес­ко­то нап­рав­ле­ние бя­ха до ос­но­ви раз­к­ла­те­ни от най-го­ля­ма­та и про­дъл­жи­тел­на све­тов­на ико­но­ми­чес­ка кри­за от 1929-1933 г.

То­зи мо­дел е раз­ра­бо­тен от Дж.М.Кейнс в основ­ния му труд “Об­ща те­ория на за­етос­т­та, лих­ва­та и па­ри­те”, из­ля­зъл от пе­чат през 1936 г. Тук Кейнс обес­ня­ва и ар­гу­мен­ти­ра, че па­зар­на­та ико­но­ми­ка не е в със­то­яние ав­то­ма­тич­но да пре­одо­лее деп­ре­си­ята и да въз­с­та­но­ви пъл­на­та за­етост на ре­сур­си­те, тъй ка­то съ­щес­т­ву­ват ме­ха­низ­ми, ко­ито про­ти­во­дейс­т­ву­ват на сис­те­ма­та са­ма да си съз­да­ва но­во рав­но­вес­но рав­ни­ще и с то­ва пра­ви ре­во­лю­ция в мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та трак­тов­ка на без­ра­бо­ти­ца­та, на съв­куп­но­то тър­се­не и съв­куп­но­то пред­ла­га­не. Ос­но­ва­тел­но той бе на­ре­чен ба­ща на съв­ре­мен­на­та мак­ро­ико­но­ми­ка.

В под­к­ре­па на то­ва прин­цип­но но­ва раз­би­ра­не Кейнс при­веж­да след­ни­те пред­по­ло­же­ния:

Пър­во, па­зар­на­та ико­но­ми­ка са­ма не мо­же да га­ран­ти­ра дос­та­тъ­чен обем съв­куп­но тър­се­не, ко­ето да по­гъл­не про­из­вод­с­т­во­то при пъл­на за­етост, тъй ка­то ед­на част от по­то­ка на до­хо­ди­те към по­то­ка на раз­хо­ди­те се от­к­ло­ня­ва ка­то спес­тя­ва­ния, и ако те са по-го­ле­ми от ин­вес­ти­ци­ите, об­ща­та ве­ли­чи­на на раз­хо­ди­те на сек­тор до­ма­кин­с­т­ва и биз­нес сек­то­ра ще бъ­де не­дос­та­тъч­на за из­ку­пу­ва­не­то на про­из­ве­де­ни­те сто­ки. То­ва не­дос­та­тъч­но съв­куп­но тър­се­не ще реф­лек­ти­ра вър­ху съв­куп­но­то пред­ла­га­не (фир­ми­те ще бъ­дат при­ну­де­ни да го на­ма­лят) и в край­на смет­ка ще до­ве­де до ре­це­сия.

Вто­ро, ра­бот­ни­те зап­ла­ти и це­ни­те в кра­тък пе­ри­од не са гъв­ка­ви, а са от­но­си­тел­но пос­то­ян­ни и сле­до­ва­тел­но не са в със­то­яние да са­мо­ре­гу­ли­рат ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма и да съз­да­ват пъл­на за­етост в ико­но­ми­ка­та. Тен­ден­ци­ята към на­ма­ля­ва­не на ра­бот­ни­те зап­ла­ти ще на­ма­ля­ва до­хо­да на пот­ре­би­те­ли­те и тех­ни­те пот­ре­би­тел­с­ки раз­хо­ди и по то­зи на­чин ще сък­ра­ща­ва обе­ма на съв­куп­но­то тър­се­не AD, а от­тук ще во­ди и до ре­це­сия и по-ви­со­ка без­ра­бо­ти­ца.

Ве­че бе под­чер­та­но, че съв­куп­но­то тър­се­не AD пред­с­тав­ля­ва су­ма­та от те­ку­щи­те раз­хо­ди за сто­ки и ус­лу­ги. То­ва са раз­хо­ди­те, ко­ито из­вър­ш­ват до­ма­кин­с­т­ва­та, фир­ми­те, пра­ви­тел­с­т­во­то и външ­ни­те (чуж­ди­те) пот­ре­би­те­ли. За­то­ва съв­куп­ни­те раз­хо­ди (AE - Aggregate expenditure) включ­ват пот­ре­би­тел­с­ки­те раз­хо­ди С, ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди I, пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди G и нет­ни­ят ек­с­порт (X-M), т.е.

Про­из­во­ди­те­ли­те, спо­ред Кейнс, ще пред­ла­гат са­мо та­ко­ва ко­ли­чес­т­во сто­ки, ко­ето е дос­та­тъч­но, за да пос­рещ­не очак­ва­но­то тър­се­не на пот­ре­би­те­ли­те (до­ма­кин­с­т­ва­та), на ин­вес­ти­то­ри­те (фир­ми­те), на пра­ви­тел­с­т­во­то и на чуж­ден­ци­те. За­то­ва имен­но кон­цеп­ци­ята за очак­ва­но­то съв­куп­но тър­се­не е клю­чов еле­мент в кейн­си­ан­с­ка­та мак­ро­ико­но­ми­чес­ка те­ория.

Как­во е от­но­си­тел­но­то тег­ло на все­ки един от по­со­че­ни­те по-го­ре ком­по­нен­ти в съв­куп­ни­те раз­хо­ди?

Ес­тес­т­ве­но то­ва е спе­ци­фич­но за вся­ка стра­на. Ако взе­мем бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка през 80-те го­ди­ни, мо­жем да кон­с­та­ти­ра­ме, че пот­ре­би­тел­с­ки­те раз­хо­ди за­емат око­ло 55%, брут­ни­те вът­реш­ни ин­вес­ти­ции ­ око­ло 32%, пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди ­ око­ло 15%, и нет­ни­ят из­нос в то­зи пе­ри­од е с от­ри­ца­те­лен знак око­ло ми­нус 2% (точ­но -1,6%).

Ако приемем, че

Y - БВД = БВП TrP - тран­с­фер­ни пла­ща­ния

Tx - да­нъ­ци G - пра­ви­тел­с­т­ве­ни раз­хо­ди

Cd - вът­реш­но пот­реб­ление M - внос

I - ин­вес­ти­ции X - из­нос и S - спес­тя­ва­ния, то за мак­ро­ико­но­ми­чес­ко рав­но­ве­сие мо­же да се го­во­ри са­мо ко­га­то има ра­вен­с­т­во меж­ду вхо­дя­щи­те и из­хо­дя­щи­те по­то­ци. Вхо­дя­щи по­то­ци са съв­куп­ни­те раз­хо­ди AE, а из­хо­дящ от фир­ми­те по­ток е до­хо­дът Y. Т.е. AE = Y .

Сле­до­ва­тел­но в мо­де­ла на Кейнс съв­куп­но­то тър­се­не, съв­куп­но­то пред­ла­га­не и за­етос­т­та ва­ри­рат па­ра­лел­но и си вза­имо­дейс­т­ву­ват ди­рек­т­но­. Съв­куп­но­то тър­се­не оп­ре­де­ля рав­ни­ще­то на про­из­вод­с­т­во­то и на за­етос­т­та, а сле­до­ва­тел­но оп­ре­де­ля и рав­ни­ще­то на до­хо­да. Ако съв­куп­но­то тър­се­не се про­ме­ни в ре­зул­тат на про­мя­на­та в ня­кой от не­го­ви­те еле­мен­ти, ще се про­ме­ни до­хо­дът, а от­тук и за­етос­т­та.

По-под­роб­но­то ана­ли­зи­ра­не на мо­де­ла на Кейнс за оп­ре­де­ля­не­то на про­из­вод­с­т­во­то и за­етос­т­та на­ла­га да нап­ра­вим са­мос­то­яте­лен ана­лиз на от­дел­ни­те еле­мен­ти на съв­куп­ни­те раз­хо­ди и съ­от­вет­но на фак­то­ри­те, от ко­ито за­ви­сят.
3 въп­рос: Фун­к­ции на пот­реб­ле­ни­ето и спес­тя­ва­не­то.
Пот­ре­би­тел­с­ки­те раз­хо­ди, или пот­реб­ле­ни­ето - то­ва са раз­хо­ди­те на до­ма­кин­с­т­ва­та за за­ку­пу­ва­не на пот­ре­би­тел­с­ки сто­ки и ус­лу­ги през те­ку­щия пе­ри­од, или то­ва е стойнос­т­та на за­ку­пе­ни­те от до­ма­кин­с­т­ва­та пот­ре­би­тел­с­ки бла­га (сто­ки и ус­лу­ги­)­.Те фор­ми­рат по­ве­че от по­ло­ви­на­та от съв­куп­ни­те раз­хо­ди на ед­на стра­на и по­ра­ди то­ва са ос­нов­ни­ят ком­по­нент на БВП.

Ве­ли­чи­на­та и струк­ту­ра­та на пот­реб­ле­ни­ето за­ви­сят от ре­ди­ца обек­тив­ни и су­бек­тив­ни фак­то­ри, но най-важ­ни­ят от тях е до­хо­дът, и осо­бе­но раз­по­ла­га­еми­ят до­ход, меж­ду кой­то и раз­хо­ди­те за пот­реб­ле­ние връз­ка­та е най-тяс­на. Спом­не­те си, че раз­по­ла­га­еми­ят до­ход - то­ва бе до­хо­дът, кой­то до­ма­кин­с­т­ва­та по­лу­ча­ват от фир­ми­те за ус­лу­ги­те, ко­ито им се пре­дос­та­вят от про­из­вод­с­т­ве­ни­те фак­то­ри, ми­нус из­п­ла­те­ни­те лич­ни да­нъ­ци и плюс со­ци­ал­ни­те пла­ща­ния на пра­ви­тел­с­т­во­то и кой­то те мо­гат да из­пол­зу­ват за пот­реб­ле­ние и за спес­тя­ва­ния.

Нор­мал­но е вся­ко до­ма­кин­с­т­во да из­раз­ход­ва сво­ите до­хо­ди по спе­ци­фи­чен на­чин - до­ка­то ед­но до­ма­кин­с­т­во от­де­ля ос­нов­на­та част от до­хо­ди­те си за хра­ни­тел­ни про­дук­ти, дру­го ги на­соч­ва за по­куп­ка на нех­ра­ни­тел­ни сто­ки, тре­то - за спир­т­ни на­пит­ки, чет­вър­то - за жи­лищ­но об­за­веж­да­не и т.н. Ако се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от те­зи под­роб­нос­ти, ще ви­дим, че (и то­ва ста­тис­ти­ка­та ни го по­каз­ва) има пра­ви­ла, по ко­ито хо­ра­та раз­п­ре­де­лят сво­ите до­хо­ди за по­куп­ка на хра­на, жи­ли­ще, об­лек­ло и дру­ги ос­нов­ни гру­пи сто­ки. Се­мейс­т­ва­та с нис­ки до­хо­ди ги из­раз­ход­ват за за­ку­пу­ва­не на пред­ме­ти от пър­ва не­об­хо­ди­мост. С уве­ли­ча­ва­не­то на до­хо­ди­те те­зи раз­хо­ди на­рас­т­ват, ка­то се уве­ли­ча­ват и по­куп­ки­те на по-скъ­пи и по-ка­чес­т­ве­ни сто­ки, в на­ча­ло­то осо­бе­но на хра­ни­тел­ни сто­ки. По­ра­ди то­ва, че има гра­ни­ци в до­пъл­ни­тел­ни­те раз­хо­ди за хра­на от вся­ка еди­ни­ца до­ба­въ­чен до­ход, с по-на­та­тъш­но­то на­рас­т­ва­не на до­хо­да де­лът на раз­хо­ди­те им на­ма­ля­ва, и в съ­що­то вре­ме на­рас­т­ва де­лът на раз­хо­ди­те за об­лек­ло, обув­ки и лич­ни при­над­леж­нос­ти, за лич­на хи­ги­ена и здра­ве­опаз­ва­не, за об­ра­зо­ва­ние и сво­бод­но вре­ме. То­ва мо­же да се ви­ди от пуб­ли­ка­ци­ите на На­ци­онал­ния ста­тис­ти­чес­ки ин­с­ти­тут за до­хо­ди­те, раз­хо­ди­те и пот­реб­ле­ни­ето на до­ма­кин­с­т­ва­та в Бъл­га­рия от пос­лед­ни­те го­ди­ни.

Пот­реб­ле­ни­ето (С) е са­мо ед­на­та част от раз­по­ла­га­емия до­ход (DI - Disposable Income), дру­га­та част е спес­тя­ва­не­то (S - Saving) - то­ва е она­зи част от не­го, ко­ято не е из­раз­хо­де­на за пот­реб­ле­ние, или то­ва е не­кон­су­ми­ра­ният до­ход, нат­ру­па­на­та част от раз­по­ла­га­емия до­ход, ко­ято се явя­ва, ко­га­то пос­лед­ни­ят над­ви­ша­ва те­ку­щи­те раз­хо­ди. Спес­тя­ва­не­то е раз­ли­ка­та меж­ду те­ку­щия раз­по­ла­га­ем до­ход и су­ма­та на те­ку­щи­те пот­ре­би­тел­с­ки раз­хо­ди. А к о раз­по­ла­га­еми­ят до­ход е по-ма­лък от те­ку­щи­те раз­хо­ди, то­га­ва е на­ли­це от­ри­ца­тел­но спес­тя­ва­не (dissaving), или не­дос­пес­тя­ва­не. Нор­мал­но е бо­га­ти­те хо­ра да спес­тя­ват по­ве­че от­кол­ко­то бед­ни­те ­ и ка­то аб­со­лю­тен раз­мер, и ка­то про­цент от до­хо­да. Го­ля­ма част от бед­ни­те не са­мо че не са в със­то­яние да спес­тя­ват не­щич­ко, а и са при­ну­де­ни да из­раз­ход­ват спес­те­ни в ми­нал пе­ри­од су­ми или да при­бяг­ват до за­еми, за­що­то из­раз­ход­ват по­ве­че, от­кол­ко­то за­ра­бот­ват.

Ка­за­но­то за две­те със­тав­ни час­ти на раз­по­ла­га­емия до­ход мо­же да се за­пи­ше та­ка:

DI = C + S

От то­ва ра­вен­с­т­во се виж­да, че

Най-на­деж­д­ни­ят ин­с­т­ру­мент за ана­лиз на пот­реб­ле­ни­ето е не­го­ва­та фун­к­ция.

Ка­зах­ме, че раз­по­ла­га­еми­ят до­ход (Yd) е она­зи част от БВП (Y), ко­ято ос­та­ва, ко­га­то прис­пад­нем еле­мен­ти­те, ко­ито не се по­лу­ча­ват от до­ма­кин­с­т­ва­та и лич­ни­те да­нъ­ци, ко­ито пла­щат (Tx), и при­ба­вим по­лу­ча­ва­ни­те от тях пра­ви­тел­с­т­ве­ни тран­с­фер­ни пла­ща­ния (TrP). Ако при­емем, че еле­мен­ти­те, ко­ито не се по­лу­ча­ват от до­ма­кин­с­т­ва­та, са рав­ни на ну­ла, то

Съ­щи­ят ре­зул­тат мо­же да се по­лу­чи и ако се из­пол­зу­ва прин­ци­път за ра­вен­с­т­во­то меж­ду “вхо­дя­щи­те” и “из­хо­дя­щи­те” по­то­ци на до­ма­кин­с­т­ва­та. Ако “вхо­дя­щият” по­ток се фор­ми­ра от БВП (Y) и тран­с­фер­ни­те пла­ща­ния (TrP), а “из­хо­дя­щият” ­ от об­що­то пот­реб­ле­ние С (су­ма­та от вът­реш­но­то пот­реб­ле­ние Cd и вно­са М), да­нъ­ци­те Tx и спес­тя­ва­ни­ята S, то ра­вен­с­т­во­то мо­же да бъ­де за­пи­са­но та­ка:

И тъй ка­то пот­реб­ле­ни­ето и спес­тя­ва­ни­ята об­ра­зу­ват раз­по­ла­га­емия до­ход (C + S = Yd), то

Yd = Y - Tx + TrP.

Сле­до­ва­тел­но под пре­дел­на склон­ност към пот­реб­ле­ние MPC (Marginal Propensity to Consume) раз­би­ра­ме съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду из­ме­не­ни­ето на пот­реб­ле­ни­ето DС и пре­диз­ви­ка­ло­то го из­ме­не­ние в раз­по­ла­га­емия до­ход DYd, и тя по­каз­ва как­ва част от вся­ка до­пъл­ни­тел­на еди­ни­ца раз­по­ла­га­ем до­ход се из­раз­ход­ва за пот­реб­ле­ние. Т.е.

  С

MPC =

Yd

Всъщ­ност ко­ефи­ци­ен­тът “с” е рав­ноз­на­чен на пре­дел­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние MPC.

Тъй ка­то из­ме­не­ни­ето на пот­реб­ле­ни­ето е ви­на­ги по-мал­ко от то­ва на до­хо­да, пре­дел­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние е ви­на­ги по-го­ля­ма от ну­ла и по-мал­ка от еди­ни­ца­, т.е.

Ос­вен пре­дел­на склон­ност към пот­реб­ле­ние тряб­ва да раз­ли­ча­ва­ме и сред­на склон­ност към пот­реб­ле­ние (AMC - Average Propensity to Consume) - то­ва е съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду те­ку­щи­те раз­хо­ди за пот­реб­ле­ние C и те­ку­щия раз­по­ла­га­ем до­ход Yd и ха­рак­те­ри­зи­ра сте­пен­та на из­ме­не­ние на пот­ре­би­тел­с­ки­те раз­хо­ди на до­ма­кин­с­т­ва­та спря­мо тех­ни­те до­хо­ди.

C

APC =

До оп­ре­де­ле­но рав­ни­ще на до­хо­да сред­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние е по-го­ля­ма от 1-ца, а над то­ва рав­ни­ще - по-мал­ка от 1-ца и с уве­ли­ча­ва­не­то на до­хо­да тя на­ма­ля­ва по­ра­ди уве­ли­ча­ва­не­то на спес­тя­ва­не­то.

Таб­лич­но пот­ре­би­тел­с­ка­та фун­к­ция мо­же да се из­ра­зи та­ка:

Табл. 1. Пот­реб­ле­ние и спес­тя­ва­не

Разполагаем доход Yd		Роазходи за потребление C	Пределна склонност към потр. MPC	Средна склонност към потр. APC	Нетно спестяване S	Пределна склонност към спест. MPS
1		2	3	4	5	6
A B C D E F G	45000 48000 51000 54000 57000 60000 63000	45330 48000 50550 52800 54720 56490 58080	0.89 0.85 0.75 0.64 0.53 0.53	1.007 1.000 0.991 0.997 0.960 0.941 0.921	330 0 + 450 + 1200 + 2280 + 3510 + 4920	0.11 0.15 0.25 0.36 0.47 0.47

0 < MPC < 1

От таб­ли­ца­та се виж­да, че:

- раз­хо­ди­те за пот­реб­ле­ние на­рас­т­ва­т за­ед­но с уве­ли­ча­ва­не­то на до­хо­да са­мо че не със съ­щия ко­ефи­ци­ент, а с ко­ефи­ци­ент по-ма­лък от 1-ца;

- пре­дел­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние за гру­пи­те с най-ни­сък до­ход е най-ви­со­ка, и об­рат­но ­ за гру­пи­те с най-го­лям до­ход е най-мал­ка.

От­но­ше­ни­ето меж­ду из­ме­не­ни­ето на раз­ме­ра на те­ку­що­то спес­тя­ва­не S към пре­диз­ви­ка­ли­те го из­ме­не­ния в те­ку­щия раз­по­ла­га­ем до­ход Yd се на­ри­ча пре­дел­на склон­ност към спес­тя­ва­не MPS (Marginal Propensity to Save), т.е.

  S

MPS =

Yd

Пре­дел­на­та склон­ност към спес­тя­ва­не MPS е рав­на на еди­ни­ца ми­нус пре­дел­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние, т.е. MPS = 1 - MPC. То­ва зна­чи, че сбо­рът от пре­дел­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние и пре­дел­на­та склон­ност към спес­тя­ва­не е ви­на­ги ра­вен на 1-ца, т.е. MPC + MPS = 1. Всъщ­ност, ако пре­дел­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние по­каз­ва как­ва част от вся­ка еди­ни­ца до­пъл­ни­те­лен до­ход се пот­ре­бя­ва, т о пре­дел­на­та склон­ност към спес­тя­ва­не по­каз­ва как­ва част от вся­ка до­пъл­ни­тел­на еди­ни­ца до­ход се спес­тя­ва.

А к о от­не­сем об­ща­та су­ма на спес­тя­ва­не­то S към об­ща­та су­ма на раз­по­ла­га­емия до­ход Yd, ще на­ме­рим сред­на­та склон­ност към спес­тя­ва­не APS (Average Propensity to Save), ко­ято ха­рак­те­ри­зи­ра сте­пен­та на из­ме­не­ние на спес­тя­ва­не­то спря­мо те­ку­щия раз­по­ла­га­ем до­ход.

S

APS =

Yd

Ви­на­ги сбо­рът от сред­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние APC и сред­на­та склон­ност към спес­тя­ва­не APS е ра­вен съ­що на 1-ца, т.е.

APC + APS = 1

Например, ако ис­ка­ме да из­чис­лим те­зи сред­ни ве­ли­чи­ни в пун­к­та F, в кой­то при Yd = 60000, C = 56490, а S = 3510, то

54490   3510

APC = = 0.9415 , а APS = = 0.0585.

60000  60000

0.9415 + 0.0585 = 1

То­ва оз­на­ча­ва, че на 100 лв. до­ход за пот­реб­ле­ние оти­ват 94.15 лв., а за спес­тя­ва­не - ос­та­на­ли­те 5.85 лв.

Пре­ди да пред­с­та­вим гра­фич­но фук­ци­ята на пот­реб­ле­ни­ето и фун­к­ци­ята на спес­тя­ва­не­то, не­ка под­чер­та­ем зас­лу­га­та на аме­ри­кан­с­кия ико­но­мист Пол Са­му­ел­сън, ав­то­рът на из­вес­т­ния учеб­ник по Economics, кой­то въ­веж­да 45-гра­ду­со­ва­та ли­ния (лъ­чът L), раз­де­ля­ща прос­т­ран­с­т­во­то меж­ду аб­ци­са­та и ор­ди­на­та­та в ко­ор­ди­нат­на­та сис­те­ма и пред­с­та­вя­ща ге­омет­рич­но­то мяс­то на всич­ки точ­ки, за ко­ито пот­реб­ле­ни­ето С е рав­но на раз­по­ла­га­емия до­ход Yd, т.е. C = Yd. Как­то ще ви­дим и по-на­та­тък в кур­са лек­ции, та­зи ли­ния на­ми­ра ши­ро­ко при­ло­же­ние в мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ория за ин­терп­ре­ти­ра­не на рав­но­вес­ни ико­но­ми­чес­ки със­то­яния.

Ако по ор­ди­нат­на­та ос са на­не­се­ни раз­хо­ди­те за пот­реб­ле­ние С и по то­зи на­чин се очер­та­ва раз­ме­рът на спес­тя­ва­не­то, то по аб­цис­на­та ос са на­не­се­ни дан­ни­те за ре­ал­ния раз­по­ла­га­ем до­ход YD.

Ли­ни­ята С пре­си­ча ор­ди­нат­на­та ос в точ­ка А и от­сеч­ка­та от та­зи ос ОА из­ра­зя­ва т.нар. ав­то­ном­но пот­реб­ле­ние (т.е. ко­ефи­ци­ен­та “а”), или оно­ва рав­ни­ще на пот­реб­ле­ние, ко­ето не за­ви­си от раз­ме­ра на до­хо­да, тъй ка­то все­ки чо­век тряб­ва да за­до­во­ля­ва ня­ка­къв ми­ни­мум от пот­реб­нос­ти, за да мо­же въ­об­ще да е жив.

Нак­ло­нът на пот­ре­би­тел­с­ка­та фун­к­ция C = a + c.Yd е ра­вен на пре­дел­н­ата склон­ност към пот­реб­ле­ние MPC.

С_{2 Разходи за потребление}

С₁ Чисто спестяване S

С₀
А а

45 0 Yd₀ Yd₁ Yd₂ Yd Реален доход

Отрицателно спестяване
В гра­фи­ка 4 кри­ва­та на пот­реб­ле­ни­ето С се пре­си­ча с 45-гра­ду­со­ва­та ли­ния L в точ­ка Р, в ко­ято пот­реб­ле­ни­ето е рав­но на раз­по­ла­га­емия до­ход, кой­то се пот­ре­бя­ва из­ця­ло, ка­то до­ма­кин­с­т­ва­та ни­то при­бяг­ват към за­еми (зна­чи не по­ся­гат към ми­на­ли спес­тя­ва­ни­я), ни­то пък спес­тя­ват. От­к­ло­не­ни­ето на кри­ва­та на пот­реб­ле­ни­ето С от ли­ни­ята L по­каз­ва д а л и пот­реб­ле­ни­ето е по-го­ля­мо (на­ля­во от точ­ка Р), или е по-мал­ко (на­дяс­но от точ­ка Р) от раз­по­ла­га­емия до­ход.

Чис­то­то спес­тя­ва­не е “зат­во­ре­но в прос­т­ран­с­т­во­то меж­ду ли­ни­ята на пот­реб­ле­ни­ето С и 45-гра­ду­со­ва­та ли­ния L на­дяс­но от точ­ка Р. Сле­до­ва­тел­но чис­то­то спес­тя­ва­не е на­ли­це, ко­га­то кри­ва­та на пот­реб­ле­ни­ето С ле­жи п о д 45-гра­ду­со­ва­та ли­ния L. В об­рат­ния слу­чай - ко­га­то кри­ва­та на пот­реб­ле­ни­ето С ле­жи н а д 45-гра­ду­со­ва­та ли­ния (вля­во от точ­ка Р), е на­ли­це от­ри­ца­тел­но спес­тя­ва­не, за­що­то до­ма­кин­с­т­ва­та пот­ре­бя­ват по­ве­че, от­кол­ко­то е тех­ният раз­по­ла­га­ем до­ход.

По­ра­ди то­ва точ­ка Р се на­ри­ча рав­ни­ще на пре­чуп­ва­не на до­хо­да, п о д ко­ето рав­ни­ще пот­реб­ле­ни­ето е по-го­ля­мо от раз­по­ла­га­емия до­ход и е на­ли­це от­ри­ца­тел­но спес­тя­ва­не, и н а д ко­ето рав­ни­ще пот­реб­ле­ни­ето е по-мал­ко от раз­по­ла­га­емия до­ход и е на­ли­це чис­то спес­тя­ва­не. С на­рас­т­ва­не­то на до­хо­да пот­реб­ле­ни­ето рас­те, но в сте­пен по-мал­ка от на­рас­т­ва­не­то на до­хо­да.

В за­ви­си­мост от дви­же­ни­ето на кри­ва­та на пот­реб­ле­ни­ето фун­к­ци­ята на пот­реб­ле­ни­ето мо­же да бъ­де ли­ней­на или не­ли­ней­на - то­ва за­ви­си от съ­от­но­ше­ни­ето, в ко­ето при­рас­тът на до­хо­да ще се раз­п­ре­де­ли за пот­реб­ле­ние и за спес­тя­ва­не. А к о вся­ка  еди­ни­ца при­раст в до­хо­да  се  раз­п­ре­де­ля в р а в- н и п р о п о р ц и и на част за пот­реб­ле­ние и част за спес­тя­ва­не, фун­к­ци­ята на пот­реб­ле­ни­ето ще бъ­де ли­нейна, а при всич­ки дру­ги слу­чаи тя ще бъ­де не­ли­нейна. В на­шия слу­чай е на­ли­це не­ли­ней­на фун­к­ция.

Осо­бе­нос­ти­те на фун­к­ци­ята на пот­реб­ле­ни­ето мо­гат да се опи­шат и с по­мощ­та на сред­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние APS. От гра­фи­ка­та се виж­да, че:

- в точ­ка­та на рав­но­ве­сие Р сред­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние APC = 1;

- във всич­ки точ­ки на­ля­во от точ­ка­та на рав­но­ве­сие APC > 1;

- във всич­ки точ­ки на­дяс­но от точ­ка­та на рав­но­ве­сие APC<1.

^Yd Реален Yd

Ед­на част от ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди се на­ри­чат ос­нов­ни или фик­си­ра­ни (fixed investment), за­що­то чрез тях се уве­ли­ча­ва и об­но­вя­ва ма­те­ри­ал­на­та ба­за на про­из­вод­с­т­во­то и се фор­ми­ра бъ­де­щи­ят по­тен­ци­ал на на­ци­онал­но­то про­из­вод­с­т­во.

Вто­ра­та част от ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди е пред­наз­на­че­на да по­пъл­ва скла­до­ви­те за­па­си от су­ро­ви­ни, по­лу­фаб­ри­ка­ти и го­то­ва про­дук­ция на склад, ед­на част от ко­ито пе­ри­одич­но вли­за в про­из­вод­с­т­во­то, а дру­га се на­соч­ва към па­за­ра.

Ако от брут­ни­те ин­вес­ти­ции се прис­пад­не раз­ме­рът на амор­ти­за­ци­ите, ос­та­ват нет­ни­те ин­вес­ти­ции, ко­ито са до­бав­ка към раз­ме­ра на ка­пи­та­ло­ви­те сто­ки и скла­до­ви­те (ма­те­ри­ал­ни­те) за­па­си на ед­на стра­на за да­ден пе­ри­од от вре­ме.

За­ви­си­мос­т­та на ин­вес­ти­ци­ите от лих­ве­ния про­цент е об­рат­на - нис­ки­ят лих­вен про­цент сти­му­ли­ра ин­вес­ти­ци­ите, до­ка­то ви­со­ки­ят лих­вен про­цент ги на­ма­ля­ва. Фир­ми­те мо­гат да пра­вят ин­вес­ти­ци­он­ни раз­хо­ди, ка­то из­пол­зу­ват соб­с­т­ве­ни сред­с­т­ва или взе­мат кре­ди­ти. И в два­та слу­чая оба­че лих­ва­та е ал­тер­на­тив­на­та це­на и оказ­ва ре­ша­ва­що вли­яние вър­ху ин­вес­ти­ци­он­ни­те ре­ше­ния. Кри­ва­та на ин­вес­ти­ци­он­но­то тър­се­не из­ра­зя­ва вза­имов­ръз­ката между лихвения процент и инвестиционното търсене, тя е отрицателно наклонена крива.

Вър­ху ре­ше­ни­ето за ин­вес­ти­ции оказ­ва вли­яние и очак­ва­на­та въз­в­ръ­ща­емост от нап­ра­ве­ни­те за тях раз­хо­ди, за­що­то вся­ка ин­вес­ти­ция се пра­ви в име­то на чис­та­та пе­чал­ба, т.е. пе­чал­ба­та след да­нъч­но­то об­ла­га­не. Имен­но очак­ва­ни­те от фир­ми­те пе­чал­би са ос­нов­ни­ят из­точ­ник на ко­ле­ба­ния в ин­вес­ти­ци­он­но­то тър­се­не. А те от своя стра­на за­ви­сят от тех­ни­ко-тех­но­ло­ги­чес­ки­те ха­рак­те­рис­ти­ки.

Ва­жен фак­тор при взе­ма­не­то на ин­вес­ти­ци­он­ни ре­ше­ния са очак­ва­ни­ята на биз­не­са за по-доб­ри сто­пан­с­ки ус­ло­вия, вклю­чи­тел­но и въз­мож­нос­ти­те за бър­зо из­тег­ля­не от ин­вес­ти­ци­ите. То­ва се от­на­ся осо­бе­но до чуж­дес­т­ран­ни­те ин­вес­ти­ции.

Кри­ва­та на ин­вес­ти­ци­он­но­то тър­се­не мо­же да се из­мес­т­ва на­дяс­но (напр. ко­га­то съв­куп­но­то про­из­вод­с­т­во на­рас­т­ва) или на­ля­во­ (напр. ко­га­то да­нъ­ци­те се уве­ли­ча­ват или ко­га­то се очер­та­ват мрач­ни очак­ва­ни­я).

Вза­имов­ръз­ка­та меж­ду ин­вес­ти­ци­он­но­то тър­се­не и оп­ре­де­ля­щи­те го фак­то­ри на­ми­ра из­раз в ин­вес­ти­ци­он­на­та фун­к­ция, ко­ято мо­же да се пред­с­та­ви та­ка:

I = f (Ir, Y, r, K, a),

къ­де­то: I - брут­ни ин­вес­ти­ции; Ir - ре­ал­нен лих­вен про­цент;

Y - до­ход; K - пър­во­на­чал­на­та на­лич­ност от ка­пи­тал;

a - па­ра­ме­тър, обоб­ща­ващ фак­то­ри­те, ко­ито са свър­за­ни с очак­ва­ни­ята.

Тъй ка­то ин­вес­ти­ци­он­на­та фун­к­ция из­ра­зя­ва твър­де слож­ни за­ви­си­мос­ти и включ­ва­не­то й във фун­к­ци­ята на съв­куп­ни­те раз­хо­ди ус­лож­ня­ва мно­го ана­ли­за, в по-на­та­тъш­но­то из­ло­же­ние ще при­емем, че ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди (как­то и пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те) са пос­то­ян­на ве­ли­чи­на, за­да­де­на пред­ва­ри­тел­но с ре­ше­ни­ята на пред­п­ри­ема­чи­те, и всъщ­ност ще я раз­г­леж­да­ме ка­то в ъ н ш е н за мо­де­ла фак­тор.
5 въп­рос: Пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди и нет­ният ек­с­порт ка­то ком­по­нен­ти на съв­куп­но­то търсе­не.
Тре­ти­ят еле­мент в съв­куп­но­то тър­се­не са пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди (G). Пра­ви­тел­с­т­во­то на вся­ка стра­на из­вър­ш­ва го­ле­ми и раз­но­об­раз­ни по­куп­ки, фи­нан­си­ра­ни от сред­с­т­ва­та на дър­жав­ния бю­джет, ня­кои от ко­ито имат пот­ре­би­тел­с­ки, а дру­ги - ин­вес­ти­ци­онен ха­рак­тер. Пот­ре­би­тел­с­ки ха­рак­тер има­т нап­ри­мер раз­хо­ди­те за под­дръж­ка на учи­ли­ща и уни­вер­си­те­ти, на уче­ни­чес­ки и сту­ден­т­с­ки сто­ло­ве, на по­ли­цейс­ка и про­ти­во­по­жар­на ох­ра­на, на пан­си­они и хра­на за въз­рас­т­ни и дру­ги. Ин­вес­ти­ци­онен ха­рак­тер имат раз­хо­ди­те за стро­ител­с­т­во на пъ­ти­ща, ле­ти­ща, во­до-, га­зо- и елек­т­роп­ро­во­ди и дру­ги. Те­зи сред­с­т­ва се пла­ни­рат и ут­вър­ж­да­ват пред­ва­ри­тел­но от пар­ла­мен­та в раз­ход­на­та част на бю­дже­та и те уве­ли­ча­ват съв­куп­но­то тър­се­не с раз­ме­ра на сво­ята стойност.

Що се от­на­ся до раз­хо­ди­те на пра­ви­тел­с­т­во­то за под­по­ма­га­не на со­ци­ал­но бед­ни­те, за сти­пен­дии, со­ци­ал­но оси­гу­ря­ва­не, суб­си­дии и дру­ги по­доб­ни (т.нар. тран­с­фер­ни пла­ща­ни­я), те не уве­ли­ча­ват пря­ко съв­куп­но­то тър­се­не, а са­мо пре­раз­п­ре­де­лят до­хо­ди от да­нъ­коп­лат­ци­те меж­ду по­лу­ча­те­ли­те на те­зи дър­жав­ни тран­с­фе­ри.

Пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди се вли­я­ят от мно­го фак­то­ри ­ ка­то съв­куп­ния до­ход на об­щес­т­во­то, сис­те­ма­та на да­нъч­но­то об­ла­га­не, вклю­чи­тел­но и от по­ли­ти­чес­ки фак­то­ри­. Раз­би­ра се, най-важ­ни­ят фак­тор е до­хо­дът, но по­не­же те се пла­ни­рат пред­ва­ри­тел­но в бю­дже­та, през го­ди­на­та не за­ви­сят от те­ку­щия съв­ку­пен ре­ален до­ход и по­ра­ди то­ва кри­ва­та на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди е хо­ри­зон­тал­на пра­ва, ус­по­ред­на на аб­цис­на­та ос (на до­хо­да), ко­ято мо­же да се из­мес­т­ва на­го­ре или на­до­лу в за­ви­си­мост от ре­ше­ни­ето на пар­ла­мен­та за съ­от­вет­на­та го­ди­на.

Чет­вър­ти­ят ком­по­нент на съв­куп­но­то тър­се­не е нет­ни­ят из­нос.

То­ва фак­ти­чес­ки е раз­ли­ка­та меж­ду из­но­са и вно­са на сто­ки и ус­лу­ги. До­ка­то из­но­сът за­ви­си от ре­ше­ни­ята на чуж­ди­те пот­ре­би­те­ли и в то­зи сми­съл се раз­г­леж­да ка­то не­за­ви­сим по от­но­ше­ние на на­ци­онал­ния до­ход (вън­шен за мо­де­ла) фак­тор, т о вно­сът се оп­ре­де­ля от ре­ше­ни­ята на до­ма­кин­с­т­ва­та в стра­на­та да пот­ре­бя­ват и на фир­ми­те да ку­пу­ват внос­ни сто­ки и ус­лу­ги. Обе­мът на вно­са за­ви­си най-ве­че от раз­ме­ра на те­ку­щия раз­по­ла­га­ем до­ход, т.е. фун­к­ци­ята на вно­са мо­же да се за­пи­ше та­ка:

M = f (Y)

къ­де­то: М - раз­хо­ди за внос;

  Y - БВП.

От­но­ше­ни­ето на вно­са М и до­хо­да Y из­ра­зя­ва сред­на­та склон­ност към внос (APM - Average Propensity to iMport), т.е.

M

APM =

Y

A от­но­ше­ни­ето меж­ду из­ме­не­ни­ето на вно­са М и пре­диз­ви­ка­ло­то го из­ме­не­ние в до­хо­да Y да­ва пре­дел­на­та склон­ност към внос (MPM-Marginal Propensiti to iMport), т.е.

М

MPM =

Y

Ако при­емем, че връз­ка­та меж­ду вно­са и до­хо­да е ли­нейна, то мо­жем да за­пи­шем, че M = m . Y , къ­де­то m е пре­дел­на­та склон­ност към внос.

6 въп­рос: Мак­ро­ико­но­ми­чес­ко­то равнове­сие спо­ред оп­рос­те­ния мо­дел на Дж. М. Кейнс.
6.1. Кейн­си­ан­с­ка­та кон­цеп­ция за мак­ро­рав­но­ве­си­ето.
За мак­ро­ико­но­ми­чес­ко па­зар­но рав­но­ве­сие мо­же да се го­во­ри то­га­ва, ко­га­то съ­щес­т­ву­ва ра­вен­с­т­во меж­ду очак­ва­но­то или прог­ноз­но съв­куп­но тър­се­не и об­щия до­ход (съв­куп­но­то пред­ла­га­не).

За изу­ча­ва­не­то и под­дър­жа­не­то на мак­ро­ико­но­ми­чес­ко­то па­зар­но рав­но­ве­сие мо­гат да се из­пол­зу­ват д в а под­хо­да:

• 
  под­хо­дът на съв­куп­но­то тър­се­не и съв­куп­но­то пред­ла­га­не;
  
• 
  и под­хо­дът на по­то­ци­те.
  

Съв­к.п­ред­ла­га­не AS = Съв­куп­но тър­се­не AD

А к о вклю­чим и спес­тя­ва­ни­ята (при­ема­ме, че те се пра­вят са­мо от до­ма­кин­с­т­ва­та, т.е. аб­с­т­ра­хи­ра­ме се от спес­тя­ва­на­та част от пе­чал­ба­та на фир­ми­те) и ин­вес­ти­ци­ите (ко­ито се пра­вят от фир­ми­те), към цир­ку­ла­ци­он­ни­те по­то­ци се обо­со­бя­ват два но­ви ка­на­ла, по ко­ито фон­до­ве­те “те­кат” от до­ма­кин­с­т­ва­та към сто­ко­вия па­зар. Ед­на част от сво­ите до­хо­ди до­ма­кин­с­т­ва­та из­раз­ход­ват за за­ку­пу­ва­не на край­ни сто­ки и ус­лу­ги (то­ва са пот­ре­би­тел­с­ки­те раз­хо­ди), а дру­га част на­соч­ват за спес­тя­ва­не и чрез кре­дит­ния па­зар тя оти­ва към фир­ми­те, ко­ито я из­пол­зу­ват за ин­вес­ти­ци­он­ни раз­хо­ди. За­то­ва пот­ре­би­тел­с­ки­те раз­хо­ди на до­ма­кин­с­т­ва­та и ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди на фир­ми­те фор­ми­рат об­щия раз­мер на до­хо­ди­те и оли­цет­во­ря­ват съв­куп­но­то тър­се­не на па­за­ра на сто­ки и ус­лу­ги.

При то­ва по­ло­же­ние, а к о има ра­вен­с­т­во меж­ду очак­ва­ния об­щ раз­мер на до­хо­ди­те, т.е. очак­ва­но­то съв­куп­но тър­се­не (пот­ре­би­тел­с­ки­те и ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди) и стойнос­т­та на про­из­ве­де­ни­те през да­де­ния пе­ри­од бла­га (съв­куп­но­то пред­ла­га­не), ще е на­ли­це мак­ро­ико­но­ми­чес­ко рав­но­ве­сие и съв­куп­но­то про­из­вод­с­т­во ще се стре­ми да за­паз­ва обе­ма си.

Из­во­дът е, че ико­но­ми­ка­та има ви­на­ги тен­ден­ция към та­ко­ва рав­ни­ще на про­из­вод­с­т­во­то, при ко­ето очак­ва­ни­те пот­ре­би­тел­с­ки и ин­вес­ти­ци­он­ни раз­хо­ди (съв­куп­но­то тър­се­не) да са рав­ни на до­хо­да (съв­куп­но­то пред­ла­га­не), т.е. към под­дър­жа­не на мак­ро­ико­но­ми­чес­ко рав­но­ве­сие.

S +Tx = I + G ,

къ­де­то: S - спес­тя­ва­ни­ята; Tx - да­нъ­ци­те;

I - ин­вес­ти­ци­ите; G - пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди.

А к о из­зем­ва­ни­ята са по-го­ле­ми от до­бав­ки­те, очак­ва­но­то пот­реб­ле­ние (съв­куп­но­то тър­се­не) ще е по-мал­ко от те­ку­що­то про­из­вод­с­т­во на бла­га, скла­до­ви­те за­па­си ще се уве­ли­чат, то­ва уве­ли­ча­ва те­ку­щи­те ин­вес­ти­ции над очак­ва­но­то рав­ни­ще и през след­ва­щия пе­ри­од про­из­вод­с­т­во­то ще се на­ма­ли, а с то­ва ще се на­ма­ли за­етос­т­та и до­хо­да и уве­ли­чи без­ра­бо­ти­ца­та.

А к о из­зем­ва­ни­ята са по-мал­ки от до­бав­ки­те, очак­ва­но­то пот­реб­ле­ние (съв­куп­но тър­се­не) ще е по-го­ля­мо от те­ку­що­то про­из­вод­с­т­во на бла­га, скла­до­ви­те за­па­си ще се на­ма­лят под нор­мал­но­то си рав­ни­ще, ин­вес­ти­ци­ите ще се на­ма­лят и през след­ва­щия пе­ри­од про­из­вод­с­т­во­то ще се уве­ли­чи, а с то­ва ще се уве­ли­чи за­етос­т­та и до­хо­дът и ще се на­ма­ли без­ра­бо­ти­ца­та.

Как­то виж­да­ме, и два­та под­хо­да, все­ки по свой на­чин, ни раз­к­ри­ват ус­ло­ви­ята за мак­ро­ико­но­ми­чес­ко­то па­зар­но рав­но­ве­сие.

След ка­то раз­г­ле­дах­ме фун­к­ци­ите на всич­ки ком­по­нен­ти на съв­куп­но­то тър­се­не, не­ка се опи­та­ме да обоб­щим и ана­ли­зи­ра­ме фун­к­ци­ята на съв­куп­ни­те раз­хо­ди AE (Agregate Expenditurs function).

Съв­куп­ни­те раз­хо­ди се фор­ми­рат ка­то сбор от раз­хо­ди­те на до­ма­кин­с­т­ва­та (С), ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди на час­т­ния биз­нес (I),пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди (G) и нет­ни­я из­нос (X-M). Всич­ки те­зи еле­мен­ти на съв­куп­ни­те раз­хо­ди се раз­г­леж­дат ка­то очак­ва­ни в те­че­ние на го­ди­на­та или на раз­г­леж­да­ния пе­ри­од, ка­то те­зи, ко­ито се оп­ре­де­лят от вът­реш­ни за мо­де­ла фак­то­ри, се на­ри­чат ен­до­ген­ни (вно­сът и пот­реб­ле­ни­ето без ав­то­ном­но­то пот­реб­ле­ние), за­що­то ги раз­г­ле­дах­ме ка­то фун­к­ция на до­хо­да, а те­зи, ко­ито се оп­ре­де­лят от външ­ни за мо­де­ла фак­то­ри (ин­вес­ти­ци­ите, пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди, из­но­сът, ав­то­ном­ни­те раз­хо­ди), се на­ри­чат ек­зо­ген­ни или ав­то­ном­ни фак­то­ри. За оп­рос­тя­ва­не на мо­де­ла и по-доб­ро раз­к­ри­ва­не зна­че­ни­ето на оп­ре­де­ля­щи­те обе­ма на про­из­вод­с­т­во­то фак­то­ри при­ема­ме це­ни­те за пос­то­ян­ни.

Ос­нов­но­то урав­не­ние е

къ­де­то: АЕ - очак­ва­ни съв­куп­ни раз­хо­ди;

къ­де­то а - ав­то­ном­но­то пот­реб­ле­ние

къ­де­то: Y - до­ход = БВП; Tx- су­ма на лич­ни­те да­нъ­ци;

А к о в (1) за­мес­тим C, I и М със тех­ни­те фун­к­ции, съ­от­вет­но (2), (3) и (4), ще по­лу­чим, че

ко­ето урав­не­ние, ако го пре­об­ра­зу­ва­ме, ще по­лу­чим съ­от­вет­но, че

и тъй ка­то a + c . TrP - c.Tx + I + G + X = A (тук вклю­чих­ме всич­ки ек­зо­ген­ни или ав­то­ном­ни раз­хо­ди, т.е. с А оз­на­чих­ме ав­то­ном­но­то или не­за­ви­се­що­то от до­хо­да тър­се­не), т о

То­ва е ли­ней­на фун­к­ция на съв­куп­ни­те раз­хо­ди, ко­ято ще пред­с­тав­ля­ва ед­на пра­ва в ко­ор­ди­нат­на­та сис­те­ма, ко­ято пре­си­ча ор­ди­на­та­та при у=­ОН и е с нак­лон ра­вен на раз­ли­ка­та меж­ду пре­дел­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние MPC и пре­дел­на­та склон­ност към внос MPM.

При при­ети­те от Кейнс пред­пос­тав­ки (виж 2.2.), а к о съв­куп­ни­те раз­хо­ди са по-го­ле­ми от обе­ма на те­ку­що­то про­из­вод­с­т­во, ще се по­лу­чи из­лиш­но тър­се­не, а а к о те са по-мал­ки, ще се по­лу­чи из­лиш­но пред­ла­га­не. Ес­тес­т­ве­но е в пър­вия слу­чай фир­ми­те да уве­ли­ча­ват обе­ма на про­из­вод­с­т­во­то до из­рав­ня­ва­не­то му със съв­куп­но­то тър­се­не, а във вто­рия слу­чай да на­ма­ля­ват то­зи обем до рав­ни­ще­то на съв­куп­но­то тър­се­не.

А к о за­мес­тим съв­куп­ни­те раз­хо­ди АЕ в ра­вен­с­т­во (6) с ра­вен­с­т­во (5), ще по­лу­чим Y = A + (c - m) . Y

1

оттук Y = А (7)

1 - (c - m)

Урав­не­ние (7) ни по­каз­ва още, че вся­ка про­мя­на в ав­то­ном­но­то тър­се­не А или в ко­ефи­ци­ен­та пред не­го ще из­ме­ни и рав­но­вес­ния до­ход Y. Уве­ли­ча­ва­не­то на ав­то­ном­но­то тър­се­не А по­ра­ди уве­ли­ча­ва­не на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди, или на ин­вес­ти­ци­ите, на из­но­са или на ав­то­ном­но­то пот­реб­ле­ние ще до­ве­де до ус­по­ред­но пре­мес­т­ва­не на­го­ре на фун­к­ци­ята на съв­куп­ни­те раз­хо­ди и рав­но­ве­си­ето ще се ус­та­но­ви на но­во, по-ви­со­ко рав­ни­ще на до­хо­да, и об­рат­но ­ при на­ма­ля­ва­не по раз­лич­ни при­чи­ни на ав­то­ном­но­то тър­се­не А фун­к­ци­ята на съв­куп­ни­те раз­хо­ди ще се из­мес­ти на­до­лу и рав­но­ве­си­ето ще се ус­та­но­ви на но­во, по-нис­ко рав­ни­ще на до­хо­да.

В та­зи връз­ка въз­ник­ва въп­ро­сът за вза­имо­за­ви­си­мос­т­та меж­ду спес­тя­ва­не­то, ин­вес­ти­ци­ите и до­хо­да.

Не­ка най-нап­ред се опи­та­ме да раз­к­ри­ем сте­пен­та на из­ме­не­ние на до­хо­да вслед­с­т­вие про­мя­на­та в ин­вес­ти­ци­ите или в ня­кой от дру­ги­те ком­по­нен­ти на ав­то­ном­ни­те раз­хо­ди. Ко­ефи­ци­ен­тът, кой­то по­каз­ва сте­пен­та на из­ме­не­ние на до­хо­да в ре­зул­тат на из­ме­не­ни­ето на съв­куп­ни­те раз­хо­ди, се на­ри­ча мул­тип­ли­ка­тор. Пре­зум­п­ци­ята е, че вед­нъж пус­на­ти в об­ръ­ще­ние, до­пъл­ни­тел­ни­те раз­хо­ди ге­не­ри­рат до­пъл­ни­те­лен до­ход, който от своя стра­на обез­пе­ча­ва но­ви, по-ви­со­ки раз­хо­ди. Мно­гок­рат­но­то пов­та­ря­не на та­зи за­ви­си­мост оси­гу­ря­ва т.нар. мул­тип­ли­ка­ци­онен ефект ка­то сбо­рен от ефек­ти­те във все­ки ста­дий.

Сле­до­ва­тел­но уве­ли­ча­ва­не­то на пър­во­на­чал­ни­те ин­вес­ти­ции пре­диз­вик­ва ве­ри­га от ре­ак­ции, ге­не­ри­ра­щи до­пъл­ни­тел­ни пот­ре­би­тел­с­ки раз­хо­ди и уве­ли­ча­ва­щи до­хо­да чрез из­вес­тен мно­жи­тел на ин­вес­ти­ци­ите. То­зи усил­ващ ефект на ин­вес­ти­ци­ите вър­ху до­хо­да се на­ри­ча мул­тип­ли­ка­тор (К) и той по­каз­ва от­но­ше­ни­ето меж­ду при­рас­та на до­хо­да и при­рас­та на ав­то­ном­ни­те раз­хо­ди.

Y

К =

А

къ­де­то К е мул­тип­ли­ка­то­рът.

Ви­со­ка­та склон­ност към пот­реб­ле­ние МРС и нис­ка­та склон­ност към внос МРМ ще оз­на­ча­ва по-го­ля­мо чис­ло­во зна­че­ние на мул­тип­ли­ка­то­ра К, по-стръм­на кри­ва на раз­хо­ди­те и съ­от­вет­но по-го­ля­мо из­ме­не­ние на до­хо­да, тъй ка­то стойнос­ти­те на (c - m), или ко­ето е съ­що­то, на МРС - МРМ, ни да­ват нак­ло­на на кри­ва­та на съв­куп­ни­те раз­хо­ди. О б р а т н о - ви­со­ка­та склон­ност към внос ще обус­ла­вя ни­сък мул­тип­ли­ка­тор.

А к о при­емем, че в н о с ъ т М е вън­шен или ек­зо­ге­нен за мо­де­ла фак­тор, то­га­ва във фор­му­ла (8) ще при­със­т­ву­ва са­мо пре­дел­на­та склон­ност към пот­реб­ле­ние МРС, т.е.

1 1

К = = , тъй ка­то 1 - МРС = MPS.

1 - МРС MPS

Сле­до­ва­тел­но мул­тип­ли­ка­то­рът е ре­цип­роч­на ве­ли­чи­на на пре­дел­на­та склон­ност към спес­тя­ва­не МРS.

По­ня­ти­ето “мул­тип­ли­ка­тор” въ­веж­да за пър­ви път ан­г­лийс­ки­ят ико­но­мист Ри­чард Кан през 1931 г., ръ­ко­во­ден от иде­ята, че на­чал­но­то уве­ли­ча­ва­не на ка­пи­та­ла во­ди до мул­тип­ли­ци­ра­що уве­ли­ча­ва­не на за­етос­т­та. Но тъй ка­то прин­ци­път на мул­тип­ли­ка­то­ра се ос­но­ва­ва на пред­пос­тав­ка­та за не­ба­лан­си­ра­ност на ико­но­ми­ка­та, Дж.М.Кейнс го ана­ли­зи­ра мно­го по-точ­но и по то­зи на­чин го прев­ръ­ща в ос­но­вен еле­мент на своя мо­дел, а с то­ва и на мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та те­ория. Прин­ци­път на мул­тип­ли­ка­то­ра ни обес­ня­ва з а щ о и при най-мал­ко­то из­ме­не­ние на ин­вес­ти­ци­ите, на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те или на пот­ре­би­тел­с­ки­те раз­хо­ди мо­гат да нас­тъ­пят съ­щес­т­ве­ни из­ме­не­ние в БВП и в на­ци­онал­ния до­ход. Той е важ­но сред­с­т­ва за обес­ня­ва­не ме­ха­низ­ма на фун­к­ци­они­ра­не на ико­но­ми­ка­та, осо­бе­но в ус­ло­ви­ята на деп­ре­сия, за­що­то под­с­каз­ва го­ля­мо­то ста­би­ли­зи­ра­що въз­дейс­т­вие на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди вър­ху съв­куп­но­то тър­се­не за раз­ли­ка от чес­ти­те из­ме­не­ния на ин­вес­ти­ци­ите (ко­ето ви­дях­ме) и пре­диз­вик­ва­ни­те от тях мул­тип­ли­ци­ра­щи ко­ле­ба­ния в ико­но­ми­ка­та, про­явя­ва­щи се в нейна­та цик­лич­ност.

Дотук ана­ли­зи­рах­ме за­ви­си­мос­т­та на до­хо­да (про­из­вод­с­т­во­то) глав­но от раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­ни­те ин­вес­ти­ции.

Прин­ци­път на ак­се­ле­ра­то­ра се илюс­т­ри­ра с фор­му­ла­та:

къ­де­то: It - ак­се­ле­ра­то­ра;

Yt - 1 - приб­ли­зи­тел­на ве­ли­чи­на на очак­ва­но­то из­ме­не­ние в обе­ма на до­хо­да (про­из­вод­с­т­во­то);

а - ко­ефи­ци­ент на ак­се­ле­ра­то­ра (мно­жи­тел), чрез кой­то но­ви­те ин­вес­ти­ции се уве­ли­ча­ват в от­го­вор на из­ме­не­ни­ето в про­из­ве­де­но­то ко­ли­чес­т­во про­дук­ция. Счи­та се, че но­ви­те ин­вес­ти­ции на­рас­т­ват с ве­ли­чи­на по-го­ля­ма от чис­ло­то 1 в срав­не­ние с про­ме­ни­те в про­из­вод­с­т­во­то, тъй ка­то стойнос­т­та на ма­ши­на­та е обик­но­ве­но по-ви­со­ка от стойнос­т­та на про­дук­та, кой­то тя съз­да­ва;

b - ко­ефи­ци­ент на об­но­вя­ва­щи­те се през го­ди­на­та ин­вес­ти­ции.

Из­пол­зу­ва­не­то на мул­тип­ли­ка­то­ра и ак­се­ле­ра­то­ра в мак­ро­ико­но­ми­чес­кия ана­лиз да­ва въз­мож­ност да се раз­к­ри­ят ос­нов­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки в сто­пан­с­кия ци­къл с ог­лед пред­п­ри­ема­не­то на съ­от­вет­ни ко­ри­ги­ра­щи ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие мер­ки.