Тема №13 Особени случаи на правосубектност

Светият престол – за продължително време е бил непосредствен субект на МП.От 20.10.1870г Папската държава прекратява своето съществуване.Все пак папата се ползва със свобода в международните отношения,дипломатическите отношение,неприкосновеност на документите и архивите. През 1929г – Латерански споразумения(3 договора-конкордат,финансов,латерански),а от 1947г – включени в конституцията на Италия. Светият престол притежава население 1000 души;официален език е италиански,а за документи – латински;има свой вестник , радио,армия(швейцарска гвардия), полиция,жандармерия. Поддържа дипломатически отношения с над 100 държави. Постоянен наблюдател в ООН,МОТ,ЮНЕСКО. Работи активно в МА за атомна енергия и в международния съюз за далекосъобщения.

С двустранни или едностранни споразумения редица държави признават правосубектността на Светия престол. Основания за това са:частни донори,частично обичайноправни и частично вътрешноправни. Светият престол излиза извън рамките на МП. Неговото влияние и политическо значение са по-важни от тяхното правно отражение. Всички привилегии и имунитети гарантират дейността на Светия престол като духовна институция. Политическото му влияние минава през силата на религията на 0,5млн католически свещеници и 1,2млн монаси.

Малки държави(малки по територия,малочислено население и незначителни икономически ресурси. Държави джуджета – с територия под 1000кв.м). Известен критерии за това е приемането им за членове на ООН(=>притежават качеството държавие). Разделят за на 2 групи-1.държави,отстъпили част от суверенитета си в полза на друга държава(Монако,Сан Марино,Лихтенщайн) 2.държави,притежаващи всички атрибути на суверенитета(Науру,Малта,Сингапур)

Свободни градове – имат соя територия,население,независимост от останалите държави и други белези на суверенна държава. Притежават международнаправосубектност,производна на договорите по силата,на които са създадени. Такива са: Гданск(от 1920 до 1930г). С Версайския мирен договор се откъсва от Германия, а Полша упражнява специални права по отношение на града. Ползва пристанището,контролира жп линиите и други. Гданск изработва своя конституция одобрена от ОН, а съветът на ОН назначава върховен комисар,който контролира администрацията и представлява ОН в споровете между Германия и Полша. Триест (1947-1954г). Предаден на Италия от Австо-Унгария, а от 1947г е под наблюдението на съвета за сигурност на ООН(назначава губернатор)

Краков от 1915-1946г

В средата на ХХвек м/унар.организации са все още ново явление в м/унар.отношения.Те се създават от държавите за да отговарят на тяхната воля и за да регулират м/унар.отнош.(МО).Подобно на това им предишно положение е в наши дни полож.на индивида на МПП.В момента позитивното МП не съдържа ограничения или забрани относно правосубектността на индивида,включително и това той да бъде субект на МП.

М/унар. защита на правата на идивида е сред най-новите отрасли на МП.Първите м/унар.договори се отнасят към забрана за търговия с роби,защита на определ.национални малцинства.След I Св.Война се вкл.и дог. От М/унар.организция на труда.

Най-значително развитие получават правата на човека след Втората Св.война.Цел на ООН е да постига м/унар. сътрудничество при развиване и насърчаване зачитането правата на човека и основните свободи за всички,без разлика в пол,раса,език или вероизповедание.Уставът на ООН не дава кавото и да е опедел. на осн.права и сободи.Това става с приемането на Всеощата декл.за правата на човека от 1948г. и на двата пакта за П на Ч приет от Общото събрание на ООН през 1966г.Сред тях се приемат и договорите предвиждащи нак.отг. за индивидите пряко поизтичаща от нормите на МП.Това дава основание за появата на нов дял в МП-защита правата на човека(ЗПЧ).Правата на Ч се осъществяват изключително от дъражавите и втрешнодържавното им право.Има случаи да се прадвиди пряко действие на м/унар. норми-при нак.отг., или да се опосредства спорът м/у индивид и държавна власт.Тогава индивидът получава опр. Поцесуални права,които са ограничени, т.е. ФЛ притежват елементи на м/унар. правосубектност.Индивидът винаги ще притежава специфична ограничена правосуб.

Всяко право – вътр.дъражавно или м/унар.,е белег на държавно организирано чов. Ощество.В случаите непряко дейсвтие в/у индивида м/унар.норми опосредстват въздействието си чрез държавата или дугите субекти на МП.Съвр.м/унар.право запазва своя публ.х-р.То изразява общ интерс.Възможно е дъражавите да заявяват волята си като създават общи институции,чиито актове ще имат пряко действие на територията им,т.е.те създават наднационални отношения.ФЛ ще

Разширяват своята правосубектност –до степен да се правърнат в осн.субекти на правната с-ма.В универсален план това би означ. Отмиране на МП в съвр. Му разбиране.В заключение- ФЛ могат да бъдат субекти на МП.Тяхната парвосуб.ще бъде наи-ограничена за разлика от др.суб. на МП.Индивидът притежава вторична и производна правосуб.Ще се ползва само с такива права и ще носи само такива задължения,които са му предоставени по силата на м/ународен договор.

1. 
   Понятие за международно признаване- терминът има своето точно значение. Признаването се използва във връзка с възникването на нови субекти на международното право или по повод на въпросите свързани с представителството на вече съществуващи субекти. В международното право съществува група взаимосвързани норми, почти изключително обичайни регулиращи тези проблеми. В своята съвкупност те образуват института на признаването. Този международно- правен институт има за предмет международните отношения възникващи по повод признаването. По-известни случаи на международно признаване в посочения смисъл са следните видове международно признаване- признаване на държава и признаване на правителство.
   

2. 
   Правно и политическо значение на международното признаване- Обект на признаването са отношенията между признаваната и признаващата страна. Обектът се различава в зависимост от вида на признаването : на държава, на правителство и т.н.
   

Предоставянето на признаване не се обвързва от наличието на насрещно волеизявление.

Международното признаване може да се разгледа и като двустранен акт. Признаването се предоставя, за да се установят отношения между две държави. Ако се отчетът и последствията от признаването- а това са възникналите и бъдещите правоотношения между страните , актът става двустранен.

Отношенията между признаваната и признаващата страна се установяват на основата на международното право. Следователно смисълът на признаването е изразена готовност и съгласие взаимните отношения да се регулират от международното право.

Наличието на международно признаване е необходимо условие за възникване на нормални условия между отделните държави. Признаването е дискреционно право на всяка държава и не съществува задължение да се предостави международно признаване.

Институтът на признаването има и безспорна политическа насоченост-възможността чрез него да се оказва политически натиск. Първо, не предоставянето на признаване е лишаване от възможността да се установят отношения , в които всяка страна да защитава своите и на своите граждани интереси. Второ, във външната политика признаването или хе признаването изразяват положителна или8 отрицателна оценка на получаващия или очакващия признание. Също така то изразява или не изразява добра воля от страна на предоставящия признанието. И накрая – то представлява израз на състоянието на отношенията между двете държави.

3. 
   Форми на международно признаване.- Съществуват следните международни форми на признаване:
   

-de facto- Официален вид признаване, както и признаването де юре. Разликата е преди всичко в по-малкия обем на възможните отношения, които възникват след признаването. Признаването де факто се установява като резултат от вече реализирани двустранни отношения в определени области, тоест на базата на „фактически „ съществуващи отношения. Признаването де факто съществува именно защото отразява двойнствената – и политическа , и правна – природа на международното признаване. Политическата си функция институтът на признаването реализира чрез съществуването на възможности за признаване на де юре или де факто. Обикновено признаването де факто означава сключване на икономически договори. Възможно е сключване на консулски договори.

Признаването де юре е нормалната, масова практика в междудържавните отношения. Признаването дефакто е изключение и обикновено е временно състояние.

- ad hoc- Когато признаващата страна , при установяване на някакви контакти с непризнатата страна , изрични уговаря, че тези контакти по никакъв начин не могат да се разглеждат като форма на признаване. То е израз на някаква , макар и най-ниска степен на признаване и е начин да се съчетаят прагматичния и догматичния подход

Конститутивната теория в своя чист, краен вид обвързва правосубектността на субекта с неговото признаване.Наличието на признаване е важен елемент от субектността на държавата, то е условие, за да се упражняват права и поемат задължения.Наличието на признаване следователно играе ролята на създаваща необходима част от правосубектността на държавата.Ето защо признаването има конститутивно значение за субектността на държавата.

Съгласно декларативната теория всяка държава, която се появява като нов субект в международните отношения, притежава същата правосубектност съгласно международното публично право подобно на вече съществуващите държави.Този извод се основава на признатия в съвременното международно право принцип на суверенното равенство между държавите.Всяка новопоявила се държава е пълноправен субект на международното право, а признаването има само декларативен характер.

Следователно според декларативната теория и в отлика от изложената конститутивна теория, правните последици на признаването не могат да влияят на правосубектността на признаваната страна.

Въпросът за правните последици на признаването има практическо значение предимно за международното частно право.По този въпрос се отбелязват три основни насоки, в които се проявяват практическите последици на института.Първо, непризнаването лишава държавните органи от възможността да прилагат нормите, гарантиращи имунитет на признаваната държава или правителство.Второ, органите на държавата- съдебни или изпълнителни, нямат правно основание да признаят съответните актове на непризнатата държава.Трето, физически и юридически лицана непризнатата държава не могат да бъдат допуснати като ищци пред съда на държавата, която не е предоставила признаване.

Като цяло международноправната доктрина се придържа към декаративната теория.

Соред обектите на международното признаване различаваме и отделнивидове признаване. На първо място се говори за признаване на новопоявил се субект на международното право. На второ- признаване на представителство на субект на международното право.Посочва се и също така и признака признаване на власт.

Въпросите на признаване на субект включват:

-признаване на държава, в това число и признаване на нациа или народ, борещи се за национално освобождение.

Вторият основен вид признаване- на представителство- включва признаване:

-на правителство.

-на правителство в изгнание.

-на органи на съпротива.

-на воюваща или бъстанала страна.

Видовете признаване накратко включва само признаването на държави и правителства.

Признаване на държава. Международното публично право представлява система от правни норми, регулиращи междудържавни отношения, с които се признават права и налагат задължения, които взаимно обвързват държавите.Обаче, за да бъдат такива права и задължения обвързващи, необходимо е държавите заимно да се признаят като такива, с други думи- да са си признали международна правосубектност.

Съществуването на дадена държава е факт от момента на нейната поява, но нейното участие в международните отношения зависи от отношенията на останалите държави спрямо новото образувание- новопоявилата се държава ще заеме мястото си в международната общност едва след като бъде призната от други държави.

Признаването на нова държава може дасе дефинира като едностранен акт, с който една или повече държави изрично или подразбиращо се заявяват, че признават дадено образувание за държава с международна правосубектност, способна да притежава международни задължения.

Принаването на държава е акт на добра воля, а не задължение.

Признаване на нации и народи, борещи се за национално освобождение.

Нациите или народите притежават гарантирано от международното публично право правона самоопределение.Органите на народите или нациите са доказателство за съществуване на собствена политическа организация, изразител на волята на основната маса население.Затова международно признаване получават не нацията или народът, които се борят за национално освобождение, а органи на тяхната политическа организация.

Едно следствие на този вид признаване е преди всичко правото на борещата се нация да влиза в международни отношения с други държави.

Признаването на органи на нация или народ, борещи се за национално освобождение, е също така временно и преходно към признаване съответно на държава или на правителство.

Признаване на правителства.

Винаги, когато се предоставя признаване на една държава, това включва в себе си и признаване на нейното правителство, което е нормалният и най-често срещан начин.Обаче, ако възникнат ситуации, при които правителството в дадена държава се смени и то по този начин, който не е предвиден в закона, възниква въпросът за признаване на новото правителство.най-често такива начини за смяна на правителството, които не се предвиждат във вътрешното право, сасмяна чрез преврат или гражданска война.

В признаването на правителства също има както правен, така и политически аспект.Политическите доводи при признаването на правителства са изразени в значително по-голяяма степен, в сравнение с тези при признаването на държави.

Независимо от доктриналните спорове, практиката показва, че повечето държави прилагат признаване на правителства.

Въпросите на легитимността на едно правителство, дошло на власт вследствие нарушения на вътрешнодържавното закоодателство, не са предмет на международното право.

Признаване на правителство в изгнание или емигрантско правителство.

Съществува международна практика на признаване на емигрантски правителства.

Основанията за признаване на емигрантско правителство са:невъзможност дасе призае правителството в страната, ако то е на власт в резултат на чужда военна намеса и не е самостоятелно в осъществяване на външната си политика, снователни предположения, че емигрантското правителство е запазило връзката си с населението на страната уи се ползва с неговата подкрепа.

Признаване на органи на съпротива.

Този вид признаване възниква по време на Втората световна война. Става дума за организации на въоръжена съпротива против нацистка Германия и нейните съюзници.признаването се предоставя съответно от държавите, воюващи против фашисткия блок.

Признаването на органи на съпротива включва две категории органи: намиращи се извън нея.Този вид признаване е преходна форма към създаването на правителства след края на войната.

Признаване на воюваща и на въстанала страна.

То се използва през 19в. и в началото на 20в. предоставянето му дава на страните право да се ползват от защитата на законите и обичаите на войната.

Този вид признаване включва и вътрешни въоръжени конфликти против колониализъм, расова дискриминация и чужда окупация.В наши дни практически този вид признаване не се среща.

Роля на международните организации за международното признаване.

Признаването на една държава от членовете на организацията не се поставя като условие за прием в организацията.Дори напротив, историята свидетелства, че и в ОН и в ООН са приемани образувания, които не са били държави.Така например Ирак е приет в ОН, въпреки че е бил подмандатна територия с британско управление.

Все пак приемът ж мегдународна организация има известно значение за признаването на държава.Когато става дума за условията, на които трябва да отговаря едно образувание за членство в ООН, то съгласно от Устава на ООН трябва да бъде не друго, а именно държава.

Възможно е членуване в една и съща международна организация на държави, които взаимно не се признават.

Тема №18 Определение за международен спор. Видове международни споровеполитически и правни средства за уреждане на международните спорове
Съвременното МП признава за правомерни единствено мирните начини за уреждане на междуна-родните спорове. Уставът на ООН също закрепва мирното уреждане на международните спорове като общопризнат принцип. Това е и основна цел на Организацията, посочена в чл.1 т.1 на нейния Устав.

Принципът за решаване на международните спорове с мирни средства е последван и от за-браната да се прилага сила или да се заплашва със сила в между-народните отношения. Страните които не членуват в ООН също трябва да спазват тези принципи в своята външна политика. Държа-вите са свободни в избора на мирни средства, подходящи за уреждане на даден спор, а ако не сторят това, страните членки на ООН и най-вече съветът за сигур-ност са длъжни да постигнат съгласие относно начина за уреж-дане на спора и да направят конкретни предложения.

В МПП съществува комплекс от норми, специално създадени за случаите на възникване на спор между държавите, и в тази насока е възможна аналогия с процесуал-ните норми на вътрешнодържав-ното право.

За да съществува междунаро-ден спор, безусловно е необходим предмет на спора. Наложително е изясняването на фактите и правно-то обосноваване на претенциите. Следващ необходим елемент са страните по спора. Изброените елементи трябва да бъдат взаимно оспорени. Според Международния съд едностранните претенции не образуват спор. От тук може да се извлече и определението за меж-дународен спор: „той е разногла-сие по въпроса за факт или правна норма, конфликт на юридически възгледи или интереси между две лица, два субекта на МП”

В устава на ООН наред с тер-мина „спор” се среща и понятието „положение”. Положението е раз-лично от спора и обикновено го предшества. При спора винаги са известни страните, въвлечени в него, докато при положението ня-ма обособени страни.. Положение (ситуация) съществува за случа-ите, когато е невъзможно или не- желателно да се определят участ-ниците в спора и с оглед на това да не се накърнят интересите на постоянните страни-членки.

Местните спорове са друга ка-тегория международни спорове. Това са предимно въпроси, отно-сно поддържането на международ-ния мир и сигурност, които са подходящи за регионални дей-ствия. Те се решават с регионални споразумения, и едва в случай на неуспех могат да бъдат отнасяни до Съвета за сигурност.

Основното деление на между-народните спорове е на правни и политически. Това деление има преди всичко практическо значе-ние. Приема се, че споровете за права са от компетенцията на съдебен орган, а такива са:

◊ тълкуване на договор

◊ какъвто и да е въпрос от МП

◊ определяне на естеството и размера на обезщетението при на-рушаване на едно международно задължение

Разбира се, това деление не е абсолютно, защото най-често спо-ровете са със смесен характер. То оказва влияние и по отношение на средствата за тяхното разрешава-не. При изброените по-горе случаи се препоръчва уреждането с про-цедура, при която се предвижда задължителност на взетото реше-ние, а това са именно арбитражно и съдебно уреждане. Прибягване-то до тези процедури се нарича прибягване до правни средства за мирно уреждане. Друга категория средства са различните видове анкети, преговори, посредниче-ство, помирение, съглашеиня, до-бри услуги и др. които от своя страна имат политически характер и се прилагат извънсъдебно от органите на държавите и колекти-вните органи на международните организации.

Тема №19 Преговори и конференции. Добри услуги и посредничество. Международна анкета за установяване на факти. Помирителна процедура
1.Преговори

Преговорите са посочени на първо място в чл.33 при изброяването на мирните средства за уреждането на международни спорове.Те са най-често използваното средство с простотата на организиране и провеждане.В преговорите участват само страните в спора.Редът на провеждането им се определя от страните,като спазжането на м/унар. вежливост се се предполага при воденето на преговорите.Когато се използжат постоянните или временни органи за м/унар отношения се говори за дипломатически пътища или дупл преговори.прегожорите могат да се водят в устна или писмена форма.Има различни жидове преговори:срещи,обмяна на мнения,съвещания,консултации и др.Те обаче имат и някои несувършенства.Преките участници в спора се сблъскват с противоречуето м/у принцупа на суверенното равенство на държавите и фактическото им неравенство.Така се поставя участник/ци ж неравно положение.Страната направила отстъпка ще се стреми при пържия удобен случай да ревизира споразумението.Допустимо е и привличането в спора и на допълнителни участници ,включително и на МО.Обикновенно зад страните в спора стоят заинтересувани от него трети страни.Тези трети страни мн често сподпомагат за решаването на спора.Към преговорите могат да бъдат отнесени и м/унр конференцуу.

2.Добри услуги и посредничество

В Хагската конференцуя от 1899г. са уредени институтите на посредничеството и добрите услуги.Конференцията не прави изрична разлика м/у добри услуги посредничество и ги разглейда като един институт.М/ународнопражната доктрина и м/нар обичай обаче изчерпателно очертават различията им.Посредничеството се състои в активното участие на друга ,трета по отношение на спора,страна в турсене на решение на конфликта.Чл.4-“задачата на посредника е да съгласува противоположните искания и да уталожи неприязнените чувства”.Мисията на посредника приключва щом предложените помирителни средва не са приети.Съгласно чл.6 добрите услуги и посредничеството имат изключително х-р на съвети и никога нямат задължителна сила.В чл.8 се предвижда т.нар.”сециално посредничество”:в случай на сериозен спор,който заплашва мира,всяка страна,участваща в конфликта,избира свой представител,по правило също държава.Тези последни държажи са своеобразни “секундати”.Целта на този вид специално посредничество е да се изолират двете спореши страни за д се избегне скъсването на мирните отношения.

ДУ и П могат д се осъществяват и от м/унор организации и м/унар длъжностни лица.Допустимо е само в регионалното МП да бъдат възлагани мисиите на ДУ и П и на отделни физически лица.

3.М/унар анкета за установяване на факти

МА се назначава при спорове,които не засягат нито честта ,нито съществени интереси и са породени от различия в преценката на фактическите обстоятелства.Целта на анкетата е да улесни решаването на спора ,като изясни фактите.Тя се провежда от м/унар. анкетни комисии,създадени сус специално споразумение м/у спорещите страни.Споразумението определя фактите ,които ще се проучат,начин ,срок,права и състав на комисията.МА е преди вси4ко състезателна.Всяка страна предстаея на комисията и на др страна своето изложение на фактите,придружени с книжа,документи,свидетели,вещи лица.Чл.30 съвещанията на комисията се провеждат при закрити врати и остават тайни,Всички решения се жземат с мнозинство на комисията.След приключването на анкетата се изготвя доклад,които се подписва от всички членове на комисията като отказът на някои член да го подпише не го прави невалиден.Докладът само установява фактите и не обверзва страните.Разходите във връзка с работата на комисият се понасят поравно от страните.

4.Помирителна процедура

На помирителна процедъра могат да бъдат подложени спорове от каквото и да е било естество,които не са решени по дипломатичен път.Тя се осъществява от постоянна или специална помирителна комисия.За целта една от спорещите страни отправя искане и в срок от 6 месеца комисията трябва да бъде съставена.Комисията по правило се състой от 5 члена по един представител на двете спорещи страни,а др трима се избират от трети страни.Изборът е за три кодини с жъзмойност за преизбиране.За запо4жане на работа на комисията се сезира прецедателя с молба.Заседанията по правило се провейдат при закрити врати.Правилата на производството се уреждат от комисията.То обаче трябва да бъде състезателно.Страните се представят пред комисията чрез свои представители.Решенията си комисията вземе само само при мнозинство и при присъствието на всичките й членове.Задача на помирителната комисия е да осветли спорните въпроси,да събере за тази цел жсички полезни сведения и да се постарае да помири страните.Работата си комисията завершва с протокол ,които се съобщава на страните и те решават дали тои да бъде публикуван.Ако не е уговорено др работата на комисията трябва да завърши в срок от 6 месеца.