ТЕМА 11 РЕГУЛИРАНЕ НА КРЕДИТНАТА ЕКСПАНЗИЯ НА БАНКИТЕ

Една от функциите на централната банка е да регулира националния кредитен пазар чрез икономически лостове и административни актове.В условията на валутен борд БНБ има ограничени възможности за икономическо регулиране на кредитния пазар.Така тя не обявява ОЛП(основен лихвен процент) и не може да извършва преки интервенции на пазара чрез предлагане на кредитен ресурс по обявявания от нея ОЛП.В тези условия тя осъществява регулативните си функции чрез издаваните от нея нормативни актове. Така например у нас банката може да предоставя кредити само в размер на свръх резервите си, които се получават като разлика между фактическите и задължителни резерви.

Задължителните резерви се образуват като към сумата на минималните задължителни резерви по сметки на БНБ се прибави и задължителната касова наличност, която следва да поддържа банката.

Така например ако фактическите резерви на банка „х” са 250 млн.лв, минимални и задължителни резерви по сметка в БНБ 20 млн лв., а задължителна касова наличност 10 млн лв., то размерът до който банката може да предоставя заеми е 220 млн лв(250млн-20млн +10 млн).

С цел да следи кредитната задлъжнялост на банките, както и с цел да ги подпомага при информационно осигуряване на кредитните им отношения, БНБ поддържа централния кредитен регистър на банките. Това е информационна система за кредитната задлъжнялост на обслужваните от банката лица, чиито цели са централизиране на информацията за получените банкови заеми на клиентите и свързаните с тях лица, обобщаване на тази информация с цел анализиране на кредитната експанзия на всяка една банка и предоставяне на информация за банковото задължение на всеки клиент и свързани с него лица при поискване от Търговската банка.Последното се заплаща.

В регистъра се съхранява информация за кредитите по отчетна стойност и отделно за формираните по тях провизии.

Въпреки ограниченията на валутния борд БНБ може да предоставя заем на търговски банки, но само в следните случаи:

• 
  наличие на ликвиден риск за банката засягаща стабилността на банковата система;
  
• 
  възникване на временен касов разрив(неплатежоспособност на банката);
  
• 
  обезпечаване на горепосочените два случая чрез залог на ликвидни активи;
  
• 
  срокът на горе посочените заеми не може да надхвърли 3 месеца;
  
• 
  банката искаща такъв заем освен лихва заплаща и еднократна такса от 100 000 лв. При получаването му.
  

В едно плащане участват най-малко 2 лица, едното платец, а другото бенифициент(получател).Едно плащане може да бъде налично(касово) или безналично.Във вторият случай обаче е необходимо трето лице, което да открие и води сметки на платеца и бенифициента и осъществява безналични разплащания между тях чрез счетоводни записи по тези сметки (приказката за Ливичо и Силвестър). Тази задача поема банката. За целта банките са се обвързали с технологични ,икономически и комуникационни връзки. Ако в детските година на банкирането за да се посредничи при безналичните разплащания е било достатъчно като гаранция честното име на търговеца, то днес междубанковите разплащания се гарантират чрез националното и международното законодателство. У нас това е закона за безналичните разплащания и разплащателни системи, и наредба номер 3 за плащанията на БНБ .

Международните разплащания се регламентират чрез общите условия за разплащане между търговски партньори на международната търговска камара в Париж и стандартите на банките за международен сетълмен .

В качеството си на централна банка БНБ организира, регламентира и осъществява надзор на безналичните разплащания в лева и във валута в рамките на страната. За целта тя е организирала следните разплащателни системи :

• 
  банкова интегрирана система за електронни разплащания (БИСЕРА);
  
• 
  система за брутен сетълмен по между банкови електронни разплащания (RINGS), в реално време;
  
• 
  система за единни бюджетни разплащания (СЕБРА);
  
• 
  банков оператор за разплащане с дебитни и кредитни карти (БОРИКА);
  
• 
  система за сетълмен по борсови сделки с корпоративни ценни книжа;
  
• 
  система за сетълмен по сделки и плащания в връзка с ДЦК.
  

Чрез наредба номер 3 БНБ регламентира прилаганите в страната разплащателни технологии и платежни документи. Прилаганите технологии са кредитен превод, чрез който се заверява кореспондента по разплащането и дебитен превод, чрез който се задължава кореспондента по разплащането. Тези технологии се осъществяват чрез възприети форми на разплащане .Традиционните са:

• 
  верментна или още директен трансфер;
  
• 
  инкасова (акцепна форма);
  
• 
  чекова форма;
  
• 
  картова форма( дебитни и кредитни карти);
  
• 
  акредитивна форма.
  

• 
  вътрешно- клонови;
  
• 
  вътрешно банкови;
  
• 
  междубанкови;
  
• 
  международни.
  

Когато платеца и бенифициента се обслужват от две различни ТБ, плащането е междубанково и се осъществява чрез БИСЕРА и се урежда чрез Rings. За да осигурява междубанковите плащания в страната БНБ изисква при издаване на лиценза банкова дейност, местни търговски банки и регистрираните у нас клонове на чуждестранни ТБ да имат разкрити при нея РС за сетълмен по междубанкови плащания .Чрез тези сметки банките уреждат два пъти през всеки работен ден възникналите поради междубанково разплащателно посредничество разчетни взаимоотношения по между им, т.е. те се разплащат помежду си.

При изричното желание на банков клиент, наредено плащане може директно да е изпълнено чрез RINGS, т.е. да предизвика междубанково разплащане чрез сметките при БНБ. Масово маеждубанковите разплащания се изпълняват чрез БИСЕРА ,в която всеки банков клон се инициализира като БАНКОВА АДРЕСУЕМА ЕДИНИЦА (БАЕ) чрез BIC (банков идентификационен код). При иницииране на превод по верментна форма, банката на платеца отразява с наредената сума намаляването на авоарите по разплащателната сметка и издава avito към централното си управление за превод чрез БИСЕРА към БАЕ на бенифициента.

Централите на ТБ два пъти на ден в 11:00 и 14:00 , в пакетен режим предават данни към БНБ за наредени от техни клиенти преводи. Ролята на БНБ е да обработи и да разпредели по БАЕ на бенифициентите наредените преводи и да отрази счетоводно влиянието, което те оказват върху салдото по сметките за сетълмент на ТБ и в БНБ. В банките на бенифициентите, след получаване на съобщенията за завършен сетълмент, сумите се разнасят и записват като авоари по сметките на бенифициентите.

За да участват в международните разплащания банките следва да имат лиценз за това и сключени договори с чуждестранни ТБ. Тези договори се наричт кореспондентски, тъй като всяка от страните по тях третира другата като свой чуждестранен кореспондент. Освен всичко друго в тези договори се уточнява типа сметка, чрез която банковите кореспонденти ще уреждат възникналите при посредничеството разчети. Тези сметки биват тип „Ностро” (наши) и тип „Лоро” (техни).

Сметката е „Ностро” ,когато по нея сме се задължили да поддържаме салдо с цел уреждане на възникналите разчети.

Сметката е „Лоро” , когато партньорът ни се е задължил да поддържа авоари при нас с цел уреждане на възникналите разчети, т.е. ако за една банка кореспондентската сметка е ”Лоро” то за нейния партньор е „Ностро” и обратно.

С цел изпълнение на междубанкови разплащания е изградена Световна система за междубанков трансфер на фондове- SWIFT. Всяка банка желаеща да изпълнява международни разплащания се регистрира в swift, получава уникален swift код и плаща такси за изпълнения превод.

При инициатива за международни разплащания по верментна форма, банката на наредителя следва да намери най– краткия път чрез swift до банката на бенифициента. Това се налага тъй като превода е толкова по- скъп, колкото повече банковите кореспонденти се ангажират с изпълнението му. Вальорът(срок за изпълнение) на международните преводи е 5 работни дни. Вальори при решения в страната са както следва:

• 
  за вътрешно клонови- в реално време(веднага);
  
• 
  при вътрешно банкови решения в рамките на същата системна дата (същия ден);
  
• 
  при междубанкови решения- най-късно на следващата системна дата.
  
• 
  При неизпълнение на вальора виновната за забавянето страна дължи на изрядната лихва, за забавянето, а ако това е предизвикало и други икономически ефекти, чрез арбитраж може да се търси възмездяването им.
  

Инкасовата форма се прилага във вариантите:

• 
  Класическо инкасо;
  
• 
  Обикновено инкасо;
  
• 
  Незабавно инкасо;
  

При класическото инкасо платецът следва да даде своя изричен акцепт (съгласие за плащане) за да се изпълни платежното искане. Това предполага съобщението за исканата сума да бъде подадено чрез комуникация от банката на бенифициента в банката на платеца. Последният следва да акцептира чрез полагане на подпис пред банката, искането което ще е основание банката да отрази със сума намаляване по сметката му и да издаде кредитен превод към банката на бенифициента. Този вариант на инкасо се прилага при международни разплащания. Там той се нарича документарно инкасо, тъй като платежното искане се комплектова със стоково- разпоредителни документи по външно търговска сделка, които се изпращат от банката на бенифициента (износителя) в банката на платеца (вносителя). Последният ще може да получи стоко- разпоредителни документи по сделката, и да освободи стоката от превозвача само ако ( акцептира премия за плащане ) исканата сума.

Ако клаузата за прехвърляемост не е записана изрично по акредитива, същия се счита за прехвърляем.

Банката, в която се открива и води един акредитив се нарича акредитивна, а банката кореспондент по разплащането следва да е авизираща. Това коя банка е акредитирана (на платеца или бенифициента) носи предимства за единия или другия.

Инициативата за прилагането и принадлежи на платеца , който я изразява чрез молба за издаване на чекова книжка пред обслужващата го банка.

При чековете от лимитирани чекови книжки, платеца осигурява покритието им, чрез блокиране на сума по сметка в банката издател на чековата книжка. Тази сума се записва като лимит по чековата книжка. Всеки един издаван от платеца чек се състои от чек талон, който остава в книжката като в последния титуляра и бенифициента записват и заверяват остатъка от лимит преди издаването на чека, сумата на издадения чек и остатъка от лимита след издаването. Това гарантира не издаване на чек без покритие. При чековете от нелимитирани чекови книжки банката не блокира средствата на платеца с цел осигуряване на покритие, а поема от негово име ангажимент за инкасиране на издаваните от него чекове.

За целта той следва да се ползва от доверието на банката, т.е. да е Първокласен клиент (ВИП). Акцептиран е чека, който носи акцепт на банката за приемане като платежно средство.

Най- разпространените чекове от този тип са Travel чековете, т.е. пътническите чекове.

Ако допуснем, че такъв чек се издаде от наша банка, то преди да се запише сумата по него, тя следва да бъде внесена или преведена в банката от титуляра на чека, заедно с комисионна за издаването му. Сумата по чека се превежда в банката- акцептант (American Express). При предявяването на чека за инкасиране, в която и да е банка, записаната по него сума ще се изплати в съответната валута – комисионна за инкасирането. Веднага след това инкасиралата го банка ще издаде дебитен превод (avito) към банката акцептант (Am. Express), за да си събере безналично сумата по инкасирания чек.

При дебитните карти могат да са извършвани тегления и нареждане за плащания до наличния по “картова сметка” авоар. При инициирането на такива операции, протичат процесите :

• 
  Инициализация на наредителя и картата;
  
• 
  Проверка за наличие на остатък;
  
• 
  Проверка за спазване на лимити(дневен, месечен, еднократен);
  
• 
  Изпълнение на операцията чрез отразяването и в намаленията на авоара по картовата сметка на наредителя.
  

У нас банките са по закон задължително АД (акционерни дружества). Съгласно определенията на търговския закон, АД биват : частно - акционерни (от затворен тип ) и публични АД (от отворен тип).

Критерии са :

Ако повече са 5% от капитала е разпределен между по-малко от 50 лица и не е предвидена свободна прехвърляемост на акции извън членове на дружеството, то не се приема за търгуване на БФБ и се третира като частно АД от затворен тип.

Ако по-малко от 5% от капитала е разпределен между повече от 50 лица и е предвидена свободна прехвърляемост, след публикуването на одобрен от комисията по финансов надзор проспект, акциите на дружеството могат да бъдат търгувани на БФБ и то се счита като публично АД.

У нас преобладаващата част от банки са частни АД. За да се лицензира едно АД като банка, то следователно към момента на подаване на молба за банкова рецензия да има изцяло внесен, изцяло само в парична форма капитал не по – малък от 10 млн. лв. Този капитал се нарича Първичен капитал или Капитал от първи ред. Той следва да се поддържа в парична форма на каса по сметки в БНБ, по сметки в местни ТБ или по сметки в първокласни чуждестранни ТБ към всеки един момент.

Освен този паричен капитал банките следва да поддържат и резервен фонд в съответствие с рисковите си активи. За целта до достигането на съответния размер те са задължени ежегодно да заделят най-малко 25% от печалбата след облагането и с данъци.

Т. е. колкото по- висока е кредитната експанзия на една банка, толкова по- голям следва да е нейният резервен фонд. При ограничение на кредитната експанзия ще възникне възможност за освобождаване на суми от резервния фонд.

Съотношението между собствения капитал и рискови активи се нарича капиталова адекватност, която се регулира чрез наредба №8 на БНБ в съответствие с международните стандарти на Базелския комитет по капиталова адекватност известни като Базел II.

За установяването на капиталовата си адекватност банките най- малко веднъж на 3 месеца изчисляват две величини:

• 
  Капиталова база;
  
• 
  Общ рисков компонент.
  

С цел установяване на общия рисков компонент, активите на банката се класифицират в 5 групи, съобразно риска по тях и се включват във величината на общия рисков компонент, чрез полагането на коригиращ процент.

• 
  Първа група активи – активи с рисково тегло 0, т.е. чиято обща сума се умножава по 0, т.е. сумата не се включва във величината на общия рисков компонент. Това са пари в каса, паричните еквиваленти и авоарите по сметки в БНБ и местни банки.
  
• 
  Втора група активи – активи със коригиращ фактор 25%;
  
• 
  Активи с коригиращ фактор -50%;
  
• 
  Активи с коригиращ фактор -75%;
  
• 
  Активи, които се включват в общия рисков компонент със 100%.
  

Обща капиталова адекватност = Σ капиталова база х 100 >8%

Σ Общ рисков компонент

Адекватност на = Σ Сума на капитала от I ред х 100 > 6%

първичния капитал Σ Сума на общ рисков комп.
Търговските банки са задължени най – малко веднъж на 3 месеца към балансовата дата и към края на годината да представят в управленския банков надзор при БНБ отчети за капиталовата си адекватност, заедно с обяснително записки за начина на установяването им.

Банките извършват операции с капиталови ценни книжа от собствено име и за собствена сметка (дилърски), от чуждо име за чужда сметка (брокерски) и собствено име за чужда сметка (доверителни).

Банките извършват операции от собствено име за собствена сметка с 3 цели :

• 
  Спекулативна;
  
• 
  Инвестиционна;
  
• 
  Корпоративна.
  

С инвестиционна цел банките придобиват капиталови ЦК за да ги задържат до дивидентна дата или падеж и получат доход под формата на дивиденти или лихви. Придобитите с инвестиционна цел капиталови книжа се включват в инвестиционния им портфейл и подлежат на преоценка към края на отчетния период. Ако за тях е на лице ликвиден пазар те се преоценят до цената на последната борсова сделка с тях, ако

не се ползва друг обективен метод, например метода на ефективния лихвен процент или метода на СК.С корпоративна цел банките придобиват участие в капитала на ТД от финансовия и не финансовия сектор, за да могат да контролират или участват във формирането на бизнес стратегията на тези дружества. Тези съучастия могат да бъдат- малцинствени или миноритарни или значителни участия, които се наричат мажоритарни. Критерия за разграничаването им е възможността чрез участието им да се контролират или влияе върху бизнеса на дружеството.

Капиталовложенията и съучастието с такъв характер се включват в инвестиционния портфейл на банката. Преоценят се веднъж годишно в края на отчетния период по последна борсова цена или по капиталовия метод.

За да извършва операции от 2(стр.53) една банка следва да притежава лиценз от комисията по финансов надзор за брокерска дейност, да притежава % от акциите на БФБ ( българска фондова борса) даващи и правото на брокерско място, да има открити “тетолни” сметки в централен депозитар. АД и да има открити при БНБ сметки за разплащания по сделки с борсово търгуеми ЦК.

Банките осъществяват брокерските си операции на база на договори за възлагане (поръчки). Технологията е следната: ако допуснем, че на 10.03 лицето Г. Иванов е възложило чрез поръчка на ТБ “Х” продажбата на 100 акции на “Слънчев бряг” АД при минимално изискуема цена на единица – 25лв. и срок на изпълнение пет работни дни при комисионна 3% от цената на сделката, то най- късно на следващия работен ден чрез телекомуникация ТБ “Х” ще подаде съобщение към Централния депозитар АД за блокиране на безналичните акции.

Функция на депозитара е да отразява собствеността върху безналични борсово- търгуеми ЦК и сделките, чрез които се прехвърля собствеността върху тях.

В изпълнение на нареждането за блокиране, депозитара ще прехвърли акциите от сметката на Г. Иванов по клиентска подсметка, което ще открие към тетолната сметка на ТБ “Х”.

Най- късно на следващия работен ден афертото за продажба на акциите на Г. Иванов ще се появи “на пода” на БФБ. Ако тя там се срещне с оферта за покупка сделката ще се сключи автоматично, ще се впише в борсовия бюлетин, електронни копия от които по телекомуникация ще бъдат изпратени до централен депозитар АД, до БНБ, до ТБ “Х” и до банката на купувача на акциите.

Въз основа на борсовия бюлетин депозитара регистрира смяната на собствеността като прехвърли безналичните акции на “Слънчев бряг” АД от клиентската подсметка към титолната сметка на Г. Иванов, по клиентска подсметка на купувача им, която ще открие към титолната сметка на неговата банка- посредник. Въз основа на бюлетина, БНБ ще изтегли служебно сумата от сметката на банката- посредник на купувача при нея (БНБ) и ще я запише по сметката за разплащания по сделки с ЦК на ТБ “Х”. ТБ “Х” ще уведоми писмено продавача за условията, при които се е реализирала сделката и ще му изплати сумата- 3% комисионна. При възлагане на покупка възложителите следва 100% парично да гарантира покупката, т.е. при възлагане на покупка на 10 акции на “Софарма” по цена 75лв. ще следва да внесе 750лв. като гаранция. Технологията, по която ще се реализира сделката е аналогично на горепосочената.

Възлагането/ поемането на управлението става въз основа на договор, в който освен всичко друго се фиксира и моментната пазарна цена на портфейла. За целта се извършва експертна оценка на съставните активи. Управлението се осъществява чрез последователни продажби и покупки на активи, чрез които се цели оптимизиране на структурата на портфейла с оглед на повишението на неговата цена. Към предварително фиксирана в договора дата се извършва нова оценка на съставните активи и се определя текуща пазарна цена на портфейла. Ефекта (разликата) ако е положителна се разпределя между доверителя и банката в предвиденото по договора съотношение. Ако ефекта е отрицателен до определен размер той се покрива от гаранционния фонд, а над него е за сметка на доверителя.

При частичното доверително управление на фондове инициативата на отделните сделки е на управляващия фонда, но за реализирането им се изисква съгласието на доверителя.