Тема №1 Предистория на банкирането. Етимология и съдържание на понятието банка
Тема № 8 Регулиране на депозитната маса на търговските банки
Изтегляне 335.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Тема № 9 Активни банкови операции на кредитния пазар. Технология, процедури, регулиране.
- Нетно КФА: 46 460
- Инвестиционното кредитиране
- Авалът
- Цесията
| Тема № 8
Регулиране на депозитната маса на търговските банки Напълно обяснимо е съществуването на неограничен интерес от страна на ТБ да акумулират възможно най – голяма депозитна маса. Това им позволява да развиват силна кредитна експанзия и увеличават печалбата от тази си дейност. Съвсем обяснимо е също, че огромната депозитна маса е дълг, който банките следва да могат да погасят при поискване към всеки един момент. За да си осигури тази ликвидна възможност, БНБ осъществява политика на регулиране на депозитната маса на ТБ, чрез системата на задължителните минимални резерви, които ТБ следва да поддържат по сметки при Нац. банка. БНБ осъществява регулирането, чрез текстовете на закона за кредитните институции. Текстовете дават ясна дефиниция на това що е депозитна база и кои са резервните активи, които се приемат като задължителни минимални резерви. Депозитната база, върху която се определя размера на задължителните минимални резерви са всички привлечени средства на банките в левове и чуждестранна валута с изключение на средствата, привлечени от други местни банки, привлечени чрез клонове на местни банки в чужбина, привлечени чрез дългово – капиталови /хибридни/ инструменти, /например конвертируеми в акции и облигации/, както и с изключение на подчинения срочен дълг /привлечен капитал от свързани лица/. След като установят на база горепосочените ограничени условия общия размер на депозитната си база, банките изчисляват съответстващите и задължителни минимални резерви, които са 8% от депозитната база. Тази сума те следва да осигурят като резерв по разплащателните си сметки в левове и евро, при БНБ. Размерът на задължителните минимални резерви, които всяка банка трябва да достигне в края на периода на поддържането, се установява като произведение между депозитната база, установявана през всички дни от базисния период и 8%, като резултатът се закръгля към цяло число. Освен така посочените резерви с цел регулиране на депозитната експанзия на банките БНБ им налага и друга рестрикция. При екстремно нарастване на депозитната маса, банката осъществяваща такава експанзия, следва да внася по сметка при БНБ и Допълнителни задължителни минимални резерви. Критериите за екстремност са следните: например на депозитната маса с 5 на 100 за 3 месеца, с 12,5% за 6 месеца, с 17,5% за 9 месеца, с 23 на 100 за 12 месеца. При надхвърляне на някое от горепосочените граници банката следва да създаде съответстващи на депозитната база допълнителни задължителни минимални резерви. Банките сами установяват депозитната си база, темповете на нейното нарастване и сами допълват при нарастване или изтеглят при намаление съответните суми по/от сметките за задължителни резерви при БНБ. При необходимост банките могат да ползват суми от задължителните и допълнителни резерви при БНБ. При ползване до 50% от резервите те не плащат лихви. При ползване над 50 на 100 за дните на ползването ТБ дължи на БНБ лихва, установявана за периода на междубанковия кредитен пазар + определена от БНБ надбавка. Задача: Да допуснем, че на 29.02.08г. ТБ „Х” следва да установи депозитната си база и размера на задължителните си минимални резерви при следните счет. данни от пасива на баланса към тази дата:
Иска се:
10 000 000 + 30 000 000 + 10 000 000*1,95583 + 10 000 000*1,315 + 5 700 000 + 2 000 000 Депозитна база:
Тема № 9 Активни банкови операции на кредитния пазар. Технология, процедури, регулиране. Банките акумулират депозитна маса /кредитния ресурс/ не за да я съхраняват, а единствено и само колкото е възможно по – бързо да я продадат, при по – нисък риск на колкото е възможно по – висока цена. Това те осъществяват, чрез активните банкови операции на кредитния пазар или още операции по капитало – пласмент. За целта те офертират съвкупности от условия под формата на банкови продукти или купуват банкови пордукти на други кредитни институции. Когато банков продукт бъде възприет от две лица, той става съдържание на даден тип банкова сделка. Най – общо банковите сделки, чрез които банките осъществяват активни операции на кредитния пазар, са : - предоставени краткосрочни и дългосрочни заеми; - покупка на лихвоносни ЦК и дългове. Логично с най – голям обем от активните банкови операции са предоставените заеми /кредити/, поради което банките се наричат още кредитни институции. Банките предоставят кредити за определена цел, при наличието на условия за обезпеченото им връщане в рамките на договорения със заемополучателя срок, заедно с договорената лихва.
Кредитирането представлява процес, в който са разграничими фазите: оценка на кредитоспособността /кредитабилността/, разрешаване на заема, блокиране на обезпечението, предоставяне на средствата по разрешения заем, провизиране на остатъка от заема срещу риска от невъзвръщаемост, начисляване на лихви, погасяване на вземанията на банката по главница и лихви, отнасяне на необслужвани части от заема в просрочие, възмездяване на необслужвани остатъци от заема за сметка на приетото обезпечение, отнасяне на необезпечени остатъци от необслужвани заеми за съдебно изпълнение, отписване на необслужвани и несъбираеми остатъци от главници и лихви от баланса на банката. Банките извършват краткосрочно кредитиране:
Анализът на кредитоспособността при потребителското кредитиране включва възможността за заемоискателя да покрива с текущите си доходи текущите си плащания, във връзка със съществуването му, включително предстоящите евентуални плащания по главниците и лихвите на искания заем. Като доказателство за тази възможност банките приемат издадени удостоверения за платени осигурителни вноски, платени подоходни данъци, както и данни от интервю на заемоискателя. По отношение на корпоративните клиенти банките изискват годишни финансови отчети, справки към тях /най – вече за вземанията и задълженията/, отчети за платени данъчни и осигурителни тежести за предходни периоди. При наличие на достатъчна предистория на предприятието, те предпочитат отчети за 3 последователни години, но се задоволяват и от отчети с 6-месечна давност. Анализът на кредитоспособността на корпоративните клиенти се използва по методологията на финансовия анализ на база ГФО. Изследват се показатели като ликвидност, платежоспособност, рентабилност на база активи, рентабилност на база разходи, рентабилност на база приходи от продажбите, капиталова адекватност. Като обезпечения по краткосрочните заеми банките приемат залози на финансовите активи, залози на недвижимото имущество, поръчителство от трети платежоспособни лица, бъдещи вземания, доказани, чрез сключени договори за продажба на стоки и услуги. Практика на някои банки у нас вече е привличането на независими кредитни агенции, които да извършат експертна оценка на кредитабилността и предложеното обезпечение и да дадат предложение за решение да се отпусне или откаже заем. Решението за отпускане или отказ се взема от кредитния съвет на банката. При разрешаването на заема банката сключва със заемоискателя договор за кредитиране, неразделна част, от който е съгласуван погасителен план. За краткосрочни се считат заемите със срок от отпускането до окончателно погасяване, не по – дълъг от 1год. Блокирането на обезпечението става, чрез:
Отпускането на средствата по разрешения заем може да става еднократно, на траншове и перманентно. В първите два случая се говори за метод на акредитиране „по обикновена заемна сметка”. В последния случай става дума за кредитиране по контокорентна сметка. При кредитирането по обикновена заемна сметка банката служебно открива една заемна сметка и една разплащателна сметка. По последната тя предоставя средствата по разрешения заем и от нея служебно на падежите тегли сумите за погасяване на вземанията си по погасителните вноски и лихвите. За целта длъжникът следва най – късно на предходния работен ден да е осигурил по тази РС необходимия авоар за погасяване на задълженията си. Кредитирането по контокорентна сметка се осъществява по 2 схеми: овърдрафт и схемата кредитна линия /револвиращ кредит/. Двете схеми се прилагат спрямо банкови клиенти, които са доказали пред банката стабилно финансово състояние и устойчиви като величина и постоянност парични постъпления. Схемата овърдрафт, банката се ангажира да осигурява, чрез заемни средства временен недостиг на авоари за използване на разпращания на клиенти до определен лимит /размер/. Заемът се отпуска при възникването на такива ситуации и автоматично се погасява при постъпления в полза на заемоползвателя. Пример: Да допуснем, че на 26.02.2008г. при наличие на авоар /салдо/ по РС на ЕТ „Иван Иванов”- 10 000лв., ТБ „Х” му разрешава овърдрафт до размер 20 000лв. Да допуснем, че на 27.02.2008г ЕТ „Иван Иванов” нареди безналично плащане в размер на 7 000лв., то банката ще го изпълни за сметка на салдото /10 000лв./ по РС. Ако допуснем обаче, че на 28.02. ЕТ „Иван Иванов” нареди плащане за 10 000лв., то банката ще го изпълни, като с 3 000лв. усвои от РС, а за остатъка от 7 000лв. ще включи схемата на кредитиране овърдрафт. Ако допуснем, че на 29.02. ЕТ „Иван Иванов” получи безналичен превод в размер на 15 000лв., то банката първо ще покрие вземането си в размер на 7 000лв., а разликата от 8 000лв. ще запише като авоар /салдо/ по РС на ЕТ „Иван Иванов”. Схемата на перманентно кредитиране /кредитната линия/ се различава от овърдрафта по това, че ползването на средства от разрешената кредитна линия не се обвързва с наличието им, липсата на авоар по РС на заемоползвателя, т.е. той може и да има авоар /салдо/ по разплащателната си сметка, но да ползва средства от разрешената линия. По разрешените, но неизползвани суми по кредитната линия, банките събират от заемоползвателя „неустойка за ангажимент”. Провизиране – техника за обезценка на дадено вземане със стойностната оценка на риска от неговата несъбираемост. Общите условия на провизирането се разглеждат, чрез Международните стандарти за финансова отчетност/МСФО/. Специфичните за банките регламенти по провизирането са установени, чрез Наредба №9 на БНБ „за рисковите експозиции и начисляваните провизии от ТБ. По смисъла на Наредба №9 рискови експозиции са: отпусканите краткосрочни и дългосрочни заеми, лихвите по тях и други балансови вземания на банка, по отношение на които е на лице риск от намаляване на отчетната им стойност, поради евентуална невъзможност. Рискови експозиции са и дадените ангажименти от банка под формата на акценти, авали и джира, както и по Stand by акредитив, при евентуалната реализация на които в полза на банката би възникнало безусловно взимане. По отношение на горе споменатите, банките могат да начисляват общи провизии и специфични провизии. Общите се начисляват за сметка на резерв, образуван от печалбата на банката след облагането й с данъци. Специфичните провизии се признават за присъщи разходи за периода на начисляването им. Изчисляването на сумата, присъща на риска за несъбираемост може да става по един от двата начина:
Втората техника се прилага у нас само по отношение на индивидуално значими експозиции /големи кредити/. При прилагането на първия подход, експозициите се класифицират в 4 групи – редовни експозиции,експозиции под наблюдение, нередовни експозиции, необслужвани експозиции. Една експозиция е редовна, ако по нея са на лице едновременно следните 3 условия :
По редовните експозиции провизии не се начисляват или се начисляват по на портфейлна основа. Портфейл се нарича съвкупност от еднородни по даден признак активи. Например аграрни кредити, кредити със срок до 6 месеца, кредити обезпечени с особен залог и т.н. По редовните експозиции се начислява обща провизия, която не се признава за разход, а е за сметка на резерв, създаден от печалбата след облагането й с данъци. Една експозиция е под наблюдение, ако е на лице едно от условията:
По експозицията под наблюдение се начислява провизия в размери над 10% от нетната стойност на експозициите. Нетната стойност на една експозиция е равна брутната й стойност между стойността на високо лихвеното обезпечение по нея /блокирани депозити, финансови активи, заложени пред банка и други подобни/. Начислените провизии по експозицията под наблюдение се презнават за текущ счетоводен разход. Нередовни експозиции – нередовна, ако по нея е на лице просрочие от 61 до 90 дни или е констатирана влошена ликвидност на длъжника, която може да придобие траен характер. По нередовните експозиции се начисляват специфични провизии в размери не по – малки от 50% от нетната им стойност. Необслужвани са експозиции по отношение на които е допуснато забавяне на погасителните вноски по главница и лихви за срок по – голям от 91дни. Същите се провизират със специфична провизия в размер не по – малък от 100% от нетната им стойност. Пример: Да допуснем, че на 02.01.2008г. ТБ „Х” е предоставила по обикновена заемна сметка еднократно и изцяло 6 месечен заем в размер на 60 000лв. на ЕТ „Иван Иванов” при следните условия: цел – за оборотни нужди, обезпечение – 20 000 долара депозит при банката при курс 1,320 и договор за продажба на стоки в размер на 30 000лв., лихва – 9% на годишна база, равномерно месечно погасяване на последния работен ден на месеца, т.е. 6 вноски * 10 000лв. Първа част от зададеното: използвайте погасителен план по заема
l” = 60 000 *9%*30 = 375 360 Да допуснем, че на 31 януари ЕТ „Иван Иванов” разполага с 10 500лв. по сметката си и банката служебно събира първата погасителна вноска в размер на 10 50лв. На 29 февруари обаче ЕТ „Иван Иванов” няма нито лев по разплащателната си сметка, банката установява, че със заема си е купил джип и не иска да предостави някакви отчети за дейността си. Това е основание експозицията да се класифицира по наблюдение и да се начисли провизия над 10% от нетната и стойност. НС – 650 000 $ 20 000 * 1.320 = 23 600
Провизия при лихва = 375 * 100% = 375. Общ размер на провизията 3540 + 375 = 3915 Ако към този момент съставим баланс на банката, в раздела за КФА би изглеждал така:
Втора методика:
R = 0.5% d = 0.995 L= { 1 }n 1+ r R = 6% год. риск = 0.5% 12 мес.
100
∑ 61 575 – 60 506 = 1069 лв. провизия Извод: Провизията по заема ще бъде равна на разликата между брутната стойност на очакваните парични постъпления във връзка с погасяването на заема и лихвата и тяхната възстановителна стойност, т.е. дисконтираната с размера на риска величина. В случая тази разлика е 1069лв. специфична провизия. Наредба № 9 на БНБ предвижда 100% провизиране на начислените като приход лихви до 90 ден, като след 90 ден балансовото начисляване на лихва се преустановява и същите се начисляват задбалансово. Провизии се начисляват и по задбалансови експозиции, т.е. по поети ангажименти от банката ( акцепти, авали, Stand by акредитиви и др. форми поръчителства), за които при реализация в полза на банката възниква безусловно вземане. Лихвите по банковите заеми се определят или като фиксирани или като плаващи. При вторите лихвата се определя като надбавка над някаква пазарна величина, например основния лихвен процент или междубанков лихвен процент. Например: 4 пункта над междубанковия лихвен процент. Така ако за месец януари МЛП е 3.5 то лихвения % ще бъде 7,5. Ако 2,7 съответно 6.7. Така, макар, че лихвения % се състои от фиксирана и плаваща част, като цяло е плаващ. Обичайно такъв лихвен % се прилага при валутно деноминираните заеми. Банките начисляват лихви ежемесечно на 21 число или на най-близкия работен ден. Начислена лихва представлява финансовия приход за банката и се събира служебно от нея заедно със съответната погасителна вноска от открита при банката разплащателна сметка на заемоползвателя. Ако на падежа последният не е осигурил необходимия авоар, банката отнася не погасената част от главницата и начислените лихви в просрочие, като същевременно започне да прилага наказателна лихва, обичайно определена в пунктове над равната. Например: 3 пункта над 6,5 редовна, т.е наказателна - 9,5. Банката уведомява клиента за възникнало просрочие, като го предупреждава за срока, след като тя ще пристъпи към овъзмездяване на вземането си за сметка на обезпечението. Пример: Като ползваме данните от примера на И. Иванов, то банката ще изкупи служебно блокираната валута по текущия курс „купува” и ще погаси частично остатъка от заема. Ако допуснем, че този курс е 1.235, то банката ще отнесе служебно в погашения на заема сумата 2000$ * 1.235 = 24 700. При такова обезпечение ще остане не погасена част, която ще бъде отнесена за събиране по реда на съдебно изпълнение чрез частен съдебен изпълнител. При установяване на възможност за събиране чрез съдебно изпълнение на остатък от заема се начисляват лихви с решения на управителния съвет на банката. Тези суми се отписват от състава на балансовите позиции и се завеждат зад балансово, където се водят до изтичане на давностния срок или установяването на липса на първоприемници на задължения на банката.
При такъв вид обезпечение сумата по разрешения заем може изцяло и еднократно да бъде предоставена за ползване по разплащателната сметка на кредитополучателя в същата банка. По същата сметка на падежите последния следва да е осигурил необходимите суми за погасителните вноски, лихви, такси за обслужване и управление на заема. Банките разрешават инвестиционни заеми и срещу обезпечение от вид ипотека върху обекта на кредитирането. В тези случаи за обезпечение служи онова, което ще се придобива чрез покупка, разработка или строителство, като се има в предвид че неговата стойност ще нараства в течение на кредитния процес. За да разреши заема банката изисква от заемоискателя поредна проектна сметна документация за инвестицията, неразделна част от която са генерална сметка за инвестиционни разноски и бизнес проект за използване на инвестицията, доказващ пред банката възможност кредитоискателя чрез реализацията на проекта да обслужва текущите си плащания през периодите на инвестиционния период, включително и по погашенията по искания инвестиционен заем и лихвите по него. Банката извършва оценка на инвестиционния проект от гледна точка на неговата реализируемост, както и оценка на кредитабилността на заемоискателя на база на финансовите отчети за миналото му представяне. Кредитното решение за отпускане или отказ на кредитиране се взема от кредитния съвет при централното управление на банката при едно положително такова банката сключва пред нотариус със заемоискателя т. нар. „законова ипотека”, т,е. получава законово право да се разпорежда с обекта на кредитирането при неизрядност от страна на кредитополучателя. Също при разрешаването на заема заемоискателя следва да осигури от собствени източници по сметка от банката кредитор най-малко 30% от проектосметната стойност на инвестицията. Така отново се осигурява спазването на принципа 70:30% при кредитирането. При отпускането на средствата банката осъществява контрол върху инвестиционния процес, прилагайки една от схемите:
Посочените три схеми гарантират на банката обезпечаване към всеки един момент чрез стойността на построеното (изработеното) на вземането и по предоставения инвестиционен заем. По отношение на етапите на провизиране на инвестиционните заеми погасявания на главница и лихви, евентуално отнасяне в просрочие на не погасени главници и лихви не съществуват различия от краткосрочното кредитиране. Продажбата на ипотекиран имот става чрез обявен търг, от банката, получената от продажбата сума служебно се отнася от нея в погашения на остатъците от главници и редовни просрочени лихви, такси, комисионни и др. като ако след това е на лице остатък, той се отнася по безсрочен влог при банката за името на кредитоползвателя. Освен предоставянето на дългосрочни и краткосрочни заеми банките осъществяват активни операции на Кредитния пазар чрез покупката на лихвоносни ценни книги и дългове. От лихвоносните ЦК с най - голям обем на кредитния пазар у нас са ДЦК. Такива се емитират от Министерство на финансите, чрез БНБ с две цели :
Ежегодно с приемането на Закона за държавния бюджет, Министерството на финансите определя банките първични дилъри, които имат право да участват на организираните по реда на наредба номер 5 от БНБ търгове за ДЦК. Тези банки откриват, при БНБ сметки за разплащане по сделки с ДЦК . Банките първични дилъри участват на търговете чрез състезателни и не състезателни поръчки, цената по, която заплащат закупените книжа се определя като средна аритметична претеглена величина от обявените в състезателните поръчки обеми и цени. По не състезателните поръчки цени не се заявяват. БНБ служебно превежда сумата по закупените от банките първични дилъри закупени ЦК в полза на Мин. на финансите като ги изтегля от сметките им при нея. Банките първични дилъри извършват предлагане и обратно изкупуване на ДЦК през периода до падежа на емисията и погасяват лихвите по тези книжа. Емитираните ДЦК и общинските ЦК са безналични. Регистърът на емисиите за ДЦК се води от БНБ по банки първични дилъри и търгове. От своя страна банките първични дилъри водят регистри на купувачите на ДЦК по емисии и на сделките извършвани по обратно изкупуване на ДЦК. Покупко- продажбите се осъществяват по ежедневно обявяване от банките първични дилъри, котировки за покупка и продажба на емисии. На датите на лихвените плащания МФ за сметка на разходната част на бюджета нарежда БНБ да прехвърли съответните на покупките суми на присъщи лихви по сметките на банките първични дилъри при нея .От своя страна банките първични дилъри на база водените от тях регистри превеждат или изплащат присъщите лихви на притежателите на ДЦК от съответната емисия . По същата технология става изплащането и на дълга по ДЦК .
Една все още незначителна част от активните операции на банките на кредитния пазар е производна на оборота на търговски ЦК .Такива са полици, акцепти, варанти , авали и коносоменти. Полиците биват : запис на заповед и менителници. Когато полицата е от вид менителница, задълженото по нея лице се нарича акцептант. Акцепта означава ангажимент за извършване на плащане. Така поетото задължение може да бъде предмет на сделка т. е. предлагано за продажба или приемане за изкупуване . Авалът е поръчителство по полица ,представлява ангажимент и може да е предмет на сделка. Варантът е документ за блокиране активи. Той може да е стоков, т.е. за блокирани стоки в антрепозетен склад (безмитна зона, централизирани публични складове). Автентичността на варантът се доказва чрез складова разписка, която е неразделна част от него. Финансовите варанти са комплектовани с депозитни сертификати, доказващи блокираните при банка финансови активи (лева, валута, скъпоценни камъни ). Тъй като зад посочените стоят реални активи ,то варантите могат да бъдат предмет на сделката. Консомента е документ издаван от превозвача при морския и въздушен транспорт . С него следва заплащането на навлото (транспортната услуга ) се освобождава стоката от превозвача, тъй като зад него стои стойността на навлото, той също може да бъде предмет на сделката. Банките приемат тези търговски документи като обезпечение по заеми или ги изкупуват чрез сконтиране (полици ,търговски ефект). Нарича се сконитаране, тъй като банката не изплаща номинала на търговската книга, а си удържа премия за поетия риск под формата на сконто (отбив от номинала ). От операциите с дългове у нас се прилагат цесии и лихвени суапи . Цесията може да бъде замяна на дълг срещу собственост, изкупуване на дълг преди падежа, или изкупуване на вземане (факторинг). Лихвения суап (SWAP) е срочен договор между две финансови институции за размяна на лихвени плащания след определен срок върху една въображаема главница при прилагането на лихвени равнища, образуване на различни бази . Пример: Да допуснем, че две ТБ “Х” и “У” на 01.03.2008 год. Са сключили договор за SWAP върху главницата от 10 мил. Лв. с падеж 10.03.2008 год. При следните условия: ТБ “Х” да плати лихва равна на 3%, годишно за периода ТБ “У” да плати лихва равна на лихвения процент по едногодишни депозити на датата на падежа. МВЛ%= 2.85% (при падежа) Σ lх= 10 000 000*3%*10/360= Σ lу= 10 000 000*2.85%*10/360= Пч на “У”=10 000 000*0.15%*10/360 (3 год. На “Х”) Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 335.5 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
23 600 * 15%= 3540 провизия за риска от евентуална несъбираемост на главницата.
