Тема №1 същност, роля и принципи на бизнес – комуникациите
Тема № 11 ОБЩУВАНЕ С ОПРЕДЕЛЕНИ КАТЕГОРИИ ХОРА
Изтегляне 484.9 Kb.
|
| Тема № 11 ОБЩУВАНЕ С ОПРЕДЕЛЕНИ КАТЕГОРИИ ХОРА
Как трябва да се държат хората в компания на хора с физически недъзи? Ето девет начина за представяне и поздрав, които ще превърнат една среща в положително преживяване за всички участници. 1. Не пренебрегвайте човека. Понякога хората се държат така, като че ли човек, който не чува или не вижда, въобще не присъства. Говорете директно на хората с физически дефекти, поддържайте визуален контакт с тях, а не с техния придружител. И не говерете за тях в трето лице: „Той ще желае ли чаша кафе?”. 2. Когато ви представят, бъдете готови да се ръкувате. Ако човекът е с ограничено движение на ръцете си или с изкуствен крайник и предложи лявата си ръка, използвайте вашата лява ръка. Попитайте човека, който е сляп: „Желаете ли да се ръкуваме?” и след това докоснете ръката му. 3. Бъдете тактични при подбора на думите, които използвате. Не употребявайте думата „сакат” по отношение на нечие състояние. 4. Ако човекът има нарушение в зрението, известете за вашето приближаване и се представете. Ако кажете само „Здравейте” и човекът не използва вашето име при отговора, индетифицирайте се с няколко изречения, за да може гласът ви да звучи познато. Ако сте част от група, използвайте имена, за да е ясно на кого говорите. Поискайте разрешение, преди да потупате нечие куче – водач. 5. Ако човекът има слухово увреждане, приближете си, помахайте с ръка или внимателно го потупайте по рамото. Използвайте къси, декларативни изречения. Ако човекът умее да чете по вашите устни, говорете бавно и изразително /но не преигравайте/. Дръжте ръцете си, както и документи, цигари, питиета и храна, далеч от устните си , докато говорите. Обърнете се към източника на светлина, така че светлината да пада върху вас. Ако говорите чрез преводач, постарайте се да поглеждате към човека с нарушения слух, като не изпускате от очи и преводача. 6. Ако човекът има проблеми с говора, слушайте търпеливо, без да прекъсвате. Не се преструвайте, че разбирате, ако това не е така в действителност. Повторете тази част, която сте разбрали, и оставете човека да продължи оттам. Опитайте да формулирате въпросите си така, че да изискват само кратки отговори или кимване. 7. Ако човекът е в инвалидна количка, се дръжте естествено. Опитайте се да застанете на едно ниво с очите на човека, с когото комуникирате. Не го докосвайте по главата или по рамото – твърде снизходително е. Не се облягайте и не се хващайте за количката – тя е продължение на тялото му. 8. Ако не сте сигурни как да процедирате, поискайте указания от самия човек. Можете да помогнете да се придвижи или да седне, но изчакайте с помощта си, докато той или тя приемат и ви дадат инструкции. 9. Помислете си как бихте желали да се отнасят с вас, ако имахте някакъв физически недъг. Физическият недъг е само част от човека и от онова, което той представлява. Тези хора навярно споделят много от вашите мечти, опасения и надежди. Те положително не желаят да бъдат възприемани като едноизмерен символ на своя физически недъг. Тема № 12 НЕВЕРБАЛНИ КОМУНИКАЦИИ. ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО Невербаната комуникация преставлява процес, в който хората общуват и се разбират без думи, с помощта на жестове и мимики. Невербалните средства функционират като вторични помощни явления, чрез които комуникацията получава богата гама от чувства, мисли, настроения и преживявания. Сигналите, които се подават при общуване с хората имат три основни компонента – визуален, вокален и вербален. Визуално е онова, което може да се види – дрехи, език на тялото, жестикулация, изражение на лицето и др. Вокалният компонент представлява начинът, по който използваме гласа си. Вербалният аспект се отнася до думите, с които си служим. Трите най-съществени момента във визулното възприятие, които имат значение за добрите маниери, са : език на тялото, лична хигиена и облекло. Невербалната комуникация е изградена на следните основни принципи:
Език на тялото наричаме начина, по който движим тялотото си, стойката, позата, която заемаме, походката, жестовете и изражението на лицето. Изследвания показват, че сигналите, които изпращаме посредством езика на тялото, могат да бъдат класифицирани на:
Тема № 13 ПОХОДКА, УСМИВКА , ПОГЛЕД И ТЕХНИТЕ ПОСЛАНИЯ В КОМУНИКАЦИЯТА ПОХОДКАТА е начинът, по който хората вървят. По походката е възможно да се определи възрастта, пола, както и физическата сила или слабост, стремежът за доминиране или подчинение, сексапилността и други качества на „собственика” на походката. Тя е сигурен индикатор за възможностите на хората да се справят в една или друга ситуация. Енергичната и целеустремена походка говори за увереност и самочувствие, а бавната, страхлива, клатушкаща се походка – обратно, за неувереност. Външната привлекателност е тясно свързана с походката. Привлекателни са тези жени, които поклащат бедрата си при ходене. Без това дори жени с идеални пропорции няма да бъдат привлекателни. Мъжката привлекателна походка е поклащане на рамене при ходене. Могат да се посочат котешка и гвардейска походки. УСМИВКАТА е гримаса на човек, при която устните се разтягат настрани в израз на радост, доволство, понякога на горчивина и сарказъм. Усмивката е почти всепризнат белег на дружелюбност и задоволство; тя излъчва топлота, вдъхва доверие и е незаменимо средство за установяване на контакт. Понякога усмивката е знак за извинение, признак за защита и дори за прощаване. Но има и други усмивки, например: азиатците се усмихват, за да прикрият, че са засегнати с нещо или им е неприятно; при японците усмивката понякога е израз на затруднение или шок. Когато се усмихваме в неподходящи моменти, усмивката може да ни накара да изглеждаме слаби или непробивни, както и да бъде погрешно интерпретирана като склонност към флиртуване. МИМИКА е изражението на лицето, което най-точно може да предаде емоционалното състояние на човека в даден момент. ПОГЛЕДЪТ е вид мимика, но много по-изразителна. Безкрайното многообразие от изразност се получава при съчетанието на зеницата и движението на мускулите около очите, скулите, клепачите и други фактори. Различават се следните погледи:
Изследванията показват, че от цялата информация, която получава човешкият мозък:
Тема № 14 ЖЕСТОВЕ И ЖЕСТОВИ СНОПОВЕ ЖЕСТЪТ представлява движение на ръцете, изразяващо желание за убедителност. Жестовете могат да бъдат разделени на няколко групи:
Някои от най-известните жестове са:
ЖЕСТОВИ СНОПОВЕ – както и всеки друг език, езикът на тялото също се състои от думи, изречения и знаци за пунктуация. Всеки жест е като отделна дума, а тази дума може да има най-различни смислови значения. Една от най-сериозните грешки, която може да се направи, е да се тълкува един-единствен жест изолирано от другите, съпътстващи го жестове или извън контекста на конкретни обстоятелства. Ето защо, за да превеждаме правилно езика на тялото, трябва винаги да наблюдаваме и да вземаме под внимание целия, така наречен, жестови сноп / съвкупност от няколко жеста/. Тема № 15 ПОЗИТЕ И ТЕХНИТЕ ПОСЛАНИЯ Позата е положението на тялото на говорещия. В комуникацията те бележат различни емоционални състояния и отношение към предмета на разговора. Позата ви говори, преди да сте си отворили устата. Позата първа съобщава на човека срещу вас дали проявявате интерес към него и към неговите проблеми, което е твърде съществено за добрите маниери. Позите се делят на следните групи:
Някои по-известни пози са: 1. Кръстосване на крака в седнало положение
2. Кръстосване на краката в изправено положение – например: кръстосани крака и скръстени ръце – това е отбранителна позиция; заключена поза. 3. Яздене на стол – повечето ездачи на столове са властни натури, които не се колебаят да наложат контрол над други хора или над цялата компания. 4. Обиране на въображаеми власинки – когато някой не одобрява и не е съгласен с нечие мнение или поведение, но изпитва задръжки да изкаже собствената си гледна точка, то той започва да дава несловесни сигнали, известни под наименованието „Жестове на отклоняването”, тъй като отклоняват вниманието на съответния човек от собственото му премълчано мнение. Един от тях е обирането на въображаеми власинки от дрехата. Тема № 16 ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР В БИЗНЕСКОМУНИКАЦИИТЕ Хуморът бързо се превръща в ключ към съвременния свят на бизнеса. В едно проучване с участие на директори по кадрови въпроси от най-големите американски корпорации, 84 на сто смятат, че служителите с чувство за хумор си вършат по-добре работата, отколкото тези с малко или никакво чувство за хумор. Хуморът може да бъде изключително силно оръжие в бизнеса. Той не само спомага за установяването на добри взаимоотношения, но и свързва хората. Когато сътрудниците се шегуват заедно в службата си, те създават чувство на солидарност помежду си. Хуморът действа и мотивиращо. Присъствието на чувството за хумор създава впечатление за спокойствие, увереност и достъпност. Хуморът съдейства за творческото решаване на проблемите. Разглеждането на проблемите откъм смешната им страна ни кара да ги видим в перспектива, помага да изкореним страха да не направим грешка, поощрява ни да поемем рискове и да поставим и постигнем целите си. Как можем да подобрим живота си чрез смях? Ето няколко експертни съвета, които могат да намалят напрежението в служебните отношения:
Остроумието трябва да дава доказателства за сила, а не за уязвимост. Тема № 17 ДОБРИТЕ МАНИЕРИ И КОМПЛИМЕНТИТЕ Освен заплатата за положения труд работещият има нужда да получи и одобрение за работата, която извършва. Затова похвалата за добре свършената работа трябва да се превърне в неизменна част от служебната практика.
Похвалата губи значение, когато те хвали някой, който раздава похвали за щяло и нещяло.
Тема № 18 СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА В деловата сфера се е утвърдил терминът „кореспонденция” като форма и средство за писмено общуване. Това понятие е от латински произход и означава „съотговаряне”, създаване на преписка между лица и фирми, организации, учреждения, институции и др. Предмет на деловата кореспонденция са писмените отношения от организационно-управленско и търговско-правно естество на фирмата с други фирми, сдружения, обединения, делови партньори, бизнесмени. Тези отношения са изразени в и чрез документи. Документът е писмено уверение, свидетелство, разписка, с които се доказва нещо. Той се издава от официална институция и доказва факти, явления, събития, правно-юридически взаимоотношения и др. Документите са:
2.Според мястото на създаване:
В структурата на съдържанието на документа се включват: въведение, изложение, заключение. Формата на документа бива:
Реквизитът е задължителен компонент, част от структурата и характеристиката на документа, със строго фиксирано местоположение и определен начин за оформяне на конкретна информация и данни. В писмената практика се използват следните реквизити:
Каталог: old -> temi temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт temi -> Тема компютърни мрежи temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система” temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория temi -> Тема проблемен анализ temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen Изтегляне 484.9 Kb. Сподели с приятели:
|