VІ. ОКОЛОСВЕТСКИ ПЪТУВАНИЯ НА ФЕРНАНДО МАГЕЛАН И ЕЛКАНО. ВТОРА ОКОЛОСВЕТСКА НА ФРАНСИС ДРЕЙК

Пръв, който решил да обиколи земята и изпълни това си решение, е португалецът Фернандо Магелан (1480-1521г.). Наред с Колумб и Васко да Гама той е един от най-видните представители на мореплавателите в епохата на ранното натрупване на капитала. Магелан е участвал в експедицията на Алмейда в Индия, а по-късно след известно пребиваване в Източна Африка служил в Индия, Малака, Молукските острови, както и в Мароко. Отличавал се със смелост, упоритост и строгост, стигаща до суровост.

Магелан вярвал, че така ценените поради подправките си Молукски острови могат да бъдат достигнати по западен път. В този смисъл той направил предложение на португалския крал Мануел, който обаче не показал готовност да съдейства за осъществяването на исканата експедиция. Тогава Магелан се отправил в Испания, където се обърнал към Карл І със същата молба. Опитът му, макар и не така лесно, се увенчал с успех, тъй като междувременно станало известно, че отвъд тасната ивица на Средна Америка се простира голямото Южно море, т.е. Тихи океан.

Потеглил от Сан Лукар (аванпорт на Севиля) на 20.09.1519г. със своите пет кораба и 113 моряци, Магелан взел югозападен курс, минал край бреговете на Бразилия и Аржентина и прекарал пет месеца в залива Сан Хулиан (Източна Патагония). За пръв път по тези места видели патагонци – едри и високи обитатели на южния край на американския континент. Тук Магелан сурово се разправил с опита за измяна и след това продължил на юг. След трудно плаване корабите му, лъкатушейки общо в западна посока, преминали описания и дълъг 320 мили проток (между континента и Огнена земя), който бил наречен Магеланов проток, и се отправили на запад в Южно море, наречено от Магелан Тихи океан.

Изтощеният екипаж, почти изцяло болен от скорбут, продължил пътуването си на северозапад. Корабите стигнали до острови, които Магелан нарекъл Ландронски (“на крадците”), защото жителите им крадели от карабите, каквото намерят. Това са били в същност Марианските острови. От пребиваването си тук моряците имали много малка полза и посещението завършило с кървава разправа. След други десет дни корабите стигнали до голяма островна група. Това са били Филипинските острови (в случая о-в Самар). Така Тихи океан бил преплуван, но няколко седмици по късно Магелан паднал убит в схватка с туземците на о-в Мактан. Лишена от своя голям вожд, експедицията продължила пътуването си на юг, стигнала Молукските острови, които били цел на пътуването и които били описвани от португалците като нещо недостъпно и недостижимо.

След като на Молукските острови бил извършен ремонт на корабите, които били вече силно повредени и износени, с големи товари от скъпоценни подправки остатъците от експедицията се отправили на запад през Индийски океан. Корабите се предпазвали внимателно от португалците, които ревниво пазели водите и земите, намиращи се на изток от демаркационната линия , определена чрез едикта в Тордесилас. Пръв тръгнал за родината корабът “Виктория”, който единствен можал да стигне обратно в Испания. Този кораб е трябвало да пътува, без да се приближава до бреговете на Африка. Спирайки едва на островите Зелени нос, където половината от екипажа останал в плен у португалците, командващият кораба Себастиян дел Кано само с 18 души можал да стигне през септември 1522г. в Сан Лукар, тържествено посрешнат от населението.

Стъпвайки на Молукските острови, испанците създали опасност за монополното положение на португалците, намиращи се там, и затова оношенията между двете ибирийски страни се влошили.

Магелановата експедиция има заслуга, че е паказала окончателно и по безпорен начин кълбовидната форма на Земята, разграничила е по-точно разпределението и пропорциите между сушата и водата, като при това е било доказано, че водата значително преобладава по площ над сушата ( в противовес на старото схващане, че сушата е повече ). Също така били открити нови острови и нов път към австрало-азиатския островен път.

20. ІХ. 1519г. – От пристанището Сан Лукар де Барамеда потеглила за околосветско плаване испанска ескадра под началството на португалеца Фернандо Магелан. Експедицията се състояла от 5 кораба:

- “Тринидат” – 130м., с 62 моряци и офицери, кормчия Естебан Гомес и капитан генерал Магелан;

- “Сан Антонио” – 120м., с 57 моряци и офицери и капитан Хуан де Картахена, заместник на Магелан;

- “Сантяго” – 75м., с 40 моряци и офицери и капитан португалецът Хуан Серано;

- “Консепсион” – 90м., с 44 моряци и офицери, кормчия Хуан Елкано и капитан Гаспар де Кесада;

- “Виктория” – 85м., с 45 моряци и офицери и капитан Луис де Мендоса;

Само последният кораб, но под командата на нов капитан – баска Елкано, успял да завърши околосветското плаване.

09. VІІ. 1522г. – Единственият оцелял кораб “Виктория” от околосветската експедиция на Фернандо Магелан под командата на Хуан Севастиян Елкано стигнал островите Зелени нос срещу Западна Африка. Хората гладували, но опитът им да вземат провизии от португалците, които владеели същите острови, претърпял неуспех. Елкано бързо избягал от тези острови и се отправил към Испания.

06. ІХ. 1522г. – Завърнал се в Испания от първото оклосветско плаване корабът “Виктория”, единственият оцелял кораб от Магелановата експедиция. От тръгналите 265 души в родината се завърнали само 13 начело с капитана на кораба Хуан Себастиян Елкано, пилота Алба и младият италианец Антонио Пигафета, който станал историк на тази смела експедиция. През време на плаването испанските моряци водили най-точна сметка за дните, но като се върнали, с удивление узнали, че са пропуснали едно денонощие. Грешката им се обяснява просто. Земното кълбо се завърта напълно около оста си от запад на изток за едно денонощие. Моряците пътували от изток към запад. След като завършили околосветското плаване, те обиколили Земята в посока, противоположна на нейното въртене. По такъв начин те се завъртели около земната ос един път по-малко, отколкото хората, които останали по местата си. Заради това те “загубили” едно денонощие.

05. ІV. 1526г. – Експедицията на испанския мореплавател Гарсия Хофре Лоайса с главен кормчия Хуан Себастиян Елкано влязла за втори път в Магелановия проток на път за Тихия океан.

04. VІІІ. 1526г. – Починал Хуан Себастиян Елкано, който с кораба “Виктория” обиколил земното кълбо. Той намерил смъртта си в Тихия океан, като командир на адмиралския кораб от експедицията на Гарсиа Лоайса.

13. ХІІ. 1577г. – Флота от 5 кораба със 116 офицери и моряци излязла от пристанището Плимут (Англия) и се отправила на юг към остров Мадейра и островите Зелени нос, по пътя на Магелан, който никой англичанин още не бил минавал. Капитан на един от корабите бил прочулият се по-късно мореплавател и пират Франсис Дрейк.

25. ХІ. 1578г. – След преминаването на Магелановия проток английският мореплавател Френсис Дрейк продължил да плава на север покрай брега на Чили и достигнал до остров Моча. Това било първото късче земя, което Дрейк открил.

26. ІХ. 1580г. – След като направил пълна обиколка на Земята, по пътя на Фернандо Магелан и Хуан Елкано, английският мореплавател и пират Френсис Дрейк се завърнал в родината си. Със себе си той носел много заграбени богатства, плодове, животни и пленници, а също така и едно растение от Перу, което намерило добър прием и бързо разпространение в Европа – това било картофът. В Англия Дрейк бил посрещнат с почести. Кралица Елизабета направила пирата рицар и благородник. Корабът, с който пътувал Дрейк, бил запазен като паметник на неговата слава, но след едно столетие същият изгнил и се разрушил. От малкото здрави части Карл ІІ наредил да се направи кресло, което подарил на Оксфордския университет.

19. ІV. 1587г. – Английският мореплавател и авантюрист Френсис Дрейк влязъл в пристанището Кадикс с 4 кораба, нападнал с изненада испанската флота и унищожил 33 кораба. Тази победа той нарекъл “опърляне на испанската брада”. Това бил първият сериозен удар, нанесен на испанската флота от английската, и начален етап от борбата на Англия за господство над океаните и моретата.

28. І. 1595г. – Починал английският мореплавател и пират Френсис Дрейк на борда на своя кораб, близо до ограбения от негопо-рано испански град Номбре де Диос (Западна Индия). Дрейк е роден около 1545г. Той извършил второ – след испанския мореплавател Магелан – околосветско плаване. Дрейк бил изпратен и финансиран от богати хора в Англия, между които и кралица Елизабета. Той извършил няколко плавания край бреговете на Африка и Америка, като се занимавал с пиратство и търговия на роби. Начело на ескадра от 5 кораба през декември 1577г. Дрейк пресякъл Атлантическия океан и достигнал устието на р.Лаплата (Южна Америка). На път за Магелановия проток корабите му били отнесени на юг и заобиколили остров Огнена земя. Тогава се разбрало, че тази земя е остров. Протокъм между о.Огнена земя и южните Шетлъндски острови бил наречен по-късно Дрейк. Пътувайки по-нататък в Тихия океан, Дрейк се занимавал с грабеж на испански кораби. Всичко това той вършел със съгласието на кралица Елизабета. Набезите на Дрейк сериозно нарушили испанското и португалско могъщество по моретата и океаните.

Едно от най-забележителните съчинения от това време е “Geograophia generalis” от Варениус, която е излязла на латински език през 1650г. в Амстердам и била преведена на английски и френски език, а по-късно през времето на Петър І и на руски език. Тази книга била високо ценена от Нютон, Хумболт, Елизе, Реклю, Ратцел и др. С право някои автори я смятат за първата системна физическа география, допълнена със странознание. Много преди Хумболт и Ритер Варениус прилагал сравнителния метод. В първата част на тази книга са разгледани онези явления, които са свързани със Земята – земната кора, водите и атмосферата; във втората част – космичното влияние и главно зоналното разпределение на топлина и светлина, а в третата част – отношението помежду отделните местности една спрямо друга и тяхната свързаност, особено по море, с оглед на интересите на холандците. В увода накратко се изтъква програмата на странознанието, което се включва към общата география, но се занимава и с растенията, животните и човека.

Както испанци, така и португалци претендират, че техните мореплаватели са достигнали първи до Австралия. На някои испански и португалски карти дори е нанесена приблизително на съответното място неточно очертана голяма суша, която носи името “Голяма Ява” или пък “Terra australis”. Но в същност за това испанците и португалците нямат някаква заслуга, защото още в древността се е говорело за някаква далечна южна земя, богата със злато. Също така Марко Поло в края на ХІІІ век споменава за тази южна земя. Това показва, че по косвен път европейците от една или друга епоха са имали смътни сведения – вероятно от арабите, че далеч на юг действително съществува земя, за която Марко Поло в 1295г. бележи, че е “най-големият остров на земята”.

От по-новите изучавания става ясно, че заслугата да се открие Австралия принадлежи на холандците. Едновременно с тях подобна заслуга имат и испанците, тъй като няколко месеца по-късно Торес видял северния край на Австралия – именно носа, наречен в последствие Йорк – нос, край който той пропътувал в същата 1606г., когато Австралия била достигната от холандеца Вилем Янц (Вилям Янсзон) (Янцзон). Последният преминал от към запад покрай южните брегове на залива, но поради враждебното отношение на местните жители е трябвало да се върне назад. Той не подозирал, че се е докоснал до бреговете на Австралия, но, от друга страна, и пътуването на Торес край нос Йорк било държано в тайна от испанците повече от 160 години.

Десет години след Янц извършил пътуване към Австралия и холандецът Дирк Хартог, който в 1616г., като взел нов, още неизпитан курс към Ява, се натъкнал на малък остров (носещ и днес неговото име), разположен непосредствено през средата на западния бряг на Австралия. Оттук Хартог проплувал успоредно на брега на север, като се убедил, че се касае до предполагаемата далечна “Terra australis”

В следните няколко години били извършени нови пътувания в тази част на Австралия, а в 1622г. бил достигнат пак от холандци югозападния край на континента – нос Лиувин. По този начин цялото западно австралийско крайбрежие и дори част от южното станало известно. Станало ясно, че тези земи представляват отделен континент, означаван върху картите от онова време дори с името Нова Холандия.

След тези пътешествия като най-важно и с траен резултат е пътуването на Абел Тасман (1603-1659г.), извършено в 1642г. със сложната цел да се проучи Индийски океан извън обикновените морски пътища, да се установи дали Австралия е част от “великата южна земя”, да се изучи северният бряг на Нова Гвинея и да се определи дали тя е остров. Тасман направил голяма обиколка на Индийски океан – най-напред от Батавия (Джакарта) на югозапад до остров Мавриций (700 км. източно от Мадагаскар), а оттам на югоизток към Австралия, като стигнал, без да засегне самия континент, до острова, наречен от него Вандименова земя ( на името на губернатора на Холандска Ост-Индия), получил в последствие името Тасмания, което носи и сега. Тасмания била обиколена от юг и изток, след което пътуването продължило в източна посока. Тасман достигнал западните брегове на южния остров на Нова Зеландия, без да открие, че това са два острова. Продължавайки на север и североизток – до островите Тонга, минал покрай островите Фиджи и Нова Ирландия и край северните брегове на Нова Гвинея се върнал обратно в Батавия.

Тасман не изпълнил, задачата, която му била поставена отначало. Той обиколил австралийския континент, без дори да го види. Все пак той доказал, че този континент не е така голям, както се предполагало, а също така доказал, че Австралия не е част от някоя огромна “велика южна земя”, заемаща едва ли не цялото южно полукълбо. Той открил Тасмания и Нова Зеландия, както и редица острови в Тихи океан, които били впоследствие нанесени на картата.

Тасман предприел и второ пътуване през 1644г. с цел да открие морски път на юг от Нова Гвинея. Той се отправил на изток, но не могъл да открие този известен в същност още на Торес път. Тасман останал с убеждението, че Нова Гвинея и Австралия са пряко свързани в един монолитен континент.

Въпреки посочените неуспехи Тасман с право се смята като един от способните и забележителни мореплаватели. Едва 130 години по-късно той е бил надминат от друг тихоокеански мореплавател – Джеймс Кук.

След Тасман били предпиремани пътувания покрай бреговете на Австралия, но много малко са пътешествениците, които проникнали във вътрешността на този континент, чиито западни, югозападни и северозападни брегове са пустинни и негостоприемни. Холандските капиталисти не се интересували от научните изследвания и обекти, които не довали изгледи, че ще настъпи бързо рентиране на вложените в експедициите средства. А Австралия е била именно такъв континент.

През ХVІІІ век Джеймс Кук е най-забележителния мореплавател. Той е национална гордост за англичаните, а неговите действия са служели за пример на моряците. Джеймс Кук е роден през 1728г. в графство Йоркшир, където родителите му били ратай. Той бил даден да учи занаят, обаче моряшкият живот го привличал силно. От прост моряк благодарение на мореплавателските си способности той бързо се отличил пред адмиралтейството и бил назначен за помощник-капитан на кораб. През време на седемгодишната война (1756-1763г.) адмиралтейството поставило на Кук много сериозна и опасна за разрешение задача. Под силен неприятелски огън той трябвало да изучи дълбочината на р.Сейнт Лорънс и да узнае дали може да се поставят оръдия срущу френските батареи. Благодарение на хидрографските му пазнания, добити по самостоятелен път, Кук успешно изпълнил възложената му задача, като представил на адмиралтейството съответната карта. По-късно британското адмиралтейство му доверило извършването на други хидрографски проучвания около Антилските острови и в Тихи океан. По това време англичаните пазнавали твърде слабо Тихи океан. В това отношение далеч по-напред били испанци и холандци. Испанците имали описания и карти на значителна част от океана, но ги пазели в строга тайна. През 1762г. английските мореплаватели успели да превземат гр.Манила (Филипинксите острови) и се добрали до испанските тихоокеански карти. Английското адмиралтейство ге предоставило за проучване и използване от самообразовалия се вече изкусен мореплавател Джеймс Кук.

През 1768г. британското адмиралтейство пристъпило към организиране на тихоокеанска експедиция. Повод за това било да се набюдава преминаването на планетата Венера през слънчевия кръг (орбита), което се очаквало да стане на 3 юни1769г. Място за набюдение на това явление адмиралтейството посочило остров Таити. Набюлденито на Венера обаче било само прикритие за целта на плаването, а конкретната задача, поставена на експедицията, била да се открие “Южната земя” (континент) и да се присъединят нови територии към Британската империя. За адмиралтейството било съвсем ясно, че за началник на експедицията трябва да се постави опитен моряк, а не учен географ, какъвто Кралското географско дружество предлагало. Неудобството се явявало от това, че Джеймс Кук – син на селски ратай, трябвало да командва офицери от богат аристократичен произход.

През 1768г. Джеймс Кук с 370 тонен кораб и 84 души екипаж напуснал р.Темза и се отправил в югозападна посока, заобиколил нос Хорн и достигнал остров Таити. След извършване на астрономическите наблюдения експедицията плавайки по-нататъка, се натъкнала на група малки островчета – т.нар. “Подветрени”,но Кук им дал името Дружествени острови. Съгласно с указанията на адмиралтейството Кук трябвало да търси “Южния континент” на юг от Таити – област, в която до тогава никой не бил прониквал. Експедицията достигнала северните брегове на Нова Зеландия. След пълното обхождане на бреговете се установило, че това фактически са два острова с проток помежду им. Този проток бил наименуван с името на Кук. От тук Кук се отправил в западна посока и достигнал неизвестните до тогава източни брегове на Австралия. Тази крайбрежна земя Кук обявил за английско владение и нарекъл Нови Южен Уелс. По нататък Кук продължил в северна посока източно от Бариерния риф. За да се увери окончателно в предложението си, че Нова Гвинея и Нова Холандия са отделени, той преминал през Торесовия проток, оттам се отправил за Батавия (Джакарта), нос Добра Надежда и през лятото на 1771г. навлязъл във водите на Темза.

През време на експедицията Кук установил географското положение на редица острови в Тихи океан, между които и на самостоятелната земя Нова Зеландия, бил преминат Торесовият проток, изработени били карти на откритите земи и на изминатите пътища, събрани били много етнографски сведения и др. Независимо от големите успехи на експедицията редица проблеми около континента Австралия, достигането на “Южния континент” и др. останали неразрешени.

През следващото лято (1772г.) Кук оглавил втора експедиция, организирана отново от адмиралтейството, с главна задача да достигне “Южния континент”. Построени били два специално приспособени за дълго пътуване кораба. Освен с хранителни припаси, необходими за около две години и половина, корабите били натоварени и със стоки за размяна с населението на новодостигнатите земи. Изготвени били специални медали с лика на краля, а от другата страна били изобразени двата кораба. Медалите имали предназначението да бъдат раздадени на туземното население на новооткритите земи и по такъв начин да служат след време като доказателство, че англичаните първи от европейските цивилизовани народи са стъпили на тези земи.

Двукорабната експедиция отплувала този път в посока към южния край на Африка. След едномесечен престой около нос Добра Надежда тя се отправила на югоизток и за първи път в историята на човечеството Кук пресякъл южния полярен кръг на 35º 39’ и.д. След много зигзаги, избягвайки ледовете, експедицията стигнала до 67º15’ ю.ш., от където взела североизточна, а после източна посока, докато стигне бреговете на Нова Зеландия. Кук минал през Куковия проток и се отправил в източна посока, обаче не срещнал никаква Южна земя. Той взел курс на север, достигнал архипелага Туамоту, престоял за известно време на остров Тайти и посетил част от архипелага на Дружествените острови. След това експедицията се отправила към островите Тонга (Дружба), като минала през съединени от кораловите рифове малки островчета от южната група острови, назовани с името на Кук. Корабити отново спрели край иточните брегове на Нова Зеландия, но скоро били разделени от силна буря и се срещнали едва в Англия.

През есента на 1773г. с единствения си кораб Кук се отправил в югоизточна посока, повторно пресякъл южния полярен кръг и след неколкократни отклонения още по на юг достигнал 71º10’ ю.ш на 106º54’ з.д. Това било на окло 200 км. от брега на Антарктида – най-южната точка, достигната от Джеймс Кук. От там Кук взел североизточна, а сетне северна посака. Посетил редица известни острови от Тихи океан – Великденски, Маркизки, Новохебридски. При това си пътуване той открил островната зеа Нова Каледония, която правилно определил като втори по големина остров в Океания след Нова Зеландия. Отново минал през Куковия проток и се отправил към нос Хорн. Той заобиколил Огнена земя и продължил на изток. Кук достигнал островна земя, наречена от него в чест на английския крал Южна Георгия. Още по на изток той открил наименуваните също от него Сандвичеви острови. От там постепенно се насочил към нос Добра Надежда и през лятото на 1775г. се завърнал в Англия.

След това си второ околосветско пътуване Кук още повече се убедил, че ако има някаква суша на юг, то тя е в много по-малък размер от предполагания материк, и то разположена далеч на юг около полюса. Кук не виждал някакаво практическо значение да се търси земя, която винаги е покрита с ледове. Той смело заявил, че никой не ще се реши да проникне по на юг от него и южната земя никога не ще бъде изследвана.

Половин век само след писането на тези горделиви слова от Кук се намерили смели мореплаватели – руските мореплаватели Белинсхаузен и Лазарев, които достигнали Южния материк – Антарктида, и поставил началото на неговото изследване.

При това си пътуване Кук открил, изследвал и картирал редица неизвестни острови в Тихия океан.

Наскоро след завръщането на Джеймс Кук от второто му околосветско плаване английският парламен постановил, че отпуска 20 хил.ф. стерлинги на този кораб, който намери най-добрия проток между Атлантически и Тихи океан северно то 52º с.ш. На това откритие английското правителство отдавало още по-голямо значение, тъй като русите успешно прониквали в Северозападна Америка ( Аляска), а испанците разпростирали своето влияние по тихоокеанското крайбрежие на Америка все по на север.

Британското адмиралтейство приготвило експедиция, начело на която застанал кандидатиралият се Джеймс Кук. Наред с търсенето на северозападен път на Кук били възложени и други задачи, а именно да обявява за английски владения всички земи, които не са достигнати от другите държави, да извърши подробно изследване на островната земя, открита от французина Кергелен и наречена на негово име.

Третото пътуване на Джеймс Кук продължило от 1776 до 1779г. Експедицията се отправила покрай бреговете на Африка и югоизточно то нос Добра Надежда достигнала търсения остров Кергелен. След обстойно обхождане Кук (обратно на Кергелен) описал тази земя като пуста и непригодна за обитаване.

В началото на 1777г. Кук минал през Куковия проток, след това дооткрил островите Кук и достигнал Хавайските острови. Отправяйки се в североизточна посока, той стигнал западните брегове на Канада, от където продължил покрай южния бряг на Аляска, преминал източния край на Алеутските островна верига и плавайки по-нататък, навлязъл в Беринговия проток. По това време Аляска била вече позната на руските мореплаватели, от които Джеймс Кук взел ценни сведения, необходими за по-нататъшното му пътуване. Търсейки проток Кук се отправил на североизток, като се придържал близо до брега на Аляска. В края на август 1778г. корабът попаднал всред ледове. Кук достигнал до но Ледов (70º20’с.ш.) и по-нататък не продължил. Той се върнал обратно, като се спрял отново на Хавайските острови, и открил най-големия между тях – остров Хавай. При едно стълкновение обаче с туземното население Кук бил убит (1779г.). Останала без опитен водач, експедицията се отправила в северозападна посока към полуостров Камчатка, от където, следвайки крайбрежието на Азия и Африка, се завърнала в Англия. От записките на Кук се вижда убеждението му, че Северна Америка се простира толкова много на север, че нейното обикаляне поради ледовете е невъзможно.

Откриване на Антарктида.

През 1819г. до 1821г. се извършва експедиция възглавявана от Ф.У.Белинсхаузен и П.М.Лазарев. Белинсхаузен е един от най-знаменитите околосветски мореплаватели-изследователи. Ако Кук е само предвиждал, че далеч на юг трябва да има някакъв континент, който няма връзка с другите материци, то Белинсхаузен е първият, който достигнал и открил този антарктичен континент.

В периода 1803-1806г. Белинсхаузен участвал под командата на Крузенщерн в първото руско околосветско пътуване на кораба “Надежда”. По-късно благодарение на блестящите си качества бил натоварен да извърши продължително плаване в далечните антарктични води със задача да се добере до южния полюс и да открие неизвестните земи, които го заобикалят.

В тази експедиция участвали два кораба: “Восток” – командван от самия Белинсхаузен, и “Мирний” – под командата на Лазарев. В началото на юли 1819г. експедицията напуснала Кронщат и към края на годината била вече във водите на Антарктика. Тук съгласно с инструкциите Белинсхаузен проявилнай-голямо старание и настойчивост да проникне до крайната възможност на юг към полюса. Експедицията стигнала до остров Южна Георгия, който преди това бил открит от Джеймс Кук. Пътувайки още на юг, експедицията достигнала Южносандвичевите острови.

Няколко седмици по-късно корабите доближили плътно антарктическия континент, и то на два пъти: на 16 януари и на 5 февруари 1820г. Така Белинсхаузен доказал съществуването на южния континент, неговата изолираност от всички останали континенти, както и това, че той имал по-малки от дотогава предполаганите размери.

Понеже зимата наближавала, трябвало да се оттеглят за зимуване на север. За тази цел експедицията се отправила за Порт Джексън – Австралия (сегашния Сидни), прекарала там зимата, а през пролетта на южното полукълбо се впуснала пак на юг, като стигнала към 69º ю.ш. Там бил открит островът Петър І, който бил достигнат за втори път едва след 107г. от един норвежки китоловен кораб. Претенциите на Норвегия върху този остров са отхвърлени категорично от Съветския съюз. След като открили острова Петър І, Белинсхаузен и Лазарев открили и брега Александър І, който по-късно се оказа голям остров, много билзко разположен до самата Антарктида. Експедицията стигнала до Южношетлъндските острови, открила на североизток от тях няколко други острова и през Рио де Жанейро се отправила за Кронщат, където пристигнала на 24 юни 1821г.

Периодът на първоначалното капиталистическо натрупване и зараждането на капиталистическия начин на производство през ХV – ХVІІ век е свързан с ВГО, с натрупването на многоброен фактически материал, с големия напредък в естествознанието, с гениалните открития в науката и техниката. Всичко това допринася извънредно много за опознаването на света, а оттук и за развитието на географията.

Разширяването на географския кръгозор довело не само до опознаването на много нови страни в различни части на света, но и до набюдаването на голям брой природни явления, за чието обяснение не е бил достатъчен авторитетът на античната наука. Сковаващите догми на църквата постепенно започнали да отпадат пред необоримата сила на фактите и на природните закономерности, който подсказвали необходимостта от търсене на причинната зависимост между явленията. Възраждането оказва решително въздействие върху научната мисъл. Географията обаче през периода на първоначалното капиталистическо натрупване все още не е създадена като цялосттна и системна теоретическа наука, макар че се засягат и някои общогеографски въпроси. Преобладават страноведческите описателни трудове, в които се преплитат многостранни познания – географски, етнографски, исторически, политически и други.

Период на утвърждаване на капитализма (1688-1871г.).

Английската буржоазна революция от 1688г. утвърждава окончателно капитализма и той започва все повече да укрепва. Столетието, което предшествува френската буржоазна революция (от 1688 до 1789г.), е времето, когато капитализмът укрепва във всички по-напреднали страни в Европа. В тях запчва стремеж към завладяване на нови територии. За тази цел се организират големи географски експедиции, извършва се масово заграбване на нови територии, които се превръщат в колониални владения, и запчва тяхното икономическо ограбване. Всичко това допринася още повече за разширяване на географския кръгозор, а заедно с това и за разясняване на редица географски въпроси. То дава тласък в развитието на странознанието, на математическата география и на картографията.

След френската буржоазна революция (1789г.) капиталистическата система окончателно укрпва в напредналите страни. Колониалното завладяване и угнетяване на народите е вече първостепенна задача на капиталистическите държави. Във връзка с това се засилва изследователската дейност в малко известните, но сравнително по-достъпни извъневропейски страни. През първата половина на ХІХ век в по-големите капиталистически страни се създават географските дружества, които съсредоточават в свои ръце ръководството на научноизследователската работа не само в своите страни, но и в колониалните владения.

Извършените експедиции в различните части на света през периода на утвърждаване на капитализма не само разширяват географския кръгозор и дават тласък за развитието на странознанието, но способстват и за натрупването на многоброен фактически материал, чрез теоретичната разработка на които се идва до правилно обяснение на редица географски въпроси. Голяма стойност и значение за по-нататъшното развитие на географията имат многобройните трудове, които били публикувани в Западна Европа и Русия. В тях е натрупан огромен природоведски и географски фактически материал, събран по време на многобройните експедиционни пътувания.