Основните направления за бъдещото развитие на международната логистика са следните: 1.Увеличение на глобалния стокооборот, между Европа и Азия, с цел доближаване на производството на държавите от Средния и Далечен Изток към Европа;
2. Установяване на ефективни връзки и разрешаване на транспортните проблеми за държави, които нямат пряк достъп до морски басейн (Кавказките републики например);
3. Създаване на нови алтернативни маршрути (например на пресичащата Казахстан магистрала, възстановяване на преминаващата през Северна Корея магистрала и пр.)
4. Хармонизация на превозните условия в областта на сухопътния транспорт, (например приближаване на превозните условия между СМГС и СОIТIF)
5. Увеличаването на ролята на железопътния транспорт в международните превози, с цел поддържане на устойчивото развитие (наред със съществуващите традиционни продукти) в областта на железопътния транспорт да бъдат създадени нови за обслужване на дългите разстояния, преминаващи през отделните континенти;
6. Развитие на мултимодален (комбиниран) транспорт на основата на железопътния, а също така и изграждане на логистични центрове в подходящи места;
7. Нарастване на броя на частните превозвачи в онези видове транспорт, които доскоро бяха считани за държавен монопол, напр. железопътния;
8.Увеличаването и технологично усъвършенстване на превозния парк (транспортни средства и контейнери).
Следователно, мястото на транспорта в осъществяването на доставката се определя по следния начин:
1. Превозът на материалния продукт, който е превърнат в обект на покупко-продажба, представлява част от договорните условия. В случаите, когато е налице международна доставка и разплащанията по нея се осъществяват чрез акредитив, (транспортният процес е част и от акредитивните условия на сделката.)
2. Някои транспортни проблеми от рода на аварии, катастрофи и др., които забавят доставката, оказват съществено влияние върху състоянието и годността на продукта в мястото на доставката.
