Тема: 2 транспортни системи в логистиката транспортът като компонент на дистрибуцията
Видове системи за транспортиране на товари
Изтегляне 150.5 Kb.
|
Свързани:
Същност и класификация на транспортни системи, 1. ТСЛ Т1, 3. ТСЛ T3
- Навигация на страницата:
- Системи за превоз в Европа
- Системи за транспортиране на товари в рамките на една държава
- Предимствата
- Недостатъците
| Видове системи за транспортиране на товари.
Системите за транспортиране на твърди товари в международно отношение /МС/ са: - куриерски услуги: за документи и мостри за цял свят – дребни пратки със силно изразен момент на спешност;
- въздушни чартърни превози: за спешни пратки, които имат тегло или обем, достатъчен за цял товарен самолет; - комбинирани превози от типа кораб-самолет – приложими за дългите разстояния (Европа - Далечен изток); - морски превози извършване на контейнерни превози до всички групажни важни търговски центрове; - морски превози – извършване на комплексни контейнерни превози до всички световни пристанища. Системи за превоз в Европа: - Блок-влак – директен превоз по железница от врата до врата; - Комбиниран превоз от типа – река-автомобил (Ro-Ro технология основно Дунав, а сега вече и Рейн-Майн-Дунав); - Автомобилен превоз; -Комбиниран превоз – железница-автомобил (Ro-La технология); - Хуке пака (Rigi back) – автомобил върху железопътна платформа) Системи за транспортиране на товари в рамките на една държава: - Групажни превози – тръгват от отправен пункт за съвместно транспортиране до съответните места, а оттам до пункта получател; - Директни превози – превозния процес се осъществява пряко между изпращача и получателя без междинно претоварване (с авто- или жп транспорт – система блок-влак); - Експресни превози – товарите се обработват и доставят при спазване на определени приоритети в кратък срок от време; - Пакетни превози – предназначени за леки дребни пратки, въз основа на групажния транспорт и прилагана при пощенски и куриерски услуги. За оптималното протичане на транспортния процес от гледна точка на логистиката, е необходима и дистрибуция на товарите (ежедневно събиране на дребни пратки в договорено време, което е гъвкаво и приспособимо при колебания в количествата на пратките), пълно обозначение на товара, изготвяне на съпроводителни документи за всяка пратка; електронен обмен на данни за превоза; проследяване на товара чрез информационната система; извършване на услуги с наложен платеж; извършване на превози на опасни товари (на бързо развалящи се) и допълнителни услуги (допълнителните услуги за пратки със срок на доставка, превоз на товари при постоянен температурен или друг специален режим). Транспортното решение е свързано с избора на превозвач, респ. на превозно средство и сключване на превозен договор. Основните компоненти на това решение се изразяват чрез превозните и други документи: застрахователни полици, които представляват акредитивни условия; в намаляването на рисковите ситуации и накрая в отпадането за изпълнение на несвойствени функции за търговеца и тяхното прехвърляне на посредниците – главно спедитори. Съществуват следните основни възможности, с помощта на които може да бъде осъществен превоза: 1) Собствен транспорт – собствен или лизингов парк от транспортни средства, но да се управлява от фирмата. Необходимо е да има личен инфраструктурен пункт – индустриален ЖП клон, кейово място в пристанище, контейнерен терминал или лична писта за кацане и излитане на самолети. Притежаване на собствен транспортен парк от товарни вагони, автомобили, наети кораби, собствен /лизингов/ самолет. Предимствата на този вариант на организация на превозния процес са: - възможността за контролиране на оперативните разходи, независимост от конюнктурните условия на транспортния пазар; - установяването на единна технология на превозните и товаро-разтоварни операции. Счита се за подходящ при осъществяването на физическа дистрибуция на еднотипни товари, при постоянен товаропоток и в големи количества. В този случай е целесъобразно поддържането на превозен парк, съответстващ на тяхната структура и с капацитет, свързан с тяхното количество. Недостатъците се изразяват в големите инвестиции за закупуване на транспортни средства и разходите за ремонт и поддържане, и управление на водачите на МПС. Собствения транспорт, ако е закупен, повишава размера на ДМА на фирмата, което става проблем на ликвидността. Независимо от тези слабости фирмите, които извършват транспортна дейност в градски условия разполагат със собствен товарен парк (товарни автомобили с малки размери). 2) Наемане на частен превозвач (аутсорсинг) – чрез директен контакт с превозвача, като задълженията са разпределени. Клиентът трябва да предаде своята пратка в зависимост от изискванията на превозвача. Отпадат всички слабости от собствен транспорт. Но тук превозвача има свои изисквания и може да не се получи съгласие относно цената на превозваните товари. Друг проблем са рекламациите и обратните искове при некачествено извършване на транспортната услуга. Резултатът не винаги се оправдава като отнема много време. Изтегляне 150.5 Kb. Сподели с приятели:
|