Вторататенденция е свързана със създаването на Общ европейски пазар, включващ и транспортната дейност, тъй като успехът на международния бизнес зависи от ефективното използване на транспортните мрежи на отделните държави, региони и дори компании. Транспортната инфраструктура на Европа отразява в значителна степен различията в развитието на отделните държави, в техните географски, демографски и комуникационни системи.Преодолява се етапът, през който тя е ориентирана към удовлетворяването на потребностите на националното стопанство и се преминава към етапа "международен превоз на стоки". За усъвършенстването на международната транспортна мрежа членовете на Европейската общност приемат правила за приоритетни инвестиции. Забележително постижение във връзка с това представлява тунелът под Ламанш, свързващ Великобритания и Франция с високоскоростните железопътни мрежи на Европа.
Развитието на комбинирания транспорт в други направления е документирано със Съглашение за организационните и експлоатационни аспекти на комбинираните превози в Европа – Азия (създадено през 1997 г, изменения и допълнения от 2001 г.), въз основа на което е възможно провеждането на съвместни мерки при превозите на голямотонажни контейнери по основните маршрути (напр. съгласуването на общи графици за движение на контейнерните влакове). Подобни мерки са подкрепени и от подписването на "Меморандум за взаимно разбирателство по отношение на планирането и осъществяването на демонстрационни пропуски на маршрутни контейнерни влакове по Северния коридор на Транс-Азиатската железопътна линия".
Под влиянието на някои основни фактори, които съдействат за развитието на товарния транспорт като цяло, транспортният модел на нашия континент също претърпява няколко основни промени. Те са породени главно от следното: 1. Промени в методите на производството – чрез стремеж за по-голяма гъвкавост по отношение на количеството и качеството на продуктите, спазване на принципа "точно навреме" и пр. Необходимо е бързо приспособяване на транспортните системи към тези промени, което се осъществява чрез увеличаването на честотата и намаляването на натоварването при координиране на операциите между изпращача и получателя.
