Тема №21 Свободни икономически зони Същност и развитие

Свободните зони или свободните пристанища са известни в световната история още от древни времена.Те са институции и териториални обекти, чрез които търговците са получавали защита и стимули за дейността си в условията на политическа несигурност и променлива икономическа конюнктура.

Първите свободни безмитни зони започват да функционират от древността – остров Делос е едно от първите свободни пристанища. Същността на тези пристанища е територия, в която се предоставят разнообразни улеснения за осъществяване на промишлена търговия и обслужваща дейност.

Първата зона, в която е разрешено производство е създадена през 1959г. на летище Шанън в Ирландия – с което се слага началото на експортно-ориентираните промишлени зони. По-късно се създават зони в Тайван, Корея, Филипините и Малайзия.

През 70 - те години в САЩ и Бразилия има зони, които са предимно импортно-насочени. В Бразилия функционира безмитна зона с основен предмет на дейност: селско стопанство, която служи и като пилотен обект на тропически модел - аграрно произдводство.

Концепцията за свободните икономически зони се разпространява из целия свят главно в развиващите се страни. Понятието „зона” също е претърпяло еволюция с развитието на концепцията. Първоначално под зона се разбира ограничена географска площ, по-късно се дават привилегии и статут на административни граници – цялата територия на страната, цялата гранична територия с друга страна или цели провинции и градски територии.

През 1992г. е подписано споразумение за създаване на Новата Северноамериканска зона на свободна търговия (НАФТА), включваща Канада, САЩ и Мексико.
2.Принципи и правила за свободните зони

Принципите и правилата за свободните зони са разработени в Приложение 1 на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите формалности. Тази конвенция е плод на многогодишен труд на Световната митническа организация със седалище Брюксел. Съгласно Приложение 1 свободната митническа зона е част от територията на една държава, в която се счита, че стоките, влезли в нея не се намират на митническата територия, по отношение на заплащаните митнически сборове. Митническият контрол е преди всичко за влизащите и излизащите от зоната стоки.

В международните документи свободните зони се определят като „географски територии”, където се премахват традиционните ограничения, налагани от производителните отрасли.
3.Модели на свободни зони

- Териториално-ограничени, малко на брой ефективно действащи зони, разположени на места с ключово географско и икономическо положение, добре осигурени инфраструктурно и административно. Този модел може да се приложи в България.

- Териториално-ограничени без ограничения като брой, но най-често малки по размер зони. Този модел се прилага в САЩ, Великобритания, Франция и Белгия, като целта му е стимулиране на отделните изостанали региони.

- Териториално-ограничени големи по размер , но малко на брой зони. Този модел се прилага в Китай и Бразилия. Опитва се да съчетае привличането на инвестиции и стимулиране на износа с паралелно подпомагане на изостаналите райони.

- Свободни градове-пристанища – прилага се в много страни от Европа и от останалия свят, опирайки се на конкретни местни предимства, стратегическо положение и други.

- Издаване статут на свободна зона на територията на отделна административна област или цяла страна. Прилага се в Люксембург, Лихтенщайн и множество малки държави или административни единици.

В света има различни типови зони, но всички те имат характерни особености :

-временно освобождаване от данъци или значително съкращаване на нивото на данъчното облагане за предпримачеството;

-освобождаване от импортни такси на стоките, използвани в производството за износ;

-създаване на единен административен център;

-разрешение за създаване на фирми, които да са пълна чуждестранна собственост.

-законодателни граници;

-значително опростяване на реда на регистрация на инвестиции в зоната чрез намаляване на бюрократичните порядки;

-либерализиран контрол върху пазара на труда, възможност за наемане на работна сила;

-пълно освобождаване от митнически задължения;

-пълно освобождаване от данъчни задължения изобщо или за срок по-малък от 5 години;

-възможност за свободно изнасяне в чужбина на вложения, капитал, дивиденти, хонорари и печалби.
6.Видове свободни зони

- складови и транзитни зони – те са първи в историческото развитие. Създават възможност фирмите да складират, проверяват, опаковат и маркират стоките, които се освобождават от различни налози.

- Свободни промишлени зони – в тях се осъществява производство и монтаж на стоки за експорт с възможност за използване на чуждестранни инвестиции главно в производството на дрехи, електроника, мебели, спортни стоки, домакински уреди. В свободните промишлени зони чуждите фирми внасят полуфабрикати за дообработка, монтаж и опаковка, които след това изнасят без митнически формалности и налози.

- комплексни зони за свободно предприемачество - те са приоритет във всички части на света. Те задоволяват икономическите интереси, както на регионалните единици, така и на чуждестранните партньори. В тях се влагат инвестиции и във финансови сфери и в туризма.

-добър транспорт –свободните безмитни зони са разположени във възловите точки, наречени „транспортни коридори”- ивици от земята и водната повърхност или въздушната среда, в която оперират два или повече вида транспорт;

-надеждна инфраструктура: водоснабдяване, електроснабдяване, пародаване, телекомуникации;

-осигурен достъп до пазарите на : труд, суровини, готова продукция ;

Чуждестранните инвеститори придават голямо значение на политическата стабилност в страната, на нейната икономическа програма на законодателна , административна и банкова система.

Свободни икономически зони в България

1.Изграждане и развитие

Изграждането и развитието на свободните зони в България стартира с приемането на Указ 2242 от 1987 г. за свободните безмитни зони и Правилник за прилагане на този указ.

Стратегията за изграждане и развитие на световните икономически зони в България се базира на виждането, че зоните в България ще се използват като инструмент за структурна адаптация на националната икономика към пазарните условия чрез привличане на чужд капитал, съвременни технологии, ноу-хау и други.

2.Тип-зони в страната

Зоните в България са замислени като свободни промишлени зони, но са дефинирани като свободни търговски зони. В тях се извършват преди всичко търговски и складови дейности.

Основната цел е привличане на инвестиции и намаляване на безработицата в региона и спиране на миграционния поток;

Свободните зони в България могат да се използват като високо ефективно средство за просперитет на националната иконо-мика, като значително се разшири кръгът от дейности, извършвани в тях с акцент върху високо-технологичните производства.

Свободните икономически зони в България преследват 2 основни цели:

-Осъществяване на експортно-ориентирани производства ;

-Създаване на условия за привличане и използване на чуждестранни и собствени научно-технологични продукти;

Стратегията за развитие на свободните зони в България трябва да бъде част от общата икономическа стратегия, за да се реализира заложеният в тях потенциал. Като цяло св.безмитни зони са фактор за стимулиране на ВТД, за развитие на промишлеността в тези райони и превръщането им в големи търговски центрове. Динамичното развитие в икономиката предизвиква значителни изменения в експорта.(износа)

Водещ фактор за социално-икономическия просперитет е самостоятелността на регионите и законодателната гаранция за функционирането на свободните безмитни зони. Тенденциите за развитието на съвременните свободни зони са : нарастване на броя, развитие на зоните за съвместно предприемачество и на технологичните и научни центрове, нарастване на въздействието им върху макроикономическото развитие на страните, на чиято територия са създадени.

Свободните зони се създават с цел извършване в тях на експортно-ориентирана транспортна дейност, освобождаване от облагане с мита и данъци.В кръга от дейности се включват :

-производство на стоки за износ, което предполага организиране в тях на самото производство и осъществяване на износа на продукцията на международните пазари;

-износ на стоки, произведени в зоната, но и на такива, които са били произведени на територията на страната било самостоятелно или в сътрудничество с предприятията от зоната, които след извършване на допълнителни дейности (монтаж, опаковка) се изнасят от свободната зона;

-складиране и съхраняване на внесените необмитени стоки, предназначени за износ;

-търговска дейност, представителство и посредничество;

-зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози;

-банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имуществото.

Стопанската дейност на територията на свободните зони се осъществява въз основа на договор между предприятието, стопанисващо зоната и съответните фирми. В зоните не се допуска извършване на дейности, забранени от законодателството на страната или противоречащи на международното право, както и дейности, несъвместими със санитарните изисквания или изискванията за опазване на околната среда.
5.Облекчения и преференции за клиентите на зоните

Основни клиенти на зоните са : чуждестранни ФЛ или ЮЛ, български стопански организации с чуждестранно участие.