Либералният стил на ръководство е удачно да се използва тогава, когато ръководените се отли-чават с високо образователно и квалификацион-но равнище и са в състояние да се самооргани-зират и самоконтро
Либералният стил на ръководство е удачно да се използва тогава, когато ръководените се отли-чават с високо образователно и квалификацион-но равнище и са в състояние да се самооргани-зират и самоконтролират.
Либералният стил на ръководство е удачно да се използва тогава, когато ръководените се отли-чават с високо образователно и квалификацион-но равнище и са в състояние да се самооргани-зират и самоконтролират.
В същото време този стил може да доведе до бюрократизиране на управлението, когато цялостната ръководна дейност се предаде на подчинените и някои от тях започват да се изживяват като ръководители, при което започват да използват и авторитарни методи.
При това положение ръководителят само дава вид, че ръководи, а в действителност той става зависим и не е в състояние да взема решения и предприема каквито и да било действия сам.
Резултатите от проучванията, свързани с използването на различните видове стил на ръководство, показват, че в крайна сметка чист вид не се среща на практика. В резултат на това започват да се търсят възможности за търсенето и използването на един по-пригоден стил на ръководство, в резултат на което се стига до т. нар.
Резултатите от проучванията, свързани с използването на различните видове стил на ръководство, показват, че в крайна сметка чист вид не се среща на практика. В резултат на това започват да се търсят възможности за търсенето и използването на един по-пригоден стил на ръководство, в резултат на което се стига до т. нар.
ситуационен стил.
Характерно за него е сътрудничеството между ръководи-теля и подчинените при решаването на възникващите в организацията проблеми, които са типични при различ-ните ситуации.
При търсенето на решения на проблемите всяка една ситуация трябва да се диагностицира и анализира съвместно от ръководителя и неговите подчинени. По този начин се стига до изработването на групови решения за изход от съответната ситуация.
Мениджър, който се придържа към ситуационния стил, притежава авторитет, който се гради пре-ди всичко върху умението му да направлява подчинените си и да участвува заедно с тях в търсенето на изход от ситуациите.
Мениджър, който се придържа към ситуационния стил, притежава авторитет, който се гради пре-ди всичко върху умението му да направлява подчинените си и да участвува заедно с тях в търсенето на изход от ситуациите.
При този стил ефективността на ръководството е по-висока и в резултат на използването на мотивационни механизми, присъщи за всяка ситуация. От значение за ситуационния стил е развитието на чувството за съпричастност у подчинените при постигането на целите.
Мениджърът, който използва този стил, съдейства за поддържането на открити вътрешни комуни-кации, което от своя страна води до намалява-нето на междуличностните и междугруповите конфликти.
Стилът на ръководство на мениджъра може да се разглежда като съвкупност от знанията и уменията на мениджъра, неговите качества, начина на взаимодействие с подчинените или други мениджъри, методите на работа, които използва и начина, по който изпълнява мениджърските роли.
Различните елементи, които изграждат стила на ръководство, са причина за неговото разнообразие.
Добрите мениджъри се справят с тези предизвикателства в името на организациите, които ръководят. За целта те трябва да изпълняват определени роли и да притежават съответните знания, умения и качества.
