Тема 49. Бюджетен дефицит

Дефиниране и структура на БД. Финансиране и въздействие върху икономиката.

Бюджетният дефицит представлява превишение на бюджетните разходи над бюджетните приходи. БД=БР – БП. Обратната ситуация, когато бюджетните приходи превишават бюджетните разходи е бюджетен суфицит (излишък).

Взависимост от последователното включване на определени групи разходи по обслужването на дълга към бюджетното салдо се образуват няколко разновидности на бюджетния дефицит.

От бюджета се плащат само лихвените разходи по обслужването на дълга, а главницата се обслужва от фискалния резерв.

Положителното първично бюджетно салдо показва размера на допълнителните разходи, които биха били финансирани в присъствието на държавния дълг. Отрицателното бюджетно салдо показва, че общата величина на разходите е по-голяма от приходите, без да се имат предвид плащанията за лихви по вътрешни и външни заеми. Касовото бюджетно салдо е обект на договаряне с МВФ за страните, които допускат бюджетни дефицити. У нас от 1990 до 2005 год. КБС беше отрицателна.

Първично бюджетно салдо = (традиционни р-ди – бюдж.р-ди)

Вътрешно бюдж.салдо = (първичното б.салдо + лихви по вътрешни заеми)

Касов бюджетен дефицит = (вътр.бюдж.салдо + лихви към външни дългове)

Общ бюдж.дефицит = касов бюдж.дефицит + неизплатени от предходните год.държ.задължения

Положителното първично бюджетно салдо показва, че при отсъствие на държавен дълг бюджетните приходи са повече от бюджетните разходи. Държавата би могла да финансира тези средства допълнително в икономиката.

Отрицателното бюджетно салдо показва, че общата величина на разходите е по-голяма от приходите, даже в отсъствие на държавен дълг.

Касовото бюджетно салдо е обект на договаряне с м/ународни финансови институции, особено в условие на валутен борд.

Планов бюджетен дефицит – заложен и утвърден от закона за държавния бюджет

Фактически бюджетен дефицит – дефицитът отчетен при приключване на бюджета към края на годината.

Финансирането на бюджетния дефицит става от бъдещи доходи.

Вътрешни източници – ЦБ, ТБ, автономни ФЛ и ЮЛ, които могат да кредитират държавата чрез покупка на ДЦК

Външни източници – заеми и помощ от други страни.
Тема 50. Бюджетно балансиране и планиране

Форми. Държавни трансфери – видове и начини за тяхното измерване. Методи за бюджетно планиране.

Системата на консолидиран държавен бюджет има няколко самостоятелни автономни бюджетни звена - именно процеса на движение, на трансфериране на ресурси с цел изравняване на бюджетните разходи и приходи, се нарича изравняване. Такова трансфериране на финансови ресурси има между републиканския бюджет и бюджетите на социалното осигуряване, общините, Народното събрания, съдебната власт, сметната палата, висшите учебни заведения, БНР, БНТ и др. Най-голям интерес има при републиканския бюджет и общините, както и между републиканския бюджет и бюджета на социалното осигуряване.

Държавните трансфери се посочват в разходната страна на републиканския бюджет за 2009г. Те ще бъдат 2,585 млрд. лв, от които 2,452 млрд. лв за общините.

Финансовото изравняване между републиканския бюджет и общинските бюджети става чрез две основни форми:

1)финансово изравняване чрез данъчни приходи (бюджетни трансфери)

2)чрез данъчни обекти

Чрез държавните трансфери се осъществява преразпределение на публичните услуги и ресурси за тяхното финансиране за държавната и местните власти. Изравняването може да бъде вертикално и хоризонтално. Вертикалното – от висшестоящо към нисшестоящо бюджетно звено, определя се от вида и размера на държавните трансфери за общините. Хоризонталното – начин на разпределение на държавните трансфери, които водят до намаляване различията между приходите на общините, на един жител. При вертикалното и хоризонталното изравняване възникват два основни въпроса: Как се определя общата сума и как тази сума се разпределя между общините.

Субсидиите биват два вида: обща и целева. Общата субсидия е главния метод за финансово подпомагане на местните власти от държавата. Тя представлява абсолютна сума, която се предоставя от републиканския бюджет към местните бюджети. Глобалният характер на предоставената сума дава възможност на общинския съвет да определи насоки за нейното използване. По принцип субсидията е целесъобразно да се използва само в краен случай, тъй като тя не стимулира местните органи на власт да търсят различни пътища за нарастване на собствените приходи – така се получават приходи на готово без да се полагат усилия за търсене на допълнителни източници. Субсидиите поставят провеждането на местните мероприятия в зависимост от свободните средства на висшестоящия бюджет. Целевата субсидия е подходящ инструмент за провеждане на определена политика от страна на централните властите за развитието на качеството и количеството на определените дейности и услуги. Чрез тях се управлява и контролира най-вече инвестиционната дейност на общините. Целевите субсидии се използват за:

Целевите субсидии имат и недостатъци – ограничена гъвкавост при изразходване на средствата, поради тяхното фиксирано предназначение.

Друг вид държавен трансфер са вноските от общините към републиканския бюджет. Уреждането на финансовите взаимоотношения чрез вноска става в случаите, когато плануваните приходи в общинския бюджет превишават разходите. Това регулиране на местните бюджети се използва в България от 1982г. до 2002г. При използването на вноската за финансово изравняване са възможни три случая:.............

1)държавните трансфери трябва да осигуряват достатъчно средства за финансиране на местните разходни потребности

2)системата на трансферите трябва да запазва бюджетната автономност на общините. Автономността на общините е намалена чрез целевите субсидии.

3)системата на трансферите трябва да има общи правила за разпределение, т.е. всички общини да бъдат равнопоставени. Формулата, чрез която се разпределят държавните субсидии трябва да обхваща всички критерии и различия между общините.

4)разпределението на държавните трансфери между общините трябва да е справедливо. По-бедните следва да получават повече субсидии.

5)стабилност на държавните трансфери. Те трябва да бъдат предсказуеми. Формулата трябва да бъде стабилна в продължение на години.

6)формулите за трансферите трябва да са по-прости, за да бъдат лесно разбираеми.

II.Финансово изравняване чрез данъчни обекти

Съдържанието на тази форма на финансово изравняване намира израз в обстоятелството, че обектите на данъчно облагане се делят на две големи групи:

-едните се облагат с цел постъпление или в републиканския бюджет или в общинските бюджети

-включва обекти, които се облагат два пъти – един път с цел приходи за републиканския бюджет и втори път с цел постъпления в общинските бюджети.

В теорията са известни две системи за финансово изравняване чрез данъчно облагане

Разпределителната система може да бъде негативно или позитивно предписана. При негативната в специален закон се изброяват обектите, които не могат да се облагат с цел постъпления в общинските бюджети – печалба, добавена стойност. При позитивно предписаната система в специален закон се конкретизират обектите, които могат да се облагат единствено с цел постъпления в общинския бюджет – данъци и такси.

Системата на двойното облагане се прилага в три подсистеми:

1)автономно облагане – обектът на данъчно облагане е един, но данъчните основи за облагане на общинско и национално равнище са различни. До 2002г. такава автономна система се прилагаше по отношение на облагане на печалбата. Например: обект на облагане беше облагането на печалбата. Тя се облагаше с 10% данък за общините и след като се приспадне този данък, остава основа за облагане с данък върху печалбата за републиканския бюджет.

2)облагане при наличие на два данъчни размера – обектът на облагане е един и същ и данъчната основа е еднаква, но има два данъчни размера – за републиканския бюджет и в местните бюджети. У нас не е използвана тази система.

3)система на разпределение на получените чрез единно облагане на обект, приходи – един и същ данъчен обект, една и съща данъчна основа, еднакъв данъчен размер, но данъчното задължение се разпределя в определена пропорция между общинските и републиканския бюджет. Нарича се още частично преотстъпване.

На практика балансирането на приходите и разходите на общинските бюджети става като се комбинира финансово изравняване чрез приходите (държавни трансфери) и финансово изравняване чрез споделяне на данъчни обекти.

В момента при финансовото изравняване между България и общините няма предостъпени данъци (2008г отпадна като предостъпен данък бърху доходите на ФЛ) няма вноски на общините в републиканския бюджет (2003 отпада практиката българските общини да правят вноски) и финансовото изравняване се осъществява единствено под формата на субсидии. Те са различни видове:a

1. Общи субсидии

- Обща допълваща субсидия (одс) – за финансиране на разходи, които общините правят за делегираните от държавата дейности по общи за всички страни стандарти. Държавата преотстъпва администратирането, мениджмънта и финансирането на определени дейности (здравеопазване, образование, социални грижи, култура и др) на общините.

- Обща изравнителна субсидия (оис) – предоставя се на по-слабите в икономическо отношение общини, на които общите приходи от местни данъци не са достатъчни да покрият публичните блага с местно значение. Там, където приходите от местни данъци на глава от населението са по-малко от средните за общините в България, всички общини се подреждат в низходящ ред и право на обща изравнителна субсидия имат общините с показател по-нисък от средния. Определянето на размера на оис става по обективни критерии, утвърждавани ежегодно чрез ЗДБ. Чрез този вид субсидия до голяма степен се преодоляват фискални различия за отделните общини.

2. Целеви субсидии

-предоставят се в конкретни случаи за придобиване на ДМА и за изпълнение на регионални проекти с национална значимост или национални програми на общинско равнище. Като недостатък се счита, че тези субсидии се определят твърде субективно. Съществуват формални критерии за получаването им.

С = С₁ + С₂­­ +­­ С₃

Механизмът за определяне на субсидиите на общините е следният: С = С₁ + С₂­­ +­­ С₃, където:

С – размер на субсидията за конкретната община от централния бюджет;

С₁ – размера на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума от всички разходи за делегираните от държавата дейности, оопределени по стандарти.

С₂ – размера на общата изравнителна субсидия за конкретна община.

С₂ = А₁ + А₂ + А₃ + А₄

В основата на финансовата политика стои подготовката на бюджета, която започва година преди приходното изразходване по направления. Това е един изключително труден и сериозен процес. Трудностите произтичат от следните обстоятелства:

Важните моменти във връзка с бюджетното планиране са следните:

1. 
   Установяване очакваното равнище на приходите. Първо се прогнозира очаквания БВП и на второ място се изследват мащабите на данъчното облагане, обмитяването и таксуването, за да могат да се определят данъчните приходи.
   

2. 
   Планиране на разходите - свързано е с исканията за разходи на отделните министерства и отделните бюджетни звена. При постоянност на приходите изборът се осъществява между различните по своя характер и приоритет звена и дейности на държавния сектор на икон.
   

Процесът на вземане на решения в бюджетната сфера се оказва обвързан с реалните бюджетни възможности и потребности, и от друга страна с очакванията на избирателите.

3. 
   Разрешаване на разходите, което се свързва с разпределението на бюджетните ресурси между тези услуги и звена, които са изрично посочени в бюджета. На лице е изискването парите от бюджета да се изразходват само за дейности и само от звена , които са изрично посочени в бюджета. Това придава на бюджета вид като един строго профилиран и детайлизиран документ в рамките на който се детайлизират различните видове разходи.
   

1. 
   корективен подход – като база се използва бюджета от предходната година, като се правят корекции в плюс или минус в съответствие с бюджетните цели. Този подход има два модела:
   

• 
  екстраполационен – при него се отчитат потребностите на отделните министерства и ведомства.
  

• 
  финансово планиране – използва няколко годишна база за планиране или тук се има предвид сложилите се вече тенденции в обема и структурата на държавните приходи и разходи.
  

2. 
   рационален подход – вниманието се насочва не толкова към бюджетната база, а към текущите ресурси, цели и потребности. Това бюджетно планиране е по-близо до фирменото планиране. Основен негов модел е програмно-целевото бюджетно планиране или бюджетно планиране ориентирано към резултати.
   

Обекти и субекти и бюджетния контрол. Видове бюджетен контрол. Инструменти и видове бюджетна политика.

1. 
   Същност, задачи и видове бюджетен контрол
   

1. 
   Осигуряване на правилността по съставянето и използването на бюджета
   
2. 
   Спазване на данъчно и бюджетно законодателство.
   
3. 
   Контрол върху правилността по воденето на счетоводните отчети .
   
4. 
   Проверка на ефективността и целевото използване на бюджетните и извънбюджетни средства.
   
5. 
   Подобряване на бюджетната данъчна дисциплина
   
6. 
   Проверка на обращаемостта на бюджетните и извънбюджетни средства в ТБ
   
7. 
   Пресичане на незакононни решения по предоставяне на данъчни преференции, дотации, субсидии и др. трансфери на отделните категории платци и общини.
   
8. 
   Преодоляване на разточителства и финансови злоупотреби и вземане на адекватни мерки за наказание на виновните лица.
   
9. 
   провеждане на предварителна информационно-разяснителна работа с цел повишение на бюджетната данъчна дисциплина
   

1. 
   В зависимост от това кой е субекта на контрол
   

- осигурява интересите на държавата и обществото, проверява изпълнението на задълженията на данъкоплтците пред бюджета

Б) ведомствен контрол

- провежда се от контролно ревизионните управители на министерствата и ведомствата; при него се проверява разходването на бюджетните средства.

В) обществен контрол

- осъществява се от неправителствени организации и учреждения; обекта зависи от поставените пред проверяващите конкретни задачи.

Г) независим контрол

Д) вътрешен одит ?

Е) правов контрол

- осъществява се от провоохранителни органи под формата на ревизии, съдебно счетоводство, експертизи и др.

Ж) граждански контрол

- осъществява се от данъкоплатците

А) предварителен бюджетен контрол

- осъществяване на стадиите на съставяне, разглеждане и утвърждаване на бюджета по различни равнища; носи предупредителен характер и съдейства за предотвратяване на неправилното и неефективно залагане в бюджетните планове на разходите за ресурси на съответното ниво.

Б) текущ контрол

- особен тип дейност на субектите на бюджетен контрол; провежда се ежедневно;

В) последващ контрол

- провежда се след завършване на финасовата година или на отчетния период, при който се оценява количественото и качественото изпълнение по всеки вид доходи и разходи по набелязани полазатели по набирането набюджета;

3. 
   Според обекта, който се контролира
   

Б) контрол по правилното изразходване на бюджетните разходи – за РЗ, СО и т.н.

2. 
   Органи по бюджетен контрол
   

• 
  Парламент – парламентарен контрол върху цялостното движение по приходно-разходната част на бюджетите в консолидирания държавен бюджет
  
• 
  Агенция за държавна финансова инспекция
  
• 
  Министерство на финансите
  
• 
  НАП
  
• 
  Вътрешен одит в публичния сектор
  

Контролът на най-висшата контролна институция (Сметната палата) се извършва от гледна точка на законосъобразност и целесъобразност. Публичност на резултатите от проверките. Сметната палата не може да контролира останалите държавни контролни институции (у нас няма контрол над контрольорите). Различните институции, които оказват контрол, осъществяват различни видове контрол и не се дублират, а се допълват.

МФ осъществява оперативен контрол върху месечните и тримесечните потоци на бюджетните приходи и разходи; когато е на лице дефицит в текущите баланси, държавата тегли заеми, ресурси от своя депозит в БНБ. Този механизъм осигурява ликвидност на бюджетните организации. От 2000г се постави началото на въвеждане на новата информационна система за финансово управление – ИСФУ в бюджетния сектор, която в основния от най-важните компоненти на бюджетната реформа. Чрез ИСФУ се засилва финансовия контрол върху бюджетните финансови потоци, защото тя по всяко време предоставя точна, пълна и актуална картина на приходите и разходите, плащанията, лимитите, договорите, както за отделните организации, така и за бюджетната система. Като цяло ИСФУ предоставя информация на МФ и за първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Изграждането на ИСФУ оптимизира в България процеса на изпълнение на консолидиран държавен бюджет и помага за по-ефективно финансиране на държавното съкровище ( бщджетните ресурси).

Агенцията за държавна финансова инспекция се създава през 2006г и заменя държавния вътрешен финансов контрол с цел защита на публичните финансови интереси. Държавна финансова инспекция изпълнява следните основни задачи:

• 
  Извършва последващи финансови инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на различни организации.
  
• 
  Установява нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на индикатори за извършени измами.
  
• 
  Разкриване на причинени вреди на имуществото на организациите
  
• 
  Привличане на административно-наказателна и имуществена отговорност на виновните лица.
  

• 
  Бюджетни организации
  
• 
  Държавни предприятия
  
• 
  Търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в собствения капитал
  
• 
  ТД, в чиито капитал участват държавата и общините с блокирана квота
  
• 
  ЮЛ, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество
  
• 
  ЮЛ с НСЦ неперсонифицирани дужества, в които държавата или общините участват пряко или косвено в имуществото
  
• 
  Лицата, финансирани със сердства от държавни или общински бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, международни договори или ЕС
  

• 
  по постъпили молби, жалби, сигнали за нарушаване на бюджета, финансово-стопанска или отчетна дейност на организациите
  
• 
  за проверка на проведени процедури по възлагане и изпълнение на обществени поръчки
  
• 
  проверка за раздаване на целеви субсидии, предоствени според ЗДБ
  
• 
  по искане на МС или министъра на финансите
  
• 
  при възлагане от органите на прокуратурата