Тема 56. Характер и съдържание на социалното осигуряване

Предмет, принципи и модели на соц осиг. Допълващи понятия. Организационни аспекти на осиг системи. Осигурители и осигурени лица.

Предметът на социалното осигуряване включва: определяне на потребностите на нетрудоспособните лица; демографското състояние; здравното състояние на населението; заетоста на трудоспособните, чиито доходи са основен източник на ресурс за осигуряването; процесите по финансирането на системата; действащите методи и механизми за определяне на размера на обезщетенията и контролът върху функционирането на процесите в осигурителните системи.

1. 
   Солидарност – готовност за колективно споделяне на различните осигурителни рискове и приемане на формиралите се като резултат разпределителни последици.
   
2. 
   Отчитане на трудовия и финансовия принос в системата – изисква се, където в възможно, обезщетенията да се обвързват с трудовия стаж, размера на осигурителния доход, внасяни осигуровки, натрупани по личната партида на лицата средства.
   
3. 
   Задължителност – изисква безусловното включване в осигурителната съвкупност на цялото население, отговарящо на определени условия.
   
4. 
   Доброволност – при частното социално осигуряване.
   
5. 
   Ефективност – изисква чрез разпределението на акумулираните в осигурителния фонд ресурси да се постига максимален икономически и социален ефект в обществото.
   
6. 
   Комплексност – действието на системата трябва да се проявява в няколко различни насоки:
   

• 
  Хоризонтално – за всички видове осигурителни рискове.
  
• 
  Вертикално – за всички етапи от живота на осигурените лица
  
• 
  Регионално – за всички населени места в страната
  
• 
  Функционално – осигуряване на възможност, в едно и също време, да се ползва защита срещу различни видове социални рискове.
  

7. 
   Всеобхватност и общодостъпност
   
8. 
   Фондова организация на осигурителните средства – средствата се акумулират, управляват и разпределят от специално създаден за това фонд.
   

Модела обхваща само работещите лица, характерно е професионалното осигуряване. Финансира се на базата на осигурителни вноски, изплащани от работодател и работник, като се разчита предимно на хоризонтално преразпределение на средствата. И осиг вноски и пропорционалните на тях плащания са лимитирани до определен таван. Схемата на управление е децентрализирана, с включване на задължителното участие на всички страни, участващи във финансирането им. Основния акцент се поставя върху личното осигуряване на всеки работещ срещу евентуален риск от оставане без работа поради уволнение, болест или остаряване.

Характерно е всеобщо осигуряване на работещи и на неработещи, поставено на принципа на националната солидарност. Финансирането не е чрез осиг вноски, а главно чрез данъци. Така се набляга върху вертикалното разпределение на доходите. Ролята на държавата на благосъстоянието се засилва, тъй като една от най-важните цели на системата е да предпази от бедност всички свои членове. Управлението на осиг фондове е в ръцете на държавата. Акцентът се поставя върху социалната солидарност и преразпределението на доходите между различните групи от населението.

1. 
   Системен характер на социалното осигуряване
   

• 
  Демографски – вкл броя на населението, темповете на прираст, миграцията и възрастовата структура.
  
• 
  Икономически – преопределя размера на финансовия ресурс на входа на осиг системи, а оттук – и на изхода, по отношение на размера на осигурителните плащания. Системата изпитва силно влияние на равнището и динамиката на БВП, нивото на доходите в страната, състоянието на пазара на труда, инфлацията, публичните финанси, развитието на финансовите пазари, размера на скритата икономика и др.
  
• 
  Институционален – изразява степента на държавната намеса в осигуряването. Тук се включва законовата регламентация на осиг-то, поддържането и администрирането на осиг системи за държавните служители, системата от контролни органи и процедури не само за публичното но и за частното осигуряване, трансферите и субсидиите от ДБ към фондовете на общественото осигуряване.
  

Социалното осигуряване функционира като задължително, допълнително задължително и доброволно.

Основни _/\_ Допълнителни

2. 
   Основна задължителна система на социалното осигуряване
   

Изплащаните обезщетения се изчисляват в пряка връзка с реализираните преди това доходи и продължителността на участие в трудовия процес.

Социалното осигуряване оказва влияние върху доходите, заетостта и производствената активност на населението.

3. 
   Система за задължително допълнително осигуряване
   

Системата изпълнява едновременно социална и икономическа функция. Повишава равнището на защита на нетрудоспособните лица и чрез инвестиране в икономиката на акумулирания ресурс се създават благоприятни условия за по-висок икономически растеж в страната.

4. 
   Система на доброволна осигурителна защита
   

Доброволното осигуряване не е в пряка връзка със задължителното. Лицата обхванати от доброволната осигурителна защита, могат и да не са осигурени в задължителните системи.

У нас има три доброволни системи: допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработицата. Управляват се от лицензирани частни осигурителни дружества.

Осигурители и осигурени лица

Осигурители са всички ФЛ или ЮЛ, или неперсонифицирани дружества, или други организации, които са задължени да внасят осигурителни вноски в полза на други физически лица. Осиг вноски се поделят между осигурителите и осигурените лица, но осигурителите в качеството си на такива трябва да внесат цялата сума затова удържат частта на осигурените от техния месечен доход.

Две групи осигурители:

Осигуряващи други лица :

• 
  Работодателите – за работници или служители наети при тях на трудов договор
  
• 
  Възложители – за изпълнителите, наети по ГО
  
• 
  Адвокатските колегии – за адвокатите, членуващи в тях.
  
• 
  Кооперациите – за лицата, упражняващи трудова дейност като членове на кооперацията и съответно, получаващи трудово възнаграждение.
  
• 
  Търговски дружества – за изпълнителите на договори за управление и контрол на съответното търговско дружество
  

ФЛ, които са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Специфичното е, че самоосигуряващите се действат в качеството и на осигурители и на осигурени лица. Те са работодатели сами на себе си и носят лична отговорност за осигурителните си позиции.

Могат да я учредят не по-малко от пет осигурители и/или самоосигуряващи се лица, които са с постоянен адрес и/или адрес на управление на дейността на територията на съответната териториална дирекция на НАП, където е регистрирана касата. Условието за осигурителите е да имат наети на работа по ТД не повече от 50 лица.

Самата каса не е осигурител, но действа като осигурител за своите членове.

Осигурени лица

Всички лица, имащи определни права да получават някакъв вид социалноосигурителен доход за защита срещу определен осигурен социален риск. При задължителното осигуряване държавата със закон определя кои рискове са осигурени и кои лица ще се ползват от осигурителна защита. При доброволното осигуряване инициативата е на самите лица или техните работодатели.

В зависимост от формата на предлаганата осигурителна защита лицата биват задължително осигурени и доброволно осигурени.

В зависимост от броя и видовете осигурени социални рискове кръгът на задължително осигурените лица включва:

• 
  Лица осигурени за всички рискове, включени за защита в държавното обществено осигуряване – инвалидност, старост, смърт, майчинство, безработица, общо заболяване, трудова злополука и професионално заболяване. В този кръг се включват лицата наети на ТД за повече от 5 работни дни или 40 часа в календарния месец; лицата, наети по втори трудов договор; държавните служители.
  
• 
  Лица, осигурени за рисковете инвалидност, старост, смърт, трудова злополука и професионални заболявания. Осиг лица за тези рискове са работници и служители, наети по ТД при един или повече работодатели за общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в календарния месец.
  
• 
  Лица, осигурени за рисковете инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В този кръг осигурени лица попадат: лицата, работещи по Граждански договори; еднолични търговци и съдружниците в търговски дружества; лицата, упражняващи свободни професии или занаятчийска дейност; земеделски и тютюнопроизводители и др. Голяма част от лицата в тази категория са самоосигуряващи се.
  

Рисковете в осигурителната съвкупност и стратегии за тяхното управление. Компенсиране на последствията от осигурителните рискове. Режими за защита на доходите при проявление на осигурителните рискове.

По отношение на отделния индивид рискът е случайно събитие, за което е невъзможно да се предвиди дали и кога ще се случи.

Осигурителните рискове са конкретни събития, тъй като винаги се проявяват във връзка с даден субект или група от субекти.

Осигурителен риск – възможността дадено осигурено лице да се изправи пред злощастно събитие.

Осигурителен случай – реализиран, настъпил риск за осигуреното лице, който поражда правни последици за него.

Стратегии за управление на осигурителните рискове

Управлението на осиг рискове се свързва с тяхното идентифициране, измерване, контрол и минимизиране в съответните системи и процеси.

Процесите по управлението на осиг риск започват с идентифицирането на рискови области и индивидуалния риск за осиг лица. След това се преценява риска. Следва разработването на план за управлението на риска. Рисковете се разпределят в 4 категории: толериране; премахване; прехвърляне; трансформиране. След изготвяне на плана за управление се преминава към осъществяване на действия по смекчаване на риска. Последния етап е преминаване от разглеждане на мониторинговия доклад към ревизиране на рисковата идентификация и осъществените мерки.

Мениджмънта на социалния риска включва три основни вида стратегии:

1. 
   Превенция на риска – целта е да се предотврати даден риск.
   

• 
  На трудовия пазар мениджмънтът на социалните рискове е насочен към формиране на умения или подобряване на професионалните функции, за да се намали риска за лицето от оставане без работа или ниски доходи.
  
• 
  На финансовия пазар се набляга върху оптимизирането на макроикономическите политики за намаляване на шока от финансовите кризи, влияещи в много силна степен за обезценяването на активите на частните осигурителни дружества.
  
• 
  В здравеопазването стратегията се фокусира върху предпазване от епидемични заболявания чрез въвеждане на ваксинация и публични здравнообразователни програми.
  
• 
  В публичното социално осиг се набляга върху изграждане на обществено организирани осигурителни схеми за компенсиране на разходите за живот на пенсионери, инвалиди, хронично болни и др лица.
  

2. 
   Облекчаване на последствията – фокусират се върху риска преди да се е сбъднал. Помагат на хората да намалят влиянието на бъдещо рисково събитие.
   

• 
  Създаване на благоприятни условия за диверсифициране на портфейлните активи на финансовия пазар или застраховане на активите, за да се намали излагането им на финансов риск.
  
• 
  Обединяване на индивиди изправени пред напълно несъпоставими рискове чрез формални и неформални застрахователни механизми
  
• 
  Микрофинансиране на бедните или безработните лица.
  

3. 
   Справяне с проблемите – целят да облекчат влиянието на рисковото събитие, след като то вече се е случило
   

• 
  Създаване на правителствен фонд за подпомагане или организиране на обществена компания за набиране на средства за лицата, изпаднали в социален риск.
  
• 
  Организиране на схеми за изплащане на обезщетения при безработица.
  

Настъпилия осигурителне случай дава правото на осигуреното лице да получи от осигурителната институция съответните плащания от осигурителния фонд.

• 
  Облекчаване на бедността – социалните плащания осиг един приемлив жизнен стандарт на лицата, които нямат трудови доходи.
  
• 
  Социална защита – хората да се чувстват сигурни.
  
• 
  Преразпределение – бенефициенти на системата са хората, които имат неадекватни доходи спрямо тези от по-високодоходните групи.
  
• 
  Солидарност – соц осиг не е благотворителност, а форма на взаимно коопериране и подпомагане.
  

1. 
   Социално осигурителни обезщетения – основния принцип тук е че хората получават правото на обезщетения чрез осигурителни вноски, плащани във времето на редовна трудова заетост.
   
2. 
   Обезщетения, съобразени с имотното състояние на лицата – концентрират ресурси към тези, които имат най-голяма нужда от тях и осъществяват вертикално преразпределение на доходи от богати към наистина бедни.
   
3. 
   Обезщетения, несвързани с осигурителните вноски – основават се върху определяне на нуждите на определени бенефициенти или за посрещане на специални нужди.
   
4. 
   Обезщетения, предоставяни по усмотрение – средство за поощряване и насочване към подходяща схема на поведение в обществото.
   
5. 
   Универсални обезщетения – те се изплащат към всички категории от населението, в еднакъв размер и без някакви специални изчисления. Лесни са за администриране, но широкото им покритие ги прави твърде скъпи за системата.
   

Според формата, в която се предоставят биват парични и натурални

От гледна точка на честотата на изплащане, обезщетенията се делят на временни периодични плащания и дълготрайно периодични(пенсии).

От гледна точка на обвързаността им с ТД биват зависими и независими.

• 
  Зависими са паричните обезщетения, които се определят в процент от осигурителния доход или в някаква пропорция спрямо него- при болест, бременност и раждане, трудова злополука, безработица и пенсиите.
  
• 
  Независимите са такива, които не са обвързани с размера на получаваните преди това доходи- детските добавки и социалните пенсии.
  

Скандинавски режим – (Дания, Финланди я, Швеция) - обширна социалноосигурителна система, високи плащания по програми, касаещи пазара на труда, относително широк обхват на организираните издръжки за възрастните.

Средиземноморски режим – (Гърция, Испания, Португалия, Италия) – нисък обхват на социалноосигурителната система. Високи пенсии.

Англосанксонски режим – (САЩ, Англия, Ирландия, Канада, Австралия) – липсват обширни държавни пенсионни схеми. Използват основно частни осигурителни системи и имат ниски пенсии.

Източноевропейски режим – (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) – ниски помощи за безработните,

Континенстален режим – (Германия, Франция, Австрия, Белгия и Люксембург) – социалноосигурителните системи за добре развити, но не толкова всеобхватни. Обезщетението зависи от предшестващите заемани длъжности. Пенсиите са малко над европейското равнище.

Холандия и Норвегия са хибридни. Не се класифицират в никоя система.
Тема 58. Финансиране на осигурителните системи. Фондова организация
Финансирането като елемент на преразпределителните отношения в социалното осигуряване.

Няма го в частното социално осигуряване.

Двата основни момента, служещи като база при организирането и функционирането на всяка публична социалноосигурителна система, са, от една страна, равнището на необходимите за задоволяване потребности на лицата, трайно или временно напуснали полето на труда, а от друга – икономическата мощ на източниците, които ще осигурят необходимия ресурс за задоволяване на тези потребности. При изпълнението на който и да е от тези два момента, се формират разпределителни и преразпределителни отношения. Във връзка с финансирането на осигурителния фонд възникват отношения между субектите на финансирането и осигурителната институция чрез изземване на една значителна част от доходи от осигурените лица и осигурителите, и акумулирането им в осиг фонд, което на практика е преразпределение на доходи.

От събраните в осиг фонд средства се извършват два вида разходи – административни и осигурителни.

При недостиг на ресурси за издръжка и нормално функциониране на осиг система се отпускат субсидии от републиканския бюджет.

По отношение на краткосрочните рискове в публичната осиг система всяко поколение само и текущо финансира социалното си осигуряване.

Чрез изследване на възрастовата структура на населението се анализира в каква закономерност се подновява слоят на лицата в работоспособна възраст. На тази база в калкулирането на средствата в пенсионния фонд ще се вземат предвид и осигуровките, които ще се съберат от младите, впоследствие навлизащи на трудовия пазар, лица. Така пенсионноосигурителната вноска ще се яви една усреднена величина, не само по отношение на наличните осигурени, но отчитайки и бъдещия приток от такива.

ПРАВИЛА:

• 
  Размерът им трябва така да е изчислен, че да може събраната сума да гарантира разходите на осиг фонд и управляващата го институция по отпускането на обезщетенията и покриването на последиците от настъпилия осиг случай.
  
• 
  Осиг вноски трябва да са в определена зависимост и пропорция спрямо създавания в съответната страна национален доход.
  
• 
  Въпреки проявяваната сравнителна закономерност на възникване на осиг рискове, все пак те са вероятностни явления, но може да има и отклонения, затова се предвижда и един резервен фонд за посрещане на неблагоприятните отклонения. В Б-я се заделят 60 000 лв резерв за реформата в социалното осигуряване.
  
• 
  Вноските са във връзка с трудовото възнаграждение и не би следвали техният процент на нарастване да изпреварва процента на нарастване на доходите.
  
• 
  Специално при пенсионното осигуряване размерът на осиг вноска трябва да е внимателно прецизиран. Не трябва да е прекалено ниска и прекалено висока.
  

Основните източници на финансиране на соц осигуряване са осиг вноски, плащани от осигурителите, осигурени и самоосигуряващите се лица върху реализирани осиг доходи. В по-малка степен за финансиране служат постъпващите суми от глоби, начети и наказетлни лихви, приходи от чуждестранни осигурителни институти за изплащане на пенсии по международни спогодби и трансфери и субсидии от държавния бюджет.

Базата, върху която се изчислява и заплаща осиг вноска, е осигурителният доход на осигуреното лице. Осиг доход бива фиксиран(сума опр със закон) и избираем.

Чистият вариант на изборност е при доброволното осигуряване, където няма нормативно установени размери и граници.

Размерът на осиг доход се определя със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година:

• 
  За работещите по ТД – осиг доход е равен на размера на получаваното брутно месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осиг праг и не повече от максималния месечен размер на осиг доход.
  
• 
  За лицата, които се осиг сами – осиг доход се избира от самите тях в норамтивно установени граници.
  
• 
  Работодателите, които финансират социални програми, са длъжни да плащат осиг вноски върху част от направените социални разходи.
  

• 
  Като процент от осиг доход
  
• 
  Като определена абселютна сума
  
• 
  Смесено
  

Размерът на осиг вноска се определя като средна величина съответстваща на средния риск в цялата осиг съвкупност. Изключение от това правило е осигуровката за трудова злополука и професионално заболяване, която е диференцирана с оглед рисковете, характерни за отделните предприятия.

Осиг вноски се разпределят в определено съотношение между осигурителите и осигурените лица.

Доброволната осиг вноска може да е и еднократна, може да е разпределена между работодателя и осиг лица или да се поеме от само един от двамата. Може да се внася или да бъде внасяна за всички лица, независимо дали са осигурени в задължителното осигуряване или не.

Държавата участва със значителни парични потоци при финансирането на социалното осигуряване, но само в публичните осиг системи. Тя се включва като осигурител на всички осиг лица, внасяйки 12% от общи осиг доход за страната като тяхна осигуровка за фонд „пенсии”. Към момента поема на 100% осиг вноски на държавните служители, но се нарушава основния принцип на солидарност на осиг лица.

От държавния бюджет се трансферират средства за формиране на приходна част на фонда, изплащащ т.нар. Пенсии, несвързани с трудовата дейност. – това са различни соц пенсии, пенсии за особени заслуги и др, които не са свързани с ТД и внасяни осиг.

Превеждат се субсидии, предназначени да покрият недостига по отделните осиг фондове, както и за формиране на резерви в соц осиг.

Най-важните субекти на публичната осиг система са работещите и осигурители, които финансират дейността на осиг институция пряко(вноски) и косвено(чрез плащаните от тях данъци), а участието на държавата е повече в преразпределителен аспект – чрез държавните осиг фондове или чрез държавния бюджет.

Основния недостатък е обременяванео на бъдещите поколения с разходи по изплащането на пенсии. Преимущество е, че са гарантирани от държавата и очаквания размер на пенсията в бъдеще не може да бъде провален от инфлацията или сътресенията на фондовия пазар.

Схемите с дефинирани плащания се използват предимно при разходопокривните пенсионни системи със задължителен характер. При тях пенсиите се основават върху заплатите през периода, предхождащ пенсионирането, и изчисляването им става по определени показатели след настъпване на осиг събитие. Размерът на пенсиите е предварително известен, за осиг лица е ясно в каква степен ще запазят жизнения си стандарт.

Осигурителния фонд е целево обособен обем от парични следства, набрани чрез акумулиране на част от доходите на работоспособните лица. Той е материален носител на осигурителните отношения, възникващи по повод на осигурените лица.

Осигурителните фондове имат обективна реалност – съществуват самостоятелно като материален израз на осигурителните процеси и явления. Характеризират се и с обективна социална необходимост. Имат строго целево предназначение – издръжка единствено на лицата, спрямо които се е проявил съответния осиг риск.

Централизирана форма на организация – приходите във фонда се формират само от държавни или общински ресурси. Управлението и разпределението на средствата е централизирано и е приоритет на държавата.

Децентрализирана форма на организация – фондът се създава в рамките на отделни фирми или корпорации и се управлява в тези рамки. Рисковете и финансовите тежести се поемат от самия осигурен или от съответната фирма.

Смесена форма на организация – управлението и използването на средствата са централизирани, но финансирането се осъществява от осигурителите и осигурените лица.

Бюджет на осигурителните финдове

Икономически инструмент за управление на осигурителните приходи и разходи през финансовата година. Чрез него се извършва финансово планиране, формиране и използване на ресурсите, предназначени за предвидените осигурителни мероприятия.

Бюджетите на фондовете са в тясна връзка с държавния бюджет на страната, най-вече заради големия относителен дял на държавните трансфери в осиг система. Чрез приходната си част едновременно участват при първоначалното разпределение на доходите. Общата данъчноосигурителна тежест е фактор, който определя икон активност на фирмите и потребителския пазар. Чрез разходната си част държавният бюджет осигурява трансфери към социалното осигуряване и предоставя определени публични блага и услуги от обществено значение. Разходната част на бюджетите на фондовете, от своя страна, е насочена конкретно към болните, нетрудоспособните и безработни лица от населението.

Бюджетът на ЗОК е един, но в структурата на държавното обществено осиг са обособени пет фонда, в зависимост от рисковете, за които са предназначени.

Освен фондовете на ДОО, НОИ управлява и два извънбюджетни фонда, които са на самостоятелни план-сметки – „Учителски пенсионен фонд” и „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.