Тема 46. Държавни разходи

Теоретични основи. Фактори за растежа. Класификация. Характеристика на основните видове държавни разходи.

• 
  Важен макроикономически показател за частта от създадения БВП, която се разходва от държавата.
  
• 
  Важен икономически лост за корекция на пазарните дефекти и стабилизация на икономиката
  
• 
  Съдействат за увеличаване на доходите на населението, а оттук на жизнения му стандарт и благосъстояние
  

1. 
   Нарастване на доходите – нарастването на държавните разходи на човек от населението за предлагане на публични блага изпреварва нарастването на дохода на човек от населението.
   
2. 
   Урбанизация – поражда нужда държавата да регулира миграционните потоци към града и гъстотата на населението там.
   
3. 
   Демографски фактор – при държавните разходи за смесени блага силно влияе възрастовата структура.
   
4. 
   Социалната структура на населението – ако преобладават бедни и безработни, ще се увеличат социалните трансфери
   
5. 
   Обществения избор –
   

1. 
   Производителността в публичното пространство – ако е по-ниска от произведителността в частното стопанство, единица продукция на държавата ще е резултат на повече вложени производствени фактори.
   
2. 
   Бюрократът – стреми се да получи по-раздут бюджет за службата в която работи.
   
3. 
   Институционализация на бюджетния процес – одобряването на разходните статии на бюджета става на база на предходни периоди, а не въз основа на тяхната истинска полезност, преценена с чисто икономически критерии.
   

1. 
   Производителни разходи – създават национално богатство
   

• 
  Преко произведителни – създават допълнителен БВП или допринасят за бъдещо генериране на доходи.
  
• 
  Непряко производителни – съдействат за повишаване на покупателната способност и благосъстоянието на домакинствата. Също и за повишаване на производителността в икономиката.
  

1. 
   Непроизводителни разходи – потребяват национално богатство
   

1. 
   За собствени нужди -
   
2. 
   За нуждите на други институции в правителствения сектор
   

1. 
   Общи държавни служби
   
2. 
   Отбрана и сигурност
   
3. 
   Образование
   
4. 
   Здравеопазване
   
5. 
   Социално осигуряване
   
6. 
   Жилищно-строителство и благоустройство
   
7. 
   Почивно дело, културни и религиозни дейности.
   
8. 
   Икономически дейност
   
9. 
   Некласифицирани разходи в други функции
   

1. 
   Текущи разходи – включват заплащане на труда и задължително обществено осигуряване на заетите в правителствения сектор.
   
2. 
   Капиталови разходи – правят се за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, на финансови активи – акции, съучастия.
   

Теоретични основи. Въздействие на държавния дълг върху икономиката. Въведение в теорията на дълговия мениджмънт. Погасяване и обслужване на дълга.

По своята същност държавните заеми са специфична форма на движение на парите между държавата, от една страна, и нефинансовите фирми, стопанските фирми, банките, финансовите учреждения и населението, от друга. Държавата може да бъде едновременно и кредитор и заемател, а разликата формира публичния дълг. Тъй като тя е предимно заемател – се формира публичен дълг.

Данъците са задължително-принудително и законосъобразно нееквивалентно плащане, а заемите са доброволни и възмездни, свързани със заплащането на лихва и със срочно възстановяване.

Според Лернер и Кейнс чрез дефицитно финансиране в краткосрочен план се увеличава заетоста и се предовратява намаляването на доходите на населението. Концепцията за застъпването на поколенията пък смята че дълга поражда тежест за следващото поколение. Третата концепция на неокласиците пък приема че дълга създава тежест за населението в следващите години.

1. 
   Според кредиторите биват вътрешни и външни
   

• 
  Вътрешните са характерни за развитите страни
  
• 
  Външните заеми са характерни за развиващите се страни
  

2. 
   Според срока биват текущи, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни
   

• 
  Текущи – за покриване на касови дефицити по бюджета в процеса на неговото изпълнение.
  
• 
  Краткосрочни – за финансиране на годишния бюджетен дефицит
  
• 
  Дългосрочните – за преоформяне на дълга на държавните предприятия в държавен и с инвестиции в техническата инфраструктура.
  

3. 
   Според институциите биват централни(правителствени) и местни(общински)
   

4. 
   Според начина за погасяване биват лихвени и лотарийни
   

5. 
   Според това дали държавните ценни книжа, чрез които се сключва заема, могат да бъдат обект на търгуване на вторичния пазар биват пазарни и непазарни. У нас са непазарни.
   

• 
  Чрез посредничество на банка или банкова група
  
• 
  Чрез публична подписка
  
• 
  Чрез постоянно емитиране на облигации(на гише)
  
• 
  Чрез емитиране и пласиране на облигации на фондовата борса,т.е. чрез вторичния пазар
  

• 
  Обратно изкупуване на облигациите или съкровищните бонове от кредиторите на падежа.
  
• 
  Тиражно погасяване на дълга на лотарийна основа.
  
• 
  Изплащане на държавните заеми чрез изкупуване на облигациите на фондовата борса
  
• 
  Мораториум на дълга – спиране на плащанията по дълга поради недостиг на средства.
  
• 
  Държавен банкрут(фалит) – държавата не разполага с средства да плати дълга си.
  

Провеждането на система от мерки и мероприятия от държавата, насочени към сключването, поддържането и обслужването на дълга.

Възникване, формиране и развитие. Същност, принципи на изграждане и видове. Звена на консолидирана фискална програма.

Бюджетът като финансово-правна институция се появява на определен етап от развитието на обществените отношения. Той е сравнително нова финансова категория. Възникването и формирането му е свързано с три основни предпоставки:

1. 
   Висока степен на развитие на стоково-паричните отношения;
   
2. 
   Изграждане на централистична държава;
   
3. 
   Установяване на парламентарно-демократична форма на държавно управление.
   

Окончателното и повсеместно установяване на бюджета, както и превръщането му в законодателен акт, фактически става през ХІХ век – едва тогава са налице всички предпоставки за неговото упражняване.

Първият бюджет на България е съставен след Освобождението от турско робство от временното гражданско управление към щаба на руската армия под ръководството на княз В.А. Черкаски. Приходите и разходите на този бюджет са били във френски франкове, защото българската парична система не е била доизградена, а текстовата част на бюджета е написана на руски език.

Същност на ДБ

Ако трябва да се представи по-прецизно се изразява в следното:

• Бюджетът е акт, чрез който се предвиждат и осъществяват годишните приходи и разходи на държавата

• ДБ дава законодателна форма на приходите и разходите на държавата

• Бюджетът е съвкупност от сметки, които описват всички ресурси и разходи на държавата

• Бюджетът е закон, който определя природата и предназначението на приходите и разходите

• Бюджетът е инструмент на организирането и определянето на бъдещето

• Бюджетът е едновременно акт на предвиждане и разрешаване

• Бюджетът съдържа финансови данни за следващата година

Формирането на бюдж. с-ма зависи от редица системообразуващи фактори:

1. 
   държавата и общините като институции – затова същността на бюдж. с-ма се определя от договора на държавните и местните органи на власт – степен на децентрализация, фискална децентрализация;
   
2. 
   административно – териториално деление на страната – колкото по-сложно е това деление, толкова повече са структурираните звена в бюдж. с-ма;
   
3. 
   въведения в практиката икон. механизъм.
   

• 
  от правно–административна гл.т. – в основата на този подход стоят действащите нормативни актове (закон за ДБ, закон за местното самоуправление и местната администрация, закон за административно – териториално деление на страната и други);
  
• 
  от макроикономическа гл. т. –бюдж. структура вкл. консолидирания паричен фонд, в чийто състав се вкл. всички приходи и разходи на държ. власт в т.ч. ДБ, Б на соц. осигуряване и Б на общините.
  

ДБ е основно звено в БС на КДБ и обхваща приходите и разходите на държавата. Чрез него се финансира основната част от държавните разходи на изпълнителната и законодателната власт.

Приходите на ДБ постъпват от:

1) Данъци

- ДДС 100% в ДБ

- Данък върху печалбата 100% в ДБ - Мита и митнически такси 24% в ДБ

2) Държавни такси

Тези приходи не са целеви и служат за покриване на всички възможни разходи.

Второ звено в КДБ е Републиканския бюджет- той трасферира ресурси към останалите бюджети, най-вече към Бюджета на съдебната власт, Бюджета на СО, Бюджета на местните органи на власт. Тези бюджети получават своите субсидии от Републиканския бюджет.

Централният бюджет ( Бюджета на Министерския съвет) включва републикански приходи и разходи от Министерския съвет.

Бюджетът на Съдебната власт има собствени приходи от дейността на органите на съдебната власт, но те са недостатъчни и получава субсидии от Републиканския бюджет.

Бюджетът на СО се съгласува от Народното събрание и има своя автономия след 1991 год. В България. Има собствени приходи от социалните осигуровки, правени от работещите и техните работодатели и републикански субсидии. Разходите на Бюджета за СО са за пенсии, плащания за здравно осигуряваните лица, майчинство, безработица. Бюджета на СО включва няколко самостоятелни фонда:

• 
  Фонд пенсии
  
• 
  Фонд трудова злополука и професионална болест
  
• 
  Фонд общо заболяване и майчинство
  
• 
  Фонд безработица
  

Общински бюджети (264) – имат своя автономност, приемат се и се гласуват от общинските съвети.

Бюджетът на Сметната палата се състои само от републикански субсидии, защото няма собствени приходи.

КДБ като обединяващо звено не е закон, а съвкупност от отделни автономни звена, основна част от които се приема в Парламента и един от тях се приема от Общинските съвети. КДБ дава информация за средствата, които държавата отделя за една година за финансиране на т.нар. обществени потребности. За 2009 год. 40% са тези разходи от очаквания БВП.

Органите, които администрират приходите в ДБ са всички държавни органи и организации, които са определени от Министерския съвет. Органите разпоредители с бюджетни кредитори се определят от Министерския съвет и биват: първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Първостепенните са министрите на отделните министерства, ръководители на отделни ведомства и бюджетни звена. Второстепенните са ръководители на бюджетни учреждения, ВУЗ-ове и други звена от бюджетната сфера. Първостепенните съставят своите бюджети, а второстепенните – имат бюджетни сметки.

Законът за бюджета определя: 1.Размера на очакваните приходи; 2. Задължително регламентира разходите като обем и структура; 3. Звената в бюджетната система и финансовите взаимоотношения между тях. Но законът за бюджета има сила главно по отношение на бюджетните разходи, които са задължителни за органите на изпълнително-разпоредителната власт. Спрямо величината на приходите, бюджетът има препоръчителен характер, тъй като те се определят възоснова на данъчните закони.

Бюджетът изпълнява следните три функции:

1. Алокативна функция – осигурява ресурси за задоволяване на обществените потребности.

2. Преразпределителна функция – регулира разпределението на националния продукт.

3. Стабилизационна функция – съдейства за стабилизиране на макроикономическите показатели в икономиката.

Изграждането на всеки бюджет трябва да почива на следните общи правила или принципи, които определят подхода, нагласите, философията при съставянето на бюджета:

Освен общите принципи трябва да се съблюдават и специфични или финансово-технически принципи, които имат непосредствено, оперативно, значение при съставянето на държавните бюджети.

Поради факта, че съществуват твърде много особености, които трябва да се обхванат и предвидят, възниква необходимостта от съществуването на различни видове бюджети, в зависимост от различните фактори – времеви, териториални и финансови.

• 
  Държавен бюджет - гласува се със закон от парламента всяка година и обхваща приходите и разходите на държавата. Това е единственото бюджетно звено, с чиито средства се разпореждат парламентът и правителството.
  
• 
  Бюджети на местните органи на управление – това са общинските бюджети. Те не се гласуват от парламента, а се приемат на сесия на съответния общински съвет, т.е. те не са закон. Обхващат очакваните приходи и планираните разходи на общината като самоуправително тяло.
  

• 
  Консолидиран държавен бюджет – съвкупност от всички изброени до тук звена. Дава обща информация за средствата, които държавата отделя за една година, за финансиране на така наречените “обществени потребности”. Консолидираният бюджет не е закон той е съвкупност от звена.
  

• 
  Частни бюджети - това са бюджетите на съответните министерства и ведомства и са съставни части на държавния бюджет, т. е. те не фигурират самостоятелно. Тук, освен бюджетите на министерствата, влизат и бюджетите на Съдебната власт, на Сметната палата и др.
  

• 
  Бюджет за изпълнение – това е бюджетът, който ще се изпълнява през предстоящия бюджетен период. Това е бъдещата програма за изпълнение, която отразява пълномощията, дадени от парламента на правителството.
  

• 
  Изпълнен бюджет – това е вече реализираният бюджет. Чрез него може да се прецени до каква степен са осъществени бюджетните предвиждания, в кои области очакванията са били подценени и къде – надценени. На базата на този бюджет правителството се ориентира къде да насочи усилията си при изпълнението на новия бюджет за постигане на по-добри резултати.
  

• 
  Брутен бюджет – съдържа всички приходи, съвместно с направените, свързани с тях разходи. Да вземем за пример бюджетът на съдебната власт – в приходната му част се описват всички приходи, постъпили от дейността на нейните органи. В същото време в разходната част на бюджета са вписани абсолютно всички разходи по издръжката на тези органи – работна заплата, осигуровки на персонала, издръжка на сградите и всички останали.
  

• 
  Нетен бюджет - съдържа само чистите приходи или само чистите разходи. Ако приходите от дадена съдебна служба превишават разходите, направени за нея, то в бюджета като приход ще се впише само превишението, а разход за тази служба няма да се впише. Предимствата на нетния бюджет са, че показва по-ясно кои дейности са на печалба и кои на загуба.
  
• 
  Смесен бюджет – в развитите страни се съставят смесени бюджети, които съдържат в себе си както нетни, така и брутни приходи и разходи.
  

• 
  Редовен бюджет – това е редовният бюджет, който се гласува всяка година със закон и съдържа редовните приходи и разходи. Основният му приходоизточник са данъците, а разпределението на средствата е според публичните приоритети.
  

• 
  Извънреден бюджет – съдържа сумите на извънредните приходи и разходи, възникнали във връзка със случайни събития, а не с текущите нужди на публичното тяло, както е при редовния бюджет. Съставянето на извънреден бюджет се налага в случаи на война, при съществени административни, държавно-политически, социално-политически или други реформи, но може да се наложи и при неправилно изчисление на параметрите по редовния бюджет. За покриването на извънредните разходи е необходимо набирането на извънредни приходи. Затова тук основният приходоизточник не са данъците, а кредитите, но е възможно и гласуване на нови данъци. Редовният бюджет се приключва в края на бюджетния период, а извънредният се упражнява, докато се извършат всички предвидени в него дейности.
  

 Бюджет на страната за съответната година – това е бюджетът, който се съставя, гласува със закон и изпълнява всяка календарна година. В него са предвидени приходите, които се очаква да се съберат в рамките на една година и разходите на държавата, които трябва да се изпълнят за същия период, в зависимост от икономическото състояние на страната.

 Бюджетна прогноза – съставя се от правителството и е с по-дългосрочен период – от три до пет години, но може да бъде и десетгодишна. В момента на съставянето й, тя се опира на икономическите показатели на страната за минал период и прави бъдещи предвиждания на същите за определен период от време.

VІІ. В зависимост от начина на отчитане на елементите на бюджетните приходи и разходи бюджетът се раграничава на текущ и капиталов бюджет.

 Текущият бюджет формира приходите си за сметка на текущите данъци, които се използват за финансиране на текущите разходи.

 Капиталовият бюджет формира приходите си от постъпленията от продажби на държавна собственост, амортизационни отчисления, ползваните заеми и чужди помощи. Разходите по капиталовия бюджет финансират основно придобиването на новосъздадени активи, които се ползват по-дълъг период от време.

Идеята за разделянето на бюджета на две части се основава на противопоставянето на текущите разходи на обема на текущите приходи и на отделното третиране на заемните средства за финансиране само на разходиза придобиването на новосъздадени дълготрайни активи. Тъй като капиталовите разходи означават равно и балансирано насрещно увеличаване на активите, то бюджетните дефицити и суфицити трябва да се свързват само с дефицитите и суфицитите на текущия бюджет.