54 разговори са вид развлечение. Ако сме
противници на подобен диалог, най-добре е да се измъкнем дискретно, за да не пречим.
4.
Избягваме да говорим за децата, за фантастичните им успехи в училище или за битови проблеми. С малко усет и тактичност не е трудно да разберем кога може да се говори и кога не за децата, за стерилизирането на бибероните, за
най-добрата марка пелени, за училището, за слабите и отличните бележки. Този вид теми отегчава мъжете и очарова жените. Следователно правилото е много просто: в присъствието на кавалери избягваме този въпрос.
5.
Държим се естествено и непринудено. Не се самоизтъкваме, не парадираме с нищо.
6.
Не викаме, не се ожесточаваме. Никога не заплашваме.
7.
Никога не прекъсваме говорещия. Изчакваме подходящия момент за оборване на мнения или за изразяване на нашите изводи.
8.
Трябва да умеем да слушаме. И този, който говори с нас, да забележи, че наистина го слушаме с внимание. Кимаме с
глава в знак на съгласие, гледаме го, с една дума следим разговора и проявяваме уважение и интерес към него. Истинска драма за човек който говори, е да установи в даден момент, че никой не му обръща ни най-малко внимание.
Най-добрият
начин да покажем, че слушаме, е да задаваме въпроси по темата на разговора; разбира се, те да са уместни и интересни и да следват нишката на диалога.
Ако
умеем да слушаме, освен че ще спечелим приятели, можем да научим много неща от другите.
В заключение, ако на дадено светско събиране сме си поставили за цел да създадем една добра представа за себе си у другите, най-важното е да
проявяваме интерес към всичко, което ни заобикаля, към хората, с които говорим, да
направим така, че те да се почувстват значими; също така да умеем да слушаме и да не се перчим с нищо лично.
Сподели с приятели: