От друга страна в един разговор трябва да избягваме

55
 Да се прозяваме постоянно, излагайки на показ нашата умора, скука или отегчение;
 Да си гризем ноктите; това е симптом на нервност;
 Да говорим прекалено тихо, както се казва „под носа си”. Не трябва също така да мърморим;
 Да говорим прави, когато останалите участници в разговора са седнали. Освен че е неудобно, може да изглежда и демонстрация на превъзходство пред тези, които ни слушат;
 Да скръстваме ръце и да застиваме в тази полза. Тя показва,че сме в положение на отбрана;
 Да си шушукаме с някой приятел пред очите на останалите.
3.
Сбогувания
Когато настъпи моментът за сбогуване, то трябва да бъде кратко, но не рязко и ненадейно. Много хора – мъжете обикновено обвиняват за това жените – са специалисти да се сбогуват по половин час, тъй като след задължителното „довиждане” и обичайната целувка започва нов разговор около това кога ще се видят пак следващият път; или ако се каже нещо за децата, се подхваща пак темата в нов вариант; или някоя клюка в последния момент, и тъй нататък. Ако в момента, когато сме казали, че си тръгваме, останалите гости са седели, не бива да удължаваме твърде дълго разговора, тъй като те вече ще са станали, за да се сбогуват и няма да седнат, докато не си тръгнем. Когато си отиваме от някое празненство, също не бива да проточваме раздялата от уважение към човека, който ни придружава.
Както се препоръчва по протокол, най-добре е да бъдем естествени и никой да не забележи, че бързаме примерно да напуснем събитието. За предпочитане е да си признаем, че смe уморени или че трябва да ставаме рано на другия ден и да настояваме никой да не става. Никога не бива да обявяваме, че събирането е свършило и за останалите гости.

56
4.
Ти и Вие
Общо взето трябва да имаме нагласата, че винаги е по-добре да прехвърлиш мярката, отколкото да не я достигнеш. Излишъка от любезност не дразни никого, обратното може би да.
Трябва да се обръщаме винаги на „Вие” към:
 Лицата, които току-що са ни представени, независимо кои са те.
Уважението е взаимно и го заслужава както обикновеният работник, така и авторитетната личност. Най-вероятно е веднага да ни дадат разрешение да си говорим на „ти”;
 Лицата, които ни вдъхват респект било поради общественото си положение, било поради професионалния си авторитет или поради възрастта си. И ще им говорим на „Вие”, докато ни кажат обратното.
Например: винаги „Вие” на преподавателите. По този начин можем да избегнем бурни ситуации като репликата, която чух в един магазин, в който продавачката се обърна на „ти” към един много елегантен възрастен господин и той и отвърна: „Извинете, госпожице, но струва ми се, че никога не съм имал отношения с Вас”. Трябва да призная, че фразата беше къде- къде по-остра, но не е възпитателно да я повторя буквално.
 Професори и преподаватели. Било нашите, било на нашите деца;
 Лекари, адвокати, нотариуси и т.н. във връзка с работата им;
 Началници и висшестоящи.

Лицата, които поради характера на работата си трябва да ви говорят на вас на „Вие”: сервитьори, секретарки, продавачки, в болницата

5.
Неприличните думи
Традиционните правила на възпитание забраняват употребата им от жените. Към мъжете са по-снизходителни и в някои случаи го допускат, само ако са по-скоро оригинални, отколкото груби; никога не е позволено да се богохулства.
Но действителността е твърде различна, независимо дали ни харесва или не. Ние, жените от новите поколения, и в това отношение изпреварваме мъжете. Може би в нашия стремеж към равенство с мъжкия

57 пол копираме маниери, които не са за подражание. Но това е факт и явлението е непоправимо. За зла участ, във всичко, в което сме подражавали на мъжете, сме ги изпреварили: в учението сме още по- големи зубрачки; в работата по-трудолюбиви; в пушенето ненадминати консуматорки на тютюн и в ругатните най-скандалните.
Правилата на това възпитание не са се променили в това отношение; тогава невъзпитано ли е момиче, което употребява груби думи? В днешно време въпросът е кога, как и пред кого ги казва.
Кога - в моменти на напрежение или на натрупан стрес? Например когато някой ни направи мръсен номер, при някое страхотно задръстване на движението или когато някой нахалник ни заеме мястото, където се готвим да паркираме. Когато някой забързан съсед не ни изчаква да влезем в асансьора, а тръгва под носа ни и на всичко отгоре се качва чак до четиринайсетия етаж. И безброй други ситуации, които могат да ни накарат да си изпуснем нервите. Все пак и в тези моменти, ако не сме сами, трябва да имаме пред вид кой ни придружава.

Изтегляне 4.22 Mb.

Сподели с приятели: