ДВАНАДЕСЕТА ТЕМА ИНДУСТРИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Темата обхваща изключително важна сфера от икономиката на труда - сферата на индустриалните отношения и колективното трудово договаряне. Целта й е да изясни същността на индустриалните отношения и определи ролята и мястото им в системата на трудовите отношения. Вниманието е съсредоточено върху функциите, които изпълняват субектите на индустриалните отношения - организациите на работници и работодатели, държавата. Значително място е отделено на колективното трудово договаряне и на въпроса за определяне на заплатите придоговарянето.

 В темата се разглеждат следните въпроси:

1. Предмет и принципи на индустриалните отношения.

1.1.   Същност на предмета на индустриалните отношения и подходи към него.

1.2.   Основни принципи на индустриалните отношения

2. Основни субекти в индустриалните отношения.

2.1. Държавата в индустриалните отношения.

2.2. Работодателите като субект на индустриалните отношения.

2.3. Професионалните съюзи като субект на индустрилните отношения.

Тъй като в индустриалните отношения се преплитат широк кръг от проблеми, институции и интереси те са обект на изследване не само от икономиката, но и от социологията, психологията, правото, политиката. Нееднозначното им интерпретиране и дефиниране се дължи на различните подходи при тяхното изследване^[1].

Понятието „индустриални отношения” се появява първо във Великобритания в края на 19 век, а в началото на 20 - и в САЩ. С него се обозначават трудовите конфликти между собствениците на индустриалните предприятия и работниците. За уреждане на конфликтите през 1912 година в САЩ е създадена специална „Комисия за индустриални отношения”. До средата на 20 век индустриалните отношения като защита на интересите на организираните работници обхваща и останалите страни от Европа. Силен тласък развитието на индустриалните отношения получава след Втората световна война, когато теорията за тях се обособява в самостоятелна научна дисциплина. След кризата от 70-те и 80-те години, те отново се оживяват,  особено с прехода към пазарно стопанство на страните от Централна и Източна Европа.

В исторически аспект тези отношения възникват най-напред в индустрията, това е причината да носят наименованието на сектора. По-късно индустриалните отношения се разпростират и върху останалите отрасли като обхващат отношенията между работници, работодатели и правителство и са свързани  със заплащането и заетостта.

Като система индустриалните отношения представляват съвкупност от принципи, правила и норми, процедури, институции и инфраструктура, равнища и външна среда на взаимодействие за осъществяване на сътрудничество и провеждане на консултации между правителството, организациите на работниците и работодателите за уреждане и функциониране на трудовите и осигурителните отношения, както и за условията на живот^[2].

Основните субекти на индустриалните отношения (наричат ги още „страни”, „контрагенти”, „социални партньори”) са:

• 
  организациите на работниците;
  
• 
  организациите на работодателите;
  
• 
  представителите на държавната изпълнителна, законодателна и съдебна власт.
  

Индустриалните отношения се проявяват на:

• 
  национално равнище;
  
• 
  регионално равнище
  
• 
  отраслово или браншово равнище;
  
• 
  равнище организация ( фирма, предприятие ).
  

 Институциите, инфраструктурата и процедурите се използват при преговорите между основните участници за решаване на трудовите спорове и регулиране на трудовите отношения.

Предизвикателство на институционалния подход са трудовите на известния Дж. Дънлоп, поставил началото на системния подход в изследването на индустриалните отношения. Дънлоп опитва да обясни същността и закономерностите на индустриалните отношения чрез взаимодействието на институциите.

Концепцията на Дж. Дънлоп се основава на разбирането му за индустриалните отношения като система, която е част от общата социална система. Макросистемата е външната среда и ограничителната рамка на системата на индустриалните отношения. От друга страна, всяка система на индустриалните отношения е съставена от:

а) действащи лица - това са организациите на работниците (синдикатите), организациите на  работодателите и правителството; Приема се че поведението на действащите лица изпитва въздействието на външната среда;

б)  идеология - съвкупността от идеите и възгледите, които определят мястото и ролята на действащите лица. Всяко действащо лице може да има своя собствена идеология, определяща неговото поведение. Но  между отделните идеологии трябва да има допирни точки,   свързващи индустриалните отношения в една система;

в)правила, които да регламентират поведението на действащите лица - като законодателни и нормативни актове на правителството; вътрешни правила, създадени от организации; колективните договорености и др.

Системният подход има голям брой, както последователи, така и критици. Най-често неговите привърженици се обвиняват в прекомерното  значение, което отдават на социалните детерминанти на човешкото поведение. Въпреки всичките критики, отправени към системният подход счита се, че той може да служи като платформа за сериозни научни изследвания в областта на индустриалните отношения.

Подходът на „социалното действие” води началото си от социологическата школа на Макс Вебер. Докато системният подход концентрира внимание на външната среда върху действащите лица, този подход се интересува от обратния процес - как човек въздейства върху социалните структури. Според този подход социалното поведение и взаимоотношения на действащите лица се определя от собственото разбиране за ролята и значението им в индустриалните отношения.

Различията между системния подход и подхода на социалното въздействие се дължи на различното отношение на влиянието на социалната среда. Въпреки възможностите за различни интерпретации на подхода, същественото за него си остава стремежът към игнориране на социалната среда като фактор за влияние върху поведението на действащите лица. Основният принос на подхода на социалното действие е в начина, по който се третира въпросът за относителната свобода на действие на индивида, както и възможностите сам той да въздейства върху социалните структури.

В подхода на „концептуалната структура”основополагащо място заема понятието „рамки на разглеждане”. Съдържание на понятието „рамки на разглеждане” на личността е концептуална структура от постулати за това, кое е съществено, ценно, възможно, ефективно и т.н. На основата на това схващане се разграничават две основни структури: унитарна и плуралистична.

Подход на „концептуална структура” - същественото за него е, че като изходно начало се приема наличието на различни интереси - групови, индивидуални. От позициите на тази концептуална структура конфликтът е естествено, нормално явление. Проблемът на управлението в организацията е балансиране и регулиране на действията на групите, индивидите за да се постигне общата цел. Подходът на неоинституционализма възниква в края на миналия век, когато през 70-те и 80-те години на настоящия век неоинституционалистите започват да проявяват  все по-голям  интерес към индустриалните отношения.  Същественото в подхода на изследванията:

• 
  Анализът и обясненията на индустриалните отношения се осъществяват от позициите на икономическите концепции за ефективност и рационалност;
  
• 
  Стремежът към по-конструктивен и по-реалистичен анализ и интерпретиране на социалната система;
  
• 
  Вниманието, което се отделя на поведението на индивида като продукт на социалната система;
  
• 
  Широкото използване на икономико-математическите  модели и статистически методи;
  
• 
  Интересът към влиянието на макроикономическите показатели - безработица, инфлация и други върху формирането на работната заплата и заетостта и индустриалните отношения - засилване на влиянието на синдикатите върху заплащането;
  
• 
  Обяснява поведението на социалните партньори  в процеса на договарянето на фирмено равнище.
  

Непосредствено въздействие върху индустриалните отношения в една страна оказват състоянието и равнището на икономическото развитие, националните традиции и култура, социалните отношения, трудовото законодателство, политическите организация и практическият опит в областта на взаимоотношенията между организациите на работниците, работодателите и правителството като определят тяхната специфика и характер. Изследванията показват, че освен разнообразните фактори съществуват и редица общи принципи на съвременните индустриални отношения, към които могат да се причислят:

• 
  правото за обединяване на работниците и работодателите за защита на своите интереси, като едно от основните права на човека (регламентирано в Конвенция 87 и 98 на МОТ);
  
• 
  признаване на тристранното (трипартитното) начало в индустриалните отношения като взаимодействие между организациите на работниците, работодателите и държавата за регулиране на трудовите и осигурителните отношения;
  
• 
  създаване, поддържане и развитие на законодателната база за регулиране на индустриалните отношения;
  
• 
  отчитане на взаимозависимостта между социалното положение на работниците в предприятията и на хората в страната - номинални и реални доходи, равнище на цените, жизнен стандарт;
  
• 
  използване на разнообразни форми на съвременните индустриални отношения: информиране, консултации, преговори, договаряне, контрол на договореностите, арбитраж, стачка и др.;
  
• 
  възприемане на консултациите и преговорите в индустриалните отношения като основна форма на взаимодействие и сътрудничество между страните за разрешаване на проблемите, свързани с трудовите и осигурителните отношения;
  
• 
  равноправие на страните в индустриалните отношения при водене на колективните преговори;
  
• 
  признаване независимостта на всяка от страните при преговорите;
  
• 
  плурализъм в системата на индустриалните отношения;
  
• 
  разбирането, че при решаване на проблемите между страните не означава постигането на всяка цена на социално разбирателство;
  
• 
  критериите за представителност на организациите на работниците и работодателите да бъдат законодателно регламентирани и обективни;
  
• 
  съобразяване на индустриалните отношения със специфичните условия, които съществуват във всяка отделна страна.
  

• 
  с  обявяване на тристранното сътрудничество като основен принцип на трудовите отношения;
  
• 
  с  предмета, съдържанието, организацията и реда за осъществяването на тристранното сътрудничество;
  
• 
  с правото на работниците и работодателите да се асоциират за защита на своите интереси;
  
• 
  с  предмета на колективните трудови договори;
  
• 
  с равнището на които се водят колективните трудови преговори;
  
• 
  със задълженията за преговаряне и предоставяне на информация.
  

Държавата, работниците, работодателите и техните организации като субекти на индустриалните отношения изпълняват определени функции.

Същност. Ролята на държавата в индустриалните отношения се предопределя от модела на тристранното сътрудничество (трипартизмът) за регулиране на трудовите отношения. По законодателен път държавата регулира трудовите и непосредствено свързани с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище чрез консултации и диалог с работниците и служителите, работодателите и техните представители в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните^[3]. Тя създава условия за преодоляване на социалните конфликти и балансиране на икономическите интереси.

Като изразител на националните интереси и субект на индустриалните отношения държавата се стреми да:

1. Осъществява икономическа и социална политика, която да развива конкурентноспособна икономика, отговаряща на националните интереси, интересите на работодатели и работници, на най-уязвимите групи от населението;

2. Осигурява гаранции и ефективна защита на основните права и свободи на гражданите, в т.ч. и правото им на труд, социална сигурност, трудово възнаграждение, което да им осигурява достойно съществуване, на здравословни и безопасни условия на труд, на професионално израстване и реализация;

3. Способства за преодоляване на социалните противоречия и спорове, за съгласуване на интересите на страните в трудовите отношения чрез консултациите, преговорите и договарянето.

Ролята и функциите на държавата в системата на индустриалните отношения са свързани и се реализират чрез трите форми на властта: законодателна, изпълнителна и съдебна.

Законодателната власт се представлява от Парламента (Народното събрание), който създава законите и осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Парламентът регламентира законовите рамки и нормативи на индустриалните отношения; ратифицира международни спогодби и договори; определя задължителни минимални трудови стандарти, които работодателите не могат да нарушават; регламентира процедурите за уреждане на индивидуалните и колективните трудови договори. Най-често законодателна инициатива има Правителството, което подготвя, обсъжда и предлага на Парламента приемане на закони, в т.ч. и в сферата на трудовите отношения и социалното осигуряване. Внесените в Парламента проектозакони се обсъждат и приемат.

Изпълнителната власт, която се упражнява от „Правителството” (Министерски съвет) прилага законите, разработва и приема допълнителни нормативни актове към закони и постановления, правилници, наредби и т.н., които имат непосредствено отношение към индустриалните отношения. Правителството създава и поддържа за осъществяването на изпълнителната власт съответните административни структури (министерства; държавни, национални или изпълнителни агенции; национални дирекции; областни и общински администрации и др.). Представителите на изпълнителната власт осъществяват непосредствен контакт със синдикатите и организациите на работодателите като участват в комисиите за тристранно сътрудничество при разработването и приемането на допълнителни нормативни актове, свързани с трудовите отношения.

Съдебната власт и съдебната система имат значение в качеството си на гарант за спазването на законите в областта на индустриалните отношения. Чрез съда и трудовия арбитраж съдебната система се произнася върху възникнали индивидуални или колективни конфликти, спорове по законността на стачките, неправилни уволнения и др. Съдилищата осъществяват контрол за законността на актовете и действията на административните органи, извършват регистрация на работодателите и техните организации, на организациите на работниците (синдикатите и други неправителствени организации).

Форми на държавна намеса и участие в индустриалните отношения. Държавата взема непосредствено участие при определяне на някои от основните елементи на индустриалните отношения. Формите на държавно участие в индустриалните отношения могат да бъдат различни в зависимост от каква позиция се разглеждат.

От гледна точка на законодателната интервенция на държавата в индустриалните отношения те могат да бъдат законови актове, свързани със:

• 
  синдикатите: статут, легитимност, правомощия, членство;
  
• 
  спорове, конфликти, стачки, колективно трудово договаряне и др.;٭ определянето на минималната работна заплата, началната работна заплата в бюджетната сфера и други принципи на заплащане;
  
• 
  наемните отношения: условия за възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, съкращаване, уволнение, предизвестия, обезщетения и др.;
  
• 
  антидискриминационни норми;
  
• 
  здравеопазването и охраната на труда.
  

• 
  икономическата политика на правителството и главно политиката по доходите;
  
• 
  държавните органи, пряко участващи в индустриалните отношения като МС, МТСГ, Агенцията по заетостта, Бюрата по труда и др.;
  
• 
  ролята на правителството като работодател на заетите в неговия апарат, т.е. в обектите, които са държавна собственост;
  
• 
  политиката по доходите на Правителството като фактор за макроикономическа и социална стабилност на страната, която включва:минималната работна заплата за страната; допълнителните трудови възнаграждения; данъчните и осигурителните вноски; правилата за нарастването на доходите на населението при инфлация и определени макроикономически ситуации и други.
  

Формите на държавна намеса, от гледна точка на съдебната власт могат да бъдат:

• 
  произнасяне  по трудови спорове и конфликти, стачни действия и др.;
  
• 
  извършване на регистрация и установяване лигитимността в колективното трудово договаряне;
  
• 
  издаване на различни административни и съдебни решения в областта на трудовите и осигурителните отношения;
  
• 
  отмяна на незаконосъобразни актове на Парламента, МС и други органи на централната и местната власт;
  
• 
  провеждане на изследвания за нарушения на законите и другите нормативни актове
  

Работодателите и техните представителни организации са друга страна в индустриалните отношения. Понятието „работодател” се дефинира нееднозначно.

От гледна точка на трудовото право „работодател”4 е всяко физическо или юридическо лице, което самостоятелно наема работници и служители за осъществяване на определена дейност. Като физическо лице, работодателят съвпада със собственика на фирмата (предприятието). В други случаи това е ръководителят на когото е предоставено правото на управлението на собствеността. В ролята на юридическо лице, работодател е всяко обособено предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др., което има свой предмет на дейност и е организационно и финансово обособено^[4].

В първите индустриални предприятия (фабрики) функциите на собствеността и управлението принадлежат на едно и също лице, което едновременно е, и собственик, и работодател. Еволюцията на формите и институционализирането на отношенията на собственост разширяват правната уредба. Като резултат от настъпилото обособяване или известно автоматизиране на правото на собственост от контрола и управлението, които преди това са се съвместявали в едно се появява нов субект в трудовите отношения - „мениджър”. Появяването на новата фигура на „професионалния управляващ”е свързано с необходимостта от специфични знания и умения при управлението на собствеността, настъпили с промените в законодателството. Вследствие на това възниква ситуация при която, от една страна, работодател е мениджърът, фирмата (предприятието), а от друга страна, самите те участват като страна във взаимоотношенията с работниците и техните организации.

Всяка организация има своя цел (мисия), която предопределя нейното възникване и дейност. Функциите на работодателя и мениджъра в областта на трудовите отношения се определят от целта и са свързани с:

• 
  
  Каталог: ld
  ld -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
  ld -> Изграждане на мостове и преодоляване на различията
  ld -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г
  ld -> Eкскурзии в Обединените Арабски Емирства Екскурзия в Дубай – Източната Приказка
  ld -> Кое от написаните числа е шестстотин и три милиона тринайсет хиляди и две ?
  ld -> Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)
  ld -> Наредба №1 от 11 януари 2007 Г. За условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства
  
  
  
  Изтегляне 3 Mb.
  
  Сподели с приятели: