ТЕМА ДЕСЕТА ЦЕНА НА ТРУДА

Цената на труда най-често  се  отъждествява с работната заплата. Но освен възнаграждението от работната заплата цената на труда  включва и допълнителните плащания към нея. Ето защо тя не бива да се отъждествява или свързва единствено с работната заплата, която работещите получават по трудов договор. Именно това налага самостоятелното изследване на проблемите, свързани с цената на труда.

Предмет на анализ в настоящата тема са въпросите:

1. Същност и съдържание на цената на труда;

2. Елементи на цената на труда;

3. Фактори, определящи цената на труда.

1. СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ЦЕНАТА НА ТРУДА

Същност и съдържание на цената на труда. Цената на труда е паричната сума, срещу която работодателят получава правото да използва работната сила на наетите от него работници. Тя може да се разглежда откъм две страни: в тесен смисъл, от страна на работника и в широк смисъл, от страна на работодателя.

В тесен смисъл, от страна на наетия работник цената на труда е доходът, който той получава срещу положения от него труд.

В широк смисъл, от страна на работодателя цената на труда включва всички разходи, които той прави за наемането и издръжката на работната сила и включва освен работната заплата по трудов договор и всички останали средства в съответствие със законодателството, колективното трудово договаряне или по собствено желание на фирмата като социално осигуровки, здравно осигуряване, охрана на труда, преквалификация и др.

Най-често цената на труда се отъждествява с трудовото възнаграждение - работната заплата, което се договаря между работодателя и работника при сключването на договора^[1].

Според представителите на марксистката школа, възнаграждението на работника, изплащано от работодателят е цена не на труда, а на работната сила и се определя от разходите за нейното възпроизводство. Концепцията на К.Маркс има за изходно начало разграничението между понятието „труд” и „работна сила”. Тъй като трудът се осъществява след сключването на договора между работодателя и работника, той не съществува до продажбата му. Затова Маркс счита че , предмет на покупко-продажба е не трудът, а работната сила - способността за труд като съвкупност от физически и умствен възможности.

В съвременната икономическа теория неокласиците -П. Самуелсън, М.Коннъл и други третират работната заплата като икономическа категория на пазарните цени  - цена на фактора труд^[2]. Работната заплата се формира на трудовия пазар и е подчинена на всички онези закономерности, които действат на пазара и по отношение на всички останали стоки.

Схващането за цената на труда като трудово възнаграждение договорено между работника и работодателя при сключване на договора и изплащано в пълния му размер е характерно за началото на ХХ век. Това е разбирането в тесен смисъл за цената на труда като възнаграждение, което се изплаща на работника по трудов договор,  възприето и в нашето трудово законодателство. Според Кодекса на труда (чл. 242, ал.1) положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, така както е уговорено между работодателя и работника в трудовия договор^[3].

Действителната цена на труда надхвърля границите на работната заплата, която работниците получават от работодателя. В нея се включват и допълнителните изгоди (парични, натурални), които работодателят предоставя на работниците. Цената на работната сила, от позициите на работодателя, е цената в широк смисъл, т.е. действителната цена на труда, която включва всички разходи, които той прави за да осигури наемането и нормалното функциониране на работната сила. Очевидно, цената на труда е по-голяма  от работната заплата за работодателя, тъй като всички разходи които той прави не се получават от работника.

Противоположните интереси на работодателя и работника се проявяват на трудовия пазар при договарянето. Когато работникците предлагат своя труд, те се стремят да договорят по-високо възнаграждение, което да отговаря на:

• 
  качеството на работната сила, на инвестициите направени за нейното формиране;
  
• 
  средствата за нейното възпроизводство, издръжката на семейството и поддържане на по-висок стандарт на живота;
  
• 
  условията за сигурност на работното място, за рисковете, свързани с работата;
  
• 
  изискванията за професионална реализация.
  

• 
  образованието, квалификацията и професионалните възможности на работника;
  
• 
  очаквания принос на работника към производителността и печалбата;
  
• 
  възможностите за взаимозаменяемост на труда с капитал и др.
  

За да изпълнява възпроизводствената си функция цената на труда трябва:

• 
  да осигурява нормална работоспособност на работника;
  
• 
  да възстановява  инвестициите, направени от работника за образованието и обучението, за придобиването на професионални и квалификационни знания и умения в съответната област;
  
• 
  да осигурява средства за издръжката на семейството и нетрудоспособните му членове;
  
• 
  да гарантира необходимите средства за издръжка на живота при временна загуба на трудоспособност при заболяване, при инвалидност, пенсиониране и безработица;
  
• 
  да осигурява определен социален статус на заетите.
  

Ограничителните мерки от страна на правителството се считат от особено значение за овладяване на инфлацията, стабилизиране на заетостта и намаляване на безработицата. Но доколко съвременните икономически реалности достатъчно убедително потвърждават това, е друг въпрос.

При определени условия обаче,  възпроизводствената функция може да влезе в противоречие с функциите на средство за макроикономическа стабилизация. Например при висока инфлация, ако ръстът на цената на труда се задържа, това означава задържане и на платежоспособното търсене като средство за намаляване на натиска върху продуктовия пазар и като средство за намаляване на инфлацията.

Макростабилизиращата функцията на цената на труда влиза в противоречие и с мотивиращата й функция. Когато при политика на стабилизиране на икономиката държавата се опитва да ограничи доходите за положения труд, тя влиза в противоречие с мотивиращата функция на цената на труда.

 За отделната фирма, цената на труда е средство:

• 
  за привличане на работна сила, съответстваща на специфичните изисквания на нейното производство;
  
• 
  за задържане на работниците, които отговарят на изискванията на работното място или заеманата длъжност;
  
• 
  за постигане на адекватност между трудово възнаграждение и производителност на труда;
  
• 
  за мотивиране на  работниците за постигане на финансовите цели на фирмата.
  

Както отбелязахме, цената на труда включва елементи като: работна заплата; допълнителни изгоди; осигурителни вноски; текущо здравно обслужване и профилактика; средствата за професионална подготовка и квалификация; средства за подобряване на условията на труд и охрана на труда; средства за социално-битови и културни нужди (фиг. 10.1.).

 Допълнителни изгоди. Тук се включват парични плащания и/или натурални възнаграждения извън работната заплата, които се предоставят на работниците по инициатива на работодателя или по споразумение включено в трудовия договор. От съдържателен аспект допълнителните изгоди не съответстват на работната заплата. Определянето им не трябва да става на основата на работната заплата, както това понякога се случва на практика. Работната заплата се поставя в зависимост от положения труд, от количеството на произведената продукт или отработено време, образование, квалификация и др. Допълнителните изгоди се предоставят по трудово правоотношение, независимо от конкретните трудови резултати на работника. Те допълват работната заплата и допринасят за поддържането на по-висок жизнен стандарт на работника. Допълнителните изгоди зависят от финансовите възможности на фирмата и имат за цел да създадат по-добри условия за възпроизводството на работната сила; да мотивират работниците за интегрирането им към целите и културата на организацията; да съдействат за стабилизиране на фирмата.

Допълнителните изгоди включват:

• 
  допълнително  платен годишен отпуск, когато лицето не е работило;
  
• 
  допълнителни семейни добавки над законно установените;
  
• 
  безплатната или с намалени цени храна в стола на фирмата;
  
• 
  намалените цени на продуктите в магазините на фирмата;
  
• 
  преференциалните цени на стоките, произведени в предприятието,
  
• 
  безплатно облекло, транспорт;
  
• 
  безплатно или с намалени цени ползване на детски ясли, градини;
  
• 
  безплатно или с намалени цени ползване на почивни станции, спортни съоръжения и др.;
  
• 
  отпускане на помощи или кредити при намален лихвен процент;
  
• 
  предоставяне на парични суми ( като например за Коледа, Великден, на 13-та заплата и др.)
  

♦ Задължителното социално осигуряване, което работодателят прави обхваща всички заети в държавните, обществените, кооперативните, смесените или частните предприятия или организации, независимо от характера и продължителността на работата и начина на заплащането. Средствата от Фонд „Обществено осигуряване” се изразходват за изплащане на парични обезщетения и помощи при временна нетрудоспособност поради болест, злополука, бременност, раждане, отглеждане на деца и др.; пенсия за инвалидност, старост или наследствена пенсия; месечните добавки за деца; за осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите и на другите осигурителни плащания и др.

Осигурителните вноски, които работодателят внася във фонд ”Обществено осигуряване” са сравнително високи. Практиката в другите страни е тези разходи да се разпределят пропорционално между работодателя и работника. По такъв начин се стимулира запазването и създаването на нови работни места във фирмата.

В последно време, все повече се разширява практиката на допълнителни доброволни застраховки на работодателите за наетите работници. Целта е да се привлекат трудещите и интегрират към целите на предприятието. Проблемът за доброволното осигуряване е предмет на колективното договаряне между работодатели и синдикати.

♦Разходите за задължително осигуряване на работниците за риска „безработица” произтичат от изискванията на закона за набиране на средства с цел да се гарантира на безработните професионална квалификация, парично обезщетение и подпомагане. Задължението за осигуряване за риска „безработица” възниква с постъпването на лицето на работа. Осигурителната вноска е за сметка на работодателя или търговското дружество.

♦Задължителното здравно осигуряване на работниците произтича от Закона за здравно осигуряване и регламентира здравната защита на населението, която се осъществява от Националната здравно осигурителна каса и нейните поделения. То предполага задължително участие не само на работодателя, но и на работника. Вноската за здравно осигуряване на работниците се определя на основата на трудовите доходи и приравнените към тях., т.е. на осовата на всички плащания, които получава осигуряващият. Най-общо срещу здравно осигурителните вноски работниците получават медицинска и стоматологична помощ под различна форма.

Работодателят може да се грижи за осигуряване жилища на работниците, да изгражда и поддържа общежития за тях, детски градини за децата, подходяща база за почивка, спорт и туризъм и др.

В определени екстремални ситуации в рамките на системата за социално-битово обслужване могат да бъдат предоставени помощи на работниците или на техните семейства (при продължително и тежко боледуване, при раждане на дете и др.).

Разходите за повишаване на подготовката и професионалната квалификация на работниците, които прави работодателят не са задължителни, тъй като не произтичат непосредствено от законовата уредба. Като прави тези разходи работодателят си поставя за цел:

• 
  повишаване и привеждане на професионалната подготовка на работниците в съответствие с потребностите на предприятието;
  
• 
  разширяване на професионално-квалификационните качества на работещите, в съответствие с бъдещите потребности на предприятието;
  
• 
  осигуряване възможности на работещите да се развиват и израстват в кариерата.
  

Елементите на труда, които не са законодателно установени са предмет на колективното договаряне на национално, отраслово и равнище на организация между работодатели и работници.

Формирането на  цената на труда изпитва  въздействието на  различни фактори ( вж. фигура 10.2.). Към по-важните от тях се отнасят: съотношението между търсенето и предлагането на труда; издръжката на живота; законовите и подзаконовите нормативни актове относно цената на труда; естеството на длъжността - изпълняваната работа; количеството на труда; производителността на труда; относителната договорна сила на споразумението; финансовите възможности на работодателя; производствената и технологическа стабилност на фирмата и др.

 Съотношението между търсене и предлагане на труд. В неокласическата теория цената на труда се определя от пазарните сили на търсенето и предлагането на труд. В условията на съвършено конкурентния пазар на труда по-висока е работната заплата там, където търсенето е по-голямо от предлагането, и обратно. Когато работниците се насочват към отрасли и производства с по-високо възнаграждение това ще доведе до неговото намаляване и предизвика обратния процес - намаляване на търсенето и балансиране на пазарните сили. По този начин пазарният механизъм ще формира цена на труда, която ще осигури оптимална заетост и производителност на работната сила.

Влиянието на търсенето и предлагането върху цената на труда изпитва въздействието на всички онези сили, които противодействат на свободната конкуренция и нарушават пазарното равновесие на трудовия пазар, в резултат на което се формира цената на труда.

Една от причините за нарушаване на равновесието и отклонението в предлагането на трудq e поради ограничената мобилност на работната силаq следствие недостиг на жилища, на нежелание за промяна в социалната среда или в квалификацията и др.

Деформиращо въздействие върху цената на труда могат да окажат и действията на някои от работодателите или синдикатите; намесата на държавата, както и принципа за равен труд равно възнаграждение.

Издръжката на живота. Цената на труда като доход, който получава работника трябва да осигурява средства за съществуването му и издръжка на неговото семейство. Издръжката на живота е променлива величина, която се влияе от редица икономически и социални фактори,  природоклиматични условия, обичаи и традиции, демографски фактори, състояние на икономиката, равнище на цените и данъците и другите видове такси и т.н. Това е причината за различията в съдържанието, което икономистите влагат в понятието „издръжка на живота.

Според „железния закон” на Дейвид Рикардо^[4] повишаването на работната заплата над средствата необходими за физическото съществуване на хората може да бъде само временно явление. Той е имал основание за своето време, а и днес за някои от слаборазвитите страни, с висока раждаемост и ниска производителност. Законът не е валиден за икономически развитите страни.

Близка, или около размера на средствата, осигуряващи само физическо съществуване на работниците цена на труда се наблюдава в някои от страните на прехода. Причините са в дълбоката икономическа криза, ниската производителност на труда и ефективност на производството. При тези условия пазарът на труда се характеризира с високо предлагане и ниско търсене на работна сила, което намалява цената на пазара на труда.

Цената на труда не реагира по един и същи начин на промените в стойността на живота. Тя може:

• 
  Да се увеличава с процента на увеличаващата се издръжка, което означава запазване на жизнения стандарт непроменен;
  
• 
  Да се увеличава без да са настъпили промени в издръжката на живота, в резултат на което реалните доходи на работниците нарастват;
  
• 
  Да се увеличава с по-бавен темп от темповете, с които се увеличава издръжката на живота. В резултат на това реалните доходи на заетите спадат.
  

В отделните страни степента на намесата на държавата е различна. Тя се определя от характера на икономическата система, от социалната политика, доходите на населението, данъците, икономическото състояние на страната и други.

Намесата на държавните институции при определяне цената на труда в България е съществена. Държавата активно участва при:

• 
  определяне на минималната работна заплата; регулиране нарастването на средствата за работна заплата в държавните и общинските фирми;
  
• 
  определяне на средната заплата в организациите, финансирани от държавата;
  
• 
  определяне на задължителните вноски за осигуряване на работещите по трудов договор;
  
• 
  определяне на средствата за здравно обслужване;
  
• 
  определяне на задължителните изисквания за безопасност и охрана на труда;
  
• 
  определяне на начина за привеждане на цената на труда в съответствие с инфлацията.
  

• 
  образователното и професионално-квалификационното равнище на работещите, което предявява съответната длъжност или работа ;
  
• 
  отговорността на изпълняваната работа;
  
• 
  тежестта на труда;
  
• 
  условията на производствената среда.
  

По-високата образователна и професионална подготовка е фактор, който се отчита при определяне на трудовото възнаграждение,тъй като работната сила има по-висока производителност и създава повече и по-качествени продукти. По-високото възнаграждение мотивира работниците да увеличават професионалните си знания и умения, а работодателите да увеличават средствата за обучение и квалификация.

По принцип по-високата отговорност на изпълняваната работа предполага и по-висока цена на труда. По-отговорните дейности изискват по-голямо напрежение, специфична квалификация и на работната сила и по-големи разходи за подготовката й.

Тежестта на труда намира количествен израз в изразходваната енергия за единица време. Колкото по-голямо е количеството на по-тежкия труд от това на лекия или със средна тежест, при равни други условия, толкова по-голямо следва да бъде и възнаграждението

Количеството на труда се измерва с работното време. От продължителността на работното време зависят разходите на физическа и умствена енергия при дадено качество или специализация на труда - на извършваната работа. В границите на работното време се създава определено количество продукция. За едно и също време, при равни други условия, ако интензивността на труда нараства се създава по-голямо количество продукция. Интензивността на труда е понятие, с което се изразява степента на напрегнатост на труда или количеството жизнена енергия (физическа, умствена, психическа), която се изразходва за единица време.

При равни други условия, с нарастване на производителността на труда се увеличават, както количеството на произведената продукция, така и на приходите на фирмата от реализацията на нейната продукция. Това създава възможност на работодателя да увеличава цената на труда, но не в същата степен, в която нараства производителността. Стратегията на фирмата е поддържане на конкурентно способността на фирмата, а това предполага инвестиране на средства за нейното бъдещо развитие, включително и за издръжката на работната сила.

От макроикономическа гледна точка, ако производителността на труда не расте, или се намалява обемът на произведената продукция се съкращава. Ако в същото време доходите растат се създават предпоставки за инфлационно увеличаване на цените. Оттук следва, че когато „ при равни други условия” производителността на труда се снижава, обемът на производството намалява, а това означава да намалява и цената на труда.

Относителната договорна сила на работодатели и синдикати при колективното трудово договаряне. При договарянето работниците се стремят да не допуснат долната граница на цената на труда да бъде под равнището на доходите, които осигуряват възпроизводството на работната сила и издръжката на техните семейства. Интересите на работодателите за горна граница на цената на труда, определят равнище на разходи за работната сила, което може да съхрани конкурентно способността на фирмата.

Финансовите възможности на работодателя ( фирмата). Естествено е фирмите, които са в по-добро финансово състояние да определят по-висока цена на труда. В по-неблагоприятна ситуация са организациите с по-малки финансови възможности, когато се налага да поддържат по-висока цена на труда за да запазят квалифицираните си работници и специалисти.

Технологичната и производствената стабилност на фирмата. Най-често, технологичните и структурните промени в производството се съпровождат със структурни промени и в заетостта, производителността и финансовото състояние на организацията. Това налага коригиране на политиката по отношение на цената на труда и стратегията на човешките ресурси.

Факторите, от които зависи цената на труда си взаимодействат, взаимно се предполагат и допълват. Те действат едновременно, макар и с различна сила и интензивност, което предполага използване на комплексния подход при тяхното изследване и отчитане.

 ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ

Цена на труда

Труд и работна сила

Цена на труда в тесен смисъл

Цена на труда в широк смисъл

„Железен закон” за работната заплата

Елементи на цената на труда

Фактори на цената на труда

Производителност на труда

Интензивност на труда

Възпроизводствена функция на работната заплата

Стабилизираща функция на работната заплата

Мотивираща функция на работната заплата
ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА

1. 
   Посочете по какъв начин се определя понятието „цена на труда” от представителите на класическата школа (У.Пети, А.Смит и Д.Рикардо); марксическата школа и съвременната икономическа теория?
   
2. 
   Какви противоречия могат да възникнат между работодатели и работници, свързани с различията в гледните точки за цената на труда?
   
3. 
   Какви функции изпълнява цената на труда? Опитайте се да разкриете връзката и противоречията между тях.
   
4. 
   Кои са елементите на цената на труда и какво е съотношението между тях? Аргументирайте структуроопределящият характер на работната заплата.
   
5. 
   Анализирайте факторите, които влияят върху цената на труда! Кой от тях, според Вас има най-голямо значение при формирането на цената на труда?
   

1. 
   Владимирова, К. На пазара на труда в България. Безработицата и алтернативите за трудова заетост, С.,1995;
   
2. 
   Вучкова, Й. Кодекс на труда. Изменен и допълнен. В сила от 31 март 2001 гадина. ИК „А.Панов”, 2001;
   
3. 
   Международна харта за правата на човека, С., 1998;
   
4. 
   Стефанов, Л., Основи на управлението на заплатите, С., 1998;
   
5. 
   Стефанов, Л., Цената на труда, сп.”Икономика”, кн. 4;
   
6. 
   Шопов, Д. и др. Икономика на труда, С., 1999;
   
7. 
   Beardshaw, J. Economics2-end, pp.255-256;
   
8. 
   McConnell, C.R. & Stanley, L. Br., Economics, Eleventh Edition, pp. 592-613;
   
9. 
   Samuelson, P. A. & W. D. Nordhaus, Economics, Fourteenth Edition, pp. 231-247;
   
10. 
    Wonnacott P. & R. Wonnacott, Economics, Fourth Edition, pp. 650-687
    
11. 
    Устапеткова, Ж., Икономика на труда, Астарта, В.Т., 2007.
    

^[1] В понятието „цена на труда” различните икономически теории влагат различно съдържание. Представителите на класическата школа (У. Пети, А. Смит и Д. Рикардо) разглеждат цената на труда като цена, която се изплаща за използването на един от факторите на производството, необходима на работника да издържа себе си и семейството си.

^[2] Вж. Beardshaw, J. Economics2-end, pp.255-256; McConnell, C.R. & Stanley, L. Br., Economics, Eleventh Edition, pp. 592-613; Samuelson, P. A. & W. D. Nordhaus, Economics, Fourteenth Edition, pp. 231-247; Wonnacott P. & R. Wonnacott, Economics, Fourth Edition, pp. 650-687.

^[3] Вучкова, Й. Кодекс на труда. Изменен и допълнен. В сила от 2001 година. Коментар. Практическо приложение. ИК „А.Панов”, 2001, с.91.

^[4] В теорията на Дейвид Рикардо (David Ricardo 1772-1823) известна като „железния закон” за работната заплата се защитава тезата, че равнището на работната заплата, при всичките й колебания в последна сметка винаги трябва да се приближава към крайно оскъдния екзистенц-минимум, определян от стойността на средствата, необходими за физическото съществуване на работниците. Ако работната заплата надмине този минимум, повишеното благосъстояние ще способства за увеличаване на населението, а следователно и на предлагането на труд. Това ще предизвика засилване на конкуренцията между търсещите работа, което в крайна сметка ще доведе до понижаване на работната заплата до равнището на необходимите средства за физическото съществуване на работниците и техните семейства.