ТЕМА ОСМА ТЕОРИИ ЗА БЕЗРАБОТИЦАТА

Причините за безработицата и възможностите за нейното ограничаване са измежду най-дискутираните проблеми на пазара на труда.

Сред икономисти, политици и специалисти няма единен поглед върху безработицата и динамиката на трудовия пазар. За да се обхване широкото поле на безработицата добре е да обединим и представим в едно по-цялостно изложение причинно-следствения анализ, като допълним представата с видовете в които тя се проявява (някои от тях бяха разгледани в предходната глава). В настоящата тема ще се опитаме да обхванем по-значими и известни концепции за безработицата като:

1. Неокласическа теория за безработицата.

2. Кейнсианска концепцишя за заетостта и безработицата.

3. Теория за структурната безработица.   

4. Теория за двойствения пазар на труда.

5. Теория за „пълната заетост”и “естествената норма” на безработица.

6. Теорията  „инсайдери-аутсайдери”.

7. Макроикономически зависимости на пазара на труда:

7.1. Зависимост между безработицата и брутния вътрешен    продукт;

7.2. Зависимост между безработицата и свободните работни места.

7.3. Зависимост между безработицата, работната заплата и инфлацията. Крива на Филипс.

1.       НЕОКЛАСИЧЕСКА ТЕОРИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦАТА

 Неокласическата теория е доминираща парадигма в икономиката на труда. Тя е продължение и развитие на класическата концепция за заетостта и безработицата. За основоположник на неокласическата школа в икономиката се счита Алфред Маршал (1842-1924), основоположник на Кембриджската школа. В “Принципи на икономикса” (1890) Маршал въвежда концепции и аналитични подходи, които съставляват основния инструментариум и на съвременния икономикс (вж. също приложението към втора глава).

 Теорията на Маршал не е икономика на труда, но неговите концепции по микроикономика, приложени към проблемите на труда поставят основите, върху които по-късните икономистите изграждат неокласическата теория на труда. Сред последователите на А.Маршал, с чието име се свързва неокласическата концепция за заетостта и безработицата, е това на Артър Сесил Пигу (1877-1959) и неговите трудове - “Икономикс на благосъстоянието” (1919), “Теория на безработицата” (1933) и „Заетост и равновесие” (1941). Изследванията на Пигу върху монетарната политика, заетостта, безработицата и националния доход следват традицията на класическата школа.

За изходно начало неокласическата теория за безработицата има принципите на класическия подход: наличието на съвършено конкурентен пазар на труда и гъвкавост на заплатите. Според този подход равнището и динамиката на заетостта и безработицата се определят от взаимодействието на пазарното търсене и предлагане на труд. Поведението на икономическите субекти е в зависимост от реалната работна заплата, което предполага функциониране на икономиката при пълна заетост.

  На фигура 8.1. а) първоначалното равновесие е в точка Е₀ при равновесна заплата W₀ и равновесна заетост L₀. Ако предлагането на труд, под влиянието на неценови фактори нарасне от S_L0 до S_L1 това ще провокира намаляване на работната заплата до W₁, а наетите работници ще се увеличат до L₁. Равновесието ще се установи при пълна заетост. При гъвкави заплати нарушеното пазарно равновесие се възстановява автоматично, без необходимостта от външна намеса.        

Ако работната заплата под влияние на правителството или синдикатите се установи на равнище над равновесното, това ще се отрази върху търсенето на труд. Фирмите ще реагират като намалят търсенето на труд, в резултат на което ще възникне безработица.

 На фигура 8.1. б), равновесното състояние на пазара на труда е в точка Е₀ при равновесна заплата W₀ и равнище на заетост L₀. Ако работната заплата се установи над равновесното равнище - W₁, търсенето на труд ще се намали до L_1, точка Е₁ на кривата на търсенето на труд D_L. Равнището на заетостта ще спадне под равновесното и ще се формира безработица от L₀ до L₁. Ако такава ситуация се създаде на пазара, по-високата заплата, от една страна, ще ограничи търсенето на труд, а от друга, ще увеличи конкуренцията за работни места. Много от безработните, които търсят работа на равнище W₁ ще бъдат принудени да се наемат и на по-ниско равнище на заплащане. Като резултат от задействалият се механизъм, работната заплата започва да намалява и постепенно ще достигне равновесното W₀, търсенето на труд ще се увеличи до L₀, а равновесието пазара на труда ще се възстанови в точка Е₀.

Според класическата концепция в условията на съвършена конкуренция при гъвкави цени и работни заплати е възможна само доброволна безработица. Доброволната безработица обхваща онази част от търсещите работа, които доброволно не се включват в предлагането на труд, поради неудовлетвореност от равновесното равнище на заплащането. На графиката 8.1. б) тя се измерва с разстоянието от L₀ до L _max, в която се установява абсолютният размер на населението в трудоспособна възраст.

В неокласическата теория безработицата се разглежда като временно явление. Привържениците й смятат, че тя може да се преодолее с увеличаване гъвкавостта на работната заплата, с възможността й да се променя в зависимост от състоянието на пазара на труда. Тъй като причината за безработицата е работната заплата над равновесната, за да се възстанови пазарното равновесие тя трябва да се намали. Ако има фактори, които противодействат на намаляването й каквито са институционалните сили (синдикати, правителство) те трябва да се неутрализират.

Началото на кейнсианската концепция за заетостта и безработицата поставя широко известната книга на Джон Мейнард Кейнс (Keynes,John Maynard, 1883-1946) “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” (1936). Книгата е написана под непосредственото въздействие на голямата депресия от 1929-1933 година.

Кейнсианската теория има различен от неокласиците подход за обясняване на безработицата. Неокласиците търсят главната причина за безработицата в неравновесието на пазарите на труда като резултат на по-високите заплати. За Кейнс, неравновесието на трудовия пазар не е главният фактор за безработицата. Основната причина за него е недостатъчното съвкупно търсене на продуктовия пазар, което определя равнището на реалното производство, на заетостта и безработицата. Кейнсианският подход изхожда от три предпоставки:

1. негъвкави цени и работни заплати в условията на несъвършена конкуренция;

2. равнището и динамиката на заетостта на трудовия пазар е функция от съвкупното търсене на продуктовия пазар;

3. необходимостта от държавна намеса в икономиката.

Кейнсианската теория за безработицата стартира от разбирането за производния характер на търсенето на труд. Фирмата търси труд не заради самия него, а заради услугата която прави, измерена с произведения продукт. Според класическата безработица нарушеното пазарното равновесие в условията на съвършената конкуренция може да се възстанови чрез снижаване на работните заплати и увеличаване на заетостта. При кейнсианската безработица поради слабото търсене на произведената продукция и възможността тя да бъде реализирана, въпреки желанието работодателите не са в състояние да разширят производството и увеличат работните места, дори и при установилото се заплащане.Така на продуктовия пазар се появява излишно предлагане на стоки, а на трудовия - излишно предлагане на работна сила.

 Такава ситуация на пазара на труда, при която броят на търсещите работа при зададено равнище на заплащане, надхвърля броя на свободните работни места се дефинира като кейнсианска безработица.

Фигура 8.2. илюстрира механизма за формиране на безработицта в кейнсианския модел.



Фигура 8.2. Пазар на труда - кейнсиански подход.

 Първоначално пазарното равновесие се е установило в точка Е, при равновесна заплата W_E и количество L_E. При установяване на по-високото равнище на заплащане W₁, равновесието се формира в точка А, в резултат на което търсенето на труд се съкращава от L_E до L_A. По-високото възнаграждение увеличава предлагането в точка В на кривата на предлагането S_L. В едно и също време, от една страна по-високите и негъвкави работни заплати ограничават търсенето на труд и заетостта, а от друга, стимулират предлагането на труд. Разликата между желаещите да работят в точка В на кривата на предлагането S_L и броят на заетите в точка А на кривата на търсенето D_L определя размера на кейнсианската ( или принудителна) безработица.

Кейнсианската теория е насочена към изследване на заетостта и безработицата от гледна точка на изискванията за функциониране на макроикономиката в съответствие с принципа на ефективното търсене.За стимулиране на съвкупното търсене и адаптирането му към предлагането на труд Кейнс предлага намесата на държавата. Като средство за регулиране на съвкупното търсене той препоръчва да се използват бюджетната и парично-кредитната политика. 

Основни фактори, които според Кейнс определят дохода и заетостта^[1]:

• 
  пределната ефективност на капитала;
  
• 
  склонността към потребление;
  
• 
  количеството пари (паричната маса в обръщение);
  
• 
  предпочитанията към ликвидност;
  
• 
  парична (номиналната) заплата.    
  

1). Основната логика на неокласическата теория - в икономиката има достатъчен брой свободни работни места, поради което неравновесието на трудовия пазар може да бъде преодоляно с гъвкавост на работните заплати и цените. Оттук и защитата от неокласиците на пазарните механизми и ограничаване на социалните мерки ;

2. Основополагаща идея на Кейнс е стимулиране на икономиката и разширяване на съвкупното търсене чрез намесата на държавата. Инструментите за повишаване на търсенето са преди всичко фискалната и монетарната политика, които трябва да стимулират потреблението, инвестициите, производството и създаването на нови работни места в разширяване на заетостта и намаляване на безработицата.

3. ТЕОРИЯ ЗА СТРУКТУРНАТА БЕЗРАБОТИЦА

Възниква през 60-те и 70-те години (ХХ век) и е свързана с технологичните промени в производството и структурата на потребителското търсене, които на свой ред предизвикват промени в общата структура на търсенето на работна сила. Нейните привържениците се опитват да обяснят новите тенденции на пазара на труда - непрекъснатото създаване на нови работни места,  а в същото време нарастване на безработицата (както е известно, според модела на Джон Кейнс тя би трябвало да намалява).

 Привържениците на теорията за структурната безработица считат, че технологичните промени засягат не само новите, но и преди това създадените работни места. Основният проблем според тях е структурната небалансираност на пазарите на труда. Затова макроикономическата политиката за намаляването на безработицата следва да бъде насочена към организиране на интензивни общонационални програми за квалификация и преквалификация на безработните. Целта е приспособяване на работната сила към изискванията на свободните работни места. Възможност за преодоляване на структурното несъответствие на пазара на труда е и създаването на условия за по-голяма мобилност на безработните като например подобряване информираността за свободните работни места и разширяване дейността на бюрата по труда.

Тъй като „структурните” безработни не могат да получат работа без предварителна подготовка, допълнително обучение и преквалификация (а понякога и смяна на местожителството), тя има дълговременен характер и е сериозен проблем за обществото. Именно на това се дължи влиянието на теорията за структурната безработица върху правителствената политика за организирането и реализацията на целеви програми за професионално обучение.

4. ТЕОРИЯ ЗА ДВОЙСТВЕНИЯ ПАЗАР НА ТРУД         

Една от теориите за сегментирания пазар^[2], получила широко разпространение е теорията за двойствения пазар на труда. Тя е създадена в края на 60-те години на ХХ век от институционалисти като Питър Дьорингер, Майкъл Пайъри, Бари Блустоун и Бенет Харисън (Peter Doeringer, Michael Piorre, Barry Bluestone and Bennett Harrison) като опит да бъде обяснена дългосрочната безработица и бедността сред работниците в неравностойно положение на пазара на труда. Според тази теория, трудовият пазар е сегментиран на първичен пазар или основен сектор и вторичен пазар - второстепенен сектор.

Критерии за обособяването на двата типа пазари са:

• 
  Характеристиките на работните места;
  
• 
  Характеристиките на отделните работници.
  

Фирмите от основния сектор, които предлагат по-добри работни места разполагат с много по-голям избор от кандидати за работа. При вземане на решение кого да наеме, работодателят класира кандидатите според това, кой има най-голяма вероятност да притежава желаните качества като надеждност, дисциплинираност, податливост на обучение, умение да се работи в колектив.Сред дуалистите е разпространено мнението, че в резултат на дискриминацията малцинствените групи имат малък шанс да бъдат назначени в основния сектор. Така те попадат в капана на вторичния сектор като са принудени да се адаптират към ниските заплати и неблагоприятните условия на работа.

Теорията за двойствения пазар на труда използва различни подходи при анализиране на безработицата в двата сектора на икономиката. Безработицата на първичния пазар се обяснява с теорията на Дж. Кейнс за недостатъчното търсене, което не осигурява балансираност между броя на търсените и броя на свободните места. При обяснението на безработицата във вторичния сектор се използва структурната теория. В политиката за намаляване на безработицата теорията за двойствения пазар очертава две направления. Към първото се отнасят държавните програми за финансиране и стимулиране на професионалното обучение, което да осигури необходимата квалификация на работниците от вторичния пазар на труда. Второто се свързва с политиката на правителството, насочена към създаване на предпоставки и възможности за преодоляване на ограничената подвижност между вторичния и първичния пазар на труда.

Привържениците на теорията за двойствения пазар на труда при търсенето на пътища за намаляване на безработицата, изхождат от особеностите на двата сектора. В зависимост от тези особености, дуалистите предлагат прилагането на едни или други инструменти на кейнсианската и структурната теория за безработицата.

В условията на развита пазарна икономика, както показват икономико-статистическите данни от емпиричните изследвания абсолютна заетост е невъзможна. Под въздействие на пазарните сили, известна част от работната сила винаги остава незаета и се изразява във текуща и структурна безработица. Двата типа безработица се считат за неизбежни и дори в някаква степен желани (от микроикономическа и макроикономическа гледна точка), тъй като се дължат на процеси, свързани с мобилността на работната сила и характера на производството. “Пълната заетост” може да се дефинира като заетост, която осигурява ефективно и рационално използване на работната сила, оптимално функциониране на икономиката. Тя е състояние на балансираност между пазара на труда и потребностите на икономиката, т.е. когато броя на търсещите работа и броя на предлаганите работни места си съответстват.

 Пазарът на труда се балансира при наличието на двете форми на безработица - фрикционната и структурната, или пълна заетост се достига в случаите, когато цикличната безработица е равна на нула^[3]. Именно това равнище на безработица - съвкупността от фрикционната и структурната безработица при пълна заетост икономистите наричат „естествено равнище ”на безработица^[4].

UP = UF + US, където

UP e естествено равнище на безработица;

UF - фрикционна безработица;

US - структурна безработица.

Концепцията за “естественото равнище” на безработица е опит за съчетаване на микроикономическия (теорията за пределната производителност) с макроикономическия подход за обяснение и анализ на безработицата.

Естественото равнище на безработица е един от показателите в макроикономиката, с който се измерва равновесието на труда и производствения потенциал на икономиката (реалният обем на продукцията, който икономиката е в състояние да произведе при “пълно използване на ресурсите”).

Корените на теорията за “естественото равнище” на безработица следва да се търсят в схващанията на монетаристите (Милтън Фридман и неговите последователи от Чикагската школа) за връзката между реалната работна заплата, заетостта и инфлацията^[5]. Когато безработицата е в рамките на естественото си равнище, факторите, които предизвикват повишаване или намаляване на реалната работна заплата са в равновесие; цените са относително стабилни; безработицата и инфлацията - най-ниски. Ето защо естественото равнище на безработица се приема като “барометър”, който отчита и най-малките отклонения в макроикономическото равновесие - измененията в Брутния вътрешен продукт (БВП), заетостта и инфлацията.

Практическото определяне на естественото равнище на безработица, далеч не е така лесно и ясно, както теоретичното схващане за него. Добре известно е обаче, че то винаги е по-голяма от нула. Икономистите най-често го определят за известно време, като използват за база някой от периодите, когато икономиката е в състояние на пълна заетост и относително стабилни цени. Например, в САЩ за естествено равнище на безработица в средата на 60-те години (ХХ век) се приемат 4,5%; 70-те - 5,5%; 80-те - 6,5% и сега примерно между 5 и 6%.

6. ТЕОРИЯТА  „ИНСАЙДЕРИ-АУТСАЙДЕРИ”

Теорията „инсайдери-аутсайдери” възниква през 80-те години на ХХ век, когато западноевропейските страни се сблъскват с висока безработица.

Моделът „инсайдери-аутсайдери” прави опит да обясни причините за устойчивостта на безработицата със специфичните особености във формирането на работната заплата. Основната идея на концепцията е, че заетите - инсайдери във фирмата оказват съпротивление срещу увеличаване на заетостта и наемането на безработни - аутсайдери. При рязка промяна в пазарната конюнктура работодателят е принуден да освобождава заети -инсайдери, с което безработицата се увеличава. Когато фирмата се стабилизира заетите, представени от синдиката, се съпротивляват срещу увеличаване на заетостта и назначаването на безработни - аутсайдери. Съпротивата на инсайдерите се изразява в политиката им за увеличение с такъв размер на възнаграждението, че за фирмата да бъде по-изгодно да се установи на по-ниско равнище на производство и заетост.

 Целта на провежданата от инсайдерите политика, е договаряне на възможно най-високото равнище на работна заплата, което при това не трябва да бъде толкова високо, че фирмата да замени инсайдери с аутсайдери, и когато приходите й нарастват да предприеме назначаване на безработни от външния пазар. Силата на инсайдерите се обяснява с високите разходи на работодателя, свързани с освобождаване на заетите и разходите по назначаване на аутсайдерите. При отстраняването на даден инсайдер фирмата губи инвестициите вложени в специфичния човешки капитал. Когато наема нови работници тя прави разходи за въвеждането им в работата, които включват разходи за обучението на новоназначените, за тяхната квалификация и преквалификация. Освен това фирмата ще губи и от по-ниската производителност на новоназначените през периода на тяхното обучение. Колкото по-високи са тези разходи, толкова по-подвижни са границите за договаряне между синдикатите и работодателя и толкова по-малко са шансовете на инсайдерите да бъдат заменени от фирмата, с желаещите да работят аутсайдери.

Делението на инсайдери и аутсайдери се използва и в други модели. Представен в този си вид моделът „инсайдери-аутсайдери” представлява опростен вариант. Общото във всички тях е, че синдикатите представляват интересите само на заетите - инсайдерите, но не и на (дългосрочно) безработните - аутсайдерите, въпреки че все пак предприемат действия за тяхната защита.

 По отношение на емпиричната значимост на моделите „инсайдери-аутсайдери” икономистите са критично настроени. Счита се, че засега теоретичния модел едва ли се реализира в този си вид на практика. В много от случаите, основните въпроси се решават по-скоро на равнище сектор, отколкото на равнище на отделна фирма^[6].

Икономическата теория и практика по безспорен начин са доказали прякото взаимодействие между динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) и измененията в безработицата. По-скоро, продължава да бъде спорен въпроса за количествените съотношения на взаимодействието като съотношението между темпа на икономически растеж и процентната промяна в равнището на безработица.

Съществената и повтарящата се връзка и взаимозависимост между БВП и безработицата в икономическата теория е известна като закон на Оукън (Arthur M. Okun)^[7]. Според Оукън, колкото по-високо е равнището на фактическия реален БВП, толкова той е по-близко до потенциалния реален БВП, толкова по-ниско трябва да бъде фактическото равнище на безработицата (YáUâYâUá). Фактическото равнище на безработица се изравнява с естественото равнище на безработица (U=U* ) в този случай, когато фактическият обем на реалния БВП е равен на потенциалния обем на реалния БВП Y=Y*, така че Y/Y*=1. Всяко увеличение на безработицата над естественото й равнище с единица, или обратно води до нарастване на разрива между фактическия и потенциалния БВП в определени проценти.

Математически законът на Оукън се представя във вид на линейна функция от типа:

U = U* - g. [100. (Y/Y*) - 100], където

U e фактическо равнище на безработица;

U* естествено равнище на безработица;

Y реален БВП;

Y* потенциален БВП;

g коефициент на продукта.

Числото 100 пред коефициента на продукта се използва за да се изрази в проценти този коефициент, а след него, за да се получи в проценти равнището на безработицата. Според първоначалните изчисления на Оукън, на всеки 3% намаляване на фактическия реален БВП по отношение на потенциалния реален БВП фактическото равнище на безработицата нараства с 1%, т.е. 1% g = 1/3 = 0,33 (или обратно, увеличението на безработицата с 1% води до намаление на БВП с 3%). По-късно изследванията показват, че това съотношение е близко към g =(1/2,5) =0,4. Коефициентът се изчислява на основата на емпирични изследвания, поради което е различен за отделните икономики, както е различно и естественото равнище на безработица.

Изследвайки взаимозависимостите между темповете на БВП и измененията в процента (нормата) на безработица, за периода 1900-2000 година у нас, Васил Цанов (ИИБ) констатира^[8]:

• 
  отрицателна корелационна зависимост;
  
• 
  относително висок коефициент,  - 0,63;
  
• 
  най-ниските равнища на безработица съответстват на годините с регистриран икономически растеж;
  

За равновесието на трудовия пазар от особено значение са, от една страна, промените в броя на работните места, и от друга, броя на безработните. Между безработицата и свободните работни места съществува определена взаимозависимост. Обратната зависимост между броя на безработните и броя на свободните работни места е илюстрирана на фигура 8.3.

Ординатната (вертикалната) ос измерва свободните работни места, а абсцисната (хоризонталната) ос - броя на безработните. По линията с 45⁰ наклон - 0А, броят на свободните работни места е равен на броя на безработните търсещи работа - ситуация съответстваща на дефиницията за пълна заетост. Точка над 45⁰ линия представлява излишък в търсенето на труд, а точка под линията - излишък в предлагането.

 Текущата зависимост между броя на безработните и броя на свободните работни места е описана чрез изпъкналата към началото на координатната система крива В_1, позната като Бевъридж (Beveridge) крива, кръстена на Sir William Beveridge (британски икономист). За всяка структура на трудовия пазар кривата на Бевъридж показва, как свободните работни места и безработицата U/V варират по време на бизнес циклите^[9].

Стартирайки от някаква позиция на пълна заетост, каквато е точка G на върха на цикъла, икономиката се придвижва нагоре по кривата В₁ до точка L. В точка L търсенето на работа надвишава предлагането, показано от излишъка на работни места, отнесен към безработицата U₂. Обратно, с началото на рецесия броят на свободните места ще се съкратят, тъй като фирмите ще намаляват темпа на наемането, докато безработицата ще се увеличава и рефлектира върху движението надолу по кривата В₁ до точка М. В точка М, безработицата е U₂. Ако икономиката е била в пълна

заетост (точка G), равнището на безработицата е U₁. Разликата U₂ - U₁ измерва количеството на цикличната безработица, остатъкът се дължи на текущата и структурната безработица. Увеличаването на текущата и структурната безработица е показано с изместването на кривата на Бевъридж от В₁ до В₂ - от точка G до точка N, където безработицата е U₃.

 Как да се определи на какви причини е резултат движението от точка G до точка N - фрикционни или структурни?

 Един от начините е да се следи отклонението на свободните работни места и безработицата. Например, широко разпространен растеж на свободни работни места и безработицата в индустрията ще индикира текуща безработица; концентрацията на свободни работни места в една сфера от икономиката и на безработицата в друга, ще сочи към структурна безработица. Друг начин е отчитането на статистическите данни от наблюдението на продължителността на безработицата. Когато се увеличава делът на безработните, които дълго време са нямали работа, структурните проблеми ще стават по-важни.

Нарастването на безработицата може да се дължи и на комбинация от недостиг на търсене и структурна безработица, когато например фалират фирми и предприятия от един отрасъл, без в същото време някой друг отрасъл да се създават свободни работни места. Графично този процес е представен от хоризонталното движение от G до точка N. До известна степен намаляване на високата безработица може да се постигне с увеличаване на съвкупното търсене, което от своя страна би допринесло за преодоляване на кризата в отрасъла като възстанови на работа, някои от освободените работници.

 Друг начин за ограничаване на безработицата е създаване на нови работни места, в някои от другите отрасли на икономиката, където могат да бъдат привлечени освободените работници. Всички тези начини за въздействие върху безработицата могат да върнат икономиката до пълна заетост - точка К, структурната безработица обаче все още ще нараства в U₂ - U₁. Изводът който се налага е, че съвкупното търсене може да намали част от структурната безработица, но не може да я елиминира.

Безработицата и инфлацията са две сложни, самостоятелно обособени икономически променливи, с които е свързана макроикономическата нестабилност. Между тях съществува определена връзка и взаимозависимост, която въпреки оживените дискусии между икономистите не се оспорва. Концепцията за зависимостта между темпа на инфлация и равнището на заетост лежи в основата на дискутираните модели на икономическата политика за регулиране на съотношението между тях и оценка на макроикономическата оптималност. Нееднозначността на препоръките за регулиране на съотношението между двата феномена се дължи главно на различията в изходните теоретико-методологически позиции, от които се интерпретира проблема. Счита се трудно може да се осъществи успешна антиинфлационна политика, без тя да бъде заплатена с по-висока безработица^[10].

 Когато се анализират причините за безработицата и възможностите за преодоляването й връзката между безработица и инфлация не може да бъде пренебрегната. Тази връзка и взаимозависимост се изследва от Олбън Филипс (1914-1975), известен английски учен - инженер/икономист още в края на 50-те години на ХХ век.

През 1958 година, в списание „Икономист” Филипс публикува статия озаглавена „Съотношение между безработицата и степента на изменение на паричната работна заплата във Великобритания” (The relation between unemployment and the rate of change in money wage in the United Kingdom, Economica 25, № 100, 1958). В статията Филипс изследва връзката между равнището на безработица и темпа на изменението на номиналната работна заплата във Великобритания за периода от 1861 до 1957 година. С помощта на емпирични доказателства той успява да разкрие и изведе съществена, трайна обратна зависимост между снижаване равнището на безработицата и процентната промяна на номиналната работна заплата. Графичното представяне на зависимостта е известна като крива на Филипс - фигура 8.4.

 Филипс констатира, че колкото по-ниско е процентното изменение на безработицата, толкова по-висок е процентът на изменение на номиналната заплата, и обратно. В лявата част на кривата по-малкото намаление на безработицата от U₂ до U₁ (фиг.8.4.), води до по-голямо увеличаване на работната заплата - от W₂ до W₁ (от точка В до точка А)., отколкото в дясната част на кривата, където намаляването на безработицата е от U₄ до U₃, а заплащането се увеличава от W₄ до W₃ (от точка D до точка С).

Логическите аргументи на Филипс се свеждат до причините, които пораждат двата типа инфлация: а) инфлация, предизвикана от излишъка на търсене; б) инфлация, подтиквана от нарастването на разходите ( вж. обясненията в приложението).

В първия случай, когато търсенето на стоки и услуги превишава предлагането и цената им расте, това стимулира производството и търсенето на труд. В условията на ниска безработица търсенето на работна сила повишава работната заплата още по-силно. Колкото безработицата е по-ниска, толкова на всеки един процент намаляване на равнището на безработица съответства по-висок процент в прираста на номиналната работна заплата (лявата част на кривата- движението от точка В до точка А - фиг. 8.4.).

Инфлацията, предизвикана от разходите има два главни източника: а) увеличаването на номиналната работна заплата и б) нарастването на цените на суровините и енергията. Инфлацията от повишаване на заплатите е разновидност на инфлацията, обусловена от ръста на разходите. При определени обстоятелства инфлация може да възникне с увеличаване на заплащането под натиска на синдикатите на равнище, по-високо от това, което би се установило на трудовия пазар под въздействие на търсенето и предлагането. Производителите ще реагират като съкратят производството на стоките и услугите, а това от своя страна ще доведе до намаляване на предлагането и повишаване на цените. Инфлацията на разходите се характеризира с ниско равнище на инфлация и високо на безработицата (дясната част на графика - движението от точка D до точка С, фиг. 8.4.).

 .

  В рамките на модела на кривата на Филипс за връзката между безработица и инфлация се приема, че съществува едно неускоряващо равнище на безработица, при постоянен темп на инфлация (NAIRU - Non-Accelerating inflation Rate of Unemployment). Това „равновесно равнище на безработица” не следва да се приема като синоним на „естествената норма на безработица”, въведено от М. Фридман. „Инфлационно стабилната квота на безработица” е противоположна на понижаването на степента на заетост, която е съвместима с постоянен темп инфлация, т.е. NAIRU може (но не е задължително) да е по-висока от „естествената безработица”, ако икономическата политика въз основа на мотивите на разпределение, които не са свързани с инфлационната стабилност, трябва да допусне равнище на безработица, по-високо от функционално обусловеното^[11].

Когато анализът е пренесен към обратната зависимост между равнището на безработица и темпа на инфлация се появява редуцираната крива на Филипс (фигура 8.5.). Икономистите се аргументират с наличието на трайна зависимост между прираста на работната заплата и темпа на повишаване на цените. Както и при оригиналната крива на Филипс (фигура 8.4.), така и при редуцираната, лявата й част се характеризира с високо равнище на инфлация, а долната част н с по-ниско равнище на инфлация. Това се дължи на причините, които пораждат инфлацията - излишъкът на търсене и нарастването на разходите, както и при оригиналната крива на Филипс.

 Редуцираната крива на Филипс показва връзката между инфлация и безработица. Повишаването на равнището на работната заплата с 3% годишно е съвместим с нула инфлация, ако 3% представлява годишното повишаване на производителността. Изследването показва, че колкото по-близо е икономиката до пълна заетост, толкова по-голямо би било равнището на инфлация. Графиката (8.5.) основаваща се на оригиналната  крива на Филипс потвърждава това. Тя показва, че ако безработицата е на равнище 5,5%, в такъв случай инфлацията ще бъде нула.

Кривата на Филипс има отрицателен наклон, което се дължи на обратната зависимост между равнището на безработица и темпа на инфлация. Наклонът на кривата илюстрира така наречената „компромисна теория” на инфлация. Според тази теория, обществото може скъпо да заплати за по-ниското равнище на безработица, ако то е готово да заплати с цената на по-висок темп на инфлация.

Емпиричните доказателства на Филипс за връзката между безработица и инфлация се оказват валидни до средата на 60-те години (ХХ век), т.е. за периода, който той е проучил. По-късно, 70-те - 80-те години (ХХ век) връзката се разрушава и кривата на Филипс се поставя под съмнение. Високият ръст едновременно на безработица и инфлация, който се наблюдава, (особено по време на рецесията от 1973-75 година) не можеше да бъде обяснен с кейнсианската теория и кривата на Филипс. Новото явление „стагфлация” - в едно и също време нарастване на равнището на безработица и темпа на инфлация породи нови схващания, като хипотезата за „естественото равнище на безработица”, теорията за адаптивните очаквания” и „теорията за рационалните очаквания”, интегрирайки кривата на Филипс в дългосрочен период.

Според Милтън Фридман и и Едмунд Фелпс, които разработват теорията за „естественото равнище на безработица” зависимостта между инфлация и безработица е възможна само в краткосрочен период. Те не приемат инфлацията като „задължителна и неизбежна цена” на по-високата заетост и оспорват схващането за постоянната необходимост от компромис между безработица и инфлация.

 Според монетаристите съществува определено равнище на безработица, което не се определя от паричните фактори и не предизвиква инфлация. Освен това, когато икономическите субекти имат възможност да прогнозират и в своите контракти отчитат предстоящите изменения в цените ( теорията рационалните очаквания) се постига елиминиране на внезапни изменения на цените и безработицата. Според тези схващания промени в цените и заетостта са възможни само при неочаквана инфлация. Изводът, до който стигат монетаристите: кривата на Филипс за анализа на връзката между безработица и инфлация е приложима само в краткосрочен период и то при условията на инертната инфлация (инфлация, при която равнището на цените равномерно и постоянно нараства; формира се на потенциалното равнище на производство или при естествено равнище на безработица).

 Дългосрочната крива на Филипс РС _LR (фигура 8.6.) е съвършено нееластична. В дългосрочен период не съществува компромис между безработица и инфлация. При естествено равнище на безработица е възможно нарастване само на инфлацията, ако съвкупното търсене се увеличава. Така че, дългосрочната крива на Филипс съвпада с дългосрочната крива на съвкупното предлагане (AS_LR). Освен това, допускайки по-голяма инфлация, ние не сме в състояние перманентно да реализираме ниско равнище на безработица. Експанзионистичната политика на търсенето е причина за по-ниско равнище на безработица само по време на неравновесие. Когато работниците и работодателите са сключили предварително договори за очакваното равнище на инфлация те имат възможност да се приспособят. Затова безработицата ще гравитира близко до равновесното естествено равнище - ОU_Е-1. PC₀, PC₂, PC₄ представляват краткос,рочна крива на Филипс, базираща се на различните очаквания за инфлация. Например, ако правителството се опита да намали безработицата до ОU_M, това причинява инфлация от 4% (точка М). При положение, че инфлацията се стабилизира на 4% работодателите понижават заетостта обратно до точка В. В този случай избавянето от инфлация включва увеличаване на безработицата до ОU_Е-2, защото икономиката се измества към очакваната крива на Филипс РС₄. Подчертаната пунктирана линия ОU_Е-2 отразява повишаването на естественото равнище на безработицата. Аналогични са обясненията за увеличаване на равнището на безработица при 4% и повече инфлация.

В теоретическите модели взаимозависимостта между безработица и инфлация е изследвана върху класическото разбиране за пазарното стопанство. Квазипазарното стопанство у нас безспорно определя специфичната среда в която си взаимодействат безработица и инфлация.. Емпиричните изследвания и оценки, потвърждават наличието на слаба зависимост между инфлация и безработица за периода на 90-те години като цяло^[12]. Това дава основание да се смята, че взаимодействието между безработицата и инфлацията в условията на прехода към пазарна икономика носи особеностите на този преход^[13].

 ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ

Неокласическа теория за заетостта и безработицата

Кейнсианската концепция за заетостта и безработицата

Класическа безработица

Доброволна безработица

Принудителна безработица

Структурна безработица

Първичен пазар на труда

Вторичен пазар на труда

Пълна заетост

Естествено равнище на       безработица

Инсайдери

Аутсайдери

Брутен вътрешен продукт, заетост и инфлация

Безработица и свободни работни места

 Крива на Бевъридж

 Инфлационна теория на

 компромиса

 Крива на Филипс

 Редуцирана крива на Филипс

 Дългосрочна крива на Филипс

 Стагнация

 
_{ВЪПРОСИ  ЗА  САМОПОДГОТОВК}

1. 
   Според класическият модел   на заетостта икономиката функционира  при пълна заетост. Кои са причините?
   
2. 
   Кога и при какви обстоятелства възниква класическата безработица и как тя се обяснява?
   
3. 
   Как разбирате и ще обясните  доброволната безработица?
   
4. 
   Как кейнсианската концепция аргументира принудителната безработица?   Какви икономически връзки и взаимозависимости изразява?
   
5. 
   Обяснете как ще се отрази хеперинфлацията на работодателите, работниците,  на тези които са изплащат заем на банките?
   
6. 
   Каква е връзката между фрикционната, структурната и цикличната безработица и свободните работни места? Опитайте се да ги разграничите като използвате графичното изражение с помощта на кривите на Бевъридж.
   
7. 
   Възможно ли е едновременно да се увеличи номиналната ви заплата и намали реалната? Кой губи от инфлацията? Как оценявате нейните последствия за работодателя, правителството, банките, икономиката като цяло?
   
8. 
   Как оценявате „компромисната теория” на инфлацията?
   
9. 
   Опитайте се да представите графично оригиналната, редуцираната и дългосрочната крива на Филипс. Анализирайте  ги.
   
10. 
    Стагфлацията е едновременно развитие на  инфлация , статично или намаляващо производство и заетост. Съгласни ли сте с това твърдение и ако сте, аргументирайте се.
    

1. 
   Банък, Г., Р. Бакстър и Е. Дейвис, Световен речник по икономикс, Б., 1992.
   
2. 
   Иванов, Л. Зависимост между инфлацията и безработицата в България през годините на прехода, „Икономическа мисъл”, кн. 4., С., 2000.
   
3. 
   Кейнс, Дж. М., Обща теория на заетостта, лихвата и парите, С., 1993.
   
4. 
   Райхлин, Э., Основы экономической теории. Безработица и инфлация. М., 1998.
   
5. 
   Устапеткова, Ж.,  Д.Златева, Инфлация и безработица: концепции и факти, Известия кн.1, ИУ, В., 1997.
   
6. 
   Франц, В., Пазарът на труда, С., 1996.
   
7. 
   Фишър, С., Дорнбуш, Р. и Р.Шмалензи, Икономика. Основи на микро и макроикономиката, С., 1997.
   
8. 
   Фридман, М., Немирството на парите. Епизоди от монетарната история, С., 1994.
   
9. 
   Цанов, В., П. Луканова, Безработицата в България: макроикономически взаимодействия и възможности за редуциране, i.  С., 2000.
   
10. 
    McConnell, C. R., and S. L. Brue, Economics, Priciples, Problemsq and Policies, Eleventh Edition, McGraw-Hill Publishing Company.
    
11. 
    11.Marcia Freedman, Labor Markets: Segments and Shelters, Montclair, N. J. Allanheld, Osmun and Co., 1976;
    
12. 
    Loveridge R., A.L. Mok, Theories of Labor Market Segmentation, Boston: Martinus Nijhoff, 1979.
    
13. 
    Устапеткова, Ж., Икономика на труда, Астарта, в.т., 2007.
    

^[1] Кейнс, Дж. М., Обща теория на заетостта, лихвата и парите, С., 1993, с.318

^[2] Според много икономисти конкурентната сфера на всеки човек е ограничена от образованието, професионалната подготовка, местонахождението. Въпреки такива бариери, ограничаващи мобилността  на работниците, все пак повечето професии са относително отворени за конкуренция. Привържениците на сегментирания пазар твърдят тъкмо обратното: трудовият пазар е разделен с плътни бариери, които пречат на  навлизането отвън от определени групи работници и успешното им конкуриране на даден пазар на труда. Причини за сегментиране на трудовия пазар или бариерите за свободно конкуриране на работниците могат да бъдат:

• 
  наличието на вътрешен пазар на труда, който не позволява на работниците от вторичния пазар да се състезават за свободните работни места във фирмата;
  
• 
  дискриминацията, която ограничава работници от определена раса, пол от възможността да се  конкурират за желаните от тях по-добри работни места;
  
• 
  правилата на синдикатите за наемане на работници, които ограничават конкуренцията за работни места до тези, които са регистрирани в синдиката или са на висока длъжност в компанията;
  
• 
  законите за придобиване на разрешително за работа, които ограничават навлизането на нови специалисти в една професия, като правят изпита за спечелване на работното място труден с  налагането на  допълнителни изисквания .
  

^[3] Вж. McConnell, I. R., and S. L. Brue, Economics, Principles,problems, and Policies, Eleventh Edition, p. 160.

^[4] Фишър, Ст., Р. Дорнбуш и Р. Шмалези, Икономика. Основи на микро и макроикономиката, С., 1991, с.615

^[5] Вж. Фридман, Милтън, Немирството на парите. Епизоди от монетарната история, С., 1994.

^[6] Вж. по-подробно Франц, В. Пазарът на труда, цит. съч., с. 309-314.

^[7] .Вж. Райхлин, Э. , Основы экономической теории. Безработица и инфляция, М., Наука, 1998, с.11-12.

^[8] Цанов, В., П. Луканова. Безработицата в България: макроикономически взаимодействия и възможности за редуциране, С., 2002, с.46-56.

^[9] Kaufman B. E., The economics …Цит. съч., с. 697-699.

^[10] Вж. Франц, В. Пазарът на труда, С., 1996, с.370.

^[11] Вж. Франц, В. Пазарът на труда ….Цит. съч., с.378.

^[12] Вж. Цанов, В., П.Луканова, Безработицата в България: Макроикономически взаимодействия и възможности за редуциране; Иванов, Л., Зависимост между инфлацията и безработицата в България през годините на прехода, Икономическа мисъл, кн. 4, 2000 и др.

^[13] 2. Вж. по-подробно Устапеткова, Ж., Д.Златева, Инфлация и безработица: концепции и факти, Известия, Списание на ИУ, В., 1997, кн. 1., с.38-39.