ТЕМА ТРЕТА СЪВЪРШЕНИЯТ ПАЗАР НА ТРУДА

Изходна позиция в теорията за работната заплата и заетостта е анализът на пазара на труда при съвършена конкуренция. Моделът на съвършената конкуренция най-пълно илюстрира как чрез взаимодействието между търсенето и предлагането се формира равнището на заплатите и заетостта.

Темата съдържа основни въпроси на съвършения пазар на труда:

1. Обща характеристика на модела на съвършения пазар на труда.

2. Търсене на труд в съвършения пазар на труда.

3. Предлагане на труд в съвършения пазар на труда.

4. Равновесие на съвършения пазар на труда.

4.1. Формиране на равновесната заплата;

4.2. Рентен елемент в цената на труда.
1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МОДЕЛА НА СЪВЪРШЕНИЯ ПАЗАР НА ТРУДА

В границите на функциониране на пазарната структура – установилите се правила и критерии, фирмите притежават способността да въздействат върху пазара. От силата на това въздействие зависи степента на конкурентноспособността на пазарната структура. С най-ниска степен на въздействие от страна на фирмата върху пазара се характеризира съвършената конкуренция.

 Моделът на конкурентния пазар на труда се основава на следните по-важни условия:

1. 
   Наличието на много и малки бизнес- единици търсещи труд, които не влияят върху формирането на цените и заплатите;
   
2. 
   Предлагащите труд са много и недостатъчно големи единици за да влияят при определяне на заплатите;
   
3. 
   На пазара на труда се конкурират работници с еднаква квалификация и възможности, и работни места с еднакви качествени  характеристики ( трудовият пазар е хомогенен). Не съществува каквато и да е трудова дискриминация по отношение на пол, възраст, раса;
   
4. 
   Търсещите и предлагащите труд са независими един от друг и не си влияят помежду си;
   
5. 
   Липсват бариери за движението на хората от едно място на друго, съществува пълна мобилност на трудовия пазар;
   
6. 
   Цената на труда се определя единствено от пазарните сили на търсенето и предлагането; няма институционални ограничения; държавата не се намесва при определяне на заплатите, което означава, че работодателите не могат да бъдат ограничавани по отношение на заплащането;
   
7. 
   Работодателите и работниците са добре информирани за цените и заплатите;
   
8. 
   Всички работни места се заемат само чрез пазара на труда, т.е. не съществува вътрешен пазар;
   
9. 
   Нито една от страните на пазара на труда не обединява интересите си в организации, които да се стремят да въздействат върху равнището на заплатите;
   
10. 
    В своя избор, работодателите се стремят към максимизиране на печалбата, а работниците към по-висока заплата. Допълнителните придобивки нямат съществено значение. Предлагащите труд, при равни други условия ще предпочитат по-голямата пред по-малката заплата, а работодателите – по-голямата печалба, пред по-малката.
    

Съвременна характеристика на реално съществуващите пазари на труда е несъвършената конкуренция. Предпоставка за техният анализ обаче е моделът на съвършено конкурентния пазар.

2. ТЪРСЕНЕ НА ТРУД В СЪВЪРШЕНИЯ ПАЗАР НА ТРУДА

Основни действащи лица на пазара на труда са купувачите и продавачите на труд. В пазар с идентична работа и хомогенна работна сила конкуренцията ще причини изравняване на часовата норма на заплата. Очевидно, никой работодател няма да плати повече за работата на един човек с определена квалификация, отколкото да кажем на човек със същите умения. Съвършеният пазар на труда регулира, както цената на труда, така и разпределението на работната сила и заетостта.

Кривата на търсенето на труд за съвършено конкурентната фирма е с отрицателен наклон – тя се движи надолу и надясно, както кривата на търсенето на отделната стока от продуктовия пазар (фиг.3.1.).

При равни други условия, колкото по-голямо е заплащането, толкова по-малък ще бъде броя на заетите работници; по-голямо количество труд ще се търси на по-ниски цени и по-малко количество – на по-високи цени.

 Низходящият наклон на кривата на търсенето на труд се дължи на обратната зависимост между цената на труда и търсеното количество от него. Работодателят купува трудовите услуги след оценяване на вероятния принос, който те ще имат в създаването на дохода. При еднакви други условия ще се търси по-малко количество труд, ако се вдига цената – надницата или часовата норма, която трябва фирмата да плати за да си осигури най-голяма изгода от услугата на работната сила. Това означава, че върху търсенето на труд, както и върху търсенето на стоки на продуктовите пазари определящо значение има цената.

Кривата, която изразява търсенето на труд на фигура 3.1. илюстрира връзката между промените в заплащането и търсенето количество труд, абстрахирайки се от всички останали фактори. При равнище на заплащане W1, броят на заетите ще бъде L1. Ако заплащането се намали от W1 на W2, а заетостта ще се увеличи от L2 до L1 . Кривата на търсенето на труд илюстрира алтернативните комбинации между заплащане и заетост. Тя отразява реакцията на работодателя по отношение на количеството труд, когато възнаграждението се променя. Защо е така? Както е добре известно, при увеличаване цената на дадена стока, потребителите се ориентират към търсенето на друга, аналогична на нея, но с по-ниска цена. По-високото възнаграждение на труда, означава по-големи производствени разходи за фирмата и по-висока цена на стоката произведена с него. Ако например работодателите на автобусните фирми осигурят по-високи заплати за шофьорите от тези, които изплащат в железопътния транспорт, при равни други условия, цената на автобусните билети ще бъде по-висока и пътниците ще използват повече влаковете. Броят на пътуващите с автобуси ще се намали, което ще доведе до съкращаване на линии и шофьори. Очевидно, и на трудовия пазар важи закона: колкото по-висока е цената, възнаграждението на труда, при равни други условия, толкова по-малко е неговото търсене. Както казва У. Енгелс (W. Engels) “за труда важи същото като за бананите, ж.п. билетите и килимите: когато цената се повиши, търсенето спада”.

Да обобщим: Търсенето на труд е в обратна зависимост между броя на заетите и размера на заплащането. Тази обратна зависимост има силата на закон, както за отделната фирма, така и за конкретния пазар на труда като цяло. Кривата на търсенето е насочена надолу и надясно, и показва склонността на работодателите да наемат повече работна сила – труд, когато работната заплата се намалява.

3. ПРЕДЛАГАНЕ НА ТРУД В СЪВЪРШЕНИЯ ПАЗАР НА ТРУДА

Решението на индивида дали и колко труд да предложи зависи преди всичко от желаното заплащане, което той може да получи. Определящо за всеки индивид при вземане на решение относно предлагането на труд е равнището на работната заплата. Логиката – хората са склонни да се наемат, ако размера на заплащането от работодателя съответства или се доближава до желаното от тях заплащане. Важно е също да се отбележи, че количеството работа, която индивидът би желал да извърши зависи не от номиналния, а от реалния размер на работната заплата^[1].

Когато реалната работна заплата нараства, човек изразява желание да работи повече. Индивидуалното предлагане на труд изразява отношението между количеството труд (час, седмица), което индивидът желае и може да предложи и равнището на работната заплата. При равни други условия, с нарастване на заплащането на конкурентния пазар ще нараства и броят на индивидите, които предлагат труда си. Ако всички други фактори остават непроменени, а работната заплата се повишава, предлагането на труд ще се увеличава. Затова кривата на предлагането на труд е възходяща /фиг. 3.2./. Колкото по-висока е реалната заплата, толкова повече време индивидът желае да работи.

Кривата на индивидуалното предлагане на труд илюстрира случая, когато индивидът е склонен да предлага повече часове труд при нарастване на работната заплата.

Съвършената конкуренция на пазара на труда илюстрира по какъв начин търсенето и предлагането определят равнището на работната заплата и заетостта. На пазара на съвършената конкуренция цената на труда се определя така, както се определя и цената на която и да е стока - чрез механизма на търсенето и предлагането.

 Равновесното състояние на конкурентния пазар на труда се установява в момента, когато търсеното количество труд от фирмите съвпада с предлаганото количество труд. То характеризира състоянието на балансираност между интересите на купувачите и продавачите на труд.



Фигура 3.3. Равновесие на съвършения пазар на труд

Графично изразено, равновесието на пазара на труда се постига в пресечната точка на кривите на търсенето и предлагането на труд. В тази точка на трудовия пазар се формира оптималното равнище на заплащане и заетост. В точка С пазарното търсене (3.4.б), от страна на работодателите DL и съвкупното предлагане SL, от страна на работниците определя равновесното количеството труд LC и равновесната заплата -WC.

 Отделната фирма на съвършено конкурентния пазар на труда не може да повлияе на цената на работната сила.Тя приема (price-taker) онова равнище на заплата Wc, което се е установило на пазара Wc =WC и наема Lс работници, съответстващи на пресечната точка – с0 на индивидуалната крива на търсене на фирмата - dL и правата линия на предлагането - SL (3.3.а).

 Когато равнището на заплащане се установи по-високо или по-ниско от равновесното, ситуацията на трудовия пазар се променя. Това е показано на фигура 3.4. Първоначално равновесието на пазара на труда се е установило при равнище на заплащане WС, точка С, където търсенето и предлагането на труд са равни. Ако на конкурентния пазар се установи възнаграждение на равнище по-високо от равновесната заплата - W1, търсенето на труд (точка F) е по-малко от предлаганото ( точка G) . На това равнище ще се търсят да се наемат L1 работници, докато предлагащите труд са L2, т.е. превишават търсенето в обем L1 - L2 (отсечката FG). Една част от предлагащите труд ще останат незаети, което означава, че по-високото заплащане от равновесното ще бъде съпроводено с безработица или търсят се по-малко работници, отколкото са свободните работни места.

Каква би била реакцията на предлагащите труд, ако на пазара работната заплата е по-ниска от равновесната например ако тя е W2. В този случай предлагането на труд ще бъде в точка М - L3, по-малко от търсеното количество – L4, в точка N. Размерът на недостига на работна сила ще бъде в обем M-N. Работодателите ще имат трудности с намирането на работници на по-ниската работна заплата, от тази на пазарната. Дори и да успеят да намерят работници, фирмите трудно биха ги задържали. Ако часовата ставка се увеличи, обемът на произвежданата продукция ще нарасне, а това означава привличането на повече работници на пазара на труда.

 



Фигура. 3.4. Отклонение от равновесната цена на труда

И в двата случая равновесието на трудовия пазар е нарушено. В първия случай би могло да се очаква, че някои от безработните за да си осигурят работа ще се съгласят и на по-ниско от W1 заплащане. При равни други условия, фирмите ще се ориентират към заплащане на равнище на допълнително наетите работници. Тази низходяща тенденция на заплащане ще продължи до достигане на пазарната равновесна цена –Wс.

 

Да обобщим по-същественото:

1. 
   В условията на конкурентния пазар на труда отделната фирма (работодател), съгласно предпоставките на съвършения модел е твърде малък купувач, поради което не е в състояние да повлияе на цената на труда;
   
2. 
   Равновесната заплата е сравнително устойчива и не проявява тенденция към промяна;
   
3. 
   Конкурентното равновесие на трудовия пазар е динамично и гъвкаво. При нарушаване на равновесието пазарният механизъм го възстановява.
   

Защо по-квалифицираните работници могат да получават добавъчен доход – икономическа рента? Икономическата рента е размерът на заплащането за един зает, който превишава необходимия минимум (трансферната цена), за да се предизвика предлагането му за определена цел. Тя възниква когато има добавъчно търсене на даден труд, а предлагането за него е нееластично. Липсата на достатъчно заместители на дадения труд налага заплащането на следващите единици от него да бъде по-високо. Следователно икономическата рента е възнаграждение не за вложения в повече труд, а за ограниченото му предлагане на трудовия пазар.

  а) Трансферен доход и икономическа рента       б) Икономическа рента

На фигура 3.5 – а) кривата на търсенето DLи кривата на предлагането SL се пресичат в точка Е. Равновесната заплата, която се определя от точка Е достига равнището WE. Най-квалифицираните работници са готови да се наемат, получавайки заплата – W0. Разликата между минималната цена на труда W0, при която работника би се наел и пазарната цена WE съставлява икономическа рента. Това е площта на защрихования триъгълник – W0 WE E.

На фигура 3.5 – б) предлагането е абсолютно нееластично /кривата е вертикална/, а W* e най-ниската заплата при която работникът ще бъде нает за тази работа. Плащаната заплата е WЕ и работникът получава икономическа рента, която е равна на разликата WЕ-W*, сумата превишаваща заплатата над необходимия минимум, при който той ще се наеме. Икономическата рента е заплащането на оскъдния ресурс, предлагането на който е строго ограничено^[2].

Пазарна структура

Съвършен пазар на труда

Несъвършен пазар на труда

Търсене на труд

Крива на търсенето на труд

Предлагане на труд

Крива на предлагането на труд

Равновесие на пазара на труд

Равновесна заплата

Икономическа рента
ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА

1. 
   Какво определя способността на въздействието на фирмите върху пазара?
   
2. 
   Дайте определение на пазарна структура и характеризирайте основните форми в   които тя се проявява.
   
3. 
   Посочете и анализирайте условията на съвършено конкурентния пазар на труда.
   
4. 
   Доколко предположението за наличието на съвършено конкурентен пазар на труда е реалистично. Посочете примери за такива пазари.
   
5. 
   Обяснете механизмът на взаимодействие между търсене и предлагане и формирането на равновесната заплата и нивото на заетост. Графично илюстрирайте пазарният процес.
   
6. 
   Как измененията в силите на търсенето и предлагането регулират равновесието на пазара на труда?
   
7. 
   Каква е връзката между икономическата рента в заплащането и еластичността на предлагането на труд?
   

1. 
   Владимирова, К., На пазара на труда в България, Безработицата и алтернативите за трудова заетост, С., 1995.           
   
2. 
   Дулевски, Л., Заетост и пазар на труда, С., 1992.
   
3. 
   Канев, Д., Икономика на труда, В., 1993.
   
4. 
   Робинсон, Дж., Экономическая теория несовершенной конкуренции, М., 1986.
   
5. 
   Устапеткова, Ж., и др. Микроикономика, В.Т. 2004.
   
6. 
   Франц, В., Пазарът на труда, С., 1996.
   
7. 
   Шопов, Д., и др. Икономика на труда, С., 1999.
   
8. 
   Kaufman, B.E. and J. Hotchkiss, Thomson, South-Western, 2003.
   
9. 
   Wachtel, H., Labor and Economy, Academic Press, Inc, 1
   
10. 
    Устапеткова, Ж., Икономика на труда, Астарта, В.Т., 2007.
    

^[1] Номиналната работна заплата представлява количеството пари, които индивидът печели на час. Реалната работна заплата измерва количеството стоки, което индивидът може да закупи с дохода от работната си заплата. Тя се получава като номиналната заплата се раздели на равнището на цените (W/P).

^[2] Новият контракт /2005 г./ на мениджъра на Челси - Жозе Моуриньо за 5 години е сключен при годишно възнаграждение от 7,5 млн. евро, въпреки отпадането на клуба на 1/2 финала в Шампионската лига. Причината е, че Моурино притежава оскъден ресурс /неговите способности/ с ограничено предлагане и клубът е склонен да плаща за използването му възнаграждение, което би го мотивирало да се наеме. Проблемът за икономическата рента подлежи на разглеждане и в следващите теми.
ТЕМА ЧЕТВЪРТА
ТЪРСЕНЕТО НА ТРУД ОТ ФИРМАТА

Предмет на тази тема са факторите, които влияят върху размера и динамиката на търсенето на труд в отделната фирма. Тя е продължение на изследваните условия за съвършено конкурентния пазар на труда в предходната тема. Анализът следва стандартният модел на търсенето на труд в неокласическата теория за пределната производителност.

Вниманието е насочено към следните въпроси:

1. Търсенето на труд в краткосрочен период.

1.1. Производствена функция и намаляваща възвръщаемост;

1.2. Пределен приход от продукта на труда и равнище на заетост.

1.3. Крива на индивидуалното търсене на труд;

1.4. Пазарна крива на търсенето на труд.

2. Търсенето на труд в дългосрочен период:

2.1. Технологичен избор. Изокванта;

2.2. Разходно ограничение. Изокоста.

2.3. Равновесно равнище на заетост.

2.4. Дългосрочна крива на търсенето на труд

3. Еластичност на търсенето на труд.

4. Фактори, определящи еластичността на търсенето на труд.
1. ТЪРСЕНЕТО НА ТРУД В КРАТКОСРОЧЕН ПЕРИОД

1.1. Производствена функция и намаляваща възвръщаемост

Един от факторите които определят оптималното функциониране на фирмата е броят на заетите. От какво се ръководи фирмата при наемането на допълнителен брой работници?

Всяка фирма взема решение да наема работна сила като строго следи и отчита разходите за труд и производствените резултати от него. От икономическа гледна точка търсенето на труд от фирмата зависи от технологията на производството и обема на продукцията. Затова при анализа на краткосрочното търсене на труд се използва производствената функция и пределният (маржиналния) подход.

Отношението между количеството на капитала (K) и количеството на трудовите ресурси (L) използвани в производството и резултата от него - произведената продукция (Q) се дефинира като производствена функция на фирмата. По друг начин казано, производствената функция изразява функционалната зависимост между количеството на използваните ресурси и количеството на произведената продукция. Формулата на производствената функция има следния вид:

К е физически капитал;

L – използван труд / работна сила, /;

Q – количество продукция.

 Производствената функция определя максималното количество продукти, което може да се произведе от която й да е комбинация на факторите на производството в зависимост от технологичния избор. Тя разкрива възможности за заменяемост и допълване в различните комбинации на ресурсите, което позволява да се избере оптималният от тях.

 Производствената функция представена в таблица 4.1. определя колко е количеството на продукцията - Q като функция -f от капитала - K и труда -L, които една хипотетична фирма използва при текущото състояние на технологията. В таблицата производствената функция е просто абстрактно математическо представяне, с помощта на което могат да се определят актуални количествени съотношения между ресурсите и продукцията на отделната фирма.

 

Таблица 4.1. Пределен физически продукт (MP_L), пределен приход от продукта на труда (MRP_L) и стойност на пределния продукт на труда (VMP_L).

Ако в краткосрочен период наличният капитал е фиксиран, допълнителната продукция на фирмата може да бъде резултат само от допълнителния труд на работниците. Такъв е примерът показан в таблица 4.1. Данните в таблицата илюстрират как в отделната фирма обема на продукцията се изменя с добавянето на всяка допълнителна единица труд. Анализът на взаимодействието между общ, пределен и среден продукт при краткосрочната производствена функция е основа за извеждането на закономерности, които са от съществено значение за вземане на решение от фирмата относно броя на работниците.

МР_L = ∆ ТР_L /∆ L; МР_L = ∆Q / ∆L

АР_L = ТР_L/Q_L

Графично кривите на общия, пределния и средния продукт са илюстрирани във фигура 4.1.

Формата на кривата на общия продукт във фигура 4.1.(а) показва, че продукцията на фирмата представена графично, първо се характеризира с нарастване на пределния продукт на труда, когато той достига най-високата си точка А и L₁. заети, след което започва да намалява. Отвъд тази точка и равнище на заетост L₁ влиза в действие закона за намаляващата възвръщаемост. Общият продукт продължава да расте с по-бавни темпове като достига максимална величина в точката, в която пределният продукт стане равен на нула - точка B и равнище на заетост L₂. Ако фирмата продължи да наема работници, отвъд L₂ (точка В) производителността ще спада и общият продукт ще се съкращава, тъй като пределният продукт е отрицателен. Кривата на общият продукт от точка B ще бъде насочена надолу.

Интересите на фирмата при наемането на допълнително работници са свързани и със средният продукт на труда AP_L,  който характеризира производителността на единица труд. Средният продукт расте докато пределният продукт е по-голям от средния (МР_L > AP_L). Най-висока средна производителност на променливия фактор се постига в точката на пресичане на кривите на пределния и средния продукт, където те се изравняват: МР_L = AР_L. На графиката 4.1.(б) това е точка С ( заети L₃), където средният продукт достига своя максимум, след което започва да намалява.

Анализът на промените в съотношението между общия, пределния и средния продукт показват, че определящата роля в краткосрочен период при вземане на решение за допълнително наемане на работници от фирмата принадлежи на пределния продукт.

Измененията в променливия фактор в краткосрочната функция на производството изразяват действието на закона за намаляващата възвръщаемост.

Законът за намаляващата възвръщаемост (Law of diminishing returns) гласи, че ако единият от факторите се увеличава, а другите остават постоянни пределният продукт ще започне да намалява.



Фигура 4.1. Криви на общия, пределния и средния продукт

 Законът изразява връзката между разходите за производството и крайният резултат – количеството произведена продукция. Неговото действие се отнася до съотношението между допълнителните разходи и добавъчния продукт, при което общата възвръщаемост намалява.

 Решението на фирмата за наемането на допълнително от променливия фактор се основава на анализа на данните за намаляващата възвръщаемост от неговата употреба и разходите за наемането му. Това, което мотивира фирмата да наема допълнително работници е стремежът й да максимизира печалбата. В реализиране на целта си фирмата се ръководи от общоприетото правило пределните разходи да бъдат равни на пределните приходи: МС = МR. Фирмата ще наема допълнително единици труд до момента, в който пределният приход МR от неговата употреба се изравни с пределният разход МС за неговото наемане.

Теорията за пределната производителност обяснява решението на работодателя за допълнително наемане на работници с помощта на понятието “пределен приход от продукта на труда” MRРL.

1.2. Пределен приход от продукта на труда и равнище на заетост

За анализа на пределната производителност е необходимо да се дефинират понятията: пределен приход от продукта на труда, стойност на пределния продукт и пределен разход за труд:

а) Пределният приход от продукта на труда MRP_L(Marginal revenue product of labour) e допълнителният приход получен от последният нает работник (или от пределната единица труд ). Той се получава като пределният физически продукт на труда МР_L се умножи по пределния приход – МR:

където RP_L е пределен приход от продукта на труда;

MP_L - пределен физически продукт на труда;

MR -       пределен приход от единица продукт.

б) Стойност на пределния продукт на труда VMP_L (Value of marginal product labour)- e пазарната стойност на пределния продукт, който се създава от една допълнителна единица труд. Той се изчислява като пределния физически продукт MPL се умножи по крайната цена на продукта Р:

Тук е необходимо да се обърне внимание на два момента:

 

 в) Пределен разход на труд MCL (Marginal Cost of Labour). Правилото за максимизиране на печалбата е наемането на работници да продължи докато пределната изгода превишава пределните разходи. Данните необходими за решаване на фирменото търсене на труд е разходът за последния (пределния) нает работник. Разходите за час на фирмата за изгодата от всеки работник е равна на надницата, която работодателят заплаща. В таблицата (4.1.) тя е посочена в колонка 7 и е 60 лева (фиктивна). Пределните разходи за заплата на всеки работник във фирмата е еднаква, независимо колко много работници наема тя, тъй като тази фирма действа в съвършено конкурентен пазар на труда.

 

г) Равновесно равнище на заетост. Доколкото пределният продукт (физическият) има тенденция към намаляване, като проявление на закона за намаляващата възвръщаемост от разходите, логично е и прихода от пределния продукт на труда да намалява. Тенденцията за намаляване на пределния приход от продукта на труда се дефинира като закон за намаляващата пределна производителност (Law of Diminishing Marginal Productivity). Според теорията за пределната производителност за фирмата ще бъде изгодно (печелившо) наемането на допълнително работници дотогава, докато пределният приход от продукта на труда MRP_L се изравни с пределните разходи за тяхното наемане, т.е. се изравни с работната заплата – W:

W= MRP_L или W = MR x MP_L

Таблица 4.1. илюстрира концепцията за пределната производителност в ролята й на детерминиращ фактор в търсенето на труд от една хипотетична фирма.

Следователно оптимална заетост фирмата достига когато увеличава броя на наетите работници дотогава, докато MRР_L се изравни с разходите за работна заплата (W=MRP_L). Ако фирмата добавя все нови и нови единици труд при постоянно количество на другите фактори средният и пределният продукт на труда ще започнат да намаляват, което означава спадане на производителността на труда.

В краткосрочен период законът за намаляващата пределна производителност на продукта на труда описва функционалната зависимост между прихода и броя на работниците: при равни други условия, всеки новопостъпил работник става по-малко производителен, т.е. с достигането на определен обем на произведената продукция пределният продукт започва все повече и повече да намалява.

1.3. Крива на индивидуалното търсене на труд

Какво представлява фирмената крива на търсенето на труд в краткосрочен период?

 Фигура 4.2 илюстрира краткосрочна крива на търсенето на труд на една хипотетична, съвършено конкурентната фирма. Построяването на кривата е съобразено с условията на равновесието, както е показано на фигура 4.1. Кривата на търсенето на труд от фирмата в краткосрочен период изразява връзката между равнището на работната заплата и желаната от фирмата заетост при условие, че капиталът и другите фактори са постоянни ( при равни други условия). Абсцисната ос измерва заетите L, ординатната – работната заплата на час W) а формирането на кривата на търсенето са използвани данните от таблица 4.2 за MRP_L. Кривата от графиката показва пределният приход от продукта на труда MRP_L на всеки работник: за третия – 120 $, за четвъртия – 60 $ и т.н.

Анализът на индивидуалната крива на търсенето на труд на фирмата продължава с анализа на пазарното търсене на труд от другите фирми на пазара.

Както фирмената крива на търсенето на труд, така и пазарната крива изразява връзката между търсеното количество труд и равнището на заплащане при условие, че цените на всички останали фактори, които въздействат върху търсенето са постоянни. Следователно, пазарното търсене на труд на всички фирми на пазара, ще съответства на всяко равнище на заплащане, при равни други условия.

Да вземем за пример n индивидуални съвършено конкурентни фирми за производството на  един какъв да е продукт¹. На Графика (a) и (б) фигура 4.3 линии d_A и d_В са кривите на търсене на труд на всяка една индивидуална фирма. При работна заплата от W₁, общата заетост на пазара (графика с) e L_1А + L_1В + ... + L_1n = L_1M (точка Х). Спадането на работната заплата от W₁ до W₂ за всички фирми, в резултат на увеличаване на заетостта и продукцията ще причини спадане в цената на продукта във фирма А до L_2А, заетостта на фирма В до L_2В,  и също така в другите фирми, При заплата W₂ общата заетост на пазара на труда е L_2A + L_2B + ...+ L_2N = L_2M, (точка Z ) на графиката (с). Съединяването на точките X и Z дава пазарната крива на търсенето D_M.

При анализа на търсенето труд от индивидуалната фирма, в краткосрочен период, използвахме опростения модел на производствената функция: Q = f (K,L),  приемайки капитала К за константа, а трудът – L като променлива величина. В дългосрочен период (LR, Long Run) обаче, всички фактори – размер на капитала, технологии и броя на работниците се променят. При вземане на решение какво количество капитал да се използва в дългосрочен план, фирмата съпоставя алтернативните начини за производството на дадено количество продукция. Тя може да произведе едно и също количество продукти с различни комбинации на капитал и труд: с повече капитал и по-малко труд, или обратно.

За да илюстриране процеса на производството при избора на технологичен режим от фирмата се използват графиките от фигура 4.4.



Фигура 4.4. Технологичен избор на фирмата - изокванта и карта на  изоквантите

 Графика (а) на фигура 4.4. показва различни съчетания между капитал и труд, в резултат на които се получава едно и също количество продукция. Използваният капитал К₁ и труд L₁ от фирмата определя Q₁ (точка А) равнище на произведената продукция К₂ – L₂, резултатира в Q₂ (точка В) и К₃ –L₃ в Q₃ ( точка С). Линията, която свързва точките А, В и С, всяка от които представя различни комбинации между капитал и труд, които могат да бъдат използвани за производството на единица продукция се нарича изокванта^[1]. Изоквантата очертава технологическите възможности фирмения избор на производствени методи. Сходна е и има много общи черти с кривите на безразличието.

Движението по изоквантата отгоре надолу описва ефекта на заместването на капитала с труд. Съотношението, в което двата фактора се заместват в различните точки на изоквантата се дефинира като пределна норма на техническо заместване MRTS.

Картата на изокваните е съвкупност от изокванти, всяка от които е свързана с определено равнище на производството или количество продукция (Q₁ = 200, Q₂ = 300, Q₃ = 500 – графика  (б) на  фигура 4.4.

Пределната норма на техническо заместване измерва наклона на изоквантата. Наклонът на изоквантната линия е равен на съотношението между пределния продукт от капитала и пределния продукт от труда.

 Капиталът е възможно да бъде заместен с труд на всеки етап от производствения процес. Супермаркет би могъл да наеме относително по-малко касиери като използва съвременни касови апарати, или обратно. В Индия например, огромни системи и канали за отвеждане на водата са изкопани на ръка, тъй като човешкият труд е сравнително евтин. Подобно на това, корейските автомобили се произвеждат с много труд и малко капитал, докато германските – с много капитал и малко труд.

2.2. Разходно ограничение на производството. Изокоста.

Изоквантата показва възможните комбинации на капитал и труд, които фирмата би могла да избере за определен обем на производството. Но преди фирмата да може да избира каква комбинация от факторите на производството ще максимизира печалбата, тя също трябва да знае за относителните цени на труда и капитала. Линията, която при дадени цени показва всички възможни комбинации на капитал и труд, които фирмата би могла да купи при зададено равнище на разходите се нарича изокоста (фигура 4.5, а).

Изокостните линии АВ, СD и ЕF представят различни равнища на общите разходи (4.5,б). При неизменни цени, по-високото равнище на разходите се представя от изокостите, които се разполагат по-нагоре и по-вдясно.

За да максимизира печалбата фирмата трябва да избере такава комбинация на капитал и труд, която да произвежда дадено равнище на продукция при най-малко разходи. Оптималното равнище на производство се определя от комбинациите на капитал и труд – в точката, в която изокостата е допирателна до изоквантата. На графиката (фигура 4.6.) това е точка Х, където и изокостата АВ се допира до изоквантата - Q1. В точка М на изокостната линия количеството произведена продукция е по-малко, отколкото в точка Х. Точка Z съответства на по-голямо количество произведена продукция, но тя не може да бъде достигната поради разходното ограничение.

 

2.4. Изменение в работната заплата

 Върху равнището на заетост във фирмата пряко влияе изменението в разходите за труд или равнището на работната заплата. Когато работната заплата W нараства възникват два ефекта: ефект от мащаба и ефект на заместването. Фигура 4.7 илюстрира връзката между равнището на заплащане и равнището на заетост в краткосрочен и дългосрочен период.



Фигура 4.7. Изменение в краткосрочното и дългосрочното търсене на труд с нарастване на работната заплата

Първоначално се приема, че равнището на заплата е W1, а цената на капитала - R1, определяща наклона на изокостата АВ в графика 4.7. (а) (MRTS = W/R). Изокостната линия АВ се допира до изоквантата Q1 в точка Х, която определя минималните фирмени разходи на заетост L1. Графика 4.7. (б) показва хоризонталната крива на търсенето на продукта на съвършено конкуретната фирма D1 и кривата на пределните разходи MC1. Фирмата ще произвежда при цена Р=МС. На графиката това става при Q1 (точка G) и преобладаващата цена на пазара P Повишаване на работната заплата от W1 до W2 измества изокостата наляво от АВ до АС. Това налага фирмата да преосмисли какво следва да бъде оптималното й равнище на производство. Увеличаването на разходите, с повишаване на заплатата фирмената крива на пределните разходи ще се измести наляво от МС1 до МС2 (а). При текуща пазарна цена Р1, това повишаване в разходите за производство или ефекта от мащаба е причина фирмата да намали равнището на продукцията от Q1 до Q2 (от точка G до H), където P1 = MC2.

Намаленото  търсене на труд, когато се дължи на съкращаването на производството е известно като ефект от мащаба. На графиката се измерва с намаленото търсене от L₁ до L₂ (точка Х – точкаY). Резултатът от промяната в търсенето на труд, който се дължи на заместването капитал/труд е известен като ефект на заместването. На графиката се измерва с движението по изоквантата от точка Y до точка Z, от изоквантата Q₁ до Q₂ и заетост от L₂ до L₃.

Дългосрочна крива на търсенето на труд илюстрира фигура 4.8. Първоначално равновесието при заплата W₁ е в точка Х, равнището на заетост – L₁. С повишаване на заплатата от W₁ до W₂ в краткосрочен период ефектът от мащаба е изменение в заетостта от L₁ до L₂, точка Y. Съединяването на точките X и Y дава краткосрочната крива на търсенето на труд на фирмата SR-DL (4.8.с ).

Повишаването на заплатата от W₁ до W₂ ще принуди фирмата да регулира заетостта като замести труда с капитал. Ефектът от заместването е намаляването на търсенето на труд от L₂ до L₃, точка Z. Съединяването на точките X и Z дава дългосрочната крива на търсенето на труд LR-DL на фирмата – 4.8 с). При повишаване на работната заплата на W₂ (точка Z) фирмата ще наеме L₃ работници.

Намаляването на търсенето на труд в дългосрочен период от L₁ до L₃ с повишаване на работната заплата от W₁ до W₂ ( от точка т. Х до точка Z) се състои от два компонента:

• 
  в краткосрочния период намаляването на търсенето от L₁ до L₂ е следствие на ефекта от мащаба;
  
• 
  допълнителното намаляване от L₂ до L₃ е резултат на ефекта от заместването в дългосрочен период.
  

Еластичността на търсенето на труд е отношението между процентното изменение на търсеното количество труд и процентното изменение на работната заплата, при равни други условия. (когато става въпрос за „еластичност на търсенето на труд” се има предвид по отношение на заплащането). Тя може да се определи с коефициент на еластичност по формулата:

Е_DL - коефициент на еластичност на търсенето на труд;

L и W - базисни стойности на търсеното количество труд и работна заплата;

∆L - изменение на търсенето количество труд;

∆W - изменение на работната заплата;

Коефициентът на еластичност показва с колко процента ще се измени (увеличи или намали) търсенето на труд, ако работната заплата се измени с 1%. Например, ако работната заплата се увеличи с 10% и това намали търсенето с 18%, коефициентът на еластичност на търсенето на труд спрямо заплатата ще бъде (-1) 1,8. С помощта на коефициента може да се изчисли еластичността на търсенето на различните видове (квалифициран, неквалифициран и т.н.) труд.

Търсенето на труд може да се диференцира според коефициента на неговата еластичност. Тъй като съществува практика на изпускане на знака минус, коефициентът на еластичност може да приема значения в интервал от нула – 0 до безкрайност - ∞.

• 
  Когато 1% изменение на работната заплата предизвиква по-голямо от 1% изменение в търсенето на труд, тогава търсенето на труд е еластично. Коефициентът на еластичност на търсенето на труд е по-голям от единица:  Е_DL > 1
  
• 
  Ако на всяко изменение на работната заплата с 1% отговаря изменение от 1% в търсенето на труд, говорим за единична (нормална) еластичност на търсенето на труд. Коефициентът на еластичност е равен на единица:   E_DL = 1
  
• 
  Когато 1% изменение в работната заплата предизвиква по-малко от 1% изменение в търсеното количество труд, това означава нееластично търсене на труд; Коефициентът на нееластичното търсене е по-малък от единица:   E_DL <1
  

• 
  Абсолютно (съвършено) нееластично търсене на труд. При него, независимо от изменение равнището на работната заплата търсенето на труд не реагира. Това предполага, че работодателят иска на всяка цена да разполага с определено количество труд, от което по никакъв начин не може да се откаже. Кривата на търсенето на труд е вертикална линия. Коефициентът на еластичност е равен на нула: Е_DL= 0
  
• 
  Абсолютно еластично търсене на труд. При неизменно равнище на работна заплата W*, работодателите желаят да наемат неограничено количество работници. Над това равнище W* търсенето не реагира. Работодателят не желае да наема работна сила. Кривата на търсенето на труд при абсолютната еластичност на търсенето на труд е хоризонтална линия. Коефициентът е равен на безкрайност: E_DL = ∞
  

ЕDL=0                                                   EDL = ∞

Фигура 4.9. Еластичност на търсенето в графики

 4. ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ЕЛАСТИЧНОСТТА НА ТЪРСЕНЕТО НА ТРУД

Въпреки, че еластичността на търсенето на труд във всяка фирма има свои особености, тя е подчинена и на редица общи фактори. Ето и някои от по-важните.

• 
  Еластичността на търсенето на труд е в непосредствена зависимост от ценовата еластичност на търсенето на продукта, произведен с него.
  

• 
  Относителният дял на разходите за труд в общите разходи на фирмата.
  

 Когато разходите за труд в общите разходи не са големи (например на миньори, строители и др.) синдикатите могат да „извоюват” повишение на заплатите без опасност за съкращения. При особено нисък относителен дял на заплатите в съвкупните разходи, еластичността на търсенето на труд по отношение на заплатата ще бъде висока.

• 
  Eластичността на търсенето на труд се влияе от възможността за заместването на труд с капитал.
  

• 
  Еластичността на търсенето на труд е свързана с предлагането на другите фактори на производството.
  

На графика 4.11 а) са представени кривите на предлагането на капитал – S₁ и S₂ като S₂ демонстрира по-еластично предлагане; първоначало равновесие в точка Е₁, количество на капитала К₁ и цена Р₁. Възможна ситуация на капиталовия пазар: работната заплата се увеличава и фирмата иска да замени работниците с капитал. В същото време и цената на капитала се увеличава. Ако предлагането на труд е нееластично, кривата S₁ графика а) за придобиване на всяка следваща единица капитал фирмата ще плаща много по-висока цена, поради което тя би предпочела да плати по-висока заплата, отколкото да замени труда с капитал. Ако предлагането на капитал е относително еластично – S₂ за фирмата ще е по-евтино да замени труда с машини.

• 
  Времето е друг фактор, който оказва влияние върху еластичността на търсенето на труд.
  

• 
  Eластичността на търсенето на труд и инвестициите на работодателите в човешкия капитал.
  

• 
  Еластичността на търсенето на труд е в права зависимост от ценовата еластичност на продукта произведен с него, от възможността за заместването на труда с капитал и времето;
  
• 
  Еластичността на търсенето на труд е в обратна зависимост от относителния дял на разходите за труд в общите разходи на фирмата и размера на инвестициите.
  

Търсене на труд

Производно търсене на труд

Закон за намаляващата възвръщаемост

Производствена функция

Общ, среден и пределен продукт на труда

Крива на индивидуалното търсене на труд

Пазарна крива на търсенето на труд

Пределен приход от продукта на труда

Еластичност на търсенето на труд

Изокванта

Изокоста

1. 
   Какво разбирате под производно търсене на труд? Анализирайте тази особеност на търсенето на труд.
   
2. 
   Ако приемем, че при опростения модел на производствената функция капиталът е постоянен, а трудът е променлив фактор, как ще се отрази изменението в броя на заетите върху динамиката на продукцията? Анализирайте и изразете резултатите графично.
   
3. 
   Кривата на търсенето на труд е част от кривата на пределният приход от продукта на труда - начертайте и обяснете защо?
   
4. 
   Какво е практическото значение на еластичността и кои са факторите от които тя зависи?
   
5. 
   Какво описва движението отгоре надолу по изоквантата? Как се нарича съотношението в което двата фактора капитал/труд се заместват в различните точки на изоквантата?
   
6. 
   Какъв ще бъде наклонът на изокостата, ако цената на капитала е 50 лева, а на труда - 10 лева. Колко единици капитал или труд ще може да наеме фирмата, ако разполага с 200 лева?
   
7. 
   За да предлага своите продукти на потребителите, фирма “Престиж” трябва д наеме х броя работници, и те навярно ще бъдат броя на наетата ръка, независимо от възнаграждението. Вие съгласни ли сте? Какво би станало, ако “Престиж” плащаше по 5 лева на час на заетите? Тогава x били се превърнала в константа?
   
8. 
   Защо квалифицираните работници, които и без това имат по-високи заплати от неквалифицираните, имат и по-голям успех в повишаването им?
   
9. 
   Посочете факторите, които увеличават и тези, които ограничават еластичността на търсенето на труд . Анализирайте ги.
   

1. 
   Владимирова, К., На пазара на труда. Безработицата и Зазовская, Н.М., Конспект лекции по курсу “Экономика труда”.
   
2. 
   Канев, Д., Икономика на труда, В., 1993;
   
3. 
   Франц, В., Пазарът на труда, С., 1996;
   
4. 
   Владимирова, К., Труд, заетост и безработица, С., 2000;
   
5. 
   Дулевски Л., Заетост и пазар на труда, С., 1992;
   
6. 
   Kaufman Br. E. and J. L. Hotchkiss, The Еconomics of Labor markets, Thomson, South-Western, 2003
   
7. 
   Устапеткова, Ж., Икономика на труда, Астарта, В.Т., 2007.
   

^[1] “iso” – еднакъв.